Изберете експерименталните функции, които искате да изпробвате

Този документ е извадка от уебсайта EUR-Lex.

Документ 62015CJ0465

    Решение на Съда (девети състав) от 7 септември 2017 г.
    Hüttenwerke Krupp Mannesmann GmbH срещу Hauptzollamt Duisburg.
    Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Düsseldorf.
    Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96/EO — Приложно поле — Член 2, параграф 4, буква б) — Електроенергия, която основно се използва за целите на химическата редукция — Понятие.
    Дело C-465/15.

    Сборник съдебна практика — общ сборник

    Идентификатор ECLI: ECLI:EU:C:2017:640

    РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)

    7 септември 2017 година ( *1 )

    „Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията — Директива 2003/96/CE — Приложно поле — Член 2, параграф 4, буква б) — Електроенергия, която основно се използва за целите на химическата редукция — Понятие“

    По дело C‑465/15

    с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Дюселдорф (Финансов съд Дюселдорф, Германия) с акт от 19 август 2015 г., постъпил в Съда на 3 септември 2015 г., в рамките на производство по дело

    Hüttenwerke Krupp Mannesmann GmbH

    срещу

    Hauptzollamt Duisburg,

    СЪДЪТ (девети състав),

    състоящ се от: E. Juhász, председател на състава, C. Vajda (докладчик) и K. Jürimäe, съдии,

    генерален адвокат: M. Bobek,

    секретар: X. Lopez Bancalari, администратор,

    предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 17 ноември 2016 г.,

    като има предвид становищата, представени:

    за Hüttenwerke Krupp Mannesmann GmbH, от K. Möhlenkamp, Rechtsanwältin, и C. Palme,

    за Hauptzollamt Duisburg, от H. Tulowitzki и P. Germelmann, в качеството на представители,

    за правителството на Обединеното кралство, от M. Holt и D. Robertson, в качеството на представители, подпомагани от M. Gray, barrrister,

    за Европейската комисия, от F. Tomat и M. Wasmeier, в качеството на представители,

    след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 19 януари 2017 г.,

    постанови настоящото

    Решение

    1

    Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

    2

    Запитването е отправено в рамките на правен спор, страни по който са Hüttenwerke Krupp Mannesmann GmbH (наричано по-нататък „Hüttenwerke Krupp“) и Hauptzollamt Duisburg (Главна митническа служба Дуйсбург, Германия, наричана по-нататък „главната митническа служба“), по повод отхвърлянето на поисканото от Hüttenwerke Krupp освобождаване от данък за електроенергията, използвана в неговото предприятие през м. ноември 2012 г. за работата на въздушен компресор.

    Правна уредба

    Правото на Съюза

    3

    Съгласно съображения 2—7, 11, 12 и 22 от Директива 2003/96:

    „(2)

    Липсата на разпоредби на Общността, въвеждащи минимална данъчна ставка за електроенергията и енергийните продукти, различни от минерални масла, може да окаже неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

    (3)

    Правилното функциониране на вътрешния пазар и постигането на целите на други политики на Общността изискват установяване на минимални данъчни ставки на общностно равнище за повечето енергийни продукти, включително електроенергията, природния газ и въглищата.

    (4)

    Чувствителните различия между размерите на националните данъчни ставки на енергийните продукти, прилагани от държавите членки, биха могли да окажат пагубно въздействие върху правилното функциониране на вътрешния пазар.

    (5)

    Установяването на подходящи минимални нива на облагане с данъци в Общността може да спомогне за намаляването на различията между националните нива на облагане с данъци.

    (6)

    В съответствие с член 6 от Договора [ЕО], изискванията по отношение на опазването на околната среда следва да бъдат интегрирани при определянето и осъществяването на други политики на Общността.

    (7)

    Като страна по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, Общността е ратифицирала Протокола от Киото. Облагането с данъци на енергийните продукти и, при необходимост, на електроенергията е един от инструментите за постигане на целите, заложени в Протокола от Киото.

    […]

    (11)

    Фискалните мерки по прилагането на тази рамка на Общността по отношение на облагането с данъци на енергийните продукти и електроенергията следва да се решават самостоятелно от всяка държава членка. В тази връзка държавите членки могат да решат да не увеличават общата данъчна тежест, ако преценят, че прилагането на подобен принцип на данъчна неутралност може да допринесе за преструктурирането и модернизацията на техните данъчни системи чрез поощряване на поведение, което спомага за по-доброто опазване на околната среда и по-голяма трудова заетост.

    (12)

    Енергийните цени са основни елементи на политиките на Общността в областта на енергетиката, транспорта и околната среда.

    […]

    (22)

    Енергийните продукти следва основно да бъдат предмет на рамката на Общността, когато се използват като гориво за отопление или моторно гориво. В такава връзка, същността и логиката на данъчната система изключват от обхвата на рамката двойното предназначение и използването на енергийните продукти за нещо различно от гориво, както и минералогическите процеси. Електроенергията, използвана по подобен начин, следва да се третира при равни условия“.

    4

    Член 1 от Директива 2003/96 задължава държавите членки да налагат данъци върху енергийните продукти и електроенергията в съответствие с тази директива.

    5

    В член 2, параграф 1 от посочената директива се определят енергийните продукти, като е направен списък на продукти с кодове по Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L 256, 1987 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3). В член 2, параграф 2 от посочената директива се уточнява, че тя също така се отнася до електроенергията с код 2716 от посочената номенклатура.

    6

    Член 2, параграф 4 от същата директива гласи:

    „Настоящата директива не се отнася до:

    […]

    б)

    следните приложения на енергийни продукти и електроенергия:

    енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление,

    енергийните продукти с двойно предназначение.

    Един енергиен продукт е с двойно предназначение, когато се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Използването на енергийните продукти за химическа редукция и при електролитни и металургични процеси се счита за двойно предназначение,

    електроенергията, която основно се използва за целите на химическата редукция и в електролитните и металургичните процеси,

    […]“.

    Германското право

    7

    Съгласно член 9а, параграф 1 от Stromsteuergesetz (Закон за данъка върху електроенергията) в приложимата спрямо фактите по делото редакция:

    „По искане данъкът върху електроенергията се опрощава, връща или прихваща, ако е доказано, че електроенергията е обложена с данък и е използвана от предприятие от производствения сектор

    […]

    4.

    за реакции на химическа редукция,

    […]“.

    Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

    8

    Hüttenwerke Krupp експлоатира завод за стомана. То произвежда чугун при висока температура във високи пещи посредством процес на химическа редукция от железни руди и кокс.

    9

    Инсталацията включва въздушни компресори, задействани посредством електромотори, с които атмосферният въздух се сгъстява, за да бъде насочен към кауперите. Сгъстеният и впоследствие нагорещен въздух след това се подава чрез други вентилатори във високата пещ, където се извършва химическа редукция, при която желязната руда постепенно се преработва в желязо посредством добавянето при висока температура на въглероден оксид. Подаването на нагорещен сгъстен въздух е необходимо за започването и поддържането на химическата редукция във високата пещ.

    10

    На 26 април 2013 г. Hüttenwerke Krupp подава в главната митническа служба искане за освобождаване на основание член 9а от Закона за данъка върху електроенергията на 20585,2 MWh електроенергия, използвана през м. ноември 2012 г. за работата на въздушен компресор. С решение от 4 юни 2013 г. главната митническа служба отхвърля искането. Тя отхвърля и подадената от Hüttenwerke Krupp жалба по административен ред срещу това решение.

    11

    Hüttenwerke Krupp обжалва посоченото решение пред запитващата юрисдикция.

    12

    То поддържа, че „електроенергията, която основно се използва за целите на химическата редукция“, посочена в член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96, обхваща всяко ползване на електроенергия, което служи за процеса на химическа редукция, както сочи използваната в текста на посочената разпоредба дума „за“. Според него посоченото понятие обхваща целия процес по извършване на химическата редукция, без да се прави разлика между различните етапи на процеса. Част от процеса по химическа редукция били и производството и подаването на сгъстен въздух, без което този процес не е възможен.

    13

    Главната митническа служба обаче поддържа, че електроенергията трябва да се използва пряко за процеса на химическа редукция, а не в помощните или допълнителните инсталации на друг етап на производството, дори ако въпросните инсталации са абсолютно необходими за производството на чугун. Електроенергията, използвана във въздушен компресор, който работел преди същинския процес на химическа редукция, не можела да се счита за пряко използвана за този процес.

    14

    Запитващата юрисдикция посочва, че решаването на висящия пред нея спор зависи от тълкуването, което следва да се направи на текста на член 9а, параграф 1 от Закона за данъка върху електроенергията — в приложимата към фактите по главното дело редакция, с който се транспонира член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96.

    15

    От своя страна запитващата юрисдикция счита, че използването на сгъстен и нагорещен атмосферен въздух във висока пещ е абсолютно необходима част от процеса във високата пещ и следователно от процеса на химическа редукция, който поради това не може да се разглежда като „предварителен, вече приключил процес“. Запитващата юрисдикция допълва, че нагорещеният сгъстен въздух се произвежда единствено с цел към висока пещ да се подава абсолютно необходимо средство за химическата редукция.

    16

    При тези обстоятелства Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд Дюселдорф, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

    „Трябва ли член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96 на Съвета […] да се тълкува по отношение на процеса по производство на чугун във висока пещ в смисъл, че и електроенергията за задвижването на въздушните компресори следва да се разглежда като електроенергия, която основно се използва за целите на химическата редукция?“.

    По преюдициалния въпрос

    17

    С въпроса си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че електроенергията, използвана за работата на въздушни компресори, предназначени за сгъстяването на въздух, използван след това във висока пещ в процеса на производството на чугун посредством химическа редукция на желязна руда, е „електроенергия[…], която основно се използва за целите на химическата редукция“ по смисъла на тази разпоредба.

    18

    Този въпрос всъщност се отнася до степента на връзка, която трябва да съществува между електроенергията и химическата редукция, за да може да се счита, че електроенергията се използва „основно […] за целите на химическата редукция“ по смисъла на член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96.

    19

    В това отношение следва да се припомни, че член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96 изключва от нейното приложно поле редица енергийни продукти и електроенергията, използвани за посочените в тази разпоредба цели. Така, енергийните продукти и електроенергията, които попадат в обхвата на посочената разпоредба, не подлежат на данъчно облагане съгласно тази директива.

    20

    Така, от приложното поле на Директива 2003/96 е изключена „електроенергията, която основно се използва за целите на химическата редукция“, посочена в член 2, параграф 4, буква б), трето тире от посочената директива.

    21

    Обичайното значение на израза „електроенергията, която […] се използва за целите на химическата редукция“ в текстовете на различните езици на посочения член 2, параграф 4, буква б), трето тире указва, че не е достатъчно наличието на отдалечена връзка между използването на електроенергия и химическата редукция, за да може това използване да попадне в приложното поле на посочената разпоредба, както не е достатъчно за тази цел и използването на електроенергия, която не е необходима, за да се извърши успешно химическата редукция.

    22

    Сам по себе си обаче текстът на Директива 2003/96 не позволява да се определи дали съществува достатъчно тясна връзка между електроенергията, използвана за цел като разглежданата в главното производство, и химическата редукция по смисъла на посочената разпоредба.

    23

    Ето защо е необходимо да се вземе предвид не само текстът на член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96, но и неговият контекст и целите на правната уредба, от която той е част (вж. по-специално решение от 10 септември 2014 г., Holger Forstmann Transporte, C‑152/13, EU:C:2014:2184, т. 26).

    24

    В това отношение е важно да се отбележи, че съгласно член 2, параграф 4, буква б), второ тире от посочената директива тя не се прилага към енергийните продукти с двойно предназначение. Следва да се добави, че посочената разпоредба съдържа определение за енергийните продукти с двойно предназначение, от което следва, че енергиен продукт е с двойно предназначение, когато се използва едновременно както за гориво за отопление, така и за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Използването на енергийни продукти по-специално за химическа редукция се счита за двойно предназначение.

    25

    Член 2, параграф 4, буква б) от Директива 2003/96 трябва да се разглежда в светлината на съображение 22 от посочената директива, което гласи, че енергийните продукти следва основно да бъдат предмет на уредбата на Общността, когато се използват като гориво за отопление или моторно гориво. От посоченото съображение следва също, че същността и логиката на данъчната система изключват от обхвата на уредбата по-специално енергийните продукти с двойно предназначение и че електроенергията, използвана по подобен начин, следва да се третира при равни условия.

    26

    Както посочва в становището си Комисията, поради взаимозаменяемостта на енергийните продукти и електроенергията законодателят на Съюза е решил да подложи тези продукти на сходно третиране за целите на определянето на приложното поле на Директива 2003/96 и следователно за целите на тяхното данъчно облагане съгласно тази директива. Определянето на нейното материално приложно поле по този начин всъщност позволява да се установят по общ начин минималните данъчни ставки на равнището на Европейския съюз както за енергийните продукти, така и за електроенергията и в крайна сметка е насочено към постигането на преследваната от тази директива двойна цел, посочена в съображения 2—6, 7, 11 и 12, а именно, от една страна, да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар в енергийния сектор и от друга страна, да се насърчат целите на политиката по опазване на околната среда.

    27

    С оглед на съображенията, изложени в точки 25 и 26 от настоящото решение, е важно да се отбележи, че тълкуване на посочения в член 2, параграф 4, буква б) трето тире от Директива 2003/96 израз „електроенергията, която основно се използва за целите на химическата редукция“, което би било по-широко от тълкуването на понятието „енергийни продукти [, използвани] за химическата редукция“ по смисъла на второ тире от посочената разпоредба, би имало за последица да се прекрати желаното от законодателя на Съюза за целите на определянето на приложното поле на посочената директива сходно третиране на енергийните продукти и електроенергията, които се използват по един и същи начин.

    28

    Такова тълкуване всъщност би имало за последица изключването на електроенергията от установеното с Директива 2003/96 данъчно облагане за сметка на енергиен продукт, използван по същия начин, който от своя страна би подлежал на данъчно облагане съгласно тази директива. Предвид взаимозаменяемостта на енергийните продукти и електроенергията това тълкуване би имало за последица да се отдаде предпочитание на използването на електроенергията за сметка на енергийни продукти, което в крайна сметка би било в противоречие с преследваната от Директива 2003/96 двойна цел, припомнена в точка 26 от настоящото решение.

    29

    В настоящия случай следва да се уточни и че от акта за преюдициално запитване не следва, че в разглежданата в главното производство инсталация електроенергията, използвана за работата на въздушния компресор, е употребявана по друг начин освен за задвижването на електромоторите, необходими за сгъстяването на атмосферния въздух. Становището на Hüttenwerke Krupp също се опира на обстоятелството, че електроенергията, използвана в казуса по главното производство, е била използвана като задвижваща сила за работата на въздушния компресор. Впрочем в съдебното заседание в отговор на поставен от Съда въпрос Hüttenwerke Krupp потвърди, че изходящият от въздушния компресор сгъстен въздух след това се нагрява в кауперите, преди да бъде подаден във високата пещ.

    30

    Ако се предположи обаче, че въздушният компресор е работел не благодарение на електроенергията, а по-скоро благодарение на енергиен продукт като газьола, то последният не би попаднал в обхвата на понятието за енергиен продукт с „двойно предназначение“ по смисъла на първото изречение от член 2, параграф 4, буква б), второ тире от Директива 2003/96, като по този начин той би могъл да се ползва от изключването от приложното поле на посочената директива, тъй като използването на въпросния енергиен продукт би служило само за пораждането на задвижваща сила, което следователно би съответствало на използване като моторно гориво.

    31

    Така, по съображенията, изложени в точки 26—28 от настоящото решение, третото тире от тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че изключва от приложното поле на посочената директива електроенергията, използвана за същите цели като този енергиен продукт, без да при това да прекрати желаното от законодателя на Съюза за целите на определянето на приложното поле на Директива 2003/96 сходно третиране на енергийните продукти и електроенергията.

    32

    С оглед на изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96 трябва да се тълкува в смисъл, че електроенергията, използвана за работата на въздушни компресори, предназначени за сгъстяването на въздух, използван след това във висока пещ в процеса на производството на чугун посредством химическа редукция на желязна руда, не е „електроенергия[…], която основно се използва за целите на химическата редукция“ по смисъла на тази разпоредба.

    По съдебните разноски

    33

    С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

     

    По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:

     

    Член 2, параграф 4, буква б), трето тире от Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията трябва да се тълкува в смисъл, че електроенергията, използвана за работата на въздушни компресори, предназначени за сгъстяването на въздух, използван след това във висока пещ в процеса на производството на чугун посредством химическа редукция на желязна руда, не е „електроенергия[…], която основно се използва за целите на химическата редукция“ по смисъла на тази разпоредба.

     

    Подписи


    ( *1 ) Език на производството: немски.

    Нагоре