1

С жалбите си „Макском“ ЕООД, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия искат да бъдe отменено решение на Общия съд на Европейския съюз от 19 март 2015 г., City Cycle Industries/Съвет (T‑413/13, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното решение“, EU:T:2015:164), с което се отменя член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“), в частта му, засягаща дружеството City Cycle Industries (наричано по-нататък „City Cycle“).

2

Към момента на настъпване на фактите, които стоят в основата на споровете, приемането на антидъмпингови мерки от Европейския съюз се е уреждало с разпоредбите, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, 2009 г., стр. 51 и поправки в ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20), изменен с Регламент (ЕС) № 1168/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. (ОВ L 344, 2012 г., стр. 1, наричан по-нататък „основният регламент“).

3

Член 13 от този регламент е озаглавен „Заобикаляне“ и гласи следното:

„1.   Обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно настоящия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Обхватът на антидъмпингови мита, които не надвишават остатъчното антидъмпингово мито, наложено съгласно член 9, параграф 5[,] може да бъде разширен и върху вноса от дружества, които се ползват от индивидуални мита в страните, подложени на мерки, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества [от] страната, обект на мерките[,] и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на член 2.

Практиката, процесът или дейността, посочени в първата алинея, включват, inter alia, лекото видоизменение на съответния продукт, за да може той да попадне в митнически кодове, които принципно не са предмет на мерките, при условие че видоизменението не променя същностните характеристики на продукта, изпращането на продукта, обект на мерките, през трети страни, реорганизацията от страна на износителите или производителите на схемите им за търговия и техните търговски канали в страната, обект на мерки, с крайна цел продуктите им да бъдат изнесени за Общността чрез производители, ползващи се от индивидуални ставки на митата, по-ниски от митата, приложими за продуктите на производителите, и при обстоятелствата посочени по-долу [в] параграф 2, комплект[у]ването на части чрез операция по комплект[у]ване в Общността или в трета страна.

2.   Комплект[у]ването в Общността или в трета страна се разглежда като заобикаляне на действащите мерки, когато:

3.   Разследвания по настоящия член се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в параграф 1. Откриването се извършва след консултации с консултативния комитет, с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно член 14, параграф 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат, и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предложението се приема от Съвета, освен когато същият реши с обикновено мнозинство да отхвърли предложението, в срок от един месец след представянето му от Комисията. Разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно член 14, параграф 5 или на която са били поискани гаранции. Съответните процедурни разпоредби на настоящия регламент по отношение на откриването и провеждането на разследванията се прилагат съгласно настоящия член.

4.   Вносът не подлежи на регистрационен режим по член 14, параграф 5 или на мерките, когато търговията се осъществява от дружества, ползващи се с освобождаване. Искания за освобождаване, надлежно подкрепени с доказателства, се подават в рамките на сроковете, установени с регламента на Комисията за откриване на разследването. В случай на практики, процеси или дейности за заобикаляне на мерките, които се случват извън Общността, на производителите може да бъде предоставено освобождаване от митата за разглеждания продукт, ако покажат, че не са свързани с производител, подлежащ на мерките, и е установено, че не са замесени в практики за заобикаляне, определени в параграфи 1 и 2 от настоящия член. В случай че практиката, процесът или дейността за заобикалянето се случва в рамките на Общността, на вносителите може да бъде предоставено освобождаване, ако покажат, че не са свързани с производители, подложени на мерките.

Освобождаването се предоставя с решение на Комисията след консултации с консултативния комитет или с решение на Съвета, с което се налагат мерките[,] и остава в сила за срока и при условията, посочени в решението.

[…]“.

4

В член 18 от посочения регламент се предвижда следното:

„1.   В случай че заинтересована страна откаже достъп или по друг начин не предостави в срока, предвиден по настоящия регламент, необходимата информация или значително възпрепятства разследването, предварителните или окончателни заключения, положителни или отрицателни, могат да бъдат направени въз основа на наличните факти.

[…]

6.   Ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен отколкото, ако тя би сътрудничила“.

5

Обстоятелствата, предхождащи спора, са изложени в точки 1—28 от обжалваното решение. За нуждите на настоящото производство те могат да се обобщят по следния начин.

6

На 14 август 2012 г. Комисията е сезирана с искане, подадено от Европейската асоциация на производителите на велосипеди (EBMA) от името на трима производители на велосипеди в Съюза, за провеждане на разследване на възможното заобикаляне — чрез внос на велосипеди от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис — на антидъмпинговите мерки, въведени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 на Съвета от 3 октомври 2011 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република след провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 (ОВ L 261, 2011 г., стр. 2).

7

На 25 септември 2012 г. Комисията приема Регламент (ЕС) № 875/2012 за започване на разследване във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент за изпълнение № 990/2011 чрез внос на велосипеди, изпратени от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали е с деклариран произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, или не, и въвеждане на регистрационен режим за този внос (ОВ L 258, 2012 г., стр. 21).

8

На 26 септември 2012 г. Комисията уведомява City Cycle —установено в Шри Ланка дружество, изнасящо велосипеди към Съюза — за започването на разследването и му предоставя формуляр за освобождаване по член 13, параграф 4 от основния регламент. City Cycle е приканено да даде отговор по формуляра до 2 ноември 2012 г. То подава отговора си до Комисията на 30 октомври 2012 г.

9

На 21 януари 2013 г. Комисията извършва проверка на място в помещенията на City Cycle.

10

На 31 януари 2013 г. Комисията уведомява City Cycle за намерението си да приложи член 18 от основния регламент.

11

На 21 март 2013 г. Комисията изпраща на City Cycle, както и на властите в Шри Ланка и Китай, документ с обща информация, в който се излагат нейните заключения във връзка с операции по претоварване и комплектуване и се отбелязва намерението ѝ да предложи разширяване на обхвата на антидъмпинговите мерки, наложени върху вноса на велосипеди от Китай, към вноса от Шри Ланка. Със същия документ Комисията освен това отхвърля искането на City Cycle за освобождаване.

12

На 29 май 2013 г. Съветът приема спорния регламент.

13

Относно степента на съдействие на дружествата от Шри Ланка, в съображения 35—42 от този регламент Съветът по същество отбелязва, че от шестте дружества от Шри Ланка, подали искане за освобождаване по член 13, параграф 4 от основния регламент, само за три е счетено, че са оказали съдействие. Що се отнася до въпросните три дружества, едното оттеглило искането си за освобождаване, а другите две не оказали съдействие в задоволителна степен, поради което заключенията са направени въз основа на наличните данни в съответствие с член 18 от основния регламент.

14

В съображение 58 от посочения регламент Съветът заключава, че е налице промяна в схемите на търговия между Шри Ланка и Съюза по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент.

15

В съображения 77—82 от спорния регламент Съветът анализира естеството на практиките на заобикаляне, стоящи в основата на промяната в схемите на търговия между тази трета страна и Съюза.

16

Що се отнася до практиките на претоварване, в съображения 77—79 от този регламент се посочва следното:

17

В съображения 81 и 82 от посочения регламент Съветът посочва, че наличието на операции по комплектуване по смисъла на член 13, параграф 2 от основния регламент не е било установено.

18

В съображения 92, 96 и 110 от същия регламент Съветът констатира, първо, липсата на основание или на икономическа обосновка извън намерението да се избегнат действащите антидъмпингови мерки, второ, неутрализирането на коригиращия ефект от тези мерки и, трето, наличието на дъмпинг спрямо установената преди това нормална стойност.

19

При това положение в съображение 115 от спорния регламент Съветът заключава, че е налице заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент чрез операции по претоварване през Шри Ланка.

20

С член 1, параграф 1 от спорния регламент обхватът на окончателното антидъмпингово мито в размер на 48,5 %, предвидено в член 1, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 990/2011, се разширява към вноса на велосипеди, изпращани от Шри Ланка, независимо дали са декларирани с произход от тази страна. В член 1, параграф 3 от посочения регламент се предвижда събиране на митото, чийто обхват е разширен върху същия този внос, регистриран в съответствие с Регламент № 875/2012.

21

На 9 август 2013 г. City Cycle подава жалба в секретариата на Общия съд за отмяна на член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент в засягащите го части от тези разпоредби.

22

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд, City Cycle иска делото да бъде разгледано по реда на бързото производство, предвидено в член 76а от Процедурния правилник на Общия съд в действащата му редакция при провеждането на производството пред тази юрисдикция. Искането за произнасяне по реда на бързото производство е уважено с решение на седми състав на Общия съд от 8 октомври 2013 г.

23

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 17 октомври 2013 г., Комисията иска да встъпи в подкрепа на заключенията на Съвета. С определение от 11 ноември 2013 г. председателят на седми състав на Общия съд уважава искането за встъпване на Комисията. Същевременно, предвид член 76а, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд в действащата му редакция при провеждането на производството пред тази юрисдикция, на Комисията не е разрешено да представи писмено становище при встъпване.

24

С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 19 март 2014 г., Макском иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съвета. С определение от 16 юли 2014 г. седми състав на Общия съд уважава искането.

25

На 25 юни 2014 г. Комисията иска да ѝ бъде разрешено да подаде писмено становище при встъпване на основание член 64 от Процедурния правилник на Общия съд в действащата му редакция при провеждането на производството пред тази юрисдикция. Общият съд отхвърля искането.

26

В подкрепа на жалбата си за отмяна до Общия съд City Cycle изтъква пет основания. Първото основание е изведено от нарушение на член 13, параграф 1 и член 18, параграф 1 от основния регламент. С първата част от това основание City Cycle оспорва заключението на Съвета относно наличието на промяна в схемите на търговия. С втората част от посоченото основание City Cycle оспорва констатацията на Съвета, по-специално в съображение 78 от спорния регламент, относно извършването на операции по претоварване. Второто основание е изведено от нарушение на член 18 от основния регламент и принципа на пропорционалност, както и от неизпълнение на задължението за мотивиране. С него се оспорва анализът на Съвета относно неоказването на съдействие от City Cycle. Третото основание е изведено от нарушение на принципите на полагане на дължима грижа и на добра администрация, както и на член 18, параграф 4 от основния регламент и на правото на защита на City Cycle. С него се цели да се докаже, че Съветът, от една страна, не го е уведомил по подходящ начин за намерението си да отхвърли искането му за освобождаване и от друга страна, не му е предоставил пълен достъп до преписката. Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране. В посоченото основание City Cycle твърди, че е било подложено на дискриминация спрямо един от конкурентите му, използващ същия търговски модел. Петото основание е изведено от нарушение на член 13, параграф 1 от посочения регламент и на принципа на равно третиране. С него се оспорва анализът на Съвет относно наличието на дъмпинг.

27

В хода на съдебното заседание пред Общия съд Комисията от своя страна оспорва допустимостта на жалбата като цяло, като твърди, че City Cycle не е нито производител, нито износител от Шри Ланка, а само местен изпълнител, действащ от името на китайско предприятие.

28

С обжалваното решение Общият съд отхвърля доводите на Комисията във връзка с допустимостта на жалбата. Що се отнася до съществото на спора, Общият съд отхвърля първата част от първото основание, както и изтъкнатите от City Cycle в подкрепа на жалбата му второ, трето, четвърто и пето основание.

29

Общият съд същевременно уважава втората част от първото основание. Първото направено от City Cycle оплакване в подкрепа на тази част е за допусната грешка в преценката в съображение 78 от спорния регламент. В това отношение в точки 82—97 от обжалваното решение Общият съд, на първо място, анализира представените от City Cycle данни в хода на разследването. Той прави извода, че тези данни не позволяват да се установи, че City Cycle действително е износител на велосипеди с произход от Шри Ланка или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент.

30

На второ място, в точка 98 от обжалваното решение Общият съд приема, че въпреки това Съветът не е разполагал с никакви косвени доказателства, позволяващи му надлежно да заключи в съображение 78 от спорния регламент, че City Cycle извършва операции по претоварване.

31

На трето място, в точка 99 от обжалваното решение Общият съд приема, че безспорно, не е възможно да се изключи възможността сред всички практики, процеси или дейности, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на първоначалното антидъмпингово мито, по смисъла на член 13, параграф 1, втора алинея от основния регламент, City Cycle да е извършвало операции по претоварване. Същевременно според Общия съд фактът, че то не е доказало, че действително е производител на велосипеди от Шри Ланка или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент, не позволява на Съвета автоматично да направи извода, че има претоварвания, които са извършени от City Cycle, тъй като такава възможност по никакъв начин не произтича от основния регламент или от съдебната практика.

32

Поради това Общият съд констатира, че втората част от първото основание следва да се уважи, без да е нужно да се разглеждат направените от City Cycle други оплаквания.

33

Общият съд съответно отменя член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент в засягащата City Cycle част.

34

С жалбата си по дело C‑248/15 P Макском иска от Съда:

35

С жалбата си по дело C‑254/15 P Комисията иска от Съда:

36

С жалбата си по дело C‑260/15 P Съветът иска от Съда:

37

В писмения си отговор, подаден по съединени дела C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P, City Cycle иска от Съда:

38

С решение на председателя на Съда от 4 август 2015 г. дела C‑248/15 P, C‑254/15 P и C‑260/15 P са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и на съдебното решение.

39

Изтъкнатите от Макском, Съвета и Комисията основания се припокриват и до голяма степен по същество могат да бъдат обединени в четири групи.

40

Първо, Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е пропуснал да разгледа допустимостта на жалбата на City Cycle. Второ, Макском, Съветът и Комисията по същество твърдят, че Общият съд е допуснал различни грешки при прилагане на правото, а именно на член 13, параграф 1 от основния регламент. Трето, Съветът и Комисията твърдят, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви и противоречие в мотивите. Освен това според Съвета Общият съд е изопачил фактите, които е трябвало да прецени. Четвърто, Комисията твърди, че Общият съд е нарушил процесуалните ѝ права.

41

Комисията упреква Общия съд, че е не е разгледал допустимостта на жалбата, тъй като в отговор на изложените от нея доводи в хода на съдебното заседание Общият съд само констатирал, първо, в точка 43 от обжалваното решение, че в качеството си на встъпила страна Комисията не е процесуално легитимирана да повдига възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка във връзка с недопустимостта на жалбата, второ, в точка 44 от същото решение, че основанието е изтъкнато на доста късен етап от съдебното производство и трето, в същата точка, че Комисията е изразила само догадки, без да представи доказателства.

42

На първо място, според Комисията решението на Общия съд да не разглежда допустимостта на жалбата, противоречи на практиката на Съда, според която недопустимостта трябва да се разглежда служебно от съда на Съюза. Второ, фактът, че Комисията успяла да повдигне възражение за недопустимост едва в хода на съдебното заседание, се дължал на решението на Общия съд да не ѝ разреши да представи писмено становище при встъпване. Трето, Комисията подчертава, че въз основа на данните по делото Общият съд е трябвало да знае, че City Cycle не е доказало качеството си на производител или износител на велосипеди.

43

City Cycle оспорва доводите на Комисията.

44

Трябва да се отбележи, че в точки 42 и 43 от обжалваното решение Общият съд най-напред посочва, че тъй като, от една страна, Комисията е встъпила страна в подкрепа на исканията на Съвета и от друга страна, Съветът не е искал обявяването на жалбата за недопустима, Комисията не е процесуално легитимирана да повдига възражение за липса на абсолютна процесуална предпоставка във връзка с тази недопустимост и Общият съд не е длъжен да го разглежда. По-нататък, в точка 44 от същото решение, Общият съд установява, че в това отношение Комисията е изразила само догадки. Накрая, в същата точка, тази юрисдикция отбелязва, че догадките са изразени на доста късен етап от производството.

45

Следователно, противно на твърденията на Комисията, Общият съд изобщо не е пропуснал да се произнесе по допустимостта на жалбата. Той е анализирал твърденията на Комисията, че City Cycle не е нито производител, нито износител от Шри Ланка, а само местен изпълнител, действащ от името на китайско предприятие. След като приключва анализа, Общият съд отбелязва, че тези изтъкнати в хода на съдебното заседание твърдения не се подкрепят от нито едно ново доказателство за връзките между City Cycle и въпросното китайско предприятие и съответно представляват само догадки. Поради това Общият съд отхвърля възражението на Комисията за липса на абсолютна процесуална предпоставка.

46

Следователно не може да се приеме, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не разгледал допустимостта на жалба за отмяна. Първото основание съответно трябва да бъде отхвърлено по същество.

47

С втората група основания се оспорват точки 98 и 99 от обжалваното решение. Макском, Съветът и Комисията по същество считат, че в тези точки са допуснати грешки при прилагане на правото, тъй като Общият съд не приложил правилно член 13, параграф 1 от основния регламент.

48

На първо място, Макском и Комисията оспорват виждането на Общия съд, че Съветът не може да направи извод за наличие на извършени от City Cycle претоварвания въз основа на констатацията, че то не е истински производител на велосипеди от Шри Ланка и че не извършва операции по комплектуване, надхвърлящи определените в член 13, параграф 2 от основния регламент прагове. На първа място, според Макском при обстоятелства като тези в настоящото дело — при които City Cycle внесло части с китайски произход и изнесло велосипеди за Съюза, без да докаже, че е производител или че операциите му по комплектуване надхвърлят определените в член 13, параграф 2 от този регламент прагове — е възможно да се заключи, че са налице претоварвания. Второ, според Макском Общият съд „възнаграждава“ City Cycle за предоставянето на непълна, противоречива и непроверима информация. Трето, Макском посочва, че преценката на Общия съд не съответства нито на целта на основния регламент, нито на постоянната практика на Съда, съгласно която институциите на Съюза, отговарящи за провеждането на антидъмпинговите разследвания и приемането на антидъмпинговите мерки (наричани по-нататък „институциите на Съюза“), разполагат с широка свобода на преценка в антидъмпинговите разследвания.

49

На второ място, Съветът и Комисията твърдят, че Общият съд неправилно е изискал от институциите на Съюза да докажат, че всеки производител-износител в страната, която е предмет на разследването, използва практики на претоварване, като по този начин е обърнал тежестта на доказване. Всъщност, първо, тъй като член 13, параграф 1 от основния регламент задължавал институциите Съюза да извършват анализ за страната като цяло, а не за индивидуалните износители, последният анализ трябвало се извърши от производителите-износители. Второ, подобно тълкуване би лишило от всякакъв смисъл член 13, параграф 4 от основния регламент. Трето, Общият съд смесвал понятието „практика на заобикаляне“ с едно от неговите проявления, а именно претоварването. Четвърто, изискването да се констатира конкретно претоварване, противоречало на практиката на Съда, съгласно която институциите на Съюза разполагат с широка свобода на преценка при установяване на наличие на заобикаляне. Пето, при преценката на изтъкнатите пред него различни основания за отмяна Общият съд приложил явно противоречиви тълкувания на понятието „практика на заобикаляне“.

50

На трето място, Макском, Съветът и Комисията твърдят, че дори заключенията на Съвета относно наличието на претоварвания да се окажат погрешни, отмяната на спорния регламент все пак не е оправдана. Всъщност според Макском съгласно постоянната практика на Съда грешка при прилагане на правото обосновава отмяната на съответния акт само ако цялостната преценка би достигнала до различен резултат, ако грешката не бе допусната. Освен това Съветът и Комисията припомнят, че в обжалваното решение под въпрос се поставя съображение 78 от този регламент, в което Съветът констатира, че тъй като не всички производители-износители от Шри Ланка са заявили интерес и са оказали съдействие, износът на тези производители-износители може да се отдаде на практики на претоварване. От това съображение съответно следвало, че констатацията за наличие на практики на претоварване през Шри Ланка не се основава само констатацията, че City Cycle използва такива практики. Ето защо Комисията твърди, че дори ако Съветът е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки, че City Cycle е участвало в операции по претоварване, въз основа на доказателствата относно останалите производители-износители от Шри Ланка и промяната в схемите на търговия той е имал право да заключи, че в Шри Ланка са се извършвали претоварвания.

51

City Cycle оспорва допустимостта на тези твърдения, доколкото с тях се поставя под въпрос заключението на Общия съд, че няма достатъчно доказателства за наличие на операции по претоварване от страна на City Cycle, и те съответно се отнасят до фактическа преценка. City Cycle също така оспорва въпросните твърдения по същество.

52

Трябва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда той не е компетентен да установява фактите, нито, по принцип, да проверява доказателствата, които Общият съд е приел в подкрепа на тези факти. Всъщност, щом като тези доказателства са били редовно събрани и са били спазени общите принципи на правото, както и приложимите процесуални правила относно тежестта на доказване и събирането на доказателства, само Общият съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на доказателствата, които са му били представени. Следователно, освен в случай на изопачаване на посочените доказателства, тази преценка не представлява правен въпрос, който в това си качество да подлежи на контрол от страна на Съда.

53

Същевременно твърдяното неспазване на правилата, приложими в областта на доказването, представлява правен въпрос, който е допустим на етапа на обжалването (решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 44).

54

С направените от тях оплаквания в подкрепа на настоящата група основания Макском, Съветът и Комисията по същество упрекват Общия съд, че не се е съобразил с правилата относно тежестта на доказване и изисквания стандарт на доказване, за да се установи наличието на заобикаляне, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент. Поради това твърдението на City Cycle, че настоящата група основания е недопустима, не може да бъде уважено.

55

Всички направени от Макском, Съвета и Комисията оплаквания в рамките на настоящата група основания засягат въпросите за тежестта на доказване и за изисквания стандарт на доказване в случаи на заобикаляне, когато част от съответните производители-износители не са оказали съдействие в разследването или не са съдействали в достатъчна степен.

56

В това отношение най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в областта на общата търговска политика, и най-вече в сферата на мерките за защита на търговията, институциите на Съюза разполагат с широко право на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Що се отнася до съдебния контрол върху такава преценка, той трябва да се сведе до проверката на това дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт (решение от 16 февруари 2012 г., Съвет и Комисия/Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP, C‑191/09 P и C‑200/09 P, EU:C:2012:78, т. 63 и цитираната съдебна практика).

57

По-нататък, що се отнася до тежестта на доказване на заобикалянето, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент заобикаляне на антидъмпинговите мерки има, когато са изпълнени четири условия. Първо, трябва да има промяна в схемите на търговия между трета страна и Съюза или между дружества от страната, обект на мерките, и Съюза. Второ, тази промяна трябва да произтича от практики, процеси или дейности, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото. Трето, трябва да има доказателства, от които да е видно увреждането на промишлеността на Съюза или излагането на риск на коригиращия ефект на антидъмпинговото мито. Четвърто, трябва да са налице доказателства за наличието на дъмпинг.

58

Съгласно член 13, параграф 3 от този регламент Комисията е длъжна да започне разследване въз основата на доказателства, от които на пръв поглед е видно наличието на практики на заобикаляне. Според практиката на Съда с тази разпоредба се въвежда принципът, че институциите на Съюза носят тежестта на доказване на съответното заобикаляне (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 35).

59

Освен това от текста и от структурата на член 13 от основния регламент е видно, че за да установят наличието на заобикаляне, тези институции трябва да извършат цялостен анализ по отношение на третата страна, която е обект на разследването за заобикаляне като цяло. От друга страна обаче, за да докажат такова заобикаляне, институциите не трябва да извършват анализ на положението на всеки индивидуален производител-износител, тъй като този анализ следва да се извърши от въпросните индивидуални производители-износители в рамките на направените искания по член 13, параграф 4 от този регламент.

60

Всъщност съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент, ако наличието на заобикаляне на антидъмпинговите мерки е установено, обхватът на тези мерки по-специално може да бъде разширен към вноса на сходни продукти от трети страни. Освен това в член 13, параграф 4 от този регламент е предвидена възможност установените в тази трета страна производители-износители да бъдат освободени от мерките, ако са направили искане в този смисъл; ако не са свързани с производител-износител, за когото въпросните мерки се прилагат, и ако са доказали, че не използват практики на заобикаляне. В тази разпоредба се уточнява, че исканията за освобождаване трябва да бъдат надлежно мотивирани.

61

Както отбелязват Съветът и Комисията, съгласно член 13, параграф 1 от основния регламент констатацията за наличие на заобикаляне на антидъмпинговите мерки се прави от институциите на Съюза за съответната трета страна като цяло, а всеки индивидуален производител-износител трябва да докаже, че конкретното му положение оправдава предоставянето на освобождаване по член 13, параграф 4 от този регламент.

62

Накрая, що се отнася до изисквания стандарт на доказване, за да се установи наличието на заобикаляне в случай на недостатъчно съдействие или липса на съдействие от страна на част от производителите-износители, трябва да се припомни, че никоя разпоредба от основния регламент не предоставя правомощие на Комисията в рамките на провеждано разследване за наличие на заобикаляне да задължи производителите или износителите, посочени в дадена жалба, да участват в разследването или да представят определена информация (решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 32).

63

Поради тази причина в член 18, параграф 1 от основния регламент законодателят на Съюза предвижда, че ако заинтересована страна откаже достъп до необходимата информация или не я предостави, или пък значително възпрепятства разследването, съответните заключения — предварителни или окончателни, положителни или отрицателни — могат да бъдат направени въз основа на наличните данни (решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 33).

64

Освен това в член 18, параграф 6 от същия регламент се уточнява, че ако заинтересована страна отказва съдействие или оказва само частично съдействие, като по този начин препятства получаването на релевантна информация, резултатът от разследването за такава страна може да бъде по-малко благоприятен, отколкото ако бе съдействала.

65

В случай, характеризиращ се с пълна липса на съдействие от страна на производителите-износители, Съдът приема, че макар в основния регламент, и по-специално в член 13, параграф 3 от него, да е установен принципът, че институциите на Съюза носят тежестта да докажат заобикалянето, член 18, параграфи 1 и 6 от основния регламент определено има за цел да облекчи тази тежест, предвиждайки, че тези институции могат да основат заключенията си в разследването относно наличието на заобикаляне върху наличните данни и че страните, които не са оказали съдействие в разследването, рискуват да се озоват в по-неблагоприятно положение, отколкото ако бяха съдействали в него (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 35).

66

В това отношение Съдът уточнява, че видно от член 18 от основния регламент, законодателят на Съюза не е имал намерение да установява законова презумпция, въз основа на която наличието на заобикаляне да се извежда пряко от неоказването на съдействие от заинтересованите или засегнатите страни и институциите на Съюза съответно да бъдат освободени от всякакво изискване за доказване. Все пак предвид възможността въз основа на наличните данни да се направят заключения, дори и окончателни, и страната, която отказва съдействие или оказва само частично съдействие, да се третира по-неблагоприятно, отколкото ако е съдействала, е също толкова очевидно, че институциите на Съюза са оправомощени да се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, въз основа на които да приемат, че е налице заобикаляне по смисъла на член 13, параграф 1 от основния регламент (решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 36).

67

Всяко друго различно разрешение е в състояние да застраши ефикасността на приетите от Съюза мерки за защита на търговията винаги когато институциите на Съюза са изправени пред отказ за съдействие в рамките на разследване, което има за цел да установи дали е налице заобикаляне (решение от 4 септември 2014 г., Simon, Evers & Co., C‑21/13, EU:C:2014:2154, т. 37).

68

В разглеждания случай неоказването на съдействие засяга не всички, а само част от производителите-износители. Впрочем, от една страна, текстът на член 13, параграф 1 от основния регламент не е пречка пред възможността институциите на Съюза да констатират наличието на заобикаляне на антидъмпинговите мерки, като се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, в случай че производители-износители, формиращи значителна част от вноса на съответния продукт в Съюза, не са съдействали или не са съдействали достатъчно в разследването. От друга страна, при обстоятелства като тези в разглеждания случай необходимостта да се гарантира ефикасността на мерките за защита на търговията, също е основание за това на въпросните институции да бъде позволено да се позоват на такава съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, за да заключат, че е налице заобикаляне по смисъла на тази разпоредба.

69

Макар на институциите на Съюза да е позволено да се позоват на такава съвкупност от косвени доказателства, това не променя факта, че съгласно член 13, параграфи 1 и 3 от основния регламент с помощта на тези косвени доказателства трябва да може да се установи, че посочените в точка 57 от настоящото решение четири условия са изпълнени. Що се отнася до второто от тези условия, институциите съответно трябва да разполагат с данни, с помощта на които може да се установи, че промяната в схемите на търговия произтича от практики, процеси или дейности, за които няма достатъчно основания или икономическа обосновка, различни от налагането на митото.

70

С оглед на предходния анализ трябва да се определи дали, както твърдят Макском, Съветът и Комисията, при преценката си Общият съд е допуснал грешки при прилагане на правото, а именно на член 13, параграф 1 от основния регламент, тъй като в точка 99 от обжалваното решение приема, че Съветът не може да направи извод за наличие на претоварвания от страна на City Cycle, като съответно уважава жалбата и отменя член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент в засягащата това дружество част.

71

Макском, Съветът и Комисията по същество твърдят, първо, че противно на изводите на Общия съд, в съображение 78 от спорния регламент Съветът с основание е могъл да заключи, че са налице такива операции по претоварване, въз основа на констатацията, че City Cycle не е истински производител на велосипеди от Шри Ланка и не извършва операции по комплектуване, надхвърлящи определените в член 13, параграф 2 от основния регламент прагове. Второ, те упрекват Общия съд, че е изискал от институциите на Съюза да доказват използването на практики на претоварване от всеки производител-износител в страната, която е предмет на разследването, и че е обърнал тежестта на доказване. Трето, според тях дори заключенията на Съвета относно наличието на претоварвания да са погрешни, отмяната на спорния регламент все пак не е оправдана.

72

С доводите си Макском, Съветът и Комисията оспорват изводите на Общият съд в точки 98 и 99 от обжалваното решение, а именно, от една страна, че Съветът не разполага с никакви косвени доказателства, въз основа на които в съображение 78 от спорния регламент да приеме, че City Cycle извършва операции по претоварване. От друга страна, Общият съд посочва, че невъзможността City Cycle да докаже, че действително е производител на велосипеди от Шри Ланка или че отговаря на предвидените в член 13, параграф 2 от основния регламент критерии, не позволява на Съвета автоматично да заключи, че City Cycle извършва операции по претоварване.

73

Противно на това, което следва от твърденията на Макском, Съвета и Комисията, а и от обжалваното решение, съображение 78 от спорния регламент не съдържа никакъв индивидуален анализ на евентуални практики на заобикаляне, прилагани от City Cycle.

74

Това съображение е включено в посочения регламент в раздел, озаглавен „Претоварване“ и посветен на второто от четирите условия, описани в точка 57 от настоящото решение. В този раздел Съветът най-напред посочва в съображение 77 от спорния регламент, че за три от шестте първоначално съдействащи дружества разследването не е разкрило наличие на практики на претоварване. Що се отнася до останалия износ към Съюза, Съветът уточнява, че не му е било оказано никакво съдействие. По-нататък, в съображение 78 от този регламент, Съветът посочва, от една страна, че наличието на промяна в схемите на търговия между Шри Ланка и Съюза е било констатирано в съображение 58 от посочения регламент и от друга страна, че не всички производители-износители от Шри Ланка са заявили интерес и са оказали съдействие. Съветът съответно прави извода, че износът към Съюза на тези производители-износители можа „да се отдаде“ на практики на претоварване. Накрая, в съображение 79 от същия регламент, Съветът констатира, че наличието на практики на претоварване на продукти с китайски произход през Шри Ланка се потвърждава.

75

Следователно заключението относно наличието на операции по претоварване се отнася за всички производители-износители, отказали да съдействат, и се основава на две констатации, а именно, от една страна, че е налице промяна в схемите на търговия и от друга страна, че част от производителите-износители не са оказали съдействие.

76

Както обаче следва от принципите, посочени в точки 65—69 от настоящото решение, тези две констатации не позволяват да се заключи нито че City Cycle е участвало в операции по претоварване в качеството на индивидуален производител-износител, нито че такива практики има в Шри Ланка като цяло.

77

Всъщност, от една страна, макар в случай на недостатъчно съдействие на институциите на Съюза да е позволено да се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, за да заключат, че е налице заобикаляне, същевременно не съществува никаква правна презумпция, позволяваща от неоказването на съдействие от една заинтересована страна пряко да се направи заключението, че такова заобикаляне е налице. Освен това тези институции трябва да разполагат с косвени доказателства, с помощта на които може да са установи, че всяко от четирите условия за наличие на заобикаляне, посочени в точка 57 от настоящото решение, е удовлетворено, включително условието промяната в схемите на търговия да произтича от практики на заобикаляне. Следователно Съветът не е имал основание да направи извод за наличие на практики на претоварване само поради неоказването на съдействие от част от производителите-износители.

78

От друга страна, тъй като промяната в схемите на търговия е първото от четирите условия, които трябва да бъдат удовлетворени, за да може наличието на заобикаляне да бъде надлежно установено, Съветът не може да използва констатирането на въпросното наличие като косвено доказателство за това, че второто от тези четири условия — а именно промяната да произтича от практики на заобикаляне — е било проверено.

79

Поради това — след като двете констатации, направени от Съвета в съображение 78 от спорния регламент, не са позволявали тази институция надлежно да заключи нито че City Cycle е участвало в операции по претоварване в качеството на индивидуален производител-износител, нито че такива практики има в Шри Ланка като цяло — Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 99 от обжалваното решение, че Съветът не е имал основание да направи извод за наличие на претоварвания от страна на City Cycle, като съответно уважава жалбата и отменя член 1, параграфи 1 и 3 от спорния регламент в засягащата това дружество част.

80

Освен това, противно на твърденията на Съвета и Комисията, нищо в обжалваното решение не позволява да се приеме, че Общият съд е възнамерявал да изисква от институциите на Съюза да доказват, че всеки индивидуален производител-износител извършва операции по претоварване. Всъщност, като констатира, че Съветът не е можел да направи извод за наличие на претоварвания от страна на City Cycle, и като отменя частично спорния регламент, Общият съд само определя последиците от факта, че описаните в съображение 78 от спорния регламент данни, с които е разполагал Съветът, не са му позволявали да направи извод за наличие на операции по претоварване в страната като цяло и не са съставлявали фактическа основа, чрез която да се установи участието на City Cycle в такива операции.

81

С оглед на предходния анализ втората група основания трябва да се отхвърли по същество.

82

В рамките на третата група основания Макском, Съветът и Комисията твърдят, че Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране. Съветът също така твърди, че Общият съд е изопачил фактите, които е трябвало да прецени.

83

На първо място, Съветът и Комисията твърдят, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като в него Общият съд не е обяснил поради каква причина Съветът е нарушил член 13, параграф 1 от основния регламент. Всъщност, от една страна, точки 98 и 99 от това решение не позволявали да се разбере дали твърдяната грешка на Съвета е обикновена грешка в преценката, или явна грешка в преценката. От друга страна, Общият съд не изложил мотивите, поради които представените му за преценка доказателства, включително наличните данни, не са позволявали на Съвета да заключи, че City Cycle извършва дейности по претоварване.

84

На второ място, Макском и Комисията твърдят, че мотивите на обжалваното решение са противоречиви. Първо, Макском твърди, че съдържащите се в точки 98 и 99 от обжалваното решение заключения противоречат на заключенията на Общия съд по второто основание, и по-специално на съдържащите се в точки 131 и 135 от решението анализи, където Общият съд, от една страна, посочва, че предоставената от City Cycle информация е недостатъчна, и от друга страна, отхвърля твърдението, че Съветът нарушил член 18 от основния регламент и принципа на пропорционалност и че не изпълнил задължението за мотивиране, що се отнася до констатацията за неоказване на съдействие от страна на City Cycle. Второ, Комисията посочва, че съгласно точка 97 от обжалваното решение представените от City Cycle доказателства не позволяват да се установи, че то действително е износител с произход от Шри Ланка или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент. В това отношение Комисията си задава въпроса как тези доказателства — ако разкриват, че City Cycle участва в заобикаляне посредством практики на комплектуване — е възможно да не водят до установяване и на участието му в операции по претоварване. Трето, Комисията упреква Общия съд за констатациите му, от една страна, че Съветът не е разполагал с никакви косвени доказателства, позволяващи да се направи изводът, че City Cycle е участвало в такива операции по претоварване, и от друга страна, че множество налични данни позволяват да се направи извод за наличие на заобикаляне от страна на City Cycle, в точка 131 от обжалваното решение.

85

На трето място, Съветът твърди, че Общият съд е изопачил фактите, които е трябвало да прецени. Първо, тъй като претоварването било надлежно доказано за страната като цяло и нямало основание на City Cycle да се предостави освобождаване, единственият извод, който може да се направи от това, бил, че City Cycle извършва операции по претоварване. Второ, въпросното изопачаване било видно и в точки 83, 94, 97, 109, 112 и 121 от обжалваното решение, отнасящи се за искането за освобождаване на City Cycle, в които била изключена възможността то да отговаря на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може комплектуването в страната, предмет на разследването, да осигури местен произход на стоките.

86

City Cycle оспорва тези доводи.

87

На първо място, що се отнася до твърдението за непълнота на мотивите, трябва да се припомни, че според практиката на Съда мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол (решение от 10 април 2014 г., Areva и др./Комисия, C‑247/11 P и C‑253/11 P, EU:C:2014:257, т. 54).

88

В това отношение, от една страна, обстоятелството, че в точки 98 и 99 от обжалваното решение не се посочва дали допуснатата от Съвета грешка е обикновена грешка в преценката, или явна грешка в преценката, при всички положения не може да доведе до отмяна на обжалваното решение.

89

Трябва да се припомни, че според Съда упражняваният от Общия съд контрол върху доказателствата, на които почиват констатациите на институциите на Съюза, не съставлява нова преценка на фактите, която да замества тази на посочените институции. При този контрол не се нарушава широкото право на преценка на тези институции в областта на търговската политика, а само се установява дали въпросните доказателства могат да подкрепят направените от институциите изводи. Общият съд съответно трябва да провери не само истинността на посочените доказателства, тяхната достоверност и непротиворечивост, но също и дали тези доказателства съдържат всички релевантни данни, които следва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и могат да подкрепят направените изводи (вж. в този смисъл решение от 7 април 2016 г., ArcelorMittal Tubular Products Ostrava и др./Hubei Xinyegang Steel, C‑186/14 P и C‑193/14 P, EU:C:2016:209, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

90

Следователно в разглеждания случай Общият съд не допуска грешка при прилагане на правото, като констатира — видно от точка 79 от настоящото решение — че с данните, на които се позовава Съветът, за да обоснове заключението си относно наличието на практики на претоварване в Шри Ланка като цяло, това заключение не може да се обоснове. Предвид съдебната практика, цитирана в предходната точка от настоящото решение, от точка 98 от обжалваното решение имплицитно, но непременно следва, че в тази точка Общият съд констатира наличието на явна грешка в преценката.

91

От друга страна, що се отнася до непосочването от Общия съд на причините, поради които представените пред него доказателства не позволяват да се заключи, че City Cycle е извършвало дейности по претоварване, достатъчно е да се посочи, че това твърдение не се подкрепя от фактите, тъй като Общият съд посочва тези причини. Така в точки 98 и 99 от обжалваното решение според Общия съд, от една страна, Съветът не разполага с никакви косвени доказателства, позволяващи да се стигне до това заключение, и от друга страна, въпросното заключение не може да се изведе от обстоятелството, че това дружество не е доказало, че действително е износител с произход от Шри Ланка или че отговаря на критериите, предвидени в член 13, параграф 2 от основния регламент.

92

Следователно твърдението за непълнота на мотивите на обжалваното решение трябва да се отхвърли.

93

На второ място, що се отнася до твърдените противоречия в обжалваното решение, трябва да се констатира, първо, че съдържащите се в точки 98 и 99 от това решение констатации по никакъв начин не противоречат на тези относно второто основание, където Общият съд, от една страна, посочва, че предоставената от City Cycle информация е недостатъчна, и от друга страна, отхвърля твърдението, че Съветът нарушил член 18 от основния регламент и принципа на пропорционалност и че не изпълнил задължението за мотивиране, що се отнася до констатацията за неоказване на съдействие от страна на City Cycle. Всъщност, видно от точка 66 от настоящото решение, макар, в случай на недостатъчно съдействие, на институциите Съюза да е позволено да се позоват на съвкупност от съвпадащи косвени доказателства, за да заключат, че е налице заобикаляне, същевременно не съществува никаква правна презумпция, позволяваща от неоказването на съдействие от една заинтересована страна пряко да се направи заключението, че такова заобикаляне е налице.

94

Второ, що се отнася до довода във връзка с точка 97 от обжалваното решение и с обстоятелството, че от доказателствата било видно извършването от City Cycle на заобикаляне на антидъмпинговите мерки чрез практики по комплектуване, достатъчно е да се отбележи, че обжалваното решение не съдържа никаква констатация относно наличието на извършвани от това дружество операции по комплектуване, така че този довод не се подкрепя от фактите.

95

Трето, що се отнася до твърдяното противоречие между анализите, според които, от една страна, Съветът не разполагал с никакви косвени доказателства, позволяващи да се заключи, че City Cycle е участвало в операции по претоварване, и от друга страна, имало множество налични данни, позволяващи да се стигне до това заключение, трябва да се констатира, че това твърдение се основава на погрешно тълкуване на обжалваното решение. Всъщност в точка 131 от обжалваното решение Общият съд отхвърля твърдение на City Cycle, а именно че Съветът не е изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като по-специално пропуснал да обясни от какво естество са взетите предвид от него налични данни по смисъла на член 18, параграф 1 от основния регламент. Следователно, противно на твърденията на Комисията, в посочената точка Общият съд по никакъв начин не заключава, че наличните данни позволяват да се направи извод за наличие на заобикаляне. Никакво противоречие съответно не може да бъде открито между съдържащите се в точки 131 и 135 от обжалваното решение анализи.

96

Поради това твърдението, че в мотивите на обжалваното решение има противоречия, трябва да се отхвърли като неоснователно.

97

На трето място, що се отнася до изопачаването на посочените от Съвета факти, трябва да се отбележи, първо, че — противно на твърденията на тази институция — съгласно точка 79 от настоящото решение не може да се приеме, че наличието на операции по претоварване е било надлежно доказано за страната като цяло. Второ, макар Съветът да твърди, че това изопачаване е видно и от анализа в обжалваното решение относно искането за освобождаване на City Cycle — в който била изключена възможността то да отговаря на условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може комплектуването в страната, предмет на разследването, да осигури местен произход на стоките — Съветът не уточнява защо чрез заключенията си Общият съд да е изопачил фактите, които трябва да прецени. Това твърдение на Съвета съответно трябва да се отхвърли като неоснователно.

98

Поради това твърдението за изопачаване на фактите и третата група основания трябва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

99

Комисията твърди, че Общият съд е нарушил нейните процесуални права, тъй като не ѝ разрешил да представи писмено становище при встъпване. В това отношение тази институция най-напред припомня, че Общият съд е решил да уважи искането за произнасяне по реда на бързото производство по член 76а, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд в действащата му редакция при провеждането на производството пред тази юрисдикция, в което производство е изключена всякаква възможност за представяне на писмено становище от Комисията. Решението на посочената юрисдикция да одобри използването на това производство, обаче било лишено от мотиви. На Общия съд били необходими 19,3 месеца, за да постанови решението си, при положение че през 2014 г. средната продължителност на производствата пред тази юрисдикция била 23,4 месеца.

100

По-нататък Комисията уточнява, че когато станала ясна доста по-голямата сложност на делото спрямо предвижданията на Общия съд, тя е поискала да ѝ бъде позволено да представи писмено становище при встъпване в рамките на процесуално-организационно действие. Това искане обаче било отхвърлено на 9 юли 2014 г., без да се излагат никакви мотиви. Освен това предвид действителната продължителност на производството пред Общия съд категоричният отказ на Общия съд да разреши на Комисията да представи писмено становище, не бил мотивиран с необходимостта да се ускори разглеждането на делото.

101

Накрая, констатациите на Общия съд, в които според Комисията са допуснати грешки в прилагане на правото, били свързани с действията ѝ в разследването. Тези констатации щели да бъдат различни, ако ѝ било разрешено да изрази позицията си преди съдебното заседание.

102

City Cycle оспорва тези доводи.

103

На първо място, що се отнася до довода във връзка с уместността на решението на Общия съд да одобри използването на бързото производство по член 76а, параграф 2, втора алинея от Процедурния правилник на Общия съд в действащата му редакция при провеждането на производството пред тази юрисдикция, трябва да се отбележи, че съгласно член 116, параграф 3 от този процедурен правилник встъпилата страна е обвързана от спора в състоянието, в което той се намира в момента на встъпването.

104

В разглеждания случай Комисията е подала искането си за встъпване в секретариата на Общия съд на 17 октомври 2013 г., при положение че направеното от City Cycle искане за произнасяне по реда на бързото производство е било уважено с решение от 8 октомври 2013 г.

105

Поради това Комисията е била обвързана от спора в състоянието, в което той се е намирал в момента на нейното встъпване, и няма основание да оспорва решението за произнасяне по реда на бързото производство.

106

На второ място, що се отнася до отказа на Общия съд по направеното от Комисията искане да разпореди извършването на процесуално-организационни действия, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда Общият съд по принцип самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които разполага по разглежданите от него дела (вж. решение от 9 юни 2016 г., PROAS/Комисия, C‑616/13 P, EU:C:2016:415, т. 66 и цитираната съдебна практика). Наличието или липсата на доказателствен характер на материалите по делото попада в обхвата на неговата самостоятелна преценка на фактите, която остава извън контрола на Съда в рамките на производството по обжалване, освен в случай на изопачаване на представените на Общия съд доказателства или когато от съдържащите се в делото документи е видна фактическата неточност на констатациите на последния (вж. в този смисъл решение от 28 януари 2016 г., Heli-Flight/ЕААБ, C‑61/15 P, непубликувано, EU:C:2016:59, т. 94 и цитираната съдебна практика).

107

В разглеждания случай Комисията обаче не твърди, че е налице изопачаване на представените на Общия съд доказателства или фактическа неточност на извършените от него констатации. Следователно тя няма основание да оспорва отказа на Общия съд по направеното от нея искане да разпореди извършването на процесуално-организационни действия.

108

На трето място, Комисията твърди, че констатациите на Общия съд са щели да бъдат различни, ако ѝ е било разрешено да изрази позицията си преди съдебното заседание, но тя същевременно не уточнява нито кои са констатациите на Общия съд, които има предвид, нито причините, поради които тези констатации са щели да бъдат различни.

109

Поради това настоящото основание трябва да бъде отхвърлено по същество.

110

С оглед на извършения по-горе анализ настоящите жалби следва да бъдат отхвърлени.

111

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, която разпоредба се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

112

След като Макском, Съветът и Комисията са загубили делото, а City Cycle е направило искане да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски, те следва да бъдат осъдени да заплатят тези разноски както в първоинстанционното производство по дело T‑413/13, така и в производствата по обжалване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: