—

за Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH, от S. Korn, Rechtsanwalt,

—

за Hettegger Hotel Edelweiss GmbH, от G. Kucsko, Rechtsanwalt,

—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от T. Scharf и J. Samnadda, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH и Hettegger Hotel Edelweiss GmbH по повод разгласяването от страна на последното на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелски стаи.

3

Международната конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, изготвена в Рим на 26 октомври 1961 г. (наричана по-нататък „Римската конвенция“), предвижда в член 13, озаглавен „Минимална закрила на излъчващите организации“:

„Излъчващите организации имат правото да разрешават или забраняват:

4

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) гласи

„Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него“.

5

Съображение 7 от Директива 2006/115 гласи:

„Законодателството на държавите членки следва да бъде сближено, така че да не противоречи на международните конвенции, върху които се основават законите за авторското право и сродните му права в много от държавите членки“.

6

Съгласно съображение 16 от посочената директива:

„Държавите членки могат да предвидят по-обширна закрила за носителите на права, сродни на авторското право, отколкото изискват разпоредбите, установени в настоящата директива по отношение на излъчването и публичното съобщаване“.

7

Член 8 от посочената директива гласи:

„1.   Държавите членки предвиждат за изпълнителите изключително право да разрешават или забраняват излъчването по безжичен път и публичното съобщаване на техните изпълнения, освен ако самото изпълнение вече представлява излъчено изпълнение или е създадено чрез записване.

2.   Държавите членки предвиждат право, чрез което се гарантира, че ползвателят заплаща еднократно справедливо възнаграждение, ако звукозаписът се публикува с търговска цел или ако възпроизвеждането на този звукозапис се използва за излъчване по безжичен път или за какъвто и да е вид публично съобщаване, както и се гарантира, че това възнаграждение се поделя между съответните изпълнители и продуценти на звукозаписи. При липса на съгласие между изпълнителите и продуцентите на звукозаписи, държавите членки могат да установят условията за поделяне на възнаграждението помежду им.

3.   Държавите членки предвиждат за излъчващите организации изключително право да разрешават или забраняват преизлъчването на техните предавания по безжичен път, както и публичното съобщаване на техните предавания на публиката, ако това съобщаване се извършва на места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса“.

8

Член 76a от Urheberrechtsgesetz (Закона за авторското право, наричан по-нататък „UrhG“), озаглавен „Радиотелевизионни излъчвания“, който транспонира в австрийското право член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, предвижда:

„1.   Който излъчва звуци или образи по радио или по подобен начин (излъчващи организации по смисъла на член 17,) има, при определените по закон ограничения, изключителното право едновременно да излъчва предаването чрез друг предавател и да го използва за публично съобщаване по смисъла на член 18, параграф 3 на места, достъпни за публиката срещу заплащане на входна такса; […]

[…]“.

9

Verwertungsgesellschaft Rundfunk е дружество за колективно управление на авторски права, представляващо множество излъчващи организации, установени на територията на Република Австрия и други държави членки. То е оправомощено да упражнява някои права на интелектуална собственост, чиито титуляри се представляват от дружеството по-специално в случай на публично разгласяване чрез радио- и телевизионно излъчване.

10

Hettegger Hotel Edelweiss, дружество на австрийското право, което управлява хотел Edelweiss, намиращ се в Гросарл (Австрия), разполага с кабелна телевизия, чрез която едновременно се препредават различни телевизионни и радиопрограми, включително произвежданите и разпространяваните от организациите, представлявани от Verwertungsgesellschaft Rundfunk, без изменения или съкращения, чрез кабели към телевизионните приемници, с които са оборудвани хотелските стаи.

11

Verwertungsgesellschaft Rundfunk сезира Handelsgericht Wien (Търговски съд, Виена, Австрия), като иска Hettegger Hotel Edelweiss, от една страна, да бъде осъден да му предостави информация за радио- и телевизионните програми, които могат да бъдат приемани, както и за броя на съответните хотелски стаи, и от друга страна, да заплати обезщетение.

12

Пред посочената юрисдикция дружеството твърди, че Hettegger Hotel Edelweiss, като предоставя телевизионни приемници в хотелските стаи и като разгласява радио и телевизионните предавания посредством тези приемници, извършва акт на публично разгласяване по смисъла на член 76a от UrhG и член 8, параграф 3 от Директива 2006/115. Според него цената на стаята трябва да се счита за входна такса по смисъла на тези разпоредби, доколкото предлагането на телевизия в хотела има отражение върху цената. Според него следователно това публично разгласяване на предаванията на представляваните от дружеството субекти трябва да бъде обвързано с тяхно разрешение, както и със заплащане на възнаграждение.

13

Hettegger Hotel Edelweiss възразява срещу тези претенции, като посочва, че съществуването на публично разгласяване по смисъла на член 76a от UrhG предполага разгласяване на места, достъпни за публиката срещу заплащане, и че този израз определя заплащане, което се изисква специално именно за това разгласяване. Ето защо цената, която клиентът заплаща като насрещна престация срещу нощувката, не може да се приеме според него за входна такса.

14

Запитващата юрисдикция приема, че тълкуването на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 е необходимо за решаването на спора в главното производство и че това тълкуване не изглежда толкова очевидно, че да не поражда никакви основателни съмнения.

15

При тези условия Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Изпълнено ли е условието „срещу заплащане на входна такса“, залегнало в член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, когато

16

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че разгласяването на телевизионни и радиопредавания чрез телевизионни приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, представлява разгласяване на място, достъпно за публиката срещу заплащане.

17

Следва да се припомни, че в решение от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 47 и 54) Съдът е постановил, че разпространението на сигнал чрез телевизионни приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, което даден хотел извършва за клиентите си, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, независимо какви технически средства се използват за предаване на сигнала, и че частният характер на стаите на този хотел не е пречка разгласяването на дадено произведение чрез това средство да представлява акт на публично разгласяване по смисъла на посочената разпоредба.

18

Що се отнася до Директива 2006/115, чието тълкуване се иска, в решение от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 47) Съдът е постановил също, че хотелиер, който поставя в стаите на своите клиенти радио- и/или телевизионни приемници, до които подава излъчван сигнал, извършва „публично разгласяване“ по смисъла на член 8, параграф 2 от посочената директива.

19

Тъй като използваните в тези директиви понятия имат едно и също значение, освен ако изричното волеизявление на законодателя на Европейския съюз е различно (вж. този смисъл решения от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 188 и от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 33), предоставянето на сигнал до приемниците, с които са оборудвани хотелските стаи, също представлява, както посочва генералният адвокат в точка 16 от заключението си, публично разгласяване на предаванията на излъчващи организации по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2006/115.

20

Въпреки това за разлика по-специално от изключителното право на артистите-изпълнители и от правото на продуцентите на звукозаписи, предвидени съответно в параграфи 1 и 2 на член 8 от Директива 2006/115, изключителното право на излъчващите организации, предвидено в параграф 3 от същия член, е ограничено до случаите на публично разгласяване в места, достъпни за публиката срещу заплащане.

21

Що се отнася до тълкуването на понятието „място, достъпно за публиката срещу заплащане“, следва да се посочи, че от съображение 7 от Директива 2006/115 следва, че тя цели да сближи законодателствата на държавите членки при спазването по-специално на Римската конвенция. Следователно, макар тази конвенция да не е част от правния ред на Съюза, тези понятия, включени в Директива 2006/115, трябва да се тълкуват именно в светлината на конвенцията, поради което остават съвместими с равностойните понятия, съдържащи се в посочената конвенция, като се отчита и контекстът, в който се вписват тези понятия, и преследваната с релевантните разпоредби от Конвенцията цел (вж. в този смисъл решение от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 53—56).

22

В случая обхватът на правото на публично разгласяване, предвидено в член 8, параграф 3 от Директива 2006/115, е равностойно на обхвата на правото, предвидено в член 13, буква г) от Римската конвенция, който ограничава този обхват чрез формулата, възпроизведена в посочения член 8, параграф 3, до „места, достъпни за публиката срещу заплащане“ (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., Комисия/Съвет, C‑114/12, EU:C:2014:2151, т. 94—96). В действителност, волята на законодателя на Съюза, както се потвърждава от предложението за изменение на Директивата от 30 април 1992 г. (COM(92) 159 окончателен, стр. 12), довело до приемането на Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992 година относно правото на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 346, 1992 г., стр. 61; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 120), отменена и кодифицирана с Директива 2006/115, е в голяма степен да следва разпоредбите на Римската конвенция, като въведе минимална защита за постигане на еднообразна минимална защита в Съюза, а въвеждайки член 6а, параграф 3 от Директивата, предложен по модела на член 13, буква г) от Римската конвенция, да предвиди изключително право на публично разгласяване на телевизионни предавания при посочените в тази конвенция условия.

23

Що се отнася обаче до правото на заплащане на входна такса, предвидено в член 13, буква г) от Римската конвенция, следва да се отбележи, че съгласно наръчника на Римската конвенция и на звукозаписната конвенция на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) документ, изработен от СОИС, който, без да има задължителна правна сила, предоставя обяснения за произхода, целта, характера и обхвата на разпоредбите на тази конвенция, като точки 13.5 и 13.6 се отнасят до посочения член, това условие предполага заплащане, което е специално поискано като насрещна престация за публично разгласяване на телевизионно предаване, и следователно обстоятелството, че е налице плащане за храна или напитки в ресторант или заведение, в което се излъчват телевизионни емисии, не се счита за плащане на входна такса по смисъла на тази разпоредба.

24

Налага се констатацията, че, както посочва генералният адвокат в точки 26—30 от заключението си, цената на хотелска стая по подобие на цената на ресторантската услуга не е специално поискана входна такса като насрещна престация за публичното разгласяване на радио- или телевизионно предаване, а представлява насрещна престация главно за услуга по настаняване, като към тази цена според категорията на хотела се прибавят някои допълнителни услуги, като разгласяване на телевизионни и радиопредавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, които обичайно са включени неотделимо в цената на нощувката.

25

Ето защо, макар излъчването на сигнал чрез радио и телевизионни приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, да представлява допълнителна услуга, която има значение за престижа на хотела, а оттам и за цената на стаите, както посочва Съдът в решения от 7 декември 2006 г., SGAE (C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 44) и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland) (C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 44), при разглеждането на съществуването на акт на публично разгласяване по смисъла съответно на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 не може да се приеме, че тази допълнителна услуга се предлага в място, достъпно за публиката срещу заплащане по смисъла на член 8, параграф 3 от посочената директива.

26

Следователно публичното разгласяване на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелски стаи, не попада в приложното поле на изключителното право на излъчващите организации, предвидено в член 8, параграф 3 от Директива 2006/115.

27

Предвид всички изложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 8, параграф 3 от Директива 2006/115 трябва да се тълкува в смисъл, че разгласяването на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, не представлява разгласяване, осъществено на място, достъпно за публиката срещу заплащане.

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че разгласяването на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, не представлява разгласяване, осъществено на място, достъпно за публиката срещу заплащане.