1. 

о оръжие (наричано по-нататък „ядреното разпространение“).

2. 

Жалбоподателят по настоящото дело, Safa Nicu Sepahan Co. (наричано по-нататък „жалбоподателят“), е иранско акционерно дружество, което в продължение на почти три години фигурира в приетите с регламенти на Съвета на Европейския съюз списъци на образуванията, участващи в ядреното разпространение. Пред Общия съд на Европейския съюз той оспорва законосъобразността на това вписване и иска да бъде обезщетен за имуществените и неимуществените вреди, които според него са произтекли от това. С решението си от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T-384/11, EU:T:2014:986, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), Общият съд отменя актовете, с които името на жалбоподателя е включено във въпросните списъци, отхвърля искането за обезщетение за имуществените вреди и осъжда Съвета да плати обезщетение от 50000 EUR за неимуществената вреда, понесена от жалбоподателя ( 2 ).

3. 

Настоящото дело е образувано, от една страна, по жалба на жалбоподателя срещу отхвърляне на неговото искане за обезщетение на имуществените вреди, както и срещу размера на обезщетението, присъдено за неимуществените вреди, и от друга страна, по насрещна жалба на Съвета, с която се оспорва наличието в случая на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, както и срещу осъждането му да обезщети неимуществената вреда, причинена на жалбоподателя.

4.

Обстоятелствата, предхождащи спора, изложени в точки 1—13 от обжалваното съдебно решение, за нуждите на настоящото производство по обжалване могат да бъдат обобщени по следния начин.

5.

Фирмата на образувание, идентифицирано като „Safa Nicu“, е включена с Решение 2011/299/ОВППС ( 3 ) в списъка на образуванията, участващи в свързани с ядреното разпространение дейности, който се съдържа в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС ( 4 ), и съответно с Регламент за изпълнение (ЕС) № 503/2011 ( 5 ) в списъка, който се съдържа в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 ( 6 ). В мотивите към Решение 2011/299 и към Регламент за изпълнение № 503/2011 идентифицираното като „Safa Nicu“ образувание е описано като „[к]омуникационна фирма, доставяла оборудване за обекта Fordow (Qom), строен, без да бъде обявен пред [Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)]“.

6.

С писмо от 7 юни 2011 г. жалбоподателят моли Съвета на Европейския съюз да измени приложение VIII към Регламент № 961/2010 или като допълни и коригира посочването на идентифицираното като „Safa Nicu“ образувание в разглежданите списъци, или като го заличи. След като не получава отговор, на 23 юни 2011 г. жалбоподателят изпраща на Съвета ново писмо.

7.

Образуванието е оставено в списъка с Решение 2011/783/ОВППС ( 7 ) и с Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 ( 8 ). Наименованието „Safa Nicu“ е заменено обаче с други наименования и като идентификационни данни за визираното образувание са посочени пет адреса в Иран, в Обединените арабски емирства и в Афганистан.

8.

С писмо от 5 декември 2011 г. Съветът уведомява жалбоподателя за запазването на фирмата му в списъците, съдържащи се в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Той констатира, че становището, представено от жалбоподателя на 7 юни 2011 г., не дава основание за премахването на ограничителните мерки, и уточнява, че включването на образуванието, идентифицирано като „Safa Nicu“, визира именно жалбоподателя. С писмо от 11 декември 2012 г. Съветът изпраща на жалбоподателя Регламент (ЕС) № 267/2012 ( 9 ) за отмяна на Регламент № 961/2010 и го уведомява за оставянето на фирмата му в списъка по приложение IX към този регламент.

9.

С Решение 2014/222/ОВППС ( 10 ) фирмата на жалбоподателя е заличена от списъка по приложение II към Решение 2010/413, а с Регламент за изпълнение (ЕС) № 397/2014 ( 11 ) фирмата му е съответно заличена от списъка по приложение IX към Регламент № 267/2012.

10.

На 22 юли 2011 г. жалбоподателят подава жалба пред Общия съд с предмет, от една страна, искане за частична отмяна на Регламенти № 503/2011 и № 267/2012, доколкото те се отнасят до жалбоподателя и свързаните с него дружества, и от друга страна, с искане Съветът да бъде осъден да му плати обезщетение от 7662737,40 EUR ведно с лихви по ставка от 5 % годишно, считано от 1 януари 2013 г., като обезщетение както за имуществените, така и за неимуществените вреди, претърпени поради приемането на отнасящите се до него ограничителни мерки.

11.

В подкрепа на искането си за отмяна жалбоподателят излага три основания, първото — неизпълнение на задължението за мотивиране, второто — грешка в преценката и „злоупотреба с власт“, и третото — нарушение на правото му на защита и на правото му на ефективна съдебна защита. След като отхвърля първото основание ( 12 ) и обявява за недопустимо оплакването по второто основание — „злоупотреба с власт“, в точки 32—39 от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда и уважава оплакването по второто основание — грешка в преценката. Ето защо той заличава вписването на фирмата на жалбоподателя в разглежданите списъци, без да разгледа третото основание на жалбата (точка 40 от мотивите и точка 1 от диспозитива на обжалваното съдебно решение) ( 13 ).

12.

Що се отнася до искането за обезщетение за вреди, най-напред Общият съд констатира, че условието за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързано с неправомерност на поведението, в което се упреква Съветът, е изпълнено в случая, тъй като той е извършил достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (точки 49—69 от мотивите на обжалваното съдебно решение).

13.

По-нататък Общият съд разглежда условията, свързани с наличието на вреда и на причинно-следствена връзка, що се отнася до различните претендирани вреди.

14.

Що се отнася до неимуществените вреди, които жалбоподателят е оценил последно в размер на 2 милиона евро, Общият съд установява, че в случая тези условия са изпълнени, и като определя тези вреди ex aequo et bono, прави извода, че присъждането на сумата от 50000 EUR представлява подходящо обезщетение (точки 78—92 от мотивите и точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение).

15.

Общият съд отхвърля обаче искането за обезщетение за имуществените вреди, претендирани от жалбоподателя. За всеки вид предявена вреда той заключава, че жалбоподателят не е представил достатъчно доказателства нито за наличието на вреда или за размера на твърдените претърпени вреди, нито за наличието на причинно-следствена връзка между тази вреда и поведението, в което се упреква Съветът (точки 93—148 от мотивите и точка 4 от диспозитива на обжалваното съдебно решение).

16.

Що се отнася до искането за присъждане на лихви, от една страна, Общият съд счита, че не следва да се присъждат лихви за времето, предхождащо деня на обявяване на обжалваното съдебно решение, и от друга страна, заключава, че Съветът трябва да изплати мораторни лихви, считано от обявяването на обжалваното съдебно решение до пълното изплащане на присъденото обезщетение (точки 150—152 от обжалваното съдебно решение и точка 3 от диспозитива).

17.

С жалбата си жалбоподателят иска от Съда да отмени частично обжалваното съдебно решение в частта, в която Общият съд не е признал и не е присъдил обезщетение за понесените от жалбоподателя имуществени вреди и доколкото му е присъдил само сума от 50000 EUR като обезщетение на неимуществените вреди. Освен това жалбоподателят моли Съда да упражни своето правомощиe за пълен съдебен контрол и като главно искане да му присъди сумата от 5662737,40 EUR, заедно с лихвите, за имуществените вреди, както и сумата от 2 милиона евро, заедно с лихвите, за неимуществените вреди, и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд. При условията на евентуалност жалбоподателят иска от Съда да му присъди определена ex aequo et bono сума, ведно с лихви, за имуществените вреди, както и сума, не по-малка от 50000 EUR, ведно с лихви, за неимуществените вреди, и да осъди Съвета да заплати съдебните разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд. При условията на евентуалност спрямо предходното, жалбоподателят иска от Съда да върне делото на Общия съд, за да разгледа той отново размера на обезщетението и да постанови ново решение в полза на жалбоподателя.

18.

В писмения отговор на насрещната жалба на Съвета жалбоподателят иска от Съда да я отхвърли като неоснователна. Освен това той повтаря исканията, които е представил в рамките на главната си жалба.

19.

С насрещната си жалба Съветът иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение, с което е осъден да заплати на жалбоподателя обезщетение от 50000 EUR за неимуществените вреди, да отхвърли направеното от жалбоподателя искане в първоинстанционното производство за обезщетение на тези вреди и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд.

20.

В писмения си отговор на главната жалба Съветът иска от Съда да отхвърли жалбата като неоснователна, да извърши замяна на мотиви от обжалваното съдебно решение и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително тези, направени в производството пред Общия съд.

21.

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, допуснато да встъпи в устната фаза на производството, поддържа исканията, направени от Съвета в насрещната жалба и в отговор на главната жалба.

22.

Наложителни са някои предварителни бележки относно определени искания на страните.

23.

Първата бележка се отнася до искането за замяна на мотиви, формулирано от Съвета в писмения му отговор на главната жалба. Съветът иска от Съда да замени мотиви от обжалваното съдебно решение, които са довели до отхвърляне на искането за обезщетение на имуществените вреди, представено от жалбоподателя в производството пред първа инстанция. Въпреки че одобрява това отхвърляне, Съветът не подкрепя констатацията на Общия съд, че в случая е изпълнено първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързана с наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма. Следва обаче да се отбележи, че тази констатация е предпоставка както да се установи — в точки 78—92 от обжалваното съдебно решение — правото на жалбоподателя да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди, така и да се осъди Съветът — в точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение — да плати на жалбоподателя за неимуществените вреди обезщетение от 50000 EUR. От това следва, че Съдът не може да уважи направеното от Съвета искане за замяна на мотиви, без при това да се отменят тези части от обжалваното съдебно решение. Така, въпреки формулировката на искането, то може да се приеме единствено като искане за частична отмяна на решението на Общия съд, и като такова за недопустимо, тъй като е формулирано в рамките на писмения отговор на главната жалба ( 14 ). Тъй като доводите на Съвета в подкрепа на това искане са възпроизведени в насрещната му жалба, Съдът все пак ще има повод да ги разгледа при произнасянето си по жалбата.

24.

Втората бележка е със същото съдържание като първата, но в този случай тя се отнася до исканията, направени в отговора на жалбоподателя на насрещната жалба на Съвета. Освен отхвърляне на посочената жалба последният иска от Съда да отмени частично обжалваното съдебно решение и да му присъди подходящо обезщетение за претърпените както имуществени, така и неимуществени вреди, като възпроизвежда същите искания, които са формулирани в жалбата му. Тези искания също трябва да бъдат обявени за недопустими, тъй като са формулирани в писмения отговор на насрещната жалба ( 15 ).

25.

След тези уточнения най-напред ще разгледам насрещната жалба, с която, както бе посочено по-горе, Съветът оспорва по-конкретно наличието в случая на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти. Всъщност, ако това оплакване се окаже основателно, извъндоговорната отговорност на Съюза няма да бъде ангажирана и всички искания, направени от жалбоподателя в главната жалба, следва да бъдат отхвърлени. След това ще разгледам главната жалба.

26.

В насрещната си жалба Съветът излага две оплаквания по отношение на обжалваното съдебно решение. С първото той упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото „по отношение на някои условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на [Съюза]“, а с второто — че съгласно неговото решение отмяната на обжалваните актове не представлява подходящо обезщетяване на твърдяната от жалбоподателя неимуществена вреда.

27.

Съгласно твърденията на Съвета, които се поддържат и от Обединеното кралство, Общият съд неправилно е приел, че в случая е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, което е необходимо, за да може да се счита за изпълнено първото от трите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, а именно условието за неправомерност на поведението, в което се упрекват институциите ( 16 ). Оплакването се състои от две части.

28.

На първо място, Съветът упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точки 59—61 от обжалваното съдебно решение е стигнал до извода, че Съветът не разполага със свобода на преценка по отношение на задължението си да обоснове с данни и доказателства включването на жалбоподателя в списъците с лица и образувания, вписани в оспорваните актове. Всъщност този извод се основава на развитие в съдебната практика — по-специално решения от 21 март 2012 г., Fulmen/Съвет (T‑439/10 и T‑440/10, EU:T:2012:142) и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518) — решения, постановени след като Съветът приема актовете, с които фирмата на жалбоподателя първоначално е включена в посочените списъци и след това продължава да фигурира в тях и които не е можело да бъдат предвидени към момента на приемането им на 23 май 2011 г. и съответно на 1 декември 2011 г. и на 23 март 2012 г. Като доказателство Съветът препраща към заключението на генералния адвокат Bot по съединени дела Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:176) и по дело Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft (C‑348/12 P, EU:C:2013:470), в които той следва противоположен на възприетия в крайна сметка от Съда подход.

29.

Най-напред припомням, че по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС Съюзът е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители при изпълнението на техните задължения. Съгласно постоянната практика в правото на Съюза се признава право на обезщетение при наличието на три условия, а именно неправомерност на поведението, в което се упрекват институциите, наличие на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между твърдяното поведение и твърдяната вреда ( 17 ). За да е изпълнено първото от тези условия, съгласно съдебната практика е необходимо да е установено достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти ( 18 ). Съдът уточнява, че решаващ критерий, за да се приеме, че правото на Съюза е достатъчно съществено нарушено, е наличието на явно и сериозно несъблюдаване от институция на Съюза на наложените ѝ граници на правото на преценка ( 19 ). Когато тази институция разполага само с ограничено в значителна степен право на преценка или даже не разполага с такова, то и обикновено нарушение на правото на Съюза може да бъде достатъчно, за да се установи наличието на достатъчно съществено нарушение ( 20 ). Освен това от съдебната практика следва, че степента, до която нарушената норма дава свобода на преценка на институциите, зависи наред с другото от степента на яснота и прецизност на нарушената норма и че при всички положения едно нарушение на правото на Съюза е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение ( 21 ).

30.

По-нататък, що се отнася до мотивите на обжалваното съдебно решение, въз основа на които в точка 69 от него Общият съд прави извод, че в случая Съветът е извършил достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти, веднага отбелязвам, че тези съображения не са лишени от известна степен на двусмисленост.

31.

Всъщност в точка 49 от обжалваното съдебно решение Общият съд препраща към анализа, направен в точки 26—40 от същото решение, след което той прави извод, че Съветът не е доказал основателността на твърдението, съставляващо единственият мотив, изтъкнат срещу жалбоподателя, за приетите спрямо него ограничителни мерки ( 22 ), и че с това е нарушил разпоредбите на Регламенти № 961/2010 и № 267/2012, които „изчерпателно определят условията, при които подобни [мерки] могат да бъдат приети“, и които „a contrario, основно имат за цел да защитят индивидуалните интереси на засегнатите частноправни субекти“ ( 23 ). От тези пасажи от обжалваното съдебно решение следва, че неправомерността, в която се упреква Съветът, представлява нарушение на правото на жалбоподателя да не му бъдат налагани въпросните мерки, ако материалноправните условия, на които е подчинено приемането им, не са изпълнени ( 24 ).

32.

Когато обаче по-нататък Общият съд разглежда въпроса дали в случая Съветът разполага със свобода на преценка по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 29 по-горе, Общият съд посочва, че „незаконосъобразността на обжалваните актове се дължи на това, че Съветът няма данни или доказателства, които да установяват в достатъчна степен от правна гледна точка обосноваността на ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, и че съответно той не може да представи такива пред Общия съд“ ( 25 ). Като се позовава на решение от 21 март 2012 г., Fulmen/Съвет (T‑439/10 и T‑440/10, EU:T:2012:142), той уточнява, че задължението на Съвета да докаже, че приетите ограничителни мерки са обосновани, е продиктувано от зачитането на основните права на засегнатите лица и образувания, и по-специално на правото им на ефективна съдебна защита. В точки 64—67 от обжалваното съдебно решение Общият съд припомня четири свои решения — от 14 октомври 2009 г., Bank Melli Iran/Съвет (T‑390/08, EU:T:2009:401), от 12 декември 2006 г., Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T‑228/02, EU:T:2006:384), от 23 октомври 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑256/07, EU:T:2008:461), и от 4 декември 2008 г., People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T‑284/08, EU:T:2008:550), отнасящи се до обхвата на съдебния контрол за законосъобразността на актовете, с които се приемат ограничителни мерки. В точка 68 от обжалваното съдебно решение Общият съд заключава, че „една действаща разумно и с дължима грижа администрация е могла да знае, към момента на приемане на първия обжалван акт, че е длъжна да събере данните или доказателствата, които оправдават отнасящите се до жалбоподателя ограничителни мерки, за да може в случай на оспорване да докаже, че споменатите мерки са обосновани, като представи тези данни или доказателства пред съда на Съюза“. Нормата, въз основа на която Общият съд разглежда свободата на преценка на Съвета, за да установи наличието на съществено нарушение, както проличава от тези пасажи от обжалваното съдебно решение, е по-скоро правото на жалбоподателя на ефективна съдебна защита.

33.

Тази двусмисленост вероятно се дължи на обстоятелството, че въпросът за границите на правото на преценка на Съвета с оглед на спазването на основните права в областта на ограничителните мерки се отнася основно до правото на ефективна съдебна защита. Всъщност именно заради изискването за осигуряване на съдебен контрол на актовете, с които се налагат подобни мерки, постепенно в контекста на хронологията на постановените от съдилищата на Съюза решения е определено задължението на Съвета да подкрепя с доказателства мотивите за приемането им, подобно на изискването за мотивиране на тези актове ( 26 ). Следователно именно в този контекст следва да се тълкуват съображенията на обжалваното съдебно решение, оспорени в рамките на първата част от първото основание на насрещната жалба, както и да се анализират доводите на Съвета в нейна подкрепа.

34.

Най-напред, отбелязвам, че под квалификацията „грешка в преценката“, поведението, в което в крайна сметка е упрекван Съветът в частта от обжалваното съдебно решение, посветена на разглеждането на искането за отмяна, е невъзможността той да представи пред съда на Съюза всички доказателства, позволяващи да се прецени законосъобразността на ограничителните спрямо жалбоподателя мерки. В точка 37 от обжалваното съдебно решение се разяснява, че в отговор на въпрос на Общия съд Съветът е посочил, че единственото, с което разполага във връзка с приемането и запазването в сила на ограничителните мерки, наложени на жалбоподателя, е предложение за включване, което изхожда от държава членка, и че съдържащата се в споменатото предложение информация е възпроизведена в мотивите към оспорваните актове. Вследствие на неизпълненото от Съвета задължение се оказва невъзможно да се упражни какъвто и да е съдебен контрол на основателността на мотива, с който се обосновава приемането на ограничителните мерки срещу жалбоподателя, и така актовете, чрез които се извършва оспорваното включване в списъците, именно по тази причина стават незаконосъобразни ( 27 ).

35.

Следователно в обжалваното съдебно решение изобщо не става въпрос за каквато и да е проверка на това дали Съветът е спазил границите на своето право на преценка при оценяването на данните и доказателствата, довели до включването на жалбоподателя в разглежданите списъци, или при оценяването на комплексни положения от областта на политиката, която би могла да постави въпроса за пределите на съдебния контрол. Следователно позоваването на Съвета на заключенията на генералния адвокат Bot по съединени дела Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:176) и по дело Съвет/Manufacturing Support & Procurement Kala Naft (C‑348/12 P, EU:C:2013:470), в които той се застъпва за признаването на широка свобода на преценка на Съвета в областта на ограничителните мерки и за „адаптиран контрол от страна на съда на Съюза“ ( 28 ), е напълно неотносимо към настоящото производство.

36.

В настоящото дело се разглежда именно ефективността на съдебния контрол — или още по-общо самият принцип за такъв контрол — а не неговите граници. Всъщност институция, която претендира за правото да обоснове приемането и запазването в сила на ограничителни мерки по отношение на частноправен субект или на юридическо лице само въз основа на информация, получена от държава членка, неподкрепена от каквото и да е доказателство, което позволява да се обоснове или дори само да се подкрепи достоверността на съдържащите се в тази информация твърдения, и то след като заинтересованото лице е твърдяло със сериозни доводи, че е чуждо на вменяваните му деяния, освен че нарушава разпоредбите, които определят условията за приемането и запазването в сила на подобни мерки, отрича из основи всяка възможност за контрол върху нейните действия от страна на съда на Съюза.

37.

Принципът, че по отношение на актовете, с които Съветът приема ограничителни мерки спрямо физически или юридически лица, трябва да бъде осигурен ефективен съдебен контрол, е прогласен обаче от Съда много преди решения от 21 март 2012 г., Fulmen/Съвет (T‑439/10 и T‑440/10, EU:T:2012:142) и от 18 юли 2013 г., Комисия и др./Kadi (C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, EU:C:2013:518).

38.

В решение от 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет (C‑229/05 P, EU:C:2007:32), което се отнася до ограничителни мерки срещу лица и образувания в рамките на борбата срещу тероризма, Съдът уточнява, че Съюзът „е правна общност, в която актовете на нейните институции са обект на контрол за съответствие с Договора […]“ и в която „правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита“. В същото решение Съдът уточнява още, че в областта на ограничителните мерки изключително важно е съдебната защита да бъде ефективна, тъй като тези мерки „водят до тежки последици“, като в резултат на тях не само всяка финансова сделка или услуга е забранена по отношение на посочените лица, групи или образувания, но и тяхното добро име и политическа дейност са накърнени ( 29 ). Съдът уточнява също, че контролът трябва да обхваща съответните доказателства, на които се основава включването в разглежданите списъци, и точното индивидуализиране на имената на посочените лица и образувания ( 30 ).

39.

Тези принципи са потвърдени, отново в областта на ограничителните мерки, приети в рамките на борбата срещу международния тероризъм, в решение от 29 юни 2010 г., E и F (C‑550/09, EU:C:2010:382). Наистина, както подчертава Съветът в съдебното заседание, това решение се отнася до неговото задължение да мотивира актовете, с които се приемат ограничителни мерки, докато в настоящото дело не става въпрос, най-малкото на етапа на производството по обжалване, нито за липса на мотиви, нито за недостатъчни мотиви, което да опорочи включването на жалбоподателя в разглежданите списъци ( 31 ). Съдът обаче ясно и недвусмислено е установил изискването подобни мерки да подлежат на „адекватен съдебен контрол за [тяхната] законосъобразност по същество“, така и обхвата на този контрол, който трябва да включва по-специално „проверката на фактическите обстоятелства, както и на доказателствата и данните, изтъкнати в [тяхна] подкрепа“ ( 32 ). Такъв контрол обаче може да бъде осуетен освен от липса на мотиви на акта, който е подложен на контрол, и от липса на доказателства, позволяващи да се провери, дори и в рамките на ограничен анализ, основателността на подобни мотиви.

40.

От гореизложеното следва, обратно на това, което твърди Съветът, че към момента, когато фирмата на жалбоподателя е включена за първи път в разглежданите списъци — на 23 май 2011 г. — не съществува никаква неяснота в практиката на Съда по отношение на задължението на Съвета при приемането на решения, в които се предвиждат ограничителни мерки срещу физически или юридически лица, да се съобразява с изискванията, произтичащи от спазването на правото на ефективна съдебна защита на визираните лица, и следователно по отношение на неговото задължение да се основава на факти и доказателства, позволяващи на съда на Съюза да извършва, макар и ограничен, контрол за законосъобразност на посочените решения.

41.

Впрочем следва да се отбележи, че наличието на съдебна практика, установяваща, че поведението, в което е упреквана съответната институция, представлява нарушение, не е необходимо условие за квалифицирането на дадено нарушение като явно съществено. Действително, видно от цитираната в точка 29 по-горе съдебна практика, подобна квалификация, при която се отчита обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма оставя на институциите, зависи по-специално от степента на яснота и прецизност на тази норма. Предвид обаче значението на защитата на основните права в основана на правото общност, каквато е Съюзът, според мен не може да има съмнения, че институциите му не разполагат със свобода на преценка по отношение на задължението си да обосновават приемането и запазването в сила на ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица въз основа на минимална фактическа и доказателствена база, позволяваща на съда на Съюза да упражнява, макар и незначителен, контрол върху основателността — или дори само върху достоверния характер ( 33 ) — на твърденията, които оправдават приемането на подобни мерки.

42.

В случая, както е посочено в точка 34 по-горе, Съветът в отговор на въпрос на Общия съд приема и потвърждава в съдебното заседание по настоящото производство, че твърдението, с което е мотивирано включването и запазването в продължение на почти три години на фирмата на жалбоподателя в разглежданите списъци, в нито един момент не е било подкрепено с каквото и да е доказателство, като по този начин всякакъв съдебен контрол от страна на съда на Съюза се оказва невъзможен.

43.

При тези обстоятелства, без да допуска грешки при прилагане на правото, Общият съд приема в точка 69 от обжалваното съдебно решение, че поведението, в което е упрекван Съветът, съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза по смисъла на цитираната в точка 29 по-горе съдебна практика.

44.

По изложените съображения първата част на оплакването на Съвета за грешка при прилагане на правото по отношение на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза според мен трябва да се отхвърли.

45.

На второ място, според Съвета Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точка 62 от обжалваното съдебно решение, че правилото, което възлага на Съвета да докаже, че приетите по отношение на жалбоподателя ограничителни мерки са обосновани, не се отнася до особено сложно положение, и че това правило не поражда трудности за прилагане или тълкуване. Съветът подчертава, че трудностите, свързани със съобщаване на поверителна информация, която е в основата на решение за включване в списък и която трябва да бъде преценена от Общия съд, са изтъкнати от генералния адвокат Sharpston в заключението ѝ по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran (C‑27/09 P, EU:C:2011:482) и че за да се компенсират тези трудности, през 2014 г., няколко години след като жалбоподателят е включен за първи път в разглежданите списъци, в Процедурния правилник на Общия съд е включен нов член 105.

46.

Припомням, че съгласно постоянната съдебна практика изведената от Съда система от правила на основание член 340, втора алинея ДФЕС, взима предвид по-конкретно сложността на подлежащото на уреждане фактическо положение и трудностите при прилагането или тълкуването на текстовете, както и степента на яснота и точност на нарушената норма ( 34 ).

47.

В случая е достатъчно да се отбележи, че в нито един момент в първоинстанционното производство Съветът не се е позовал на поверителността на притежаваните от него документи или информация, за да се противопостави на тяхното представяне на Общия съд. Напротив, както неколкократно бе припомнено по-горе, Съветът посочва на Общия съд, че единствената информация, с която разполага с оглед на приемането и запазването в сила на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя, е възпроизведена в мотивите на акта за включване в списъците. Така, както потвърждава представителят на Съвета в съдебното заседание в отговор на конкретен въпрос на Съда, в настоящото дело никога не е ставало въпрос за предаване на поверителна информация на съда на Съюза.

48.

При тези обстоятелства Съветът не може да се основава на твърдените процедурни трудности за такова предаване по времето, когато са приети разглежданите мерки, за да оспори съдържащата се в точка 62 от обжалваното съдебно решение констатация, че правилото, възлагащо на Съвета да докаже основателността на такива мерки, „не се отнася до особено сложно положение“, и е „ясно и прецизно“, поради което „не поражда трудности за прилагане или тълкуване“.

49.

Поради изложените съображения втората част от оплакването на Съвета за грешка при прилагане на правото по отношение на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза трябва също да бъде отхвърлена.

50.

С второто оплакване в насрещната жалба, насочено срещу точки 87—92 от обжалваното съдебно решение, Съветът, поддържан от Обединеното кралство, упреква Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото, като го е осъдил да плати на жалбоподателя сума от 50000 EUR за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял. По този начин Общият съд се отклонил от съдебната практика, според която отмяната на решение за включване в списък може да възстанови доброто име на засегнатото лице и да представлява своеобразно поправяне на неимуществената вреда, която то е претърпяло. Според Съвета съображения, аналогични на тези, които Общият съд излага, за да обоснове решението си, а именно по-специално тежестта на твърдението, че дадено образувание се свързва с иранското ядреното разпространение, се прилагат mutatis mutandis и в други производства, по-специално в дело Sison/Съвет (решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207), в което обаче Общият съд е отхвърлил искането за обезщетение на неимуществената вреда на жалбоподателя. Съветът отбелязва също, че в случая е решил да заличи името на жалбоподателя от разглежданите списъци през април 2014 г., а именно — преди да бъде постановено обжалваното съдебно решение.

51.

Преди да разгледам доводите на Съвета, следва да припомня накратко разсъжденията на Общия съд в мотивите на обжалваното съдебно решение, които са предмет на оспорване в рамките на разглежданото оплакване.

52.

В точки 80 и 85 от обжалваното съдебно решение Общият съд най-напред отбелязва, че когато дадено образувание е обект на ограничителни мерки заради подкрепата, която се твърди, че е оказало за ядреното разпространение, то публично се свързва с поведение, което е смятано за сериозна заплаха за международния мир и международната сигурност, а това опозорява посоченото образувание и поражда недоверие към него, като така се накърнява репутацията му и следователно му причинява неимуществени вреди — отделно от имуществените вреди, които се дължат на засягането на търговските му отношения — за които то има право да бъде обезщетено. По-нататък, Общият съд отбелязва, че отмяната на обжалваните актове би могла да представлява форма на поправяне на посоченото увреждане, тъй като се налага констатацията, че свързването на жалбоподателя с ядреното разпространение е неоправдано и следователно незаконосъобразно, и прави извод, че предвид обстоятелствата по случая тази отмяна може единствено да намали размера на обезщетението, но не и напълно да поправи претърпяното увреждане ( 35 ). Общият съд излага четири съображения в подкрепа на тази констатация. Първо, последиците, които са в основата на неимуществените вреди на жалбоподателя, по-специално повлияното поведение спрямо него на трети образувания, по-голямата част от които са установени извън Съюза, „не могат да бъдат изцяло неутрализирани с констатирането апостериори на незаконосъобразността на обжалваните актове, като се има предвид, че приемането на ограничителни мерки спрямо дадено образувание цели да привлече по-силно вниманието и да предизвика повече реакции, по-специално извън територията на Съюза, отколкото последващата им отмяна“ (точка 88 от обжалваното съдебно решение). Второ, Общият съд отбелязва, че твърдението на Съвета, изложено спрямо жалбоподателя, е с особена тежест (точка 89 от обжалваното съдебно решение). Трето, това твърдение „изобщо не е подкрепено с релевантни данни или доказателства“ (точка 90 от обжалваното съдебно решение). Четвърто, макар включването на името на жалбоподателя да е можело да бъде заличено от Съвета по всяко време от списъците, то е останало в тях за период от почти три години, независимо от протестите на жалбоподателя (точка 91 от обжалваното съдебно решение).

53.

Доводите на Съвета се основават на редица предпоставки, които според мен са погрешни.

54.

На първо място, обратно на това, което тази институция предполага, в областта на ограничителните мерки Съдът не е приложил принципа, изведен в рамките на съдебните спорове в областта на публичната служба, че отмяната на акта на администрацията, а следователно и установяването на неговата незаконосъобразност, само по себе си представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение на неимуществените вреди, които този акт е причинил на длъжностното лице, което го обжалва ( 36 ). Наистина, както припомня Общият съд в точка 86 от обжалваното съдебно решение, в точка 72 от решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331), Съдът се е произнесъл, че установяването на незаконосъобразността на обжалвания акт може да възстанови доброто име на жалбоподателя или да представлява форма на поправяне на неимуществената вреда, която жалбоподателят е претърпял вследствие на тази незаконосъобразност. Все пак, от една страна, именно като се произнася по въпроса относно запазването на правния интерес на жалбоподателя след заличаване на фирмата му от спорния списък, Съдът е направил това изявление, което следователно трябва да се счита за obiter dictum в контекста на посоченото решение. От друга страна, Съдът се произнася само, че отмяната на акта „може […] да представлява форма на поправяне на неимуществената вреда“ ( 37 ), без да възпроизведе много по-тясната формулировка, използвана в точка 26 от решение от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия (C‑343/87, EU:C:1990:49) — на което той впрочем се позовава — по смисъла на която отмяната на обжалвания акт „представлява сама по себе си подходящо поправяне на всяко неимуществено увреждане, което [жалбоподателят] евентуално е претърпял“ ( 38 ).

55.

На второ място, макар Съдът да е приложил принципа, припомнен в точка 54 по-горе, от съдебната практика следва, че прилагането му не е автоматично, противно на това, което явно смята Съветът. Така, от една страна, за да се прецени дали отмяната на незаконосъобразен акт може да има за последица да премахне с обратна сила претърпяната от жалбоподателя неимуществена вреда, следва да се вземат предвид всички обстоятелства на конкретния случай ( 39 ), сред които тежестта и продължителността на нарушението ( 40 ), както и утежняващите обстоятелства, характеризиращи специфичното положение на заинтересованото лице ( 41 ). От друга страна, жалбоподателят може да докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която е отделна от незаконосъобразността, даваща основание за отмяната на акта и която не може да бъде напълно поправена с тази отмяна ( 42 ). В това отношение в съдебната практика се уточнява, че тежките обвинения, изразени публично срещу заинтересованото лице в акт с неблагоприятни за него последици или в рамките на производство, което приключва с такъв акт, могат да породят за това заинтересовано лице неимуществени вреди, които са отделни от посочения акт, когато тези обвинения накърняват честта, достойнството, самоуважението или доброто му име ( 43 ). Както обаче Съдът отбелязва в решение от 28 май 2013 г., Abdulrahim/Съвет и Комисия (C‑239/12 P, EU:C:2013:331), лицата, спрямо които са приети ограничителни мерки, са публично посочени като свързани с действия, които пораждат заклеймяване и недоверие ( 44 ). Поради това те претърпяват неимуществени вреди, отделни от неимуществените вреди, които произтичат от самия акт, и за които, според обстоятелствата, може да се окаже, че не може да бъдат напълно поправени с отмяната на този акт ( 45 ).

56.

На трето място, обратно на допусканото от Съвета, искането за обезщетяване на неимуществените вреди, които жалбоподателят в дело Sison/Съвет (решение от 11 юли 2007 г., Sison/Съвет, T‑47/03, непубликувано, EU:T:2007:207) твърди, че е претърпял, е отхвърлено въз основа на други основания, различни от констатацията, че отмяната на разглежданите ограничителни мерки може напълно да поправи тези вреди. Всъщност точка 241 от това решение, на което се позовава Съветът, се отнася само за вредите, произтичащи от неспазването на правото на защита на жалбоподателя, за които Общият съд счита, че може да бъдат подходящо обезщетени с отмяната на обжалвания акт, като се има предвид естеството на процесуална гаранция на нарушената норма. В точка 247 от същото решение обаче Общият съд се произнася по искането за обезщетение на неимуществените вреди, произтичащи по-специално от заклеймяването на жалбоподателя като „терорист“, и го отхвърля поради липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между тези вреди и съответните общностни актове.

57.

От предходните съображения следва, че без да допуска грешките, за които го упреква Съветът, в обжалваното съдебно решение Общият съд е извършил преценка на обстоятелствата по случая, за да провери дали и в каква степен неимуществените вреди, твърдени от жалбоподателя, е могло да се считат за напълно обезщетени с отмяната на разглежданите актове.

58.

Въз основа на всички изложени съображения считам, че насрещната жалба на Съвета е лишена от основание и следователно следва да бъде отхвърлена.

59.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва две основания. С първото основание, насочено срещу точки 93—149 от обжалваното съдебно решение, той упреква Общия съд, че е допуснал различни грешки при прилагане на правото, като е отхвърлил искането му за обезщетение на имуществените вреди, които според него е претърпял заради включването му в разглежданите списъци. Второто основание е насочено срещу частта от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд се е произнесъл по искането на жалбоподателя за поправяне на неимуществените вреди.

60.

Основанието се състои от няколко части.

61.

С първата част от първото основание за обжалване жалбоподателят упреква Общия съд в нарушаване на неговото право да получи пълно обезщетение за вредите, причинени от неправомерното поведение на Съвета, в съответствие с принципите, закрепени в член 340, втора алинея ДФЕС и в член 41, параграф 3 от Хартата на основните права. Той твърди, че сред основните принципи, общи за правото на държавите членки, към които препращат тези разпоредби, са принципите на „пропорционалност“ и на „справедлива оценка“, съгласно които, когато е доказано наличието на вреди, но установяването на техния размер или на тяхната точна сума е трудно или сложно, Общият съд има задължение да определи размера на обезщетението „справедливо или, при условията на евентуалност, ex aequo et bono“, вместо да отхвърля „очевидните данни“ в тяхната цялост. Жалбоподателят твърди също, че с нелогични и противоречиви мотиви Общият съд е отхвърлил всички негови искания за обезщетение за имуществени вреди, след като в различни пасажи от обжалваното съдебно решение ( 46 ) е установил, че поведението на Съвета действително и „по дефиниция“ е причинило такива вреди на жалбоподателя.

62.

В самото начало отбелязвам, че изложените по-горе доводи са систематично и напълно възпроизведени от жалбоподателя в другите части от първото основание, които се отнасят до мотивите на обжалваното съдебно решение, визиращи различните видове вреди, твърдени от него в първоинстанционното производство, така че основателно да може да се постави въпросът за автономията на анализираната част от основанието, разглеждана в контекста на посоченото основание.

63.

Предвид гореизложеното, припомням, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС за неправомерни действия на неговите органи е подчинено на наличието на съвкупност от кумулативни условия, сред които наличието на вреда и на причинно-следствена връзка между действията, в които се упрекват институциите, и твърдяната вреда ( 47 ). От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика жалбоподателят следва да представи убедителни доказателства относно наличието или размера на твърдяната от него вреда ( 48 ). Също съгласно постоянната съдебна практика страната, която поставя под въпрос отговорността на Съюза, следва да установи причинно-следствена връзка между тази вреда и поведението, в което се обвиняват институциите ( 49 ).

64.

Противно на това, което смята жалбоподателят, тези принципи се прилагат и когато извъндоговорната отговорност на Съюза се оспорва в контекста на приемането на ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, а именно мерки, предназначени да засегнат отрицателно правното или финансовото положение на визираните образувания и частноправни субекти, за да се предизвика промяна в поведението от тяхна страна. Поради това Общият съд не може да бъде упрекван, че въз основа на доказателства, представени от жалбоподателя, не е извършил преценка както на наличието на различните претендирани от жалбоподателя вреди, така и на размера им, и не е проверил за всяка твърдяна вреда наличието на пряка причинно-следствена връзка с неправомерното поведение, в което е упрекван Съветът. При това положение обстоятелството, че след такава проверка Общият съд е отхвърлил всички претенции на жалбоподателя, само по себе си и независимо от констатацията на грешки, които опорочават проверката, не позволява да се направи извод за нарушение на член 340, втора алинея ДФЕС, нито на принципа, закрепен в член 41, параграф 3 от Хартата на основните права.

65.

Що се отнася до оплакването за твърдения нелогичен и противоречив характер на мотивите, отбелязвам, както и Съветът, че то почива на избирателен прочит на обжалваното съдебно решение. Всъщност, първо, твърдението, съдържащо се в точка 88 от посоченото решение, че от материалите по преписката личи, че твърдението за участието на жалбоподателя в ядреното разпространение е повлияло върху поведението спрямо него на трети образувания, установени извън Съюза, се съдържа в мотивите, посветени на анализа на искането за обезщетение на неимуществените вреди — като Общият съд е уточнил, че тези последици са в основата на същите вреди — и следователно не може да се разглеждат като елемент от преценката относно наличието на твърдените от жалбоподателя имуществени вреди. Второ, наистина в точка 109 от обжалваното съдебно решение, както подчертава жалбоподателят, Общият съд отбелязва, че „прекратяването на търговски отношения от страна на образуванията, установени в Съюза, е неизбежна последица от приемането на ограничителните мерки“ и че в случая преустановяването на търговското отношение между Siemens AG и жалбоподателя е „пряка последица“ от приемането на разглежданите мерки. След направения впоследствие анализ обаче Общият съд стига до извода, че жалбоподателят не е доказал в достатъчна степен, че наличието на претендираните имуществени вреди е последица от това преустановяване. Трето, съдържащото се в точка 145 от обжалваното съдебно решение твърдение, че „извлеченията от счетоводството на жалбоподателя и въпросната обобщаваща таблица действително показват съществено намаляване на неговия оборот“, е придружено от — нещо, което жалбоподателят пропуска да спомене — констатацията, че посочените документи „не установяват причините за това развитие“. Същото се отнася и до твърдението в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че съответните ограничителни мерки „по дефиниция целят да ограничат свободното упражняване на икономическата дейност от жалбоподателя“ — твърдение, последвано в същата точка от констатацията, че жалбоподателят не е представил данни, въз основа на които може да се прецени обхватът на претърпяното увреждане.

66.

Накрая, що се отнася до оплакването за твърдяното задължение на Общия съд да присъди обезщетение ex aequo et bono, след като наличието на вреди е доказано, но оценката на техния размер изисква сложни операции, то следва да се разгледа в контекста на конкретната преценка на различните видове претендирани от жалбоподателя вреди — преценка, която е обект на конкретни оплаквания в другите части от разглежданото основание. На този етап е достатъчно да се отбележи, че при всички случаи такова задължение не може да освободи съда на Съюза от задължението му да провери във всеки конкретен случай дали са изпълнени условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, свързана по-специално с наличието на претендираната вреда и с причинно-следствената връзка.

67.

Въз основа на всички предходни съображения считам, че първата част от първото основание на главната жалба по отношение на аспектите, които не се припокриват с останалите части от същото основание, трябва да се отхвърли като неоснователна.

68.

С втората част от първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, на първо място, че Общият съд произволно и в нарушение на принципите на пропорционалност и на „справедлива оценка“ е отказал да му присъди каквото и да е обезщетение за вредите, който понесъл поради развалянето на договора за рехабилитация на електроцентрала „Дербендихан“ (Ирак).

69.

Жалбоподателят отбелязва, че съгласно установеното от Общия съд, от една страна, в точка 102 от обжалваното съдебно решение, този договор, подписан между жалбоподателя и властите на Иракски Кюрдистан, е развален от тези власти, защото жалбоподателят не е могъл да получи плащане от страна на Световната банка, блокирано от европейска банка посредник, и от друга страна, в точка 104 от обжалваното съдебно решение, че блокирането е извършено малко след като на жалбоподателя са наложени ограничителните мерки. Той обаче не е извел от тези констатации налагащия се извод, а именно че единствената основателна причина, обясняваща блокирането на плащането, е включването на жалбоподателя в разглежданите списъци.

70.

Що се отнася до твърдението, съдържащо се в точка 104 от обжалваното съдебно решение, че наличието и размерът на претендираната вреда не са били доказани, жалбоподателят твърди, че е представил на Общия съд доказателствата, позволяващи да се преценят стойността на договора, разходите, направени за неговото подготвяне, и очаквания марж на печалба, обосновавайки по този начин подробно сумата, претендирана като обезщетение на претърпяната вреда. Общият съд бил неправомерно отхвърлил или изопачил тези доказателства.

71.

Следва да се отбележи, че след като в точка 103 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, че доказателствата, с които разполага, не установяват изрично, че блокирането на плащането от страна на европейската банка посредник е резултат от приемането на ограничителните мерки спрямо жалбоподателя, по-нататък той приема, че дори да се предположи, че се установи съществуването на причинно-следствена връзка между това блокиране и посочените мерки, във всеки случай жалбоподателят не е доказал наличието и размера на претендираната вреда. С доводите си жалбоподателят оспорва това твърдение, като поставя под съмнение преценката на Общия съд относно представените му доказателства.

72.

В това отношение припомням, че съгласно постоянната съдебна практика, тъй като обжалването е ограничено до правни въпроси, единствено Общият съд е компетентен да установява фактите, освен когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него доказателства по делото, както и да преценява тези факти. Следователно, освен в случай на изопачаването им, установяването на тези факти и преценката на тези доказателства не представляват правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда ( 50 ). Освен това от съдебната практика следва, че изопачаване на доказателствата е налице, когато без използване на нови доказателства е видно, че оценката от Общия съд на съществуващите доказателства е явно неправилна. Такъв е по-специално случаят, когато изводите, направени от Общия съд въз основа на някои документи, не съответстват на смисъла и значението на тези документи, разглеждани в тяхната цялост ( 51 ).

73.

В случая, макар жалбоподателят да твърди, че представените в първоинстанционното производство доказателства са изопачени, той не пояснява в какво именно се състои това изопачаване, а само препраща най-общо към пасажите от писмения си отговор пред Общия съд, както и към приложенията към писмения отговор. За всеки случай отбелязвам, че точки 71—77 от писмената реплика пред Общия съд, на които се позовава жалбоподателят, съдържат само обобщение на обстоятелствата по развалянето на разглеждания договор. Едва в точка 76 от писмения отговор жалбоподателят излага претърпените вреди, като твърди загуба от 10 % от стойността на посочения договор за направените разходи за подготовката му и 20 % от стойността за очаквания марж на печалба. Във връзка с това той препраща към приложение A-5 към жалбата в първоинстанционното производство и към приложение A-25-a и A-25-b към писмената реплика пред Общия съд и. Тези приложения обаче представляват, първото — обобщаваща таблица на проектите на жалбоподателя, за които той твърди, че са били засегнати, и на обществените поръчки, които той бил загубил в резултат на приетите спрямо него санкции, а вторите две приложения — копие от въпросния договор и приложените към него специални условия. Макар да дават информация за стойността на въпросния договор, тези документи не са годни да докажат нито наличието на разходите, които жалбоподателят твърди, че е направил във връзка с този договор, нито размера на маржа на печалба, която той е можел разумно да очаква от изпълнението на този договор. Що се отнася до отговорите на седмия и осмия въпрос, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия от 14 януари 2014 г., вследствие на които жалбоподателят подава акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 31 януари 2014 г., отбелязвам, че първият отговор се отнася само до твърдяната причинно-следствена връзка между блокирането на въпросното плащане и ограничителните мерки спрямо жалбоподателя, а вторият отговор съдържа само най-обикновени твърдения относно разходите, които жалбоподателят твърди, че е направил, и пропуснатата полза в резултат от развалянето на въпросния договор. Както Общият съд констатира в точка 106 от обжалваното съдебно решение, тези твърдения не са придружени нито от извлечения от документи за разходите, нито точни индиции за общия процент на рентабилност на жалбоподателя или на промишления сектор, в който извършва дейност ( 52 ).

74.

В отсъствието на данни, че Общият съд е изопачил представените му доказателства, оплакванията на жалбоподателя по отношение на извода, че той не е доказал наличието и размера на твърдяната вреда, произтичаща от развалянето на договора за рехабилитация на електроцентрала „Дербендихан“, трябва да бъдат обявени за недопустими.

75.

Тъй като по-специално условията относно наличието на претендираната вреда и наличието на причинно-следствената връзка между тази вреда и поведението, в което се упрекват институциите, са кумулативни и тъй като при липсата на едно от тези условия извъндоговорната отговорност на Съюза не може да бъде ангажирана, не е необходимо произнасяне по оплакването за допускане на грешка в извода, че липсва посочената причинно-следствена връзка, що се отнася до разглеждания вид вреда.

76.

Освен това, доколкото, от една страна, без да допуска грешките, в които е упрекван от жалбоподателя, Общият съд прави извод за липсата на доказателства за наличието и размера на претендираната вреда, и от друга страна, жалбоподателят не изтъква невъзможност или дори трудност да се остойностят количествено тези вреди, оплакванията за нарушение на принципите на пропорционалност и на „справедлива оценка“ при всички случаи не могат да бъдат приети.

77.

На второ място, жалбоподателят твърди, че Общият съд, произволно и въз основа на нелогични и противоречиви мотиви, както и чрез изопачаване на доказателствата, е отхвърлил всяко искане за обезщетение за вредата, която жалбоподателят бил понесъл поради закриването на банковите му сметки от Emirate National Bank of Dubai.

78.

Следва да се отбележи, че в точки 95 и 96 от обжалваното съдебно решение въз основа на писмото, изпратено от Emirate National Bank of Dubai до жалбоподателя, с което Emirate National Bank of Dubai го уведомява за закриването на сметките му, Общият съд установява, че закриването им е последица от приемането малко по-рано на наложените на жалбоподателя ограничителни мерки. По-нататък обаче в мотивите на решението, що се отнася до наличието и размера на претендираната вреда, Общият съд отбелязва, първо, че Emirate National Bank of Dubai не е замразила средствата по въпросните сметки, а ги е върнала на жалбоподателя (точка 97 от обжалваното съдебно решение), второ, че жалбоподателят не е изложил никакво обстоятелство, което да доказва, че не е в състояние да получи от друга банка финансовите услуги, предоставяни по-рано от Emirate National Bank of Dubai (точка 98 от това решение), трето, че жалбоподателят не е представил конкретни данни, за да докаже, че закриването на сметките му или прекъсването на неговите плащания е засегнало отношенията му с неговите търговски партньори или с други лица или образувания (точка 99 от посоченото решение), и четвърто, че същият не е представил данни, които да оправдават размера на твърдяната претърпяна вреда (точка 100 от същото решение).

79.

Най-напред, що се отнася до констатацията в точка 99 от обжалваното съдебно решение, че въздействието на прекъсването на въпросните финансови услуги върху търговските отношения на жалбоподателя не е било доказано, той само твърди, че то не е мотивирано и че е налице изопачаване на фактите. Освен общи твърдения, че „това прекъсване е довело до парализиране на неговите стопански и икономически дейности“, жалбоподателят не посочва никакво конкретно доказателство в подкрепа на подобно въздействие, което Общият съд да не е взел предвид или да е пропуснал да разгледа, или което да е изопачил, или пък за чието отхвърляне да не е представил мотиви.

80.

По-нататък, обратно на твърдяното от жалбоподателя, изявлението на Общия съд в точка 96 от обжалваното съдебно решение, че отказът от страна на Emirate National Bank of Dubai да продължи да предоставя финансови услуги на жалбоподателя вероятно се дължал на приемането на разглежданите ограничителни мерки и на опасенията на тази банка да не ѝ бъдат наложени такива ограничителни мерки, не е равносилно на приемане, че същият отказ вероятно би бил направен на жалбоподателя от всяка друга банка, към която той би могъл да пренасочи плащанията си. Следователно Общият съд не си противоречи с констатацията си в точка 98 от това решение, че жалбоподателят не е доказал, че не е бил в състояние да получи от друга банка същите финансови услуги. От писмените изявления на жалбоподателя впрочем не следва, че той е показал пред Общия съд осъществяването на действия, за да поиска от други банкови институции финансовите услуги, които преди това са били предоставяни от Emirate National Bank of Dubai, и че е получил отказ. При тези обстоятелства няма данни, че констатацията на Общия съд произтича от изопачаване на фактите или доказателствата.

81.

Накрая, що се отнася до съдържащата се в точка 100 от обжалваното съдебно решение констатация, че жалбоподателят не е обосновал размера на твърдяната претърпяна вреда, същият отново се ограничава само до позоваване на изопачаване на фактите, без обаче да го подкрепи, освен само с общи твърдения, че закриването на въпросните сметки като „неизбежна и неоспорима“ последица и „в съответствие с обичайния ход на нещата“ му е причинило „значителна финансова вреда“ ( 53 ).

82.

С третата и четвърта част от първото основание за обжалване жалбоподателят твърди, че Общият съд е нарушил член 340, втора алинея ДФЕС, член 41, параграф 3 от Хартата на основните права, както и принципите на пропорционалност и на справедлива оценка, като е отказал да му присъди каквото и да е обезщетение за вредата от 2 милиона евро, която той бил претърпял поради развалянето на договорите и прекратяването на търговските отношения с неговите най-важни партньори, а именно Siemens AG и Mobarakeh Steel Co. (наричано по-нататък „Mobarakeh“). Съображенията на Общия съд били също нелогични и противоречиви и произтичали от изопачаване и от отричане на очевидни факти.

83.

Следва да се припомни, че в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил наличието на пряка причинно-следствена връзка между прекратяването на търговските отношения между Siemens и жалбоподателя и приемането на наложените му ограничителни мерки. В точка 110 от посоченото решение Общият съд, като се произнася по наличието на вреда, и макар да признава, че прекратяването на отношенията с важни доставчици смущава дейностите на дружеството, посочва, че сам по себе си отказът да се доставят стоки не представлява увреждане, тъй като такова възниквало само ако отказът се отразява на икономическите резултати на това дружество.

84.

По-нататък Общият съд разглежда различните данни, представени от жалбоподателя като доказателство, че е претърпял вреди поради обстоятелството, че европейските му доставчици са преустановили всякакви търговски отношения с него. Тези данни са свързани с развалянето на договора с Mobarakeh (точки 112—117 от обжалваното съдебно решение), с отражението на това преустановяване върху изпълнението на договорите за модернизация на електрическото оборудване на дигата на Ефрат в Сирия (точки 118—125 от това решение) и за изграждане на електрически подстанции в Кундуз (Афганистан) и в Баглан (Афганистан) (точки 127—133 от посоченото решение), както и за други засегнати според жалбоподателя чуждестранни проекти (точки 133—148 от посоченото решение).

85.

Жалбоподателят изтъква пред Общия съд, че поради отказа на Siemens да му изпрати някои съоръжения не е успял да изпълни договорните си задължения към Mobarakeh, което разваля въпросния договор и изключва жалбоподателя от кръга на адресатите на бъдещите си покани за представяне на оферти. В точка 116 от обжалваното съдебно решение Общият съд стига до извода, че приемането на ограничителни мерки спрямо жалбоподателя не е основната и пряка причина за развалянето на договора.

86.

Според жалбоподателя този извод произтича от изопачаване на съдържанието на писмото, което Mobarakeh му е изпратило на 3 септември 2011 г., за да го уведоми за развалянето на договора. Противно обаче на твърдяното от жалбоподателя, от това писмо не е видно, че приемането на ограничителни мерки спрямо него е „ключова и определяща“ причина за решението за разваляне на договора, като Mobarakeh по-скоро е изтъквало забавеното изпълнение на задълженията на жалбоподателя спрямо петнадесетмесечния договорен срок, който изтичал на 15 ноември 2010 г., а именно, както подчертава Общият съд в точка 114 от обжалваното съдебно решение, повече от шест месеца след включването на жалбоподателя в разглежданите списъци. Следователно Общият съд не е изопачил смисъла на това писмо ( 54 ).

87.

Жалбоподателят изтъква пред Общия съд, че поради преустановяването от европейските му доставчици на всякакви търговски отношения с него той не е бил в състояние да достави по-голямата част от съоръженията, консумативите и материалите, необходими за модернизацията на електрическото оборудване на дигата на Ефрат в Сирия, като вследствие от това е понесъл вреди в размер на поне 30 % от стойността на частта от въпросния договор, която трябвало да бъде възложена на подизпълнител, а именно 1425000 EUR — за извършените подготвителни работи и маржа на печалбата (вж. т. 118 от обжалваното съдебно решение). Общият съд отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателя на това основание, след като констатира липсата на доказателства, установяващи, от една страна, наличието на причинно-следствена връзка между поведението, в което се упреква Съветът, и претендираната вреда (точки 119—121 от това решение), и от друга страна, самата претендирана вреда (точки 122—124 от посоченото решение).

88.

Що се отнася, на първо място, до причинно-следствената връзка, в точка 119 от обжалваното съдебно решение въз основа на представените от жалбоподателя документи Общият съд установява, че началото и графикът на възложените на жалбоподателя работи са били отложени и че жалбоподателят е получил разрешение да използва „второстепенни съдоговорители“. В точка 120 от решението Общият съд обаче констатира, че представените от жалбоподателя доказателства не доказват, че причината за настъпилото забавяне при изпълнението на проекта и за използването на „второстепенни съдоговорители“ е приемането спрямо него на ограничителни мерки.

89.

Жалбоподателят оспорва тази констатация.

90.

Следва да се припомни, че в областта на извъндоговорната отговорност на Съюза въпросът за наличието на причинно-следствена връзка между вредоносния факт и вредата представлява правен въпрос, който вследствие на това подлежи на контрол от Съда ( 55 ). Този контрол обаче не може да поставя под съмнение направените от Общия съд фактически изводи и преценки ( 56 ).

91.

В случая повечето от доводите на жалбоподателя целят да поставят под съмнение направената от Общия съд преценка на доказателствата, без да се твърди изопачаването им. Следователно те трябва да се обявят за недопустими.

92.

Допустимо е обаче, в частта му, в която Общият съд е упрекван, че не е дал правилна правна квалификация на фактите, оплакването, изведено от това, че същият е допуснал грешка, като не е признал наличието на причинно-следствена връзка с оглед на „основателния“ характер на твърденията на жалбоподателя, предвид обстоятелствата по случая. В това отношение отбелязвам, че съгласно съдебната практика причинно-следствената връзка по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС се приема за доказана, когато съществува несъмнена и пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на съответната институция и твърдяната вреда, връзка, която следва да бъде доказана от жалбоподателя ( 57 ). Следователно Общият съд не може да бъде упрекван, че само е констатирал липсата на доказателства за такава причинно-следствена връзка, без да провери „основателния“ характер на твърденията на жалбоподателя. От друга страна, жалбоподателят не може да се позовава на основателния характер на своето тълкуване на относимите факти, за да компенсира това, че не е представил доказателства, позволяващи да се установи надлежно наличието на такава причинно-следствена връзка.

93.

На второ място, що се отнася до констатацията на Общия съд, че жалбоподателят не е представил доказателства, които да установяват наличието на твърдените вреди, следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя само поставят под съмнение направената от Общия съд преценка на доказателствата, без да се твърди, че са изопачени, и следователно те трябва да се обявят за недопустими.

94.

Жалбоподателят изтъква пред Общия съд, че тъй като европейските му доставчици са преустановили търговските им отношения, той не е бил в състояние да достави част от машините и съоръженията, необходими за изграждането на електрическите подстанции в Кундуз и в Баглан, и е понесъл вреди в размер на поне 10 % от стойността на частта от проекта, която е трябвало да бъде възложена на подизпълнител, а именно 729210,80 EUR.

95.

В точки 129—132 от обжалваното съдебно решение Общият съд констатира, първо, че не разполага с материали, които да доказват, че след приемането на ограничителни мерки спрямо жалбоподателя условията по договора за изграждане на електрически подстанции в Кундуз и в Баглан е трябвало да бъдат променени, по-специално чрез използването на подизпълнители, второ, че жалбоподателят не е представил доказателство, че след отмяната от Siemens на поръчка, му е било невъзможно да изпълни посочения договор, без да използва подизпълнители, и трето, че той не е уточнил и вида на претърпяното увреждане, нито е представил данни, които да доказват размера на твърдяната за възложена на подизпълнител част от договора.

96.

Почти всички доводи на жалбоподателя по отношение на възпроизведените по-горе констатации имат за цел да поставят под съмнение направената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата или се свеждат до най-обикновени твърдения, често основани на избирателен прочит на обжалваното съдебно решение.

97.

Единственото оплакване, което според мен е допустимо, се отнася до изопачаване на фактите и доказателствата, което Общият съд е допуснал, приемайки, че жалбоподателят не е доказал, че в резултат на отмяната на поръчката на Siemens за него е било невъзможно да изпълни въпросния договор, без да използва подизпълнители. В това отношение жалбоподателят твърди, че Общият съд е трябвало да знае, че той не е производител и че следователно е зависел от своите доставчици и от подизпълнители. Според мен обаче това оплакване изглежда почива на неправилен прочит на точка 130 от обжалваното съдебно решение. Всъщност според мен Общият съд не е имал намерение да посочи, че жалбоподателят е можел сам да произведе съоръженията и машините, предмет на договора, а че е могъл евентуално да закупи това оборудване от доставчици, различни от Siemens, например от неевропейски доставчици, вместо да възложи доставките на подизпълнители. Следователно твърдяното от жалбоподателя изопачаване — единственото оплакване, изложено от него по отношение на тази точка от обжалваното съдебно решение, не е доказано.

98.

Най-напред жалбоподателят твърди, че в точка 133 и сл. от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил липсата на доказателства за фактите, които самият той приема за доказани в други пасажи от обжалваното съдебно решение.

99.

В това отношение отбелязвам, че в горепосочените точки от обжалваното съдебно решение Общият съд е разгледал редица представени от жалбоподателя документи, като за всеки от тях е направил извод, че те не представят достатъчно доказателства в подкрепа на наличието на причинно-следствена връзка между поведението, в което е упрекван Съветът, и твърдяната от жалбоподателя вреда поради прекратяването на търговските отношения с неговите европейски доставчици или наличието на такава вреда. В точки 88 и 109 от обжалваното съдебно решение, на които се позовава жалбоподателят, Общият съд посочва, че „участието на жалбоподателя в ядреното разпространение е повлияло върху поведението спрямо него на трети образувания, по-голямата част от които са установени извън Съюза“ (точка 88 от това решение), и че „прекратяването на търговски отношения от страна на образуванията, установени в Съюза, е неизбежна последица от приемането на ограничителните мерки“ (точка 109 от посоченото решение). В тези пасажи обаче, обратно на това, което изглежда, че твърди жалбоподателят, не се установява нито наличието на твърдяната от жалбоподателя вреда в резултат на това прекратяване, нито наличието на причинно-следствена връзка между тази вреда и ограничителните мерки. Напротив, в точка 110 от обжалваното съдебно решение Общият съд много ясно е посочил, че „[о]тказът да се доставят стоки […] сам по себе си не представлява увреждане“.

100.

По-нататък жалбоподателят твърди, че при „обичайни обстоятелства“ е „нормално“ прекратяването на търговските отношения от доставчиците на дадено предприятие да поражда вреди, и най-общо, че ограничителните мерки са приети с цел да нанесат на визираното образувание максимални икономически и финансови вреди, което Общият съд се опитвал да отрече, по-специално като му е наложил невъзможна за изпълнение тежест на доказване.

101.

В това отношение, действително е вярно, както самият Общ съд установява в точка 147 от обжалваното съдебно решение, че ограничителните мерки целят да ограничат свободното упражняване на икономическа дейност от съответните образувания, при това с цел да бъдат накарани да променят поведението си в съответствие с преследваните цели. Този очевиден факт обаче не позволява да се презумира, че тези мерки конкретно са причинили на визираното лице действителна и сигурна вреда и следователно в рамките на иск, чиято цел е да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, не го освобождава от задължението да докаже, освен неправомерността на поведението, в което е упрекван Съветът, наличието и размера на твърдяната вреда, както и причинно-следствената връзка между тази вреда и поведението. Всъщност, както Съдът вече е имал повод да подчертае, наличието на действителна и сигурна вреда не може да бъде разглеждано абстрактно от съда на Съюза, а трябва да бъде преценено в зависимост от конкретни фактически обстоятелства, които характеризират всеки случай, отнесен до този съд ( 58 ). Освен това съгласно член 340, втора алинея ДФЕС Съюзът е длъжен да обезщети единствено вредите, последица от поведението на неговите институции или служители, което предполага установяване на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между това поведение и претендираната вреда ( 59 ). Освен това в случая не е видно Общият съд да е наложил на жалбоподателя необичайна или невъзможна за изпълнение тежест на доказване.

102.

Останалите доводи на жалбоподателя целят да поставят под съмнение направената от Общия съд преценка на доказателствата и следователно трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

103.

При условията на евентуалност жалбоподателят оспорва неизвършването от страна на Общия съд на преценка ex aequo et bono на обезщетението, което да му бъде присъдено поради прекратяването на отношенията с неговите търговски партньори, като се обосновава по-специално със силен спад на оборота и с масово освобождаване на служителите си, вместо да отхвърли изцяло всяка претенция за обезщетение на жалбоподателя.

104.

В това отношение достатъчно е да се отбележи, че за да може евентуално да се докаже задължение на Общия съд да извърши такава преценка, е трябвало жалбоподателят да представи поне доказателство за наличие на твърдените вреди, както и за наличие на причинно-следствена връзка, което обаче Общият съд, без това да е валидно оспорено от жалбоподателя, изключва.

105.

Тъй като жалбоподателят се позовава на извлечения от счетоводните си документи, отбелязвам, че в точка 145 от обжалваното съдебно решение Общият съд е установил в рамките на суверенното си право на преценка на доказателствата, че ако такива извлечения действително показват съществено намаляване на неговия оборот, те не установяват причините за това развитие, така че „е невъзможно да се определи дали и евентуално до каква степен посоченият спад се дължи на приемането спрямо жалбоподателя на ограничителни мерки и запазването им в сила, а не на други фактори като общото развитие на икономическия климат“.

106.

Въз основа на гореизложените съображения първото основание на главната жалба, насочено срещу отхвърляне на искането за обезщетение на имуществени вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, според мен трябва да бъде отхвърлено.

107.

Тъй като от гореизложеното следва, че условията за наличието и размера на вредата и/или на причинно-следствената връзка между вредата и поведението, в което се упреква Съветът, не са изпълнени за всички претендирани от жалбоподателя вреди в рамките на искането му за обезщетение на имуществени вреди, искането на жалбоподателя Съдът, в рамките на правомощието си за пълен съдебен контрол, да определи по справедливост размера на тези вреди, при всяко положение не може да бъде уважено.

108.

Според жалбоподателя сумата от 50000 EUR, присъдена от Общия съд за неимуществените вреди, която той намира за незначителна, е определена произволно и немотивирано, както и в нарушение на принципа на пропорционалност.

109.

Що се отнася до оплакването за липса на мотиви, припомням, че съгласно постоянната съдебна практика мотивите на дадено решение трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за решението, а на Съда — да упражни своя съдебен контрол ( 60 ). В случая в точки 86—91 от обжалваното съдебно решение, чието съдържание е обобщено в точка 52 по-горе, Общият съд е изложил по достатъчно ясен начин съображенията, както и доказателствата, въз основа на които е определил размера на обезщетението, което следва да се присъди на жалбоподателя.

110.

Що се отнася до оплакването за нарушение на принципа на пропорционалност, според мен жалбоподателят не успява с доводите си да докаже, че преценката на Общия съд е засегната от такъв порок.

111.

От една страна, доколкото твърди, че Общият съд не е взел надлежно предвид нито размера на претърпяната от него вреда, нито тежестта на допуснатите от Съвета нарушения, жалбоподателят всъщност иска от Съда преоценка на установения от Общия съд размер. Съгласно съдебната практика обаче, след като установи наличието на вреда, Общият съд единствен е компетентен да прецени в границите на искането най-подходящото обезщетение ( 61 ).

112.

От друга страна, по повод на упреците спрямо Общия съд за това, че според него вредоносните последици от включването на жалбоподателя в разглежданите списъци са продължили почти три години, при положение че жалбоподателят продължавал да понася отрицателните последици, достатъчно е да се отбележи, както прави и Съветът, че Съюзът може да носи отговорност само за вредите, които са пряка последица от нарушения, допуснати от неговите органи и служители. Нито обстоятелството, както твърди жалбоподателят, че фирмата му продължава дори и понастоящем да бъде свързвана в интернет сайтовете със санкциите, нито твърдените вреди, които произтичали от това, могат да се считат за такава пряка последица, след като на 16 април 2014 г. фирмата на жалбоподателя е заличена от разглежданите списъци, и решението, с което се отменя включването в списъците, е прието на 25 ноември 2014 г.

113.

Поради изложените по-горе съображения второто основание на главната жалба според мен трябва да бъде отхвърлено.

114.

Въз основа на гореизложените съображения считам, че главната жалбата следва да бъде отхвърлена в нейната цялост.

—

да отхвърли изцяло както главната жалба на Safa Nicu Sepahan Co., така и насрещната жалба на Съвета на Европейския съюз и

—

да осъди Safa Nicu Sepahan Co., Съвета на Европейския съюз и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да понесат направените от тях съдебни разноски съгласно член 138, параграфи 2 и 3 и член 140, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.