1

Преюдициалното запитване се отнася до съвместимостта на член 7, параграф 1, алинея 2 от книга II на Социалноосигурителния кодекс с правото на Съюза, и по-специално с принципа на недопускане на дискриминация.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между, от една страна, Ana-Maria Talasca и дъщеря ѝ Angelina Marita Talasca, и от друга страна, Stadt Kevelaer (град Kevelaer) поради отказа на неговата служба за трудова заетост (наричан по-нататък „Jobcenter“) да предостави на последната определени социални плащания.

3

Член 7 от книга II на Социалноосигурителния кодекс (Sozialgesetzbuch) (наричана по-нататък „SGB II“), озаглавен „Ползватели“, гласи:

„(1)   Плащания по реда на настоящата книга получават лица, които:

[…]

Второто изречение от точка 1 не е приложимо към чужденките и чужденците, които пребивават във Федерална република Германия на основание разрешение за пребиваване, издадено на основание глава 2, част 5 от Закона за правото на пребиваване. Разпоредбите относно правото на пребиваване остават непроменени.

[…]“.

4

Видно от представения пред Съда на 7 февруари 2014 г. документ на Sozialgericht Duisburg, наречен „Извлечение за разходите във връзка със заповедта от 17 декември 2013 г.“, в член 2, параграф 3 от Закона за свободното движение на гражданите на Съюза (Freizügigkeitsgesetz/EU) е предвидено търсещите работа лица да запазят статута на работник или самостоятелно заето лице за период от шест месеца след края на трудовото правоотношение.

5

Съгласно акта за преюдициално запитване, както и от предоставения на Съда на 7 февруари 2014 г. документ, г‑жа Talasca има румънско гражданство.

6

На 1 юли 2007 г. тя напуска Румъния и отива в Kevelaer (Германия).

7

На 27 октомври 2010 г. Службата за чужденци (Ausländerbehörde) предоставя на г‑жа Talasca удостоверение за пребиваване на гражданин от Европейския съюз (Freizügigkeitsbescheinigung), валидно изключително с оглед на търсенето на работа.

8

От 23 май до 23 ноември 2011 г. г‑жа Talasca работи в градинарско стопанство и е задължително социалноосигурена.

9

От 1 декември 2011 г. до 19 януари 2012 г. г‑жа Talasca получава обезщетение за безработица I (Arbeitslosengeld I). Предвид недостатъчните ѝ доходи тя подава в град Kevelaer искане до Jobcenter, който е националният компетентен орган за обезщетения в полза на търсещи работа лица, да ѝ бъде предоставено плащане съгласно SGB II, считано от 1 януари 2012 г.

10

Предоставянето на тези плащания ѝ е разрешено до 23 май 2012 г.

11

Същите плащания са разрешени до 23 май 2012 г. и в полза на дъщерята на г‑жа Talasca, родена на 11 март 2012 г.

12

Считайки, че имат право на тези плащания и след 23 май 2012 г., г‑жа Talasca и дъщеря ѝ подават жалба до Sozialgericht Duisburg, тъй като в противен случай би била нарушена предвидената в разпоредбите на „европейското право“ забрана за допускане на дискриминация.

13

Запитващата юрисдикция подчертава важността на повдигнатия в спора въпрос, по който трябва да се произнесе в поредица от висящи пред нея сходни дела.

14

При тези условия Sozialgericht Dortmund решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

15

Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато иск или жалба са явно недопустими, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.

16

Съгласно постоянната съдебна практика в рамките на производството по член 267 ДФЕС Съдът няма за задача да се произнася по съответствието на националните разпоредби с правото на Съюза. Съдът е компетентен все пак да предостави на запитващата юрисдикция всички тълкувателни елементи, свързани с правото на Съюза, които да ѝ позволят да прецени тази съвместимост с оглед на решаването на делото, с което е сезирана (вж. по-специално решения Fendt Italiana, C‑145/06 и C‑146/06, EU:C:2007:411, т. 30 и KGH Belgium, C‑351/11, EU:C:2012:699, т. 17, както и определение Mlamali, C‑257/13, EU:C:2013:763, т. 17).

17

Следва да се напомни все пак, че в рамките на сътрудничеството по член 267 ДФЕС необходимостта да се даде тълкуване на правото на Съюза, което да е от полза за националния съд, изисква последният да определи фактическия и правен контекст, в който се вписват поставените от него въпроси, или най-малкото да обясни фактическите хипотези, на които те се основават (вж. по-специално решения Centro Europa 7, C‑380/05, EU:C:2008:59, т. 57 и Mora IPR, C‑79/12, EU:C:2013:98, т. 35, както и определения Augustus, C‑627/11, EU:C:2012:754, т. 8 и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 18).

18

Всъщност Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването на дадена разпоредба на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (вж. решение Eckelkamp и др., C‑11/07, EU:C:2008:489, т. 52, както и определения SKP, C‑433/11, EU:C:2012:702, т. 24 и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 19).

19

Съдът подчертава също, че е важно националният съд да посочи конкретните причини, поради които има колебания за тълкуването на правото на Съюза и счита за необходимо да постави преюдициални въпроси на Съда (в този смисъл вж. по-конкретно решения ABNA и др., C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, EU:C:2005:741, т. 46 и Mora IPR, EU:C:2013:98, т. 36, както и определение Mlamali, EU:C:2013:763, т. 20).

20

Всъщност, като се има предвид, че актът за преюдициално запитване е основанието за производството пред Съда, необходимо е националният съд да посочи в самия акт за преюдициално запитване фактическата и правна рамка на спора в главното производство и да даде минимални разяснения относно причините за избор на разпоредбите на Съюза, чието тълкуване е поискал, както и относно връзката, която провежда между тях и националното законодателство, приложимо към разглеждания от него спор (в този смисъл вж. по-конкретно решения Asemfo, C‑295/05, EU:C:2007:227, т. 33 и Mora IPR, EU:C:2013:98, т. 37, както и определения Laguillaumie, C‑16/00, EU:C:2000:350, т. 23 и 24, и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 21).

21

Тези изисквания относно съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява.

22

Следва да се напомни, че член 267 ДФЕС не представлява способ за защита, предоставен на страните по висящ пред националния съд спор, поради което не е достатъчно някоя от страните да твърди, че е необходимо във връзка със спора да се отправи въпрос за тълкуване на правото на Съюза, за да се приеме от съответния съд, че е налице повдигнат въпрос по смисъла на член 267 ДФЕС. Поради това оспорването пред национална юрисдикция на тълкуването на акт на Съюза не е достатъчно само по себе си, за да обоснове отправянето на преюдициално запитване до Съда (вж. решения IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 28 и Ascafor и Asidac, C‑484/10, EU:C:2012:113, т. 33, както и определения Adiamix, C‑368/12, EU:C:2013:257, т. 17 и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 23).

23

Също така, във връзка с това е необходимо да се подчертае, че целта на съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация е не само да позволи на Съда да даде полезен отговор, но и да даде възможност на правителствата на държавите членки и на другите заинтересовани лица да представят становища съгласно член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз. Съдът трябва да следи тази възможност да се спазва, предвид факта че по силата на тази разпоредба само актовете за преюдициално запитване се съобщават на заинтересованите страни (вж. по-специално решения Holdijk и др., 141/81—143/81, EU:C:1982:122, т. 6, както и определения Laguillaumie, EU:C:2000:350, т. 14, Augustus, EU:C:2012:754, т. 10 и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 24).

24

В случая следва да се приеме, че подаденият акт за преюдициално запитване не отговаря на изискванията, припомнени в точки 16—22 от настоящото определение.

25

Що се отнася до първия преюдициален въпрос, следва да се посочи най-напред, че актът за преюдициално запитване не съдържа нито едно обстоятелство, свързано с фактическата рамка на спора по главното производство. Едва в предоставения на Съда на 7 февруари 2014 г. документ, озаглавен „Изложение на фактите“, запитващата юрисдикция е предоставила някои данни, които обаче са недостатъчни, за да се преценят по-конкретно работните качества на г‑жа Ana-Maria Talasca.

26

По-нататък следва да се отбележи, че не са посочени каквито и да са обстоятелства относно националната правна рамка, освен че са споменати само някои разпоредби, чието съдържание обаче така и не е изяснено. Що се отнася до член 7, параграф 1, алинея 2 от SGB II, в който са предвидени редица основания за отказ от предоставянето на плащания в полза на чуждестранни безработни лица, запитващата юрисдикция само посочва общо тези основания, без да уточни кое от тях би следвало да се приложи към висящия пред нея спор.

27

Накрая, ако запитващата юрисдикция е искала да бъдат разтълкувани разпоредби от правото на Съюза, тя не е дала във връзка с това никакво уточнение, а само е препратила с представения на 17 декември 2013 г. документ към становището, съдържащо се в жалбата на г‑жа Talasca по главното производство, в който се споменава за „предвидената в разпоредбите на европейското право забрана за допускане на дискриминация“.

28

Освен това запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе по съвместимостта на член 7, параграф 1, второ изречение от SGB II с правото на „Европейската общност“, без обаче да посочи причините, поради които счита, че според нея е необходимо или полезно с оглед на разрешаването на спора по главното производство да се направи тълкуване на правото на Съюза, и по-конкретно без да обясни каква е връзката между правото на Съюза и приложимото към този спор национално законодателство. Напротив, тя само препраща към изложеното в жалбата по главното производство твърдение, че „изключването от предвиденото в член 7, параграф 1, второ изречение от SGB II право на получаване на плащания нарушава предвидената в разпоредбите на европейското право забрана за допускане на дискриминация“. Самата запитваща юрисдикция обаче подчертава, че спорът по главното производство е едва първото дело, доколкото пред нея са висящи голям брой сходни дела.

29

Така по-конкретно юрисдикцията не предоставя нито един елемент относно естеството на претендираните от жалбоподателките в главното производство социални плащания, от който да може да се определи дали тези плащания попадат в приложното поле на недопускащите дискриминация разпоредби от правото на Съюза. В този контекст запитващата юрисдикция не предоставя достатъчно елементи, които да са от естество да определят точното положение, в което се намират жалбоподателката в главното производство и нейната дъщеря, така че Съдът да може да направи сравнение с други лица, които се ползват от тези социални плащания.

30

При тези условия юрисдикцията не е дала възможност на Съда да провери доколко фактологическата хипотеза, на която се основават преюдициалните въпроси, действително попада в приложното поле на правото на Съюза, чието тълкуване се търси, нито по-общо да даде полезен и надежден отговор на поставените въпроси (вж. определения Augustus, EU:C:2012:754, т. 14 и Mlamali, EU:C:2013:763, т. 32).

31

Поради това следва да се приеме, че първият преюдициален въпрос е явно недопустим.

32

С оглед на явната недопустимост на поставения от Sozialgericht Duisburg първи преюдициален въпрос, вторият и третият въпрос остават без предмет.

33

С оглед на всичко гореизложено и въз основа на член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда трябва да се приеме, че настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо.

34

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Преюдициалното запитване, отправено от Sozialgericht Duisburg (Германия) с акт от 17 декември 2013 г., е явно недопустимо.