1.

На 16 ноември 2011 г. Общият съд постановява три отделни решения ( 2 ), с които отхвърля отделни жалби за отмяна на решението на Комисията по дело COMP/38354 — Промишлени торби ( 3 ). В това решение Комисията приема, че е налице тежко нарушение с голяма продължителност на действащия тогава член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС), и налага тежки глоби на няколко дъщерни дружества и съответните им дружества майки. Настоящото производство е по една от жалбите срещу тези решения на Общия съд ( 4 ).

2.

Освен че повдигат нови въпроси, свързани с конкурентното право, жалбите съдържат твърдения, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) ( 5 ), тъй като не се е произнесъл в разумен срок. Поради тази причина Съдът следва да се опита да се произнесе по жалбите в най-кратък срок. За да се съобразя с това изискване, като в същото време отчета необходимостта от достатъчно време за превод, разделих разглежданите от мен въпроси между трите заключения по следния начин.

3.

В точки 6—34 от заключението си по дело Gascogne Sack Deutschland ( 6 ) разглеждам ключовите законодателни разпоредби и давам описание на картела, на производството, довело до решението на Комисията, и наложените глоби. Тъй като във всяка жалба се повдигат до известна степен различни въпроси, отнасящи се до обстоятелствата, при които дружествата майки са или не са отговорни за действията на изцяло притежаваните от тях дъщерни дружества, този въпрос се обсъжда и в трите заключения. В точки 70—150 от настоящото заключение се съдържа анализът ми на въпросите, които се поставят във връзка с твърдението, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок (по-специално се разглеждат критериите за определяне дали е налице прекомерно забавяне и ако това е така, евентуалните правни средства за защита, които могат се предоставят). Разбира се, в заключението по всяка от жалбите се разглеждат съответните подробни доводи, приведени от всеки жалбоподател във връзка например с обосноваността на мотивите към решенията на Общия съд ( 7 ).

4.

В жалбата си Groupe Gascogne оспорва тълкуването на Общия съд на две понятия в конкурентното право, а именно понятието „предприятие“ и принципа, че отговорността за нарушение, извършено от дъщерно дружество, което е изцяло собственост на дружество майка, следва да се вмени на последното. Groupe Gascogne твърди, че когато във връзка с такова нарушение се налага глоба на основание на солидарна отговорност, горната ѝ граница („таванът от 10 %“) трябва да се изчисли съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 ( 8 ), като се вземе предвид общият оборот на дъщерното дружество и съответното му дружество майка, а не световният оборот на дружествата, съставляващи цялата корпоративна група ( 9 ).

5.

Една от целите на Директивата относно консолидираните счетоводни отчети ( 10 ) е съгласуване на националните законодателства относно годишните счетоводни отчети на някои видове дружества и по-специално на групи от дружества, които съставляват предприятие ( 11 ). Друга цел на този акт е да гарантира, че на акционерите и на трети страни се предоставя финансова информация относно тези предприятия ( 12 ). Предприятията, които са задължени да изготвят консолидирани счетоводни отчети, са определени в член 1, параграфи 1 и 2. Те включват всяко предприятие майка, което:

6.

Член 16 от Директивата относно консолидираните счетоводни отчети гласи:

„1.   Консолидираният счетоводен отчет се състои от консолидиран баланс, консолидиран отчет за приходите и разходите и приложението към отчета.

[…]

3.   Консолидираният счетоводен отчет трябва да дава вярна и точна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултата от дейността на включените в него предприятия, взети като цяло“.

7.

В първоинстанционното производство Groupe Gascogne ( 13 ) иска от Общия съд:

8.

Groupe Gascogne изтъква три правни основания в подкрепа на жалбата си за отмяна на решението на Комисията. На първо място, жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 101 ДФЕС, като му вменява неправилно солидарна отговорност за извършените от GSD нарушения. На второ място, той твърди, че в решението си Комисията допуска грешка при прилагане на правото, тъй като тълкува неправилно понятието „предприятие“ в член 81 ЕО, вследствие на което нарушава член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, като налага на Groupe Gascogne глоба, изчислена въз основа на неговия световен оборот, а не на общия оборот на Groupe Gascogne (евентуално вземайки предвид оборота на холдинговото дружество Groupe Gascogne, но не и този на дъщерните му дружества) и GSD. На трето място, Groupe Gascogne твърди, че с глобата, наложена му солидарно с GSD, е нарушен принципът на пропорционалност, доколкото Комисията не се е уверила, че е налице разумно съотношение между наложената санкция и действителния оборот в отрасъла на найлонови торби.

9.

В съдебното заседание в първоинстанционното производство Groupe Gascogne излага три довода в подкрепа на твърдението си, че са нарушени неговите гарантирани от Хартата основни права. На първо място, жалбоподателят твърди, че е налице нарушение на гарантираните с член 48 от Хартата право на защита и презумпция за невиновност. На второ място, той твърди, че решението на Комисията не е достатъчно мотивирано, поради което не е възможен никакъв контрол на законосъобразността му. На трето място, той се позовава на членове 47 и 49 от Хартата и твърди, че Общият съд следва да упражни правото си на пълна юрисдикция и да наложи пропорционална санкция.

10.

В точка 31 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че първият довод относно нарушаване на правото на защита на Groupe Gascogne и на презумпцията за невиновност съдържа нови елементи и вследствие на това е недопустим.

11.

Общият съд отхвърля и трите правни основания и в резултат на това отхвърля жалбата изцяло.

12.

Groupe Gascogne изтъква четири основания за жалбата си.

13.

На първо място, Groupe Gascogne изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е отказал да разгледа отражението на измененията, настъпили в правния ред на ЕС с влизането в сила на 1 декември 2009 г. на член 6, параграф 1 ДЕС, по-специално във връзка с член 48 от Хартата.

14.

На второ място, Groupe Gascogne твърди, че Общият съд е нарушил разпоредбите на член 101 ДФЕС и член 48 от Хартата, i) като неправилно му е вменил солидарна отговорност за нарушението, извършено от GSD в периода от 1 януари 1994 г. до 26 юни 2002 г., единствено въз основа на обстоятелството, че GSD е дъщерно дружество, притежавано изцяло от Groupe Gascogne, и ii) като е потвърдил решението на Комисията, доколкото в него се приема, че той е съвместно и солидарно отговорен за заплащането на наложената на GSD глоба до размер на 9,9 милиона евро.

15.

На трето място, при условията на евентуалност, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е дал неправилно тълкувание на понятието „предприятие“, и вследствие на това е допуснал грешка и при определяне на горната граница от 10 % за дължимата глоба въз основа на световния оборот на Groupe Gascogne, а не на общия оборот на GSD и неговото дружество майка.

16.

На четвърто място, също при условията на евентуалност, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил разпоредбите на член 47 от Хартата, доколкото не се е произнесъл по делото в разумен срок.

17.

С първото си правно основание Groupe Gascogne изтъква, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че изложеният в съдебното заседание довод относно промяната на статута на Хартата след влизането в сила на Договора от Лисабон е недопустим. С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че презумпцията за решаващо влияние ( 14 ), поради която му се вменява извършеното от GSD нарушение, е несъвместима с основното право на справедлив процес, тъй като тази презумпция всъщност действа като презумпция за виновност.

18.

Ще разгледам първото и второто правно основание заедно, тъй като и двете повдигат въпроси относно основни права.

19.

Във връзка с първото правно основание Groupe Gascogne твърди, че Общият съд е допуснал грешка, като не е отчел отражението на статута на договор, който се дава на Хартата след влизането в сила на Договора от Лисабон. Освен това, дори Общият съд да има основание да приеме, че правото на защита и презумпцията за невиновност са били гарантирани от правото на ЕС и преди 1 декември 2009 г. чрез общите принципи на правото, тези принципи нямат същата правна стойност като Договорите. Следователно промяната в статута на Хартата означава, че гарантираните права трябва вече да се прилагат с по-голяма строгост от съдилищата на ЕС.

20.

Във връзка с второто си правно основание жалбоподателят твърди, че член 48 от Хартата следва да се тълкува в светлината на член 6 от Европейската конвенция за правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“). Когато тълкува член 48 от Хартата, Съдът следва също така да вземе предвид конституциите и правните традиции на държавите членки. Прилагането на презумпцията за решаващо влияние всъщност действа като презумпция за виновност и следователно е забранена.

21.

Освен това в решението на Общия съд липсват мотиви, които да показват, че Groupe Gascogne действително е упражнявало решаващо влияние върху дъщерното си дружество GSD. Groupe Gascogne не е упражнявало контрол върху дейностите на GSD в отрасъла на найлоновите торби. Следователно Общият съд е допуснал грешка, като му е вменил отговорността за практиките на GSD.

22.

Комисията счита първото основание за явно неоснователно.

23.

По време на писмената фаза на производството не са формулирани изрични твърдения относно нарушение на презумпцията за невиновност или правото на защита. Освен това Общият съд не е отказал да разгледа отражението на измененията в статута на Хартата. Той просто стига до извода, че тези изменения не влияят върху правното положение, тъй като презумпцията за невиновност и правото на защита вече представляват част от правния ред на ЕС. Доводът, че общите принципи на правото нямат същата правна стойност като Договора, е неотносим.

24.

Комисията счита, че второто правно основание на Groupe Gascogne е принципно недопустимо, най-малкото неотносимо и при всички случаи неоснователно.

25.

Второто правно основание е недопустимо, доколкото в него се разглеждат въпроси, които не са били повдигнати пред Общия съд. В писменото си становище пред първата инстанция Groupe Gascogne не се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека (наричан по-нататък „Съдът в Страсбург“) във връзка с член 6 от ЕКПЧ, нито на практиката на Conseil Constitutionnel (Конституционния съвет) на Франция. Позицията на Groupe Gascogne се основава на погрешно тълкуване на съдебната практика относно вменяването на отговорност на дружеството майка за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество. Комисията се позовава на заключението на генералния адвокат Kokott по дело Alliance One ( 15 ).

26.

Комисията изтъква, че второто правно основание е неотносимо, тъй като за да приеме, че Groupe Gascogne и GSD носят солидарна отговорност, тя не се основава единствено на презумпцията за решаващо влияние. Общият съд разглежда задълбочено изтъкнатите от Комисията допълнителни фактори, които показват, че Groupe Gascogne действително е упражнило решаващо влияние върху поведението на GSD.

27.

От Решението на Съда по дело Elf Aquitaine ( 16 ) следва, че презумпцията за решаващо влияние е съвместима с гарантираната в член 48 от Хартата презумпция за невиновност. Следователно второто правно основание е неоснователно.

28.

От член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд във връзка с член 48, параграф 2 от същия правилник следва, че правното основание на Groupe Gascogne относно член 48 от Хартата, тълкуван в светлината на член 6 от ЕКПЧ, щеше да бъде допустимо само ако се основаваше на фактически или правни елементи, които са станали известни в хода на производството.

29.

От искането на Groupe Gascogne, отправено с писмо от 20 октомври 2010 г., да се възобнови писмената фаза на производството, тъй като в хода му е възникнало ново правно обстоятелство, става ясно, че правните съветници на жалбоподателя считат, че правното основание, свързано с основните права, повдига нови въпроси, които не са били включени в първоначалната жалба.

30.

От констатацията на Общия съд в точка 27 от обжалваното съдебно решение става пределно ясно, че правното основание на Groupe Gascogne относно член 48 от Хартата не е било част от първоначалната жалба, с която се иска отмяна на решението на Комисията. Общият съд изтъква следното:

„Що се отнася до твърденията на жалбоподателя за нарушение на гарантираните в член 48 от Хартата принцип на презумпцията за невиновност и право на защита, то те са добавени към вече изложените в жалбата доводи и нямат достатъчно тясна връзка с тях, поради което не могат да се считат за част от нормалното развитие на пренията в производство пред Съда. Следователно тези твърдения за нарушение трябва да се считат за нови ( 17 ).“

31.

Освен това съдържанието на правното основание е различно от основанието, свързано с член 49 от Хартата, относно пропорционалността на наложената санкция. Следователно твърденията на Groupe Gascogne не са свързани с този елемент от жалбата в достатъчна степен, за да се считат за разгръщане на вече изтъкнат довод.

32.

Въз основа на горепосоченото считам, че преценката на Общия съд е правилна.

33.

Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че изложеното от Groupe Gascogne в хода на съдебното заседание правно основание, свързано с нарушаване на член 48 от Хартата, е недопустимо.

34.

Твърдението за нарушение на Groupe Gascogne се състои от три части: i) при тълкуването на член 48 от Хартата Общият съд е следвало да вземе предвид член 6 от ЕКПЧ и правните традиции на държавите членки; ii) презумпцията за решаващо влияние е приложена като презумпция за виновност и iii) Общият съд не е изложил достатъчно мотиви, които да показват, че Groupe Gascogne е упражнило такова влияние върху GSD.

35.

Ако на Groupe Gascogne бъде позволено да изтъкне за пръв път пред Съда правни доводи, които не са изтъкнати своевременно пред Общия съд, това би му дало възможност в производството по обжалване да разшири разгледания в първоинстанционното производство предмет на спора. При обжалване обаче правомощията на Съда се ограничават по принцип до преглед на преценката на Общия съд по представените пред него правни доводи ( 18 ).

36.

Във връзка с първото правно основание на Groupe Gascogne вече посочих, че пред първата инстанция Groupe Gascogne не изтъква доводи относно тълкуването на член 48 от Хартата в светлината на член 6 от ЕКПЧ или относно правните традиции на държавите членки ( 19 ). От това следва, че твърдението за нарушение е недопустимо, тъй като правното основание на Groupe Gascogne включва въпроси, които се повдигат за първи път пред Съда ( 20 ).

37.

Могло е тези въпроси да се повдигнат пред Общия съд по време на писмената фаза на производството. На първо място, въпросните права съставляват част от общите принципи на правото на ЕС. На второ място, макар че преди влизането в сила на член 6 ДЕС Хартата все още не е имала задължително правно действие, Съдът често се ръководи от нейните разпоредби при постановяването на решения ( 21 ). Освен това Съдът приема, че Договорът от Лисабон просто кодифицира Хартата ( 22 ).

38.

Съдът е постановил, че презумпцията за решаващо влияние не е несъвместима с член 48 от Хартата ( 23 ). Освен това, противно на твърденията на Groupe Gascogne, Съдът е постановил, че на практика тази презумпция не действа като презумпция за виновност ( 24 ).

39.

Както Общият съд посочва в точка 73 от обжалваното съдебно решение, твърдението на Groupe Gascogne, че мотивите на Комисията са недостатъчни, се изтъква „…основно в подкрепа на становището, че жалбоподателят не е участвал в дейността на [GSD] към момента, в който купува това дружество през 1994 г. Търговският интерес от придобиването му се състои основно в разкриването на обект за търговия с хартиените продукти, произвеждани от групата на жалбоподателя. Не е било налице намерение да се осъществява намеса в стопанската дейност на [GSD] или по-специално в тази, свързана с отрасъла на найлоновите торби, в който жалбоподателят не участва и който при всички случаи е маловажен от икономическа гледна точка“ ( 25 ).

40.

Задължението на Общия съд (вменено му съгласно член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз) да мотивира решенията си не изисква от него да прави изложение, в което да разглежда изчерпателно и поотделно всички представени от страните по делото доводи. Следователно мотивите могат да се подразбират, при условие че дават възможност на заинтересованите лица да разберат основанията за обжалваното решение, а на Съда — достатъчно данни, за да упражни контрол в производството по обжалване ( 26 ).

41.

В обжалваното съдебно решение Общият съд прави следните констатации относно решаващото влияние на Groupe Gascogne върху GSD:

[…]

42.

В тези точки от обжалваното съдебно решение Общият съд разглежда доказателствата и установява, че Groupe Gascogne участва активно в дейността на GSD до степен, при която дружеството майка действително контролира дъщерното си дружество.

43.

Поради това считам, че второто правно основание на Groupe Gascogne е неоснователно. Мотивите на Общия съд са достатъчни, за да позволят на заинтересованите лица да установят съображенията, на които се основава обжалваното решение, а на Съда – да разполага с достатъчно данни, за да упражни контрол в настоящото производство по обжалване. Следователно, противно на твърдението на Groupe Gascogne, това съдебно решение не е засегнато от никаква липса на мотиви.

44.

От това следва, че първото и второто правно основание трябва да се отхвърлят.

45.

Groupe Gascogne твърди, че Общият съд допуснал грешка при тълкуването на понятието „предприятие“ в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Предназначението на тази разпоредба било да гарантира, че налаганите глоби няма да бъдат прекомерни. При тълкуването Общият съд допуснал две грешки. На първо място той смесил понятието „предприятие“ с понятието „лична отговорност“. Понятието „предприятие“ в конкурентното право имало много специфично значение, то не се тълкувало по същия начин като „лична отговорност“. От основно значение било предприятието да бъде определено с оглед на структурата, на която могат да се вменят антиконкурентните практики.

46.

На второ място Groupe Gascogne твърди, че Общият съд допуснал грешка, като смесил понятието за „предприятие“ с това за „корпоративна група“. Съгласно практиката на Съда световният оборот на цялата група се вземал предвид за установяване на тавана от 10 % с оглед на определянето на горната граница на глобата за целите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, само когато цялата група съставлявала едно-единствено предприятие. В обжалваното съдебно решение (а и в решението на Комисията) нямало мотиви, които да показват съществуването на такава група.

47.

Наложената с решението на Комисията глоба на GSD възлиза на 13,2 милиона евро, а Groupe Gascogne носи солидарна отговорност за 9,9 милиона евро от тази сума. Groupe Gascogne твърди, че горната граница на глобата не бива да надвишава 2070400 EUR, т.е. 10 % от оборота на GSD. Сумата следва да е в такъв размер, при условие че бъде уважено второто изтъкнато от жалбоподателя правно основание, а именно, че не може да му бъде вменена отговорност за извършеното от GSD нарушение.

48.

Комисията твърди, че третото правно основание е неоснователно. Съгласно постоянната съдебна практика оборотът на цялото предприятие бил показателен за икономическата му значимост и влияние на пазара. Считало се, че Groupe Gascogne носи отговорност за нарушението на GSD. Следователно, при определянето на горната граница на глобата Комисията имала право да я изчисли като 10 % от световния оборот на групата.

49.

Как следва да се изчисли таванът от 10 % (горната граница на глобата), когато за дружеството майка се установи, че носи отговорност за нарушение, извършено от изцяло притежаваното от него дъщерно дружество? Groupe Gascogne оспорва установеното в постоянната съдебна практика становище, че при такива обстоятелства таванът от 10 % по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 следва да се изчисли, като се вземе предвид световният оборот на дружествата, влизащи в състава на групата. То твърди, че в настоящото производство таванът от 10 % следва да се изчисли като се вземе предвид сборът от неговия оборот и този на GSD. От това би следвало, че горната граница на глобата би трябвало да бъде по-ниска, тъй като 10 % от общия оборот на GSD и на Groupe Gascogne (а именно този на холдинговото дружество, без да се включват дъщерните му дружества) ще са по-малко от 10 % от световния оборот на цялата група.

50.

Не съм съгласна с Groupe Gascogne.

51.

В член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се дава широко тълкуване на понятието „предприятие“. То включва повече от една структура, осъществяваща стопанска дейност. Коя структура е определена като предприятие за целите на тази разпоредба?

52.

Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 се отнася за „[…] всяко предприятие и сдружение на предприятия, което има участие в нарушението […]“.

53.

Понятието за предприятие включва всяка структура, осъществяваща стопанска дейност, независимо от правния статут на тази структура и начина на финансирането ѝ. Това понятие трябва да се разбира в смисъл, че обозначава стопанска единица, дори ако от правна гледна точка тази стопанска единица е съставена от няколко физически или юридически лица. Съгласно принципа на личната отговорност, когато такава стопанска единица нарушава правилата за конкуренцията, същата следва да отговаря за това нарушение ( 28 ).

54.

Когато отговорността се вменява на дружеството майка, се счита, че то е участвало в нарушението. Следователно за целите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 като „предприятие“ се определят дружеството майка и дъщерното дружество.

55.

Предназначението на тавана от 10 % е да се предотврати налагането на глоби, за които може да се предвиди, че поради мащабите си, определени въз основа на световния му оборот, предприятието няма да може да плати ( 29 ). Освен това при разглеждането на член 15, параграф 2 от Регламент № 17 ( 30 ) Съдът приема, че един от факторите, които трябва да се вземат предвид при изчисляването на размера на глобата, е нейният възпиращ ефект.

56.

Поради това смятам, че в случаите, в които дружеството майка носи солидарна отговорност с дъщерното си дружество за нарушаване на правилата на конкуренцията, с оглед на съдържанието и целта на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 следва таванът от 10 % на всяка наложена глоба да се изчислява въз основа на световния оборот на предприятието, като се взема предвид корпоративната група в нейната цялост. В правото на ЕС няма изискване други дъщерни дружества от групата да осъществяват дейност на същия пазар или да бъдат свързани с нарушението и едва тогава оборотът им да бъде взет предвид при изчисляването на глобата, която ще бъде наложена.

57.

Комисията приканва Съда да вземе предвид някои разпоредби от вторичното право, които регламентират счетоводните отчети на дружествата, и по-специално Директивата относно консолидираните счетоводни отчети. Това твърдение се прави в подкрепа на довода ѝ, че таванът от 10 % следва да се изчисли въз основа на световния оборот на въпросното предприятие. В съображенията си не вземам предвид тези разпоредби.

58.

Считам, че в Директивата относно консолидираните счетоводни отчети в случая няма ясна аналогия. Определението за „предприятие“ в член 1, параграфи 1 и 2 от нея не съвпада с прилаганото в конкурентното право, при което на дружеството майка се вменява отговорност за нарушение, извършено от негово дъщерно дружество. Важно е да се отбележи, че определението на термина „консолидирани счетоводни отчети“ не съвпада с това на термина „световен оборот“, както го обяснява Съдът в практиката си по член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

59.

На последно място, що се отнася до твърдението за липса на достатъчно мотиви в обжалваното съдебно решение ( 31 ), искам да отбележа, че Общият съд излага доводите на Groupe Gascogne в точки 96—104 от обжалваното съдебно решение. От констатациите на Общия съд в точки 107—110 става ясно, че той отхвърля тези доводи. Причината е, че установява, че Groupe Gascogne и GSD съставляват част от едно и също предприятие и че съгласно правилата на конкурентното право таванът от 10 % следва да се изчисли въз основа на световния оборот на всички дружества, влизащи в състава на групата Groupe Gascogne.

60.

В точка 108 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва, че: „[…] таванът от 10 % трябва да се изчисли въз основа на общия оборот на всички дружества, влизащи в състава на групата, ръководена от стоящото начело холдинговото дружество, тъй като единствено общият оборот на дружествата, съставляващи групата, може да бъде показателен за мащаба и икономическата мощ на въпросното предприятие (точка 90 от Решението по дело Akzo Nobel и други/Комисия[ ( 32 )])“ ( 33 ).

61.

В точка 111 Общият съд обяснява следното: „[…] вземането предвид на размера на консолидирания оборот на дружеството майка за целите на прилагане на тавана от 10 % от оборота на въпросното предприятие не изисква да се докаже, че всяко дъщерно дружество в групата не е самостоятелно по отношение на начина, по който определя поведението си на пазара“ ( 34 ).

62.

Освен това, в точка 112 от обжалваното съдебно решение Общият съд отбелязва, че като потвърждава изчисляването на тавана от 10 % въз основа на световния оборот, той не вменява отговорност за нарушението на дъщерните дружества в групата Groupe Gascogne с изключение на GSD.

63.

В точка 113 Общият съд разяснява, че при вземането предвид на световния оборот на холдинговото дружество начело на групата (Groupe Gascogne) за изчисляването на тавана от 10 % той не изисква влизащите в състава на групата дружества да са активни на един и същ пазар, нито да е установена връзка между тях и извършеното нарушение.

64.

В посочените по-горе точки Общият съд дава ясно да се разбере, че смята Groupe Gascogne и GSD за част от едно и също предприятие за нуждите на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 и че при изчисляването на тавана от 10 % той трябва да вземе предвид световния оборот на съставните части на това предприятие. Общият съд не счита, че поведението на другите дъщерни дружества в групата има отношение към въпроса за определянето на глобата, нито че има някаква връзка между тях и нарушението ( 35 ).

65.

Тъй като посочените по-горе точки от обжалваното съдебно решение позволяват на заинтересованите лица да установят съображенията, на които то се основава, и предоставят на Съда достатъчно данни, за да упражни контрол в настоящото производство по обжалване, това съдебно решение не е опорочено от никаква липса на мотиви.

66.

Следователно, считам, че третото правно основание е неоснователно.

67.

Искам да добавя, че ако Съдът стигне до друг извод (а именно, че таванът от 10 % следва да се изчисли въз основа на общия оборот на двете дружества, а не въз основа на световния оборот на цялата група), но в същото време счете, че Groupe Gascogne носи солидарна отговорност за 9,9 милиона евро от наложената на GSD глоба, то той ще бъде затруднен, тъй като не разполага с информация за размера на общия оборот на двете дружества към относимия момент. Следователно не е възможно да се изчислят 10 % от тази сума и да се определи дали тя би довела до намаляване на дължимата от Groupe Gascogne глоба и какво ще бъде намалението. Поради тези причини делото би следвало да се върне на Общия съд.

68.

В съдебното заседание Groupe Gascogne, подобно на дъщерното си дружество GSD, изложи пред Съда твърдения относно настоящото си финансово положение, като посочи, че не е в състояние да заплати глобата, наложена с решението на Комисията. Същите доводи не са изложени пред първата инстанция и не е посочена разпоредба от Договора, Статута на Съда или неговия процедурен правилник, която да ги обоснове.

69.

Считам, че твърденията на Groupe Gascogne относно неспособността му да плати глобата са недопустими поради същите три причини, които посочих в точки 121—124 от заключението си по дело Gascogne Sack Deutschland.

70.

През годините закъсненията в правораздаването са давали достатъчно поводи на авторите на художествена литература да упражняват остроумието си. Най-добрият пример, относим към настоящите жалби, който мога да дам, е цитат от предговора на Чарлз Дикенс към първото издание на романа му „Студеният дом“ (с оригинално заглавие „Bleak House“):

„На обществено събитие преди няколко месеца един съдия от Висшия канцлерски съд бе така добър да осведоми мен и още около 150 мъже и жени, всички вменяеми, че този съд е едва ли не безгрешен, макар твърде често да е обект на народните предразсъдъци (и май съдията погледна към мен точно в този момент). Имало е, призна съдията, някое и друго тривиално обвинение, че съдът работи бавно, но това си е преувеличение и се дължи изцяло на „хорската стиснатост“, а както изглежда, до неотдавна народът, към който се отправя това обвинение, е бил твърдо решен в никакъв случай да не разширява броя на съдиите, назначени май от Ричард II, но и всеки друг крал ще свърши работа“. [свободен превод]

71.

С четвъртото си правно основание Groupe Gascogne упреква Общия съд за нарушение на член 47 от Хартата, тъй като не се е произнесъл по делото в разумен срок. Не за първи път пред Съда се повдига въпросът за разумния срок за произнасяне по делата пред Общия съд, свързани с конкуренцията ( 36 ). Настоящото производство обаче дава възможност и в същото време изисква от Съда да изясни няколко принципни въпроса ( 37 ). Кога и пред кой съд (Общия съд или този Съд в производството по обжалване) следва да се повдигне твърдението за нарушение изразяващо се в неоснователно забавяне? Какви критерии следва да се приложат, за да се определи едно забавяне като „неразумно“ или „прекомерно“? И ако се стигне до извода, че е налице неоснователно забавяне, кое е подходящото правно средство за защита?

72.

Принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на общностното право, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки. Закрепен е в членове 6 и 13 от ЕКПЧ и е потвърден с член 47 от Хартата ( 38 ). Член 47 гласи, че всеки има право на ефективни правни средства за защита, както и делото му да бъде гледано справедливо в разумен срок. Съгласно член 52, параграф 3 от Хартата, доколкото гарантираните права по член 47 съответстват на права, гарантирани от ЕКПЧ, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ ( 39 ). Затова при определянето дали по дадено дело съдът се е произнесъл в разумен срок и какви да са правните средства за защита при нарушаване на този принцип следва да се прилагат разработените от Съда в Страсбург критерии за тълкуване тези разпоредби ( 40 ). В Решението си по дело Sürmeli ( 41 ) Съдът в Страсбург приема, че държавите — страни по Конвенцията, имат задължението да организират правните си системи така, че съдилищата им да могат да изпълняват изискванията на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, в това число задължението да гледат делата в разумен срок.

73.

Разбира се Европейският съюз все още не е страна по ЕКПЧ. Доколкото обаче държавите членки вече са приравнили статута на Хартата с този на Договорите, те са се ангажирали да осигурят действителното зачитане на гарантираните от Хартата права в приложното поле на правото на ЕС. Освен това Европейският съюз вече се е ангажирал с необходимите преговори за присъединяване към ЕКПЧ. Затова считам, че държавите членки по принцип вече са се ангажирали да гарантират, че съдебните структури на Европейския съюз ще са в състояние да изпълнят изискванията на член 47 от Хартата и член 6, параграф 1 от ЕКПЧ и да осигурят справедлив процес в разумен срок по въпросите, които попадат под тяхната юрисдикция.

74.

Очевидно най-добрият начин за избягване на нарушения на правото на справедлив процес в разумен срок е преди да се стигне до прекомерно забавяне на дадено производство, да се осигури предприемането на коригиращи мерки. Предпочитаната процедура естествено е ефективното движение на делото от страна на съда. Струва ми се обаче напълно в реда на нещата страна по делото да изрази притесненията си, ако то започне да се бави ненужно, без непременно да чака до момента на произнасяне на решението. Това може например да стане, като след продължителен период на привидно бездействие се осъществи връзка със секретариата на съда, за да се провери движението на делото. Не смятам, че страните по делото са задължени да подсещат съда по такъв начин, но предимството от активното им отношение е, че възникването на проблема може да се предотврати. Съдът може да предприеме стъпки, за да осигури ускоряването на оставащата част от производството, така че като цяло да бъде зачетено правото на справедлив процес в разумен срок.

75.

Дали страна по делото е повдигнала въпроса пред Общия съд или не е, според мен е без значение за правото ѝ да го направи в последствие при обжалването пред Съда.

76.

Обжалването на решение на Общия съд се ограничава до правните въпроси. Основанията може да включват и процесуални нарушения, които са имали отрицателни последици за съответния жалбоподател ( 42 ). Съгласно постоянната съдебна практика непроизнасянето в разумен срок представлява процесуално нарушение, което Съдът вече е приел като допустимо основание ( 43 ).

77.

Съдът в Страсбург преценява доколко разумна е продължителността на производството с оглед на конкретните обстоятелства по делото и взема предвид следните четири критерия, които са установени в практиката му: значимост на делото за жалбоподателя, сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи ( 44 ).

78.

В решението си по дело Baustahlgewebe Съдът измерва продължителността на производството пред Общия съд (която описва като „значителна“) от датата на подаване на жалбата за отмяна до датата, на която Съдът се произнася с решение (в този случай приблизително пет години и шест месеца) ( 45 ). От края на писмената фаза на производството до решението за започване устната са изминали 32 месеца. В този период е взето процедурно решение за съединяване на 11 дела за целите на устната фаза на производството. Съдът приема, че смисълът, който се влага в понятието „разумен срок“, следва да се преценява във всеки отделен случай, и прилага четирите критерия, произтичащи от практиката на Съда в Страсбург, които изложих преди малко (наричани по-нататък „критериите по дело Baustahlgewebe“). Освен това Съдът отбелязва някои ограничения, присъщи на производствата пред съдилищата на ЕС. По-специално той изтъква, че следва да се вземат предвид правилата относно езика на производството ( 46 ).

79.

Производството по дело Der Grüne Punkt ( 47 ) продължава пет години и десет месеца, от които три години и девет месеца между края на писмената и началото на устната му фаза. В този период Общият съд не е предприел никакви процесуални действия. В производството по обжалване Съдът прави преценка на периода между подаване на жалбата и постановяване на решението с оглед на критериите по дело Baustahlgewebe.

80.

Както по дело Baustahlgewebe, така и по дело Der Grüne Punkt Съдът заключава, че Общият съд не се е произнесъл в разумен срок. Възприеманият до момента подход за установяване дали производството е неоснователно продължително обаче вероятно е бил повече прагматичен, отколкото научно обоснован.

81.

Смятам, че е важно да устоим на изкушението да даваме обобщено определение на понятието „прекомерен“ въз основа единствено на общата продължителност на производството. По-скоро ми се струва, че правилната отправна точка е да се разгледа накратко естеството на работата на Общия съд и ограниченията, при които осъществява дейността си, да се прецени отражението на тези елементи върху времето, отделено за разглеждането и приключването на едно дело, и на тази основа да се определят по-ясно периодите по време на цялата работа по делото, които трябва да бъдат подложени на специално проучване.

82.

От създаването на Общия съд през 1989 г. насам се наблюдава значително увеличаване на делата, които са от неговата компетентност ( 48 ). Ако оставим на страна областите на правото, които не са предмет на настоящата жалба, компетентността му по отношение на решенията на Комисията, приети в свързани с конкуренцията производства, по никакъв начин не може да се сравнява с работата на националните съдилища, които гледат дела в същата област. Свързаните с картели дела в ЕС често включват предприятия в няколко различни държави членки, които подават жалбите си за отмяна на език на производството, избран от тях измежду 23-те (а скоро и 24-те) официални езика, които са на тяхно разположение. След приключване на писмената фаза на производството писмените становища трябва да се преведат на един общ работен език, за да могат съдиите и техните съдебни помощници да започнат работа по преписката. За целта Общият съд и Съдът разчитат на една и съща обща дирекция за преводи. Заявките за превод се съревновават помежду си и не би било реалистично да се допуска, че всички преводи за всяко дело пред Общия съд, свързано с конкуренцията, може или следва да имат същия приоритет като например спешно производство по преюдициално запитване, отправено до Съда, при което жалбоподателят е задържан под стража. Ако по делото се внесат всички възможни подробни писмени изявления (жалба, писмена защита, писмена реплика и писмена дуплика), като за всяко от тях с изключение на първоначалната жалба е възможно удължаване на срока, и всеки от тези документи трябва да се преведе, съществува вероятност до момента, в който преписката стане годна за разглеждане, да изминат между 20 и 22 месеца ( 49 ). С горното искам да посоча, че поради трансграничното и многоезично естество на конкурентното право на ЕС съществува тенденция на удължаване на периода преди делото да започне да се гледа ( 50 ).

83.

Вероятно обаче не съществува такова нещо, като „средностатистическо“ дело, свързано с конкуренцията. Някои са относително ясни, след като бъдат изложени и анализирани доводите. Други могат да породят противоречиви, сложни и неразглеждани до момента въпроси. В някои случаи самият обем на документите и техническите доказателства, които трябва да се анализират, изисква огромни усилия. В случай че няколко предприятия оспорват решение на Комисията, с което са глобени за участие в картел, е логично делата им да се разглеждат заедно. Това обаче означава, че отделните дела не могат да се движат по-бързо от най-бавното дело в тази конкретна група дела.

84.

Ако и доколкото за целите на надлежното разглеждане на едно дело Общият съд сметне за необходимо да предприеме активни действия по делото (като например организира среща, на която да се обсъдят въпросите за разглеждане, или отправи искане към страните да изпратят конкретна допълнителна информация в писмен вид), е ясно, че отделеното за тази цел време следва да се изключи при анализа на продължителността на делото. Времето, отделено, за да се осигури справедлив процес, не е прахосано време.

85.

А какво да кажем за всеизвестния факт, че Общият съд е претоварен и има значителен брой изостанали дела, което неминуемо означава, че ще му е необходимо повече време за гледане на делата, отколкото ако се намираше в друго положение?

86.

Макар до голяма степен да съчувствам на Общия съд за трудното положение, в което се намира, ми се струва, че общата претовареност не може сама по себе си да се използва като оправдание за прекомерното забавяне при гледането на делата, което води до нарушаване на правото на справедлив процес в разумен срок.

87.

Доколкото изменение на вътрешните правила и активните действия по делата могат да доведат до по-добро използване на съществуващите ресурси, тази задача очевидно трябва да се преследва активно. Всъщност именно с тази цел Общият съд понастоящем променя из основи процедурния си правилник. Преследването на целта за по-бързо разглеждане на делата обаче не бива да става за сметка на всички останали цели. Правото на справедлив процес в разумен срок има два ключови компонента, а не един. Правенето на всякакви компромиси само и единствено с цел по-бързо гледане на делата ще бъде несъвместимо със запазването на справедливостта на производството като цяло. А в по-общ план този начин на водене на съдебния процес не би бил и правилен. Характерно за настоящите свързани жалби е, че на засегнатите предприятия са наложени съществени по размер глоби за нарушения на правилата за конкуренция, които според Комисията са много сериозни. Въпросните предприятия имат право да изложат доводи, с които да оспорят решението на Комисията, и тези доводи да бъдат разгледани внимателно, и да останат с чувството, независимо дали са спечелили, или изгубили делото, че при разглеждането му Общият съд е спазил изискванията за справедлив процес. Както е подчертавал този Съд, пълният съдебен контрол от страна на Общия съд е необходим, за да се опази справедливостта на производството, когато Комисията действа като разследващ орган, като орган, който възбужда преследване, и орган, налагащ глобите ( 51 ). Както вече посочих, времето, необходимо за толкова подробен преглед, не е „прекомерно“ или „прахосано“. Този преглед е основата, върху която почива законосъобразността на решенията на Общия съд.

88.

Отговорността за недостига на ресурси в Общия съд, за да може да се справи надлежно с настоящите, а вероятно и с бъдещите дела, трябва да се понесе от държавите членки.

89.

Вече споменах ( 52 ) задължението на държавите — страни по ЕКПЧ, да направят така, че съдилищата им да са организирани по начин, който зачита правото на справедлив процес в разумен срок. Не виждам убедителни причини към съдебните институции на ЕС да се прилага различна логика. Компетентността на Общия съд (а успоредно с това и натовареността му) се увеличи значително през годините. Всеизвестно е, че в този съд има изостанали дела. Бе отправено искане за назначаване на още съдии ( 53 ), което до момента е без резултат. Дори и при съществуващата организация на работата съществуват известни затруднения. Сегашният председател на Общия съд наскоро привлече публично вниманието ( 54 ) към вредите за производителността на съда, в случай че процедурата по преназначаване не протече гладко (като се вземе предвид контролът от страна на комитета по член 255) и се получи дълъг период на несигурност до датата на подновяване на мандатите. Това са реални поводи за тревога ( 55 ). Лице под юрисдикцията на държава членка има право да очаква, че тази държава ще организира адекватно и ефективно националната си съдебна система, като назначава достатъчно добре квалифицирани съдии, подновява назначението им, ако са доказали компетентността си, с цел да поддържа устойчива и ефективна съдебна система, и осигурява достатъчно помощен персонал. Със сигурност лицата, чиито дела се гледат от съдилищата на ЕС, имат същото право да очакват система, която защитава правото им на справедлив процес в разумен срок.

90.

От горното следва, че колкото и реални да са трудностите, причинени от претоварването, те не бива да влияят на преценката дали е налице прекомерно забавяне при гледането на конкретно дело.

91.

Когато се обобщи всичко казано до момента, ми се струва оправдано, първо, да се изключи периодът от подаване на жалбата или исковата молба до приключване на писмената фаза на производството; второ, да се предвиди допълнителен срок за получаване на превода на последното писмено изявление след края на писмената фаза (тук по правило предвиждам четири месеца, но периодът може да бъде и по-дълъг при много тежко дело или особено натоварен за преводачите момент през годината); и трето, да не се взема предвид времето, отделено за активни действия по делото. Следователно, акцентът трябва да падне върху разглеждане на периодите на привидно бездействие, като се подходи сравнително щедро към времето, което действително се изисква, за да се стигне от момента, в който писмените изявления са налице на работния език на институциите, до момента, в който може разумно страните да бъдат призовани за съдебното заседание ( 56 ).

92.

Отново подчертавам, че няма как „от небето да падне“ вълшебно число, с което да се означи „правилната“ продължителност на периода от момента, в който е налице преведената преписка, до момента на призоваването за съдебното заседание, така че да се уважи правото на справедлив процес в разумен срок ( 57 ). При сравнително ясно дело за тази фаза от производството може да са необходими шест месеца. При значително по-сложно дело обаче (или например при картел с множество свързани помежду си жалби) може да е нужен двойно по-дълъг срок, ако не и повече. По принцип, за да дам представа в какви параметри разсъждавам, считам, че ако при дело, по което не са предприети активни действия за придвижването му, са изминали повече от 18 месеца след приключването на писмената фаза на производството (т.е. на езика на производството) и страните все още не са уведомени за датата на съдебното заседание, това е сигнал за тревога. Според мен такъв период излиза извън границите на това, което е приемливо като норма за разглеждане на делата.

93.

От това следва ли, че след преминаването на тази по всеобщо мнение произволна точка във времето е налице прекомерно забавяне?

94.

Според мен не следва. Смятам, че има преходен период, през който несъмнено е било налице забавяне, но то все още не може да се определи като „прекомерно“. Тук нещата отново опират до субективна преценка, а не до сериозен анализ. Ако зависеше от мен, бих приела удължаване с още шест месеца, преди забавянето да стане прекомерно (или на по-разговорен език „късното“ да стане „неприемливо късно“). Според други приемливата продължителност на отделните фази може да е различна. Щом обаче изтекат повече от две години след края на писмената фаза на производството и не са предприети активни действия във връзка с движението на делото и страните не са призовани за съдебно заседание, съм склонна да разглеждам забавянето като прекомерно и ще са необходими усилия, за да бъда убедена в противното.

95.

На този фон сега ще се занимая с въпроса дали в настоящото производство е налице прекомерно забавяне.

96.

Groupe Gascogne твърди, че при подаване на жалбата си до Общия съд, с която оспорва решението на Комисията и наложената глоба, е внесло и банкова гаранция като обезпечение за плащането на глобата и евентуалната натрупана върху нея лихва до приключване на производството пред първата инстанция. Groupe Gascogne твърди, че продължителността на това производство (близо шест години) е прекомерна ( 58 ). Groupe Gascogne изтъква, че Общият съд е нарушил член 47 от Хартата, като не се е произнесъл в разумен срок. Вследствие от това Groupe Gascogne иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение или да намали размера на наложената глоба, като вземе предвид финансовото бреме, понесено от жалбоподателя в резултат от нарушаването на негово основно право.

97.

Комисията твърди на първо място, че правното основание на жалбоподателя е недопустимо, тъй като той не е повдигал въпроса за превишаване на разумния срок за произнасяне по време на съдебното заседание пред Общия съд. На второ място обжалваното съдебно решение не следва да се отменя изцяло, тъй като Groupe Gascogne не твърди, че правото му на защита е нарушено, тъй като Общият съд не успял да се произнесе по делото му в разумен срок. На трето място, дори Съдът да приеме, че производството пред Общия съд е било неоснователно дълго, жалбоподателят не е понесъл никакви имуществени вреди поради прекомерната продължителност на производството. На четвърто място, подходящото правно средство за защита при подобни обстоятелства е Groupe Gascogne да заведе отделен иск за обезщетение. На пето място, при условията на евентуалност, ако Съдът присъди обезщетение в рамките на производството по обжалване, то трябва да е символично.

98.

Считам, че по същите причини, като тези които излагам в точки 128—130 от заключението си по дело Gascogne Sack Deutschland, няма пречка Groupe Gascogne да повдигне въпроса дали Общият съд се е произнесъл в разумен срок за първи път в производството по обжалване пред Съда ( 59 ).

99.

Groupe Gascogne твърди, че е имало забавяне между момента, в който е приключила писмената фаза на производството, и датата, на която получава призовка за съдебното заседание ( 60 ). Жалбоподателят обаче потвърждава, че производството се движи бързо през септември 2010 г. след разпределянето на делото на нов съдия докладчик ( 61 ).

100.

Groupe Gascogne подава жалбата си за отмяна на 23 февруари 2006 г. Писмената фаза на производството приключва на 23 юли 2007 г. На 23 септември 2010 г. секретариатът на Общия съд уведомява Groupe Gascogne, че делото е разпределено на Четвърти състав (на този етап вече се е натрупал период на бездействие от около три години и два месеца). На 20 октомври 2010 г. Groupe Gascogne подава искане за възобновяване на писмената фаза на производството ( 62 ). На 14 декември 2010 г. дружеството е уведомено, че е насрочено съдебно заседание по делото. То се провежда от Общия съд на 2 февруари 2011 г., а решението е произнесено на 16 ноември същата година.

101.

Кои от известните ни обстоятелства биха могли да оправдаят дългия период между края на писмената фаза на производството и насрочването на различните съдебни заседания?

102.

Що се отнася до свързаните с този картел дела, най-малко 15 адресати на решението на Комисията са подали до Общия съд жалби за отмяна ( 63 ). Едно от делата е прекратено поради оттегляне на жалбата ( 64 ). По две дела съдебно решение е постановено на 13 септември 2010 г. ( 65 ) По девет от делата (включително настоящото дело) съдебно решение е постановено на 16 ноември 2011 г. Три дела са висящи пред Общия съд. Освен настоящото производство по обжалване и жалбите на Gascogne Sack Deutschland и Kendrion, в момента две други жалби са висящи пред Съда ( 66 ).

103.

Делото на Groupe Gascogne е тясно свързано с това на дъщерното му дружество GSD. Второто обаче принципно напредваше с бързината на първото, от което следва, че не е било пречка за движението на настоящото производство.

104.

При прилагане на четирите критерия по дело Baustahlgewebe става ясно, че тъй като Groupe Gascogne носи солидарна отговорност за глоба в размер на 9,9 милиона евро, делото е важно за предприятието ( 67 ). Ясно е и, че то повдига сложни въпроси.

105.

Не смятам, че продължителността на производството се дължи на поведението на Groupe Gascogne. Вярно е, че на 20 октомври 2010 г. жалбоподателят иска от Общия съд да възобнови писмената фаза на производството, за да може да изтъкне доводи относно новия статут на Хартата след влизането в сила на Договора от Лисабон (вж. точки 19—21 по-горе). От факта, че жалбоподателят е уведомен на 14 декември 2010 г. относно насрочването на съдебно заседание става ясно обаче, че това отклонение от нормалния ход на делото е имало слабо или не е имало никакво отражение върху общата продължителност на производството.

106.

Доколкото съм в състояние да преценя, не са предприемани активни действия във връзка с движението на делото по време на периода на привидно бездействие (три години и два месеца) — между края на писмената фаза на производството и искането на Groupe Gascogne за възобновяването ѝ.

107.

Отхвърлям като чиста реторика предположението на Groupe Gascogne, че насрочването на съдебно заседание само три месеца след разпределянето на делото на друг съдия докладчик означава, че очевидно е могло то да бъде разгледано от самото начало в такъв срок. От една страна е неоправдано и нелогично да се смята, че новият докладчик е поел преписка, по която не е свършена никаква работа от предшественика му, а от друга страна е пределно ясно, че съдия Van der Woude и екипът му са положили изключителни усилия, за да придвижат делата относно промишлените найлонови торби до етапа на съдебното заседание. Би било напълно погрешно и нереалистично отделеното от тях време да се използва като ориентир, по който да се съди какви би бил разумният, „нормален“ срок за разглеждане и приключване на това дело.

108.

Освен това е необходимо (както посочих по-рано) да се предвиди достатъчно време за превод и внимателно проучване на свързаните помежду си преписки — писмени изявления и подробни (обикновено непреведени) приложения — които имат отношение към един и същ картел и едно и също решение на Комисията и в които се повдигат сложни фактически и правни въпроси. Доколкото мога да преценя от преписката, не са налице особени причини, поради които разглеждането на жалбите, свързани с този конкретен картел, да се счита за особено спешно от самото начало (нито съображения, поради които от всички 15 жалби, с които се оспорва решението на Комисията, трите, въз основа на които са образувани настоящите производства по обжалване, а именно тези на Groupe Gascogne, GSD и Kendrion, да бъдат отделени от самото начало и към тях да има специално отношение — не са налице например добре аргументирани, но в крайна сметка неуважени искания за временни мерки). С други думи жалбоподателите са имали право нито повече, нито по-малко, делата им да бъдат третирани с разумна грижа.

109.

Ако се съди по този стандарт и се приложат общите параметри, които изложих в точки 72—95 по-горе обаче, неизбежният извод е, че делото е продължило твърде дълго.

110.

Според мен Съдът следва да устои на изкушението да посочи в решението си само един конкретен брой месеци като норма за срок, който би трябвало да изтече между момента, в който приключва писмената фаза на производството (на езика на производството), и момента, в който се насрочва съдебно заседание по обикновено дело за картел. Макар че за вътрешно ползване могат и трябва да се задават определени срокове, те служат само за насока. Може да са налице напълно основателни причини те да бъдат превишени по конкретна жалба или поредица от жалби. Както вече посочих ( 68 ), от това следва, че закъснението може да се преценява единствено за всяко дело поотделно.

111.

Същевременно приемам, че е необходимо да се каже нещо повече от това, че по настоящото дело е налице прекомерно забавяне. От една страна е важно да се посочи степента, до която е нарушено правото на справедлив процес в разумен срок, а от друга, ако някой от жалбоподателите има намерение да предяви отделен иск за обезщетение ( 69 ), ще се наложи да се даде количествено изражение на нарушението, за да е възможно разглеждането на иска.

112.

Категорично подчертавам, че даването на количествено изражение на едно забавяне не е точна наука. Всяка преценка е приблизителна. Като разглеждам характеристиките на настоящото дело на фона на всички жалби срещу решението на Комисията, с което се санкционира картелът за промишлени найлонови торби, и като се съсредоточа върху периода между края на писмената фаза на производството и призоваването за съдебно заседание, мисля, че е разумно да се твърди, че е могло този етап от производството по настоящото дело да отнеме до две години, без непременно да е налице забавяне, което може да се окачестви като „прекомерно“. От това следва, че за първоинстанционното производство в Общия съд настоящото дело е отнело около година и половина повече, отколкото би трябвало.

113.

Какво следва да направи Съдът, когато въпросът за превишаване на разумния срок за произнасяне се повдигне в производство по обжалване?

114.

В случаите на превишаване на разумния срок за произнасяне по дело, всяко средство за защита против това нарушение трябва да бъде ефективно ( 70 ). Във връзка с прилагането на ЕКПЧ Съдът в Страсбург посочва, че в правните системи на договарящите страни следва да има специално производство за разглеждане на такива жалби ( 71 ).

115.

Съдът възприема два различни подхода — единия по дело Baustahlgewebe (намаляване на глобата) и другия по дело Der Grüne Punkt (предявяване на отделен иск за обезщетение). Нито един от двата не е идеален.

116.

Groupe Gascogne иска от Съда да приложи подхода, възприет по дело Baustahlgewebe ( 72 ). Този подход има очевидно предимство от гледна точка на процесуална икономия. Както ще обясня обаче, имам съмнения относно наличието на правната основа за този подход и до каква степен действително може да се твърди, че той осигурява ефективно и подходящо правно средство за защита ( 73 ).

117.

При подхода по дело Der Grüne Punkt е необходимо да се предяви отделен иск за вреди до Общия съд. Този съд ще трябва да провери дали ищецът е претърпял вреда или загуба, дали има причинно-следствена връзка между вредата и обстоятелството, че решението не е постановено в разумен срок, и да определи количественото изражение на вредата. Следователно, всяко присъдено обезщетение ще отразява реално претърпяната от ищеца вреда. При подхода Baustahlgewebe няма такава проверка. Когато в жалба срещу решението на Общия съд, с което се потвърждава решението на Комисията за налагане на наказание за нарушение на правилата на конкуренцията, жалбоподателят твърди, че е налице неоснователно забавяне на производството, Съдът на ЕС не оценява подробни претенции за вреди. Той по-скоро прави обща преценка относно подходящия процент, с който да се намали първоначално наложената глоба. По дефиниция във всеки случай от гледна точка на процедурата подходът Der Grüne Punkt е по тромав, тъй като предполага предявяването на отделен за вреди. Освен това искът ще трябва да се предяви до Общия съд, чиито действия в производството по жалбата по същество са именно предмет на иска за обезщетение. Такова производство би ли отговаряло на изискванията на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ?

118.

Изглежда в Европейския съюз няма общо правно средство за защита при превишаване на разумния срок за произнасяне по дела в областта на конкуренцията. При прекомерно забавяне някои държави членки разпореждат намаляване на наложената санкция или облекчаване на изпълнението ѝ ( 74 ). Други държави членки само предоставят финансово обезщетение, вместо да намаляват глобите ( 75 ). Някои държави членки са приели конкретни разпоредби относно обезщетенията при нарушаване на правото на справедлив процес в разумен срок ( 76 ). Други смятат, че за засегнатите страни справедливо удовлетворение е да получат съдебно решение, с което се констатира превишаването на разумния срок за произнасяне ( 77 ). Поне в една държава членка ( 78 ) съществуват конкретни правила, уреждащи процентното намаляване на санкцията, което следва да се приложи при превишаване на разумния срок за произнасяне по дела в областта на конкуренцията.

119.

Съдът покани 27-те държави членки, Европейския парламент и Съвета да изложат писмено становищата си по възприетия подход съответно по дело Baustahlgewebe и дело Der Grüne Punkt. Седем държави членки заявиха, че предпочитат първия подход, три —втория, а шест не изразиха предпочитание. Съветът даде одобрението си за подхода по дело Baustahlgewebe, като в същото време призна, че и двете правни средства за защита съществуват едновременно и нито едно от тях не е идеално. Европейският парламент счете за по-добър подхода по дело Der Grüne Punkt.

120.

Съдът в Страсбург приема, че при наличието на някои условия съдебно решение може да послужи като надлежно удовлетворение по дела, при които е установено процесуално нарушение ( 79 ). Освен това член 41 от ЕКПЧ предвижда, че ако е необходимо, Съдът в Страсбург постановява предоставянето на справедливо обезщетение. В правото на ЕС обаче няма равностойна разпоредба, която да дава изрично същите правомощия на Съда да присъжда „справедливо обезщетение“.

121.

Въз основа на практиката на Съда, ЕКПЧ, както се тълкува от Съда в Страсбург, и правните традиции на държавите членки ще формулирам следните принципи. На първо място, не съществува единен подход. На второ място, вероятно всеки от подходите е несъвършен, т.е. има предимства и недостатъци. На трето място, всяко правно средство за защита трябва да е ефективно, за да отговаря на изискванията на член 13 от ЕКПЧ, а по този начин и на член 47 от Хартата.

122.

Нека се занимаем за момент с основните принципи.

123.

Да приемем, че предприятие подава в Общия съд жалба за отмяна на решение в областта на конкуренцията. Подават се следващите жалбата писмени изявления и писмената фаза на производството приключва. Първоначално лицата, представляващи предприятието, не се тревожат от това, че времето минава, тъй като не се съмняват, че съдът работи по преписката. След известно време правят справка в секретариата на Общия съд относно движението на делото. При липсата на признаци за предприемане на активни действия по делото може евентуално да се изпрати учтиво официално писмо до Общия съд, в което да се изрази безпокойство поради изтеклия дълъг период от време, да се посочат вероятни вреди (непредвидени допълнителни разходи по банковата гаранция, несигурност, която вреди на цената на акциите и затруднява планирането за в бъдеще, и т.н.) и клиентът да си запази правото да изтъкне довода, че е налице неразумно забавяне при разглеждането на жалбата, както и да поиска намаляване на първоначално наложената глоба или да заведе иск за обезщетение. Ако Общият съд реагира с ускоряване на производството, още по-добре — проблемът е отстранен в зародиш и не е необходимо използването на допълнителни правни средства за защита. Ако това не се случи обаче, доводът за неразумното забавяне може да се изтъкне отново в заседанието по делото пред Общия съд.

124.

Как ще се третира това правно основание пред Общия съд? Тук искам да разгранича ясно случаите, при които жалбоподателят все още е в състояние да упражни изцяло правото си на защита, от онези, надявам се, редки случаи, при които поради самото минаване на времето жалбоподателят не може да получи справедлив процес ( 80 ). При тези обстоятелства единственото правно средство за защита срещу нарушението на правото на справедлив процес е отмяната на решението. В трите жалби обаче, съответно на Groupe Gascogne, GSD и Kendrion, нищо не дава основание да се смята, че е накърнена възможността на жалбоподателите да защитят доводите си по ефективен начин.

125.

Оспорваната пред Общия съд глоба е наложена за конкретно нарушение на правилата за конкуренция. Ако приемем, че всички основания по същество бъдат отхвърлени, какви са аргументите за намаляване на глобата? Аз не виждам никакви. Доколкото предприятията са в състояние да докажат конкретни загуби — вреди, понесени от тях поради онази част от цялото време за разглеждане на жалбата им, която може да се счита за „неразумна“ или „прекомерна“ — може надлежно да се заведе (отделен) иск за обезщетение по член 340 ДФЕС. Забавянето в Общия съд обаче концептуално се различава от антиконкурентното поведение, довело първо до налагане на глоба от страна на Комисията. Затова правното основание за неправомерно забавяне на производството пред Общия съд може правилно да се определи като неотносимо. Дори то да е достатъчно обосновано от правна страна и да се подкрепя от фактите по делото, то не може да се отрази на резултата от производството по жалбата ( 81 ).

126.

Ако обаче това правно основание е неотносимо пред Общия съд, това означава ли, че е неотносимо и в производството по обжалване пред Съда?

127.

Поради тази причина не съм съгласна с подхода по дело Baustahlgewebe. Глобяването на предприятие за нарушение на правилата за конкуренция не може да се приравни на осъждането на физическо лице на лишаване от свобода, при което забавянето на производството може наистина да се поправи по подходящ начин чрез намаляване на ефективната присъда, ако лицето бъде признато за виновно и е осъдено на лишаване от свобода. По-скоро, ако предприятието понесе вреди поради забавянето, те могат да се разбият на категории финансови вреди, които са в причинно-следствена връзка с прекомерно дългия срок за разглеждане на жалбата. Могат да се привеждат доказателства и ако се докаже вреда, може да се присъди подходящо обезщетение. В правовия ред на ЕС компетентната юрисдикция, занимаваща се с установяването на фактическите подробности и преценяването на доказателствата, е по-скоро Общият съд, а не Съдът. Това според мен е още един елемент в полза на извода, че отделен иск за обезщетение до Общия съд е за предпочитане пред опитите да се предостави ефективно правно средство за защита чрез намаляване на глобите в производството по обжалване.

128.

Един от лорд-канцлерите на Англия през 18-и век задава риторичния въпрос: „Очаквали ли сте някога корпорация да има съвест, след като няма душа, която да бъде проклета, и тяло, което да бъде сритано?“ [свободен превод] ( 82 ) Поради липсата на тези атрибути, не е приемливо твърдението на предприятие за разлика от това на физическо лице, че е понесло психическа травма от това, че над главата му виси процес ( 83 ). Ако поради прекомерното забавяне е пострадало на пазара, от него може разумно да се очаква да даде количествено финансово изражение на загубата и да приведе доказателства в подкрепа на твърденията си за нейния размер ( 84 ).

129.

Искам да добавя, че притеснението ми относно подхода по дело Baustahlgewebe се изостря от чувството на безпокойство относно точната правна основа за намаляване на глобата при подобни обстоятелства. Тук отново би било полезно да се занимаем с основните принципи.

130.

Когато Комисията налага глоба, тя има свобода на преценка при определяне на размера ѝ. В Регламент № 1/2003 няма конкретна разпоредба, която тя да използва като правна основа за намаляване на глобата, която в противен случай би наложила, поради твърде голямата продължителност на административното производство. Именно така обаче постъпва Комисията по дело Dutch Beer ( 85 ). В производството по обжалване Общият съд намалява глобата с още 5 %, въпреки че правните основания на жалбата по същество са отхвърлени.

131.

За мен остава неясно по какъв начин член 261 ДФЕС (на който се позовава Общият съд) може да бъде задоволителна основа за намаляване на глобата, при положение че няма основания по същество за изменяне на преценката на Комисията относно глобата, която е подходяща за нарушението. Вярно е, че член 31 от Регламент № 1/2003 и член 261 ДФЕС дават на Общия съд (и на Съда при обжалване) „пълна юрисдикция“, но тази пълна юрисдикция е тясно свързана с въпроса дали с оглед на извършеното нарушение наложената санкция е подходящата (или не). Забавянето на производството, било то на административната фаза от страна на Комисията, или на съдебната фаза от страна на Общия съд, няма нищо общо с поведението на предприятието или тежестта на нарушението.

132.

Знам, че строгостта на този подход не съвпада с позицията на Общия съд при разглеждане на искове за неправомерно забавяне ( 86 ). Не съвпада и с подхода на Съда по дело Baustahlgewebe. Струва ми се обаче, че е дошъл моментът, в който Съдът може и следва да се произнесе кое от двете налични понастоящем правни средства за защита е по-доброто. Разбирам изкушението да се избере „процесуалната икономия“ при намаляване на глобата (с някакъв неуточнен процент, изчислен на неизвестна основа) ( 87 ) в производството по обжалване. Не ме удовлетворява обаче интелектуалната обосновка на този подход (връзка между глоба и поведение, юрисдикция, прозрачност), който в най-лошия случай може да стане почти изцяло произволен. (Искам да добавя, че ако законодателят реши да въведе конкретни правила, уреждащи отражението върху размера на глобите на неоснователното забавяне на административната или съдебна фаза на производства, свързани с конкуренцията, тогава нещата ще стоят по съвсем различен начин, но доколкото ми е известно обаче все още не са правени стъпки в тази посока.)

133.

Жалбоподателят твърди, че е понесъл вреди поради прекомерната продължителност на производството пред Общия съд. Той обаче не посочва под формата на претенция за обезщетение загубите, които според него се дължат на нарушаването на правото му на справедлив процес в разумен срок ( 88 ). Тук отново би било полезно да се върнем към основните принципи.

134.

Когато Комисията наложи глоба за нарушаване на правилата за конкуренция и предприятието — адресат на това решение, прецени, че ще го обжалва пред Общия съд, то има избор. Може да плати глобата или да учреди банкова гаранция като обезпечение за самата глоба и евентуалните пасиви от начисляване на лихви върху нея ( 89 ). По мои сведения сред предприятията е обичайна практика от търговски съображения да избират втория вариант, тъй като обикновено смятат, че е в техен финансов интерес да го направят. Във всеки случай така подхожда и Groupe Gascogne ( 90 ).

135.

Жалбата до Общия съд не спира изпълнението. Не се предвиждат и временни мерки с цел защита на жалбоподателя срещу чисто финансови вреди, докато производството е висящо ( 91 ). По този начин дори предприятието успешно да оспори решението на Комисията за налагане на глоба и да бъде постановено решението да бъде отменено изцяло или поне глобата да бъде намалена, то все пак ще понесе разходите по финансиране на учредената банкова гаранция, след което ще трябва да плати и остатъка от глобата ведно с натрупаната върху него лихва. Тези финансови разноски не подлежат на възстановяване.

136.

Обратно, ако предприятието реши да плати глобата и след това успешно оспори решението, с което му е наложена, то има правото да му бъдат възстановени изплатените суми и натрупаната върху тях лихва. Натрупаната лихва е компенсация за това, че жалбоподателят не е могъл да разполага с тези средства, докато производството е било висящо.

137.

Когато производството пред Общия съд приключи в разумен срок, се приема, че предприятието, избрало да обезпечи глобата чрез банкова гаранция, носи отговорност за финансовите разноски, произтичащи от решението му да не плаща глобата предварително. Ако производството пред Общия съд е необосновано продължително, предприятието i) се намира в състояние на несигурност и ii) понася допълнителни разходи, доколкото трябва да плаща разноските по финансиране на банковата си гаранция по-дълго от очакваното. Все пак, доколкото има имуществени вреди за периода, надвишаващ този, който може да се счита за „разумен срок“ за разглеждането на жалбата, този въпрос остава без връзка с извършеното от предприятието нарушение на правилата за конкуренция и наложената за санкционирането му глоба. А както ще обясня по-долу, от това не следва непременно, че тези разходи винаги се равняват на имуществени вреди, тъй като предприятието е избрало този начин да обезпечи задължението си за плащане на глобата ( 92 ).

138.

Ето защо, когато на предприятие е наложена глоба за нарушаване на правилата за конкуренция, тя няма връзка с продължителността на производството по делото на това предприятие.

139.

Преди да се произнеса окончателно в полза на подхода, при който се предявява отделен иск за обезщетение, трябва да разгледам два очевидни потенциални недостатъка. На първо място, ако вече е изгубено твърде много време, какво да кажем за допълнителното време, което ще е необходимо за водене на отделно дело за обезщетение? На второ място, възникват ли проблеми поради факта, че искът ще трябва да се предяви пред същия съд, за който се твърди, че е причинил вреди на жалбоподателя, като не се е произнесъл в разумен срок по жалбата му по същество срещу решението на Комисията?

140.

Що се отнася до първото възражение, очевидно е, че Общият съд ще трябва да гарантира, че всеки самостоятелен иск за обезщетение ще се гледа експедитивно. При условие че го направи, смятам, че първото потенциално възражение може да отпадне.

141.

Второто потенциално възражение е по-сериозно. Исковете за щети срещу институции на ЕС попадат изключително под юрисдикцията на Общия съд. Този съд задължително ще трябва да изследва фактическите въпроси, които биха възникнали при такъв иск, като например дали е налице имуществена и/или неимуществена вреда, дали тя е причинена от нарушението на член 47 от Хартата. (Ако при обжалването Съдът вече не се е произнесъл, че е налице неоснователно забавяне на производството пред Общия съд, едно от фактическите обстоятелства, които ще трябва да се изяснят, е дали действително е налице прекомерно забавяне.)

142.

Независимо че този вид производства безспорно ще подлежат на контрол от Съда в производство по обжалване, означава ли фактът, че Общият съд ще бъде едновременно страната в производството, за която се твърди, че е нарушила основни права, и съдът, който гледа делото, че той няма да бъде „независим и безпристрастен съд“ по смисъла на член 6, параграф 1 от ЕКПЧ ( 93 )?

143.

Съдът в Страсбург приема, че съществува тясна връзка между понятията „независимост“ и „безпристрастност“. Следните фактори са от значение за всяка преценка на независимостта: начинът, по който са назначени членовете съответния съд, срокът на мандата им, дали има гаранции срещу външен натиск и дали съответният орган изглежда независим. Що се отнася до безпристрастността, Съдът в Страсбург приема, че на първо място, съдът трябва субективно да е освободен от лични предразсъдъци или предубеденост, а на второ — да е безпристрастен от обективна гледна точка, т.е. да дава достатъчно гаранции, които да изключват всякакво основателно съмнение в това отношение ( 94 ).

144.

От член 252 ДФЕС и членове 2 и 3 от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че членовете на Общия съд имат задължения, чиято цел е да се гарантира тяхната независимост и безпристрастност. Освен това е ясно, че няма вероятност тази независимост при разглеждането на искове за обезщетение да бъде поставена под съмнение, тъй като те не подлежат на контрол от никаква институция или образувание, която/което би имала/о интерес от изхода на такива производства.

145.

Според мен истинският въпрос е дали ще се приеме, че Общият съд е безпристрастен, когато гледа искове за обезщетение, основани на твърдения, че самият Общ съд е отговорен за нарушаването на основните права на жалбоподателя.

146.

Според мен са налице убедителни доводи, които да наклонят везните в полза на това, че ще може разумно да се счита, че Общият съд е достатъчно безпристрастен.

147.

На първо място, нито едно присъдено обезщетение, което стане дължимо, няма да се плаща от самия Общ съд. То ще се изплаща от бюджета на ЕС, така че Общият съд няма да има никакъв пряк интерес от финансовите последици на производството ( 95 ). На второ място, за да спази субективното изискване за липса на лични предубеждения ( 96 ), Общият съд ще трябва да осигури гледането на исковете за обезщетение от състав, който е различен от състава, гледал спора по същество. На трето място, доколкото доводът за наличие на нарушение на член 47 от Хартата вероятно ще се повдига в производството по обжалване, а не пред Общия съд, то тогава Съдът ще трябва да установи наличието на прекомерно забавяне. Ролята на Общия съд ще се сведе до разглеждане на доказателствата за претърпени вреди и до количествено оценяване на тези вреди. На четвърто място, независимо че положението, поради което е образувано производството за нарушение на член 47 от Хартата, попада в област, която е от компетентността на Общия съд, Комисията като орган, действащ в името на общия интерес на Европейския съюз съгласно член 17, параграф 1 ДЕС, следва да бъде ответник в производството пред съда ( 97 ). На пето място, всяко решение на Общия съд, разбира се, подлежи на контрол за законосъобразност от Съда.

148.

Въз основа на горното изводът ми е, че доколкото жалбоподателят смята, че е претърпял вреди поради на превишаването от страна на Общия съд на разумния срок за произнасяне по делото му, искът за обезщетение пред Общия съд е по-подходящото и ефективно средство за правна защита по смисъла на член 47 от Хартата, тълкуван в светлината на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ, отколкото известно намаляване на размера на глобата ( 98 ). Доколкото независимо от какъвто и да е евентуален иск за вреди, е уместно изрично да се признае нарушението на Общия съд, считам че изявление в този смисъл от страна на Съда представлява справедливо удовлетворение.

149.

Остана да разгледам един последен въпрос: кой би бил „правопораждащият факт“ за извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 46 от Статута? Според мен този факт трябва да бъде установеното от Съда наличие на неоснователно забавяне на производството пред Общия съд ( 99 ). От това следва, че петгодишният срок, в който може да се предяви иск за обезщетение, ще започне да тече от датата на решението на Съда по настоящата жалба.

150.

Въз основа на горното предлагам Съдът да приеме, че е налице прекомерно забавяне на произнасянето по жалбата на Groupe Gascogne до Общия съд, както и да посочи ясно, че Groupe Gascogne може да предяви отделен иск за обезщетение, ако прецени, че е необходимо.

151.

Ако Съдът възприеме изложените от мен съображения по настоящата жалба, то съгласно член 137 във връзка с членове 138, 140 и 184 от Процедурния правилник Groupe Gascogne, като загубила делото страна по всички основания по същество, следва да се осъди да заплати съдебните разноски.

152.

Поради това считам, че Съдът трябва: