Дело C-161/09

Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas, по-рано известно като K. Fragkopoulos kai SIA OE

срещу

Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias

(Преюдициално запитване, отправено от Symvoulio tis Epikrateias)

„Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен на количествени ограничения ефект — Коринтски стафиди — Национална правна уредба, която има за цел да защити качеството на продукта — Ограничения за пускането на пазара в зависимост от различните области на производство — Обосноваване — Пропорционалност“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на стоки — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Член 29 EО — Непосредствено действие — Обхват

(член 29 ЕО)

2.        Свободно движение на стоки — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Понятие

(член 29 ЕО)

3.        Свободно движение на стоки — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект

(членове 29 ЕО и 30 ЕО)

4.        Свободно движение на стоки — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект

(член 29 ЕО)

1.        Предприятие, чийто предмет на дейност е преработването и опаковането на стафиди с цел износ към други държави членки и което е установено в определена област на държава членка, в която национална правна уредба забранява да се въвеждат, с цел да бъдат преработени и опаковани, всякакви видове стафиди с произход от други области на тази държава, така че за него се оказва невъзможно да изнася стафидите с произход от посочените области, може с основание да се позове пред национална юрисдикция на член 29 ЕО.

(вж. точка 23)

2.        Национална правна уредба, която забранява на стопански субект да се снабдява със стафиди с произход от национални географски зони, различни от тази, в която е установен този стопански субект, безспорно се отразява на обема на износа на този стопански субект, тъй като той може да преработва и опакова само стафидите, произведени в самата област, в която е седалището му. От това следва, че такава национална правна уредба може да наруши, най-малкото потенциално, търговията в Общността и поради това представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа, по принцип забранено от член 29 ЕО.

(вж. точки 28 и 29)

3.        Член 29 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която предвижда абсолютна забрана за въвеждане, складиране, преработване и опаковане с цел износ на стафиди със защитеното наименование за произход „Vostizza“ между двете подзони на една географска зона А, доколкото тази правна уредба не позволява да се постигнат последователно преследваните законни цели и излиза от рамките на необходимото за гарантиране на тяхното осъществяване.

Наистина напълно възможно изглежда разрешение, засягащо в по-малка степен свободното движение на стоки, като предвиждането на отделни производствени линии, дори на отделни складове, в които да се складират, преработват и опаковат единствено стафиди с един и същ географски произход. Освен това, след като разглежданата национална правна уредба въвежда различни правила за различните зони на производство на стафидитака че производителите, намиращи се в зона B, които произвеждат стафиди с качество, за което се знае, че е по-ниско от това на стафидите, произведени в зона А, имат право да преработват, складират, опаковат и изнасят стафиди с произход от цялата зона А, включително и от първата подзона от нея, от която произхожда сортът „Vostizza“, не е ясно защо на производителите от втората подзона от зона А е наложена много по-ограничителна мярка, като чисто и просто им се забранява да преработват стафиди с произход от първата подзона на зона А, в която се произвежда сортът „Vostizza“. Следователно абсолютна забрана за движение на стафиди между двете подзони на зона А като предвидената в разглежданата правна уредба не може да се счита за обективно обоснована от съображения за защита на индустриалната и търговска собственост по смисъла на член 30 ЕО.

(вж. точки 40, 44—46, 49, 62 и диспозитива)

4.        Член 29 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба, която предвижда абсолютна забрана за въвеждане, складиране, преработване и опаковане с цел износ на стафиди между втората подзона на географска зона А и географска зона Б, доколкото тази правна уредба не позволява да се постигнат последователно преследваните законни цели и излиза от рамките на необходимото за гарантиране на тяхното осъществяване.

Наистина, духът на разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки не допуска държавите членки да издигат на територията си непреодолими вътрешни граници, за да запазят твърдяното по-високо качество на някои продукти, още повече че правото на Съюза съдържа необходимите средства за запазване на качеството на продуктите, имащи характерни особености, които заслужават специална защита.

Така, от една страна, се оказва, че разглежданата национална правна уредба не е последователна, тъй като позволява в зона Б смесването на различни сортове стафиди, докато в цялата зона А е забранено всякакво смесване, включително във втората подзона от нея, която не е защитена със защитеното наименование за произход. От това следва, че посочената правна уредба не представлява абсолютна пречка за всяко смесване на различни сортове стафиди и че освен това не изглежда равнището на качеството на продукта да е било определящият критерий за националния законодател.

От друга страна, след като съществуват други средства, засягащи в по-малка степен свободата на движение на произведени на територията на съответната държава членка стафиди, като възможността да се наложи на съответните оператори задължението да разполагат с отделни производствени линии и/или отделни складови помещения, както и да използват подходящи етикети според географския произход на преработваните стафиди, както и възможността да се гарантира спазването на тези задължения чрез внезапни проверки и подходящи санкции, не може да се приеме, че абсолютна забрана за движение на стафиди между втората подзона на зона А и зона Б, като предвидената в разглежданата правна уредба, е обоснована със защитата на потребителите и предотвратяването на измамите, доколкото тя не преследва тази цел последователно и не е съобразена с изискванията на принципа на пропорционалност.

(вж. точки 55, 57, 58, 60—62 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

3 март 2011 година(*)

„Свободно движение на стоки — Мерки с равностоен на количествени ограничения ефект — Коринтски стафиди — Национална правна уредба, която има за цел да защити качеството на продукта — Ограничения за пускането на пазара в зависимост от различните области на производство — Обосноваване — Пропорционалност“

По дело C‑161/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Symvoulio tis Epikrateias (Гърция) с акт от 29 май 2008 г., постъпил в Съда на 8 май 2009 г., в рамките на производство по дело

Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas, по-рано известно като K. Fragkopoulos kai SIA OE

срещу

Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias,

в присъствието на:

Ypourgos Georgias,

Enosis Agrotikon Synaiterismon Aigialeias tou Nomou Achaïas,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н A. Tizzano, председател на състав, г‑н J.‑J. Kasel (докладчик), г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič и г‑жа M. Berger, съдии,

генерален адвокат: г‑н Р. Mengozzi,

секретар: г-жа R. Şereş, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юли 2010 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas, по-рано известно като K. Fragkopoulos kai SIA OE, от адв. I. Ktenidis, dikigoros,

–        за гръцкото правителство, от г‑жа E. Leftheriotou и г‑жа A. Vasilopoulou както и от г‑н V. Kontilaimos, в качеството на представители,

–        за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels и г‑н J. Langer, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от г‑жа M. Patakia, в качеството на представител,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 29 ЕО.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между K. Fragkopoulos kai SIA OE, гръцко предприятие, в чиито права е встъпило Kakavetsos-Fragkopoulos AE Epexergasias kai Emporias Stafidas (наричано по-нататък „Fragkopoulos“), и Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias (администрацията на окръг Коринт) по повод отказа на последната да разреши на Fragkopoulos да превозва, складира, преработва и опакова с оглед на последващия им износ коринтски стафиди в насипно състояние с произход от географски район, различен от този, в който е установено.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 1 от Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазарите на продукти от преработени плодове и зеленчуци (ОВ L 297, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 58) предвижда, че създадената с него обща организация пазарите наред с другото включва и сушеното грозде (стафиди) (код по КН 0806 20).

4        С Регламент (EО) № 1549/98 на Комисията от 17 юли 1998 година за допълнение на приложението към Регламент (ЕО) № 1107/96 относно регистрацията на географски указания и наименования за произход по процедурата, определена в член 17 от Регламент (EИО) № 2081/92 на Съвета (ОВ L 202, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 24, стр. 271), се регистрира именно защитеното наименование за произход (наричано по-нататък „ЗНП“) Κορινθιακή Σταφίδα Βοστίτσα (Korinthiaki Stafida Vostitsa), в частта „Продукти, предназначени за човешка консумация, вписани в приложение ІІ към Договора“.

 Национална правна уредба

5        Член 1 от Закон 553/1977 относно мерките за защита и подпомагане на износа на коринтски стафиди и други свързани с това въпроси (FEK A’73) гласи:

„1.      Площите, на които се отглеждат коринтски стафиди, са разделени по следния начин:

a)      зона A, която включва околия Aigialeia и бившите общини Erineo, Krathida и Felloï от департамент Achaïe, както и департамент Коринт;

б)      зона Б, която включва департаментите Zante и Céphalonie, остров Lefkada, департамент Ileia, департамент Achaïe (с изключение на околия Aigialeia, бившите общини Erineo, Krathida и Felloï) и департамент Messénie.

2.      В зона А са забранени вносът, съхранението и пакетирането на коринтски стафиди с произход от зона Б, както и последващият им износ в чужбина.

3.      Вносът в зона Б на коринтски стафиди с произход от зона А е разрешен, както и износът на стафидите след смесването им с тези от посочената зона при спазване на предвидените в член 2, параграфи 3 и 4 от този закон условия.

4.      Забранен е транспортът от департамент Achaïe в департамент Коринт и обратно и пакетирането на коринтски стафиди от околия Aigialeia и бившите общини Erineo, Krathida и Felloï“.

6        Член 2 от същия закон гласи:

„1.      Всички опаковки, които съдържат произведени в зона А коринтски стафиди, пакетирани в тази зона и предназначени за износ, задължително се маркират с буквата „А“ и обозначението:

a)      „ΒΟΣΤΙΤΣΑ“ („VOSTIZZA“), когато се касае за коринтски стафиди, произведени в околия Aigialeia и бившите общини Erineo, Krathida и Felloï от департамент Achaïe, пакетирани в тази зона и изнасяни от пристанище Aigio;

б)      „ΚΟΡΦΟΣ“ [„KORFOS“] („GULF“), когато се касае за коринтски стафиди, произведени в департамент Коринт, пакетирани там и изнасяни от пристанища Kiato и Коринт.

2.      Разрешено е в различните опаковки с коринтски стафиди от горепосочените зони да се слагат проспекти или рекламни материали, описващи качеството, и по-общо — значението на обозначенията „Vostizza“ или „Gulf“.

3.      Всички видове опаковки, които съдържат коринтски стафиди, получени при смесване на стафиди от зоните А и Б, пакетирани в зона Б, задължително носят обозначението „PROVINCIAL“ и, по желание, името на мястото на пакетиране.

4.      Всички видове опаковки, които съдържат коринтски стафиди, произведени в зона Б, пакетирани в тази зона и предназначени за износ, носят задължително обозначението „PROVINCIAL“, а по-желание — посочените по-долу обозначения, като се изключват всички други:

a)      „ZANTE“ за произведени и пакетирани в Zante коринтски стафиди, както и за пакетирани в цялата зона Б коринтски стафиди с произход от остров Zante, което се установява с издадените от ASO (Независима структура за стафидите) разрешения за транспорт и изнасяни в чужбина от което и да е пристанище от зона Б;

б)      „CEPHALLONIA“ за произведени и пакетирани в Céphalonie или Lefkada коринтски стафиди, както и за произведени и пакетирани в цялата зона Б коринтски стафиди с произход от департамент Céphalonie и остров Lefkada, което се установява с издадените от ASO разрешения за транспорт и изнасяни в чужбина от което и да е пристанище от зона Б;

в)      „AMALIAS“ за пакетирани в област Amaliada коринтски стафиди, както и за пакетирани в цялата зона Б коринтски стафиди с произход от област Amaliada, т.е от бившите общини Élisi, Ilida, Pinion и Myrtoundion, от департамент Ileia, което се установява с издадените от ASO разрешения за транспорт и изнасяни в чужбина от което и да е пристанище от зона Б;

[…]“

7        Член 3 от същия закон предвижда:

„1.      Износът в чужбина на коринтски стафиди се извършва по следния начин:

а)      маркираните с обозначението „Vostizza“ — от пристанище Aigio;

б)      маркираните с обозначението „Gulf“ — от пристанищата на Corinthe и на Kiato;

в)      маркираните с обозначенията „Zante“, „Céphalonie“ и „Amalias“ — от всички пристанища от зона Б, от които се извършва износ;

[…]“

8        Според запитващата юрисдикция от мотивите към Закон 553/1977 е видно, че причина за разделянето на зоните на производство на стафиди на зона А и Б е обстоятелството, че произведените в зона А стафиди се смятат за такива с по-високо качество от тези, с произход от зона Б. Самата зона А е разделена на две подзони, в първата от които се произвеждат стафидите с най-високо качество. Що се отнася до условията за транспортиране на стафидите между зоните А и Б, също от мотивите към този закон се установява, че за да се подобри качеството на стафидите с произход от зона Б, е разрешено в нея да се въвеждат стафиди от зона А и да се смесват със стафидите от зона Б. Наред с това се счита, че изброените в член 2 от този закон различни обозначения са необходими, за да се гарантира защитата на по-високото качество на стафидите с произход от зона А, да се уведомят потребителите за произхода на продуктите, да се изтъкнат качествата на зоните на производство или на опаковане на стафидите и накрая, косвено, да се оцени трудът на производителите на стафиди.

9        С постановление от 22 ноември 1993 г. Ypourgos Georgias (министър на земеделието) признава наименованието „Vostizza“ като ЗНП за коринтските стафиди, произведени от грозде от сорта „черно коринтско грозде“, с произход от областта на околия Aigialeia и нейните бивши общини Erineo, Krathida и Felloï от департамента Achaïe (първа подзона от зона A). Освен това от 2008 г. за стафидите с произход от остров Zante, който е една от попадащите в зона Б области, се ползва ЗНП Σταφίδα Ζακύνθου (Stafida Zakynthou).

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

10      От акта за запитване се установява, че Fragkopoulos, чиято дейност се състои в преработка и търговия с коринтски стафиди, притежава работилница за преработка и опаковане на стафиди в областта на Kiato (Коринт). Тази област се намира във втората подзона от зона А, където се произвеждат стафидите от вида „Korfos“, които не са защитени нито с национално нито с общностно ЗНП, с каквото към датата на настъпване на фактите по делото в главното производство се ползва само видът „Vostizza“.

11      За да може да транспортира, складира, преработва и опакова в окръг Коринт, стафиди с произход от други части на зона А, както и от зона Б, за да може да ги пусне на пазара, включително в другите държави членки, Fragkopoulos иска от Nomarchiaki Aftodioikisi Korinthias да му издаде съответно разрешение.

12      С решение от 27 юни 2001 г. това искане е отхвърлено въз основа на разпоредбите на Закон 553/1977.

13      Тъй като смята, че приложимата национална правна уредба противоречи на правото на Съюза, на 17 септември 2001 г. Fragkopoulos подава жалба до запитващата юрисдикция, с която иска отмяна на това решение. В производството пред тази юрисдикция встъпват Ypourgos Georgias и Enosis Agrotikon Synaiterismon Aigialeias tou Nomou Achaïas (Съюз на земеделските кооперативи от окръг Achaïe), като същите искат обжалваното решение да бъде оставено в сила.

14      В подкрепа на жалбата си Fragkopoulos твърди, че съдържащото се в член 1 от Закон 553/1977 задължение за установените в зона А за производство на коринтски стафиди преработвателни предприятия да използват като суровина само стафиди с произход от територията на зона А, в която са установени, и което е свързано със забраната за тези предприятия да въвеждат стафиди с произход както от другите територии на зона А, така и от цялата зона Б, превишава това, което е необходимо за постигане на целта, свързана със защита на качеството и на репутацията на стафидите от вида „Vostizza“. Поради това посоченото задължение противоречало на изискванията на правото на Съюза, и по-конкретно на свободното движение на стоки, както и на принципа на недопускане на дискриминация.

15      Във връзка с това Fragkopoulos поддържа по-конкретно, че неговата стопанска свобода и свобода на конкуренция са нарушени от спорната гръцка правна уредба, в резултат на която установените в зона А предприятия за преработка като неговото, тъй като не разполагали с достатъчно суровина, не били използвани според производствения си капацитет, докато установените в зона Б фирми могли да купуват стафиди с произход от двете зони А и Б и по този начин разполагали със суровини в изобилие и били в състояние да произвеждат повече и на по-добра цена.

16      То допълва, че общото производство на стафиди в областта на департамент Коринт възлиза на 9 000 тона, количество, обработвано от пет установени и действащи в този департамент предприятия, докато в зона Б, в която се произвеждат 20 000 тона стафиди, действащите структури били четири, така че Fragkopoulos било в стопански упадък.

17      Fragkopoulos уточнява още, че с искането не цели нито да получи разрешение да смесва в завода си различни сортове стафиди, нито да влошава качеството им или да злоупотребява със ЗНП „Vostizza“, а цели единствено да има право да въвежда стафиди с произход от области, различни от Коринт, да ги обработва и след това да ги изнася, като поставя върху съответните опаковки означенията, предвидени в член 2 от Закон 553/1977 в зависимост от всеки конкретен сорт, за който става въпрос.

18      Запитващата юрисдикция на първо място си задава въпроса относно възможността Fragkopoulos да се позовава пред националния съд на разпоредба като тази на член 29 ЕО, в случай че спорните ограничения се отнасят до принадлежаща на една и съща държава членка територия и определено са неутрални по отношение на търговията в Общността. Той все пак отбелязва във връзка с това, че в резултат на разпоредбите на Закон 553/1977 за Fragkopoulos има пречки да въвежда в областта, в която е установено, стафиди с произход от други райони на Република Гърция, не само за да ги преработва и опакова, но също и за да ги изнася в други държави членки.

19      На второ място и ако Съдът даде утвърдителен отговор на посоченото запитване, запитващата юрисдикция сочи, че дори ако формално спорните национални разпоредби не правят разграничение между вътрешната и експортната търговия, те въпреки това водят до ограничаване, било то само възможно, на експортните потоци към други държави членки. Поради това тя си задава въпроса дали разпоредбите на Закон 553/1977 по принцип противоречат на член 29 ЕО и ако това е така, дали те могат да бъдат оправдани на основание член 30 ЕО и дали е спазен принципът на пропорционалност.

20      При тези условия Symvoulio tis Epikrateias решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли предприятие, което се намира в положението на жалбоподателя, а именно предприятие за преработване и пакетиране на стафиди, установено в определен район на страната, в който има законоустановена забрана за въвеждане за преработване и пакетиране на различни сортове стафиди с произход от други райони на страната, като последицата от това е, че то не може да изнася преработените от него стафиди от посочените сортове, да се позове пред съд на несъответствието на тези законодателни мерки с член 29 ЕО?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос, противоречат ли на член 29 ЕО, който забранява количествени ограничения на износа или мерки с равностоен ефект, разпоредби като гръцките вътрешноправни разпоредби, въз основа на които следва да бъде разрешен настоящият спор, и които, от една страна, забраняват въвеждането, складирането и преработването на грозде от различни райони на страната в точно определен район, в който е разрешено да се обработва само произведеното в него грозде, с цел последващия им износ, а от друга страна, запазват ЗНП само за гроздето, което е обработено и пакетирано точно в района, в който е произведено?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос, защитата на качеството на един продукт, който е географски определен от вътрешен закон на държава членка и за който не е признато, че може да има специфично отличително наименование, което да указва, поради неговия произход от определен географски район, общопризнатото превъзходство на неговото качество и уникалния му характер, представлява ли или не по смисъла на член 30 ЕО позволена от закона цел от [обществен] интерес, позволяваща да се дерогира член 29 ЕО, който забранява количествените ограничения на износа на този продукт и мерките с равностоен ефект?“.

 По преюдициалните въпроси

21      С преюдициалните въпроси, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали, и ако това е така, в каква степен, член 29 ЕО не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която, от една страна, забранява въвеждането, складирането, преработването и опаковането с цел последващия им износ, на стафиди с произход от различни райони на съответната държава членка, в конкретна област на тази държава, в която е разрешено да се складират, преработват и опаковат само стафиди местно производство и която, от друга страна, запазва ЗНП „Vostizza“ единствено за стафидите, които са били преработени и опаковани в същата област, в която са били произведени.

22      В самото начало следва да се припомни, че според член 29 ЕО количествените ограничения за износа, както и всички мерки с равностоен ефект са забранени между държавите членки. Постоянната съдебна практика приема, че този член има пряко действие и следователно предоставя на частноправните субекти права, които националните съдилища са длъжни да опазват (в този смисъл вж. по специално Решение от 29 ноември 1978 г. по дело Redmond, 83/78, Recueil, стр. 2347, точки 66 и 67, както и Решение от 9 юни 1992 г. по дело Delhaize и Le Lion, C‑47/90, Recueil, стр. I‑3669, точка 28).

23      Следователно предприятие в положението на Fragkopoulos, чийто предмет на дейност е преработването и опаковането на стафиди с цел износ към други държави членки и което е установено в определена област на държава членка, в която национална правна уредба забранява да се въвеждат всякакви видове стафиди с произход от други области на тази държава с цел да бъдат преработени и опаковани, така че за него се оказва невъзможно да изнася стафидите с произход от посочените области, може с основание да се позове пред националната юрисдикция на член 29 ЕО.

24      Колкото до пределите на действие на този член следва последователно да се прецени дали национална правна уредба като разглежданата в главното производство представлява ограничаване на основния принцип на свободно движение на стоки и, ако това е така, дали тя може да бъде обективно обоснована.

 По наличието на ограничаване по смисъла на член 29 ЕО

25      Във връзка с това на първо място трябва да се определи дали национална правна уредба от вида на разглежданата в главното производство представлява количествено ограничение на износа или мярка, чийто ефект е равностоен на такова ограничение по смисъла на член 29 ЕО.

26      Доколкото разглежданата в главното производство правна уредба не въвежда пряко количествени ограничения за износа, тя не може сама по себе си да се разглежда като количествено ограничение на износа по смисъла на посочения член от Договора за ЕО.

27      Що се отнася до това дали посочената правна уредба има характерните белези на мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на същия член, важно е да се уточни, че както следва от член 1 от Регламент № 2201/96, стафидите са предмет на обща организация на пазарите като посочената в член 34 ЕО. Следва да се добави, че както се установява от практиката на Съда в такъв случай всяка мярка, която може пряко или непряко, действително или потенциално да възпрепятства търговията в рамките на Общността, представлява мярка с ефект, равностоен на количествени ограничения на износа (вж. по-специално Решение от 26 февруари 1980 г. по дело Vriend, 94/79, Recueil, стр. 327, точка 8 и Решение от 15 април 1997 г. по дело Deutsches Milch-Kontor, C‑272/95, Recueil, стр. I‑1905, точка 24).

28      Следва обаче да се отбележи, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото забранява на стопански субект като Fragkopoulos да се снабдява със стафиди с произход от национални зони, различни от тази, в която е установен този стопански субект, в конкретния случай — първата подзона от зона А, както и цялата зона Б — безспорно се отразява на обема на износа на този стопански субект, тъй като той може да преработва и опакова само стафидите, произведени в самата област, в която е седалището му, т.е втората подзона от зона А (вж. също в този смисъл Решение от 8 ноември 2005 г. по дело Jersey Produce Marketing Organisation, C‑293/02, Recueil, стр. I‑9543, точка 80).

29      От това следва, че такава национална правна уредба може да наруши, най-малкото потенциално, търговията в Общността и поради това представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа, по принцип забранено от член 29 ЕО. В конкретния случай това важи в още по-голяма степен, тъй като с член 1, параграфи 2 и 4 от Закон 553/1977 е въведена изрична забрана за износ на коринтски стафиди, щом те не отговарят на наложените с този закон условия за тяхното преработване, складиране и опаковане на самото място, където са произведени.

30      Освен това, що се отнася до факта, че ЗНП „Vostizza“ е запазено само за стафидите, преработени и опаковани в самата област, в която са произведени, достатъчно е да се припомни, че според постоянната съдебна практика поставянето на използването на регистрирано на равнище на Европейския съюз ЗНП в зависимост от условия, свързани с областта на производство, също представлява мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа по смисъла на член 29 ЕО (вж. в този смисъл по-специално Решение от 20 май 2003 г. по дело Ravil, C‑469/00, Recueil, стр. I‑5053, точка 88, както и Решение по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, C‑108/01, Recueil, стр. I‑5121, точка 59).

31      При това положение следва на второ място да се провери дали такива ограничения на свободното движение на стоки могат да бъдат обективно обосновани.

 По евентуалните възможности за обосноваване на разглежданите ограничения

32      Като се има предвид, че само произведените в първата подзона от зона А стафиди, а именно тези от сорта „Vostizza“, са защитени със ЗНП, важно е с оглед на евентуално обосноваване на спорната национална правна уредба, да се направи разграничение между, от една страна, забраната за движение на стафиди между двете подзони на зона А, и от друга страна, забраната за въвеждане на стафиди с произход от зона Б във втората подзона на зона А, подзона, в която се намира седалището на Fragkopoulos, и на която не е било признато ЗНП.

 По забраната за движение между двете подзони на зона A

33      Когато се разглежда първият изложен в предходната точка аспект от съдържащите се в представената на Съда преписка данни, се установява, че задължението да се преработват и опаковат стафиди от сорта „Vostizza“ единствено в първата подзона от зона А, както и свързаната с нея забрана, предвидена в член 1, параграф 4 от Закон 553/1977 за всякакво движение на стафиди между двете подзони на зона А, в резултат на която за установен във втората подзона на тази зона производител е абсолютно невъзможно да преработва и опакова стафиди от сорта „Vostizza“, има за цел да защити ЗНП, с което се ползва този сорт на основание на правото на Съюза.

34      Уместно е в това отношение да се припомни, че в законодателството на Съюза се наблюдава обща тенденция към наблягане на качеството на продуктите в рамките на общата селскостопанска политика, за да се допринесе за репутацията на тези продукти благодарение именно на използването на наименования за произход, които са обект на специална закрила (Решение от 16 май 2000 г. по дело Белгия/Испания, C‑388/95, Recueil, стр. I‑3123, точка 53). Тази тенденция намира израз в приемането на Регламент (ЕИО) № 2081/92 на Съвета от 14 юли 1992 година относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (ОВ L 208, стр. 1), който според изложеното в уводната му част цели именно да отговори на очакванията на потребителите във връзка с продуктите с високо качество и със сигурен географски произход, както и да улесни получаването от производителите, при еднакви условия на конкуренция, на по-добри доходи в замяна на едно реално усилие за постигане на високо качество. (вж. посочените по-горе Решение по дело Ravil, точка 48 и Решение по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, точка 63).

35      Приложимата правна уредба защитава ползващите се от наименованията за произход лица от злоупотреба с тези наименования от трети лица, които искат да извлекат облага от придобитата от тях репутация. Целта на тези наименования е да гарантират, че обозначеният с тях продукт произхожда от определена географска зона и има определени специфични характеристики. Те могат да имат много добра репутация сред потребителите и да представляват основно средство за спечелване на клиентела за производителите, които изпълняват условията за използването им. Репутацията на наименованията за произход зависи от представата, която създават у потребителите. Тази представа зависи главно от особените характеристики и по-общо от качеството на продукта (вж. Решение по дело Белгия/Испания, посочено по-горе, точки 54—56). Във възприятието на потребителя връзката между репутацията на производителите и качеството на продуктите зависи освен това от убеждението му, че продуктите, продавани с наименованието за произход, са автентични (вж. посочените по-горе Решение по дело Ravil, точка 49 и Решение по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, точка 64).

36      Съгласно член 30 ЕО член 29 ЕО не е пречка за забрани или ограничения, които са обосновани именно със съображения за закрила на индустриалната и търговската собственост.

37      При положение че няма съмнение, че наименованията за произход са част от правата върху индустриална и търговска собственост по смисъла на член 30 EО, трябва да се счита, че условие като разглежданото в главното производство, което забранява какъвто и да е превоз на стафиди между двете подзони на зона А, е съвместимо с правото на Съюза, независимо от ограничаващия ефект, който има за търговията, стига да представлява необходимо и пропорционално средство, годно да защити репутацията на ЗНП „Κορινθιακή Σταφίδα Βοστίτσα (Korinthiaki Stafida Vostitsa)“ (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Белгия/Испания, точки 58 и 59, както и Решение по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, точка 66).

38      Независимо че мярка от този вид безспорно е годна да защити ЗНП, от което се ползват стафидите от сорта „Vostitsa“, все пак, за да се приеме, че тя е обоснована, не е достатъчно, обратно на това, което твърди запитващата юрисдикция, да се установи, че никоя друга мярка не може да осигури същата степен на ефективност както абсолютната забрана за движение на стафиди между двете подзони на зона А.

39      Напротив, за да се провери пропорционалността на спорното ограничение, е важно също да се провери дали в този контекст приложените средства не надхвърлят това, което е необходимо за постигането на законната цел. С други думи, ще трябва да се прецени дали не съществуват алтернативни мерки, които могат също да доведат до постигането на тази цел, а имат по-малко ограничителни последици за търговията в Общността.

40      Уместно е във връзка с това да се отбележи, че както изтъква нидерландското правителство в писменото си становище, а генералният адвокат го припомня в точка 77 от заключението си, напълно възможно изглежда разрешение, засягащо в по-малка степен свободното движение на стоки, като предвиждането на отделни производствени линии, дори на отделни складове, в които да се складират, преработват и опаковат единствено стафиди с един и същ географски произход.

41      Fragkopoulos впрочем подчертава, че искането му, дало повод за спора в главното производство, изобщо няма за цел да получи разрешение да смесва различни сортове стафиди. Fragkopoulos освен това уточнява в съдебното заседание, че установените в двете подзони на зона А производители на стафиди са по-малко от десет на брой, така че, както сочи генералният адвокат в точка 78 от заключението си, лесно биха могли да се въведат внезапни проверки, извършвани на съответните места на производство. Освен това, при положение че смесването на различни сортова стафиди е разрешено в зона Б, такива проверки ще трябва да се извършват само в зона А.

42      Важно е освен това да се припомни, че в този контекст ограничителна мярка би могла да се счита за съвместима с изискванията на правото на Съюза само ако действително е проява на загриженост за постигане на желаната цел чрез последователни и систематични действия.

43      Оказва се обаче, че в Закон 553/1977 за стафидите от сорта „Vostizza“ ползващи се със ЗНП, не са предвидени спецификации като предвидените в националните законодателства, предмет на разглеждане в посочените по-горе Решение по дело Ravil, както и Решение по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita. Без обективни, предварително определени критерии като подробно описание на защитения продукт, както и на неговите главни характеристики, на елементите, доказващи, че съответният продукт е с произход от определен географски регион, описание на метода за получаване на този продукт, който може да бъде локален, както и на изискванията, които трябва да се спазват за използването на ЗНП, обаче изглежда трудно да се гарантира претендираното високо качество на продукта, което ЗНП се предполага, че защитава.

44      Следва освен това да се отбележи, че разглежданата в главното производство национална правна уредба въвежда различни правила за различните зони на производство на стафиди.

45      Безспорно е например, че установените в зона Б производители имат право да преработват, складират, опаковат и изнасят стафиди с произход от цялата зона А, включително и от първата подзона от нея, от която произхожда сортът „Vostizza“. Във връзка с това в гръцката правна уредба има само задължение да се обозначава по подходящ начин сместа от стафиди с тези различни произходи, в конкретния случай чрез етикет, който указва наличието на смес от стафиди с произход от зони А и Б. Следователно гръцкият законодател като че ли смята, че стопанските оператори, установени в зона, в която се произвеждат стафиди с качество, за което е общоизвестно, че е по-ниско, могат правомерно да преработват произведени в друга географска зона стафиди с по-високо качество, включително такива, ползващи се със ЗНП, стига да спазят просто едно задължение за етикетиране, което да може да попречи на измамите.

46      Както обаче подчертава генералният адвокат в точка 75 от заключението си, не става ясно каква е причината, поради която същата практика не би могла да бъде приложена между двете подзони от зона А. С други думи, не е ясно защо на производителите от втората подзона от зона А е наложена много по-ограничителна мярка като чисто и просто им се забранява да преработват стафиди с произход от първата подзона на зона А, в която се произвежда сортът „Vostizza“.

47      Впрочем Fragkopoulos подчертава, без това да е оспорено, че с искането си то изобщо няма за цел да се възползва неоснователно от запазеното за стафидите с произход от първата подзона на зонa А ЗНП и че то е готово да използва за продуктите етикети, показващи ясно съответния географски произход на означените с тях стафиди.

48      Освен това система като действащата в момента в Гърция изглежда още по-проблематична от гледна точка на последователността, след като през 2008 г. стафидите с произход от остров Zante, т.е. област, попадаща в зона Б, в която стафидите са безспорно с по-ниско качество, се ползват със ЗНП, докато стафидите с произход от втората подзона на зона А, които са със сравнително по-добро качество, до днес не са защитени със ЗНП.

49      При тези обстоятелства следва да се приеме, че абсолютна забрана за движение на стафидите между двете подзони на зона А като предвидената в разглежданата в главното производство правна уредба, не може да се счита за обективно обоснована от съображения за защита на индустриалната и търговска собственост по смисъла на член 30 ЕО, доколкото тя не преследва тази цел последователно и не отговаря на изискванията на принципа на пропорционалност.

 По забраната за движение във втората подзона на зона А на продукти с произход от зона Б

50      Колкото до втория аспект, изложен в точка 32 от настоящото решение, а именно установената в параграф 2 от Закон 553/1977 забрана за въвеждане на стафиди с произход от зона Б във втората подзона на зона А, следва да се припомни, че стафидите от сорта „Korfos“, произведени в посочената втора подзона, в която е установено Fragkopoulos, не се ползват от ЗНП, от което се ползват стафидите от сорта „Vostizza“, произведени в първата подзона на зона А. От това следва, че забраната за въвеждане във втората подзона на зона А на стафиди с произход от зона Б не е обоснована от необходимостта да се защити ЗНП.

51      Според постоянната съдебна практика обаче национална мярка с ефект, равностоен на количествено ограничение на износа, която по принцип противоречи на член 29 ЕО, може да бъде обоснована не само с една от изложените в член 30 ЕО причини, но също и по императивни съображения, свързани с обществения интерес, стига тази мярка да е пропорционална на преследваната цел (вж. по-специално Решение от 16 декември 2008 г. по дело Gysbrechts и Santurel Inter, C‑205/07, Сборник, стр. I‑9947, точка 45).

52      Ето защо в настоящия случай следва да се провери дали е възможно валидно позоваване на някое от посочените в член 30 ЕО основания или императивни съображения, свързани с обществения интерес, при положение че на равнище на Съюза за произведените във втората подзона на зона А стафиди, по-конкретно за тези от сорта „Korfos“, няма регистрирано никакво ЗНП.

53      На първо място, гръцкото правителство изтъква, че преследваната с разглежданата национална правна уредба цел е да се избегне смесването на различните сортове стафиди, за да се запази качеството на стафидите, произведени в зона А, които са известни с качеството си — по-високото от това на произведените в зона Б.

54      Важно е обаче да се припомни, че национална мярка, която създава пречки за свободното движение на стоки, не може да бъде обоснована единствено с мотива, че цели да запази в рамките на една държава членка твърдяно качество на продукт, без той да е защитен със ЗНП (вж. в този смисъл Решение от 14 септември 2006 г. по дело Alfa Vita Vassilopoulos и Carrefour-Marinopoulos, C‑158/04 и C‑159/04, Recueil, стр. I‑8135, точка 23).

55      Наистина, както отбелязва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, духът на разпоредбите на Договора относно свободното движение на стоки не допуска държавите членки да издигат на територията си непреодолими вътрешни граници, за да запазят твърдяното по-високо качество на някои продукти, още повече че правото на Съюза съдържа необходимите средства за запазване на качеството на продуктите, имащи характерни особености, които заслужават специална защита (в този смисъл вж. също точка 34 и сл. от настоящото решение).

56      На второ място, в акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция сочи, че стафидите с произход от зона А имат особена репутация и са особено ценени от потребителите в Гърция. Основавайки се на тази преценка, тя изглежда приема, че причина за съществуването на разглежданата национална правна уредба е защитата на потребителите чрез постигането на целта да се попречи на всяка възможност за измама в резултат на смесване на различни сортове стафиди.

57      Във връзка с това следва да се напомни, както вече беше установено в точка 43 и сл. от настоящото решение, че разглежданата в главното производство национална правна уредба не изглежда последователна, тъй като позволява в зона Б смесването на различни сортове стафиди, включително тези с произход от цялата зона А, която включва зона, ползваща се със ЗНП, докато в цялата зона А е забранено всякакво смесване, включително във втората подзона от нея, която не е защитена със ЗНП.

58      От това следва, че посочената правна уредба не представлява абсолютна пречка за всяко смесване на различни сортове стафиди и че освен това не изглежда равнището на качеството на продукта да е било определящият критерий за законодателя.

59      Във всеки случай, дори да се предположи, че по делото в главното производство е възможно валидно позоваване на законната цел от обществен интерес, свързана със защитата на потребителите и предотвратяването на всяка измама, би трябвало наред с това да се внимава спорното ограничение да бъде съобразено с принципа на пропорционалност.

60      Впрочем въз основа на същите мотиви като изложените в точки 40 и 41 от настоящото решение, които се прилагат mutatis mutandis също и при изследването на пропорционалността на мерките, забраняващи въвеждането на стафиди с произход от зона Б във втората подзона на зона А, следва да се приеме, че съществуват други средства, засягащи в по-малка степен свободата на движение на произведени на територията на Гърция стафиди, като възможността да се наложи на съответните оператори задължението да разполагат с отделни производствени линии и/или отделни складови помещения, както и да използват подходящи етикети според географския произход на преработваните стафиди, както и възможността да се гарантира спазването на тези задължения чрез внезапни проверки и подходящи санкции.

61      При това положение не може да се приеме, че абсолютна забрана за движение на стафиди между втората подзона на зона А и зона Б, като предвидената в разглежданата в главното производство правна уредба, е обоснована със защитата на потребителите и предотвратяването на измамите, доколкото тя не преследва тази цел последователно и не е съобразена с изискванията на принципа на пропорционалност.

62      С оглед на всички изложени дотук съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 29 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда абсолютна забрана за въвеждане, складиране, преработване и опаковане с цел износ на стафиди, както между двете подзони на зона А, така и между втората подзона на зона А и зона Б, доколкото тя не позволява да се постигнат последователно преследваните законни цели и излиза от рамките на необходимото за гарантиране на тяхното осъществяване.

 По съдебните разноски

63      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 29 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда абсолютна забрана за въвеждане, складиране, преработване и опаковане с цел износ на стафиди, както между двете подзони на зона А, така и между втората подзона на зона А и зона Б, доколкото тя не позволява да се постигнат последователно преследваните законни цели и излиза от рамките на необходимото за гарантиране на тяхното осъществяване.

Подписи

---

* Език на производството: гръцки.