1

Със своята жалба Комисията на Европейските общности иска да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 6 септември 2006 г. по дело Италия и Wam/Комисия (T-304/04 и T-316/04, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният е отменил Решение 2006/177/ЕО на Комисията от 19 май 2004 година относно държавна помощ C 4/2003 (ex NN 102/2002), приведена в действие от Италия в полза на WAM SpA (ОВ L 63, 2006 г., стр. 11, наричано по-нататък „спорното решение“).

2

Член 2 от Закон № 394 от 29 юли 1981 година (GURI № 206, 29 юли 1981 г.) относно мерките в подкрепа на италианския износ съставлява правната основа, по силата на която италианските власти могат да предоставят субсидирано финансиране в полза на предприятия износители в рамките на програми за търговско навлизане в трети държави.

3

Wam SpA (наричано по-нататък „Wam“) е италианско предприятие, което разработва, произвежда и разпространява промишлени смесители, които основно се използват в хранителната, химическата, фармацевтичната промишленост и в опазването на околната среда.

4

На 24 ноември 1995 г. италианските власти решават да предоставят на Wam първа помощ, която се състои от нисколихвен заем от 2281485000 ITL (около 1,18 милиона евро), с оглед прилагане на програми за търговско навлизане в Япония, Южна Корея и Тайван. Поради развихрилата се в Корея и Тайван икономическа криза проектите в тези страни не са реализирани. Wam получава ефективно заем от 1358505421 ITL (около 700000 EUR), за да облекчи разходите относно постоянните структури и промоционалните разходи в Далечния Изток.

5

На 9 ноември 2000 г. същите власти решават да предоставят на Wam втора помощ, състояща се от друг нисколихвен заем от 3603574689 ITL (около 1,8 милиона евро). Финансираната от този заем програма трябвало да се изпълни в Китай едновременно от Wam и Wam Bulk Handling Machinery (Shangai) Co. Ltd, местно предприятие, 100% от капитала на което се контролират от Wam.

6

Вследствие на жалба, получена през 1999 г., Комисията започва разследване относно предполагаемите държавни помощи в полза на Wam. На 21 януари 2003 г. тя решава да започне официална процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, решение, визиращо тези предполагаеми помощи в полза на Wam.

7

На 19 май 2004 г. Комисията приема спорното решение. По отношение на въпроса дали първата и втората помощи (наричани по-нататък „спорните помощи“) съставляват „държавна помощ“ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, спорното решение посочва в точки 75—79 от своите мотиви:

8

Италианската репу-блика, от една страна, и Wam, от друга страна, подават жалба за отмяна на спорното решение пред Първоинстанционния съд. Впоследствие двете жалби са съединени. В своята жалба Италианската репу-блика повдига седем правни основания за отмяна, докато Wam се позовава на десет. Едно от изложените оплаквания се изразява в непълнота на мотивите от страна на Комисията в спорното решение.

9

С обжалваното съдебно решение втори състав на Първоинстанционния съд отменя спорното решение. За да достигне до това решение, Първоинстанционният съд възприема, че е налице нарушение на задължението за мотивиране от страна на Комисията.

10

В точка 59 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд припомня, че квалифицирането на „помощ“ в смисъл на несъвместима с общия пазар държавна помощ изисква да са изпълнени всички условия, посочени в член 87, параграф 1 ЕО. Тези условия са, както следва. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер, като поставя в по-благоприятно положение определени предприятия или производството на някои стоки. Четвърто, тя трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията.

11

Първоинстанционният съд приема в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че не е автоматично установено, че спорните помощи засягат търговията между държавите членки или нарушават или заплашват да нарушат конкуренцията, и че следователно такава възможност трябвало да бъде доказана. В това отношение Комисията трябвало да спомене в спорното решение релевантните указания относно предвидимите последици на спорните помощи. Първоинстанционният съд обаче подчертава, че Комисията не била длъжна да докаже реалните им последици.

12

Първоинстанционният съд приема в точка 66 от обжалваното съдебно решение, че посочените в точки 75 и 77 от мотивите на спорното решение мотиви се „основавали на припомняне на принципите, изведени от съдебната практика, и на факта, че последиците върху търговията или върху конкуренцията не можели да се изключат, [и] сами по себе си не могат да се разглеждат като отговарящи на изискванията на член 253 ЕО“.

13

Що се отнася до констатацията в точка 75 от мотивите на спорното решение, че „[т]ези субсидии позволяват подобряване на финансовото положение на бенефициера“, Първоинстанционният съд постановява, че тя не се отнася пряко до условията относно засягането на търговията или нарушаването на конкуренцията, а по-общо до това относно предоставянето на предимство на конкретно предприятие, което съставлява друга характеристика на понятието за помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. По-нататък Първоинстанционният съд констатира в точка 67 от обжалваното съдебно решение, че „предоставянето на помощ на конкретно предприятие, което е присъщо за всяка държавна помощ, както и единосъщното подобряване на финансовото положение на това предприятие, не е достатъчно да докаже, че посочената помощ изпълнява всички критерии на член 87, параграф 1 ЕО“.

14

По отношение на мотивите, които се съдържат в точки 76 и 78 от мотивите на спорното решение, Първоинстанционният съд приема в точка 68 от обжалваното съдебно решение, че те съставляват „данни, които позволяват да се докаже, че Wam е активно на световния и на общностния пазар, че участва в търговията по-конкретно [чрез] своя износ и че се конкурира с други предприятия“.

15

От своя страна, Първоинстанционният съд установява в точка 69 от обжалваното съдебно решение, че „тази информация не показва как поради предоставянето на спорните помощи и с оглед на техните характеристики, както и на обстоятелствата в настоящия случай, би могла да се засегне търговията между държавите членки, нито как конкуренцията би могла да бъде нарушена или застрашена да бъде нарушена. Впрочем става въпрос само за обстоятелства измежду други, които трябва да се преценят за целите на анализа на потенциалните последици на спорните помощи“.

16

Първоинстанционният съд отхвърля довода на Комисията, че нарушаването на конкуренцията се дължало на факта, че благодарение на спорните помощи Wam щяло да укрепи своето положение по отношение на предприятията от други държави членки, които можели да влязат в конкуренция с него.

17

Първоинстанционният съд постановява, че доводът не е релевантен, доколкото спорното решение не съдържа нито изрично споменаване в този смисъл, нито достатъчно данни относно такова укрепване. Поради същите съображения Първоинстанционният съд отхвърля довода, че спорните помощи щели да позволят на Wam да изпълни програмата си за търговско навлизане в чужбина и да освободи за други цели ресурси на общностно равнище.

18

Първоинстанционният съд отхвърля твърдението на Комисията, че е безполезно да се разглеждат отношенията на взаимозависимост между общностния пазар и далекоизточния пазар, тъй като Wam участва в търговията в Общността. Първоинстанционният съд постановява в точка 74 от обжалваното съдебно решение, че „само констатацията за участието на Wam в търговията в Общността не е достатъчна, за да подкрепи засягане на посочената търговия или нарушениe на конкуренцията, и следователно е необходим задълбочен анализ на последиците от помощите, като по-конкретно се отчете обстоятелството, че те подкрепят разходи на далекоизточния пазар, както и, ако е необходимо, взаимозависимостта между този пазар и европейския пазар“.

19

Освен това в точка 74 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отбелязва, че спорното решение се позовава на взаимозависимостта на пазарите, на които оперират общностните предприятия, без обаче да изтъква в противоречие с Решение от 21 март 1990 г. по дело Белгия/Комисия, известно като дело „Tubemeuse“ (C-142/87, Recueil, стр. I-959, точки 36—38), точните данни и доказателствата, които позволяват да се подкрепи твърдението, изложено в точка 75 от мотивите на това решение и произтичащо от принцип, прогласен в Решение по дело „Tubemeuse“, посочено по-горе, според който поради тази взаимозависимост спорните помощи могат да засегнат конкуренцията в Общността.

20

Накрая, по отношение на точка 79 от мотивите на спорното решение, която споменава, че „независимо от факта, че [спорните помощи] подкрепят износа към другите държави членки или извън Европейския съюз, те могат да засегнат […] търговията между държавите членки и член 87, параграф 1 ЕО следователно е приложим“, Първоинстанционният съд постановява в точка 75 от обжалваното съдебно решение, че спорното решение „не съдържа формална преценка относно нарушаването на конкуренцията, като очевидно така се абстрахира от необходимия характер на това условие за прилагането на посочения член“.

21

В точка 75 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд, от една страна, отбелязва, че „нищо не посочва, че спорните помощи целят да подкрепят износа към другите държави членки, и от друга страна, че посочените помощи не целят пряко и непосредствено да подкрепят износа извън Европейския съюз, а да финансират програма за търговско навлизане“.

22

В точка 76 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд постановява, че мотивите, посочени в точки 74—79 от мотивите на спорното решение, не дават възможност да се разбере причината, поради която при обстоятелствата в настоящия случай спорните помощи можели да засегнат търговията между държавите членки и са нарушили или заплашили да нарушат конкуренцията, и че следователно посочените в спорното решение обстоятелства не съставляват достатъчно мотивиране, за да се подкрепят заключенията, до които е достигнала Комисията, по отношение на прилагането на член 87, параграф 1 ЕО.

23

Следователно Първоинстанционният съд, без да разглежда другите правни основания, на които се позовават Италианската репу-блика и Wam, отменя спорното решение поради непълнота на мотивите, доколкото то не съдържа достатъчно данни, които да позволяват да се заключи, че са изпълнени всички условия за прилагането на член 87, параграф 1 ЕО.

24

С жалбата си Комисията моли Съда:

25

Италианската репу-блика моли Съда да обяви за недопустима или да отхвърли жалбата на Комисията и да я осъди да заплати съдебните разноски по производството.

26

Wam моли Съда, като основно искане, да отхвърли жалбата като недопустима или, при условията на евентуалност, като неоснователна. Изцяло при условията на евентуалност Wam моли Съда да прогласи отмяната на спорното решение поради други мотиви или, при условията на допълнителна евентуалност, да върне делото за решаване на Първоинстанционния съд и във всеки случай да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски по делото, включително тези по новото производство.

27

Както Италианската репу-блика, така и Wam оспорват допустимостта на жалбата.

28

Италианската репу-блика поддържа, че твърдението на Комисията относно несъвместимостта на решението на Първоинстанционния съд с практиката на Съда е правно основание, което не се отнася до правен въпрос.

29

В това отношение следва да се припомни, че член 58 от Статута на Съда предвижда, че обжалването пред Съда се ограничава само до правни въпроси. То може да се основава на правни основания, изведени по-конкретно от нарушаването на общностното право от страна на Първоинстанционния съд.

30

Както отбелязва генералният адвокат в точка 20 от своето заключение, жалбата на Комисията се основава по-конкретно на твърдението за нарушение на общностното право от Първоинстанционния съд, тъй като последният нито е следвал, нито е приложил тълкуването на членове 87 ЕО и 253 ЕО, дадено от практиката на Съда.

31

Следва, че доводът на Италианската репу-блика, че жалбата не се основавала на правен въпрос, трябва да се отхвърли.

32

По отношение на довода на Wam, че жалбата, подадена от Комисията, приканвала Съда, от една страна, по-скоро да преразгледа по същество обжалваното съдебно решение, отколкото да се ограничи до контрол за спазване на „съществени процесуални правила“, както изисква член 230 ЕО, и от друга страна, да извърши контрол по същество, за който Съдът не е компетентен на фазата на обжалването, следва преди всичко да се установи, че член 230 ЕО възлага на Съда компетентността да контролира актовете на общностните институции, различни от Първоинстанционния съд. Обжалването на решенията на Първоинстанционния съд от своя страна се урежда от член 225, параграф 1 ЕО и от Статута на Съда.

33

След това трябва да се припомни, че задължението за мотивиране съставлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като последният спада към законосъобразността по същество на спорния акт I 2289, point 48). Dès lors (вж. в този смисъл Решение от 7 март 2002 г. по дело Комисия/Италия, C-310/99, Recueil, стр.I 2289, точка 48). Тъй като единственото правно основание за обжалване на Комисията е насочено именно към оспорване на правния анализ на задължението за мотивиране, извършен от Първоинстанционния съд, Комисията не може да се упреква, че е приканила Съда да преразгледа по същество спорното решение.

34

Следва, че доводът на Wam относно допустимостта на единственото правно основание за обжалване на Комисията също трябва да се отхвърли.

35

Следователно жалбата трябва да се обяви за допустима.

36

Комисията се позовава на едно единствено правно основание за обжалване, според което обжалваното съдебно решение било опорочено от грешка при прилагане на правото, тъй като заключавало за липса на мотиви в спорното решение. Тя поддържа, че като постановил, че за целите на прилагането на член 87, параграф 1 ЕО не е достатъчна простата констатация за участието на едно предприятие в търговията на Общността, за да се докаже съществуването на въздействие върху търговията или нарушениe на конкуренцията, Първоинстанционният съд нарушил разпоредбите на членове 87, параграф 1 ЕО и 253 ЕО. Комисията изтъква, че като изисква такова мотивиране, Първоинстанционният съд влиза в противоречие с постоянната практика на Съда в тази област.

37

Комисията изтъква, че участието на Wam в търговията в Общността само по себе си доказва въздействието, което субсидията е можела да има върху посочената търговия.

38

Срещу точки 73 и 74 от обжалваното съдебно решение, в които се критикува липсата в спорното решение на достатъчно данни относно укрепването на положението на Wam по отношение на конкуренцията, Комисията изтъква, че според практиката на Съда, когато помощ освобождава предприятие от разходи, които то нормално би понесло и укрепва неговото положение по отношение на други конкурентни предприятия в търговията в Общността, тя въздейства върху търговията и по принцип нарушава условията на конкуренция. В това отношение Комисията настоява от нея да не се изисква да разглежда действителните последици на помощта.

39

Комисията критикува обжалваното съдебно решение в частта му, в която се установява липса на мотиви във факта, че спорното решение не съдържа никакъв довод относно взаимозависимостта между общностния пазар и далекоизточния пазар, който е засегнат от спорните помощи. Според Комисията Първоинстанционният съд пренебрегва очевидното съображение за заменяемия характер на парите, доколкото когато едно предприятие упражнява дейност в рамките на Общността, не е необходимо да се предостави специфично доказателство за възможността помощите, предназначени да подкрепят неговото навлизане на извънобщностните пазари, да оказват въздействие и върху търговията между държавите членки и да са от естество да предизвикат нарушения на конкуренцията.

40

Накрая, Комисията се позовава на практиката на Съда, според която, когато е видно от самите обстоятелства, при които е предоставена помощта, че тя може да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, Комисията може да се ограничи да изтъкне тези обстоятелства в мотивите на своето решение. Според Комисията тя е сторила именно това в спорното решение.

41

Wam изтъква, че жалбата е лишена от всякакво основание. Според Wam Първоинстанционният съд правилно прилага постоянната практика на Съда, според която задължението за мотивиране не е изпълнено от мотиви, основани на абстрактни или просто хипотетични оценки. Wam поддържа, че условията относно въздействието върху търговията и относно нарушенията на конкуренцията могат да се разглеждат като изпълнени само въз основа на фактически данни, които доказват — по конкретен, а не единствено по абстрактен начин — как в настоящия случай намесата на държавата или чрез ресурси на държавата води до укрепване на конкурентното положение на предприятието бенефициер и до облекчаване на производствените му разходи.

42

Според Италианската репу-блика Първоинстанционният съд не е нарушил член 87, параграф 1 ЕО и се вписва в логиката на съдебната практика. Решение от 17 септември 1980 г. по дело Philip Morris Holland/Комисия (730/79, Recueil, стр. 2671) определяло въздействието върху търговията в смисъл, че субсидията трябва „да укрепи положението на едно предприятие по отношение на други конкурентни предприятия в търговията в Общността“.

43

Италианската репу-блика изтъква, че в спорното решение липсва именно преглед, дори общ, на характеристиките на вътреобщностната конкуренция, които потенциално са засегнати от помощта, а следователно липсва и хипотезата на „относително укрепване“, която трябвало да обясни въздействието върху търговията в Общността. Забележката в точка 15 от жалбата относно евентуален ефект на укрепване била недопустима, тъй като Първоинстанционният съд обявил в точка 73 от обжалваното съдебно решение, че този ефект е изтъкнат за първи път по време на съдебното заседание пред него.

44

Италианската репу-блика се позовава на същото възражение за недопустимост по отношение на забележката, посочена в точка 15 от жалбата, относно действието на нарушениeто на конкуренцията, което произтичало от факта, че предприятието, благодарение на разглежданата субсидия, било освободено от разходи, които нормално би трябвало да понесе.

45

Според тази държава членка точка 56 от Решение от 29 април 2004 г. по дело Италия/Комисия (C-372/97, Recueil, стр. I-3679) разкрива, че мотивирането е достатъчно, когато Комисията идентифицира поне общо нормалните разходи на категорията засегнати предприятия и когато ги отнася към предмета на помощта. В настоящия случай причината, поради която извършените разходи съставлявали „нормални разходи“, не фигурирала в мотивите на спорното решение.

46

Освен това Италианската репу-блика изтъква, че в Решение по дело „Tubemeuse“, посочено по-горе, ясно се указва, че не може да се предполага, че евентуално предимство, получено в областта на извънобщностната конкуренция, съдържа и предимство в областта на общностната конкуренция. Следователно Първоинстанционният съд правилно е заключил, че е налице липса на мотиви в това отношение.

47

Накрая, Италианската репу-блика изтъква, че доводът на Комисията, според който Първоинстанционният съд не е отчел заменяемия характер на парите, е недопустим, тъй като не произтича от правното основание, изведено от липсата на мотиви, и съставлява допълнително мотивиране по отношение на това, което се съдържа в спорното решение. Във всеки случай теорията за „освобождаване на ресурсите“ не би могла да съставлява достатъчно мотивиране при липсата на допълнителни пояснения, предвид факта, че тя би могла да послужи за доказателство и за липсата на въздействие на спорните помощи върху общностния пазар.

48

Според постоянна съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да бъдат съобразени с естеството на разглеждания акт и трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията, която е автор на оспорвания акт, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на общностния съд — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (Решение от 6 септември 2006 г. по дело Португалия/Комисия [известно като дело] „Açores“, C-88/03, Recueil, 2006 стр. I-7115, точка 88 и цитираната съдебна практика).

49

Приложен към квалифицирането на една помощ, този принцип изисква да се посочат съображенията, поради които Комисията приема, че разглежданата помощ попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО. В това отношение дори в случаите, когато от обстоятелствата, при които е предоставена помощта, е видно че тя може да засегне търговията между държавите членки и да наруши или да заплаши да наруши конкуренцията, Комисията трябва най-малкото да посочи тези обстоятелства в мотивите на решението си (Решение по дело Португалия/Комисия, посочено по-горе, точка 89 и цитираната съдебна практика).

50

В този контекст следва да се уточни, че също според постоянната съдебна практика за целите на квалифицирането на една национална мярка като държавна помощ следва да се установи не реално въздействие на помощта върху търговията между държавите членки и действително нарушаване на конкуренцията, а само да се разгледа дали помощта би могла да засегне тази търговия и да наруши конкуренцията (Решение от 10 януари 2006 г. по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., C-222/04, Recueil, стр. I-289, точка 140 и цитираната съдебна практика).

51

Що се отнася по-конкретно до условието за засягането на търговията между държавите членки, от съдебната практиката е видно, че трябва да се счита, че предоставянето на помощ от държава членка под формата на данъчно облекчение на някои от нейните данъчнозадължени лица е в състояние да засегне тази търговия и следователно че изпълнява това условие, доколкото посочените данъчнозадължени лица упражняват икономическа дейност, която е предмет на такава търговия, или че не би могло да се изключи, че те са в конкуренция с оператори, установени в други държави членки (вж. в този смисъл Решение от 3 март 2005 г. по дело Heiser, C-172/03, Recueil, стр. I-1627, точка 35 и Решение по дело Португалия/Комисия, посочено по-горе, точка 91).

52

Нещо повече, Съдът постановява, че когато предоставена от държава членка помощ укрепва положението на едно предприятие по отношение на други конкурентни предприятия в търговията в Общността, тази търговия трябва да се разглежда като повлияна от помощта (Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе, точка 141 и цитираната съдебна практика).

53

В това отношение либерализирането на един икономически сектор на общностно равнище може да доведе до реално или потенциално влияние на помощите върху конкуренцията, както и до тяхното въздействие върху търговията между държавите членки (Решение по дело Cassa di Risparmio di Firenze и др., посочено по-горе точка 142 и цитираната съдебна практика).

54

Що се отнася до условието за нарушаване на конкуренцията, следва да се припомни, че помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция (Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C-156/98, Recueil, стр. I-6857, точка 30 и Решение по дело Heiser, посочено по-горе, точка 55).

55

В конкретния случай следва да се установи, че Първоинстанционният съд не пренебрегва припомнената по-горе съдебна практика относно задължението за мотивиране на Комисията в областта на държавните помощи, като заключава в точка 76 от обжалваното съдебно решение, че мотивите, посочени в точки 74—79 от мотивите на спорното решение, не дават възможност да се разберат причините, поради които при обстоятелствата в настоящия случай спорните помощи са можели да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат или да заплашат да нарушат конкуренцията.

56

Всъщност що се отнася до споменатите обстоятелства в настоящия случай, Първоинстанционният съд правилно подчертава по-конкретно в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че спорните помощи целят да финансират, чрез нисколихвени заеми, разходи по търговско навлизане в трети държави, относно установяването на постоянни структури или промоционални разходи, и че равностойната им субсидия е сравнително малка. Освен това в точка 75 от посоченото решение Първоинстанционният съд подчертава, че посочените помощи не целят пряко и непосредствено да подкрепят износа извън Европейския съюз, а да финансират програма за търговско навлизане.

57

С оглед на специфичните обстоятелства по настоящия случай Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като постановява в точка 63 от обжалваното съдебно решение, че Комисията трябва да разгледа специално дали спорните помощи са можели да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат конкуренцията, като представи в спорното решение релевантни указания относно техните предвидими последици.

58

В това отношение в точка 64 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно пояснява, че било достатъчно Комисията да посочи правилно причините, поради които спорните помощи са можели да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат или да заплашат да нарушат конкуренцията. Първоинстанционният съд подчертава по-конкретно в този контекст, че Комисията не била длъжна да извърши икономически анализ на реалното положение на разглеждания пазар или на разглежданите търговски потоци между държави членки, нито да докаже реалния ефект на спорните помощи, по-конкретно на наложените от Wam цени, или да разгледа продажбите на Wam на пазара на Обединеното кралство.

59

По отношение обаче на конкретното прилагане на тези принципи Първоинстанционният съд правилно установява в точка 66 от обжалваното съдебно решение, че общо мотивиране, като съдържащото се в точки 75 и 77 от мотивите на спорното решение, което се основава на припомнянето на принципите, изведени от Решение по дело „Tubemeuse“, посочено по-горе, не може само по себе си да се разглежда като отговарящо на изискванията на член 253 ЕО.

60

Що се отнася до мотивите, които се съдържат в точки 76 и 78 от мотивите на спорното решение, Първоинстанционният съд, без да допуска грешка при прилагане на правото, постановява в точки 68—74, и по-конкретно в точка 72 от обжалваното съдебно решение, че посочените точки от мотивите, дори ако се разглеждат в съчетание с посочените в точка 75 от мотивите на спорното решение принципи, както и в съчетание с констатацията, че финансовото положение на Wam се е подобрило, не са достатъчни, за да дадат възможност да се разбере причината, поради която спорните помощи могат в настоящия случай да засегнат търговията между държавите членки и да нарушат или да заплашат да нарушат конкуренцията.

61

Всъщност обратно на това, което изтъква Комисията в това отношение, единствено фактът, че Wam участва в търговията в Общността, като изнася съществена част от своята продукция в рамките на Съюза, в конкретните условия на настоящия случай, припомнени в точка 55 от настоящото решение, не би могъл да е достатъчен, за да докаже посочените последици.

62

В това отношение по-конкретно следва да се отбележи, че макар от цитираната в точки 50 и 52 от настоящото решение съдебна практика да следва, че принципно подобни последици могат да произтекат от факта, че бенефициерът на една помощ е активен на един либерализиран европейски пазар, остава фактът, че в конкретния случай и обратно на обстоятелствата, които са довели до посочените дела, спорните помощи не са пряко свързани с дейността на бенефициера на този пазар, а целят финансиране на разходите по търговско навлизане в трети държави. При тези условия и още повече че става въпрос за помощи, чиято равностойна субсидия е сравнително малка, въздействието на посочените помощи върху търговията и конкуренцията в Общността е по-малко непосредствено и по-трудно осезаемо, което налага по-задълбочено мотивиране от страна на Комисията на решението ѝ.

63

Накрая, що се отнася до цитираната в точка 54 от настоящото решение съдебна практиката, според която помощите, които имат за цел да освободят дадено предприятие от разходите, които самото то поначало би трябвало да понесе в рамките на своето текущо управление или на своята нормална дейност, по принцип нарушават условията на конкуренция, достатъчно е да се установи, че разглежданите помощи не целят да освободят Wam от такива разходи.

64

От всичко изложено по-горе следва, че доколкото в своята преценка в точки 62—76 от обжалваното съдебно решение по същество счита, че Комисията е трябвало да извърши по-задълбочен анализ на потенциалните последици на спорните помощи върху търговията между държавите членки и върху конкуренцията и че е трябвало да представи в спорното решение допълнителни указания относно посочените последици, Първоинстанционният съд е имал за цел не да се отдалечи от припомнената по-горе съдебна практика, а да отчете специфичните обстоятелства в настоящия случай, без да може да бъде упрекнат в допускане на грешка при прилагане на правото в това отношение.

65

Това заключение обаче не се обезсилва от доводите, на които се позовава Комисията по отношение на констатациите на Първоинстанционния съд, в точка 74 от обжалваното съдебно решение. Всъщност тези констатации относно прегледа на отношенията на взаимозависимост между европейския пазар и далекоизточния пазар се отнасят до възможността за непряко засягане на търговията и конкуренцията в Общността, визирана основно в Решение по дело „Tubemeuse“, посочено по-горе. Макар да е вярно, че не би могло да се изисква преглед на подобно отношение на взаимозависимост, ако е доказано, че държавната помощ оказва пряко въздействие върху вътреобщностните пазари, трябва все пак да се констатира, както беше потвърдено в предходните точки от настоящото съдебно решение, че спорното решение не представя в достатъчна степен това доказателство.

66

От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да се отхвърли.

67

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Италианската репу-блика и Wam са поискали Комисията да бъде осъдена и тъй като последната е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати разноските по двете съдебни производства.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: