Дело C-221/06

Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten GmbH

срещу

Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft

(преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgerichtshof)

„Изключване на документ от материалите по делото“

Определение на Съда (първи състав) от 23 март 2007 г.  

Резюме на определението

Производство — Представяне пред Съда на становища на правните служби на националните административни органи — Условия

(член 45, параграф 2, буква б) от Процедурния правилник на Съда)

Би било в противоречие с обществения интерес, който изисква националните административни органи да могат да ползват дадените при условията на пълна независимост становища на техните правни служби, ако се допусне или съответно се разпореди от Съда съгласно член 45, параграф 2, буква б) от Процедурния му правилник, когато съгласно националното законодателство тези документи не са публични, да се представят документи с вътрешен характер в производство пред Съда, без компетентен орган на съответната държава-членка да е дал съгласието си за тяхното представяне.

(вж. точка 19)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (първи състав)

23 март 2007 г.(*)

„Изключване на документ от материалите по делото“

По дело C-221/06

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Verwaltungsgerichtshof (Австрия) с акт от 27 април 2006 г., постъпил в Съда на 15 май 2006 г., в рамките на производство по дело

Stadtgemeinde Frohnleiten,

Gemeindebetriebe Frohnleiten GmbH

срещу

Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft,

в присъствието на:

Republik Österreich,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г-н P. Jann, председател на състав, г‑н R. Schintgen, г‑н A. Tizzano, г‑н A. Borg Barthet и г‑н M. Ilešič (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г‑н E. Sharpston,

след изслушване на генералния адвокат,

постанови настоящото

Определение

1       Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 10 ЕО, 12 ЕО, 23 ЕО, 25 ЕО, 49 ЕО и 90 ЕО.

2       Запитването е отправено в рамките на спор между Stadtgemeinde Frohnleiten (община Frohnleiten) и Gemeindebetriebe Frohnleiten GmbH (общинско предприятие във Frohnleiten), от една страна, и Bundesminister für Land- und Forstwirtschaft, Umwelt und Wasserwirtschaft (федерален министър на земеделието и горското стопанство, на околната среда и водите, наричан по-нататък „министърът“), от друга страна, по повод облагането с данъци на депонирането на отпадъци от Италия в общинското депо за отпадъци на Frohnleiten.

3       Съгласно член 3, параграф 1, точка 1 от Закона за възстановяване на замърсените места (Altlastensanierungsgesetz) от 7 юни 1989 г. (BGBl., 299/1989, наричан по-нататък „ALSAG“) на облагане с Altlastenbeitrag (вноска за замърсени места) подлежи „дългосрочно[то] депониране на отпадъци, включително включването на отпадъците в структурата на депото за отпадъци, дори когато това е свързано със строителнотехническите цели на депото или с други цели“.

4       Съгласно член 3, параграф 2, точка 1 от ALSAG обаче от Altlastenbeitrag са освободени депонирането, съхраняването или транспортирането на отпадъци, за които е доказано, че са последица от обезопасяването или възстановяването на евентуално замърсени места, включени в кадастъра на евентуално замърсените места, или замърсените места, включени в картата на замърсените места.

5       Според Verwaltungsgerichtshof в австрийския кадастър на евентуално замърсените места и в картата на замърсените места могат по естеството си да бъдат включени единствено места, разположени в Австрия, и поради това предвиденото в член 3, параграф 2, точка 1 от ALSAG освобождаване е възможно само за отпадъци, които са последица от обезопасяването или възстановяването на разположено в Австрия замърсено място или евентуално замърсено място.

6       Съгласно член 4, параграф 1 от ALSAG Altlastenbeitrag се дължи от „този, който експлоатира депо за отпадъци или сметохранилище“.

7       Gemeindebetriebe Frohnleiten GmbH, в което Gemeinde Frohnleiten е единствен съдружник, експлоатира общинското депо за отпадъци във Frohnleiten.

8       През четвъртото тримесечие на 2001 г. и през първото тримесечие на 2002 г. в това депо за отпадъци са били депонирани множество тонове стружкови отпадъци от Италия. Превозът им в Австрия е бил разрешен от австрийските власти.

9       Отпадъците били от разположен в община Rovigo (Италия) терен, чието възстановяване е обявено за необходимо с италианския план за възстановяване на замърсени места, приет по силата на член 22 от Декрет-закон № 22 от 5 февруари 1997 г. (редовно приложение към GURI [Gazzetta Ufficiale della Repubblica Italiana] № 38 от 15 февруари 1997 г.) и на Наредба на италианския министър на околната среда от 16 май 1989 г. (GURI № 121, от 26 май 1989 г., стр. 12).

10     Жалбоподателите в главното производство правят искане пред Bezirkshauptmannschaft Graz-Umgebung (администрация на провинция Graz, наричана по-нататък „ВН“) да установи освобождаването от Altlastenbeitrag, тъй като според тях тези отпадъци били от замърсено място и следвало да се ползват от предвиденото в член 3, параграф 2, точка 1 от ALSAG освобождаване от Altlastenbeitrag.

11     С решение от 11 май 2004 г. ВН постановява, че въпросните отпадъци са освободени от Altlastenbeitrag на основание член 3, параграф 2, точка 1 от ALSAG. След като австрийските федерални власти обжалват това решение, то е потвърдено с решение на Landeshauptmann von Steiermark (министър-председател на областното правителство на провинция Щирия, наричан по-нататък „LH“) от 30 ноември 2004 г. Както ВН, така и LH преценяват, че всяко разграничение между отпадъци, които са последица от правомерни действия по възстановяване или по обезопасяване на замърсени места, въз основа на това дали тези отпадъци произхождат от Австрия или от друга държава-членка, би съставлявало нарушение на член 90 ЕО.

12     С решение от 10 януари 2005 г. министърът отменя решението на LH и постановява, че въпросните отпадъци подлежат на облагане с Altlastenbeitrag, тъй като не са от място, включено в кадастъра на евентуално замърсените места или в картата на замърсените места. Според министъра Altlastenbeitrag не попада в приложното поле на член 90 ЕО, тъй като сам по себе си не е данък върху отпадъците, а свързан с определена дейност данък.

13     Жалбоподателите в главното производство обжалват това решение на министъра пред Verwaltungsgerichtshof. По същество те твърдят, че Altlastenbeitrag попада в приложното поле на член 90 ЕО и че тази разпоредба би била нарушена, ако посоченият данък се изчислява по различен начин според това дали се налага върху вносни продукти или върху сходни национални продукти, като последицата от това различие би била оскъпяването на вносните продукти.

14     При тези условия Verwaltungsgerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допускат ли членове 10 ЕО, 12 ЕО, 23 ЕО, 25 ЕО, 49 ЕО или 90 ЕО национална данъчноправна уредба, съгласно която депонирането на отпадъци в сметище подлежи на облагане с данък („Altlastenbeitrag“), но която предвижда, че депонирането на отпадъци, за които е доказано, че са последица от възстановяването или обезопасяването на замърсени места, се освобождава от този данък, когато тези места (замърсени или евентуално замърсени такива) са вписани в предвидените от закона административни регистри (кадастър на евентуално замърсените места или карта на замърсените места), ако в тези регистри могат да се вписват само разположени на територията на съответната държава места и вследствие на това освобождаването от данък е възможно единствено при депониране на отпадъци от разположени на територията на съответната държава евентуално замърсени места или замърсени места?“

15     Жалбоподателите в главното производство представят становища в секретариата на Съда на 28 юли 2006 г. Те твърдят по-специално, че в първоначално подадената от тях декларация до компетентната да събира данъка Zollamt Graz (митническа служба Graz) са обявили, че отпадъците от замърсеното място в Rovigo не подлежат на облагане; че висшестоящият на митническите служби орган Bundesministerium für Fnanzen (Федерално министерство на финансите) впоследствие е поискал правно становище от Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst (служба по конституционноправни въпроси към Федералната канцлерска служба), за да прецени съответствието на ALSAG с общностното право, и по-специално с член 90 ЕО; че това становище било представено на 20 септември 2002 г. и че Zollamt Graz в крайна сметка е поискала плащането на Altlastenbeitrag и по този начин е принудила жалбоподателите в главното производство да подадат посоченото в точка 10 от настоящото определение искане до ВН.

16     Жалбоподателите в главното производство представят извлечение от посоченото правно становище като приложение Б към писмените си становища.

17     С получено на 20 февруари 2007 г. в секретариата на Съда писмо австрийското правителство прави възражение по член 91, параграф 1 от Процедурния правилник с искане правното становище на Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst да не се използва в настоящото производство. В подкрепа на искането си австрийското правителство посочва, че тези становища имат за цел да предоставят разяснения на федералните министерства, които отправят искания за издаването им при изготвянето на законодателни актове и при изпълнение на други свои задачи. Според австрийското правителство това са само помощни документи с вътрешен характер, които не са предназначени за публикуване. Използването им извън този контекст би затруднило значително доброто сътрудничество между Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst и федералните министерства, като това би могло да накара последните да се въздържат да търсят подобни становища за в бъдеще и по този начин да се лишат от едно полезно средство за осигуряването на законосъобразността на действията им.

18     Въпреки че са поканени от секретариата на Съда, жалбоподателите в главното производство не представят становище по това инцидентно процесуално искане.

19     Във връзка с това е важно да се отбележи, че би било в противоречие с обществения интерес, който изисква националните административни органи да могат да ползват дадените при условията на пълна независимост становища на техните правни служби, ако се допусне или съответно се разпореди от Съда съгласно член 45, параграф 2, буква б) от Процедурния му правилник, когато съгласно националното законодателство тези документи не са публични, да се представят документи с вътрешен характер в производство пред Съда, без компетентен орган на съответната държава-членка да е дал съгласието си за тяхното представяне (вж. по аналогия относно становище, изготвено от правните служби на институциите на Общността, Определение от 23 октомври 2002 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00, Recueil, стр. І‑9151, точка 12).

20     В конкретния случай следва да се установи, че от една страна австрийското правителство е указало, без това да бъде оспорено, че правните становища, давани от Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst на федералните министерства, са вътрешни документи за австрийската администрация, която не е правнозадължена да ги публикува.

21     От друга страна, жалбоподателите в главното производство не са посочили, че правното становище на Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst от 20 септември 2002 г. им е изпратено от австрийските власти. При тези условия е видно, че последните нито са изпратили посоченото становище, нито са разрешили изпращането му на жалбоподателите в главното производство.

22     В допълнение обстоятелството, споменато в представените на 28 юли 2006 г. становища от жалбоподателите в главното производство, че ВН е поискала от министъра да ѝ бъде изпратено правното становище на Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst от 20 септември 2002 г., не дава основание да се заключи, че това становище е било част от главното производство. Жалбоподателите в главното производство в действителност са посочили, че министърът е отказал да изпрати посоченото становище на ВН и тя е постановила решението си, без да разполага с него. Освен това жалбоподателите в главното производство не са изтъкнали, че министърът е бил правнозадължен да уважи подобно искане за изпращане.

23     При тези условия молбата на австрийското правителство следва да бъде уважена и извлечението от правното становище на Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst от 20 септември 2002 г., което е налице в приложение Б към писмените становища на жалбоподателите в главното производство, следва да бъде изключено от материалите по дело С‑221/06.

24     Съдът не се произнася по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (първи състав) определи:

1)      Извлечението от правното становище на Bundeskanzleramt-Verfassungsdienst от 20 септември 2002 г., представено от Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten GmbH в приложение Б към писмените им бележки, се изключва от материалите по делото.

2)      Съдът не се произнася по съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: немски.