6.6.2007   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 144/22

(1)

При все, че всяка държава-членка допринася за високото и единно равнище на контрол на лицата и наблюдение на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз в рамките на установени общи правила, някои държави-членки понасят по-голяма тежест от други.

(2)

Разликата в тежестта се обяснява с това, че държавите-членки се намират в различно положение по отношение на географските характеристики на външната граница, броя на разрешените и действащи гранично-пропускателни пунктове, нивото на миграционния натиск, както законен, така и незаконен, срещнатите рискове и заплахи и на последно място работното натоварване на националните служби при разглеждането на молбите за визи и издаването на визи.

(3)

Поделянето на тежестта между държавите-членки и Европейския съюз при управлението на външните граници е един от петте компонента от общата политика за управление на външните граници, предложена от Комисията в нейно съобщение от 7 май 2002 г.„Към интегрирано управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“ и одобрена от Съвета в неговия „План за управление на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз“ от 14 юни 2002 г.

(4)

При все, че Регламент (EО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите-членки на Европейския съюз (4) представлява важна стъпка към по-нататъшното развитие на функционалното измерение на общата система за интегрирано управление на границите, прилагането на ефективни и общи стандарти за контрол и наблюдение на външните граници изисква механизъм за финансова солидарност на Общността в подкрепа на държавите-членки, които за благото на Общността понасят значителна финансова тежест за продължителен период.

(5)

„Общият сборник“ законодателни актове, както е определен в Регламент (EО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Шенгенските граници) (5), изисква граничните проверки да допринесат за борбата с незаконната имиграция и трафика на хора и да предотвратят всяка заплаха за вътрешната сигурност на държавите-членки, като същевременно предвижда граничните проверки да се извършват при пълно зачитане на човешкото достойнство.

(6)

Фондът за външни граници (наричан по-нататък „Фонда“) следва да изразява солидарност чрез финансово подпомагане на тези държави-членки, които прилагат шенгенските разпоредби по отношение на външните граници.

(7)

Това финансово подпомагане следва да бъде организирано по такъв начин, че същевременно да представлява логично продължение на досегашните финансови помощи от Европейския съюз за държавите-членки, които към момента на влизане в сила на настоящото решение все още не прилагат всички разпоредби от достиженията на правото от Шенген, но без все пак да бъде автоматично продължение на предходно финансирани дейности от други източници в рамките на общия бюджет на Европейския съюз. В такива случаи Фондът следва да подпомага държавите-членки, които се подготвят за пълно участие възможно най-бързо, в съответствие с Хагската програма от 4 и 5 ноември 2004 г.

(8)

Освен това, Фондът следва да отчита конкретни ситуации, като транзитното преминаване по суша на граждани от трети страни, които, при пътуването между две части от собствената си страна, които не са географски свързани, е необходимо да преминат през територията на една или повече държави-членки, не само в интерес на съответната(ите) държава(и)-членка(и), но на всички държави-членки, които са премахнали проверките по вътрешните си граници. В такива случаи дейностите, подлежащи на финансиране, следва да бъдат обстойно определени и разпределението на средствата следва да се направи въз основа на фактическата оценка на нуждите, свързани с тези дейности.

(9)

Фондът следва да допринася за създаването на Обща европейска система за интегрирано управление на границите, която включва целия набор от мерки, свързани с политиката, законодателството, системното сътрудничество, разпределението на тежестта, персонала, оборудването и технологията, взети на различни нива от страна на компетентните органи на държавите-членки, които сътрудничат помежду си и, където е необходимо, с други участници, като използва, inter alia, четирипластовия модел за сигурност на границите и интегрирания анализ на риска на Европейския съюз, за да гарантира единен и висококачествен контрол на външните граници, както и гъвкав трансграничен трафик.

(10)

В съответствие с Протокол № 5 към Акта за присъединяване от 2003 г. (6) относно транзитното преминаване на лица по суша между района на Калининград и другите части на Руската федерация, Фондът поема всякакви допълнителни разходи, понесени при прилагането на конкретните разпоредби на достиженията на правото, предвидени по отношение на транзитното преминаване.

(11)

Като допълнение към оперативното сътрудничество под егидата на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004 (наричана по-нататък „Агенцията“) и в допълнение на разпределението на средствата между държавите-членки, Фондът следва да предвиди и възможността за реакция от страна на Общността по отношение на слабостите на стратегически гранични пунктове чрез съфинансиране на конкретни дейности за справянето с тези слабости, като участва с определена сума, заделяна ежегодно за тези дейности.

(12)

Фондът следва да предвижда подкрепа на националните мерки и сътрудничеството между държавите-членки в областта на визовата политика и други предгранични дейности, извършвани в етап, предшестващ контролните проверки на външните граници. Ефективното управление на дейностите, организирани от консулските служби на държавите-членки в трети страни, е в интерес на общата визова политика като част от многопластовата система, целяща улесняване на законното пътуване и справянето с незаконната имиграция в Европейския съюз, и представлява неразделна част от общата система за интегрирано управление на границите.

(13)

С оглед обхвата и целта на Фонда, последният не може в никакъв случай да оказва подкрепа на дейности, свързани с места и центрове за задържане на лица в трети страни.

(14)

Следва да се определят обективни критерии за разпределяне на наличните годишни средства между държавите-членки. Критериите следва да се класифицират според вида на границите, като се вземат предвид потокът и нивата на заплаха на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.

(15)

През 2010 г. следва да се извърши преглед на прилагането на тези критерии, за да може всякакви нововъзникващи обстоятелства, включително тези, които произтичат от промените в самите външни граници, да бъдат взети предвид.

(16)

С оглед мисията на Агенцията да подпомага държавите-членки в прилагането на оперативните аспекти на управлението на външните граници и за целите на допълняемостта между нейната мисия и отговорностите на държавите-членки при контрола и наблюдението на външните граници, Комисията следва да се консултира с Агенцията относно проекта за многогодишните програми, предоставени от държавите-членки и относно стратегическите насоки, подготвени от Комисията.

(17)

Освен това, Комисията може да поиска от Агенцията да предостави информация при оценяването от страна на Комисията на въздействието на Фонда върху развитието на политиката и законодателството относно контрола на външните граници, взаимодействията между Фонда и задачите на Агенцията, както и на целесъобразността на критериите за разпределение на средствата между държавите-членки с оглед на целите, към които се стреми Европейският съюз в тази област.

(18)

Настоящото решение е предвидено да стане част от цялостна рамка, която също включва Решение № 573/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейския бежански фонд за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (7), Решение 575/2007/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 г. за създаване на Европейски фонд за връщане за периода от 2008 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (8) и Решение №.../2007/ЕО на Съвета от ... за създаване на Европейски фонд за интеграция на граждани на трети страни за периода от 2007 до 2013 г. като част от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (9) и чиято цел е да реши въпроса за справедливото разпределение на отговорностите между държавите-членки по отношение на финансовата тежест, произтичаща от въвеждането на интегрирано управление на външните граници на Европейския съюз и от осъществяването на общите политики в областта на убежището и имиграцията, разработени в съответствие с дял IV, част 3 от Договора.

(19)

Участието в този Фонд от страна на държава-членка не следва да съвпада с участието й в бъдещ временен инструмент, предназначен да подпомага държавите-членки, бенефициери на Фонда, при финансирането на дейности на нови външни граници на Европейския съюз за целите на прилагането на достиженията на правото от Шенген и осъществяването на контрол на външните граници.

(20)

Дейностите, подкрепяни от този Фонд, следва да са в хармония с дейностите, подкрепяни от актовете на Общността относно външното подпомагане и да се извършват в рамките на външната политика на Европейския съюз и по-специално стратегията за външните измерения на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

(21)

Подкрепата, предоставена от Фонда, би била по-ефикасна и по-добре насочена, ако съфинансирането на допустими дейности би се основавало на стратегическо многогодишно програмиране, изготвено от всяка държава-членка в диалог с Комисията.

(22)

Въз основа на стратегически насоки, приети от Комисията, всяка държава-членка следва да подготви многогодишен програмен документ, като отчете конкретното си положение и потребности, и очертае стратегията си за развитие, която да представлява рамката за подготовка на осъществяването на дейностите, които трябва да бъдат изброени в годишните програми.

(23)

В контекста на съвместното управление, както е посочено в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (10) (наричан по-нататък „Финансовия регламент“), следва да се уточнят условията, позволяващи на Комисията да спазва задълженията си за изпълнение на общия бюджет на Европейските общности, и да се изяснят задълженията за сътрудничество на държавите-членки. Прилагането на тези условия би позволило на Комисията да се увери, че държавите-членки използват Фонда правилно, законосъобразно и в съответствие с принципа за добро финансово управление по смисъла на член 27 и член 48, параграф 2 от Финансовия регламент.

(24)

Държавите-членки следва да приемат съответни мерки, за да гарантират правилното функциониране на системата за управление и контрол, и качеството на изпълнение. За тази цел е необходимо да се определят общи принципи и необходими функции, които всички програми да изпълняват.

(25)

Поради факта, че Фондът може да подкрепя националните мерки на държава-членка за прилагане на шенгенските разпоредби, простиращи се от външния контрол по границите до визовата политика, може да участват няколко органа от държава-членка на различни нива и с различни местоположения. Следователно държавите-членки следва да определят няколко сертифициращи и одитни органи или упълномощени органи, докато не се постигне ясно разпределение на функциите за всеки от тези органи.

(26)

В съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, държавите-членки следва да носят основната отговорност за прилагането и контрола на интервенциите на Фонда.

(27)

Задълженията на държавите-членки по отношение на системите за управление и контрол, сертифициране на разходите, и предотвратяване, откриване и отстраняване на нередности и нарушения на правото на Общността следва да бъдат уточнени, за да се гарантира ефикасното и правилно изпълнение на техните многогодишни и годишни програми. В частност, що се отнася до управлението и контрола, е необходимо да се определят условията, чието спазване от държавите-членки гарантира, че системите са въведени и функционират задоволително.

(28)

Без да се засягат правомощията на Комисията по отношение на финансовия контрол, сътрудничеството между държавите-членки и Комисията в тази област следва да бъде насърчавано.

(29)

Ефективността и влиянието на дейностите, подпомагани от Фонда, също зависят от тяхната оценка и от разпространението на резултатите. Отговорностите на държавите-членки и Комисията в това отношение и механизмите за гарантиране надеждността на оценката и качеството на свързаната информация, следва да бъдат формализирани.

(30)

Дейностите следва да бъдат оценявани с оглед междинния преглед и оценката на въздействието, а процесът на оценяване следва да бъде включен в механизмите за наблюдение на проекта.

(31)

Като се има предвид значението на прозрачността на финансирането от Общността, Комисията следва да предостави указания, за да улесни правилното потвърждаване на получената помощ от който и да е орган, неправителствена, международна организация или друго юридическо лице, получаващи безвъзмездна помощ по настоящия фонд, като се отчита практиката с други инструменти под съвместно управление, като например структурните фондове.

(32)

Настоящото решение създава финансова рамка за целия период на програмата, която съставлява основната отправна точка за бюджетния орган по време на годишната бюджетна процедура, съгласно точка 37 от Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (11).

(33)

Тъй като целите на настоящото решение, а именно подкрепа на създаването на обща система за интегрирано управление на границите, което включва и управлението на дейностите, организирани от консулски и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потоците от граждани на трети страни на територията на държавите-членки, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки и поради това с оглед на степента и очакваните резултати от предложеното действие, могат да се постигнат по-добре на ниво Общност, то Общността може да вземе мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, постановен в същия член, настоящото решение не излиза извън рамките на необходимото за постигане на тази цел.

(34)

Мерките, необходими за прилагането на настоящото решение, следва да бъдат приети в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (12).

(35)

Тъй като мярката от настоящото решение относно приемането на стратегически насоки е от общ характер и е предназначена да измени несъществени елементи от настоящото решение, inter alia, чрез заличаване на някои от тези елементи или чрез допълване на настоящото решение с нови несъществени елементи, тя следва да се приеме в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО. С цел повишаване на ефикасността, при приемането на стратегическите насоки сроковете, приложими при процедурата по регулиране с контрол, следва да бъдат съкратени.

(36)

С цел гарантиране на своевременното изпълнение на дейностите по Фонда, настоящото решение следва да се прилага считано от 1 януари 2007 г.

(37)

По отношение на Исландия и Норвегия настоящото решение представлява развитие на достиженията на правото от Шенген, което попада в областите, посочени в член 1, букви А и Б от Решение 1999/437/ЕО на Съвета от 17 май 1999 г. относно определени условия по прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия за асоцииране на тези две държави при изпълнението, прилагането и развитието на достиженията на правото от Шенген (13).

(38)

Следва да се предвиди разпоредба, която да позволява на представители на Исландия и Норвегия да се присъединят към работата на комитетите, подпомагащи Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Такава разпоредба бе обсъдена в размяната на писма между Съвета на Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно комитети, които подпомагат Европейската комисия при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия (14), приложена към споменатото в съображение 37 споразумение.

(39)

По отношение на Швейцария настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген по смисъла на споразумението, сключено между Европейския съюз, Европейската общност и Конфедерация Швейцария за асоциирането на Конфедерация Швейцария при прилагането, изпълнението и развитието на достиженията на правото от Шенген, което попада в областта, посочена в член 1, буква А от Решение 1999/437/ЕО във връзка с член 4, параграф 1 от Решение 2004/860/ЕО на Съвета относно подписването от името на Европейската общност и временното прилагане на определени разпоредби на посоченото споразумение (15).

(40)

Следва да се предвиди разпоредба, която да позволява на представители на Швейцария да се присъединят към работата на комитетите, подпомагащи Комисията при упражняването на изпълнителните ѝ правомощия. Такава разпоредба бе обсъдена в размяна на писма между Съвета на Европейския съюз и Швейцария, приложена към споразумението, посочено в съображение 39.

(41)

За да се определят допълнителните правила, необходими за прилагането на настоящия инструмент, следва да се сключи споразумение между Общността и Исландия, Норвегия и Швейцария.

(42)

В съответствие с членове 1 и 2 от Протокола относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейски съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, Дания не участва в приемането му и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му. Предвид това, че настоящото решение развива достиженията на правото от Шенген съгласно разпоредбите на дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, Дания, в съответствие с член 5 от посочения протокол, решава в шестмесечен срок след датата на приемане на настоящото решение, дали да го транспонира, или не в своето национално право.

(43)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Обединеното кралство не участва в съответствие с Решение 2000/365/ЕО на Съвета от 29 май 2000 г. относно искането на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (16) и последващото Решение 2004/926/EО на Съвета от 22 декември 2004 г. относно влизането в сила на части от достиженията на правото от Шенген за Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (17). Следователно Обединеното кралство не участва в приемането им и не е обвързано от тях, нито е обект на прилагането им.

(44)

Настоящото решение представлява развитие на разпоредбите на достиженията на правото от Шенген, в което Ирландия не участва в съответствие с Решение 2002/192/ЕО на Съвета от 28 февруари 2002 г. относно искането на Ирландия да участва в някои разпоредби от достиженията на правото от Шенген (18). Следователно Ирландия не участва в приемането му и нито е обвързана от него, нито е обект на прилагането му.

(45)

В съответствие с второто тире от параграф 2 от член 67 от Договора, Решение 2004/927/ЕО на Съвета от 22 декември 2004 г., което предвижда определени области, обхванати от дял IV, трета част от Договора за създаване на Европейската общност, да се регулират съгласно процедурата по член 251 от този договор (19) направи процедурата по член 251 от Договора приложима в областите, обхванати от член 62, параграф 1, параграф 2, буква а) и параграф 3 и член 63, параграф 2, буква б) и параграф 3, буква б) от Договора.

1.

„външни граници“ означава сухопътните граници на държавите-членки, включително реки и езера, морета и техните летища, речни пристанища, морски пристанища и езерни пристанища, за които се прилагат разпоредбите на правото на Общността относно пресичането на външните граници, независимо дали тези граници са временни или не;

2.

„временни външни граници“ означава

3.

„гранично-пропускателен пункт“ означава всеки пропускателен пункт, където компетентните органи са разрешили преминаването на външните граници в съответствие с член 34, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006;

4.

„Агенция“ означава Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество на външните граници на държавите-членки на Европейския съюз, създадена с Регламент (ЕО) № 2007/2004.

а)

ефективно организиране на задачи, свързани с контрола и наблюдението на външните граници;

б)

ефективно управление на потоците от лица на външните граници от страна на държавите-членки, за да се гарантира, от една страна, високо ниво на защита по външните граници, и от друга страна, безпроблемно преминаване на външните граници в съответствие с достиженията на правото от Шенген, включително принципите на уважително отношение и опазване на достойнството;

в)

единно прилагане от страна на граничната охрана на разпоредбите на правото на Общността относно преминаването на външните граници, в частност Регламент (ЕО) № 562/2006;

г)

подобряване на управлението на дейности, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока на граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки в това отношение.

а)

прилагането на препоръките, оперативните стандарти и най-добрите практики, произтичащи от оперативното сътрудничество между държавите-членки в сферата на граничния контрол;

б)

разработване и прилагане на мерките, необходими за подобряване на системите за наблюдение между гранично-пропускателните пунктове;

в)

въвеждане на мерки или разработване на ефективни системи, позволяващи методичното събиране на информация за променящото се положение в участъка пред, непосредствено зад и на външните граници;

г)

гарантиране на целесъобразно регистриране на броя лица, преминаващи всякакви видове външни граници (сухоземни, въздушни, морски);

д)

въвеждане или модернизация на система за събиране на статистически и административни данни за категориите пътници, броя и естеството на проверките и мерките за наблюдение на различните видове вътрешни граници, въз основа на регистрация и други източници за събиране на данни;

е)

установяването на ефективно, структурирано, стратегическо и оперативно сътрудничество между всички органи, функциониращи на гранично-пропускателните пунктове;

ж)

подобряване на капацитета и квалификациите на граничната охрана при изпълнение на техните задачи, свързани с наблюдение, консултиране и контрол;

з)

подобряване на обмена на информация на национално ниво между органите, отговорни за управлението на външните граници и между тези органи и други органи, отговорни за миграция, убежище и други свързани с тях въпроси;

и)

разпространение на стандартите за управление на качеството.

а)

освен по отношение на временните външни граници, разработването на нови работни методи, логистични мерки и най-съвременна технология за засилването на системния контрол върху лицата при влизане и излизане от гранично-пропускателните пунктове;

б)

насърчаване на използването на технологии и специализирано обучение на персонала, който носи отговорност за ефективното им използване;

в)

насърчаване на обмена на информация и подобряване на обучението върху подправени пътни документи, включително разработване и разпространение на общи инструменти и практики за разкриването на такива документи;

г)

насърчаване на ефективното извършване на справки със съществуващи данни в реално време на гранично-пропускателните пунктове чрез използване на широко разпространени ИТ системи, като Шенгенската информационна система (ШИС) и Визовата информационна система (ВИС), и ефективен обмен на информация между всички гранично-пропускателни пунктове по външните граници в реално време;

д)

гарантиране на оптимално прилагане на оперативно и техническо ниво на резултатите от анализите на риска.

а)

постепенно установяване във всяка държава-членка на единно образование, обучение и квалификации на граничната охрана, в частност чрез прилагането на обща базова програма за обучение, разработена от Агенцията, както и чрез целесъобразни допълнения към дейността на Агенцията в тази област;

б)

подпомагане и увеличаване на обмена и командироването на гранична охрана между държавите членки като допълнение към насоките и дейностите на Агенцията в тази област;

в)

насърчаване на използването на съвместими най-съвременни технологии по външните граници винаги, когато това е безусловно необходимо за правилното, ефективно или единно прилагане на правилата;

г)

увеличаване на капацитета на органи за прилагане на едни и същи процедури и за взимане на последователни, бързи и целесъобразни решения по въпросите на преминаването на външните граници, включително издаването на визи;

д)

насърчаване на използването на общо Практическо ръководство за гранична охрана;

е)

изграждане и модернизиране на места и центрове за лица, които не са получили разрешение за влизане и за лица, които са задържани след като са преминали границата незаконно или когато приближават външните граници с цел незаконно влизане на територията на държави-членки;

ж)

повишаване на сигурността на помещенията в гранично-пропускателните пунктове, за да се гарантира безопасността на граничната охрана и защитата на оборудването, системите за сигурност и транспортните средства.

а)

увеличаване на оперативния капацитет на мрежата от служители за връзка по въпросите на миграцията и насърчаването на по-ефективното сътрудничество чрез тази мрежа между службите на държавите-членки;

б)

въвеждане на мерки, целящи подпомагане на държавите-членки и превозвачите при изпълнението на задълженията, наложени им по силата на Директива 2004/82/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно задължението на превозвачите да съобщават данни на пътниците (20) и член 26 от Конвенцията от 19 юни 1990 г. за прилагане на Споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г. между правителствата на държавите от Икономическия съюз Бенелюкс, Федерална република Германия и Френската република за постепенното премахване на контрола по техните общи граници (21) (наричана по-нататък „Шенгенската конвенция“), с цел предотвратяване на незаконното достигане до външните граници;

в)

насърчаване на по-ефективно сътрудничество с превозвачите на летищата в страните на отпътуване, включително единно обучение на персонала на превозвачите по отношение на пътните документи;

г)

насърчаване на управлението на качеството, доброто обслужване и инфраструктурните съоръжения в процеса на кандидатстване за виза;

д)

насърчаване на сътрудничеството между държавите-членки в увеличаването на капацитета на консулските служби за разглеждане на молбите за виза;

е)

насърчаване на общите практики за разследване, единните административни процедури и решения относно визите на консулските служби на държава-членка в различни трети страни;

ж)

насърчаване на напредъка към системно и редовно сътрудничество между консулските и други служби на различни държави-членки, и по-конкретно във връзка с ВИС, включително обединяването на ресурси и средства за издаване на визи, обмен на информация, проучвания и разследвания относно молбите за визи и създаването на общи центрове за кандидатстване за визи;

з)

насърчаване на националните инициативи, насочени към общи практики за разследване, единни административни процедури и решения относно визи от страна на консулските служби на различните държави-членки;

и)

създаване на общи консулски представителства.

а)

гранично-пропусквателните инфраструктури и свързаните с тях сгради, като гранични пунктове, хеликоптерни площадки или алеи и кабини за нареждане на опашка на автомобили или лица на гранично-пропускателните пунктове;

б)

инфраструктури, сгради и системи, необходими за наблюдението на участъците между гранично-пропускателните пунктове и защитата срещу незаконното преминаване на външната граница;

в)

оперативно оборудване като сензори, видео-наблюдение, инструменти за проверка на документите, уреди за разкриване и подвижни или стационарни терминали за справка със ШИС, ВИС, Европейската система за архивиране на изображения (FADO) и други европейски и национални системи;

г)

транспортни средства за контрола на външните граници, като автомобили, плавателни съдове, хеликоптери и леки самолети, специално снабдени с електронно оборудване за наблюдението на границата и забелязване на лица в транспортни средства;

д)

оборудване за обмен на информация в реално време между съответните органи;

е)

ИКТ системи;

ж)

програми за командироване и обмен на персонал като гранична охрана, служители, отговарящи за имиграцията и консулски служители;

з)

обучение и подготовка на персонал в рамките на съответните органи, включително езиково обучение;

и)

инвестиране в разработването, тестването и монтирането на най-съвременни технологии;

й)

проучвания и пилотни проекти за прилагане на препоръки, оперативни стандарти и най-добрите практики, произтичащи от оперативното сътрудничество между държавите-членки в сферата на граничния контрол;

к)

проучвания и пилотни проекти, целящи да стимулират нововъведенията, да улеснят обмена на опит и добра практика, и да подобрят качеството на управлението на дейностите, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока от граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки във връзка с това.

а)

инвестиция в инфраструктури;

б)

подготовка на персонала, който привежда в действие специалната транзитна схема;

в)

допълнителни оперативни разходи, включително заплатите на персонала, който привежда в действие специалната транзитна схема.

а)

принос към разширяването на дейностите, организирани от консулските и други служби на държавите-членки в трети страни във връзка с потока на граждани на трети страни към територията на държавите-членки и сътрудничеството между държавите-членки в това отношение, включително дейностите на ALO и ILO;

б)

насърчаване на по-нататъшното включване на митническите, ветеринарните и фитосанитарните проверки в интегрираното гранично управление в съответствие с развитието на политиката в тази област;

в)

предоставяне на помощни услуги на държавите-членки в случай на надлежно обосновани спешни ситуации, изискващи неотложни действия.

а)

да способстват за сътрудничеството от страна на Общността при прилагането на законодателството и добрите практики на Общността;

б)

да способстват за създаването на транснационални мрежи за сътрудничество и пилотни проекти, основаващи се на транснационални партньорства между организации, намиращи се в две или повече държави-членки, предназначени да стимулират нововъведенията и да улесняват обмена на опит и добра практика;

в)

да подпомагат проучванията, разпространението и обмена на информация относно добрите практики и всички други аспекти на общата цел за допринасяне към разширяването на дейностите, организирани от консулските служби на държавите-членки в трети страни и сътрудничеството между държавите-членки в тази област, включително при използването на най-съвременни технологии;

г)

да подпомагат пилотни проекти и проучвания, изследващи възможността за нови форми на сътрудничество от страна на Общността и на законодателство на Общността в тази област, в частност общите центрове за кандидатстване;

д)

да подпомагат разработването и прилагането от страна на държавите-членки на общи статистически инструменти, методи и показатели за измерване развитието на политиката в областта на визовата политика и консулското сътрудничество.

а)

проверка на наличието и правилното функциониране на системи за управление и контрол в държавите-членки в съответствие с описаните в член 34 процедури;

б)

задържане или временно преустановяване на всички или част от плащанията в съответствие с членове 43 и 44, ако националните системи за управление и контрол не изпълнят функцията си, и чрез прилагане на каквато и да е друга необходима финансова корекция в съответствие с описаните в членове 47 и 48 процедури.

а)

30 % за външната сухоземна граница;

б)

35 % за външните морски граници;

в)

20 % за летищата;

г)

15 % за консулските представителства.

а)

70 % за дължината на границата, която се изчислява въз основа на тегловните коефициенти за всеки конкретен участък, определен съгласно член 15, параграф 3, буква а); и

б)

30 % за работното натоварване на външните им сухопътни граници, както е определено съгласно параграф 7, буква а).

а)

70 % за дължината на границата, която се изчислява въз основа на тегловните коефициенти за всеки конкретен участък, определен съгласно член 15, параграф 3, буква б) и

б)

30 % за работното натоварване на външните им сухопътни граници, както е определено съгласно параграф 7, буква а).

а)

50 % за броя консулски представителства на държавите членки в страните, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г., в който се изброяват третите страни, чиито граждани е необходимо да имат визи, когато пресичат външните граници и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (24); и

б)

50 % за натоварването във връзка с управлението на визовата политика в консулските представителства на държавите-членки в страните, изброени в приложение I към Регламент (ЕО) № 539/2001 , както е определено съгласно параграф 7, буква в) от настоящия член.

а)

се взима предвид, макар и да не представлява външна сухоземна граница, линията между областите, споменати в член 1 от Регламент (ЕО) № 866/2004 на Съвета от 29 април 2004 г. под режима съгласно член 2 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване, докато са приложими разпоредбите на член 1 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване от 2003 г. (25), но не и морската граница северно от тази линия;

б)

„външни морски граници“ означава, външната граница на териториалното море на държавите-членки, така както е определена съгласно членове 4 и 16 от Конвенцията на ООН по морско право с ограничението, че в случаите когато регулярни широкомащабни операции са необходими за предотвратяване на неправомерна миграция/незаконно влизане, това е външната граница на зоната с висока опасност, която се определя като се отчитат оперативните данни през последните две години, предоставени от въпросните държави-членки. Това определение на „външни морски граници“ се използва изключително за целите на настоящото решение и всички операции зачитат международното право.

а)

на външните сухопътни и външните морски граници:

б)

на летищата:

в)

в консулските представителства:

броя на молбите за визи.

а)

броя граждани на трети страни, получили отказ за влизане на външната граница;

б)

броя граждани на трети страни, задържани при незаконното преминаване или при опит за незаконно преминаване на външната граница;

в)

броя задържани лица, които умишлено са подпомогнали неразрешеното влизане на граждани на трети страни;

г)

броя подправени или фалшиви пътни документи и броя пътни документи и визи, издадени въз основа на неверни данни, които са забелязани на гранично-пропускателните пунктове в съответствие със Кодекса на Шенгенските граници.

а)

външна сухопътна граница:

б)

външна морска граница:

а)

състоянието и потребностите на държавата-членка;

б)

съотношението себестойност/ефективност на разходите, inter alia предвид броя лица, обхванати от проекта;

в)

опита, експертните умения, надеждността и финансовото участие на организацията, кандидатстваща за финансиране, както и на всяка организация партньор;

г)

степента на допълване между проектите и други дейности, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, или включени в рамките на национални програми.

а)

проучвания, оценки, експертни доклади и статистики, включително такива от общ характер, свързани с дейността на Фонда;

б)

мерки за информиране на държавите-членки, крайните бенефициери и широката общественост, вкл. разяснителни кампании и изграждане на обща база данни за проекти, финансирани по линия на Фонда;

в)

изграждането, функционирането и осъществяването на взаимовръзка между компютърни системи за управление, наблюдение, инспекция и оценка;

г)

разработването на обща рамка за оценка и наблюдение, както и на системи от показатели, които отчитат при целесъобразност националните показатели;

д)

дейности по подобряване на методите за оценка, както и обмен на информация относно практики в тази област;

е)

мерки с цел осигуряване на информация и обучение на органите, определени от държавите-членки в съответствие с член 27, в допълнение към усилията на държавите-членки за предоставяне на общи указания на същите съгласно член 33, параграф 2.

а)

за периода от 2007 до 2010 г., 7 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR; и

б)

за периода от 2011 до 2013 г., 4 % от общата годишна сума на съфинансирането, отпуснато на държавата-членка, плюс 30 000 EUR.

а)

описание на текущата ситуация в държавата-членка що се отнася до инфраструктура, оборудване, транспортни средства, ИКТ системи и договорки за подготовка и обучение на персонал от службите на граничните и консулските власти;

б)

анализ на изискванията на въпросните държави-членки що се отнася до инфраструктурата, оборудването, транспортните средства, ИКТ системите и договорености за подготовка и обучение на персонала от службите на граничните и консулските власти, и определяне на оперативните цели за изпълнението на тези изисквания по време на периода, обхванат от многогодишната програма;

в)

представяне на подходяща стратегия за постигане на споменатите цели с посочване на приоритетите при осъществяването им, както и описание на дейностите, предвидени за изпълнение на тези приоритети;

г)

данни за съвместимостта на тази стратегия с други регионални, национални и общностни инструменти;

д)

информация за приоритетите и конкретните им цели. Тези цели се изразяват количествено чрез ограничен брой показатели при отчитане на принципа на пропорционалност. Показателите трябва да позволяват да се определи постигнатият спрямо изходното състояние напредък, както и ефективността на поставените цели при осъществяване на приоритетите;

е)

описание на избрания подход при прилагане принципа на партньорство, определен в член 12;

ж)

проект за план за финансиране, в който за всеки приоритет и за всяка годишна програма се определя предлаганото финансово участие на Фонда, както и общият размер на общественото или частно съфинансиране;

з)

разпоредбите, установени, за да се гарантира публичност на многогодишната програма.

а)

съвместимостта на проекта за многогодишната програма с целите на Фонда и стратегическите насоки, определени в член 20;

б)

основателността на дейностите, предвидени в проекта на многогодишната програма, от гледна точка на предлаганата стратегия;

в)

съответствието многогодишните програми с механизмите за управление и контрол, определени от държавата-членка във връзка с осъществяването на интервенциите на Фонда, с разпоредбите на настоящото решение;

г)

съответствието на проекта за многогодишна програма с правото на Общността, по-специално с Общностното право, целящо да гарантира свободното движение на лица в съчетание с пряко свързаните съпътстващи мерки относно контрола на външните граници, убежището и имиграцията.

а)

общите правила за подбор на проекти за финансиране по годишната програма;

б)

описание на дейностите за подпомагане по годишната програма;

в)

предложеното финансово разпределение на средствата на Фонда между различните дейности по програмата и исканата сума за техническа помощ по член 18 за целите на изпълнението на годишната програма.

а)

определение за функциите на организациите, свързани с управлението и контрола, и разпределение на функциите в рамките на всяка организация;

б)

спазване принципа на разделение на функциите между и в рамките на тези организации;

в)

достатъчни ресурси за всяка организация или звено за изпълнение на функциите, отредени им за периода на осъществяване на съфинансираните от Фонда дейности;

г)

процедури за гарантиране на правилността и редовността на разходите, декларирани според многогодишните програми;

д)

надеждни счетоводни системи, системи за наблюдение и финансова отчетност в електронен вид;

е)

система за отчетност и наблюдение в случаите, когато отговорната организация делегира изпълнението на задачите си на друга;

ж)

процедурни ръководства относно функциите, които ще бъдат изпълнявани;

з)

механизми за извършване на одит на функционирането на системата;

и)

системи и процедури за осигуряване на надеждна одитна пътека;

й)

процедури за отчетност и наблюдение за нередности и възстановяване на неоснователно изплатени суми.

а)

отговорен орган: функционална структура на държавата-членка, национален обществен орган или организация, определени от държавата-членка, или частноправен субект на държавата-членка, изпълняващ обществени функции, която отговаря за управлението на многогодишната програма и годишните програми, подпомагани от Фонда, и осигурява цялата комуникация с Комисията;

б)

сертифициращ орган: национален обществен орган или организация, или лице, действащо в качеството на такава организация или орган, определени от държавата-членка да заверяват декларациите за разходите преди те да бъдат изпратени до Комисията;

в)

одитен орган: национален обществен орган или организация, при условие, че е функционално независим от отговорния орган и сертифициращия орган, определен от държавата-членка и отговарящ за проверката на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

г)

когато е целесъобразно, упълномощен орган.

а)

е юридическо лице, освен ако е функционална структура на държавата-членка;

б)

разполага с необходимата инфраструктура за добра комуникация с широк обхват от потребители, както и с отговорните организации на останалите държави-членки и Комисията;

в)

работи в административна среда, която му предоставя възможност да изпълнява задачите си правилно, като избягва всякакви конфликти на интереси;

г)

е в състояние да прилага правилата за управление на фондовете на Общността;

д)

притежава финансовия и управленски капацитет, съответстващи на обема на средствата на Общността, които ще се изисква да управлява;

е)

разполага със служители, които имат необходимата професионална квалификация за извършване на административна дейност в международни условия.

а)

се допитва до партньорите съгласно член 12;

б)

внася в Комисията предложения за многогодишна и годишни програми, определени в членове 21 и 23;

в)

организира и публикува покани за обществени поръчки и предложения, ако е целесъобразно;

г)

организира процедури за подбор на проекти за съфинансиране от Фонда в съответствие с критериите, изложени в член 16, параграф 5;

д)

приема плащания, извършени от Комисията, и извършва плащания за крайните бенефициери;

е)

осигурява съгласуваност и взаимно допълване между съфинансиране от Фонда и от други национални и общностни финансови инструменти;

ж)

наблюдава предоставянето на съфинансирани продукти и услуги, проверява дали заявените за дейностите разходи са били действително извършени, и спазва общностните и националните разпоредби;

з)

следи за прилагането на система за въвеждане и съхранение в електронен вид на счетоводната документация за всяка дейност от годишните програми, както и за събирането на данни за изпълнението, необходими за финансовото управление, наблюдение, контрол и оценка;

и)

следи крайните бенефициери и другите организации, участващи в изпълнението на съфинансираните от Фонда дейности, да поддържат отделна счетоводна система или съответна счетоводна сметка за всички трансакции, свързани с дейността, без да се засягат националните счетоводни норми;

й)

следи оценката на Фонда, посочена в член 51, да се извършва в сроковете, определени в член 52, параграф 2 и да отговаря на стандартите за качество, договорени между Комисията и държавата-членка;

к)

въвежда процедури, гарантиращи, че всички документи, свързани с разходите и одитите, необходими за осигуряване на съответната одитна пътека, се водят съгласно изискванията, посочени в член 45;

л)

следи одитният орган да получава за целите на извършване на одитите, посочени в член 32, параграф 1, цялата необходима информация за прилаганите управленски процедури и съфинансираните от Фонда проекти;

м)

следи сертифициращият орган да получава за целите на сертифицирането цялата необходима информация за процедурите и проверките, които се извършват във връзка с разходите;

н)

съставя и внася в Комисията междинни и заключителни доклади за изпълнението на годишните програми, декларации за разходите, заверени от сертифициращия орган, и заявления за плащане, или при целесъобразност, декларации за възстановяване на разходи;

о)

извършва информационна и консултантска дейност; и разпространява резултатите от подпомаганите дейности;

п)

сътрудничи на Комисията и отговорните органи в останалите държави-членки;

р)

проверява изпълнението на споменатите в член 35, параграф 6 насоки от крайните бенефициери.

а)

удостоверява, че:

б)

за целите на сертифицирането следи дали е получил необходимата информация от отговорния орган относно процедурите и проверките, извършвани във връзка с разходите, включени в декларациите за разходи;

в)

за целите на сертифицирането отчита резултатите от всички одити, извършени от или под ръководството на одитния орган;

г)

води счетоводна документация в електронен вид за разходите, декларирани пред Комисията;

д)

следи за възстановяването на всички средства на Общността, за които е установено, че са били изплатени неоснователно вследствие на установени нередности, както и на лихвите, когато е целесъобразно;

е)

води сметка за подлежащите на възстановяване суми и внася възстановените суми в общия бюджет на Европейските общности, приспадайки ги, когато е възможно, от следващата декларация за разходи.

а)

следи за извършването на одити за проверка на ефективното функциониране на системата за управление и контрол;

б)

следи за извършването на одити на дейности на основата на подходяща извадка за проверка на декларираните разходи; извадката представлява не по-малко от 10 % от общите допустими разходи за всяка годишна програма;

в)

внася в Комисията в срок до шест месеца след одобряването на многогодишната програма одитна стратегия, включваща организациите, които ще извършват одитите, посочени в букви а) и б), като гарантира основните бенефициери, съфинансирани от Фонда, да бъдат одитирани, и одитите да бъдат разпределени равномерно за целия програмен период.

а)

годишен одитен доклад, в който се излагат констатациите на одитите, извършени в съответствие с одитната стратегия в рамките на годишната програма, и се отчитат всички пропуски, открити в системите за управление и контрол на програмата;

б)

становище, на основата на проверките и одитите, които са извършени под ръководството на одитния орган, дали функционирането на системата за управление и контрол дава достатъчно гаранции, че подадените в Комисията декларации за разходи са точни и всички свързани с тях трансакции са законосъобразни и редовни;

в)

декларация за оценка на основателността на молбата за плащане или декларацията за възстановяване на остатъка, както и на законосъобразността и редовността на съответните разходи.

а)

заверена декларация за разходи, надлежно съставена в съответствие с член 31, параграф 1, буква а) и член 37, и молба за плащане на остатъка или декларация за възстановяване на разходи;

б)

заключителния доклад за изпълнението на годишната програма по член 53;

в)

годишния одитен доклад, становище и декларация, предвидени в член 32, параграф 3.

а)

в доклад на национален или общностен одитен орган се съдържат данни, сочещи значителен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол,

б)

този служител трябва да извърши допълнителни проверки след получаване на сведения, които го предупреждават, че разходите в заверена декларация за разходи са свързани със сериозна нередност, която не е отстранена.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който се отразява върху надеждността на процедурата за заверка на плащанията и за чието отстраняване не са били предприети мерки; или

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е свързан със сериозна нередност, която не е била отстранена; или

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по членове 33 и 34.

а)

е налице сериозен недостатък в системата за управление и контрол на програмата, който излага на риск вече внесеното финансово участие на Общността в програмата;

б)

разход, съдържащ се в заверена декларация за разходи, е нередовен и не е бил коригиран от държавата-членка преди започването на процедурата за корекция по настоящия параграф;

в)

дадена държава-членка не е изпълнила задълженията си по член 33 преди започването на процедурата за корекция по настоящия параграф.

а)

не по-късно от 30 юни 2010 г. оценъчен доклад за изпълнението на дейностите, съфинансирани от Фонда;

б)

не по-късно от 30 юни 2012 г. (за периода от 2007 до 2010 г.) и 30 юни 2015 г. (за периода от 2011 до 2013 г.) съответно, оценъчен доклад за резултатите и влиянието на дейностите, съфинансирани от Фонда.

а)

до 30 юни 2010 г. доклад за прегледа на членове 14 и 15, заедно с предложения за изменения, ако това се счита за необходимо;

б)

до 31 декември 2010 г. – междинен доклад за постигнатите резултати и за количествените и качествените аспекти на работата на Фонда, както и предложение за бъдещото развитие на Фонда;

в)

до 31 декември 2012 г. (за периода от 2007 до 2010 г.) и 31 декември 2015 г. (за периода от 2011 до 2013 г.) съответно – последващ оценъчен доклад.

а)

финансовото и оперативното изпълнение на годишната програма;

б)

постигнатия напредък в изпълнението на многогодишната програма и нейните приоритети във връзка с техните специфични, проверими цели, заедно с количествен израз на показателите във всички случаи, когато те могат да бъдат изразени количествено;

в)

мерките, предприети от отговорния орган за осигуряване на качеството и ефективността на изпълнението, в частност:

г)

мерките, взети за предоставяне на информация и за уведомяване на обществеността за годишните и многогодишните програми.

а)

възможно най-скоро след 7 юни 2007 г., но не по-късно от 22 юни 2007 г. определя отговорния орган, посочен в член 27, параграф 1, буква а), както и, когато е целесъобразно, упълномощения орган;

б)

до 30 септември 2007 г. предоставя описанието на системите за управление и контрол, посочени в член 34, параграф 2.

а)

прогноза за сумите, които ще им бъдат отпуснати за финансовата 2007 година;

б)

прогнози за сумите, които ще им бъдат отпуснати за финансовите години от 2008 до 2013, въз основа на екстраполация на изчислението на прогнозата за финансовата 2007 година, като се имат предвид предложените годишни средства за периода от 2007 до 2013 г., определени във финансовата рамка.

а)

до 1 юли 2007 г. Комисията предоставя на държавите-членки прогноза за сумите, които са им бъдат отпуснати за финансовата 2007 година;

б)

до 1 декември 2007 г. държавите-членки представят проекта за годишна програма за 2007 г. на Комисията;

в)

до 1 март 2008 г. държавите-членки представят проекта за годишна програма за 2008 г. на Комисията.