–

за полското правителство, от B. Majczyna и S. Żyrek, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от S. Šindelková, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от P. Ondrůšek и M. Owsiany-Hornung, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 8, 10 и 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (OВ L 133, 2008 г., стр. 66).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Horyzont Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty (наричано по-нататък „Horyzont“), приобретател на вземането на Nest Bank S.A., и LC, физическо лице, относно плащането на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит (наричан по-нататък „договорът за потребителски кредит“).

3

Съображения 26 и 47 от Директива 2008/48 гласят:

[…]

4

Член 8 от тази директива, озаглавен „Задължение за оценка на кредитоспособността на потребителя“, предвижда в параграф 1:

„Държавите членки гарантират, че преди сключването на договора за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, получена, когато е уместно, от потребителя и, ако е необходимо, въз основа на справка в съответната база данни. Държавите членки, чието законодателство задължава кредиторите да направят оценка на кредитоспособността на потребителя въз основа на справка в съответната база данни, могат да запазят в сила това изискване“.

5

Член 10 от посочената директива, озаглавен „Информация, която следва да се съдържа в договорите за кредит“, изброява информацията, която следва да се посочи в договорите за кредит.

6

Член 23 от същата директива е озаглавен „Санкции“ и предвижда:

„Държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи“.

7

Ustawa o kredycie konsumenckim (Закон за потребителския кредит) от 12 май 2011 г. (Dz. U., бр. 126, позиция 715), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Законът за потребителския кредит“), транспонира Директива 2008/48 в полския правен ред.

8

Член 9 от Закона за потребителския кредит гласи:

„1.   Преди сключването на договор за потребителски кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя. […]

2.   Оценката на кредитоспособността се извършва въз основа на информация, получена от потребителя, или въз основа на информация, събрана от съответните бази данни или регистрите с данни на кредитора.

3.   При поискване от кредитора потребителят е длъжен да представи документите и информацията, необходими за извършване на оценката на кредитоспособността.

4.   Ако кредиторът е банка или друга институция, оправомощена по силата на закона да отпуска кредити, оценката на кредитоспособността се извършва съгласно член 70 от Ustawa — Prawo bankowe (Закон за банките) от 29 август 1997 г. (Dz. U., бр. 140, позиция 939) и другите приложими правила за тези субекти, като се вземат предвид параграфи 1—3“.

9

Член 45, параграф 1 от Закона за потребителския кредит предвижда, че в случай на допуснато от кредитора нарушение на задълженията му, сред които е и задължението за предоставяне на информация, потребителят, след като изпрати писмено изявление до кредитора, връща кредита без лихвите и другите дължими на кредитора разходи в срока и по начина, определени в договора.

10

Съгласно член 58 от Ustawa — Kodeks cywilny (Закон — Граждански кодекс) от 23 април 1964 г. (Dz. U., бр. 16, позиция 93), в редакцията му, приложима към спора в главното производство:

„1.   Нищожна е правната сделка, която противоречи на закона или го заобикаля, освен ако приложима разпоредба не предвижда друго, и в частност че недействителните клаузи на правната сделка се заместват от съответните правила на закона.

2.   Нищожна е правната сделка, която противоречи на правилата на общественото съжителство.

3.   Ако нищожността засяга само част от правната сделка, сделката продължава да действа в останалата си част, освен ако от обстоятелствата не следва, че без нищожните клаузи сделката не би била сключена“.

11

Член 5054, параграф 1 от Ustawa — Kodeks postępowania cywilnego (Закон — Граждански процесуален кодекс) от 17 ноември 1964 г. (Dz. U., бр. 43, позиция 296), в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:

„Всяко изменение на иска е недопустимо. Членове 75—85, 194—196 и 198 не се прилагат“.

12

Член 70 от Закона за банките, в редакцията му, приложима към спора в главното производство, предвижда:

„1.   Банката отпуска кредит в зависимост от кредитоспособността на кредитополучателя. Кредитоспособността е способността да се погаси договореният кредит, заедно с лихвите, на посочените в договора дати. Кредитополучателят е длъжен при поискване от банката да представи документите и информацията, необходими за оценката на кредитоспособността му.

2.   Банката може да отпусне кредит на физическо лице […], което не е кредитоспособно, при условие че:

[…]

3.   Кредитополучателят е длъжен да позволи на банката да извърши всички действия за оценка на финансовото и икономическото му състояние и да контролира използването и погасяването на кредита“.

13

Съгласно член 78a от този закон, в редакцията му, приложима към спора в главното производство:

„Разпоредбите на закона се прилагат за договорите за кредит и паричен заем, сключени от банка в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото те не са обхванати от този закон“.

14

На 28 септември 2017 г. LC и Nest Bank, установена във Варшава (Полша), сключват договор за потребителски кредит. Договореният от LC потребителски кредит е в размер на 49148,06 полски злоти (PLN) (около 10457 евро), а общата сума за погасяване възлиза на 62573,16 PLN (около 13313,44 евро). Тази сума включва главницата по кредита, лихвите за целия срок на действие на договора и комисиона, наречена „комисиона за отпускане на кредита“, в размер на 7323,06 PLN (около 1558 евро). Потребителският кредит е трябвало да бъде погасен на 60 месечни вноски в размер на 1042 PLN (около 221 евро) най-късно до 3 октомври 2022 г.

15

В договора за потребителски кредит LC посочва, че средният ѝ нетен месечен доход възлиза на 1755,62 PLN (около 373 евро). В този договор е посочен и друг кредит, договорен от LC, чиито месечни вноски възлизат на 320 PLN (около 68 евро).

16

Вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено от Nest Bank на Horyzont, чието седалище също е във Варшава.

17

Тъй като LC не връща заетата сума в определения срок, Horyzont сезира Sąd Rejonowy Lublin Zachód w Lublinie (Районен съд Люблин-запад, Полша) с искане за плащане. Този съд уважава иска и издава срещу LC заповед за изпълнение. LC подава възражение срещу заповедта за изпълнение пред Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Районен съд Шемяновице Шльонске, Полша), който е запитващата юрисдикция. Във възражението LC изтъква, че към момента на сключване на договора за потребителски кредит Nest Bank не е извършила оценка на кредитоспособността ѝ.

18

В главното производство запитващата юрисдикция констатира, че Nest Bank е предоставила съответния потребителски кредит в нарушение на разпоредбите за транспониране в полското право на задължението на кредитора да оцени кредитоспособността на кредитополучателя в съответствие с член 8, параграф 1 от Директива 2008/48. Ето защо тази юрисдикция иска да установи какви са последиците от това нарушение.

19

В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че макар в националното право да съществуват множество санкции, когато полският законодател е транспонирал Директива 2008/48, той все пак не е предвидил конкретна санкция за нарушаване на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя, който желае да получи потребителски кредит.

20

Запитващата юрисдикция уточнява, че член 45 от Закона за потребителския кредит предвижда санкция, наречена „безплатен кредит“. Тази санкция е една от санкциите, които се прилагат само за предвидените нарушения, сред които не е нарушаването на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя по член 8, параграф 1 от Директива 2008/48. Освен това тази юрисдикция отбелязва, че е възможно да се приложи член 58 от Гражданския кодекс, който позволява евентуално налагане на санкция, състояща се в нищожност на съответния правен акт. Посочената юрисдикция добавя, че не иска от Съда да ѝ посочи коя разпоредба от националното право трябва да се приложи към спора в главното производство, а иска тълкуване, което следва да се даде на релевантните разпоредби от правото на Съюза, доколкото многообразието от предвидени в националното право санкции установява и разлика от гледна точка на пропорционалността на санкцията за нарушаване на задълженията, произтичащи от Директива 2008/48.

21

Запитващата юрисдикция подчертава, че в решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg) (C‑303/20, EU:C:2021:479), Съдът се е позовал на свободата на преценка, с която разполага националният съд при прилагането, и по-специално при избора на мярка, пропорционална на тежестта на установеното нарушение. Тя иска да се установи дали това означава, че тази мярка трябва да бъде еквивалентна на санкциите, предвидени за нарушаване на други задължения, произтичащи от разпоредбите за транспониране на Директива 2008/48.

22

В това отношение запитващата юрисдикция уточнява, че от практиката на Съда следва, че както задължението по член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, така и произтичащите от тази директива задължения за предоставяне на информация са от основно значение за потребителите. Ето защо тя иска да се установи дали разграничаването на санкциите, посочени в член 23 от Директива 2008/48, е допустимо в националното право, при положение че задълженията, наложени на търговеца по членове 8 и 10 от Директива 2008/48, трябва да се считат за равностойни, тоест от един и същи ранг, и с които се преследват едни и същи цели.

23

При това положение Sąd Rejonowy w Siemianowicach Śląskich (Районен съд Шемяновице Шльонске, Полша) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 8 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че закрепеното в него задължение на кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя (кредитополучателя) е равностойно на останалите предвидени в тази директива задължения (особено на задълженията за предоставяне на информация по член 10 и сл.), така че посочените в член 23 от Директивата санкции не може да са различни, тоест не може да предвиждат различни правни последици при нарушаване на всяко от тези задължения поотделно?“.

24

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска санкция, налагана за нарушаване на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива, да се различава от санкцията, предвидена за нарушаване на други, евентуално равностойни задължения, предвидени в посочената директива, и по-специално на предвиденото в член 10, параграф 2 от нея задължение относно информацията, която следва да бъде посочена в договорите за потребителски кредит.

25

Следва да се припомни, че съгласно член 23 от Директива 2008/48 държавите членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно тази директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. Предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

26

Така от текста на член 23 следва, че системата от санкции за нарушаване на задълженията по посочената директива се определя така, че санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, а държавите членки вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции. В тези граници, както се посочва в съображение 47 от същата директива, изборът на тази система от санкции е по усмотрение на държавите членки (решение от 27 март 2014 г., LCL Le Crédit Lyonnais, C‑565/12, EU:C:2014:190, т. 43).

27

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдебната практика, за да се постигне преследваната с член 23 от Директива 2008/48 цел, а именно да се гарантира, че санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, не само националният законодател, но и националните съдилища трябва да разполагат с право на преценка в границите, определени от предмета на спора, с който са сезирани, което им позволява да изберат в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай мярката, пропорционална на тежестта на установеното неизпълнение на задължение. Ето защо тези съдилища трябва да вземат предвид всички норми на националното право и да ги тълкуват, доколкото е възможно, с оглед на текста и на целите на тази директива, за да постигнат резултат, съвместим с преследваните от нея цели (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 36 и цитираната съдебна практика).

28

Така, доколкото предвидената от държава членка система от санкции за нарушаване на произтичащите от Директива 2008/48 задължения отговаря на изискванията на съдебната практика, цитирана в точки 26 и 27 от настоящото решение, член 23 от тази директива допуска нарушаването на различни задължения да води до различни санкции.

29

В това отношение обаче следва да се уточни, че Директива 2008/48 предвижда различни задължения, които преследват различни цели.

30

Всъщност целта на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 е, както изрично се посочва в съображение 26 от тази директива, кредиторите да станат отговорни и да се защитят потребителите, като се гарантира кредиторите да не кредитират по безотговорен начин, без предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя (вж. в този смисъл решение от 11 януари 2024 г., Nárokuj, C‑755/22, EU:C:2024:10, т. 34 и 46 и цитираната съдебна практика).

31

Такова задължение, доколкото цели да предпази потребителите от рисковете от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, е от основно значение за тях (вж. в този смисъл решение от 10 юни 2021 г., Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), C‑303/20, EU:C:2021:479, т. 29 и цитираната съдебна практика).

32

От своя страна предоставената преди или по време на сключването на договора информация относно условията на договора и последиците от сключването му, и по-специално информацията, предвидена в член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, позволява на потребителя да реши дали иска да се обвърже с условията, изготвени предварително от търговеца. Така тази информация също е от основно значение за потребителя (вж. в този смисъл решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerová, C‑377/14, EU:C:2016:283, т. 64 и цитираната съдебна практика).

33

Макар от съдебната практика да следва, че както задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя преди сключването на договор за кредит по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2008/48, така и задължението за предоставяне на информация, предвидено по-специално в член 10, параграф 2 от тази директива, са от основно значение, налага се изводът, че тези задължения преследват различни цели и че нарушаването им няма сходни последици, както от гледна точка на защитения от разглежданата разпоредба правен интерес, така и от гледна точка на страните по договора за кредит.

34

Така нарушаването на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя може да доведе до сключване от негова страна на договор за кредит, който го излага на свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. За сметка на това последиците от нарушаването на задълженията за предоставяне на информация могат да варират значително в зависимост от конкретното задължение, като тежестта на това нарушение зависи освен това на практика от броя и значимостта на липсващите в договора за кредит данни. Например такива нарушения могат да направят трудно за потребителя сравнението на предложенията за кредит или упражняването на правата, произтичащи от договора за кредит.

35

От това следва, че нарушаването на две задължения от основно значение може да има различни последици за потребителя и прилаганите санкции, без непременно да са едни и същи, и в двата случая трябва да бъдат по-специално пропорционални, като се вземат предвид както индивидуалната тежест на нарушението, така и различните последици, които произтичат от него за потребителя.

36

С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска санкция, налагана за нарушаване на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива, да се различава от санкцията, предвидена за нарушаване на други, евентуално равностойни задължения, предвидени в посочената директива, и по-специално на предвиденото в член 10, параграф 2 от същата директива задължение относно информацията, която следва да бъде посочена в договорите за потребителски кредит, при условие че са изпълнени предвидените в посочения член 23 условия.

37

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (десети състав) реши:

Член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета

трябва да се тълкува в смисъл, че

допуска санкция, налагана за нарушаване на задължението за проверка на кредитоспособността на потребителя, предвидено в член 8, параграф 1 от тази директива, да се различава от санкцията, предвидена за нарушаване на други, евентуално равностойни задължения, предвидени в посочената директива, и по-специално на предвиденото в член 10, параграф 2 от същата директива задължение относно информацията, която следва да бъде посочена в договорите за потребителски кредит, при условие че са изпълнени предвидените в посочения член 23 условия.