–

за MK, от M. Mensching, Rechtsanwalt,

–

за Lufthansa CityLine GmbH, от C. Schalast, Rechtsanwalt,

–

за германското правителство, от J. Möller, S. Heimerl и P.‑L. Krüger, в качеството на представители,

–

за датското правителство, от J. F. Kronborg, в качеството на представител,

–

за полското правителство, от J. Lachowicz и A. Siwek-Ślusarek, в качеството на представители,

–

за норвежкото правителство, от I. Thue и T. Hostvedt Aarthun, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от T. S. Bohr и D. Recchia, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение за работа при непълно работно време, сключено на 6 юни 1997 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което фигурира в приложението към Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) (ОВ L 14, 1998 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 35).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между MK, пилот, и неговия работодател Lufthansa CityLine GmbH (наричан по-нататък „CLH“), въздушен превозвач, извършващ полети на къси и дълги разстояния, по повод на правото на MK да получи възнаграждение за отработеното от него допълнително полетно дежурство.

3

Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, озаглавена „Приложно поле“, предвижда:

„Настоящото споразумение се прилага за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка“.

4

Клауза 3 от Рамковото споразумение, озаглавена „Определения“, гласи:

„По смисъла на настоящото споразумение:

5

Клауза 4 от Рамковото споразумение е озаглавена „Принцип на дискриминация“ и предвижда в точки 1—3:

„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време не трябва да се третират по по-неблагоприятен начин, отколкото работниците на пълно работно време които са взети за сравнение, само поради това, че те работят на непълно работно време, освен ако различното отношение не е оправдано от обективни причини.

2. При необходимост, се прилага принципът pro rata temporis.

3. Редът и условията по прилагането на настоящата клауза се определят от държавите членки и/или социалните партньори, като се отчита европейското законодателство, националното законодателство, колективните трудови договори и практиката“.

6

Директива 97/81 е транспонирана в германското право с Gesetz über Teilzeitarbeit und befristete Arbeitsverträge (Teilzeit- und Befristungsgesetz) (Закон за работата при непълно работно време и срочните трудови договори) от 21 декември 2000 г. (BGBl. 2000 I, стр. 1966).

7

Съгласно член 2, параграф 1, трето изречение от Закона за работата при непълно работно време и срочните трудови договори в редакцията му, приложима към спора по главното производство (наричан по-нататък „TzBfG“), „сравним работник на пълно работно време“ по смисъла на тази разпоредба е „работник или служител на пълно работно време в съответното предприятие, който има същия вид трудово правоотношение и извършва същата или подобна дейност“ като работника на непълно работно време в това предприятие.

8

Съгласно член 4, параграф 1 от TzBfG:

„Работник на непълно работно време не трябва да бъде третиран по по-неблагоприятен начин от сравним работник на пълно работно време, само поради това че работи на непълно работно време, освен ако не съществуват обективни причини, оправдаващи различното третиране. Работникът на непълно работно време трябва да получава възнаграждение или друга делима възмездна престация, чийто размер трябва да съответства поне на частта от работното му време спрямо това на сравним работник на пълно работно време“.

9

Член 22, параграф 1 от TzBfG гласи, че не е възможно отклонение в ущърб на засегнатия работник по-специално от посочените по-горе разпоредби на този закон.

10

Колективните трудови договори, приложими към съответното трудово правоотношение (наричани по-нататък „приложимите колективни трудови договори“), са следните:

11

Рамковият колективен трудов договор № 4 относно служителите, които са част от летателния персонал на CLH, предвижда в членове 6—8:

„Член 6 Работно време

(1)   „Работно време“ означава времето, през което служителите полагат труд под ръководството на CLH. Работното време включва:

[…]

(3)   Служителите се разпределят на работа въз основа на работни графици. По правило те се отнасят за период от четири седмици и трябва да бъдат публикувани достатъчно рано. […]

(4)   При изготвянето на графиците и разпределянето на служителите следва да се спазват приложимите колективни трудови договори и да се осигури, в рамките на разумните възможности на равнище предприятие, еднакво работно натоварване за всички служители на съответното им място на работа, както между служителите с оглед на съответната им категория на заетост (екипажи на въздухоплавателни средства и наземен персонал), така и при отчитане на програмата на CLH и конкретните обстоятелства за всеки отделен случай, в рамките на дванадесетмесечен период.

[…]

Член 7 Полетно време

(1)   Полетното време по смисъла на настоящия рамков колективен трудов договор се отнася до целия период между момента, в който самолетът започне да се движи на собствена или външна тяга, за да изпълни излитане, до момента, в който той спре в края на полета (блок-полетно време).

(2)   Полетното време (блок-полетно време) на всеки служител не може да надвишава 1000 часа за календарна година.

Член 8 Полетно дежурство

(1)   Полетното дежурство, за което се дължи възнаграждение, включва:

(2)   […]

(3)   

(4)   […]

(5)   Полетното дежурство не трябва да превишава 210 часа за период от 30 последователни дни и 1800 часа за една календарна година“.

12

Колективен трудов договор № 6 относно възнагражденията на служителите, които са част от летателния персонал на CLH, предвижда в член 4:

„Възнаграждение за допълнителни часове полетно дежурство

(1)   От 106-ия час полетно дежурство в месеца (съгласно член 8, параграф 1 от Рамков колективен трудов договор № 1 за летателния персонал (наричан по-нататък „MTV cockpit № 1“) се изплаща възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство в размер на 1/100 от общата индивидуална месечна заплата (съгласно член 3) за всеки час полетно дежурство.

(2)   От 121-ия час полетно дежурство в месеца (съгласно член 8, параграф 1 от MTV cockpit № 1) се изплаща възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство в размер на 1/85 от общата индивидуална месечна заплата (в съответствие с член 3) за всеки час полетно дежурство.

(3)   От 136-ия час полетно дежурство в месеца (съгласно член 8, параграф 1 от MTV cockpit № 1) се изплаща възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство в размер на 1/73 от общата индивидуална месечна заплата (в съответствие с член 3) за всеки час полетно дежурство.

(4)   […]

(5)   При изчисляването на посоченото в параграфи 1—3 право на възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство, за всеки пълен календарен ден, който не е отработен поради отпуск или изисквано от CLH обучение, всеки месец в полза на служителя се отчитат 3,5 допълнителни часа полетно дежурство, но не повече от 98 часа полетно дужерство на месец“.

13

Друг колективен трудов договор, сключен между социалните партньори на 29 ноември 2014 г. и озаглавен „Ръководство „Jump“ („Eckpunktepapier „Jump“), предвижда в параграф III, точка 6:

„Възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство

По отношение на възнаграждението за допълнителните часове полетно дежурство в областта на междуконтиненталните полети с апарати от вида Airbus A 340 в рамките на проекта „Jump“ праговете на задействане се определят по следния начин:

Първо ниво: 93 часа

Второ ниво: 106 часа

Трето ниво: 120 часа

За всеки пълен календарен ден надбавката по член 4, параграф 5 от Колективен трудов договор № 6 възлиза на 3,1 часа полетно дежурство, но не повече от 87 часа полетно дежурство на месец“.

14

От 2001 г. ищецът в главното производство работи като пилот и първи офицер при CLH. От 2010 г. той работи на непълно работно време, което е 90 % от пълното работно време на пилотите, въз основа на споразумение между работодателя и представители на работниците, сключено между CLH и неговия работнически съвет. Основното му възнаграждение, включително надбавките, е намалено с 10 % и на ищеца в главното производство са предоставени 37 допълнителни дни отпуск годишно. Броят на неговите часове полетно дежурство през работните му дни обаче не е намален.

15

В съответствие с приложимите колективни трудови договори полетното дежурство е съставна част на работното време, за което се заплаща основното възнаграждение. Работникът получава възнаграждение за допълнителните часове полетно дежурство в допълнение към това основно възнаграждение (наричано по-нататък „допълнителното възнаграждение“), когато е отработил определен брой часове полетно дежурство в рамките на един месец и е надвишил определените прагове за „задействане“ на допълнителното възнаграждение. За тази цел споменатите колективни трудови договори предвиждат „три прогресивно нарастващи почасови ставки“, които са по-високи от ставката, изчислена на база на основното възнаграждение.

16

По-конкретно, тези три почасови ставки са приложими за изчисляването на възнаграждението по отношение на полетите на къси разстояния, когато съответният работник е отработил съответно 106, 121 и 136 часа полетно дежурство месечно (наричани по-нататък „прагове на задействане“). При полетите на дълги разстояния се прилагат намалени прагове на задействане, съответно от 93, 106 и 120 часа полетно дежурство на месец.

17

Приложимите колективни трудови договори обаче не предвиждат намаляване на тези прагове на задействане за работниците на непълно работно време в зависимост от процента на работа на непълно работно време, поради което посочените прагове на задействане са идентични за пилотите, работещи на пълно работно време, и за пилотите, работещи на непълно работно време.

18

Що се отнася до ищеца в главното производство, за да може да определи допълнителното възнаграждение, CLH изчислява индивидуален праг на задействане, като взема предвид работата на заинтересованото лице на непълно работно време. За часовете полетно дежурство, които отработва над този индивидуален праг на задействане, ищецът получава почасово възнаграждение, изчислено на база на основното му възнаграждение. Само когато полетното дежурство на ищеца в главното производство превишава праговете на задействане, приложими за работниците на пълно работно време, той получава допълнителното възнаграждение.

19

Ищецът в главното производство счита, че има право на допълнителното възнаграждение, тъй като би надвишил праговете на задействане, ако те бъдат намалени в зависимост от процента на работа на непълно работно време, и иска от CLH разликата между вече изплатеното възнаграждение и възнаграждението, увеличено въз основа на намалените прагове на задействане за положеното от него допълнително полетно дежурство. По-специално той иска да му бъде изплатена тази разлика във възнаграждението за периода декември 2014 г.—ноември 2018 г. В това отношение той изтъква, че е третиран по-неблагоприятно от работник на пълно работно време, че не е взет предвид принципът pro rata temporis и че няма обективна причина, която да оправдава това различно третиране. Освен това, като са предвидили допълнителното възнаграждение, социалните партньори според него не са имали за цел да компенсират специфично работно натоварване, а само да защитят свободното време на работниците.

20

CLH застъпва становището, че не е длъжно да извърши исканото от ищеца в главното производство плащане, тъй като счита, че е налице обективна причина, оправдаваща различното третиране на работниците на непълно и работниците на пълно работно време. Тъй като допълнителното възнаграждение има за цел да компенсира специфично работно натоварване, то се дължало само когато праговете на задействане са превишени.

21

В първоинстанционното производство Arbeitsgericht München (Трудов съд Мюнхен, Германия) уважава иска на ищеца в главното производство. Landesarbeitsgericht München (Областен трудов съд Мюнхен, Германия), действащ като въззивна инстанция, обаче отхвърля иска. С допуснатата от последната юрисдикция ревизионна жалба ищецът в главното производство поддържа този иск.

22

Запитващата юрисдикция изразява съмнения по въпроса дали отказът да се намалят праговете на задействане пропорционално на продължителността на работното време на ищеца в главното производство е в съответствие с разпоредбите на Рамковото споразумение.

23

В това отношение тази юрисдикция уточнява, че по принцип в практиката на Съда могат да се разграничат два различни подхода. Според запитващата юрисдикция, от една страна, съгласно първия подход Съдът е установил в решение от 15 декември 1994 г., Helmig и др. (C‑399/92, C‑409/92, C‑425/92, C‑34/93, C‑50/93 и C‑78/93, EU:C:1994:415, т. 26 и сл.), че е налице различно третиране винаги когато при равен брой часове, отработени въз основа на съществуващо правоотношение за полагане на труд срещу възнаграждение, общото възнаграждение, изплащано на работниците на пълно работно време, е по-високо от това, което получават работниците на непълно работно време. Според посочената юрисдикция, приложено към положението в главното производство, това сравнение на общите възнаграждения би довело до констатацията, че не е налице „по-неблагоприятно“ третиране на работниците на непълно работно време, а именно пилотите на непълно работно време и пилотите на пълно работно време, получаващи едно и също възнаграждение за полетното дежурството, което надхвърля индивидуалните прагове на задействане на работниците на непълно работно време.

24

Според запитващата юрисдикция, от друга страна, съгласно втория подход в решение от 27 май 2004 г., Elsner-Lakeberg (C‑285/02, EU:C:2004:320), Съдът изисква като метод за проверка дали е спазен принципът на равно заплащане на работниците от мъжки пол и от женски пол, всеки елемент от възнаграждението да се разглежда поотделно с оглед на този принцип, а не да се прави само обща преценка. Според посочената юрисдикция в това решение Съдът е установил „по-неблагоприятно“ третиране на работниците на непълно работно време, тъй като за последните броят на часовете извънреден труд, който дава право на допълнително възнаграждение, не е намален пропорционално на продължителността на работното им време.

25

Запитващата юрисдикция уточнява, че ако вторият подход бъде възприет в делото по главното производство, това би довело до установяване на различно третиране, произтичащо от факта, че пилотите, работещи на непълно работно време, получават допълнителното възнаграждение само когато са отработили без добавка към възнаграждението часовете полетно дежурство между първото ниво на индивидуалния им праг на задействане, който е намален в зависимост от техния процент на работа на непълно работно време, и фиксираните прагове на задействане.

26

Следователно работник на непълно работно време би получавал допълнителното възнаграждение не от първия час, в който е превишил първото ниво на индивидуалния праг на задействане, а само когато е превишен прагът, приложим за работниците на пълно работно време. Според запитващата юрисдикция това важи по аналогия за второто и третото ниво на прагове на задействане. Като се има предвид, че за работниците на непълно работно време прагът, от който възниква дадено право, не се намалява в зависимост от продължителността на индивидуалното им работно време, възникват неблагоприятни последици за тези работници, що се отнася до съотношението между извършената престация и насрещната престация за нея, което води до различно третиране на посочените работници и на работниците на пълно работно време.

27

Запитващата юрисдикция уточнява, че от постановяването на нейното решение от 19 декември 2018 г., 10 AZR 231/18, тя следва този втори подход.

28

Други юрисдикции и част от националната доктрина обаче са изразили резерви по отношение на посочения втори подход. Поради това според запитващата юрисдикция тя вече не може да счита, че по този въпрос не съществува никакво разумно съмнение.

29

При тези обстоятелства Bundesarbeitsgericht (Федерален трудов съд, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която поставя заплащането на допълнително възнаграждение — по начин, еднакъв за работниците на непълно работно време и за сравнимите работници на пълно работно време — в зависимост от превишаването на един и същ брой работни часове от определена дейност като полетното дежурство на пилот, трябва да се счита за „по-неблагоприятно“ третиране на работниците на непълно работно време по смисъла на тази разпоредба.

31

Най-напред следва да се определи дали спорът по главното производство попада в приложното поле на Рамковото споразумение.

32

В това отношение от самия текст на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, съгласно който това рамково споразумение се прилага „за работници на непълно работно време, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закона, колективен трудов договор или практика, която е в сила във всяка държава членка“, следва, че приложното поле на това споразумение е очертано широко (решение от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre,C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 37).

33

Освен това клауза 3, точка 1 от посоченото рамково споразумение определя работника на непълно работно време като „работник или служител, чиито нормални работни часове, изчислени на седмична основа или осреднени за времето на заетост до една година, са по-малко от нормалните работни часове на сравним работник на пълно работно време“.

34

В случая ищецът в главното производство има сключен с CLH трудов договор, за който се прилагат колективните трудови договори, посочени в точка 10 от настоящото решение. Макар продължителността на седмичното работно време на последния да не е фиксирана поради особения характер на професията му, безспорно е също, че в приложение на този трудов договор той работи по-малко часове годишно в сравнение с пилот на пълно работно време, тъй като срещу намаление на заплатата с 10 % му се предоставят допълнителни 37 дни годишен отпуск, за да се приведе в действие намаляването на работното му време. Поради това ищецът в главното производство трябва да се счита за „работник на непълно работно време“ по смисъла на член 3, точка 1 от Рамковото споразумение.

35

Ето защо следва да се приеме, че спорът в главното производство попада в приложното поле на посоченото рамково споразумение.

36

На второ място, за целите на тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение следва да се припомни, че то цели, от една страна, да насърчи работата на непълно работно време, и от друга страна, да премахне дискриминацията между работниците на непълно и работниците на пълно работно време (решение от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 41 и цитираната съдебна практика).

37

Забраната за дискриминация, прогласена в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, е само специфичен израз на общия принцип на равенство, който е част от основните принципи на правото на Съюза (решение от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 42 и цитираната съдебна практика).

38

С оглед на тези цели посочената клауза следва да се разбира като израз на принцип на социалното право на Съюза, който не може да се тълкува стеснително (решение от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre, C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 43 и цитираната съдебна практика).

39

В съответствие с целта да се премахне дискриминацията между работниците на непълно и работниците на пълно работно време посочената клауза не допуска, що се отнася до условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време да бъдат третирани по „по-неблагоприятен начин“, отколкото сравнимите работници на пълно работно време, само поради това че работят на непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини (решение от 5 май 2022 г., Universiteit Antwerpen и др., C‑265/20, EU:C:2022:361, т. 43 и цитираната съдебна практика).

40

Освен това Съдът е постановил, че посочената разпоредба има за цел да приложи принципа на недопускане на дискриминация спрямо работниците на непълно работно време, за да се попречи на работодателите да използват подобно трудово правоотношение като средство за лишаване на тези работници от права, признати на работниците на пълно работно време (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2020 г., Baldonedo Martín, C‑177/18, EU:C:2020:26, т. 35 и цитираната съдебна практика).

41

Що се отнася до въпроса дали в случая допълнителното възнаграждение попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“, посочено в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, Съдът е постановил, че тези условия обхващат условията относно възнагражденията (решения от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 36, и от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre, C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 52 и цитираната съдебна практика).

42

При определянето на съставните елементи на възнаграждението и на тяхното равнище компетентните национални органи са длъжни да прилагат по отношение на работниците на непълно работно време принципа на недопускане на дискриминация, така както е установен в клауза 4 от Рамковото споразумение, като същевременно се отчита принципът pro rata temporis, когато това е необходимо (решение от 7 юли 2022 г., Zone de secours Hainaut-Centre, C‑377/21, EU:C:2022:530, т. 53).

43

Ето защо следва да се приеме, че допълнителното възнаграждение попада в обхвата на понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение.

44

Що се отнася до сходството на положенията на пилотите на CLH на пълно и на непълно работно време, какъвто е ищецът в главното производство, съгласно постоянната съдебна практика, за да се прецени дали работници извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се установи дали — предвид съвкупност от фактори, като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези работници се намират в сходно положение (вж. по аналогия решение от 15 декември 2022 г., Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Университетски изследователи), C‑40/20 и C‑173/20, EU:C:2022:985, т. 101 и цитираната съдебна практика).

45

Ако се установи, че докато са работели, работниците на непълно работно време са изпълнявали същите функции като наетите от същия работодател работници на пълно работно време или са заемали същата длъжност като тях, по принцип следва да се приеме, че положението на тези две категории работници е сходно (вж. по аналогия решение от 15 декември 2022 г., Presidenza del Consiglio dei Ministri и др. (Университетски изследователи), C‑40/20 и C‑173/20, EU:C:2022:985, т. 102 и цитираната съдебна практика).

46

Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че пилотите на CHL на пълно и непълно работно време извършват една и съща работа, и по-специално същото полетно дежурство, така че положението на ищеца в главното производство като пилот на непълно работно време е сравнимо с това на пилотите, работещи на пълно работно време, по смисъла на член 4, параграф 1 от TzBfG, разглеждан във връзка с член 2, параграф 1, трето изречение от този закон, освен ако не се установи друго при последната проверка, която следва да извърши запитващата юрисдикция.

47

Накрая, що се отнася до въпроса дали съществува разлика в третирането на пилот, работещ на непълно работно време, като ищеца в главното производство, и пилотите, работещи на пълно работно време, от прегледа на елементите на възнаграждението на съответните работници, така както са изложени в преюдициалното запитване, е видно, че пилот на непълно работно време получава допълнителното възнаграждение не от първия час, от който е превишено първото ниво на индивидуалния му праг на задействане, а само когато е превишено първото ниво от прага на задействане, приложим за пилотите на пълно работно време. Това важи по аналогия за второто и третото ниво прагове на задействане. Така пилотите на непълно работно време трябва да имат същия брой часове полетно дежурство като пилотите на пълно работно време, за да получат това възнаграждение, без този праг да се намалява в зависимост от продължителността на индивидуалното им работно време. При тези условия пилотите на непълно работно време не достигат или достигат с много по-малка вероятност от пилотите на пълно работно време праговете на задействане, които се изискват, за да получат допълнителното възнаграждение.

48

Всъщност, макар възнаграждението за час полет да изглежда равно за двете категории пилоти до достигане на тези прагове на задействане, все пак следва да се отбележи, че за пилотите на непълно работно време посочените идентични прагове на задействане съответстват на по-дълго летателно дежурство отколкото за пилотите на пълно работно време с оглед на общото им работно време и оттам по-голяма тежест, отколкото за пилотите на пълно работно време (вж. по аналогия решение от 27 май 2004 г., Elsner-Lakeberg, C‑285/02, EU:C:2004:320, т. 17). Следователно подобно положение поражда неблагоприятни последици за пилотите на непълно работно време, що се отнася до съотношението между предоставената и насрещната престация.

49

Тъй като по този начин работниците на непълно работно време много по-рядко отговарят на условията, за да имат право на допълнителното възнаграждение, следва да се приеме, че пилот на непълно работно време като ищеца в главното производство е обект на различно третиране в сравнение със сравнимите пилоти на пълно работно време, което е забранено от клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, освен ако не е оправдано от „обективна причина“ по смисъла на тази клауза.

50

С оглед на всичко изложено по-горе на първия въпрос следва да се отговори, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, която поставя заплащането на допълнително възнаграждение — по начин, еднакъв за работниците на непълно работно време и за сравнимите работници на пълно работно време — в зависимост от превишаването на един и същ брой работни часове от определена дейност като полетното дежурство на пилот, представлява „по-неблагоприятно“ третиране на работниците на непълно работно време по смисъла на тази разпоредба.

51

С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя заплащането на допълнително възнаграждение — по начин, еднакъв за работниците на непълно работно време и за сравнимите работници на пълно работно време — в зависимост от превишаването на един и същ брой работни часове от определена дейност като полетното дежурство на пилот, за да се компенсира специфично за тази дейност работно натоварване.

52

В съответствие с целта да се премахне дискриминацията между работниците на непълно и работниците на пълно работно време клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение не допуска, що се отнася до условията за наемане на работа, работниците на непълно работно време да бъдат третирани по „по-неблагоприятен“ начин, отколкото сравнимите работници на пълно работно време само поради това че работят при непълно работно време, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.

53

Заплащането на работниците на непълно работно време трябва да бъде еднакво с това на работниците на пълно работно време, без да се засяга прилагането на посочения в клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение принцип pro rata temporis (решение от 10 юни 2010 г., Bruno и др., C‑395/08 и C‑396/08, EU:C:2010:329, т. 64).

54

В случая от съображенията, изложени в точки 47—49 от настоящото решение, следва, че приложимите колективни трудови договори, които поставят изплащането на допълнителното възнаграждение в зависимост от идентични за пилотите на непълно и на пълно работно време прагове на задействане и в които не се прилага този принцип, представляват различно третиране, забранено по силата на тази клауза, точки 1 и 2, освен ако не е оправдано от „обективна причина“.

55

В рамките на член 267 ДФЕС Съдът няма компетентност да преценява фактите и да прилага нормите на правото на Съюза към определен случай. Ето защо запитващата юрисдикция е тази, която трябва да даде правните квалификации, необходими за решаването на спора в главното производство. За сметка на това Съдът трябва да ѝ предостави всички необходими указания, за да я насочи при тази преценка (вж. в този смисъл решение от 10 март 2022 г., Landkreis Gifhorn, C‑519/20, EU:C:2022:178, т. 47 и цитираната съдебна практика).

56

От тази гледна точка запитващата юрисдикция следва да определи, като вземе предвид всички релевантни фактори, дали разглежданото в главното производство различно третиране може да се счита за оправдано от „обективна причина“. В рамките на тази преценка посочената юрисдикция ще трябва да вземе предвид следните съображения.

57

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда понятието „обективни причини“ по смисъла на клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се разбира в смисъл, че не позволява разликата в третирането на работниците на непълно работно време и на работниците на пълно работно време да бъде оправдана с обстоятелството, че е предвидена от обща и абстрактна национална норма като закон или колективен трудов договор (решение от 1 март 2012 г., O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 64 и цитираната съдебна практика).

58

Напротив, посоченото понятие изисква констатираната разлика в третирането да бъде оправдана от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, за да може да се гарантира, че тази разлика отговаря на реална потребност, че е годна за постигане на преследваната цел и че е необходима в това отношение. Посочените характеристики могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени трудови договори за работа на непълно работно време, и от присъщите на тези задачи особености или евентуално от преследването на законосъобразна цел на социалната политика на държава членка (вж. в този смисъл решение от 1 март 2012 г.,O’Brien, C‑393/10, EU:C:2012:110, т. 64 и цитираната съдебна практика, и определение от 15 октомври 2019 г., AEAT (Изчисляване на трудовия стаж на работниците на вертикално циклично непълно работно време), C‑439/18 и C‑472/18, EU:C:2019:858, т. 47).

59

В случая от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че за да оправдаят разглежданото в главното производство различно третиране, CLH и германското правителство се позовават на целта за компенсиране на специфичното работно натоварване при полетното дежурство, което се отразява на здравето на пилотите, както и на тясно свързаната с тази цел друга цел за възпиране на авиокомпаниите да използват прекомерно пилотите.

60

Първо, следва да се отбележи, че според запитващата юрисдикция в приложимите разпоредби на колективните трудови договори не се посочва каквато и да било обективна причина, която може да оправдае разглежданото в главното производство различно третиране, и че именно въз основа на общата им структура тази юрисдикция счита, че преследваната от социалните партньори цел би могла да бъде тази, на която се позовават CLH и германското правителство, което споменатата юрисдикция следва да провери.

61

Второ, макар тези страни да изтъкват ограниченията, присъщи на летателната дейност, която все пак представлява основната дейност на пилота, те потвърждават в съдебното заседание, че праговете за задействане на часовете летателно дежурство, предвидени в приложимите колективни трудови договори, не се основават на обективно определени стойности или на научни познания, нито пък на общи експериментални данни, например относно последиците от натрупването на месечния брой летателни часове. Поради това изглежда, че не съществуват обективни и прозрачни критерии, позволяващи да се гарантира, че разглежданото в главното производство различно третиране и прилагането на еднакви прагове за пилотите, работещи на непълно работно време, и за сравнимите пилоти, работещи на пълно работно време, отговарят на реална потребност в съответствие със съдебната практика, цитирана в точка 58 от настоящото решение, което запитващата юрисдикция все пак следва да провери.

62

Трето, съгласно тази съдебна практика, освен че такова различно третиране трябва да отговаря на реална потребност, то трябва да е от естество да позволи постигането на преследваната цел и да е необходимо в това отношение. Освен това тази цел трябва да се преследва последователно и систематично в съответствие с изискванията на съдебната практика (вж. в този смисъл решения от 12 януари 2010 г., Petersen, C‑341/08, EU:C:2010:4, т. 53 и цитираната съдебна практика, и от 21 януари 2021 г., INSS, C‑843/19, EU:C:2021:55, т. 32).

63

Що се отнася обаче до въпроса дали установеното различно третиране е от естество да позволи постигането на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение по смисъла на посочената съдебна практика, както отбелязва запитващата юрисдикция, съществуват съмнения дали определянето на еднакви прагове на задействане за пилотите, за да получат допълнителното възнаграждение, е подходящо и последователно с оглед на целта за защита на здравето на последните от прекомерно работно натоварване. Всъщност определянето на еднакви прагове на задействане по принцип е равнозначно на незачитане на индивидуалните последици, които могат да произтекат от работното натоварване и от специфичните ограничения, свързани с полетите. То е равнозначно и на неотчитане на причините, които са в самата основа на института на работата на непълно работно време, като например възможните несвързани с професията задължения на съответния пилот.

64

Освен това не е изключено в този контекст система на компенсиране с почивка на работните часове, на почивни дни или дори определянето на прагове за часовете полетно дежурство на седмица, а не на месец, да представлява по-подходяща и последователна мярка от разглежданата в главното производство за постигане на посочената цел.

65

Освен това определянето на еднакви прагове на задействане за получаване на допълнителното възнаграждение вместо въвеждането на индивидуализирани прагове на задействане в зависимост от трудовия договор, създава проблем с последователността с оглед на целта авиокомпаниите да бъдат възпрени да карат пилотите да работят прекомерно в случая на пилотите на непълно работно време. Всъщност посочените компании заплащат това допълнително възнаграждение само когато е надхвърлен прагът на задействане, съответстващ на работното време на пилотите на пълно работно време.

66

Накрая, доколкото икономически съображения са в основата на приемането на посочената национална правна уредба, както и на отказа за прилагане на принципа pro rata temporis към положението в главното производство, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика строгото управление на персонала се числи към съображенията от бюджетен характер, с които не може да се оправдае дискриминация (вж. в този смисъл решение от 22 април 2010 г., Zentralbetriebsrat der Landeskrankenhäuser Tirols, C‑486/08, EU:C:2010:215, т. 46 и цитираната съдебна практика).

67

С оглед на всичко изложено по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че клауза 4, точки 1 и 2 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която поставя заплащането на допълнително възнаграждение — по начин, еднакъв за работниците на непълно работно време и за сравнимите работници на пълно работно време — в зависимост от превишаването на същия брой работни часове от определена дейност като полетното дежурство на пилот, за да се компенсира специфично за тази дейност работно натоварване.

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: