1

С жалбите си Grupa Azoty S.A., Azomureș SA и Lipasmata Kavalas LTD Ypokatastima Allodapis (C‑73/22 P) искат отмяна на определение на Общия съд на Европейския съюз от 29 ноември 2021 г., Grupa Azoty и др./Комисия (T‑726/20), а Advansa Manufacturing GmbH, Beaulieu International Group NV, Brilen SA, Cordenka GmbH & Co. KG, Dolan GmbH, Enka International GmbH & Co. KG, Glanzstoff Longlaville SAS, Infinited Fiber Company Oy, Kelheim Fibres GmbH, Nurel SA, PHP Fibers GmbH, Teijin Aramid BV, Thrace Nonwovens & Geosynthetics monoprosopi AVEE mi yfanton yfasmaton kai geosynthetikon proïonton S.A. и Trevira GmbH (C‑77/22 P) — на определение на Общия съд на Европейския съюз от 29 ноември 2021 г., Advansa Manufacturing и др./Комисия (T‑741/20) (наричани по-нататък общо „обжалваните определения“), с които Общият съд отхвърля като недопустими жалбите им за частична отмяна на съобщение на Комисията, озаглавено „Насоки относно определени мерки за държавна помощ в контекста на системата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г.“, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 25 септември 2020 г. (OВ C 317, 2020 г., стр. 5, наричани по-нататък „спорните насоки“).

2

Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, 2003 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), изменена с Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. (ОВ L 76, 2018 г., стр. 3, наричана по-нататък „Директива 2003/87“), установява схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза (наричана по-нататък „СТЕ“).

3

Член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 гласи:

„Държавите членки следва да приемат финансови мерки […] в полза на отраслите или подотраслите, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, действително възникващи при прехвърляне на разходи за емисии на парникови газове в цените на електроенергията, при условие че тези финансови мерки са в съответствие с правилата за държавна помощ, и по-специално не водят до неоправдано нарушаване на конкуренцията във вътрешния пазар. […]“.

4

Член 10б, параграф 1 от тази директива гласи:

„За изложени на риск от изместване на въглеродни емисии се считат тези отрасли и подотрасли, за които се получава стойност по-голяма от 0,2 за произведението на интензивността на търговията с трети държави — дефинирана като отношение на общата стойност на износа към трети държави плюс стойността на вноса от трети държави, разделени на общия пазарен обем в Европейското икономическо пространство (годишния оборот плюс общия внос от трети държави) — умножена по емисионната интензивност, изразена в kgCO2 за единица брутна добавена стойност (в евро). […]“.

5

Член 10б, параграфи 2 и 3 от посочената директива предвижда условията, при които отраслите и подотраслите, които не надвишават този праг, също могат да се считат за изложени на риск от изместване на въглеродни емисии и включени в групата, посочена в параграф 1 от тази разпоредба.

6

В точка 7 от спорните насоки Европейската комисия посочва, че в тези насоки тя „определя условията, при които мерки за помощ в контекста на СТЕ на [Съюза] могат се считат за съвместими с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) [ДФЕС]“.

7

Точка 9 от тези насоки гласи:

„Принципите, изложени в настоящите насоки, се прилагат само по отношение на конкретните мерки за помощ, предвидени в член 10а, параграф 6 и в член 10б от Директива [2003/87]“.

8

Съгласно точки 19—21 от посочените насоки:

„19. Помощта за непреки разходи за емисии се счита за съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) [ДФЕС], при условие че са спазени следните кумулативни условия:

20. Целта на този вид помощ е да се предотврати значителен риск от изместване на въглеродни емисии, по-специално поради прехвърлянето на разходи за [квоти на Европейския съюз] в цените на електроенергията, които се понасят от бенефициера на помощта, ако неговите конкуренти от трети държави не са изправени пред подобни разходи в своите цени на електроенергията и бенефициерът не може да прехвърли тези разходи в цените на продуктите, без да загуби значителен пазарен дял. Справянето с риска от изместване на въглеродни емисии, като на бенефициерите се помага да намалят излагането си на такъв риск, служи за постигането на екологична цел, тъй като целта на помощта е да се избегне увеличаване на глобалните емисии на парникови газове поради изнасяне на производство извън Съюза при липсата на обвързващо международно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове.

21. За да се ограничи рискът от нарушаване на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар, помощта трябва да бъде ограничена до сектори, които са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради значителни непреки разходи, които са действително извършени вследствие на прехвърлянето на разходи за емисии в цените на електроенергията. За целите на настоящите насоки действителен риск от изместване на въглеродни емисии се счита, че съществува, само ако получателят извършва дейност в сектор, включен в приложение I.

9

Приложение I включва списък с четиринадесет сектора, за които се смята, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии.

10

Точка 64 от спорните насоки предвижда, че считано от 1 януари 2021 г. тези насоки заменят Насоките относно определени мерки за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с квоти за емисии на парников газ след 2012 година, публикувани на 5 юни 2012 г. (ОВ C 158, 2012 г., стр. 4). В точки 65 и 66 от спорните насоки Комисията предвижда, че от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. тя ще прилага посочените в тях принципи по отношение на всички мерки за помощ, за които е постъпило уведомление, във връзка с които тя трябва да вземе решение, считано от 1 януари 2021 г., дори когато за проектите е подадено уведомление преди тяхното публикуване.

11

Жалбоподателите са предприятия с дейност в сектора на производството на азотни съединения и торове.

12

Този сектор не фигурира в списъка по приложение I към спорните насоки, озаглавено „Сектори, за които се смята, че са изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии поради непреки разходи за емисии“, макар да е бил включен в списъка по приложение II към насоките, публикувани на 5 юни 2012 г., озаглавено „Сектори и подсектори, за които предварително е преценено, че са изложени на значителен риск от „изтичане на въглерод“ поради непреки разходи за емисии“, който се е прилагал до 31 декември 2020 г.

13

На 15 и 16 декември 2020 г. жалбоподателите подават в секретариата на Общия съд жалби на основание член 263 ДФЕС, с които се иска отмяна на приложение I към спорните насоки.

14

С отделни молби, подадени в секретариата на Общия съд на 1 и 12 март 2021 г., Комисията повдига възражения за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.

15

С обжалваните определения Общият съд обявява жалбите за недопустими с мотива, че жалбоподателите, които не са адресати на спорните насоки, не са пряко засегнати от тях по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, тъй като тези насоки не пораждат пряко последици за правното положение на жалбоподателите.

16

В подкрепа на тази преценка в точки 39—43 от обжалваните определения Общият съд посочва по-специално, че макар в спорните насоки да е било счетено, че съществува реален риск от изместване на въглеродни емисии само ако получателят на помощта извършва дейност в сектор, включен в приложение I към насоките, това не изключва възможността държавите членки да уведомяват Комисията за мерки за помощ в полза на предприятия, извършващи дейности в сектори, различни от изброените в това приложение, и да се опитат да докажат, че въпреки неизпълнението на някой от заложените във въпросните насоки критерии, предназначена за същите предприятия помощ отговаря на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Като признава, че в подобен случай е много вероятно по силата на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9) Комисията да вземе решение, с което да констатира, че предвидената помощ е несъвместима с вътрешния пазар, Общият съд посочва, че само това решение може да породи преки правни последици спрямо предприятията, които са могли да се възползват от помощта.

17

От друга страна, в точка 38 от обжалваните определения Общият съд посочва, че ако държава членка не приеме никаква мярка за помощ, която да е от обхвата на спорните насоки, Комисията не приема каквото и да било решение по силата на Регламент 2015/1589. Ето защо и в този случай въпросните насоки не биха породили пряко последици за правното положение на жалбоподателите.

18

С жалбите си жалбоподателите искат от Съда:

19

Комисията иска от Съда:

20

С решение на председателя на Съда от 16 септември 2022 г. дела C‑73/22 P и C‑77/22 P са съединени за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

21

С молба, подадена в секретариата на Съда на 21 април 2023 г., жалбоподателите по дело C‑73/22 P искат възобновяване на устната фаза на производството.

22

В подкрепа на това искане посочените жалбоподатели изтъкват, че въпросът дали спорните насоки ги засягат пряко по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС не е бил надлежно разгледан в заключението на генералния адвокат, нито е бил обсъден изчерпателно пред Съда.

23

Според посочените жалбоподатели обсъждането на този въпрос трябва да продължи в рамките на съдебно заседание за изслушване на устните състезания и да се съсредоточи върху съдържанието, естеството, целите и правните последици на обжалвания акт, както и върху правото на ефективна съдебна защита. В заключението не били анализирани надлежно тези аспекти.

24

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно член 83 от неговия процедурен правилник във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат, Съдът може да постанови възобновяване на устната фаза на производството, по-специално когато счита, че делото не е напълно изяснено, когато след закриване на тази фаза някоя от страните посочи нов факт от решаващо значение за решението на Съда или когато делото трябва да се реши въз основа на довод, който все още не е бил обсъден между страните.

25

В случая, що се отнася, от една страна, до изложените от жалбоподателите съображения по заключението на генералния адвокат, следва да се припомни, че Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на Съда не предвиждат възможност страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат. Съгласно член 252, втора алинея ДФЕС генералният адвокат представя публично, при пълна безпристрастност и независимост, мотивирани заключения по делата, които следва да се разгледат с негово участие. Съдът не е обвързан нито от това заключение, нито от изложените от генералния адвокат мотиви към него. Поради това несъгласието на страна със заключението на генералния адвокат не може само по себе си да бъде основание за възобновяване на устната фаза на производството, независимо какви са разгледаните в заключението въпроси (решение от 31 януари 2023 г., Puig Gordi и др., C‑158/21, EU:C:2023:57, т. 37 и 38 и цитираната съдебна практика).

26

Що се отнася, от друга страна, до проведеното между страните обсъждане, след изслушване на генералния адвокат Съдът счита, че в края на писмената фаза на производство разполага с всички необходими данни, за да пристъпи към постановяване на решение, тъй като доводите, изложени в искането за възобновяване на устната фаза на производството, са били обсъдени подробно в писмената фаза.

27

В това отношение следва да се припомни, че на правото на изслушване не съответства абсолютно задължение за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания във всички производства. Такъв по-специално е случаят, когато делото не поставя фактически или правни въпроси, които не могат да бъдат адекватно решени въз основа на преписката по делото и на писмените становища на страните (решение от 21 декември 2021 г., Euro Box Promotion и др., C‑357/19, C‑379/19, C‑547/19, C‑811/19 и C‑840/19, EU:C:2021:1034, т. 123 и цитираната съдебна практика). Член 76, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда предвижда, че Съдът може да реши да не провежда съдебно заседание за изслушване на устните състезания, ако при прочита на представени в писмената фаза на производството изявления и становищата, счете, че разполага с достатъчно данни, за да се произнесе.

28

С оглед на гореизложеното искането за възобновяване на устната фаза на производството не следва да се уважава.

29

В подкрепа на жалбите си жалбоподателите изтъкват две идентични главни основания, изведени, първото, от непълнота на мотивите, а второто, от грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на условието физическото или юридическото лице, което подава жалба за отмяна на акт, на който не е адресат, да бъде пряко засегнато от този акт. С основание, изтъкнато при условията на евентуалност, което също е еднакво по двете дела, те твърдят, че Общият съд е трябвало да разгледа повдигнатите от Комисията възражения за недопустимост едновременно с разглеждането на жалбите по същество.

30

С първата част от първото си основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е установил фактите и не е отговорил на изложените пред него доводи.

31

В това отношение жалбоподателите подчертават, че са изтъкнали пред Общия съд, че за разлика от други насоки, спорните насоки не са само препоръчителни, а пораждат правни задължения за държавите членки. Установявайки в приложение I към спорните насоки изчерпателен списък на секторите, в полза на които следва да се предоставят посочените в член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 помощи, Комисията лишила държавите членки от възможността да предоставят на основание на тази разпоредба съвместима с вътрешния пазар държавна помощ на сектор, който не е посочен в това приложение. Това означавало, че държавите членки са обвързани от посоченото приложение.

32

Въпреки че тези доводи са били изложени пред него обаче, Общият съд не направил никаква фактическа констатация относно съдържанието, естеството или контекста на спорните насоки. Този пропуск довел до непълнота на мотивите, които съществено се различавали по-специално от тези на решение на Съда от 19 юли 2016 г., Kotnik и др. (C‑526/14, EU:C:2016:570), и на определение на Общия съд от 23 ноември 2015 г., EREF/Комисия (T‑694/14, EU:T:2015:915). В тези две съдебни решения, които се отнасят съответно до съобщение относно банковия сектор и до насоки в областта на опазването на околната среда, съдът на Съюза основал преценката си на подробен анализ на разглежданите актове.

33

С втората част от първото основание жалбоподателите твърдят, че Общият съд не е мотивирал в достатъчна степен преценката си в точка 38 от обжалваните определения, че дори в хипотезата, при която държава членка не приема никаква мярка за помощ, която да попада в обхвата на спорните насоки, не е изпълнено условието физическото или юридическото лице, което подава жалба срещу акт, на който не е адресат, да бъде пряко засегнато от този акт.

34

Те посочват, че тази хипотеза може да възникне, тъй като член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 не задължава държавите членки да приемат мерки за помощ. Ето защо било важно да се разбере по какви причини Общият съд е счел, че при липсата на приети от държавите членки мерки за помощ жалбоподателите не могат да бъдат пряко засегнати от спорните насоки. Извършената от Общия съд преценка, която води до констатацията, че само решение на Комисията на основание Регламент 2015/1589 може да засяга пряко жалбоподателите, не била достатъчно мотивирана.

35

Според Комисията първото основание трябва да се отхвърли.

36

Що се отнася до задължението за мотивиране, което Общият съд има по силата на член 36 и член 53, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, съгласно постоянната съдебна практика решението на Общия съд трябва да излага по ясен и недвусмислен начин съображенията на този съд, така че да даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол (вж. по-специално решения от 13 януари 2022 г., Германия и др./Комисия, C‑177/19 P—C‑179/19 P, EU:C:2022:10, т. 37, и от 9 март 2023 г., Les Mousquetaires и ITM Entreprises/Комисия, C‑682/20 P, EU:C:2023:170, т. 40).

37

В обжалваните определения Общият съд най-напред описва в раздел, посветен на обстоятелствата по спора, съдържанието и контекста на спорните насоки, след което припомня в първата част от преценката си съдебната практика относно условията за допустимост на жалбите, подадени от физически или юридически лица срещу актове, на които те не са адресати.

38

По-нататък в точка 34 от тези определения той посочва, че списъкът на икономическите сектори, в приложение I към спорните насоки, по принцип задължава Комисията да приеме — в рамките на приложението на тези насоки — за съвместими с вътрешния пазар само държавните помощи, предоставени в полза на посочените в този списък сектори.

39

С оглед на тези обстоятелства в точки 36—43 от обжалваните определения Общият съд анализира различните хипотези, които могат да възникнат във връзка с посочените в спорните насоки помощи, предоставянето на които се насърчава от член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87. Точки 36 и 37 от тези определения се отнасят до хипотезите, в които държава членка решава да предостави тези помощи, а точка 38 — до хипотезата, в която държава членка решава да не ги предостави. Точки 39—43 от посочените определения се отнасят до хипотезата, в която държава членка възнамерява да предостави такива помощи в полза на сектор, който не са посочени в приложение I към спорните насоки, и уведомява Комисията за тези помощи, на основание на първичното право на Съюза, а именно на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

40

В този анализ Общият съд подробно е изложил съображения, които недвусмислено обясняват причините, поради които доводите на жалбоподателите са отхвърлени. Всъщност жалбоподателите са твърдели, че спорните насоки са задължителни за държавите членки, че те не им позволяват да предоставят помощи в полза на сектори, които не са посочени в приложение I към тези насоки, и че по този начин те пораждат преки последици за правното положение на предприятията, които извършват дейност в тези сектори.

41

Що се отнася по-специално до изтъкнатата от жалбоподателите хипотеза, при която държава членка решава да не приема никаква мярка за помощ, която да попада в обхвата на спорните насоки, в точка 38 от тези определения Общият съд ясно е изложил преценката си, че в тази хипотеза спорните насоки не могат да засегнат правното положение на жалбоподателите, тъй като при липсата на помощ, Комисията няма да е длъжна да прилага тези насоки.

42

Освен това в точки 39—43 от обжалваните определения, съдържанието на които е обобщено в точка 16 от настоящото решение, Общият съд подробно е обяснил, че държавите членки имат право да уведомяват Комисията за мерки за помощ в полза на икономически сектор, който, макар да не е посочен в това приложение, би могъл поради изключителни обстоятелства да бъдат изложени на реален риск от изместване на въглеродни емисии и да отговарят на условията за предоставяне на помощ по член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

43

Следователно, противно на твърдяното в първата част от първото основание, Общият съд е анализирал възраженията за недопустимост с оглед на съдържанието и контекста на спорните насоки и в точки 36—43 от обжалваните определения е отговорил на доводите на жалбоподателите и така е изложил ясно мотивите за своето решение. Точка 38 от тези определения, която е обект на специална критика във втората част от първото основание, е част от мотивите на Общия съд и позволява да се разберат без затруднения съображенията, поради които той е счел, че приложение I към спорните насоки не поражда пряко последици за правното положение на жалбоподателите, тогава когато не е отпусната никаква помощ, за която да се отнасят тези насоки.

44

От това следва, че нито една от двете част на първото основание не е налице. Ето защо това основание трябва да бъде отхвърлено.

45

С второто си основание жалбоподателите изтъкват, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че те не са пряко засегнати от спорните насоки.

46

Те посочват, че за да се установят породените от акт на Съюза правни последици, трябва да се анализират по-специално предметът и съдържанието на акта, както и контекстът, в който той е приет. Обжалваните определения обаче не се основавали на такъв конкретен анализ, а на по-общи разсъждения, в които били допуснати редица грешки.

47

Общият съд изхождал от погрешното схващане, че от гледна точка на член 263 ДФЕС всички насоки на Комисията трябва да се квалифицират по един и същ начин. В това отношение жалбоподателите посочват, че обжалваните определения са съобразени с решение на Съда от 19 юли 2016 г., Kotnik и др. (C‑526/14, EU:C:2016:570), и с определение на Общия съд от 23 ноември 2015 г., EREF/Комисия (T‑694/14, EU:T:2015:915), макар тези съдебни решения да се отнасят до актове, които за разлика от спорните насоки оставят свобода на преценка на държавите членки.

48

Следвайки този подход, Общият съд пренебрегнал факта, че спорните насоки са адресирани до държавите членки и не им оставят никаква свобода на преценка по отношение на икономическите сектори, отговарящи на условията за помощите, които могат да бъдат предоставени по член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87.

49

Според жалбоподателите предвид обстоятелството, че държавите членки нямат свободна на преценка по този въпрос, Общият съд е трябвало да следва съображенията, изложени в решение от 5 май 1998 г., Dreyfus/Комисия (C‑386/96 P, EU:C:1998:193), в точка 44 от което се посочва, че частноправен субект, който не е адресат на акт на Съюза, може да се счита за пряко засегнат от този акт, когато възможността адресатите на този акт да не се съобразят с него е чисто теоретична.

50

Общият съд погрешно се основал на възможността държава членка да уведоми Комисията за мерките за помощ в полза на предприятия, извършващи дейности в сектори, различни от посочените в приложение I към спорните насоки, и да се опита да докаже, че тези мерки са съвместими с вътрешния пазар по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

51

В това отношение, жалбоподателите посочват, че макар да е вярно, че от правна гледна точка тази възможност съществува, това обстоятелство с нищо не променя факта, че спорните насоки изключват предоставянето на предвидените в член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 помощи на икономическите оператори, които осъществяват дейност в неупоменати в приложение I към насоките сектори. Това изключване не се компенсирало от възможността да се предоставят държавни помощи по силата на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС. Всъщност всяко очакване за предоставяне на такива помощи било напълно спекулативно, докато помощите по член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 били официално предвидени и насърчавани с тази разпоредба.

52

Освен това Общият съд изхождал от погрешното схващане, че икономически оператор може да бъде пряко засегнат само ако Комисията приеме решение по силата на Регламент 2015/1589. Съдът вече бил констатирал в областта на държавните помощи, че един икономически оператор може да бъде пряко засегнат от становище на Комисията, без тя формално да е приела решение по отношение на него (решение от 17 септември 2009 г., Комисия/Koninklijke FrieslandCampina, C‑519/07 P, EU:C:2009:556, т. 48—50).

53

В резултат на неправилната преценка на Общия съд жалбоподателите се оказвали лишени от всякакви способи за защита, въпреки че случаят им попадал в хипотезата, посочена по-специално в точка 33 от решение от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет (C‑50/00 P, EU:C:2002:462), при която трябва да може да се подаде жалба за отмяна, за да се гарантира съдебна защита.

54

В това отношение жалбоподателите подчертават, че държавите членки не са длъжни да приемат мерки за помощ по силата на член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87. Според тях е вероятно да не бъде отпусната никаква помощ, към която има отношение тази разпоредба, и следователно да не бъде прието никакво решение на Комисията по отношение на такава помощ. От финансова гледна точка подобно положение било сходно с положението, при което Комисията обявява за несъвместима с вътрешния пазар помощ, за която е отправено уведомление. Според анализа на Общия съд обаче в първия случай жалбоподателите не разполагат с никакви способи за защита, а във втория разполагат с такива способи. Тази разлика била недопустима, тъй като и в двата случая жалбоподателите били засегнати по един и същ начин.

55

Освен това Съдът признавал, че не е оправдано да се очаква от икономическите оператори, засегнати от акт на Съюза, да предизвикат отрицателно решение на държава членка, за да могат да оспорят този акт на Съюза (решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 66). Също така не било правдоподобно да се очаква, че държавите членки ще нарушат задължението си за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС, като нотифицират помощи в сектора за производството на азотни продукти и торове, въпреки че този сектор не е посочен в приложение I към спорните насоки.

56

Според Комисията второто основание за обжалване също трябва да се отхвърли.

57

От текста на точки 7 и 9 от спорните насоки е видно, че в тях се определят изискванията, които трябва да са изпълнени, за да могат мерките за помощ, попадащи в обхвата на СТЕ, и по-специално тези, посочени в член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87, да се считат за съвместими с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС.

58

Приемането на такива насоки е част от упражняването на изключителната компетентност на Комисията да преценява съвместимостта на мерките за помощ с вътрешния пазар на основание член 107, параграф 3 ДФЕС. В това отношение Комисията разполага с широка свобода на преценка (в този смисъл вж. по-специално решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 37—39, и от 15 декември 2022 г., Veejaam и Espo, C‑470/20, EU:C:2022:981, т. 29).

59

Като установява посредством насоки условията, при които мерки за помощ могат да се считат за съвместими с вътрешния пазар, и като обявява чрез публикуването на тези насоки, че ще прилага съдържащите се в тях правила, Комисията се самоограничава в упражняването на това право на преценка, в смисъл че ако държава членка подаде уведомление за проект за държавна помощ, който е съобразен с тези правила, Комисията по принцип трябва да разреши този проект. Тя не може да се отклонява от тези правила, за да не бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото като равното третиране или защитата на оправданите правни очаквания (решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 40, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 90).

60

Член 263, четвърта алинея ДФЕС предвижда, че всяко физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

61

Жалбоподателите не могат да бъдат квалифицирани като адресати на спорните насоки. Следователно, както личи от самия текст на член 263, четвърта алинея ДФЕС, за активната процесуална легитимация на жалбоподателите е необходимо поне, както отбелязва Общият съд в точка 27 от обжалваните определения, тези насоки да ги засягат пряко.

62

Тъй като условието жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалвания акт, е формулирано по идентичен начин както във втората част от изречението на член 263, четвърта алинея ДФЕС, така и в третата част от изречението на тази разпоредба, то трябва да има едно и също значение във всяка от тези части на изречението (решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C‑348/20 P, EU:C:2022:548, т. 73). Съгласно постоянната съдебна практика това условие изисква да бъдат кумулативно изпълнени два критерия, а именно обжалваният акт, от една страна, пряко да поражда последици за правното положение на лицето и от друга страна, да не оставя никакво право на преценка на адресатите, на които е възложено изпълнението му, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от правната уредба на Съюза, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (решение от 16 март 2023 г., Комисия/Jiangsu Seraphim Solar System и Съвет/Jiangsu Seraphim Solar System и Комисия, C‑439/20 P и C‑441/20 P, EU:C:2023:211, т. 55 и цитираната съдебна практика).

63

Съгласно припомнената в точка 59 от настоящото решение съдебна практика, последицата от спорните насоки, които се отнасят по-специално до мерките за помощ, които държавите членки трябва да приемат съгласно член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87, е, че при подадено уведомление за проект за държавна помощ, който отговаря на установените в тези насоки критерии, сред които е списъкът на допустимите сектори в приложение I, Комисията по принцип трябва да разреши този проект.

64

Тъй като жалбоподателите осъществяват дейност в сектор, който не попада в това приложение, Комисията няма такова задължение по отношение на тях.

65

При това положение, както по същество посочва Общият съд в точки 39—41 от обжалваните определения, от правна гледна точка тези насоки не лишават жалбоподателите от възможността да отговарят на условията за получаване на посочените в член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 държавни помощи.

66

В това отношение следва да се припомни, че приемането на насоки не освобождава Комисията от задължението ѝ да разгледа конкретните извънредни обстоятелства, на които дадена държава членка може да се позове в конкретен случай, за да иска прякото прилагане на член 107, параграф 3 ДФЕС. Държавите членки си запазват възможността да уведомяват Комисията за проекти за държавна помощ, които не отговарят на определените в посочените насоки условия, и Комисията може да даде разрешение за подобни проекти при извънредни обстоятелства (вж. по-специално решения от 19 юли 2016 г., Kotnik и др., C‑526/14, EU:C:2016:570, т. 41 и 43, и от 31 януари 2023 г., Комисия/Braesch и др., C‑284/21 P, EU:C:2023:58, т. 92 и 93).

67

Така в рамките на СТЕ няма пречка държава членка да уведоми Комисията — в полза на предприятията от икономически сектор, който не е посочен в приложение I към спорните насоки — за проект за помощ, чиято цел съгласно член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87 е да се намали реалният риск от изместване на въглеродни емисии, на който според нея този сектор е изложен, и да представи обстоятелствата, които могат да обосноват одобрението на този проект на основание член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, независимо че в тези насоки Комисията не е определила този сектор като изложен на такъв риск.

68

От това следва, както правилно е приел Общият съд, че макар да намаляват шансовете на жалбоподателите да получат помощ на основание член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87, сами по себе си спорните насоки не определят дали те отговарят на условията за получаване на такава помощ и следователно не пораждат пряко последици за правното им положение.

69

Противно на твърдяното от жалбоподателите, обстоятелството, че не разполагат с пряк способ за защита срещу спорните насоки, не ги лишава от ефективна съдебна защита. Всъщност процесуалното право на Съюза позволява на физическо или юридическо лице да се позове на незаконосъобразността на насоки в подкрепа на жалба срещу акт, приет в съответствие с тези насоки, който засяга това лице по начин, който отговаря на условията по член 263, четвърта алинея ДФЕС (вж. по аналогия решение от 28 юни 2005 г., Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, EU:C:2005:408, т. 209—212).

70

Освен това, доколкото жалбоподателите се позовават на хипотезата, при която държавите членки решават да не предоставят никаква помощ по член 10а, параграф 6 от Директива 2003/87, поради което Комисията не приема решение за разрешаване или за отказ да се разреши проект за помощ в съответствие със спорните насоки, следва да се приеме, че в тази хипотеза жалбоподателите не могат да се окажат поради това обстоятелство в по-неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с други предприятия, които осъществяват икономическа дейност в същия сектор като техния. При това положение правото на ефективни правни средства за защита, закрепено в член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, не изисква те да могат да оспорват законосъобразността на тези насоки.

71

В това отношение съгласно постоянната съдебна практика правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от правовия ред на Съюза (решение от 5 ноември 2019 г., ЕЦБ и др./Trasta Komercbanka и др., C‑663/17 P, C‑665/17 P и C‑669/17 P, EU:C:2019:923, т. 54 и цитираната съдебна практика). Правото, което правните субекти черпят от нормите на правото на Съюза в областта на държавните помощи, е правото да не търпят нарушена конкуренция (вж. в този смисъл решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori/Комисия, Комисия/Scuola Elementare Maria Montessori и Комисия/Ferracci, C‑622/16 P—C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 43 и цитираната съдебна практика).

72

От гореизложеното следва, че мотивите на Общия съд не са опорочени от грешка при прилагане на правото и че второто основание трябва да се отхвърли по същество.

73

Според жалбоподателите Общият съд е трябвало да разгледа жалбите по същество, преди да се произнесе по допустимостта. Те припомнят, че съгласно член 130, параграф 7 от процедурния му правилник Общият съд отлага произнасянето по процесуални възражения и искания за решението по същество, „ако наличието на особени обстоятелства оправдава това“. За целите на доброто правораздаване Общият съд трябвало да приеме, че в случая са налице такива обстоятелства. Всъщност, за да се преценят правните последици от спорните насоки, било необходимо да се разгледат доводите по същество.

74

Според Комисията това основание, което е изтъкнато при условията на евентуалност, е неотносимо и във всички случаи трябва да се отхвърли по същество.

75

Както Съдът вече е постановил, задача на Общия съд е да прецени дали доброто правораздаване оправдава той да се произнесе по възражение за недопустимост незабавно, или възражението да бъде разгледано едновременно със спора по същество. Не се изисква едновременно разглеждане със спора по същество, когато преценката на възражението не зависи от преценката на изтъкнатите от жалбоподателя основания по същество (решение от 25 октомври 2017 г., Румъния/Комисия, C‑599/15 P, EU:C:2017:801, т. 46 и цитираната съдебна практика).

76

В случая от анализа на второто от двете главни основания, изтъкнати в подкрепа на жалбите, следва, че Общият съд е имал основание да заключи, без да разглежда жалбите по същество, че жалбоподателите нямат активна процесуална легитимация.

77

Следователно това основание, изтъкнато при условията на евентуалност, не може да бъде уважено.

78

Тъй като нито едно от изтъкнатите основанията не е налице, жалбите трябва да се отхвърлят изцяло.

79

Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

80

Тъй като Комисията е направила искане жалбоподателите да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски и последните са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Комисията в производството по обжалване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши: