–

за Servicio Aragonés de Salud, от J. Divassón Mendívil, letrado,

–

за LB, от E. Ena Pérez, procuradora, и F. Romero Paricio, abogado,

–

за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, първоначално от I. Galindo Martín, N. Ruiz García и M. van Beek, а впоследствие от I. Galindo Martín и N. Ruiz García, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на клауза 4 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Servicio Aragonés de Salud (Здравна служба на Арагон, Испания, наричана по-нататък „здравната служба“) и LB във връзка с отказа на службата да уважи искането на LB да ползва отпуск за заемане на длъжност по срочен трудов договор.

3

В съображение 14 от Директива 1999/70 се посочва, че „[п]одписалите страни пожелаха да сключат рамково споразумение относно срочната заетост, като определят общите принципи и минималните изисквания за срочни трудови договори и трудови правоотношения; те демонстрираха желанието си да подобрят качеството на срочната работа чрез гарантиране прилагането на принципа [на недопускане на] дискриминация и да създадат рамка за предотвратяване на нарушенията, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения“.

4

Съгласно клауза 1 от Рамковото споразумение то има за цел:

[…]“.

5

Клауза 2 от Рамковото споразумение, озаглавена „Приложно поле“, гласи следното:

6

Клауза 3 от Рамковото споразумение гласи:

7

Клауза 4 от Рамковото споразумение, озаглавена „Принцип на [недопускане на] дискриминация“, предвижда:

[…]

8

Член 2 от Ley 55/2003 del Estatuto Marco del personal estatutario de los servicios de Salud (Закон 55/2003 за рамковите правила за персонала с нормативно установен статут в областта на здравеопазването) от 16 декември 2003 г. (BOE № 301 от 17 декември 2003 г., стр. 44742) предвижда в параграф 1, че този закон се прилага за персонала с нормативно установен статут, нает в санитарните центрове или институции на автономните области или в санитарните центрове и служби на общата държавна администрация.

9

Член 62 от посочения закон, озаглавен „Видове административен статут“, гласи:

„Според общия режим постоянно назначеният персонал с нормативно установен статут в здравните служби е поставен в един от следните административни статути:

[…]“.

10

Съгласно член 66 от Закон 55/2003, озаглавен „Отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор“:

„1.   На персонала с нормативно установен статут в областта на здравеопазването се предоставя отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор:

[…]

3.   Персоналът с нормативно установен статут в областта на здравеопазването, на който е предоставен отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, не получава възнаграждение в администрацията, от която идва, но времето, през което има този административен статут, се зачита за целите на допълнителното възнаграждение за всеки три години прослужено време и на кариерното развитие, когато евентуално се върне към активна заетост в администрацията, от която идва“.

11

Член 67 от този закон, озаглавен „Отпуск по лични причини“, предвижда:

„1.   Заинтересованото лице ползва отпуск по лични причини, служебно или по негово искане, в съответствие със следните правила:

[…]

2.   В случаите, предвидени в букви а) и c) от предходния параграф, минималната продължителност на отпуска по лични причини е две години.

3.   Персоналът с нормативно установен статут в областта на здравеопазването в отпуск по лични причини не получава възнаграждение в администрацията, от която идва, а времето, през което има този статут, не се зачита за целите на кариерното развитие или на допълнителното възнаграждение за всеки три години прослужено време […]“.

12

Член 15 от Reglamento de staaciones Administrativas de los Funcionarios civile de la Administración General del Estado (Правилник за видовете административен статут на цивилните служители в общата държавна администрация), в редакцията му съгласно Real decreto 365/1995 por el que se aprueba el Reglamento de Situaciones Administrativas de los Funcionarios Civiles de la Administración General del Estado от 10 март 1995 г. (Кралски декрет 365/1995, с който се приема Правилник за видовете административен статут на цивилните служители в общата държавна администрация) от 10 март 1995 г. (BOE № 85, стр. 10636, наричан по-нататък „Правилникът за видовете административен статут“), озаглавен „Доброволен отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор“, предвижда в параграф 1:

„На активно заетите длъжностни лица, които работят в друга служба на публична администрация, освен ако са получили необходимото разрешение за преодоляване на тази несъвместимост, както и на тези, които започват да работят като постоянно назначен персонал в публични органи или структури и които нямат право да заемат статутите активна заетост или извънреден отпуск, следва да се признае отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор служебно или при поискване. Ако тази длъжност е на временно нает служител или на срочно нает служител, тя не дава право на този административен статут. […]“.

13

От 14 декември 2010 г. до 20 декември 2017 г. LB работи като член на постоянно назначения персонал с нормативно установен статут в здравната служба, а именно като лекар по дентална медицина.

14

С решение от 25 ноември 2016 г. университетът Complutense de Madrid (Испания) предлага да назначи LB като временно нает преподавател. Тъй като това предложение е потвърдено от ректората на този университет, LB е поканена да заеме тази длъжност, считано от 21 декември 2017 г. За тази цел ѝ е изпратен срочен трудов договор.

15

Поради несъвместимост между изпълнението на тези функции и заеманата от нея длъжност в здравната служба на 1 декември 2017 г. LB иска на основание член 66, параграф 1, буква а) от Закон 55/2003 здравната служба да ѝ признае отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор.

16

С решение от 4 декември 2017 г. здравната служба отхвърля това искане с мотива, че длъжността, която LB ще заеме, има временен характер. Член 15 от Правилника за видовете административен статут обаче изключвал признаване на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, когато новата длъжност се заема въз основа на срочен трудов договор.

17

В резултат на този отказ LB иска да ѝ се предостави отпуск по лични причини в съответствие с член 67, параграф 1, буква а) от Закон 55/2003, което искане е уважено.

18

Освен това LB обжалва по административен ред решението от 4 декември 2017 г. След като жалбата ѝ е отхвърлена, LB подава пред Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 4 de Zaragoza (Административен съд № 4 Сарагоса, Испания) жалба за отмяна едновременно на решението от 4 декември 2017 г. и на решението, с което решението от 4 декември 2017 г. е потвърдено. В подкрепа на жалбата си по същество LB поддържа, че посочените решения противоречат по-специално на принципите на равенство и на недопускане на дискриминация, гарантирани с клауза 4 от Рамковото споразумение.

19

С решение от 9 май 2019 г. посочената юрисдикция уважава жалбата. В съдебното решение се посочва, че отказът LB да ползва отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор поради обстоятелството, че втората длъжност в публичния сектор има временен характер, нарушава установения в клауза 4 принцип на недопускане на дискриминация между работниците на постоянни и временни договори.

20

Здравната служба подава въззивна жалба срещу това съдебно решение пред запитващата юрисдикция, Tribunal Superior de Justicia de Aragón (Върховен съд на Арагон, Испания). Здравната служба приема, че разликата в третирането между работниците на постоянни и временни договори, установена в член 15 от Правилника за видовете административен статут, е обоснована от обективни причини, а именно необходимостта да се гарантира стабилност при предоставянето на услуги от здравната система на Арагон.

21

Запитващата юрисдикция има съмнения относно съответствието на член 15 с клауза 4 от Рамковото споразумение, както е тълкувана от Съда, доколкото посоченият член 15 не допуска признаването на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, когато тази длъжност има временен характер в администрация, различна от първоначалната, докато същият член позволява признаването на отпуск, когато при същите обстоятелства служителят заема постоянна длъжност. Освен това служителят, на когото е признат такъв отпуск, за разлика от служител, който в резултат на отказа да ползва такъв отпуск, е бил принуден да ползва отпуск по лични причини, за да може да заеме новата си длъжност, имал право на определени предимства.

22

В това отношение от акта за преюдициално запитване става ясно, че ползването на отпуск за заемане на длъжност в администрация, различна от администрацията, от която съответният служител идва, не може да бъде отказано заради нуждите на службата и че лицата с този административен статут запазват качеството си на служители в администрацията, от която идват, както и правото да се кандидатират за свободни длъжности в нея. Освен това времето, прослужено в публичната администрация, в която отиват, се отчита като активна заетост в администрацията, от която идват. Така времето, през което служителите имат този статут, се зачита за целите на кариерното развитие, когато се върнат към активна заетост в администрацията, от която идват. От друга страна, не е предвиден минимален период, през който съответните служители трябва да имат посочения статут.

23

За разлика от това, преди да може да се ползва отпуск по лични причини, трябва да е заемана активна служба през минимален период от време. Освен това този отпуск може да бъде отказан заради нуждите на службата. Служителите с този статут не получават и възнаграждение. Също така времето, през което служителите имат този статут, не се зачита в администрацията, от която идват, за целите на кариерното развитие или на допълнителното възнаграждение за всеки три години прослужено време, както и за целите на правата в схемата за социално осигуряване. Накрая, отпускът по лични причини се предоставя за минимален период от време.

24

В този смисъл запитващата юрисдикция иска да се установи, на първо място, дали правото на отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор представлява „условие за наемане на работа“ на временна длъжност, на която служителят иска да бъде назначен. В това отношение тя посочва, че според практиката на Съда условието за наемане на работа, което следва да се вземе предвид, е това на длъжността или на срочната работа, заемана от служителя. По делото, с което е сезирана тази юрисдикция, обаче условието за наемане на работа, което следва да се вземе предвид, било това на срочната длъжност, която все още не е заета, но на която служителят иска да бъде назначен. Следователно тази съдебна практика не била приложима в случая.

25

На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали изтъкнатите от администрацията съображения, а именно необходимостта да се избегне значително разстройство във функционирането на съответната здравна служба и настъпването на съществени вреди поради нестабилност на щата в толкова чувствителна област, каквато е предоставянето на здравни услуги, могат да обосноват разлика в третирането между работниците на временни и постоянни договори.

26

При тези обстоятелства Tribunal Superior de Justicia de Aragón (Върховен съд на Арагон) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

27

Както испанското правителство, така и Европейската комисия изтъкват по същество, че доколкото LB е поискала да ѝ се признае отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, при положение че е заемала постоянна длъжност, това положение не попада в приложното поле на Рамковото споразумение съгласно клауза 2, точка 1, поради което клауза 4 от Рамковото споразумение не е приложима в главното производство.

28

В това отношение трябва веднага да се отбележи, че Съдът следва да разгледа условията, при които е сезиран от националния съд, за да провери собствената си компетентност (решение от 7 септември 2017 г., Schottelius, C‑247/16, EU:C:2017:638, т. 24).

29

Също от утвърдената съдебна практика следва, че Съдът по принцип е компетентен само да тълкува разпоредбите на правото на Съюза, които са действително приложими в главното производство (решение от 7 септември 2017 г., Schottelius, C‑247/16, EU:C:2017:638, т. 25).

30

За да се установи дали Съдът е компетентен да даде отговор на поставените от запитващата юрисдикция въпроси, следва да се припомни, че приложното поле по отношение на лицата на Рамковото споразумение е определено в клауза 2, точка 1.

31

В това отношение от текста на тази разпоредба става ясно, че приложното поле на Рамковото споразумение е широко, тъй като включва най-общо „работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение, определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“. Освен това определението на понятието „работник на срочен трудов договор“ по смисъла на клауза 3, точка 1 от Рамковото споразумение обхваща всички работници, без да прави разграничение в зависимост от това дали работодателят, с когото те са обвързани, е в публичния, или в частния сектор, и независимо от правната квалификация на техния договор по вътрешното право (решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии),C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 115 и цитираната съдебна практика).

32

Поради това Рамковото споразумение се прилага за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение, при условие че те са обвързани с трудов договор или трудово правоотношение по смисъла на националното право и с единствено изискване държавите членки да имат предоставена им от клауза 2, точка 2 от Рамковото споразумение свобода на преценка, когато го прилагат към определени категории трудови договори или правоотношения, а също така и да не го прилагат съгласно четвъртата алинея от преамбюла на Рамковото споразумение по отношение на наети чрез агенция за временна заетост работници (решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии),C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 116 и цитираната съдебна практика).

33

Освен това съгласно клауза 1, буква а) от Рамковото споразумение една от неговите цели е да подобри качеството на срочната работа, като гарантира спазването на принципа на недопускане на дискриминация. Аналогично в трета алинея от преамбюла на Рамковото споразумение се уточнява, че то „илюстрира желанието на социалните партньори да създадат обща рамка за осигуряване на равно третиране на работниците на срочен трудов договор, като ги закриля срещу дискриминация“. В това отношение в съображение 14 от Директива 1999/70 се посочва, че целта на Рамковото споразумение по-специално е да се подобри качеството на срочната работа, като се определят минимални изисквания, така че да се гарантира прилагането на принципа на недопускане на дискриминация (решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing, C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 48 и цитираната съдебна практика).

34

Рамковото споразумение, и по-специално клауза 4, има за цел да приложи посочения принцип спрямо работниците на срочен трудов договор, за да се попречи на работодателите да използват подобно трудово правоотношение като средство за лишаване на тези работници от права, признати на работниците на постоянен трудов договор (решение от 17 март 2021 г., Consulmarketing, C‑652/19, EU:C:2021:208, т. 49 и цитираната съдебна практика).

35

Следователно както от самия текст на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, така и от целта на Рамковото споразумение, и по-точно от клауза 4, следва, че принципът на недопускане на дискриминация, посочен в последната клауза, се прилага единствено за всички работници, полагащи труд срещу възнаграждение в рамките на възникнало с работодателя им срочно трудово правоотношение.

36

От акта за преюдициално запитване обаче следва, че когато иска да ѝ се признае отпуск за заемане на длъжност в публичния сектор, за да заеме временната длъжност на преподавател в университета Complutense de Madrid, LB работи за здравната служба като член на постоянно назначения персонал. Следователно към момента на това искане тя е предоставяла услуги срещу възнаграждение в рамките на безсрочно трудово правоотношение.

37

От всички изложени по-горе съображения следва, че клауза 4 от Рамковото споразумение във връзка с клауза 2, точка 1 трябва да се тълкува в смисъл, че не е приложима към положение, при което публичната администрация отказва да признае на служител, нает на работа въз основа на постоянен трудов договор, ползването на отпуск, тъй като отпускът има за цел наемане в рамките на срочно трудово правоотношение.

38

Ето защо Съдът няма компетентност да отговори на поставените от запитващата юрисдикция въпроси.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Tribunal Superior de Justicia de Aragón (Върховен съд на Арагон, Испания) с акт от 17 декември 2019 г.