(1)

Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) е била неколкократно и съществено изменяна (5). Поради по-нататъшни изменения и с оглед на постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

В съобщението си от 17 септември 2020 г. относно „Засилване на европейската амбиция в областта на климата за 2030 г. Инвестиция в неутрално по отношение на климата бъдеще в полза на нашите граждани“ (наричано по-долу „Планът във връзка с целта в областта на климата“) Комисията предложи да се увеличи амбицията на Съюза в областта на климата, като се повиши целта за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) до 2030 г. до равнище, което е най-малко с 55 % под равнищата от 1990 г. Това е съществено повишение в сравнение със съществуващата цел за намаляване с 40 %. С предложението се изпълнява ангажиментът, поет в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г.„Европейският зелен пакт“ (наричано по-долу „Европейският зелен пакт“), да се изработи подробен план за повишаване на целта на Съюза за 2030 г. до 55 % по отговорен начин. То също така е в съответствие с целите на Парижкото споразумение към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, прието на 12 декември 2015 г. (наричано по-долу „Парижкото споразумение“), да се задържи повишаването на температурата в световен мащаб значително под 2° C и да се полагат усилия то да се задържи под 1,5° C.

(3)

В заключенията си от 10—11 декември 2020 г. Европейският съвет подкрепи задължителната цел на Съюза за постигане до 2030 г. на намаление на вътрешните нетни емисии на ПГ с най-малко 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Европейският съвет стигна до заключението, че амбицията трябва да бъде увеличена по начин, който да ускори устойчивото икономическо развитие, да създаде работни места, да донесе ползи в областта на здравеопазването и околната среда за гражданите на Съюза и да подкрепи дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на Съюза, като насърчи новаторството и екологосъобразните технологии.

(4)

За да се изпълнят тези цели, в съобщението си от 19 октомври 2020 г.„Работна програма на Комисията за 2021 г. — Жизнен съюз в един уязвим свят“ Комисията обяви законодателен пакет, насочен към намаляване на емисиите на ПГ с поне 55 % до 2030 г. (наричан по-долу „пакетът „Подготвени за цел 55“) и постигане на климатична неутралност на Европейския съюз до 2050 г. Този пакет обхваща редица области на политиката, включително енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, данъчното облагане на енергията, споделянето на усилия и търговията с емисии.

(5)

Целта на пакета „Подготвени за цел 55“ е да спомага за запазването и създаването на работни места в Съюза и да създаде условия Съюзът да се превърне в световен лидер в разработването и внедряването на чисти технологии в рамките на енергийния преход в световен мащаб, включително решения във връзка с енергийната ефективност.

(6)

Прогнозите сочат, че при пълно прилагане на текущите политики намалението на емисиите на ПГ до 2030 г. ще бъде около 45 % в сравнение с равнищата от 1990 г., ако не се отчитат емисиите и поглъщанията в земеползването, и около 47 %, ако те се отчитат. Поради това Планът във връзка с целта в областта на климата предвижда набор от действия, изисквани във всички сектори на икономиката, и преработване на основните законодателни инструменти, за да бъде постигната тази повишена амбиция по отношение на климата.

(7)

В съобщението си от 28 ноември 2018 г.„Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ Комисията посочи, че енергийната ефективност е ключова област на действие, без която не може да бъде постигната цялостна декарбонизация на икономиката на Съюза. Необходимостта да се използват икономически ефективни възможности за икономии на енергия доведе до действащата политика на Съюза в областта на енергийната ефективност. През декември 2018 г. в пакета „Чиста енергия за всички европейци“ беше включена нова водеща цел на Съюза за енергийната ефективност за 2030 г. от най-малко 32,5 % в сравнение с прогнозираното потребление на енергия през 2030 г., с цел да се постави енергийната ефективност на първо място, да се постигне водеща позиция в световен мащаб в областта на енергията от възобновяеми източници и да се осигурят справедливи условия за потребителите.

(8)

Оценката на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата, показа, че за да бъде постиганата увеличената амбиция в областта на климата, подобренията на енергийната ефективност ще трябва да бъдат повишени значително в сравнение с настоящото равнище от 32,5 %.

(9)

Повишението на целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г. може да доведе до намаляване на цените на енергията и да бъде от решаващо значение за намаляването на емисиите на ПГ, съпроводено от увеличаване и внедряване на електрификацията, водорода, горивата на основата на електрическа енергия и други свързани технологии, необходими с оглед на прехода към зелена икономика, включително в сектора на транспорта. Дори при наличие на бърз растеж на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници енергийната ефективност може да намали необходимостта от нови мощности за производство на електрическа енергия и разходите, свързани със съхранението, преноса и разпределението. Повишената енергийна ефективност е особено важна и за сигурността на енергийните доставки в Съюза, тъй като намалява неговата зависимост от вноса на горива от трети държави. Енергийната ефективност е сред най-чистите и икономически най-ефективни мерки за преодоляване на тази зависимост.

(10)

Сумата от националните приноси, съобщени от държавите членки в техните национални планове в областта на енергетиката и климата, не е достатъчна за постигането на целта на Съюза от 32,5 %. Сумата от приносите би довела до намаление с 29,7 % при първичното енергийно потребление и 29,4 % при крайното енергийно потребление в сравнение с прогнозите за 2030 г. в референтния сценарий от 2007 г. Това би означавало общ недостиг за групата ЕС-27 от 2,8 процентни пункта при първичното енергийно потребление и 3,1 процентни пункта при крайното енергийно потребление.

(11)

Определен брой държави членки представиха амбициозни национални планове в областта на енергетиката и климата, които бяха оценени от Комисията като „достатъчни“, и които съдържаха мерки, позволяващи на тези държави членки да допринесат за постигането на колективните цели за енергийна ефективност с процент, по-голям от средния за Съюза. Освен това редица държави членки са документирали „ранни усилия“ за постигане на икономии на енергия, а именно икономии на енергия над средните за Съюза траектории през последните години. И в двата случая това са значителни усилия, които следва да бъдат признати и включени в бъдещите моделирани прогнози на Съюза и които могат да послужат като добър пример за това как всички държави членки могат да работят по своя потенциал за енергийна ефективност, за да постигнат значителни ползи за своите икономики и общества.

(12)

В някои случаи допусканията, използвани от Комисията в нейния референтен сценарий за ЕС от 2020 г., и допусканията, използвани от някои държави членки за референтните им сценарии, които са в основата на техните национални планове в областта на енергетиката и климата, са различни. Това може да доведе до различия във връзка с изчисляването на първичното енергийно потребление, но и двата подхода са валидни по отношение на първичното енергийно потребление.

(13)

Въпреки че във всички сектори потенциалът за икономии на енергия продължава да е голям, особено сериозно е предизвикателството в транспортния сектор, на който се дължат над 30 % от крайното енергийно потребление, както и при сградите, тъй като 75 % от сградния фонд на Съюза е с лоши енергийни характеристики. Друг сектор, който става все по-важен, е секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), на който се дължат от 5 до 9 % от общото потребление на електрическа енергия в света и повече от 2 % от световните емисии. През 2018 г. на центровете за данни се пада 2,7 % от потреблението на електрическа енергия в ЕС-28. В този контекст в съобщението си от 19 февруари 2020 г.„Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (наричано по-долу „Стратегията на Съюза в областта на цифровите технологии“) Комисията подчерта необходимостта от центрове за данни с висока енергийна ефективност и устойчивост и от мерки за прозрачност при телекомуникационните оператори по отношение на техния отпечатък върху околната среда. Освен това следва да се вземе предвид и възможното нарастване на търсенето на енергия от сектора, което може да възникне в резултат на декарбонизацията, особено при енергоемките процеси.

(14)

По-високото равнище на амбиция изисква по-силно насърчаване на икономически ефективни мерки за енергийна ефективност във всички области на енергийната система и във всички съответни сектори, в които дейностите засягат търсенето на енергия, като например транспорта, водоснабдяването и селското стопанство. Подобряването на енергийната ефективност по цялата енергийна верига, включително производството, преноса, разпределението и крайното потребление, ще е от полза за околната среда, ще подобри качеството на въздуха и общественото здраве, ще намали емисиите на парникови газове, ще подобри енергийната сигурност чрез намаляване на необходимостта от внос на енергия, по-специално от изкопаеми горива, ще намали разходите за енергия на домакинствата и дружествата, ще допринесе за облекчаване на енергийната бедност и ще доведе до повишаване на конкурентоспособността, създаване на повече работни места и повишена стопанска активност в цялата икономика. Следователно подобряването на енергийната ефективност ще повиши качеството на живот на гражданите и същевременно ще способства за преобразуването на отношенията на Съюза в областта на енергетиката с трети държави партньори в посока към постигане на климатична неутралност. Това е в съответствие с ангажиментите на Съюза, поети в рамките на Енергийния съюз и програмата за глобални действия в областта на климата, създадена с Парижкото споразумение. Подобряването на енергийните характеристики на различните сектори може да стимулира обновяването на градската среда, включително подобряването на сградите, както и измененията в моделите на мобилност и достъпност, като същевременно насърчава по-ефективни, устойчиви и финансово достъпни варианти.

(15)

Настоящата директива представлява следващата стъпка към постигането на климатична неутралност до 2050 г., при която енергийната ефективност трябва да се разглежда като пълноценен енергиен източник. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ е основен принцип, който следва да се взема предвид във всички сектори, и извън рамките на енергийната система, на всички нива, включително във финансовия сектор. Енергийно ефективните решения следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. Независимо че принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да се прилага, без да се засягат други правни задължения, цели и принципи, тези задължения, цели и принципи от своя страна не следва да накърняват неговото прилагане, нито да водят до изключения от него. Комисията следва да гарантира, че енергийната ефективност и мерките, ориентирани към реакция при потреблението, могат да се конкурират при условия на равнопоставеност със създаването на енергогенериращи мощности. Необходимо е да се реализират подобрения на енергийната ефективност винаги когато те са икономически по-ефективни в сравнение с равностойни решения, свързани с предлагането на енергия. Това следва да допринесе за използване на многобройните преимущества от енергийната ефективност за Съюза, особено за гражданите и за предприятията. Въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност следва да бъде приоритет и при борбата с енергийната бедност.

(16)

Енергийната ефективност следва да бъде призната за елемент от решаващо значение и да стане приоритетно съображение при вземането на решения за бъдещи инвестиции във връзка с енергийната инфраструктура на Съюза. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да се прилага, като се отчитат преди всичко подходът за ефективност на системата и обществената и здравната перспектива и се следи за сигурността на доставките, интеграцията на енергийната система и прехода към климатична неутралност. По този начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва да подпомогне повишаването на ефективността на отделните сектори на крайното потребление и на цялата енергийна система. Прилагането на принципа следва също така да подпомогне инвестициите в енергийно ефективни решения, с което да допринесе за екологичните цели, залегнали в Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета (6).

(17)

Принципът “енергийната ефективност на първо място“ е предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (7) и е в основата на стратегията на ЕС за интегриране на енергийната система, определена в съобщението на Комисията от 8 юли 2022 г. Въпреки че принципът се основава на икономическата ефективност, неговото прилагане има по-широки последици от обществена перспектива. Тези последици могат да са различни в зависимост от обстоятелствата и следва да бъдат внимателно оценени чрез солидни методики за анализ на разходите и ползите, съобразени с многобройните ползи от енергийната ефективност. Комисията изготви специални насоки за действието и прилагането на принципа, като предложи конкретни инструменти и примери за прилагане в различни сектори. Комисията също така отправи препоръка към държавите членки, която се основава на изискванията, установени в настоящата директива и призовава за конкретни действия във връзка с прилагането на принципа. Държавите членки следва да отчитат в максимална степен тази препоръка и да се ръководят от нея при прилагането на практика на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

(18)

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ предполага да се възприеме цялостен подход, при който да се отчитат общата ефективност на интегрираната енергийна система, сигурността на доставките и икономическата ефективност и да се насърчават най-ефикасните решения за постигане на климатична неутралност по цялата верига за създаване на стойност — от производството на енергия и преносната мрежа до крайното енергийно потребление, така че да се постигне ефективност както при първичното енергийно потребление, така и при крайното енергийно потребление. При този подход следва да се отчитат характеристиките на системата и динамичното използване на енергията, като ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата се разглеждат като решения за енергийна ефективност.

(19)

За да прояви своето въздействие, принципът „енергийната ефективност на първо място“ трябва да се прилага последователно от вземащите решения на национално, регионално, местно и секторно равнище, във всички съответни сценарии и решения относно политиката, планирането и значителните инвестиции — т.е. широкомащабните инвестиции на стойност над 100 000 000 EUR всяка или 175 000 000 EUR за транспортните инфраструктурни проекти — които засягат потреблението или доставките на енергия. Правилното прилагане на принципа изисква използването на правилна методика за анализ на разходите и ползите, определяне на благоприятни условия за енергийно ефективни решения и подходящо наблюдение. Анализите на разходите и ползите следва да се разработват и извършват систематично, да се основават на най-актуалната информация за цените на енергията и да включват сценарии за покачване на цените, например поради намаляване на квотите по системата на Съюза за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8), с цел да се осигурява стимул за прилагане на мерки за енергийна ефективност. Следва да се отдава приоритет на решения от страната на потреблението, когато за постигането на целите на политиката те са по-ефективни от гледна точка на разходите от инвестициите в инфраструктура за енергоснабдяване. Гъвкавостта на потреблението може да донесе по-големи икономически, екологични и обществени ползи за потребителите и обществото в широк план, включително местните общности, и може да повиши ефективността на енергийната система и намали разходите за енергия, например като понижи разходите за експлоатация на системата, което ще доведе до по-ниски тарифи за всички потребители. Държавите членки следва да вземат предвид потенциалните ползи от гъвкавостта на потреблението при прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и да вземат предвид, когато е целесъобразно, реакцията при потреблението на централизирано и на децентрализирано равнище, съхраняването на енергия и интелигентните решения в усилията си за повишаване на ефективността на интегрираната енергийна система.

(20)

Когато оценява стойностите на проектите за целите на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, в доклада си до Европейския парламент и Съвета Комисията следва по-специално да оцени дали и по какъв начин праговете се прилагат ефективно във всяка държава членка.

(21)

Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва винаги да се прилага пропорционално и изискванията, установени в настоящата директива, не следва да водят до припокриващи се или противоречащи си задължения за държавите членки, когато прилагането на принципа е гарантирано пряко от друго законодателство. Такъв може да бъде случаят с проектите от общ интерес, включени в списъка на Съюза съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2022/869 на Европейския парламент и на Съвета (9), с който се въвеждат изискванията за отчитане на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при разработването и оценката на тези проекти.

(22)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. е от основно значение за Европейския зелен пакт. Енергийната бедност е основно понятие в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, предназначен да улесни справедливия енергиен преход. В съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (10), в своята Препоръка (ЕС) 2020/1563 относно енергийната бедност (11) Комисията даде ориентировъчни насоки относно подходящите показатели за измерване на енергийната бедност и определяне на понятието „значителен брой домакинства в състояние на енергийна бедност“. Директива 2009/73/EО на Европейския парламент и на Съвета (12) и Директива (ЕС) 2019/944 изискват от държавите членки да предприемат подходящи мерки за справяне с енергийната бедност навсякъде, където е установено наличието ѝ, включително мерки за справяне с бедността в по-широк контекст. Това важи с още по-голяма сила в условията на нарастващи цени на енергията и инфлационен натиск, при които следва да бъдат прилагани както краткосрочни, така и дългосрочни мерки за преодоляване на системните предизвикателства, пред които е изправена енергийната система на Съюза.

(23)

Хората, засегнати или застрашени от енергийна бедност, уязвимите клиенти, включително крайните ползватели, домакинствата с ниски и средни доходи и хората, живеещи в социални жилища, следва да имат полза от прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“. Мерките в областта на енергийната ефективност следва да се прилагат приоритетно с цел подобряване на положението на тези лица и домакинства и намаляване на енергийната бедност и следва да не насърчават непропорционалното увеличаване на разходите за жилища, мобилност или енергия. Цялостният подход, приложен към изготвянето на политиките и прилагането на политиките и мерките, изисква от държавите членки да гарантират, че други политики и мерки не оказват неблагоприятно въздействие върху тези лица и домакинства.

(24)

Настоящата директива е част от по-широка политическа рамка на политиките за енергийна ефективност, насочена към потенциала за енергийна ефективност в конкретни области на политиката, включително при сградите (Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (13)), продуктите (Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (14) и регламенти (ЕС) 2017/1369 (15) и (ЕС) 2020/740 (16) на Европейския парламент и на Съвета) и управлението (Регламент (ЕС) 2018/1999). Тези политики играят много важна роля за постигането на икономии на енергия, когато се заменят продукти или се строят или санират сгради.

(25)

Постигането на амбициозна цел за енергийна ефективност изисква да бъдат премахнати пречките, за да се улесни инвестирането в мерки за енергийна ефективност. По подпрограмата за преход към чиста енергия в рамките на програма LIFE на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета (17), ще бъдат заделени средства за подпомагане на разработването на най-добри практики на Съюза при прилагането на политиката за енергийна ефективност, с които се премахват поведенчески, пазарни и регулаторни препятствия пред енергийната ефективност.

(26)

В заключенията си от 23 и 24 октомври 2014 г. Европейският съвет подкрепи идеята 27-процентната цел за енергийна ефективност на равнището на Съюза за 2030 г. да бъде преразгледана до 2020 г., като се вземе предвид цел на равнището на Съюза от 30 %. В своята резолюция от 15 декември 2015 г., озаглавена „Към постигане на Европейски енергиен съюз“, Европейският парламент призова Комисията освен това да прецени постижимостта на 40-процентна цел за енергийната ефективност за същата времева рамка.

(27)

В своето съобщение от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички. Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, Комисията предвижда, че целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност с 32,5 % до 2030 г. и другите инструменти на политиката от настоящата рамка биха довели до намаляване на емисиите на ПГ с около 45 % до 2030 г. За да се повиши амбицията в областта на климата така, че да доведе до намаляване на емисиите на ПК с 55 % до 2030 г., в оценката на въздействието на Плана във връзка с целта в областта на климата беше направена оценка на равнището на усилията, необходими в различните области на политиката. В нея се стига до заключението, че по отношение на базовия сценарий постигането на целта относно емисиите на ПГ по икономически ефективен начин означава, че първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление трябва да се намалят съответно с най-малко 39 до 41 % и 36 до 37 %.

(28)

Целта на Съюза в областта на енергийната ефективност първоначално беше определена и изчислена на основата на прогнозите за 2030 г. от референтния сценарий на ЕС от 2007 г. като базов сценарий. Промяната в методиката на Евростат за изчисляване на енергийния баланс и подобренията в следващите моделирани прогнози налагат промяна на базовия сценарий. Като се използва същият подход за определяне на целта, по-специално като се сравнява тя с прогнози за бъдещето от базовия сценарий, амбицията на целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г. се определя чрез сравнение с прогнозите за 2030 г. на основата на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., които отразяват националните приноси от националните планове в областта на енергетиката и климата. Съгласно този актуализиран базов сценарий ще е необходимо Съюзът да увеличи амбицията си относно енергийната ефективност с най-малко 11,7 % през 2030 г. в сравнение с равнището на усилията съгласно референтния сценарий на ЕС от 2020 г. Новият начин на изразяване на равнището на амбиция по отношение на целите на Съюза не засяга действителното равнище на необходимите усилия и отговаря на намаление от 40,5 % на първичното енергийно потребление и 38 % на крайното енергийно потребление в сравнение с прогнозите за 2030 г. съгласно референтния сценарий на ЕС от 2007 г.

(29)

Методиката за изчисляване на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление е приведена в съответствие с новата методика на Евростат, но показателите, използвани за целите на настоящата директива, имат различен обхват, доколкото при тях е изключена енергията от околната среда и е включено потреблението на енергия в международното въздухоплаване по отношение на целите за първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление. Използването на нови показатели предполага също така, че всички промени в потреблението на енергия на доменните пещи сега вече се отразяват само в първичното енергийно потребление.

(30)

Необходимостта Съюзът да подобри своята енергийна ефективност следва да бъде изразена въз основа на първичното енергийно потребление и крайното енергийно потребление, които трябва да бъдат постигнати през 2030 г., като се посочи равнището на необходимите допълнителни усилия в сравнение с действащите понастоящем мерки или мерките, залегнали в националните планове в областта на енергетиката и климата. Референтният сценарий на ЕС от 2020 г. предвижда през 2030 г. да бъде достигнато 864 Mtoe крайно енергийно потребление и 1 124 Mtoe първично енергийно потребление (като в тези стойности не е включена енергията от околната среда, но е включено международното въздухоплаване). Допълнителното намаление с 11,7 % ще доведе до 763 Mtoe и 992,5 Mtoe през 2030 г. В сравнение с равнищата от 2005 г. това означава, че крайното енергийно потребление в Съюза следва да бъде намалено с приблизително 25 %, а първичното енергийно потребление — с приблизително 34 %. На равнището на държавите членки не съществуват обвързващи цели в перспективите за 2020 г. и 2030 г. и държавите членки следва да определят своя принос към постигането на целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност, като имат предвид формулата, предвидена в настоящата директива. Държавите членки следва да имат избор да определят своите национални цели на основата или на първичното енергийно потребление, или на крайното енергийно потребление, или на икономиите на първична енергия или на икономиите на крайна енергия, или на енергийната интензивност. С настоящата директива се изменя начинът, по който държавите членки следва да изразяват своя национален принос за целта на Съюза. Приносът на държавите членки за целта на Съюза следва да се изразява под формата на първично енергийно потребление и крайно енергийно потребление, за да се гарантира съгласуваност и наблюдение на напредъка. Необходимо е да се извършва редовна оценка на напредъка за постигане на целите на Съюза за 2030 г. и това е предвидено в Регламент (ЕС) 2018/1999.

(31)

До 30 ноември 2023 г. Комисията следва да актуализира референтния сценарий на ЕС от 2020 г. въз основа на последните данни на Евростат. Държавите членки, които желаят да използват актуализирания референтен сценарий, следва да съобщят своя актуализиран национален принос до 1 февруари 2024 г. в рамките на периодичния процес, предвиден в Регламент (ЕС) 2018/1999.

(32)

За предпочитане е целите за енергийна ефективност да бъдат постигнати като резултат от кумулативно изпълнение на конкретни мерки на равнището на Съюза и на национални мерки за насърчаване на енергийната ефективност в различни области. От държавите членки следва да се изисква да въвеждат национални политики и мерки за енергийна ефективност. Тези политики и мерки и индивидуалните усилия на всяка държава членка следва да бъдат оценявани от Комисията заедно с данните за постигнатия напредък, така че да се направи оценка на вероятността за постигане на цялостната цел на Съюза, както и на степента, до която отделните усилия са достатъчни за постигане на общата цел.

(33)

Публичният сектор има дял от приблизително 5 % до 10% от общото крайно енергийно потребление на Съюза. Публичните органи изразходват приблизително 1 800 000 000 000 EUR годишно. Това представлява около 14 % от брутния вътрешен продукт на Съюза. Поради тази причина публичният сектор представлява важен фактор за стимулиране на пренасочването на пазара към по-ефективни продукти, сгради и услуги, както и за задействане на поведенчески промени в потреблението на енергия от страна на гражданите и предприятията. Освен това намаляването на потреблението на енергия чрез мерки за подобряване на енергийната ефективност може да освободи публични ресурси за други цели. Публичните органи на национално, регионално и местно равнище следва да служат за пример по отношение на енергийната ефективност.

(34)

За да служи за пример, публичният сектор следва да определи свои собствени цели за декарбонизация и енергийна ефективност. Подобренията на енергийната ефективност в публичния сектор следва да отразяват усилията, които се изискват на равнището на Съюза. За да спази целта за крайно енергийно потребление, Съюзът следва да намали крайното си енергийно потребление с 19 % до 2030 г. в сравнение със средното енергийно потребление през 2017, 2018 и 2019 г. Задължението за постигане на годишно намаление на потреблението на енергия в публичния сектор с най-малко 1,9 % следва да гарантира, че публичният сектор изпълнява ролята си на образец. Държавите членки запазват пълна гъвкавост по отношение на избора на мерки за подобряване на енергийната ефективност с цел намаляване на крайното енергийно потребление. Изискването за годишно намаление на крайното енергийно потребление е свързано с по-малка административна тежест в сравнение с установяването на методи за измерване на икономиите на енергия.

(35)

За да изпълнят задължението си, държавите членки следва да насочат вниманието си към крайното енергийно потребление на всички обществени услуги и инсталации на публични органи. За определянето на обхвата на адресатите държавите членки следва да прилагат определението за „публични органи“, предвидено в настоящата директива, като „пряко финансирани от тези органи“ означава, че тези субекти се финансират предимно с публични средства, а „управлявани от тези органи“ означава, че даден национален, регионален или местен орган има мнозинство по отношение на избора на управлението на субекта. Задължението може да бъде изпълнено чрез намаляване на крайното енергийно потребление във всяка област на публичния сектор, включително транспорт, обществен сграден фонд, здравеопазване, пространствено планиране, управление на водите, третиране, канализиране и пречистване на отпадъчните води, управление на отпадъците, централни отоплителни или охладителни системи, разпределение, доставка и съхранение на енергия, обществено осветление, планиране на инфраструктурата, образование и социални услуги. При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да включат и други видове услуги. За да се намали административната тежест за публичните органи, държавите членки следва да създадат цифрови платформи или инструменти за събиране на агрегирани данни за потреблението от публичните органи, да осигурят публичен достъп до тях и да докладват данните на Комисията. Държавите членки следва да предвидят планиране и годишни доклади относно потреблението на публичните органи в агрегирана форма по сектори.

(36)

Държавите членки следва да насърчават използването на енергийно ефективни средства за придвижване, включително в практиките си за възлагане на обществени поръчки, като железопътен транспорт, придвижване с велосипед, пеша или споделена мобилност, чрез обновяване и декарбонизация на автомобилните паркове, стимулиране на преминаването към други видове транспорт и включването им в планирането на градската мобилност.

(37)

Държавите членки следва да изпълняват ролята на образец, като гарантират, че в публичния сектор всички договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, обследвания за енергийна ефективност и системи за енергийно управление се изпълняват в съответствие с европейските или международните стандарти или че в енергийно интензивните части на публичния сектор широко се прилагат обследвания за енергийна ефективност. Държавите членки следва да предоставят насоки и да предвидят процедури за използването на тези инструменти.

(38)

Публичните органи се насърчават да се възползват от помощта на субекти като агенциите за устойчива енергия, създадени на регионално или местно равнище, когато е приложимо. Организацията на тези агенции обикновено отразява индивидуалните потребности на публичните органи в определен регион или в определена област от публичния сектор. Централизираните агенции могат да обслужват потребностите по-добре и да работят по-ефективно в други отношения, например в по-малките или централизираните държави членки или по отношение на сложни или трансрегионални аспекти като централните отоплителни и охладителни системи. Агенциите за устойчива енергия могат да изпълняват функциите на звена за обслужване на едно гише. Тези агенции често отговарят за разработването на местни или регионални планове за декарбонизация, които могат да включват и други мерки за декарбонизация, например подмяна на котлите, използващи изкопаеми горива, и за подпомагане на публичните органи при изпълнението на политиките в областта на енергетиката. Агенциите за устойчива енергия или други структури, които подпомагат регионалните и местните органи, могат да имат ясни правомощия, цели и ресурси в областта на устойчивата енергия. Може да се насърчат агенциите за устойчива енергия да разглеждат инициативи, предприети в рамките на „Споразумението на кметовете“ (Covenant of Mayors), което обединява местните органи на управление, доброволно ангажирани с изпълнението на целите на Съюза в областта на климата и енергетиката, както и други съществуващи инициативи за тази цел. Плановете за декарбонизация следва да бъдат свързани с плановете за териториално развитие и да са съобразени с всеобхватната оценка, която държавите членки следва да извършат.

(39)

Държавите членки следва да подкрепят публичните органи при планирането и въвеждането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително на регионално и местно равнище, чрез даване на насоки, насърчаване на възможностите за изграждане на компетентност и обучение и поощряване на сътрудничеството между публичните органи, включително между агенциите. За тази цел държавите членки биха могли да създадат национални центрове за компетентност по сложни въпроси, например за предоставяне на консултации на местни или регионални енергийни агенции относно централното отопление или охлаждане. Изискването за превръщане на сградите в сгради с близко до нулево потребление на енергия не изключва, нито забранява провеждането на разграничение между равнищата на сгради с близко до нулево потребление на енергия за новите и санираните сгради. В Директива 2010/31/ЕС се дава определение за сгради с близко до нулево потребление на енергия, включително оптималното равнище от гледна точка на разходите.

(40)

До края на 2026 г. на държавите членки, които санират над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради през дадена година, следва да се даде възможност да включат излишъка към годишния процент на саниране за всяка от трите следващи години. Държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради, считано от 1 януари 2027 г., следва да може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите две години. Тази възможност не следва да се използва за цели, които не са в съответствие с общите цели и равнището на амбиция на настоящата директива.

(41)

Държавите членки следва да насърчават публичните органи да вземат предвид по-широките ползи отвъд икономиите на енергия, като качеството на средата в помещенията, както и подобряването на качеството на живот на хората и удобствата на санираните обществени сгради, по-специално училищата, детските градини, центровете за здравни грижи, защитените жилища, болниците и социалните жилища.

(42)

Наред с промишлеността, сградите и транспортът са основните ползватели на енергия и източници на емисии. На сградите се дължат около 40 % от общото потребление на енергия в Съюза и 36 % от емисиите на ПГ от енергия в Съюза. В съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г., озаглавено „Вълна на саниране“, се разглежда двойното предизвикателство относно енергийната и ресурсната ефективност и икономическата достъпност в сградния сектор и целта му е да бъде удвоен процентът на саниране. Обръща се особено внимание на сградите с най-лоши характеристики, енергийната бедност и обществените сгради. Освен това сградите са от огромно значение за изпълнението на целта на Съюза за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Сградите, притежавани от публични органи, представляват значителен дял от сградния фонд и са с висока степен на видимост в обществения живот. Поради това е целесъобразно да се определи годишен процент на основно саниране на сградите, притежавани от публични органи, на територията на дадена държава членка, с цел да се подобрят енергийните им характеристики и те да бъдат преобразувани най-малко в сгради с близко до нулево потребление на енергия или в сгради с нулеви емисии. Държавите членки се приканват да определят по-висок процент на саниране, когато това е икономически ефективно, в рамките на санирането на техния сграден фонд в съответствие с дългосрочните си стратегии за саниране или с националните си програми за саниране, или с двете. Този процент на саниране не следва да засяга задълженията по отношение на сградите с близко до нулево потребление на енергия, предвидени в Директива 2010/31/ЕС. Държавите членки следва да могат да прилагат по-малко строги изисквания за някои сгради, като тези със специфична архитектурна или историческа стойност. При следващия преглед на Директива 2010/31/ЕС Комисията следва да направи оценка на постигнатия от държавите членки напредък по отношение на санирането на сгради на публичните органи. Комисията следва да разгледа възможността за внасяне на законодателно предложение за преразглеждане на процента на саниране, като отчита напредъка, постигнат от държавите членки, съществените икономически и технически развития или, когато е необходимо, ангажиментите на Съюза за декарбонизация и нулево замърсяване. Задължението за саниране на сградите на публичните органи в настоящата директива допълва това в Директива 2010/31/ЕС, съгласно която от държавите членки се изисква да гарантират, че при извършване на основен ремонт на съществуващите сгради се осигурява подобряване на енергийните им характеристики, така че да съответстват на изискванията за сгради с близко до нулево потребление на енергия.

(43)

Системите за автоматизация и управление на сградите и другите решения за осигуряване на активно енергийно управление са важни инструменти на публичните органи за подобряване и поддържане на енергийните характеристики на сградите, както и за осигуряване на необходимите условия в сградите, които притежават или заемат, в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

(44)

Насърчаването на зелената мобилност е ключова част на Европейския зелен пакт. Осигуряването на инфраструктура за зареждане е един от необходимите елементи на прехода. Инфраструктурата за зареждане в сградите е от особено значение, тъй като електрическите превозни средства паркират редовно и за дълги периоди в сградите, което улеснява зареждането и го прави по-ефективно. Публичните органи следва да положат максимални усилия за инсталиране на инфраструктура за зареждане в сградите, които притежават или заемат, в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

(45)

За да определят процента на саниране, държавите членки трябва да имат общ поглед върху сградите, които не достигат равнището на сгради с близко до нулево потребление на енергия. Поради това държавите членки следва да публикуват и поддържат в актуално състояние списък на обществените сгради, включително, когато е целесъобразно, социалните жилища, като част от цялостна база данни със сертификати за енергийни характеристики. Този списък следва също да дава възможност на частни субекти, включително дружества за предоставяне на услуги за енергийна ефективност (ДПУЕЕ), да предлагат решения за саниране, които могат да бъдат обобщени от Обсерваторията на сградния фонд на ЕС.

(46)

Списъкът би могъл да включва данни от налични инвентарни списъци на сградния фонд. Държавите членки следва да вземат подходящи мерки, за да улеснят събирането на данни и да направят списъка достъпен за частните участници, включително ДПУЕЕ, за да им се даде възможност да играят активна роля в решенията за саниране. Наличните публично оповестени данни за характеристиките на сградния фонд, санирането на сгради и енергийните характеристики могат да се обобщят от Обсерваторията на сградния фонд в ЕС, за да се осигури по-добро разбиране на енергийните характеристики на сградния сектор чрез съпоставими данни.

(47)

През 2020 г. повече от половината от населението на света живее в градски райони. До 2050 г. се очаква тази цифра да достигне 68 %. Освен това половината от градските инфраструктури, налични през 2050 г., тепърва предстои да бъдат изградени. Градовете и метрополисите са центрове на икономическа дейност, създаване на знания, иновации и нови технологии. Градовете оказват влияние върху качеството на живот на гражданите, които живеят или работят в тях. Държавите членки следва да оказват техническа и финансова подкрепа на общините. Редица общини и други публични органи в държавите членки вече прилагат интегрирани подходи за икономии на енергия, за енергийни доставки и за устойчива мобилност, например чрез планове за действие за устойчива енергия или планове за устойчива градска мобилност, като разработените съгласно инициативата „Споразумение на кметовете“ (Covenant of Mayors), както и интегрирани градоустройствени подходи, които надхвърлят отделните интервенции по отношение на сгради или средства за транспорт. Необходими са по-нататъшни усилия за подобряване на енергийната ефективност на градската мобилност както за пътниците, така и за превоза на товари, тъй като за градската мобилност се потребяват около 40 % от цялата енергия за автомобилен транспорт.

(48)

Всички принципи на директиви 2014/23/ЕС (18), 2014/24/ЕС (19) и 2014/25/ЕС (20) на Европейския парламент и на Съвета остават напълно приложими в рамките на настоящата директива.

(49)

По отношение на закупуването на някои продукти и услуги и закупуването и наемането на сгради, възлагащи органи и възложители, които сключват договори за обществени поръчки, доставки или услуги, следва да дават пример и да вземат енергоефективни решения при закупуването, както и да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително за обществени поръчки и концесии, за които няма специални разпоредби в настоящата директива. Това следва да се прилага за възлагащи органи и възложители, попадащи в обхвата на директиви 2014/23/EС, 2014/24/EС или 2014/25/EС. Държавите членки следва да премахнат пречките пред съвместното възлагане на обществени поръчки в рамките на една или повече държави членки, ако това може да намали разходите и да увеличи предимствата на вътрешния пазар, като създава стопански възможности за доставчиците на енергия и услуги за енергийна ефективност.

(50)

Всички публични субекти, които инвестират публични ресурси чрез обществени поръчки, следва да дават пример при възлагането на поръчки и концесии, като избират продукти, сгради, строителни работи и услуги с най-висока енергийна ефективност, включително във връзка с обществени поръчки, които не са предмет на специални изисквания съгласно Директива 2009/30/ЕО. В този контекст при всички процедури за възлагане на обществени поръчки и концесии със стойност над праговете, определени в член 8 от Директива 2014/23/ЕС, член 4 от Директива 2014/24/ЕС и член 15 от Директива 2014/25/ЕС, трябва да се вземат предвид енергийните характеристики на продуктите, сградите и услугите, предвидени в правото на Съюза или националното право, като се спазва приоритетно принципът „енергийната ефективност на първо място“ в процедурите за възлагане на обществени поръчки.

(51)

Важно е също така държавите членки да следят как изискванията за енергийна ефективност се вземат предвид от възлагащите органи и възложителите при възлагането на поръчки за продукти, сгради, строителни работи и услуги, като гарантират, че информацията за въздействието върху енергийната ефективност на спечелилите оферти, които са над праговете, посочени в директивите за възлагане на поръчки, е публично достъпна. Това би позволило на заинтересованите страни и гражданите да оценят ролята на публичния сектор за гарантирането на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при възлагането на обществените поръчки по прозрачен начин.

(52)

Задължението на държавите членки да гарантират, че възлагащите органи и възложителите закупуват само продукти, сгради, строителни работи и услуги с високи показатели за енергийна ефективност, същевременно не следва да възпрепятства държавите членки да закупуват стоки, необходими за защита и реакция при извънредни ситуации, свързани с обществената сигурност или общественото здраве.

(53)

В Европейския зелен пакт се признава значението на кръговата икономика за постигането на общите цели на Съюза за декарбонизация. Публичният сектор, и по-специално транспортният сектор, следва да спомага за постигането на тези цели, като използва финансовите си средства, когато е целесъобразно, за избора на екологосъобразни продукти, сгради, строителни работи и услуги чрез наличните инструменти за екологосъобразни обществени поръчки, като по този начин допринася значително за намаляването на потреблението на енергия и въздействието върху околната среда.

(54)

Важно е държавите членки да предоставят необходимата подкрепа на публичните органи при въвеждането на изискванията за енергийна ефективност в обществените поръчки и, когато е целесъобразно, при използването на екологосъобразни обществени поръчки, като осигуряват необходимите насоки и методики за извършване на оценка на разходите за целия жизнен цикъл, както и на въздействието и разходите във връзка с околната среда. Очаква се добре разработените инструменти, по-специално цифровите инструменти, да улеснят процедурите за възлагане на поръчки и да намалят административните разходи, особено в по-малките държави членки, които може да не разполагат с достатъчен капацитет за изготвянето на оферти. Във връзка с това държавите членки следва активно да насърчават използването на цифрови инструменти и сътрудничеството между възлагащите органи, включително такива от други държави, с цел обмен на най-добри практики.

(55)

Като се има предвид, че в сградите възникват емисии на ПГ както преди, така и след експлоатационния им жизнен цикъл, държавите членки следва също така да вземат предвид целия жизнен цикъл на въглеродните емисии в сградите. Това следва да се извършва в контекста на усилията за насочване на вниманието към показателите, обхващащи целия жизнен цикъл, аспектите на кръговата икономика и въздействието върху околната среда като част от ролята на публичния сектор като образец. По този начин обществените поръчки могат да бъдат възможност за справяне с присъщите въглеродни емисии на сградите през целия им жизнен цикъл. В това отношение възлагащите органи са важни участници, които могат да предприемат действия в рамките на процедурите за възлагане на поръчки, като закупуват нови сгради, които отговарят на изискванията относно потенциала за глобално затопляне през целия си жизнен цикъл.

(56)

С потенциала за глобално затопляне през целия жизнен цикъл се измерват емисиите на ПГ, свързани със сградата на различни етапи от нейния жизнен цикъл. Така чрез него се отразява цялостният принос на дадена сграда към емисиите, водещи до изменение на климата. Това понякога се нарича също „оценка на въглеродния отпечатък“ или „измерване на въглерода за целия жизнен цикъл“. В тази величина са обединени съпътстващите въглеродни емисии на строителните материали и преките и непреките въглеродни емисии на етапа на използване. Сградите са важно хранилище на материали, тъй като в тях в продължение на много десетилетия остават включени ресурси с висока въглеродна интензивност. Затова е важно да се проучат конструкции, които улесняват бъдещото повторно използване и рециклиране в края на експлоатационния срок в съответствие с новия план за действие относно кръговата икономика. Държавите членки следва да насърчават кръговия характер, трайността и приспособимостта на строителните материали с цел да се окаже въздействие върху показателите за устойчивост на строителните продукти.

(57)

Потенциалът за глобално затопляне се изразява като цифров показател в kgCO2eq/m2 (от полезната вътрешна застроена площ) за всеки етап от жизнения цикъл, като стойността се осреднява за една година от референтен проучвателен период от 50 години. Подборът на данните, определянето на сценариите и изчисленията се извършват в съответствие със стандарта EN 15978. Обхватът на сградните компоненти и техническото оборудване е определен в показател 1.2 от общата рамка на Съюза за оценка и докладване „Level(s)“. Когато съществува национален инструмент за изчисляване или такъв се изисква за подаване на уведомления или получаване на разрешения за строеж, следва да е възможно този национален инструмент да се използва за предоставяне на изискваната информация. Следва да е възможно да се използват други инструменти за изчисляване, ако те отговарят на минималните критерии, предвидени в общата рамка на Съюза за оценка и докладване „Level(s)“.

(58)

С Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (21) се предвиждат правила за инсталациите, които допринасят за производството на енергия или използват енергия за производствени цели, и се предвижда информацията за енергията, използвана или произведена от дадена инсталация, да бъде включена в заявленията за издаване на комплексни разрешителни в съответствие с член 12, параграф 1, буква б) от посочената директива. Освен това в член 11 от същата директива се посочва, че ефективното използване на енергията е един от общите принципи, уреждащи основните задължения на оператора, и един от критериите за определяне на най-добрите налични техники съгласно приложение III към посочената директива. Оперативната ефективност на енергийните системи в даден момент се влияе от възможността за плавно и гъвкаво интегриране в мрежата на енергия, произведена от различни източници, която се характеризира с различна степен на инерция и момент на включване. Подобряването на ефективността ще създаде възможност за по-доброто използване на енергията от възобновяеми източници.

(59)

Подобряването на енергийната ефективност може да допринесе за по-високи икономически резултати. Държавите членки и Съюзът следва да се стремят към намаляване на енергийното потребление, независимо от равнищата на икономическия растеж.

(60)

Задължението за икономии на енергия, установено с настоящата директива, следва да бъде увеличено и следва да се прилага и след 2030 г. Това осигурява стабилност за инвеститорите и по този начин стимулира дългосрочните инвестиции и дългосрочните мерки за енергийна ефективност, като например основното саниране на сгради с дългосрочната цел да се улесни икономически ефективното преобразуване на съществуващите сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия. Задължението за икономии на енергия има важно значение за растежа, работните места и конкурентната среда на местно равнище, както и за намаляването на енергийната бедност. То следва да гарантира, че Съюзът може да постигне своите цели в областта на енергетиката и климата чрез създаване на допълнителни възможности и прекъсване на връзката между потреблението на енергия и растежа. Сътрудничеството с частния сектор е важно, за да се направи оценка на условията, при които могат да бъдат освободени частни инвестиции за проекти за енергийна ефективност и да се развиват нови модели на приходи за иновации в областта на енергийната ефективност.

(61)

Мерките за подобрение на енергийната ефективност оказват положително въздействие и върху качеството на въздуха, тъй като по-големият брой енергийно ефективни сгради спомага за намаляване на търсенето на горива за отопление, включително на твърди горива. Следователно мерките за енергийна ефективност допринасят за подобряване на качеството на въздуха на закрито и на открито и спомагат за постигането по икономически ефективен начин на целите на политиката на Съюза в областта на качеството на въздуха, определени по-специално в Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (22).

(62)

С цел да се осигури стабилен и предвидим принос за постигането на целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и на целта за климатична неутралност за 2050 г., от държавите членки се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление за целия период на задължения до 2030 г., равняващи се на нови годишни икономии от най-малко 0,8 % от крайното енергийно потребление до 31 декември 2023 г. и най-малко 1,3 % от 1 януари 2024 г., 1,5 % от 1 януари 2026 г. и 1,9 % от 1 януари 2028 г. Това изискване може да бъде изпълнено чрез нови мерки на политиката, които да бъдат приети през периода на задължения от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г., или чрез нови отделни действия в резултат на мерки на политиката, приети преди или по време на предходния период, при условие че отделните действия, водещи до икономии на енергия, са въведени през следващия период. За тази цел държавите членки следва да могат да използват схема за задължения за енергийна ефективност, алтернативни мерки на политиката, или и двете.

(63)

За периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. от Кипър и Малта следва да се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, равняващи се на нови икономии от 0,24 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г. За периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г. от Кипър и Малта следва да се изисква да постигнат кумулативни икономии на енергия при крайното потребление в размер на 0,45 % от годишното крайно енергийно потребление, осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.

(64)

Когато използват схема за задължения, държавите членки следва да определят задължените лица измежду операторите на преносни системи, операторите на разпределителни мрежи, енергоразпределителните предприятия, предприятията за продажба на енергия на дребно и предприятията за разпределение на транспортни горива или предприятията за продажба на транспортни горива на дребно въз основа на обективни и недискриминационни критерии. Определянето или освобождаването от такова определяне на някои категории такива субекти не следва да се разглежда като несъвместимо с принципа за недискриминация. Поради това държавите членки могат да избират дали такива субекти или само определени категории от тях са определени като задължени лица. За да се предоставят права и защита на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, и да се приложат мерките на политиката приоритетно за тези групи хора, държавите членки могат да изискват от задължените лица да реализират икономии на енергия сред тези хора. За тази цел държавите членки могат също така да определят цели за намаляване на разходите за енергия. Задължените лица биха могли да постигнат тези цели, като насърчават въвеждането на мерки, които водят до икономии на енергия и на финансови средства от сметките за енергия, например мерки за полагане на топлинна изолация и мерки в сферата на отоплението, и като подкрепят инициативи за икономии на енергия от страна на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности.

(65)

При разработването на мерки на политиката за изпълнение на задължението за икономии на енергия държавите членки следва да се съобразяват със стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и да спазват принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. Държавите членки не следва да насърчават дейности, които не са екологично устойчиви, като например използването на изкопаеми горива. Задължението за икономии на енергия има за цел да засили действията в отговор на изменението на климата чрез въвеждане на стимули за държавите членки да прилагат устойчиво и смекчаващо последиците от изменението на климата съчетание от политики за екологично устойчива и чиста енергетика. Поради това икономиите на енергия, произтичащи от мерки на политиката по отношение на използването на пряко изгаряне на изкопаеми горива, могат да бъдат икономии на енергия, допустими за отчитане съгласно задължението за икономии на енергия, при определени условия и в рамките на преходен период след транспонирането на настоящата директива в съответствие с приложение към настоящата директива. Това ще даде възможност за привеждане на задължението за икономии на енергия в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, на Плана във връзка с целта в областта на климата и на „вълната на саниране“ и ще отрази необходимостта от действия, посочени от Международната агенция по енергетика в нейния доклад за нулевите нетни емисии. Ограничението има за цел да насърчи държавите членки да изразходват публични средства само за устойчиви и съобразени с бъдещите нужди технологии. Важно е държавите членки да осигурят ясна политическа рамка и инвестиционна сигурност на участниците на пазара. Прилагането на методиката за изчисляване в рамките на задължението за икономии на енергия следва да даде възможност на всички участници на пазара да адаптират своите технологии в разумен срок. Когато държавите членки подкрепят внедряването на ефективни технологии за изкопаеми горива или своевременната подмяна на такива технологии, например чрез схеми за субсидиране или схеми за задължения за енергийна ефективност, постигнатите в резултат на това икономии на енергия не могат повече да бъдат отчитани по отношение на задължението за икономии на енергия. Въпреки че икономиите на енергия, произтичащи например от насърчаването на комбинираното производство на енергия на базата на природен газ, няма да са допустими съгласно задължението за икономии на енергия, ограничението няма да се прилага за непряко използване на изкопаеми горива, например когато производството на електрическа енергия включва производство на изкопаеми горива. Мерките на политиката, насочени към промени в поведението с цел намаляване на потреблението на изкопаеми горива, например чрез информационни кампании и екологосъобразно шофиране, следва да останат допустими. Мерките на политиката, насочени към санирането на сгради, може да обхващат мерки като подмяна на отоплителни инсталации, работещи с изкопаеми горива, заедно с мерки за подобряване на материалите на сградите. Тези мерки следва да бъдат ограничени до технологиите, които позволяват постигането на изискваните икономии на енергия в съответствие с националните строителни норми, установени в дадена държава членка. Въпреки това държавите членки следва да насърчават модернизирането на отоплителните системи като част от основното саниране в съответствие с дългосрочната цел за въглеродна неутралност, по-специално намаляването на потреблението на топлинна енергия и покриването на оставащото потребление на топлинна енергия от енергийни източници без въглеродни емисии. Когато отчитат икономиите, необходими за постигане на дял от задължението за икономии на енергия сред хората, засегнати от енергийна бедност, държавите членки могат да вземат предвид своите климатични условия.

(66)

Допустимо е мерките на държавите членки за подобряване на енергийната ефективност в транспорта да бъдат отчетени за целите на изпълнението на задължението им за икономии на енергия при крайното енергийно потребление. Тези мерки включват политики, които наред с другото са насочени към насърчаване на по-ефикасните превозни средства, модалния преход към придвижване с велосипед, пеша и с обществен транспорт или мобилността и градското планиране, което намалява търсенето на транспортни услуги. Освен това схемите, които ускоряват внедряването на нови, по-ефикасни превозни средства или мерки на политиката, стимулиращи прехода към горива с намалени равнища на емисии (с изключение на схеми или мерки на политиката, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива в продукти), които намаляват потреблението на енергия на километър, също са допустими, при условие че се спазват правилата за същественост и допълнителност, посочени в настоящата директива. Мерките на политиката за насърчаване на внедряването на превозни средства, работещи с нови изкопаеми горива, не следва да се квалифицират като допустими мерки съгласно задължението за икономии на енергия.

(67)

Мерките, които са предприети от държавите членки съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (23) и които водят до проверимо, измеримо или оценимо подобрение на енергийната ефективност, могат да се разглеждат като икономически ефективен начин държавите членки да изпълнят задължението си за икономии на енергия съгласно настоящата директива.

(68)

Като алтернатива на изискването задължените лица да постигнат размера на кумулативните икономии на енергия при крайното потребление, изискван съгласно задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива, следва да е възможно държавите членки, в рамките на техните схеми за задължения, да разрешават или да изискват от задължените лица да правят вноски в национален фонд за енергийна ефективност, който би могъл да се използва за приоритетното прилагане на мерките на политиката сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинствата с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

(69)

Държавите членки и задължените лица следва да използват всички налични средства и технологии, с изключение на свързаните с използване на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, за да постигнат изискваните кумулативни икономии на енергия при крайното потребление, включително чрез насърчаване на интелигентни и устойчиви технологии в ефективни централни отоплителни и охладителни системи, ефективна отоплителна и охладителна инфраструктура, ефективни и интелигентни сгради, електрически превозни средства и промишлени сектори и обследвания за енергийна ефективност или равностойни системи за управление, при условие че декларираните икономии на енергия са в съответствие с настоящата директива. Държавите членки следва да се стремят към висока степен на гъвкавост при изготвянето и изпълнението на алтернативни мерки на политиката. Държавите членки следва да насърчават действия, водещи до икономии на енергия в рамките на продължителен жизнен цикъл.

(70)

Дългосрочните мерки за енергийна ефективност продължават да пораждат икономии на енергия след 2020 г., но за да бъде постиганата целта на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г., тези мерки следва да водят и до нови икономии на енергия след 2020 г. От друга страна, постигнатите след 31 декември 2020 г. икономии на енергия не следва да се отчитат в кумулативните икономии на енергия при крайното потребление за периода от 1 януари 2014 г. до 31 декември 2020 г.

(71)

Допълнителността е основен принцип на задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива, доколкото тя гарантира, че държавите членки въвеждат политики и мерки, специално разработени с цел изпълнение на задължението за икономии на енергия. Новите икономии на енергия следва да бъдат допълнителни спрямо обичайната практика, така че икономии, които при всички случаи са щели да бъдат реализирани, не следва да се отчитат за целите на изпълнението на задължението за икономии на енергия. При изчисляване на въздействието на въведените мерки следва да се отчитат само нетните икономии на енергия, изразени като изменение на енергийното потребление, което е пряко породено от съответната мярка за енергийна ефективност, въведена за целите на задължението за икономии на енергия, предвидено в настоящата директива. За изчисляването на нетните икономии на енергия държавите членки следва да определят базов сценарий, показващ как би се развивала ситуацията в отсъствието на съответната мярка. Съответната мярка на политиката следва да се оценява спрямо този базов сценарий. Държавите членки следва да вземат предвид минималните изисквания, предвидени в съответната правна рамка на равнището на Съюза, както и факта, че в рамките на същия времеви период могат да бъдат предприети други мерки на политиката, които също могат да имат въздействие върху размера на икономиите на енергия, така че не всички промени, констатирани от момента на въвеждане на определена мярка на политиката, могат да се дължат само на тази мярка на политиката. Дейностите на задължените лица, участниците или изпълнителите следва действително да допринасят за постигането на декларираните икономии на енергия, за да се осигури изпълнението на изискването за същественост.

(72)

Важно е да се отчетат, когато е приложимо, всички етапи от енергийната верига при изчисляването на икономиите на енергия, за да се увеличи потенциалът за икономии на енергия при преноса и разпределението на електрическа енергия. Проучванията и консултациите със заинтересованите страни разкриват значителен потенциал. Физическите и икономическите условия обаче са доста различни в отделните държави членки, и често дори в рамките на една и съща държава членка, като съществуват голям брой системни оператори. Тези обстоятелства насочват към децентрализиран подход в съответствие с принципа на субсидиарност. Националните регулаторни органи притежават необходимите знания, правна компетентност и административен капацитет за насърчаване на развитието на енергийно ефективна електроенергийна мрежа. Субекти като Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия и Организацията на операторите на разпределителни системи в Европейския съюз също могат да имат полезен принос и следва да подпомагат своите членове при въвеждането на мерки за енергийна ефективност.

(73)

Подобни съображения важат също и за много големия брой оператори на системи за природен газ. Значението на природния газ, делът на доставките, както и обхванатата част от територията са много различни в отделните държави членки. В такива случаи националните регулаторни органи са в най-добра позиция да наблюдават и насочват развитието на системата към повишаване на ефективността, а субекти като Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ могат да имат полезен принос и следва да подпомагат своите членове при въвеждането на мерки за енергийна ефективност.

(74)

Дружествата за предоставяне на услуги за енергийна ефективност (ДПУЕЕ) играят важна роля за разработването, проектирането, изграждането и организирането на финансиране за проекти, с които се икономисва енергия, намаляват се разходите за енергия и се понижават разходите за експлоатация и поддръжка в сектори като сградния сектор, промишлеността и транспорта.

(75)

За да се вземат мерки по отношение на взаимозависимостта между потреблението на енергия и на вода и нарастващия натиск върху тези ресурси, е особено важно да бъде отчетена връзката между водата и енергията. Ефективното управление на водите може да допринесе значително за икономиите на енергия и да е ползотворно не само за климата, но и за икономиката и социалната сфера. На секторите на водоснабдяването и отпадъчните води се дължат 3,5 % от потреблението на електрическа енергия в Съюза и този дял се очаква да нарасне. Същевременно на течовете се дължат 24 % от общото потребявано количество вода в Съюза, а енергийният сектор е най-големият потребител на вода с дял 44 % от потреблението. Потенциалът за икономии на енергия чрез използване на интелигентни технологии и процеси във всички промишлени, жилищни и търговски водни цикли и приложения следва да бъде обстойно проучен и да се използва винаги когато следва да се прилагат икономически ефективни решения, съобразени с принципа “енергийната ефективност на първо място“. Освен това усъвършенстваните технологии за напояване, технологиите за събиране на дъждовна вода и за повторно използване на водата биха могли значително да намалят потреблението на вода в селското стопанство, сградния сектор и промишлеността, както и енергията, използвана за нейното пречистване и пренос.

(76)

В съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) политиките на Съюза в областта на енергийната ефективност следва да са приобщаващи и по този начин следва да осигуряват равен достъп до мерките за енергийна ефективност за всички потребители, засегнати от енергийна бедност. Подобряването на енергийната ефективност следва да бъде приложено приоритетно сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти и крайни ползватели, хората от домакинства с ниски или средни доходи, хората, живеещи в социални жилища, възрастните хора и тези, живеещи в селски и отдалечени райони, както и в най-отдалечените региони. В този контекст специално внимание следва да се отдели на определени групи от населението, изложени на риск от енергийна бедност или по-податливи на последиците от нея, като например жени, лица с увреждания, възрастни хора, деца и лица с малцинствен расов или етнически произход. Държавите членки могат да изискват от задължените лица да включват социални цели във връзка с енергийната бедност в своите мерки за икономии на енергия, като тази възможност вече беше разширена по отношение на алтернативните мерки на политиката и националните фондове за енергийна ефективност. Това следва да се преобразува в задължение за предоставяне на права и защита на уязвимите клиенти и крайни ползватели и за намаляване на енергийната бедност, като в същото време на държавите членки се даде възможност да запазят пълна гъвкавост по отношение на вида, размера, обхвата и съдържанието на тези мерки. Ако дадена схема за задължения за енергийна ефективност не допуска мерки, свързани с индивидуалните потребители на енергия, държавата членка може да вземе мерки за облекчаване на енергийната бедност единствено чрез алтернативни мерки на политиката. В рамките на своето съчетание от политики държавите членки следва да гарантират, че други мерки на политиката не оказват неблагоприятно въздействие върху хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, крайни ползватели и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки следва да използват по най-добрия възможен начин средствата от публично финансиране за инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност, включително финансиране и финансови механизми, създадени на равнището на Съюза.

(77)

Всяка държава членка следва да определи понятието „уязвими клиенти“, което може да препраща към енергийната бедност и, наред с другото, към забрана за изключване от електроснабдителната мрежа на такива клиенти в критични моменти. Понятието „уязвими клиенти“ може да включва равнища на доходите, дял на разходите за енергия в разполагаемия доход, енергийна ефективност на жилищата, критична зависимост от електрическо оборудване по здравословни причини, възраст или други критерии. Това допуска държавите членки да включат хората от домакинства с ниски доходи.

(78)

Съгласно Препоръка (ЕС) 2020/1563 около 34 милиона домакинства в Съюза не са били в състояние да поддържат дома си достатъчно топъл през 2019 г. Европейският зелен пакт дава предимство на социалното измерение на прехода, като се ангажира с принципа „да не се пренебрегва никой“. Преходът към зелена икономика, който включва и прехода към чиста енергия, засяга по различен начин мъжете и жените и може да има определено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, включително върху хората с увреждания. Затова мерките за енергийна ефективност трябва да бъдат от основно значение за всяка икономически ефективна стратегия за борба с енергийната бедност и уязвимостта на потребителите и да допълват политиките в областта на социалната сигурност на равнището на държавите членки. С цел да се гарантира, че мерките за енергийна ефективност устойчиво намаляват енергийната бедност на наемателите, следва да се вземат предвид икономическата ефективност на тези мерки, както и икономическата им достъпност за собствениците и наемателите, и да се гарантира подходяща финансова и техническа помощ за тези мерки на равнището на държавите членки. Държавите членки следва да подкрепят местните и регионалните структури при откриването и смекчаването на енергийна бедност. В дългосрочен план е необходимо сградният фонд в Съюза да се състои от сгради с близко до нулево потребление на енергия в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Сегашните темпове на саниране на сградите са недостатъчни, като най-трудно е да бъдат обхванати сградите, обитавани от граждани с ниски доходи, които са засегнати от енергийна бедност. Следователно предвидените в настоящата директива мерки по отношение на задълженията за икономии на енергия, схемите за задължения за енергийна ефективност и алтернативните мерки на политиката са от особено значение.

(79)

Държавите членки следва да се стремят да гарантират, че мерките за насърчаване или подпомагане на енергийната ефективност, и по-специално свързаните със сградите и мобилността, не водят до непропорционално повишаване на разходите за услугите, свързани с тези мерки, или до по-голямо социално изключване.

(80)

С цел да се използва потенциалът за икономии на енергия в някои пазарни сегменти, където обикновено не се предлагат обследвания за енергийна ефективност при обичайни търговски условия, например в малките и средните предприятия (МСП), държавите членки следва да разработят програми, с които да насърчават и подпомагат МСП да се подлагат на обследвания за енергийна ефективност и да изпълняват препоръките, отправени в резултат на тези обследвания за енергийна ефективност. Обследванията за енергийна ефективност следва да бъдат задължителни и редовни за предприятия със средно годишно потребление на енергия над определен праг, тъй като при тях могат да се постигнат значителни икономии на енергия. Обследванията за енергийна ефективност следва да бъдат съобразени с приложимите европейски или международни стандарти, като например EN ISO 50001 (системи за енергийно управление) или EN 16247-1 (обследвания за енергийна ефективност), или, ако е включено обследване за енергийна ефективност, EN ISO 14000 (системи за управление на околната среда), като по този начин следва да бъдат в съответствие и с настоящата директива, с която не се надхвърлят изискванията по посочените приложими стандарти. В момента се разработва специален европейски стандарт за обследванията за енергийна ефективност. Обследванията за енергийна ефективност могат да се извършват самостоятелно или да бъдат част от по-широка система за управление на околната среда или договор за спестяване на енергия с гарантиран резултат. Във всички подобни случаи тези системи следва да отговарят на минималните изисквания, установени в настоящата директива. Освен това специфични механизми и схеми, създадени за проследяването на емисиите и разхода на гориво от определени транспортни оператори, например съгласно правото на Съюза — СТЕ на ЕС, могат да се считат за съвместими с обследванията за енергийна ефективност, включително в системите за енергийно управление, ако отговарят на минималните изисквания, установени в настоящата директива. За предприятията, които вече изпълняват задължението за обследвания за енергийна ефективност, обследванията за енергийна ефективност следва да продължат да бъдат извършвани най-малко на всеки четири години от датата на предходното обследване за енергийна ефективност, в съответствие с настоящата директива.

(81)

Държавите членки биха могли да установят насоки, които предприятията да следват при прилагането на мерки за постигане на новите годишни икономии, набелязани при обследването за енергийна ефективност.

(82)

Средното потребление на предприятието следва да бъде критерият, който да определя прилагането на системите за енергийно управление и на обследванията за енергийна ефективност, за да се повиши чувствителността на тези механизми при набелязване на съответните възможности за икономически ефективни икономии на енергия. Предприятие, което е под праговете за потребление, определени за системите за енергийно управление и обследванията за енергийна ефективност, следва да бъде насърчавано да се подлага на обследвания за енергийна ефективност и да изпълнява препоръките в резултат на тези обследвания.

(83)

Когато обследванията за енергийна ефективност се извършват от вътрешни експерти, те не следва да участват пряко в подложената на обследване дейност, за да се гарантира тяхната независимост.

(84)

Държавите членки следва да насърчават прилагането на системи за енергийно управление и на обследвания за енергийна ефективност в публичната администрация на национално, регионално и местно равнище.

(85)

Секторът на ИКТ е друг важен сектор, на който се обръща все по-голямо внимание. През 2018 г. потреблението на енергия в центровете за данни в Съюза е било 76,8 TWh. Очаква се то да нарасне до 98,5 TWh през 2030 г., което представлява увеличение с 28 %. Това увеличение в абсолютно изражение може да се разгледа и в относително изражение: в рамките на Съюза центровете за данни имат дял от 2,7 % в потреблението на електрическа енергия през 2018 г., като този дял ще достигне 3,21 % до 2030 г., ако се запазят настоящите тенденции в развитието. В цифровата стратегия на Съюза се подчертава необходимостта от центрове за данни с висока енергийна ефективност и устойчивост и се призовава за въвеждането на мерки за прозрачност при телекомуникационните оператори по отношение на техния отпечатък върху околната среда. За да се насърчи устойчивото развитие в сектора на ИКТ, особено на центровете за данни, държавите членки следва да изискват събирането и публикуването на данни, които са от значение за енергийните характеристики, водния отпечатък и гъвкавостта на търсенето на центровете за данни, въз основа на общ образец на Съюза. Държавите членки следва да изискват събирането и публикуването на данни само за центровете за данни със значителен отпечатък, за които чрез подходящи интервенции на ниво проектиране или ефективност, съответно за нови или съществуващи инсталации, може да се постигне съществено намаление на потреблението на енергия и вода, повишаване на ефективността на системите, допринасящо за декарбонизацията на мрежата, или повторно използване на отпадна топлина в съседни съоръжения и топлофикационни мрежи. Въз основа на събраните данни могат да бъдат установени показатели за устойчивост на центровете за данни, като се вземат предвид и вече съществуващите инициативи в сектора.

(86)

Задължението за докладване се прилага за центровете за данни, които съответстват на прага, определен в настоящата директива. Във всички случаи и по-специално за корпоративните центрове за данни задължението за докладване следва да се разбира като отнасящо се до пространството и оборудването, предимно или изключително предназначени за функциите, свързани с данните (сървърни помещения), включително необходимото свързано оборудване, например свързаното с тях охлаждане, осветление, батерийни блокове или непрекъсваемо захранване. От задължението за докладване следва да бъде изключено всяко ИТ оборудване, монтирано или инсталирано предимно с цел публичен достъп, за общо ползване или в офис пространство, или поддържащо други корпоративни функции, като работни станции, лаптопи, фотокопирни машини, сензори, оборудване за сигурност или бяла техника и аудио-визуална апаратура. Същото изключение следва да се прилага и за сървърно оборудване, мрежови устройства, устройства за съхранение на данни и свързано с тях оборудване, разположени на различни места в даден обект, като единични сървъри, единични сървърни шкафове или устройства за безжичен и мрежов достъп.

(87)

Събраните данни следва да се използват за измерване най-малко на някои основни измерения на съответния устойчив център за данни, а именно колко ефективно се използва енергията, каква част от тази енергия идва от възобновяеми енергийни източници, повторната употреба на генерираната от него отпадна топлина, ефективността на охлаждането, ефективността на използването на въглерод и използването на прясна вода. Събраните данни и показателите за устойчивост следва да повишават осведомеността сред собствениците и операторите на центрове за данни, производителите на оборудване, разработчиците на софтуер и услуги, ползвателите на услуги на центровете за данни на всички равнища, както и субектите и организациите, които внедряват, използват или възлагат услуги в облак и услуги на центрове за данни. Събраните данни и показателите за устойчивост следва също да дадат увереност относно действителните подобрения, дължащи се на усилията и мерките за повишаване на устойчивостта в нови или съществуващи центрове за данни. И на последно място, тези данни и показателите за устойчивост следва да се използват като основа за прозрачно и основано на доказателства планиране и вземане на решения. Комисията следва да оценява ефективността на центровете за данни въз основа на информацията, съобщена от задължените центрове за данни.

(88)

Вследствие на извършена оценка, при установяването на евентуални специфични за сектора партньорства за енергийна ефективност Комисията следва да обедини по приобщаващ и представителен начин основните заинтересовани страни, включително неправителствените организации и социалните партньори, в сектори като ИКТ, транспорта, финансите и сградния сектор.

(89)

По-ниски разходи на потребителите на енергия следва да бъдат постигнати чрез подпомагане на потребителите при намаляване на тяхното потребление на енергия посредством намаляване на енергийните нужди на сградите и подобряване на ефективността на уредите, което следва да бъде съчетано с наличието на нискоенергийни видове транспорт, интегрирани с обществения транспорт, споделената мобилност и придвижването с велосипед. Държавите членки следва също така да разгледат възможностите за подобряване на свързаността в селските и отдалечените райони.

(90)

От решаващо значение е да се повишава осведомеността на всички граждани на Съюза за ползите от повишената енергийна ефективност и да им се предоставя точна информация относно начините, по които тя може да бъде постигната. Граждани от всички възрастови групи следва също така да участват в енергийния преход чрез Европейския пакт за климата и Конференцията за бъдещето на Европа. Повишената енергийна ефективност е изключително важна и за сигурността на енергийните доставки в Съюза чрез намаляване на неговата зависимост от вноса на горива от трети държави.

(91)

Разходите и ползите от всички предприети мерки за енергийна ефективност, включително сроковете за възвръщаемост, следва да бъдат напълно прозрачни за потребителите.

(92)

При прилагането на настоящата директива и при предприемането на други мерки в областта на енергийната ефективност държавите членки следва да обръщат особено внимание на полезните взаимодействия между мерките за енергийна ефективност и ефективното използване на природните ресурси в съответствие с принципите на кръговата икономика.

(93)

Като се възползват от новите бизнес модели и технологии, държавите членки следва да полагат усилия да насърчават и улесняват въвеждането на мерките за енергийна ефективност, включително чрез иновативни услуги за енергийна ефективност за големи и малки потребители.

(94)

Необходимо е да се предвиди често и по-активно подаване на обратна информация за енергийното потребление, когато това е технически осъществимо и икономически ефективно с оглед на монтираните измервателни уреди. В настоящата директива се пояснява, че икономическата ефективност на отчитането на разпределението се определя от това дали свързаните с него разходи са пропорционални спрямо потенциалните икономии на енергия. При оценката дали отчитането на разпределението е икономически ефективно може да се вземе предвид въздействието на други конкретни мерки, планирани в дадена сграда, например всяко предстоящо саниране.

(95)

В настоящата директива също така се пояснява, че правата във връзка с фактурирането и информацията за фактурирането или потреблението следва да са приложими и за потребители на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди, подавани от централен източник, дори и в случаите при които тези потребители нямат преки индивидуални договорни отношения с доставчика на енергия.

(96)

За да се постигне прозрачност на отчитането на индивидуалното потребление на топлинна енергия и по този начин да се улесни отчитането на разпределението, държавите членки следва да гарантират наличието на прозрачни, общодостъпни национални правила за дяловото разпределение на разходите за отопление, охлаждане и потребление на топла вода за битови нужди в многофамилните и многофункционалните сгради. В допълнение към прозрачността държавите членки могат да обмислят вземането на мерки за засилване на конкуренцията при предоставянето на услуги за отчитане на разпределението и по този начин да спомогнат за това да се гарантира разумният размер на всички разходи, дължими от крайните ползватели.

(97)

Новомонтираните топломери и топлинни разпределители следва да дават възможност за дистанционно отчитане, за да се осигури често и икономически ефективно подаване на информация за потреблението. Разпоредбите на настоящата директива по отношение на измерването на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди; отчитането на разпределението и дялово разпределяне на разходите за отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; изискването за дистанционно отчитане; информацията за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; разходите за достъп до информация за измерването, фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди; и минималните изисквания за информацията за фактурирането и потреблението на отопление, охлаждане и топла вода за битови нужди се отнасят само за топлинната енергия, енергията за охлаждане и топлата вода за битови нужди, подавани от централен източник. Държавите членки имат свободата да решават дали технологиите за дистанционно отчитане от типа „walk-by“ или „drive-by“ трябва да се смятат за такива с дистанционно отчитане. Уредите с дистанционно отчитане не изискват достъп до отделните жилища или помещения, подлежащи на отчитане.

(98)

Държавите членки следва също така да имат предвид факта, че успешното внедряване на нови технологии за измерване на потреблението на енергия изисква повече инвестиции в образованието и уменията както за ползвателите, така и за доставчиците на енергия.

(99)

Информацията за фактурирането и годишните отчети са важно средство за информиране на клиентите за тяхното потребление на енергия. Данните за потреблението и цените могат да съдържат и друга информация, която помага на потребителите да сравняват настоящия си договор с други оферти и да използват механизмите за подаване на жалби и за алтернативно решаване на спорове. Като се има предвид обаче, че споровете във връзка със сметките често са причина за жалби от страна на потребителите и фактор, който допринася за трайно ниските нива на удовлетвореност на потребителите и тяхната ниска степен на ангажираност с техните енергийни доставчици, е необходимо сметките да станат по-опростени, по-ясни и по-лесни за разбиране, като същевременно се гарантира, че отделните инструменти, като например информацията относно фактурирането, средствата за информиране и годишните отчети предоставят цялата необходима информация, за да могат потребителите да регулират потреблението си на енергия, да сравняват офертите и да сменят своя доставчик.

(100)

При разработването на мерки за подобряване на енергийната ефективност държавите членки следва да вземат под внимание необходимостта от осигуряване на правилното функциониране на вътрешния пазар и последователното прилагане на достиженията на правото на Съюза в съответствие с ДФЕС.

(101)

Високоефективното комбинирано производство на енергия и ефективните централни отоплителни и охладителни системи имат значителен потенциал за икономии на първична енергия в Съюза. Държавите членки следва да извършат всеобхватни оценки на потенциала за високоефективно комбинирано производство на енергия и за ефективни централни отоплителни и охладителни системи. Тези оценки следва да бъдат съгласувани с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите членки и с техните дългосрочни стратегии за саниране и могат да включват траектории, насочени към формиране на национален сектор на отоплението и охлаждането, основан на енергия от възобновяеми източници и отпадна топлина, в срок, съвместим с постигането на целта за климатична неутралност. Новите инсталации за производство на електрическа енергия, както и съществуващите инсталации, които са значително преоборудвани или чието разрешение или лиценз се подновява, следва — след извършване на анализ на разходите и ползите, който показва излишък от гледна точка на съотношението между ползи и разходи — да бъдат оборудвани с агрегати за високоефективно комбинирано производство на енергия, за да се оползотворява отпадната топлина от производството на електрическа енергия. По подобен начин други съоръжения със значително средногодишно количество входяща енергия следва да бъдат оборудвани с технически решения за отвеждане на отпадната топлина от съоръжението, когато анализът на разходите и ползите показва подобряване на отношението между ползите и разходите. Тази отпадна топлина би могла да се пренася до местата, където е необходима, чрез централните отоплителни мрежи. Обстоятелствата, от които произтича изискване за прилагането на критерии за одобрение, като правило са тези, от които произтичат и изискванията за разрешителни съгласно Директива 2010/75/ЕС и за разрешения съгласно Директива (ЕС) 2019/944.

(102)

Може да се окаже целесъобразно инсталациите за производство на електрическа енергия, предназначени да използват съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, които имат разрешение съгласно Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (24), да бъдат разположени на места, на които оползотворяването на отпадната топлина чрез високоефективно комбинирано производство на енергия или чрез захранване на централна отоплителна или охладителна мрежа не е икономически ефективно. Ето защо държавите членки следва да могат да освобождават тези инсталации от задължението за извършване на анализ на разходите и ползите от снабдяването на инсталацията с оборудване, даващо възможност за оползотворяване на отпадната топлина чрез агрегат за високоефективно комбинирано производство на енергия. Следва също така да бъде възможно инсталациите за производство на електрическа енергия през пиковите часове и резервните инсталации за производство на електрическа енергия, за които се планира да работят по-малко от 1 500 експлоатационни часа годишно като плаваща средна стойност, изчислена за период от пет години, да бъдат освободени от задължението да произвеждат и топлинна енергия.

(103)

Целесъобразно е държавите членки да насърчават въвеждането на мерки и процедури за по-широката употреба на инсталации за комбинирано производство на енергия с обща номинална входяща топлинна мощност по-малко от 5 MW с оглед на насърчаването на децентрализирано производство на енергия.

(104)

За да прилагат всеобхватни национални оценки, държавите членки следва да насърчават оценките на потенциала за високоефективно комбинирано производство на енергия и ефективни централни отоплителни и охладителни системи на регионално и местно равнище. Държавите членки следва да предприемат мерки, чрез които да насърчават и улесняват реализирането на установения потенциал за подобряване на икономическата ефективност на високоефективното комбинирано производство на енергия и ефективните централни отоплителни и охладителни системи.

(105)

Изискванията относно ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да са съобразени с дългосрочните цели на политиката в областта на климата, стандартите и приоритетите на Съюза в областта на климата и околната среда и следва да са в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди по смисъла на Регламент (ЕС) 2020/852. Всички централни отоплителни и охладителни системи следва да се стремят към подобряване на способността си да взаимодействат с други части на енергийната система с цел оптимизиране на използването на енергия и предотвратяване на разхищението на енергия, като използват пълния потенциал на сградите за съхраняване на топлина или студ, включително на излишната топлина от обслужващите съоръжения и близките центрове за данни. Поради тази причина ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да гарантират повишаването на ефективността на първичната енергия и постепенното интегриране на енергията от възобновяеми източници и отпадната топлина и студ по смисъла на определенията в Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета (25). Поради това с настоящата директива се въвеждат постепенно по-строги изисквания за осигуряване на отопление и охлаждане, които следва да се прилагат в конкретно определени срокове и да станат постоянно приложими от 1 януари 2050 г.

(106)

Принципите за изчисляване на дела на топлинната енергия или енергията за охлаждане от възобновяеми източници в ефективните централни отоплителни и охладителни системи следва да бъдат в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 и с методиките на Евростат за статистическо отчитане. Съгласно член 7, параграф 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници включва брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници в сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане. Брутното крайно потребление на топлинна енергия или енергия за охлаждане в централните отоплителни или охладителни системи е равно на доставката на топлинна енергия или енергия за охлаждане, постъпваща в мрежата, която обслужва крайните клиенти или енергоразпределителните предприятия.

(107)

Термопомпите са важни за декарбонизацията на доставките на топлинна енергия и енергия за охлаждане, включително в централните отоплителни системи. Методиката, установена в приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001, предвижда правила за отчитане на енергията, получена от термопомпи, като енергия от възобновяеми източници, и предотвратява двойното отчитане на електрическата енергия от възобновяеми източници. За целите на изчисляването на дела на енергията от възобновяеми източници в централната отоплителна мрежа, цялата топлинна енергия, генерирана от термопомпа и постъпваща в мрежата, следва да се отчита като енергия от възобновяеми източници, при условие че термопомпата отговаря на минималните критерии за ефективност, установени в приложение VII към Директива (ЕС) 2018/2001, към момента на инсталирането ѝ.

(108)

Високоефективното комбинирано производство на енергия беше определяно чрез икономиите на енергия, постигнати чрез комбинирано производство, вместо чрез разделното производство на топлинна енергия и електрическа енергия. Изискванията за високоефективно комбинирано производство на енергия следва да са съобразени с дългосрочните цели на политиката в областта на климата. Определенията за комбинирано производство на енергия и високоефективно комбинирано производство на енергия, използвани в законодателството на Съюза, не следва да засягат използването на различни определения в националното законодателство за цели, различни от целите на съответното законодателство на Съюза. За да се постигнат максимални икономии на енергия и за да не се пропускат възможности за такива икономии, следва да се отдели възможно най-голямо внимание на експлоатационните условия на агрегатите за комбинирано производство на енергия.

(109)

С оглед да се осигури прозрачност за крайния клиент и да му се даде възможност да избира между електрическа енергия от комбинирано производство и електрическа енергия, произведена чрез други технологии, произходът на енергията от високоефективно комбинирано производство следва да бъде гарантиран на основата на хармонизирани референтни стойности на ефективността. Схемите за гарантиране на произхода сами по себе си не предполагат право на ползване на национални механизми за подпомагане. Важно е всички видове електрическа енергия, получени чрез високоефективно комбинирано производство на енергия, да могат да бъдат обхванати от гаранции за произход. Гаранциите за произход следва да бъдат разграничавани от заменяемите сертификати.

(110)

Специфичната структура на секторите на комбинираното производство на енергия и на централните отоплителни и охладителни системи, включващи много производители, които са МСП, следва да бъде взета предвид, по-специално при прегледа на административните процедури за получаване на разрешение за изграждане на мощности за комбинирано производство на енергия или свързани с тях мрежи, като се прилага принципът „Мисли първо за малките“.

(111)

Повечето стопански субекти в Съюза са МСП. Те представляват един огромен потенциал за икономии на енергия за Съюза. За да им съдействат да приемат мерки за енергийна ефективност, държавите членки следва да въведат благоприятна нормативна рамка, имаща за цел осигуряване на МСП на техническо подпомагане и съобразена с особеностите им информация.

(112)

Държавите членки следва, въз основа на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, да изготвят правила, уреждащи поемането и споделянето на разходите за свързване към енергийните мрежи и за подсилване на мрежите, както и за техническото адаптиране, необходимо за включване в мрежите на нови производители на електрическа енергия, използващи високоефективно комбинирано производство на енергия, като вземат предвид свързаните с мрежите кодекси и насоки, разработени в съответствие с регламенти (ЕС) 2019/943 (26) и (ЕО) № 715/2009 (27) на Европейския парламент и на Съвета. Производителите на електрическа енергия от инсталации с високоефективно комбинирано производство на енергия следва да имат възможност да обявят търг за дейностите по свързването. Следва да се улесни достъпът до електроенергийната мрежа на електрическа енергия, произведена чрез високоефективно комбинирано производство, особено от малките агрегати и микроагрегатите за комбинирано производство на енергия. В съответствие с член 3, параграф 2 от Директива 2009/73/ЕО и член 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2019/944 държавите членки могат да налагат на предприятията, извършващи дейност в електроенергийния и газовия сектор, задължения за обществени услуги, включително такива, които са свързани с енергийната ефективност.

(113)

Необходимо е да се въведат разпоредби, свързани с фактурирането, единната точка за контакт, извънсъдебното уреждане на спорове, енергийната бедност и основните договорни права, с цел те да бъдат приведени в съответствие, когато е приложимо, със съответните разпоредби относно електрическата енергия по Директива (ЕС) 2019/944, за да се засили защитата на потребителите и да се даде възможност на крайните клиенти да получават по-честа, ясна и актуална информация за своето потребление на топлинна енергия, енергия за охлаждане или топла вода за битови нужди, както и да регулират своето потребление на енергия.

(114)

С настоящата директива се засилва защитата на потребителите, като се въвеждат основни договорни права за централните отоплителни и охладителни системи и топлата вода за битови нужди, които съответстват на равнището на правата, защитата и предоставените възможности, въведени с Директива (ЕС) 2019/944 за крайните потребители в сектора на електрическата енергия. На потребителите следва да бъде предоставена ясна и недвусмислена информация за техните права. Няколко фактора възпрепятстват достъпа, разбирането и реакцията на потребителите по отношение на различните налични за тях източници на пазарна информация. Въвеждането на основни договорни права може да спомогне, наред с другото, за правилното разбиране на минималното ниво на качеството на услугите, предлагани в договора от доставчика, включително качеството и характеристиките на доставяната енергия. В допълнение това може да допринесе за свеждането до минимум на скритите или допълнителните разходи, които може да произтекат от въвеждането на модернизирани или нови услуги след подписването на договора без ясното разбиране и съгласието на потребителя. Тези услуги може да касаят, наред с другото, доставяната енергия, измервателните услуги и услугите по фактуриране, закупуване и монтиране или допълнителни услуги и услуги по поддръжка, както и разходи, свързани с мрежата, измервателни уреди, локално отоплително или климатично оборудване. Изискванията ще допринесат за подобряване на съпоставимостта на офертите и ще гарантират еднакво равнище на основните договорни права за всички граждани на Съюза по отношение на отоплението, охлаждането и топлата вода за битови нужди, без да се ограничава националната компетентност.

(115)

В случай на планирано изключване от системите за отопление, охлаждане и подаване на топла вода за битови нужди доставчиците следва да осигурят на съответните клиенти подходяща информация за алтернативни мерки, например източници на подпомагане с цел да се избегне изключването от мрежата, системи за авансови плащания, обследвания за енергийна ефективност, консултантски услуги по енергийни въпроси, алтернативни разплащателни планове, съвети за управление на дълга или мораториуми върху изключването от мрежата.

(116)

Повишена защита на потребителите следва да се гарантира чрез наличието на ефективни и независими механизми за извънсъдебно решаване на спорове за всички потребители, като например омбудсман по енергийните въпроси, орган за защита на потребителите или регулаторен орган. Затова държавите членки следва да въведат бързи и ефективни процедури за разглеждане на жалби.

(117)

Следва да бъде отчетен и активно подкрепен приносът на общностите за енергия от възобновяеми източници съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 и на гражданските енергийни общности съгласно Директива (ЕС) 2019/944 за постигане на целите на Европейския зелен пакт и Плана във връзка с целта в областта на климата. Поради това държавите членки следва да разгледат и насърчат ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности. Тези общности могат да помогнат на държавите членки да постигнат целите на настоящата директива чрез повишаване на енергийната ефективност на местно равнище или на равнището на домакинствата, както и в обществените сгради, в сътрудничество с местните органи. Те могат да предоставят възможности на потребителите и да ги включат в процеса, да позволят на определени групи битови клиенти, включително в селските и отдалечените райони, да участват в проекти и интервенции за енергийна ефективност, които може да съчетават действия и инвестиции в енергия от възобновяеми източници. Енергийните общности могат да играят значителна роля за образоването и повишаването на осведомеността на гражданите относно мерките за реализиране на икономии на енергия. При подходяща подкрепа от страна на държавите членки енергийните общности могат да подпомогнат борбата с енергийната бедност чрез улесняване на проекти за енергийна ефективност, намаляване на потреблението на енергия и по-ниски тарифи за доставка.

(118)

Чрез предоставяне на възможности на гражданите могат да се постигнат дългосрочни поведенчески промени в енергийното потребление. Енергийните общности могат да допринесат за реализиране на икономии на енергия в дългосрочен план, особено сред домакинствата, и за увеличаване на устойчивите инвестиции от страна на гражданите и малките предприятия. Държавите членки следва да предоставят възможност на гражданите да предприемат такива действия чрез подкрепа за общностни енергийни проекти и организации. Освен това стратегиите за приобщаване, които приобщават всички заинтересовани страни на национално и местно равнище към разработването на политики, могат да бъдат включени в местните или регионалните планове за декарбонизация или националните планове за саниране на сгради с цел да се повиши осведомеността, да се получава обратна връзка за политиките и те да бъдат по-добре приети от обществеността.

(119)

Следва да бъде признат приносът на обслужването на едно гише или подобни структури като механизми, които могат да дадат възможност на множество целеви групи, включително граждани, МСП и публични органи, да разработват и изпълняват проекти и мерки, свързани с прехода към чиста енергия. Приносът на обслужването на едно гише може да бъде много важен за уязвимите клиенти, тъй като те биха могли да получават надеждна и достъпна информация за подобренията в областта на енергийната ефективност. Този принос може да включва предоставяне на технически, административни и финансови консултации и помощ, улесняване на необходимите административни процедури или на достъпа до финансовите пазари, насоки относно правната рамка на Съюза и националната правна рамка, включително правилата и критериите за възлагане на обществени поръчки, както и таксономията на ЕС.

(120)

Комисията следва да извършва прегледи на въздействието на мерките в подкрепа на разработването на платформи или форуми, като включва inter alia органите за европейски социален диалог, за насърчаване на програми за обучение в областта на енергийната ефективност, и следва да предлага допълнителни мерки, ако е целесъобразно. Комисията следва също така да насърчава европейските социални партньори в дискусиите относно енергийната ефективност, особено за уязвимите клиенти и крайните ползватели, включително тези, които са в състояние на енергийна бедност.

(121)

Справедливият преход към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. е от основно значение за Европейския зелен пакт. Европейският стълб на социалните права, обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г., включва енергията сред основните услуги, до които всеки има право на достъп. Следва да се осигури подкрепа за достъпа до такива услуги на нуждаещите се, особено в контекста на инфлационния натиск и значителното повишаване на цените на енергията.

(122)

Необходимо е да се гарантира, че хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, са защитени и за тази цел са им предоставени възможности да участват активно в интервенциите и мерките за подобряване на енергийната ефективност и свързаните мерки за защита или информиране на потребителите, които държавите членки прилагат. Следва да бъдат разработвани целенасочени кампании за повишаване на осведомеността, за да се онагледят ползите от енергийната ефективност, както и да се предоставя информация за наличната финансова подкрепа.

(123)

Публичното финансиране, достъпно на равнището на Съюза и на национално равнище, следва да бъде стратегически инвестирано в мерки за подобряване на енергийната ефективност, по-специално в полза на хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Държавите членки следва да се възползват от всяка финансова вноска, която биха могли да получат от Социалния фонд за климата, създаден с Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета (28), както и от приходите по квоти от СТЕ на ЕС. Тези финансови средства ще осигурят подкрепа за държавите членки при изпълнението на задължението им да прилагат мерки за енергийна ефективност и мерки на политиката съгласно задължението за икономии на енергия като приоритет сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, включително живеещите в селски и отдалечени райони.

(124)

Националните схеми за финансиране следва да бъдат допълнени от подходящи схеми за по-добра информация и техническа и административна помощ и по-лесен достъп до финансиране, което ще позволи най-доброто използване на наличните средства, особено от хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища.

(125)

Държавите членки следва да предоставят възможности и защита на всички хора еднакво, независимо от техния пол, възраст, увреждане, раса или етнически произход, сексуална ориентация, религия или убеждения, и да гарантират, че лицата, които са най-засегнати или изложени на по-голям риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или които са изложени в най-голяма степен на неблагоприятните последици от енергийната бедност, са защитени по подходящ начин. Освен това държавите членки следва да гарантират, че мерките за енергийна ефективност не задълбочават съществуващите неравенства, по-специално по отношение на енергийната бедност.

(126)

Съгласно член 15, параграф 2 от Директива 2012/27/ЕС всички държави членки са предприели оценка на потенциала за енергийна ефективност на своята инфраструктура за газ и електрическа енергия и са набелязали конкретни мерки и инвестиции за въвеждане на икономически ефективни подобрения на енергийната ефективност в мрежовата инфраструктура, с график за тяхното въвеждане. Резултатите от тези действия представляват надеждна основа за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при техните решения във връзка с планирането и развитието на мрежите и инвестициите в тях.

(127)

Националните енергийни регулаторни органи следва да възприемат интегриран подход, който да включва потенциалните икономии в сектора на енергийните доставки и при крайното потребление. Без да се засягат сигурността на доставките, пазарната интеграция и предварителните инвестиции в морски електропреносни мрежи, необходими за разгръщане на добива на енергия от възобновяеми източници от разположени в морето инсталации, националните енергийни регулаторни органи следва да гарантират, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ се прилага в процесите на планиране и вземане на решения и че мрежовите тарифи и разпоредби насърчават подобряването на енергийната ефективност. Държавите членки следва също така да гарантират, че операторите на преносни и разпределителни системи вземат предвид принципа „енергийната ефективност на първо място“. Това ще помогне на операторите на преносни и разпределителни системи да вземат по-добри решения в областта на енергийната ефективност и пределните разходи за набавяне на ресурси от страната на потреблението, както и по отношение на екологичното и социалното въздействие на различните планове за инвестиции в мрежите и тяхната експлоатация. Подобен подход изисква да се замени тясната перспектива на икономическата ефективност с търсенето на максимална полза за обществото в по-широк аспект. Принципът „енергийната ефективност на първо място“ следва по-специално да се прилага при разработването на сценарии за разширяване на енергийната инфраструктура, при които решенията, свързани с потреблението, биха могли да се разглеждат като реални алтернативи и трябва да бъдат правилно оценени, като това следва да се превърне в неразделна част от оценката на проектите за планиране на мрежи. Прилагането на този принцип следва да бъде проверявано от националните регулаторни органи.

(128)

Следва да се осигурят достатъчен брой надеждни специалисти, компетентни в областта на енергийната ефективност, за да се гарантира ефективното и своевременно прилагане на настоящата директива, например по отношение на спазването на изискванията за обследвания за енергийна ефективност и прилагането на схемите за задължения за енергийна ефективност. Ето защо държавите членки следва да въведат схеми за сертифициране или равностойни схеми за придобиване на квалификация, или и двата вида схеми, както и подходящо обучение за доставчиците на услуги за енергийна ефективност, за лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност и други мерки за подобряване на енергийната ефективност, в тясно сътрудничество със социалните партньори, доставчиците на обучение и други съответни заинтересовани страни. Схемите следва да се оценяват на всеки четири години, считано от декември 2024 г., и при необходимост да се актуализират, за да се гарантира необходимото ниво на компетентност на доставчиците на услуги за енергийна ефективност, лицата, извършващи обследвания за енергийна ефективност, ръководителите в областта на енергетиката и монтажниците на сградни компоненти.

(129)

Необходимо е да продължи развитието на пазара на услуги за енергийна ефективност, за да се осигури както търсене, така и предлагане на такива услуги. Наличието на прозрачност, например чрез съставяне на списъци на сертифицирани доставчици на услуги за енергийна ефективност, както и наличието на примерни договори, обменът на най-добри практики и наличието на насоки допринасят съществено за въвеждането на услуги за енергийна ефективност и сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и могат да спомогнат също за стимулиране на търсенето и за повишаване на доверието в доставчиците на услуги за енергийна ефективност. Получателят на услуга за енергийна ефективност по договора за спестяване на енергия с гарантиран резултат избягва инвестиционните разходи, като използва част от финансовата стойност на икономиите на енергия, за да изплати изцяло или частично инвестицията, направена от трето лице. Това може да спомогне за привличането на частен капитал, който е от ключово значение за повишаване на процента на саниране на сгради в Съюза, за привличане на експертен опит на пазара и за създаване на иновативни бизнес модели. Поради това за нежилищни сгради с използваема застроена площ над 750 m2 следва да се изисква да се оценява възможността за използване на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат за целите на санирането. Това е стъпка напред, за да се повиши доверието в дружествата за услуги за енергийна ефективност и да се проправи пътят за увеличаване на тези проекти в бъдеще.

(130)

Предвид амбициозните цели за саниране през следващото десетилетие в контекста на „вълната на саниране“ е необходимо да се засили ролята на независимите пазарни посредници, включително на обслужването на едно гише или подобни механизми за подкрепа, за да се стимулира пазарното развитие по отношение на търсенето и предлагането и да се насърчи сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат за целите на санирането както на частни, така и на обществени сгради. Местните енергийни агенции биха могли да играят ключова роля в това отношение и да определят и подкрепят създаването на потенциални посредници или доставчици на обслужване на едно гише. Настоящата директива следва да спомогне за повишаване на наличието на продукти, услуги и съвети, включително чрез насърчаване на потенциала на предприемачите да запълнят пропуските на пазара и да осигурят иновативни начини за повишаване на енергийната ефективност, като същевременно се гарантира спазването на принципа за недискриминация.

(131)

Сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат все още среща значителни затруднения в редица държави членки поради оставащите регулаторни и нерегулаторни пречки. Поради това е необходимо да се обърне внимание на неяснотите в националните законодателни рамки, липсата на експертен опит, особено по отношение на тръжните процедури, и конкуриращите се заеми и безвъзмездни средства.

(132)

Държавите членки следва да продължат да подкрепят публичния сектор при сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, като осигурят примерни договори, в които са съобразени наличните европейски или международни стандарти, насоките за възлагане на поръчки и Ръководството за статистическо третиране на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат, публикувано през май 2018 г. от Евростат и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), по отношение на третирането на случаите на сключване на договорите за спестяване на енергия с гарантиран резултат в държавните сметки, които предоставят възможности за преодоляване на оставащите регулаторни пречки пред тези договори в държавите членки.

(133)

Държавите членки предприеха мерки за установяване и преодоляване на регулаторните и нерегулаторните пречки. Необходимо е обаче да бъдат увеличени усилията за отстраняване на регулаторните и нерегулаторните пречки пред използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и договорености за финансиране от трети лица, които спомагат за постигането на икономии на енергия. Тези пречки включват счетоводни правила и практики, които не дават възможност инвестициите и годишните финансови икономии в резултат на мерките за подобряване на енергийната ефективност да бъдат адекватно отразени в счетоводните отчети за целия жизнен цикъл на инвестицията.

(134)

Държавите членки използваха националните планове за действие за енергийна ефективност за 2014 г. и 2017 г., за да докладват за напредъка при премахването на регулаторните и нерегулаторните пречки в областта на енергийната ефективност по отношение на разделените стимули между собствениците и наемателите или между собствениците на сгради или обособени части от сгради. Държавите членки следва да продължат да работят в тази посока и да използват потенциала за енергийна ефективност в контекста на статистическите данни на Евростат за 2016 г., и по-специално факта, че над 40% от европейците живеят в апартаменти, а 30% от европейците са наематели.

(135)

Държавите членки, включително регионалните и местните органи, следва да бъдат насърчени да използват пълноценно европейските фондове, налични по многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., определена в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (29), Механизма за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (30), както и финансовите инструменти и техническата помощ, налични по линия на програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (31), за стимулиране на частните и публичните инвестиции в мерки за подобряване на енергийната ефективност. Инвестициите в енергийна ефективност са с потенциал да допринесат за икономически растеж, заетост, иновации и намаляване на енергийната бедност на домакинствата, поради което имат положителен принос към икономическото, социалното и териториалното сближаване и екологосъобразно възстановяване. Възможните области за финансиране включват мерки за енергийна ефективност в обществените и жилищните сгради и развитието на нови умения чрез разгръщане на обучението, преквалификацията и повишаването на квалификацията на специалистите, по-специално в професиите, свързани със санирането на сгради, с цел насърчаване на заетостта в сектора на енергийната ефективност. Комисията ще осигури полезни взаимодействия между различните инструменти за финансиране, по-специално фондовете със споделено и с пряко управление — като централно управляваните програми „Хоризонт Европа“ и LIFE, както и между безвъзмездни средства, заеми и техническа помощ, за да се увеличи максимално техният лостов ефект върху частното финансиране и тяхното въздействие върху постигането на целите на политиката за енергийна ефективност.

(136)

Държавите членки следва да насърчават използването на финансови механизми за постигане на целите на настоящата директива. Тези финансови механизми биха могли да включват финансови вноски и имуществени санкции за нарушение на определени разпоредби на настоящата директива, средства, предвидени за енергийна ефективност съгласно член 10, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО, и средства, предвидени за енергийна ефективност в европейските фондове и програми, както и по линия на целеви европейски финансови инструменти като Европейския фонд за енергийна ефективност.

(137)

Финансовите механизми могат да се основават, когато е целесъобразно, на средства, предвидени за енергийна ефективност от проектните облигации на Съюза, средства, отпуснати за енергийна ефективност от ЕИБ и други европейски финансови институции, по-специално Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Банката за развитие към Съвета на Европа, средства, предмет на ливъридж във финансови институции, национални ресурси, включително чрез създаване на регулаторни и фискални рамки за насърчаване на осъществяването на инициативи и програми за енергийна ефективност, и приходи от годишното разпределено количество емисии в съответствие с Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (32).

(138)

Финансовите механизми биха могли по-специално да се основават на вноските, ресурсите и приходите от тези ресурси, за да създадат условия и да насърчат инвестиране на частен капитал, по-специално от институционални инвеститори, като същевременно се прилагат критерии за предоставяне на средства, които да осигуряват постигането на екологични и на социални цели; да използват иновационни финансови механизми - включително гаранции по заеми за частен капитал, гаранции по заеми с цел насърчаване сключването на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат, безвъзмездни средства, субсидирани заеми и целеви кредитни линии, системи за финансиране от трети лица - които намаляват рисковете при проекти за енергийна ефективност, и да дадат възможност за икономически ефективно саниране на сгради дори за домакинства с ниски и средни доходи; да бъдат свързани с програми или агенции, които ще обединяват и ще оценяват качеството на проектите за икономии на енергия, ще предоставят техническа помощ, ще насърчават пазара на услуги за енергийна ефективност и ще спомагат за появата на търсене на такива услуги сред потребителите.

(139)

Финансовите механизми биха могли също така да осигуряват подходящи ресурси в подкрепа на програми за обучение и сертифициране, чрез които се усъвършенстват и акредитират умения в сферата на енергийната ефективност; да осигуряват ресурси за научни изследвания и демонстрация и за ускоряване на навлизането на технологии с малък мащаб и микротехнологии за производство на енергия и за оптимизиране на свързването на тези генератори на енергия към преносната мрежа; да бъдат свързани с програми за предприемане на действия за насърчаване на енергийната ефективност във всички жилища с цел да се предотврати енергийната бедност и да се насърчат собствениците, отдаващи жилища под наем, да направят имотите си възможно най-енергоефективни; както и да предоставят подходящи ресурси за подпомагане на социалния диалог и определянето на стандарти с цел подобряване на енергийната ефективност и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

(140)

Наличните програми за финансиране, финансови инструменти и иновативни финансови механизми на Съюза следва да се използват за практическо постигане на целта за подобряване на енергийните характеристики на сградите на публичните органи. Във връзка с това държавите членки могат да използват приходите си от годишното разпределено количество емисии съгласно Решение № 406/2009/ЕО при разработването на такива механизми на доброволна основа и като се отчитат националните бюджетни правила. Комисията и държавите членки следва да предоставят на регионалните и местните администрации подходяща информация за тези програми за финансиране, финансови инструменти и иновативни финансови механизми на Съюза.

(141)

При реализирането на целта за енергийната ефективност Комисията следва да наблюдава въздействието на значимите мерки върху Директива 2003/87/ЕО с цел да се запазят стимулите в СТЕ на ЕС, които възнаграждават нисковъглеродните инвестиции, и да се подготвят секторите на СТЕ на ЕС за необходимите в бъдеще иновации. Ще бъде необходимо Комисията да извършва наблюдение на въздействието върху промишлените отрасли, които са изложени на съществен риск от изместване на въглеродни емисии, изброени в приложението към Решение 2014/746/ЕС на Комисията (33), за да се гарантира, че тази директива насърчава посочените отрасли, а не пречи на развитието им.

(142)

Мерките на държавите членки следва да получат подкрепа от добре проектирани и ефективни финансови инструменти на Съюза по линия на програмата InvestEU и чрез финансиране от ЕИБ и ЕБВР, които следва да подкрепят инвестициите в енергийната ефективност на всички етапи от енергийната верига и да използват цялостен анализ на разходите и ползите с помощта на модел на диференцирани сконтови проценти. Финансовата подкрепа следва да се съсредоточи върху икономически ефективните методи за повишаване на енергийната ефективност, което ще доведе до намаляване на потреблението на енергия. ЕИБ и ЕБВР, съвместно с националните насърчителни банки, следва да изготвят, създават и финансират програми и проекти, специално предназначени за сектора за енергийната ефективност, включително за домакинствата, засегнати от енергийна бедност.

(143)

Междусекторното законодателство осигурява надеждна основа за защита на потребителите за широка гама от съществуващи услуги за енергийна ефективност и вероятно ще продължи да се развива. Въпреки това следва да бъдат ясно установени някои основни договорни права на потребителите. На потребителите следва да бъде предоставена ясна и недвусмислена информация за правата им по отношение на сектора на енергетиката.

(144)

За да може да се оцени ефективността на настоящата директива, следва да бъде въведено изискване за извършване на общ преглед на настоящата директива и за представяне на доклад до Европейския парламент и до Съвета до 28 февруари 2027 г. Този преглед следва да позволи необходимото привеждане в съответствие, като се вземат предвид икономическото развитие и развитието в областта на иновациите.

(145)

Местните и регионалните органи следва да получат водеща роля при разработването, проектирането, изпълнението и оценката на мерките, предвидени в настоящата директива, за да могат да предприемат правилните действия във връзка със специфичните особености на своя климат, култура и общество.

(146)

С оглед на техническия прогрес и нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в сектора на енергетиката следва да бъде преразгледан приетият коефициент по отношение на икономиите, изразени в kWh електрическа енергия, така че да отразява измененията в коефициента на първичната енергия при производството на електрическа енергия и други енергоносители. Методиката на изчисление е в съответствие с енергийните баланси и определения на Евростат, с изключение на метода на разпределение на количеството гориво, използвано за производство на топлинна и електрическа енергия в централи за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, при които ефективността на референтната система, необходима за разпределяне на потреблението на гориво, е приведена в съответствие с данните на Евростат за 2015 г. и 2020 г. Изчисленията на коефициента на първичната енергия при производството на електрическа енергия, отразяващи енергийния микс, се базират на средни годишни стойности. При производството на електрическа енергия и топлинна енергия в ядрени централи се използва методът на отчитане на „физическото съдържание на енергия“, а при производството на електрическа енергия и топлинна енергия от изкопаеми горива и биомаса — методът на отчитане на „ефективността при техническото преобразуване на енергия“. За енергията от негорими възобновяеми източници методът представлява използването на директна еквивалентност, на базата на подхода на „пълната първична енергия“. При комбинирано производство на енергия, за да се изчисли делът на първичната енергия, използвана за електрическа енергия, се прилага методът, посочен в настоящата директива. Използва се средно, а не маргинално за пазара състояние. Приема се, че ефективността на преобразуването е 100 % за негоримите възобновяеми енергийни източници, 10 % за геотермалните електроцентрали и 33 % за ядрените електроцентрали. Изчислението на общата ефективност при комбинирано производство на енергия се прави въз основа на най-актуалните данни от Евростат. Отчитат се загубите при преобразуването, преноса и разпределението. Загубите при разпределението за енергоносители, различни от електрическа енергия, не се вземат предвид при изчисленията поради липсата на надеждни данни и сложността на изчисленията. По отношение на границите на системата коефициентът на първичната енергия е 1 за всички енергийни източници. Избраният коефициент на първичната енергия за електрическа енергия е средноаритметичната стойност на стойностите за 2024 и 2025 г., тъй като е по-подходящо за показател да служи коефициентът на първичната енергия за бъдещ, а не за минал период. Анализът обхваща държавите членки и Норвегия. Данните за Норвегия се базират на данните на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия.

(147)

Не следва да се декларират икономиите на енергия, дължащи се на прилагане на правото на Съюза, освен ако не се дължат на мярка, която надхвърля минимума, изискван съгласно приложимия правен акт на Съюза, било чрез определяне на по-амбициозни изисквания за енергийна ефективност на равнище държави членки, било чрез разширено прилагане на мярката. Сградите имат значителен потенциал за допълнително увеличаване на енергийната ефективност, а санирането на сгради представлява съществен и дългосрочен елемент с мащабни икономии за увеличаване на икономиите на енергия. Поради това е необходимо да се поясни, че е възможно да бъдат декларирани всички икономии на енергия, произтичащи от мерки за насърчаване на санирането на съществуващи сгради, при условие че те надвишават икономиите, които биха настъпили в отсъствието на съответната мярка на политиката, и ако държавата членка докаже, че задължените лица, участниците или изпълнителите действително са допринесли за постигане на декларираните икономии на енергия.

(148)

В съответствие със съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“, и принципите за по-добро регулиране следва да се отдаде по-голямо значение на правилата за наблюдение и проверка на прилагането на схеми за задължения за енергийна ефективност и на алтернативни мерки на политиката, включително на изискването за проверка на статистически представителна извадка от мерки.

(149)

Енергията, генерирана върху или във сгради посредством технологии за енергия от възобновяеми източници, води до намаление на количеството на доставяната енергия от изкопаеми горива. Намаляването на енергийното потребление и използването на енергия от възобновяеми източници в сградния сектор представляват важни мерки за намаляване на енергийната зависимост на Съюза и на емисиите на ПГ, особено с оглед на определените амбициозни цели за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, както и на поетия глобален ангажимент в контекста на Парижкото споразумение. За целите на тяхното задължение за кумулативни икономии на енергия държавите членки могат да отчитат икономиите на енергия от мерки на политиката, насърчаващи технологии на основата на възобновяеми източници, за да изпълнят собствените си изисквания за икономии на енергия в съответствие с методиката за изчисляване, предвидена в настоящата директива. Икономиите на енергия от мерки на политиката, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива, не следва да се отчитат.

(150)

Някои от промените, въведени с настоящата директива, може да налагат последващо изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999, за да се осигури съгласуваност между двата правни акта. Новите разпоредби, свързани главно с определянето на националните вноски, механизмите за преодоляване на разликите и задълженията за докладване, следва да бъдат рационализирани и прехвърлени в посочения регламент при неговото изменение. Възможно е също така да се наложи преоценка на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 2018/1999 предвид промените, предложени в настоящата директива. Допълнителните изисквания за докладване и наблюдение не следва да създават нова успоредна система за докладване, а да се подчиняват на съществуващата рамка за наблюдение и докладване съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

(151)

За да се насърчи практическото прилагане на настоящата директива на национално, регионално и местно равнище, Комисията следва да продължи да подкрепя обмена на опит относно практики, сравнителен анализ, дейности за изграждане на контакти, както и иновативни практики посредством онлайн платформа.

(152)

Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се постигне целта на Съюза за подобряване на енергийната ефективност и да се създадат условия за допълнителни подобрения на енергийната ефективност и постигане на климатична неутралност, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(153)

За да се позволи адаптиране към техническия прогрес и промени в съотношението на дяловете на енергийните източници, на Комисията следва да се делегират правомощия в съответствие с член 290 ДФЕС да приема актове относно преразглеждането на хармонизираните референтни стойности на ефективност, определени въз основа на настоящата директива, относно стойностите, методите за изчисление, приетия коефициент за първична енергия и изискванията в приложенията към настоящата директива, както и относно допълването на настоящата директива чрез създаването на обща схема на Съюза за класиране на разположените на територията на Съюза центрове за данни според тяхната устойчивост. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (34). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(154)

Регламент (ЕС) 2023/955 следва да бъде изменен, за да се вземе предвид определението за енергийна бедност, предвидено в настоящата директива. Това ще гарантира последователност, съгласуваност, взаимно допълване и полезно взаимодействие между различните инструменти и видове финансиране, насочени по-специално към домакинствата в енергийна бедност.

(155)

Задължението за транспониране на настоящата директива в националното законодателство трябва да бъде ограничено до разпоредбите, които представляват изменение по същество в сравнение с предходната директива. Задължението за транспониране на разпоредбите, които не са изменени, произтича от предходната директива.

(156)

Настоящата директива следва да не засяга задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивите, посочени в част Б от приложение XVI,