03/ 58

BG

Официален вестник на Европейския съюз

216

L 165/1

ОФИЦИАЛЕН ВЕСТНИК НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(1)

Фуражите и храните следва да са безопасни и здравословни. Законодателството на Общността съдържа група правила, които осигуряват постигането на тази цел. Тези правила са достатъчно обширни, за да включат производството и предлагането на пазара както на фуражи, така и на храни.

(2)

Основните правила относно законодателството в областта на фуражите и храните са определени в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедурите относно безопасността на храните (4).

(3)

Освен тези общи правила, по-специфичното законодателство в областта на фуражите и храните обхваща различните области като например хранене на животните, включително и медикаментозни фуражи, хигиена на фуражите и храните, зоонози, странични животински продукти, остатъчни вещества и замърсители, контрол и изкореняване на болестите по животните, които оказват въздействие върху здравето на хората, етикетиране на фуражите и храните, пестициди, добавки към фуражите и храните, витамини, минерални соли, микроелементи и други добавки, материали в контакт с храни, изисквания за качество и състав, питейна вода, йонизация, нови храни и генетично модифицирани организми (ГМО).

(4)

Законодателството на Общността в областта на фуражите и храните е разработено въз основа на принципа, че стопанските субекти в областта на фуражите и храните на всички етапи на производство, преработка и разпространението на пазара сред пазарните субекти под техен контрол, осигуряват съответствие на фуражите и храните с изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните, които се отнасят за тяхната дейност.

(5)

Опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните са важни фактори, които допринасят за качеството и безопасността на храните, за предотвратяване разпространението на болести по животните и за хуманното отношение към животните. Правилата относно тази материя са предвидени в няколко акта. Те определят конкретните задължения на физическите и юридически лица по отношение опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, както и задълженията на компетентните органи.

(6)

Държавите-членки следва да прилагат законодателството в областта на фуражите и храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните и да наблюдават и проверяват дали съответните изисквания по силата на това законодателство се изпълняват от стопанските субекти на всички етапи на производството, преработката и разпространението на пазара. За целта следва да се организира официален контрол.

(7)

Следователно е необходимо да се създаде на общностно равнище хармонизирана рамка от общи правила за организирането на такъв контрол. Необходимо е да се направи оценка с оглед на натрупания опит дали такава обща рамка може да функционира правилно, по-специално в областта на опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. Следователно е необходимо Комисията да представи доклад, съдържащ необходимите предложения.

(8)

По правило тази рамка на Общността не следва да включва официалния контрол по отношение на организмите, вредни за растенията и растителните продукти, тъй като този контрол е надлежно обхванат от Директива 2000/29/EО на Съвета от 8 май 2000 г. относно предпазните мерки срещу внасянето в Общността на вредителите по растенията или растителните продукти и тяхното разпространение в Общността (5). Някои аспекти на настоящия регламент следва, въпреки това, да се прилагат и за областта на опазване здравето на растенията и по-специално тези от тях, които касаят създаването на многогодишни национални планове за контрол и инспекции, извършвани от Общността в рамките на държавите-членки и в трети страни. Затова е необходимо, съответно да се измени Директива 2000/29/EО.

(9)

Регламенти на Съвета (EИО) № 2092/91 от 24 юни 1991 г. относно биологичното производство на селскостопански продукти и свързаните с тях указания върху селскостопанските продукти и храните (6), (EИО) № 2081/92 от 14 юли 1992 г. относно защитата на географските указания и наименованията за произход на селскостопанските и хранителни продукти (7) и (EИО) № 2082/92 от 14 юли 1992 г. относно сертификатите за специфичен характер на селскостопанските и хранителни продукти (8) съдържат конкретни мерки за проверка на съответствието с изискванията, които се съдържат в тях. Изискванията на настоящия регламент следва да са достатъчно гъвкави, за да отчитат спецификата на тези области.

(10)

За проверка на съответствието с правилата относно общата организация на пазарите на селскостопански продукти (полски култури, вино, маслиново масло, плодове и зеленчуци, хмел, мляко и млечни продукти, говеждо и телешко месо, овче месо, козе месо и мед) вече е създадена добре изградена и специфична система за контрол. Затова настоящият регламент следва да не се прилага за тези области, още повече, че целите на настоящия регламент се различават от целите, преследвани с контролните механизми за общата организация на пазарите на селскостопански продукти.

(11)

Компетентните органи в областта на извършването на официален контрол, следва да отговарят на няколко оперативни критерия, за да гарантират, че са безпристрастни и ефективни. Те трябва да разполагат с достатъчно на брой служители с подходяща квалификация и опит и да притежават необходимите съоръжения и оборудване за надлежното изпълнение на своите задължения.

(12)

Официалният контрол следва да се извършва с помощта на подходящи техники, разработени за тази цел, които включват обичайни проверки по надзора и по-интензивен контрол, като например инспекции, проверки, одити, вземане на проби и изследване на пробите. Правилното прилагане на тези техники изисква съответстващо обучение на персонала, който извършва официалния контрол. Обучение е необходимо също и за да се гарантира, че компетентните органи вземат решения по един и същ начин, по-специално относно прилагането на принципите за анализ на риска и критичните контролни точки (НАССР).

(13)

Официалният контрол следва да се извършва редовно и съразмерно с риска, вземайки под внимание резултатите от проверките, направени от собствениците на предприятията за фуражи и храни, съгласно програмите за контрол чрез прилагане на системата НАССР или програмите за осигуряване на качество, когато тези програми са съставени така, че да отговарят на изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманно отношение към животните. В случай на съмнение, за несъобразяване с изискванията, следва да се извърши ad hoc контрол. Аd hoc контрол може освен това да се извърши по всяко време, дори когато няма съмнения за несъобразяване с изискванията.

(14)

Официалният контрол следва да се извършва на базата на документирани процедури, за да се гарантира, че контролът се провежда по един и същ начин и качеството му винаги е високо.

(15)

Компетентните органи следва да гарантират, че когато в провеждането на официален контрол участват различни контролни единици, са създадени и ефективно се прилагат съответстващи координационни процедури.

(16)

Компетентните органи трябва също да гарантират, че когато компетентността за провеждане на официален контрол е делегирана от централното ниво на регионално или местно ниво, е създадена ефективна координация между централното ниво и регионалното или местното ниво.

(17)

Лабораториите, които участват в анализа на официалните проби, следва да работят в съответствие с международно приетите процедури или производствени стандарти, основани на критерии и да използват методи на анализ, които, доколкото е възможно да са одобрени. Тези лаборатории трябва да имат оборудване, което прави възможно точното определяне на стандартите, като например максимално допустими нива на остатъчните вещества, определени съгласно законодателството на Общността.

(18)

Определянето на референтните лаборатории за Общността и националните референтни лаборатории, следва да допринесе за повишаване на качеството и уеднаквяване на аналитичните резултати. Тази цел може да бъде постигната чрез използването на валидирани аналитични методи, които гарантират наличието на еталонни материали, организирането на сравнителни изпитвания и обучение на персонала на лабораториите.

(19)

Дейността на референтните лаборатории следва да обхваща всички сфери на законодателството в областта на фуражите и храните и опазване здравето на животните и по-специално областите, в които се изисква аналитичните и диагностични резултати да са точни.

(20)

За редица дейности, свързани с официалния контрол, Европейският комитет по стандартизация (CEN) е разработил европейски стандарти (EN стандарти), съответстващи на целите на настоящия регламент. Тези европейски стандарти се отнасят по-специално за функционирането и оценката на изпитвателните лаборатории и за функционирането и акредитирането на контролните органи. Създадени са също и международни стандарти от Международната организация по стандартизация (ISO) и Международния съюз за чиста и приложна химия (IUPAC). В някои конкретно определени случаи, тези стандарти могат да съответстват на целите на настоящия регламент, вземайки под внимание факта, че производствените критерии са предвидени в законодателството в областта на фуражите и храните, за да осигурят гъвкавост и ефективност по отношение на разходите.

(21)

Следва да се приемат разпоредби за делегиране на компетентност за изпълнение на специфични контролни задачи от компетентния орган на контролни органи и за определяне на условията, при които може да се осъществи такова делегиране.

(22)

Следва да се създадат подходящи процедури за сътрудничество между компетентните органи във всяка държава-членка и между държавите-членки, по-специално когато официалният контрол е показал, че проблемите с фуражите и храните обхващат повече от една държава-членка. За да се улесни изграждането на такова сътрудничество, държавите-членки трябва да определят един или няколко органи за връзка, които да изпълняват координираща роля при предаването и получаването на молби за помощ.

(23)

Съгласно член 50 от Регламент (EО) № 178/2002 държавите-членки уведомяват Комисията за наличието на информация, свързана със съществуването на сериозен пряк или косвен риск за здравето на хората, произтичащ от храните или от фуражите.

(24)

От значение е да се създадат еднакви процедури за контрол на фуражите и храните от трети страни, влезли на територията на Общността, вземайки под внимание, че вече са установени единни процедури при внос, за храните от животински произход по силата на Директива 97/78/EО на Съвета (9) и за живите животни, по силата на Директива 91/496/EИО на Съвета (10).

Съществуващите процедури функционират правилно и следва да се запазят.

(25)

Проверките на фуражите и храните от трети страни, посочени в Директива 97/78/EО, са ограничени само до ветеринарните аспекти. Необходимо е тези проверки да бъдат допълнени с официален контрол върху аспектите, които не са обхванати от ветеринарните проверки, като например върху добавки, етикетиране, проследяемост, ирадиация на храните и материалите в контакт с храни.

(26)

Законодателството на Общността предвижда също и процедури за контрол върху вноса на фуражи по силата на Директива 95/53/EО на Съвета от 25 октомври 1995 г. за определяне на принципите, уреждащи организирането на официални инспекции в областта на храненето на животните (11). Директивата съдържа принципи и процедури, които трябва да се прилагат от държавите-членки, когато внесени фуражи се пускат свободно обращение.

(27)

Следва да се създадат правила на Общността, за да се гарантира, че фуражите и храните от трети страни се подлагат на официален контрол, преди да бъдат пуснати в свободно обращение в Общността. Следва да се обърне специално внимание на контрола върху вноса на фуражите и храните, за които може да има повишен риск от замърсяване.

(28)

Следва също да се приемат разпоредби за организирането на официален контрол върху фуражите и храните, които са влезли на територията на Общността съгласно митнически процедури, които не касаят свободното обращение, и по-специално тези, които са влезли съгласно митническите процедури, посочени в букви от б) до е) на член 4, параграф 16 от Регламент (EИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (12), както и влизането им в свободна зона или свободен склад. Това включва внасянето на фуражи и храни от трети страни от пътници в международни транспортни средства и чрез колети, изпратени по пощата.

(29)

За целите на официалния контрол върху фуражите и храните е необходимо да се определи територията на Общността, на която се прилагат правилата, за да се гарантира, че фуражите и храните, внесени на тази територия, се подлагат на контрола, предвиден с настоящия регламент. Тази територия не е задължително същата като предвидената по член 299 от Договора или като определената в член 3 от Регламент (EИО) № 2913/92.

(30)

За да се осигури по-ефективна организация на официалния контрол върху фуражите и храните от трети страни и за да се улесни движението на търговските потоци, може да се наложи да се определят специални гранични пунктове за влизане на фуражи и храни от трети страни на територията на Общността. Също така може да се наложи да се изиска предварително уведомяване за пристигането на стоки на територията на Общността. На определените гранични пунктове следва да се осигури достъп до необходимите съоръжения, за да може контрола да се осъществява в границите на разумен период от време.

(31)

При създаването на правилата за официален контрол върху фуражите и храните от трети страни следва да се гарантира, че компетентните органи и митническите служби ще работят заедно, вземайки под внимание факта, че вече са създадени правила за тази цел с Регламент (EИО) № 339/93 на Съвета от 8 февруари 1993 г. относно проверките за съответствие с правилата за безопасност на продуктите, когато продуктите са внос от трети страни (13).

(32)

За организирането на официален контрол следва да се осигури наличие на необходимия финансов ресурс. Следователно компетентните органи на държавите-членки трябва да могат да налагат такси, за да покрият направените разходи за официален контрол. В процеса на работа, компетентните органи на държавите-членки следва да имат право да определят таксите под формата на фиксирани суми на база направени разходи и с оглед на конкретното състояние на предприятието. Когато на субектите се налагат такси, следва да се прилагат общи принципи. Затова е необходимо да се предвидят критерии за определяне нивото на таксите за инспекции. Относно таксите, прилагани за контрол на вноса, е целесъобразно директно определяне на размера на таксите за основните вносни стоки с оглед на осигуряването на еднакво прилагане на тези такси и за да се избегнат нарушения в областта на търговията.

(33)

Законодателството на Общността в областта на фуражите и храните предвижда регистрация или одобряване на някои предприятия за фуражи и храни от компетентния орган. Това е предвидено с Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (14), Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за определяне на специфичните санитарно-хигиенни правила за храните от животински произход (14), Директива 95/69/EО на Съвета от 22 декември 1995 г., която определя условията и реда за одобряването и регистрацията на някои предприятия и посредници, опериращи във фуражния сектор (15), и бъдещото регламентиране на хигиената на фуражите.

Необходимо е да се въведат процедури, за да се гарантира, че регистрацията и одобряването на предприятията за фуражи и храни се извършват по ефективен и прозрачен начин.

(34)

За да създадат глобален и еднакъв подход по отношение на официалния контрол, държавите-членки следва да изготвят и приведат в изпълнение многогодишни национални планове за контрол в съответствие с общите насоки, изготвени на нивото на Общността. Тези насоки следва да спомогнат за създаването на съгласувани национални стратегии, за определянето на приоритетите на базата на риска и на най-ефективните процедури за контрол. Стратегия, изготвена на общностно равнище, следва да осигури прилагането на изчерпателен, единен подход към осъществяването на контрола. С оглед на незадължителния характер на някои технически насоки, които трябва да бъдат създадени, е целесъобразно те да бъдат установени чрез процедурите на консултативен комитет.

(35)

Многогодишните национални планове за контрол следва да обхващат законодателството в областта на фуражите и храните, както и законодателството за опазването на здравето на животните и хуманното отношение към тях.

(36)

Многогодишните национални планове за контрол следва да създадат солидна база за извършването на контрол в държавите-членки от страна на контролните служби на Комисията. Плановете за контрол следва да осигурят възможност на контролните служби на Комисията да проверяват дали официалният контрол в държавите-членки е организиран в съответствие с критериите, предвидени с настоящия регламент. При необходимост и по-специално, когато одитът в държавите-членки покаже слабости или пропуски в сравнение с многогодишните национални планове за контрол, следва да се извършат подробни инспекции и одити.

(37)

От държавите-членки следва да се изисква да представят годишен доклад на Комисията, съдържащ информация относно изпълнението на многогодишните национални планове за контрол. Докладът следва да представи резултатите от официалния контрол и одитите, проведени през предходната година, а при необходимост, и актуализирана версия на първоначалния план за контрол в отговор на резултатите.

(38)

Контролът от страна на Общността в държавите-членки следва да даде възможност на контролните служби на Комисията да проверят дали законодателството в областта на фуражите и храните и законодателството за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните се изпълнява по еднообразен и правилен начин в цялата Общност.

(39)

Контролът от страна на Общността в трети страни е необходим, за да се провери съответствието или придържането им към законодателството в областта на фуражите и храните в Общността, както и законодателството за опазване здравето на животните, а при необходимост, и хуманното отношение към животните. От третите страни също може да бъде поискано да предоставят информация за техните системи за контрол. Тази информация, която следва да бъде установена на основата на насоките на Общността, следва да формира базата за последващия контрол от страна на Комисията, който е необходимо да се проведе в границите на мултидисциплинарна рамка, обхващаща основните сектори, които осъществяват износ за Общността. Това развитие следва да позволи опростяване на съществуващия режим и разширяване на сътрудничеството за по-ефективен контрол, което ще доведе до улесняване движението на търговските потоци.

(40)

За да се гарантира, че вносните стоки съответстват на или са съобразени със законодателството на Общността за фуражите и храните, е необходимо да се създадат процедури, които позволяват определянето на условията за вноса и изискванията за сертифициране при необходимост.

(41)

Нарушенията на законодателството в областта на фуражите и храните, както и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните, могат да представляват заплаха за здравето на хората, здравето на животните и хуманното отношение към животните. Тези нарушения следва да бъдат предмет на ефективни, разубеждаващи и съответващи на нарушението мерки на национално ниво в цялата Общност.

(42)

Мерките следва да включват административни действия от страна на компетентните органи в държавите-членки, които следва да са създали процедури за тази цел. Предимството на тези процедури е, че може да се предприеме бързо действие, за да се възстанови положението.

(43)

Стопанските субекти следва да имат право на обжалване на решенията, взети от компетентните органи в резултат на официалния контрол, и да бъдат информирани за това право.

(44)

Следва да се вземат под внимание особените потребности на развиващите се страни, и по-специално на най-слабо развитите страни, и да се въведат мерки за тази цел. Комисията следва да поеме ангажимент да подкрепя развиващите се страни относно безопасността на фуражите и храните, която е важен елемент за здравето на хората и развитието на търговията. Тази подкрепа следва да се организира в контекста на политиката на Общността за развитие на политиката за сътрудничеството.

(45)

Правилата, които се съдържат в настоящия регламент, укрепват интегралния и хоризонтален подход, необходим за провеждането на съгласувана политика за контрол върху безопасността на фуражите и храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. Въпреки това, следва да се създаде възможност за разработването на специфични правила за контрол при необходимост, например за определянето на максимално допустимите нива на остатъчните вещества за някои замърсители на нивото на Общността. Също така следва да се запазят съществуващите по-специфични правила в областта на контрола върху фуражите и храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните.

Те включват по-специално следните актове: Директива 96/22/EО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забраната на употребата на отделни субстанции (16), Директива 96/23/EО (17), Регламент (ЕО) № 854/2004 (18), Регламент (ЕО) № 999/2001 (19), Регламент (ЕО) № 2160/2003 (20), Директива 86/362/EИО (21), Директива 90/642/EИО (22), и правилата за прилагането, произтичащи от нея, Директива 92/1/ЕИО (23), Директива 92/2/ЕИО (24) и актовете относно контрола върху заболяванията по животните като шап, треска по свинете и др., както и изискванията за официалния контрол върху хуманното отношение към животните.

(46)

Настоящият регламент обхваща области, които вече са обхванати от някои актове, които са в сила понастоящем. Затова е необходимо да се отменят по-специално следните актове относно контрола върху фуражите и храните и те да се заменят с правилата на настоящия регламент: Директива 70/373/EИО (25); Директива 85/591/EИО (26); Директива 89/397/EИО (27); Директива 93/99/EИО (28); Решение 93/383/EИО (29); Директива 95/53/EО; Директива 96/43/EО (30); Решение 98/728/EО (31) и Решение 1999/313/EО (32).

(47)

Като се има предвид настоящия регламент, следва да се изменят Директиви 96/23/EО, 97/78/ EО и 2000/29/ EО.

(48)

Тъй като целта на настоящия регламент, да осигури преди всичко хармонизиран подход към официалния контрол, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки и поради това може, по причина на своята сложност, трансгранично естество и, по отношение на вноса на фуражи и храни, неговият международен характер да се прояви по-успешно на нивото на Общността, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, определен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалността, определен в посочения член, обхватът на настоящия регламент не се разпростира извън необходимото за постигането на тази цел.

(49)

Мерките, необходими за прилагането на настоящия регламент, се приемат в съответствие с Решение 1999/468/EО на Съвета от 28 юни 1999 г. за уреждане на процедурите за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (33),

a)

предотвратяване, елиминиране или редуциране на риска до приемливи нива за хората и животните пряко или чрез заобикалящата ги среда; и

б)

гарантиране на лоялните практики в търговията с фуражи и храни и защита на интересите на потребителите, включващи етикетиране на фуражите и храните и други форми на информация за потребителите.

1.

„официален контрол“ е всяка форма на контрол, която се извършва от компетентния орган или от Общността за проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните, правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

2.

„проверка“ е проверяване чрез проучване и отчитане на обективните доказателства дали са били изпълнени точно определени изисквания;

3.

„законодателство в областта на фуражите“ са законовите, подзаконови и административни разпоредби, регламентиращи най-общо фуражите и по-специално безопасността на фуражите на ниво на Общността или на национално ниво; то обхваща всички етапи на производството, преработката и разпространението на пазара на фуражите, както и тяхното използване;

4.

„компетентен орган“ е централен орган на власт на държава-членка, компетентен да организира официален контрол или всеки друг орган, на който е предоставена такава компетентност; това определение също включва, по целесъобразност, съответстващия орган на трета страна;

5.

„контролен орган“ е независимата трета страна, на която е делегирано изпълнението на определени контролни задачи от компетентния орган;

6.

„одит“ е систематично и независимо проучване, за да се определи дали дадени дейности и свързаните с тях резултати съответстват на планираните мерки и дали тези мерки са ефективно изпълнени и подходящи за постигане на целите;

7.

„инспекция“ е проучване на всеки аспект на фуражите и храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните с цел проверка на съответствието на тези аспекти с правните изисквания на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

8.

„мониторинг“ е провеждането на планирана поредица от наблюдения или измервания, за да се получи обща представа за състоянието на съответствие с изискванията на законодателството в областта на фуражите или храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

9.

„надзор“ е внимателно наблюдение на едно или повече предприятия за фуражи или храни, на стопански субекти в областта на фуражите или храните, или на тяхната дейност;

10.

„неспазване“ е неспазването на изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и на правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

11.

„вземане на проби за анализ“ е вземането на фуражи или храни или някакво друго вещество (включително от околната среда), свързано с производството, преработката и разпространението на пазара на фуражи или храни или със здравето на животните, за да се направи чрез анализ проверка на съответствието с изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

12.

„официално сертифициране“ е процедурата, чрез която компетентният орган или контролните органи, упълномощени да действат в това си качество, предоставят уверение за съответствие в писмена, електронна или съответстваща на тях форма;

13.

„официално задържане“ е процедурата, чрез която компетентният орган гарантира, че фуражите и храните няма да бъдат преместени или подменени до вземането на решение за местоназначението им; то включва съхраняване от страна на стопанските субекти в съответствие с указанията от компетентния орган;

14.

„равностойност“ е способността на различните системи или мерки да постигат едни и същи цели; „равностойни“ са различните системи или мерки, способни да постигат едни и същи цели;

15.

„внос“ е пускането на фуражи или храни в свободно обращение или намерението за пускане на фуражи или храни в свободно обращение по смисъла на член 79 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на една от териториите, посочени в приложение I;

16.

„въвеждане“ е внос по смисъла на точка 15 по-горе и предлагане на стоки съгласно митническите процедури, посочени в букви б) до е) в член 4, параграф 16 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, както и влизането им в свободна зона или свободен склад;

17.

„проверка на документи“ е проучване на търговски документи и, при необходимост, документите, изисквани по законодателството в областта на фуражите и храните, които придружават пратките;

18.

„идентификационна проверка“ е визуалната инспекция на съответствието на сертификатите или на другите документи, придружаващи пратката, на етикетите и съдържанието на пратката;

19.

„физическа проверка“ е проверката на самите фуражи или храни, която може да включва и проверка на транспортното средство, на опаковката, етикетите и температурата, вземането на проби за анализ и лабораторни изследвания, както и всяка друга проверка, необходима за проверяване на спазването на изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните;

20.

„план за контрол“ е описание, изготвено от компетентния орган, което съдържа обща информация за структурата и организацията на неговите системи за официален контрол.

a)

идентифицираните рискове, свързани с животните, фуражите или храните, предприятията за фуражи или храни, използването на фуражи или храни или процес, материал, вещество, дейност или операция, които могат да въздействат на безопасността на фуражите или храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

б)

събраните данни за спазване от страна на стопанските субекти в областта на фуражите и храните на изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

в)

достоверността на всички вече извършени собствени проверки; и

г)

всяка информация, която може да показва неспазване.

a)

официалният контрол, който се извършва върху живите животни, фуражите и храните на всеки един от етапите на производство, преработка и предлагане, както и върху използването на фуражите, е ефективен и подходящ;

б)

сред персонала, който извършва официален контрол, не възниква конфликт на интереси;

в)

притежават или имат достъп до лаборатория с необходимия капацитет за изследвания и достатъчно на брой квалифициран и опитен персонал, за да извършват официален контрол и да изпълняват контролните си функции ефикасно и ефективно;

г)

притежават подходящи и надлежно поддържани съоръжения и оборудване, за да осигурят ефикасно и ефективно извършване на официалния контрол;

д)

имат законови правомощия за извършването на официален контрол и за предприемане на мерките, предвидени с настоящия регламент;

е)

са създали планове за действие в непредвидени случаи и са готови да ги изпълнят при настъпване на спешен случай;

ж)

стопанските субекти в областта на фуражите и храните са задължени да се подложат на всяка инспекция, извършена в съответствие с изискванията на настоящия регламент и да оказват помощ на персонала на компетентния орган при изпълнението на задачите му.

a)

е направено точно описание на задачите, които контролният орган може да извършва и на условията, при които може да ги извършва;

б)

има доказателство, че контролният орган:

в)

контролният орган работи и е акредитиран в съответствие с Европейски стандарт EN 45004 „Общи критерии за работата на различните видове органи, извършващи инспекции“ и/или друг стандарт, когато той е по-тясно свързан с делегираните му задачи;

г)

лабораториите работят в съответствие със стандартите, посочени в член 12, параграф 2;

д)

контролният орган редовно или по искане на компетентния орган му съобщава резултатите от проведения контрол. Ако резултатите от извършения контрол показват неспазване или сочат вероятност за неспазване, контролният орган незабавно информира компетентния орган;

е)

между делегиращия компетентен орган и контролния орган е налице ефикасна и ефективна координация.

a)

компетентният орган, който делегира задачата;

б)

задачата, която се делегира; и

в)

контролния орган, на който се делегира задачата.

a)

получават за своята сфера на компетентност подходящо обучение, което им дава възможност да изпълняват задълженията си компетентно и последователно да извършват официалния контрол. Това обучение обхваща в зависимост от случая областите, посочени в приложение II, глава I;

б)

са информирани за новостите в своята сфера на компетентност и редовно получават допълнително обучение при необходимост;

в)

имат нагласа за мултидисциплинарно сътрудничество.

a)

информация за контролната дейност на компетентните органи и нейната ефективност; и

б)

информация в съответствие с член 10 от Регламент (EО) № 178/2002.

—

поверителността на процедурите за предварително разследване или на разглежданите съдебни дела,

—

личните данни,

—

документите, обхванати от изключение от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, Съвета и Комисията (35).

—

информацията, защитена от националните законодателства и законодателството на Общността, отнасяща се по-специално до професионалната тайна, поверителността на разискванията, международните отношения и националната отбрана.

a)

проверка на ефективността на официалния контрол, който извършват; и

б)

осигуряване на коригиращи действия при необходимост и за актуализиране на документацията, посочена в параграф 1, при необходимост.

a)

изпълнението на принципите на НАССР;

б)

системите за управление, използвани от стопанските субекти в областта на фуражите и храните, за да изпълнят изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните;

в)

микробиологичната, физичната и химичната безопасност на фуражите и храните.

a)

проучване на системите за контрол, въведени от стопанските субекти в областта на фуражите и храни, и получените резултати;

б)

инспекция на:

в)

проверката на санитарно-хигиенните условия в предприятията за фуражи и храни;

г)

оценката на процедурите за добрите производствени практики, добрите хигиенни практики, добрите селскостопански практики и НАССР, вземайки под внимание използването на насоките, създадени в съответствие със законодателството на Общността;

д)

проучването на писмени материали и други записи, които могат да са от значение за оценката за спазване изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните;

е)

интервютата със стопанските субекти в областта на фуражите и храните и техния персонал;

ж)

отчитането на данните, записани от измервателните апарати на предприятията за фуражи и храни;

з)

контрола, извършван със собствените апарати на компетентния орган за проверка на измерванията, направени от стопанските субекти в областта на фуражите и храните;

и)

всяка друга дейност, необходима за да гарантира постигането на целите на настоящия регламент.

a)

ако не съществуват такива правила на признатите международни правила или протоколи например тези, приети от Европейския комитет по стандартизация (CEN), или тези, приети в националното законодателство; или,

б)

при липса на горните, на други методи, подходящи за целта или разработени в съответствие с научните протоколи.

a)

методи за взимане на проби и анализ, включително и потвърждаващи или референтни методи, които следва да се използват в случай на спор;

б)

критерии за изпълнение на работата, параметри на анализа, неопределеност на измерванията и процедури за валидация на методите, посочени в буква а); и

в)

правила за тълкуването на резултатите.

a)

EN ISO/IEC 17025 относно „Общи изисквания за компетентността на изпитвателните и калибриращи лаборатории“;

б)

EN 45002 относно „Общи критерии за оценяване на изпитвателните лаборатории“;

в)

EN 45003 относно „Системи за акредитиране на изпитвателните и калибриращите лаборатории. Общи изисквания за работа и признаване“,

a)

административните органи, които ще участват;

б)

техните правомощия и отговорности; и

в)

каналите и процедурите за обмен на информация между заинтересованите страни.

a)

са поставени под една от митническите процедури, посочени в букви б) до е) в член 4, параграф 16 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; или

б)

трябва да бъдат обработвани в свободни зони или свободни складове по смисъла на член 4, параграф 15, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92,

a)

са поставени под една от митническите процедури, посочени в букви б) до е) в член 4, параграф 16 от Регламент (ЕИО) № 2913/92; или

б)

ще влязат в свободни зони или свободни складове по смисъла на член 4, параграф 15, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92.

a)

рисковете, свързани с различните видове фуражи и храни;

б)

данните на спазване на изискванията за съответния продукт на третата страна и предприятието на произход и на стопанските субекти в областта на фуражите и храните, които осъществяват внос и износ на продукта;

в)

контролът, извършван от стопанския субект в областта на фуражите или храните, който внася продукта;

г)

гаранциите, предоставени от компетентния орган на третата страна по произход.

—

определят конкретните гранични пунктове на своята територия, които имат достъп до подходящи съоръжения за контрол върху различните видове фуражи и храни; и

—

изискват от стопанските субекти в областта на фуражите и храните, отговорни за пратките, да уведомяват предварително за пристигането и естеството на пратките.

a)

нарежда такива фуражи или храни да бъдат унищожени при спазване на специален режим в съответствие с изискванията на член 20 или повторно експедирани извън Общността в съответствие с изискванията на член 21; могат да бъдат предприети и други съответстващи мерки, като например използването на фуражите и храните за други цели, различни от първоначалното им предназначение;

б)

ако фуражите или храните вече са предложени на пазара, наблюдава или, при необходимост, нарежда бракуването им или оттеглянето им преди да бъде предприета някоя от мерките, посочени по-горе;

в)

проверява дали фуражите или храните няма да предизвикат неблагоприятно въздействие върху здравето на хората или животните, пряко или чрез заобикалящата ги околна среда, по време на или преди прилагането на някоя от мерките, посочени в букви а) и б).

a)

официалният контрол, предвиден по членове 14 и 15, показва, че пратката е вредна за здравето на хората или животните или не е безопасна, компетентният орган поставя въпросната пратка под официално задържане преди да бъде унищожена или прилага друга подходяща мярка, необходима за да се предпази здравето на хората или животните;

б)

фуражите и храните от неживотински произход, за които е предвидено по-засилено ниво на контрол в съответствие с изискванията на член 15, параграф 5, не са представени за официален контрол или не са представени в съответствие със специфичните изисквания, създадени в съответствие с изискванията на член 17, по нареждане на компетентния орган се бракуват и поставят под официално задържане незабавно, а след това се унищожават или повторно експедират в съответствие с изискванията на член 21.

a)

обработване или преработване, за да се приведат фуражите и храните в съответствие с изискванията на законодателството на Общността или с изискванията на трета страна на повторно експедиране, включващо обеззаразяване при необходимост, но изключващо разреждане;

б)

преработване по друг подходящ начин за цели, които не са свързани с животинска или човешка консумация.

a)

местоназначението е съгласувано със стопанския субект в областта на фуражите или храните, отговарящ за пратката; и

б)

стопанският субект в областта на фуражите или храните най-напред е уведомил компетентния орган на третата страна по произход или третата страна на местоназначение, в случай на липсва съгласуване, за причините и обстоятелствата, които пречат за предлагането на пазара на съответните фуражи или храни в рамките на Общността; и

в)

когато третата страна на местоназначение не е третата страна на произход, компетентният орган на третата страна на местоназначение е уведомил компетентния орган за готовността си да приеме пратката.

a)

одит, извършен от Общността, е показал, че фуражите или храните, изнасяни за Общността, отговарят на изискванията на Общността или на равностойни изисквания;

б)

контролът, извършван в третата страна преди експедиране, се счита за достатъчно ефективен и ефикасен, за да замени или редуцира документните, идентификационните и физическите проверки, предвидени от законодателство на Общността.

a)

фуражите и храните, внесени или подложени на една от митническите процедури, посочени в член 4, параграф 16, букви от б) до е) от Регламент (ЕИО) № 2913/92, или които следва да бъдат обработени в свободни зони или свободни складове по смисъла на член 4, параграф 15, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92;

б)

храните, които се доставят за екипажа и пътниците на международните транспортни средства;

в)

фуражите и храните, които са поръчани от далечни разстояния (например по пощата, по телефона или чрез Интернет) и са доставени на клиента;

г)

хранителните премикси, предназначени за домашни любимци или коне и храните, пренасяни от пътниците и екипажа на международните транспортни средства;

д)

специфичните условия или изключенията, отнасящи се за някои територии, посочени в член 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, за да се вземат предвид естествените ограничения, специфични за тези територии;

е)

целта за осигуряване съгласуваност на решенията на компетентните органи за фуражите и храните от трети страни в рамките на член 19;

ж)

пратките с произход от Общността, които са върнати от трета страна;

з)

документите, които трябва да придружават пратките, когато са взети проби.

a)

не могат да бъдат по-високи от разходите, направени от компетентните органи във връзка с точките, изброени в приложение VI; и

б)

могат да бъдат определени като фиксирана сума на база направени разходи от компетентните органи за определен период от време или, в зависимост от случая, като суми, определени в приложение IV, раздел Б или приложение V, раздел Б.

a)

типа на въпросното предприятие и свързаните с него рискови фактори;

б)

интересите на предприятията с малки количества продукти, вложени в производствения процес;

в)

използваните традиционни методи на производство, преработка и разпространение;

г)

потребностите на предприятията, които се намират в райони, подложени на особени географски ограничения.

a)

типът на фуража, хранителният продукт или дейността, за които става въпрос;

б)

контролът, извършен в предприятието за фуражи или храни, за което става въпрос; и

в)

начинът на изчисляване на намалението на таксата.

a)

обстоятелствата, които налагат официално сертифициране;

б)

образците на сертификатите;

в)

квалификацията на персонала, който участва в сертифицирането;

г)

принципите, които следва да се съблюдават при осигуряването на надеждно сертифициране, включително и електронното сертифициране;

д)

процедурите, които следва да се изпълнят при отнемане на сертификати и за подмяна на сертификати;

е)

пратките, които се разделят на по-малки пратки или се смесват с други пратки;

ж)

документите, които трябва да придружават стоките след извършването на официален контрол.

a)

съществува връзка между сертификата и пратката;

б)

информацията, която се съдържа в сертификата е точна и вярна.

1.

2.

a)

предоставяне на националните референтни лаборатории на подробна информация за методите на анализ, включително и референтните методи;

б)

координиране на прилагането на методите, посочени в буква а), от националните референтни лаборатории, по-специално чрез организиране на сравнително изпитване и осигуряване на подходящи последващи действия след сравнителното изпитване в съответствие с приетите в областта на международното право протоколи, при наличието на такива;

в)

координиране в тяхната сфера на компетентност на практическите разпоредби, необходими за прилагането на новите аналитични методи и уведомяване на националните референтни лаборатории за постиженията в тази област;

г)

провеждане на начални и допълнителни курсове за обучение на персонала на националните референтни лаборатории и на експерти от развиващите се страни;

д)

предоставяне на научно-техническа помощ на Комисията, особено в областите, в които държавите-членки оспорват резултатите от анализите;

е)

сътрудничество с лабораториите, които отговарят за анализирането на фуражите и храните в трети страни.

a)

координиране на методите, използвани в държавите-членки за диагностика на заболяванията;

б)

активно подпомагане диагностиката на заболявания в огнищата на избухване в държавите-членки чрез получаване на изолирани патогени за потвърждаване на диагнозите, характеризиране и изследване на епизоотиите;

в)

улесняване началното или допълнителното обучение на експертите по лабораторна диагностика с оглед на хармонизацията на диагностичните техники в цялата Общност;

г)

сътрудничество в областта на методите за диагностика на заболяванията по животните в тяхната сфера на компетентност с компетентните лаборатории в трети страни, където тези заболявания преобладават;

д)

провеждане на начални и допълнителни курсове за обучение на персонала на националните референтни лаборатории и на експерти от развиващите се страни;

a)

разполагат с персонал с подходяща квалификация и подходящо обучение в областта на техниките за диагностика и анализ, приложими в тяхната сфера на компетентност;

б)

притежават оборудването и продуктите, необходими за извършването на възложените им задачи;

в)

имат подходяща административна инфраструктура;

г)

гарантират, че персоналът им спазва поверителния характер на някои проблеми, резултати или информация;

д)

имат достатъчно познания за международните стандарти и практики;

е)

притежават, при необходимост, актуализиран списък на наличните референтни вещества и реагенти и актуализиран списък на производителите и доставчиците на такива вещества и реагенти;

ж)

вземат предвид дейностите по изследване, провеждани на национално ниво и на нивото на Общността;

з)

имат обучен персонал, който да е на разположение в спешни случаи в рамките на Общността.

a)

сътрудничат на референтната лаборатория на Общността в своята сфера на компетентност;

б)

координират в своята сфера на компетентност дейността на официалните лаборатории, отговарящи за анализа на пробите в съответствие с изискванията на член 11;

в)

при необходимост, организират сравнителни изпитвания между официалните национални лаборатории и осигуряват подходящи последващи действия след извършване на сравнителните изпитвания;

г)

осигуряват изпращането на компетентния орган и официалните национални лаборатории на информацията, предоставяна от референтната лаборатория на Общността;

д)

предоставят научно-техническа помощ на компетентния орган за изпълнението на координирани планове за контрол, приети в съответствие с изискванията на член 53;

е)

отговарят за осъществяването на други специфични задължения, предвидени в съответствие с процедурата, посочена в член 62, параграф 3, без да се засягат съществуващите допълнителни национални задължения.

a)

тези дейности се разпростират или биха могли да се разпрострат в няколко държавите-членки;

б)

изглежда, че подобни дейности се извършват в няколко държави-членки; или

в)

държавите-членки не са в състояние да се споразумеят за подходящите действия за решаване на въпроса с несъответствието.

a)

съвместно със съответните държави-членки, да изпрати инспекционен екип за извършване на официален контрол на място;

б)

да изиска от компетентния орган на държавата-членка — експедитор да засили официалния контрол в съответната област и да докладва за предприетите действия и взетите мерки.

a)

изпълняват плана, посочен в член 41, в срок до 1 януари 2007 г., когато изпълняват плана за първи път; и

б)

редовно го актуализират с оглед на настъпилите промени; и

в)

предоставят на Комисията последния вариант на плана по нейно искане.

a)

стратегическите цели на плана и какво е отражението върху тях на приоритетите на контрола и разпределението на ресурсите;

б)

категоризирането на риска на въпросните дейности;

в)

определянето на компетентните органи и техните задачи на централно, регионално и местно ниво и на ресурсите на тяхно разположение;

г)

общата организация и управление на официалния контрол на национално, регионално и местно ниво, включително и на официалния контрол в отделните предприятия;

д)

системите за контрол, приложими за различните сектори и координацията между различните служби на компетентните органи, отговарящи за официалния контрол в тези сектори;

е)

при необходимост, делегирането на задачи на контролните органи;

ж)

методите за осигуряване на съответствие с оперативните критерии в член 4, параграф 2;

з)

обучението на персонала, който участва в извършването на официален контрол, посочен в член 6;

и)

документните процедури, посочени в членове 8 и 9;

й)

организирането и изпълнението на планове за действие в непредвидени случаи за извънредни ситуации, възникнали във връзка с болести, пренасяни от животните или чрез храната, случаи на замърсени фуражи и храни и други рискове, застрашаващи здравето на хората;

к)

организирането на сътрудничество и взаимопомощ.

a)

ново законодателство;

б)

появата на нови заболявания или други рискове за здравето;

в)

значителни промени в структурата, управлението или дейността на компетентните национални органи;

г)

резултатите от официалния контрол, извършен от държавите-членки;

д)

резултатите от контрола на Общността, извършван в съответствие с изискванията на член 45;

е)

всяко изменение на насоките, посочени в член 43;

ж)

научни констатации;

з)

резултатите от одитите, извършвани от трета страна в държава-членка.

a)

съдействат за последователния, всеобхватен и интегриран подход към официалния контрол върху фуражите и храните, опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните и обхващат всички сектори и всички етапи на веригата на фуражите и храните, включително техния внос и въвеждане;

б)

идентифицират приоритетите и критериите, базирани на риска с цел категоризирането в зависимост от риска на засегнатите дейности и най-ефективните процедури за контрол;

в)

идентифицират другите приоритети и най-ефективните процедури за контрол;

г)

идентифицират етапите на производство, преработка и разпределение на фуражите и храните, включително и използването на фуражите, което осигурява възможно най-надеждна и показателна информация за съответствието им със законодателството за фуражите и храните;

д)

насърчават усвояването на най-добрите практики на всички нива на системата за контрол;

е)

насърчават разработването на ефективен контрол върху системите за проследяване;

ж)

предоставят съвети относно разработването на системи за отчитане на изпълнението на работата и резултатите от контролните действия;

з)

отразяват стандартите и препоръките на международните органи в тази област относно организирането и дейността на официалните служби;

и)

определят критериите за провеждането на одитите, посочени в член 4, параграф 6;

й)

определят структурата на годишните доклади, изисквани по член 44 и информацията, която следва да съдържат;

к)

определят главните показатели за изпълнението, които следва да се прилагат при оценката на многогодишните национални планове за контрол.

a)

всички изменения, направени в многогодишните национални планове за контрол, за да се вземат предвид факторите, посочени в член 42, параграф 3;

б)

резултатите от контрола и одитите, извършени през предходната година в съответствие със съдържанието на многогодишния национален план за контрол;

в)

типа и броя на установените случаи на несъответствие;

г)

действията, гарантиращи ефективното изпълнение на многогодишните национални планове за контрол, включващи действията с принудителен характер и резултатите от тях.

a)

възможните подобрения на системите за официален контрол и одит в държавите-членки, включващи техният обхват, управление и изпълнение;

б)

специфични контролни действия върху секторите и дейностите, независимо от това дали те са обхванати от многогодишните национални планове за контрол;

в)

координираните планове, създадени за разрешаването на въпросите от специален интерес.

a)

да се провери изпълнението на многогодишния национален план за контрол, прилагането на законодателството в областта на фуражите и храните и законодателството за опазване здравето на животните, хуманното отношение към животните и могат да включват, в зависимост от случая, инспекции на място на официални служби и на съоръжения, свързани с одитирания сектор;

б)

да се провери функционирането и организацията на компетентните органи;

в)

да се проучват важни или повтарящи се проблеми в държавите-членки;

г)

да се проучват извънредни ситуации, появяващи се проблеми или нови развития в държавите-членки.

a)

предприемат подходящи последващи действия, като вземат предвид препоръките в резултат на контрола, извършен от Общността;

б)

предоставят необходимата помощ и всички документи, както и друга техническа помощ, поискана от експертите на Комисията, за да им дадат възможност да извършат контрола ефикасно и ефективно;

в)

осигуряват за експертите на Комисията достъп до всички помещения или части от помещения и до информацията, включително и до изчислителните системи, които се отнасят до изпълнението на техните задължения.

a)

законодателството на третата страна;

б)

организирането на компетентните органи на третата страна, техните правомощия и независимост, надзора, упражняван върху тях и пълномощията им за ефективно прилагане на приложимото законодателство;

в)

обучението на персонала за извършване на официален контрол;

г)

ресурсите, включително и диагностичната апаратура, на разположение на компетентните органи;

д)

съществуването и използването на документирани контролни процедури и системи за контрол, базирани на приоритетите;

е)

при необходимост, ситуацията във връзка с опазване здравето на животните, зоонозите и здравето на растенията и процедурите за уведомяване на Комисията и съответните международни органи за огнища на заболявания по животните и растенията;

ж)

обхвата и действието на официалния контрол върху вноса на животни, растения и техните продукти;

з)

гаранциите, които третата страна може да даде по отношение на спазването или придържането към изискванията на Общността.

a)

оценката на риска за продуктите, изнасяни за Общността;

б)

разпоредбите на законодателството на Общността;

в)

обема и естеството на вноса от въпросната страна;

г)

резултатите от контрола, който е бил извършен от службите на Общността или други инспекционни органи;

д)

резултатите от контрола върху вноса и всеки друг контрол, извършен от компетентните органи на държавите-членки;

е)

информацията, получавана от Европейския орган за безопасност на храните или други подобни органи;

ж)

информацията, получавана от признати международни органи, като например, Световната здравна организация (СЗО), Комисията на Кодекс Алиментариус и Международното бюро по епизоотиите (МБЕ) или от други източници;

з)

доказателствата за възникващи заболявания или други обстоятелства, които биха могли да доведат до опасности за здравето чрез вноса от трета страна на живи животни, живи растения или фуражи или храни;

и)

необходимостта да се правят проучвания или да се реагира на критични ситуации в отделна трета страна.

a)

извършване на контрол в трети страни въз основа на двустранни споразумения;

б)

извършване на контрол в други трети страни.

a)

санитарните или фитосанитарните разпоредби, приети или предложени на нейна територия;

б)

контролните и инспекционните процедури, производство и карантинен режим, допустими отклонения за пестицидите и процедурите за одобряване на хранителните добавки, действащи на нейна територия;

в)

процедурите за оценка на риска, взетите предвид фактори, както и определянето на подходящото ниво на санитарна и фитосанитарна защита;

г)

при необходимост, последващите действия по отношение на препоръките, направени в съответствие с контрола, посочен в член 46.

a)

резултатите от извършения национален контрол върху стоките, предназначени за износ за Общността;

б)

важни промени, които са направени в структурата и функциите на съответната система за контрол, по-специално с цел спазване на изискванията и препоръките на Общността.

a)

създаването на списък на третите страни, от които е разрешен вноса на специфични продукти на една от териториите, посочени в приложение I;

б)

създаването на образци на сертификатите, придружаващи пратките;

в)

специалните условия за вноса, в зависимост от типа на продукта или животното и възможните рискове, свързани с тях.

a)

законодателството на третата страна в съответната област;

б)

структурата и организацията на компетентния орган на третата страна и нейните контролни служби, както и правомощията, които има и гаранциите, които могат да бъдат предоставени относно прилагането на съответното законодателство;

в)

съществуването на съответстващ официален контрол;

г)

редовността и бързината на предоставяне на информация от третата страна за съществуването на опасности във фуражите и храните и в живите животни;

д)

гаранциите, дадени от третата страна, че:

a)

естеството и съдържанието на сертификатите, които трябва да придружават продуктите;

б)

специфичните изисквания за внос в Общността;

в)

при необходимост, процедурите за изготвяне и изменение на списъците с районите или предприятията, от които вносът е разрешен.

a)

поетапно въвеждане на изискванията, посочени в членове 47 и 48, за продуктите, изнасяни за Общността. Напредъкът в изпълнението на тези изисквания се оценява и взема предвид при определянето на необходимостта от конкретни пълни или частични изключения с ограничен срок от изискванията. Поетапното въвеждане също взема предвид напредъка в изграждането на институционалния капацитет, посочен в параграф 2.

б)

помощ за предоставянето на информацията, посочена в член 47, при необходимост от експерти на Общността;

в)

подпомагане на съвместни проекти между развиващите се страни и държавите-членки;

г)

разработване на насоки за оказване помощ на развиващите се страни при организирането на официален контрол върху продукти, изнасяни за Общността;

д)

изпращане на експерти на Общността в развиващите се страни за оказване на помощ при организирането на официален контрол;

е)

участие на персонала по контрол от развиващите се страни в курсовете за обучение, посочени в член 51.

a)

законодателството на Общността в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

б)

методите и техниките за контрол, като например одитирането на системите, които стопанските субекти създават, за да се съобразят с изискванията на законодателството за фуражите и храните и на правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

в)

контрола, който следва да се упражнява върху стоките, внасяни в Общността;

г)

методи и техники за производство, преработка и маркетинг на фуражите и храните.

a)

разясняване на законодателството на Общността в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

б)

осигуряване на информация и данни на ниво на Общността, които могат да бъдат полезни за контрола, извършван от трета страна;

в)

осигуряване на еднакво упражняване на контрол от трети страни.

a)

се организират годишно в съответствие с приета програма; и

б)

при необходимост, инцидентно, по-специално с оглед на определянето на преобладаващите опасности във фуражите, храните или животните.

a)

налагането на санитарни процедури или друго действие, считано за необходимо, за да се осигури безопасността на фуражите или храните или съответствието им с изискванията на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

б)

ограничаване или забрана за предлагане на пазара, за внос или износ на фуражи, храни или животни;

в)

мониторинг и, при необходимост, издаване на нареждане за бракуване, изтегляне и/или унищожаване на фуражите или храните;

г)

даването на разрешение за използване на фуражите и храните за цели, различни от първоначалното им предназначение;

д)

спиране на дейността или затваряне на цялото предприятие или част от него за необходимия срок;

е)

временно прекратяване или отмяна на одобряването на предприятието;

ж)

мерките, посочени в член 19, относно пратките от трети страни;

з)

всяка друга мярка, считана за подходяща от компетентния орган.

a)

писмено уведомление за решението си относно действието, което трябва да се предприеме в съответствие с параграф 1, заедно с мотивите за решението; и

б)

информация за правото на обжалване на такива решения, както и за приложимата процедура и сроковете.

a)

Комисията притежава доказателства за сериозен пропуск в системите за контрол на държава-членка; и

б)

този пропуск може да застрашава в широк мащаб здравето на хората, здравето на животните или хуманното отношение към животните, пряко или чрез заобикалящата ги околна среда.

a)

контролът, извършен от Общността, покаже и отчете несъответствие със законодателството на Общността; и

б)

въпросната държава-членка не е успяла да коригира ситуацията при поискване и в срок, определен от Комисията.

1.

Член 14, параграф 2 се заменя със следното:

„2.   Референтните лаборатории на Общността са посочените в съответната част на приложение VII към Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (*).

(*)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.“"

2.

В член 30, частта от параграф 1, която започва с „Когато такива допълнителни проверки показват …“ и завършва с „… или да го използва за други цели, разрешени от законодателството на Общността, без обезщетение или компенсация“ се заменя със следното:

„Когато проверките показват наличие на неразрешени вещества или продукти или когато са надвишени максимално допустимите стойности, се прилагат разпоредбите на членове 19 до 22 от Регламент (EО) № 882/2004.“

3.

Приложение V се заличава.

1.

Член 1 се заменя със следното:

„Ветеринарните проверки върху продуктите от трети страни, въведени на една от териториите, изброени в приложение I, се извършват от държавите-членки в съответствие с изискванията на настоящата директива и Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (**).

(**)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.“"

2.

Член 2, параграф 2, буква a) се заменя със следното:

„а) „продукти“ са продуктите от животински произход, посочени в Директиви 89/662/EИО и 90/425/ EИО, в Регламент (ЕО) № 1774/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 3 октомври 2002 г., който определя здравните правила за животинските странични продукти, които не са предназначени за човешка консумация (***), в Директива 2002/99/EО на Съвета от 16 декември 2002 г., която определя правилата за опазване здравето на животните в областта на производството, преработката, разпределението и въвеждането на продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (****) и в Регламент (ЕО) № 854/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., който определя специфичните правила за организирането на официалния контрол върху продуктите от животински произход, предназначени за човешка консумация (*****); включват се също и растителните продукти, посочени в член 19.

(***)  ОВ L 273, 10.10.2002 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 808/2003 на Комисията (ОВ L 117, 13.5.2003 г., стр. 1)."

(****)  ОВ L 18, 23.1.2003 г., стр. 11."

(*****)  ОВ L 139, 30.4.2004 г.“"

3.

В член 7, параграф 3 „инспекционните такси, посочени в Директива 85/73/EИО на Съвета от 29 януари 1985 г. относно финансирането на ветеринарните инспекции и контрол в полето на действие на Директиви 89/662/EИО, 90/425/EИО, 90/675/EИО и 91/496/ EИО (изменени и консолидирани)“ се заменя със следното:

„инспекционните такси, посочени в Регламент (EО) № 882/2004“.

4.

В член 10, параграф 1, буква б) се заличава следната фраза:

„или когато става въпрос за предприятия, одобрени в съответствие с изискванията на Решение 95/408/EО на Съвета от 22 юни 1995 г. относно условията за съставяне за временен срок на временни списъци на предприятия от трети страни, от които на държавите-членки е разрешено да внасят някои продукти от животински произход, рибни продукти или живи двучерупчести мекотели от предприятие, което е преминало през инспекция на Общността или през национална инспекция.“

5.

Член 12, параграф 9 се заличава.

6.

Член 15, параграф 5 се заличава.

7.

В член 16 се вмъква следният параграф:

„4.   Подробните правила за въвеждането на продукти от животински произход, които се доставят на екипажа и пътниците на международните транспортни средства и за продуктите от животински произход, които са поръчани отдалече (например по пощата, по телефона или чрез Интернет) и са доставени на клиента, се определят в съответствие с изискванията на член 25 от Регламент (EО) № 882/2004.“

8.

Член 21 се заличава.

9.

Член 23 се заличава.

10.

В член 24, параграф 1, второто тире, изразът „в съответствие с изискванията на член 17, параграф 2, букви a) и б)“ се заменя с израза „в съответствие с изискванията на член 17.“

1.

В член 1 се добавя следният параграф:

„1а.   Настоящият регламент се прилага в допълнение към Регламент (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, извършван с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството за фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (*******).

(*******)  ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1.“"

2.

В член 2:

3.

В член 3:

4.

Член 9 се заличава.

5.

Член 10 се заменя със следното:

„Член 10

За осигуряване на еднакво прилагане на принципите и условията, предвидени по член 11 от Регламент (ЕО) № 178/2002 и дял VI, глава II от Регламент (EО) № 882/2004, се прилагат процедурите, предвидени с настоящата глава.“

6.

В член 11:

7.

Член 14, параграф 2, буква б) се заменя със следното:

„б) специалните условия за вноса, създадени в съответствие с изискванията на член 48 от Регламент (ЕО) № 882/2004.“

8.

В член 18 се заличават параграфи от 17 до 20.

a)

делегирането на контролни задачи на контролните органи, посочени в член 5, когато посочените контролни органи вече са работели преди да влезе в сила настоящият регламент;

б)

всяка промяна на стандартите, посочени в член 12, параграф 2;

в)

несъответствието, посочено в член 28, което поражда разноски, произтичащи от извършването на допълнителен официален контрол;

г)

разноските, направени в съответствие с член 54;

д)

правилата за микробиологичен, физичен и/или химичен анализ по време на официален контрол, особено в случай на съмнение за опасност и включително при надзор за безопасност на продуктите, внесени от трети страни;

е)

определянето на фуражите, които следва да се считат за фуражи от животински произход по смисъла на настоящия регламент.

1.

Приложенията към настоящия регламент могат да бъдат актуализирани, с изключение на приложение I, приложение IV и приложение V, без да се засяга член 27, параграф 3, по-специално за да вземат предвид административните промени и научния и/или техническия прогрес;

2.

Позоваванията на европейските стандарти, направени в настоящия регламент, могат да бъдат актуализирани в случай, че Европейският комитет по стандартизация (CEN) внесе изменения в тези позовавания.

a)

повторна оценка на обхвата, по отношение на опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните;

б)

осигуряване на участието и на други сектори във финансирането на официалния контрол чрез разширяване на списъка с дейностите, посочени в приложение IV, раздел А и приложение V, раздел А, като взема предвид по-специално въздействието на законодателството на Общността в областта на хигиената на фуражите и храните след приемането му;

в)

определяне на актуализираните минимални стандарти за таксите, посочени в приложение IV, раздел Б и приложение V, раздел Б, като взема предвид по-специално рисковите фактори.

a)

пътните разноски и разходите за живот, направени от експертите на държавите-членки в резултат на назначаването им от Комисията да помагат на нейните експерти, които са предвидени в член 45, параграф 1 и член 46, параграф 1;

б)

обучението на персонала по контрола, предвиден в член 51;

в)

финансирането на други мерки, необходими за осигуряване на прилагането на настоящия регламент,