Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Защита на интересите на ЕС и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на държави извън ЕС

Защита на интересите на ЕС и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на държави извън ЕС

 

РЕЗЮМЕ НА:

Регламент (ЕС) 2023/2675 относно защитата на Съюза и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трети държави

КАКВА Е ЦЕЛТА НА РЕГЛАМЕНТА?

С регламента се въвеждат правила и процедури за действие на Европейския съюз (ЕС), за да се осигури ефективна защита на интересите на ЕС и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трета държава (държава извън ЕС). Основната цел е да се възпрат държавите извън ЕС да прибягват до икономическа принуда. В случай на икономическа принуда, целта е да се реагира на тази принуда, с цел нейното прекратяване.

С него се определя рамка, чрез която ЕС да реагира при:

  • разглеждане и определяне на случаите на икономическа принуда;
  • взаимодействие с държавата извън ЕС с цел прекратяване на принудата в отделни случаи;
  • въвеждане на мерки за противодействие на принудата като крайна мярка в отделни случаи;
  • търсене на поправяне на вредите, причинени от икономическата принуда на ЕС или на неговите държави членки.

ОСНОВНИ АСПЕКТИ

  • 1.

    Разглеждане и определяне

    Икономическа принуда е налице, когато държава извън ЕС прилага или заплашва да приложи мярка, засягаща търговията или инвестициите, с цел да предотврати или да постигне прекратяване, изменение или приемане на конкретен акт от ЕС или държава членка, като по този начин осъществява намеса в законния суверенен избор на ЕС или на държава членка.

    При определянето на това дали дадена мярка на държава извън ЕС може да се квалифицира като икономическа принуда въз основа на горните условия, Европейската комисия и Съветът на Европейския съюз вземат предвид следното:

    • нейните интензитет, тежест, честота, продължителност, обхват и мащаб, включително нейното въздействие върху търговията или инвестиционните отношения с ЕС, и произтичащия от нея натиск върху ЕС или върху държава членка;
    • дали въпросната държава извън ЕС участва в модел на намеса, като се стреми да попречи на конкретни актове на ЕС, на държава членка или на друга държава извън ЕС;
    • степента, в която мярката засяга област от суверенитета на ЕС или на държава членка;
    • дали държавата извън ЕС действа въз основа на международно признат законен интерес;
    • дали въпросната държава извън ЕС е направила сериозни добросъвестни опити за уреждане на въпроса чрез международна координация или съдебно решение, преди да въведе своята мярка.

    Комисията може да разгледа, по собствена инициатива или при надлежно обосновано искане, всяка мярка на държава извън ЕС. Обикновено разглеждането на Комисията трябва да приключи в рамките на 4 месеца. Комисията извършва разглеждането въз основа на подкрепена с доказателства информация, събрана по нейна собствена инициатива или получена от друг надежден източник, включително от държавите членки и заинтересованите страни.

    Съветът определя наличието на икономическа принуда чрез акт за изпълнение въз основа на предложение на Комисията. Съветът разполага с максимум 8 седмици, за да изпълни тази стъпка. Съветът може да отдели повече от 8 седмици (но по принцип не повече от 10 седмици), при условие че уведоми Комисията за причините за забавянето. Съветът може също така да реши, че ЕС изисква от принуждаващата държава да поправи вредата, причинена от икономическата принуда.

  • 2.

    Взаимодействие

    Комисията проучва възможностите за взаимодействие с принуждаващата държава с цел прекратяване на принудата и получаване на поправяне на вредата, когато е приложимо. Взаимодействието с принуждаващата трета страна трябва да се основава на добросъвестни усилия от страна на тази държава извън ЕС.

  • 3.

    Ответни мерки на ЕС

    ЕС налага ответни мерки чрез актове за изпълнение на Комисията, когато са изпълнени и трите условия:

    • усилията (напр. взаимодействие с принуждаващата трета държава) не са довели до резултати в разумен срок (а именно държавата извън ЕС не е прекратила икономическата принуда или не е поправила вредата, когато е приложимо);
    • ответните мерки на ЕС са необходими за защита на интересите и правата на ЕС и държавите членки в конкретния случай, като се имат предвид наличните възможности;
    • ответните мерки на ЕС са в интерес на ЕС.

    Възможните мерки за противодействие на икономическата принуда включват:

    • нови или увеличени мита;
    • ограничения върху вноса или износа, включително контроли на износа;
    • мерки, приложими за транзитно преминаване на стоки, или вътрешни мерки, приложими за стоките;
    • изключване на доставчици, стоки или услуги от обществените поръчки или прилагане на оценяване на офертите за стоки или услуги;
    • мерки, засягащи търговията с услуги;
    • мерки, засягащи достъпа на преките чуждестранни инвестиции до ЕС;
    • ограничения върху защитата на права върху интелектуалната собственост или на търговското им използване;
    • ограничения за банковото дело, застраховането, достъпа до капиталовите пазари на ЕС и други дейности, свързани с финансови услуги;
    • нови или по-строги ограничения за достъпа на химикали до пазара на ЕС;
    • нови или по-строги ограничения на достъпа на стоки, попадащи в обхвата на санитарните и фитосанитарните правни актове на ЕС до пазара на ЕС.

    Тези мерки могат да представляват неизпълнение на международни задължения на ЕС към принуждаващата държава извън ЕС, когато икономическата принуда съставлява неправомерно действие от международен характер.

    Комисията разчита на набор от обективни критерии за подбор и разработване на подходящи ответни мерки на ЕС. В специална разпоредба се определя интересът на ЕС по отношение на ответните мерки на ЕС.

    Ответните мерките на ЕС могат да бъдат мерки с общо приложение или да се прилагат спрямо лица, свързани с правителството на принуждаващата държава извън ЕС.

    Актът за изпълнение на Комисията относно ответните мерки на ЕС предвижда следното.

    • В него се определя краен срок (по правило в рамките на 3 месеца) за прилагане на мерките, освен ако принуждаващата държава извън ЕС не прекрати икономическата принуда и, когато е целесъобразно, не поправи вредата за ЕС. Срокът ще бъде допълнително удължен, ако има достоверна информация, че принуждаващата държава извън ЕС вече предприема стъпки за прекратяване на принудата, за да може Комисията да направи това заключение.
    • В него се предвижда Комисията да призове принуждаващата държава извън ЕС незабавно да прекрати принудата и да поправи вредата, когато е приложимо; да предложи да преговаря за решение с третата държава; и да уведоми третата държава, че ответните мерки на ЕС ще се прилагат, освен ако икономическата принуда не бъде прекратена и не бъдат направени поправки, когато е приложимо.
    • По изключение ответните мерки на ЕС ще се прилагат, без Комисията първо да призове принуждаващата страна да прекрати принудата и да поправи вредата, както и да я уведоми за прилагането на мерките, когато това е необходимо, по-специално за ефективността на мерките.
    • Когато икономическата принуда се състои в заплаха за прилагане на мерки, засягащи търговията или инвестициите, ответните мерки на ЕС могат да се прилагат едва от датата, на която заплахата се материализира.

    В регламента се предвижда Комисията да събира информация, за да потърси мнения и информация относно подходящите мерки, които да бъдат наложени в конкретен случай. Това е ефективна възможност за заинтересованите страни да предоставят своя принос, който Комисията трябва да вземе предвид при избора и разработването на подходящи мерки.

    Комисията може да спре, измени или прекрати ответните мерки на ЕС в определените в регламента ситуации чрез акт за изпълнение. Актове за изпълнение с незабавно приложение са възможни при наложителни причини за спешност в надлежно обосновани случаи.

    Комисията може да продължи да полага усилия за разрешаване на въпроса в консултация с принуждаващата държава, като има възможност да спре действието на ответните мерки на ЕС.

  • 4.

    Международно сътрудничество

    Международното сътрудничество с други държави извън ЕС може да се прилага по време на целия процес и успоредно с други усилия за решаване на въпроса за икономическата принуда в отделните случаи. Консултациите и сътрудничеството могат да включват обмен на съответна информация и координиране на отговора или да се осъществяват в контекста на съответните международни форуми.

  • 5.

    Хоризонтални правила

    С регламента на Комисията се предоставят делегирани правомощия за изменение на правилата за произход и националност, дадени в приложение II.

    В него се предвижда създаването на единна точка за контакт за заинтересованите страни, установяват се правила за поверителното третиране на информацията и се установяват задължения за преглед и докладване от страна на Комисията.

ОТКОГА СЕ ПРИЛАГА РЕГЛАМЕНТЪТ?

Той се прилага от 27 декември 2023 г.

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

За допълнителна информация вж.:

ОСНОВЕН ДОКУМЕНТ

Регламент (ЕС) 2023/2675 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 година относно защитата на Съюза и неговите държави членки от икономическа принуда от страна на трети държави (OВ L, 2023/2675, 7.12.2023 г.).

СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял I — Общи разпоредби — Член 3 (предишен член 2 от ДЕС) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 17).

Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз — Дял V — Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза и специфични разпоредби относно общата външна политика и политика на сигурност — Глава 1 — Общи разпоредби относно външната дейност на Съюза — Член 21 (OВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 28—29).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета — Външна дейност на Съюза — Дял II — Обща търговска политика — Член 207 (предишен член 133 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 140—141).

Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз — Част пета — Външна дейност на Съюза — Дял V — Международни споразумения — Член 218 (предишен член 300 от ДЕО) (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 144—146).

Регламент (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 година относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него (ОВ L 309, 29.11.1996 г., стр. 1—6).

Последващите изменения на Регламент (ЕО) № 2271/96 са включени в първоначалния текст. Тази консолидирана версия е само за документална справка.

последно актуализация 09.02.2024

Top