9.9.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

L 232/14

(1)

С Регламент (ЕО) № 2604/2000 (2) Съветът наложи окончателно антидъмпингово мито върху вноса на полиетилен терефталат („PET“) с произход, inter alia, от Индия („първоначалното разследване“). След провеждане на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките Съветът наложи с Регламент (ЕО) № 192/2007 (3) окончателно антидъмпингово мито за последващ период от пет години. Антидъмпинговите мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета (4) след частично междинно преразглеждане („последното разследване за преразглеждане“). Мерките бяха установени на нивото на отстраняване на вредата и се състоят от специфични антидъмпингови мита. Ставката на митото варира от 87,5 EUR до 200,9 EUR за тон за поименно посочените индийски производители, докато остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от останалите производители, е в размер на 153,6 EUR за тон („настоящите мита“).

(2)

С Регламент (ЕО) № 2603/2000 (5) Съветът наложи окончателно изравнително мито върху вноса на PET с произход, inter alia, от Индия. След провеждането на преразглеждане с оглед изтичане на срока на действие на мерките Съветът наложи с Регламент (ЕО) № 193/2007 (6) окончателно изравнително мито за последващ период от пет години. Изравнителните мерки бяха изменени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета след последното разследване за преразглеждане. Изравнителните мерки се изразяват в специфично мито. Ставката на митото варира от 0 EUR до 106,5 EUR за тон за поименно посочените индийски производители, докато остатъчната ставка на митото, наложено върху вноса от останалите износители, е в размер на 69,4 EUR за тон („настоящите изравнителни мерки“).

(3)

С Решение 2000/745/ЕО (7) Комисията прие предложения за доброволни договорености от страна на няколко производители износители, с които се установява минимална вносна цена („МВЦ“) („доброволните договорености“).

(4)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент беше подадено заявление за частично междинно преразглеждане от страна на Reliance Industries Limited, индийски производител износител на PET („заявителят“). Заявлението бе ограничено до дъмпинга и до заявителя. Същевременно заявителят поиска и преразглеждане на настоящите изравнителни мерки. Остатъчните антидъмпингови и изравнителни мита са приложими към вноса на продукти, произведени от заявителя, а продажбите на заявителя за Съюза се подчиняват на условията на поетите доброволни договорености.

(5)

Заявителят предостави prima facie доказателства, че запазването на настоящото мито на сегашното му ниво вече не е необходимо за компенсиране на дъмпинга. Заявителят по-специално изтъкна, че са налице съществени промени в производствените разходи на дружеството, които са довели до значително по-нисък дъмпингов марж след налагането на настоящите мита. Направеното от заявителя сравнение на неговите цени на вътрешния пазар с експортните му цени за Съюза навежда на извода, че дъмпинговият марж е значително по-нисък от нивото на настоящите мита.

(6)

Като установи след консултация с Консултативния комитет, че заявлението съдържа достатъчно prima facie доказателства в подкрепа на откриването на частично междинно преразглеждане („настоящото преразглеждане“), Комисията обяви чрез известие, публикувано на 10 юни 2010 г. в Официален вестник на Европейския съюз  (8), откриването на процедура за частично междинно преразглеждане в съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент, ограничено до разглеждането на дъмпинга, доколкото това засяга заявителя.

(7)

Продуктът, предмет на преразглеждането, е полиетилен терефталат (PET) с вискозитет 78 ml/g или повече съгласно стандарт ISO 1628-5, понастоящем класиран в код по КН 3907 60 20 и с произход от Индия („разглежданият продукт“).

(8)

В хода на разследването бе установено, че разглежданият продукт, произвеждан в Индия и продаван на пазара на Съюза, е идентичен от гледна точка на физическите и химическите си характеристики и употребата си с продукта, произвеждан и продаван на вътрешния пазар в Индия. Поради това се стигна до заключението, че продуктите, продавани на вътрешния пазар и на експортните пазари, са сходни продукти по смисъла на член 1, параграф 4 от основния регламент. Тъй като настоящото преразглеждане е ограничено до определяне на дъмпинга по отношение на заявителя, не бяха направени заключения по отношение на продукта, произвеждан и продаван от промишлеността на Съюза на пазара на Съюза.

(9)

Комисията официално уведоми заявителя, представителите на държавата на износа и асоциацията на производителите в Съюза за започването на преразглеждането. На заинтересованите страни беше предоставена възможност да изложат становищата си в писмена форма и да поискат изслушване в срока, посочен в известието за откриване на процедурата.

(10)

На всички заинтересовани страни, които поискаха да бъдат изслушани и показаха, че са налице конкретни причини, поради които следва да бъдат изслушани, бе предоставена такава възможност.

(11)

С цел получаване на необходимата информация за своето разследване Комисията изпрати въпросник на заявителя и получи отговор в рамките на посочения за целта срок.

(12)

Комисията изиска и провери цялата информация, която счете за необходима за определяне на дъмпинга. Комисията извърши проверка на място в помещенията на заявителя в Мумбай, Индия.

(13)

Разследването на дъмпинга обхвана периода от 1 април 2009 г. до 31 март 2010 г. („разследваният период в рамките на преразглеждането“, или „РПП“).

(14)

В съответствие с член 11, параграф 3 от основния регламент беше проучен въпросът дали обстоятелствата относно дъмпинга са се променили съществено и дали тази промяна има траен характер.

(15)

Заявителят изтъкна, че промените в неговата нормална стойност и в експортните му цени, настъпили след провеждането на първоначалното разследване, в което е установен дъмпинговият му марж, са резултат от съществена промяна в производствените разходи. Той посочи, че промяната в производствените му разходи е свързана с намаляването на митата, приложими към вноса в Индия на основната суровина, използвана в производствения му процес. Освен това заявителят изтъкна също, че намаляването на митата е довело до намаляване на стимулите за износ, което е предизвикало промяна в продажните цени на вътрешния пазар, използвани за определяне на нормалната стойност.

(16)

Беше установено обаче, че въпреки намаляването на митата и на стимулите за износ, продажните цени на вътрешния пазар на дружеството, използвани за определяне на нормалната стойност през РПП, са били по-високи от цените, използвани при първоначалното разследване, в което е установен дъмпинговият марж на заявителя. По-високите продажни цени на вътрешния пазар са били резултат, inter alia, от увеличените цени на някои суровини и други изходни материали.

(17)

Що се отнася до експортните цени за Съюза през РПП, те бяха определени в съответствие с член 2, параграфи 8 и 9 от основния регламент. Трябваше обаче да се провери по-специално дали наличието на доброволни договорености по отношение на цената, по силата на които заявителят е задължен да продава продукта си на пазара на Съюза на цена над установената за всеки месец МВЦ, е оказало въздействие върху експортните цени на заявителя през РПП. Поради изложените по-долу причини беше изведено заключението, че износът за Съюза действително е бил повлиян от доброволните договорености по отношение на цената. В това отношение, като се има предвид, че заявителят е трябвало да се съобразява с поетите с доброволните договорености задължения по отношение на МВЦ, той е решил да не изнася за Съюза през определени месеци от РПП, когато неговите експортни цени за другите експортни пазари са били по-ниски от МВЦ.

(18)

Беше отбелязано, че заявителят е продавал продукта си на пазара на Съюза само в продължение на 6 месеца през РПП. От друга страна, през този период той е продавал продукти на други експортни пазари, където не е трябвало да се съобразява със задължението, поето въз основа на доброволните договорености по отношение на цената. Беше отбелязано, че експортните цени за трети държави през месеците, когато заявителят не е изнасял за Съюза, са били значително по-ниски от установената МВЦ. Поради това, с оглед на гореизложеното, има основание да се приеме, че единствената причина, поради която заявителят не е продавал продуктите си на пазара на Съюза през останалите месеци, е, че той е трябвало да спази задълженията, поети с доброволните договорености, и не е можел да продава на цени под установената МВЦ.

(19)

Заявителят оспори констатацията, че причината, поради която не е продавал продукти на пазара на Съюза, е свързана със съществуващите доброволни договорености. Заявителят посочи, че що се отнася до продажбите му през РПП на други големи експортни пазари, е имало месеци, през които не са осъществявани продажби, поради което нередовните продажби не са били специфична характеристика на пазара на Съюза. Той също така заяви, че сравнението на месечна основа на вносните цени на разглеждания продукт за Съюза от всички останали държави износители и/или вносните цени на разглеждания продукт с произход от Индия с месечната МВЦ на дружеството би показало, че заявителят е щял да бъде в състояние да продава продукти за Съюза през всички месеца от РПП, без да наруши задълженията си, произтичащи от доброволните договорености.

(20)

Доводите на заявителя не могат да бъдат приети, тъй като, от една страна, дружеството е съсредоточило дейността си върху отделни подбрани пазари, притежаващи своя собствена специфика, и те не обясняват защо дружеството не е продавало на пазара на Съюза. От друга страна, осъществените от заявителя сравнения са основани на общи статистически данни, докато констатациите от настоящото преразглеждане се основават на специфични за дружеството данни, които са по-релевантен и достоверен източник за достигането до съответни изводи. Представените доводи от заявителя също така не бяха напълно валидни: например през някои месеци вносните цени за Съюза като цяло действително са били по-високи от МВЦ, докато през други периоди вносните цени като цяло са били по-ниски от МВЦ и по тази причина от тях не е можело да се направят общи заключения. Въпреки това не се оспорва, че заявителят е извършил продажби за Съюза единствено през месеците, когато вносните цени за Съюза като цяло са били на нивото на МВЦ или по-високи.

(21)

Доводът на заявителя, че ако е искал, той е можел да продава продукти на пазара на Съюза през шестмесечния период, през който е продавал продукти на други експортни пазари на цена, по-ниска от неговата МВЦ, се отхвърля като спекулативен и необоснован. Заявителят не е изложил други доводи относно причините, поради които не е продавал продукти на Съюза през тези шест месеца, докато същевременно е продавал същите продукти на други експортни пазари на цена, по-ниска от неговата МВЦ. Поради това беше заключено, че заявителят не е продавал продукти на Съюза през определен период поради необходимостта да спази задълженията, произтичащи от доброволните договорености. Вследствие на това експортните цени на пазара на Съюза през РПП не са надеждни.

(22)

Беше направено сравнение и между продажните цени на заявителя на пазара на Съюза и цените на другите експортни пазари, за които не е било поето задължение с доброволните договорености по отношение на цената. Беше установено, че експортните цени на тези пазари без ценови задължения системно са били по-ниски през целия РПП.

(23)

Заявителят оспори заключенията, изведени от сравнението на цените за Съюза и за други експорти пазари, като изтъкна, че при анализ на ниво отделни държави съществуват редица други експортни пазари, където цените са били по-високи от цените на пазара на Съюза. В това отношение обаче сравнението на средните цени е по-релевантно от индивидуалните различия при сравнението на ниво отделни държави, което ще бъде свързано с мащаба, както и с отличителните конкурентни фактори, имащи значение за тези индивидуални пазари.

(24)

Вследствие на това експортните цени на пазарите на трети страни отразяват по-добре обичайната ценова политика на дружеството. Разликата между експортните цени за Съюза и експортните цени за останалата част от света показва, че за заявителя биха съществували силни икономически подбуди да продава на по-ниски цени за Съюза, ако нямаше МВЦ. Ето защо при тези обстоятелства се счита, че всеки наново изчислен дъмпингов марж, основан на експортните цени за Съюза през РПП, би бил установен въз основа на цени, които не са се променили значително и трайно. Същото заключение важи и за твърдението на заявителя, посочено в съображение 5, че сравнението на неговите цени на вътрешния пазар с експортните му цени за Съюза би показало дъмпингов марж под нивото на настоящите мита.

(25)

С оглед на посоченото по-горе не е изпълнено условието, установено в член 11, параграф 3 от основния регламент, че трябва да е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга. Поради това по-нататъшното прилагане на мерките на сегашното им ниво е необходимо за компенсиране на дъмпинга.

(26)

След разгласяването заявителят изтъкна, че неговите цени на пазара на Съюза са напълно надеждни. Тъй като тези износни цени са се увеличили значително между първоначалния разследван период и РПП, трябвало да се счита, че износната политика на дружеството също се е променила значително и трайно през този период. Поради това по негови твърдения дъмпинговият марж на дружеството също се е понижил значително и трайно.

(27)

Освен това заявителят твърди, че трайната промяна в обстоятелствата не е непременно решаващ елемент при оценката, която трябва да се извърши след започването на преразглеждането, а е по-релевантен въпросът дали по-нататъшното налагане на митото е необходимо за компенсиране на дъмпинга. Той се позовава на основния принцип, установен в член 11, параграф 1 от основния регламент и в член 11.1 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, съгласно който антидъмпинговите мерки са в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг. В това отношение заявителят посочи, че анализът на необходимостта следва да представлява прогнозна оценка, която би изисквала поне вероятното или възможното повторение на дъмпинга на установените по-рано нива.

(28)

Член 11, параграф 1 от основния регламент предвижда, че „[а]нтидъмпинговите мерки остават в сила в степента и за времето, които са необходими, за да се неутрализира ефектът от причиняващия вреда дъмпинг“. Този принцип се прилага и при междинни преразглеждания като настоящото, по отношение на които в член 11, параграф 3 от основния регламент е предвидено, inter alia, че „[…] Процедура по междинно преразглеждане се открива, когато искането съдържа достатъчно доказателства, че продължаване на действието на мярката не е вече необходимо за компенсиране на дъмпинга и/или че няма вероятност причиняването на вреда да продължи или да се повтори, ако мярката се отмени или измени […].“ Гореспоменатата разпоредба определя критериите, които трябва да се изпълнят, когато заинтересована страна смята, че нивото на мерките е прекалено ниско или прекалено високо и поради това иска преразглеждане на тези мерки. След като такова преразглеждане е започнало, член 11, параграф 3 от основния регламент изрично предвижда, че „при провеждане на разследванията съгласно настоящия параграф Комисията може, inter alia, да прецени доколко е налице съществена промяна на обстоятелствата по отношение на дъмпинга […]. За тази цел при окончателната преценка се вземат предвид всички релевантни и надлежно подкрепени от документи доказателства“. Поради това член 11, параграф 3 предвижда допълнителен критерий за оценка (т.е. съществена промяна на обстоятелствата) в случай на междинно преразглеждане, който следва да се вземе предвид при разследването в допълнение към изискването за откриването на процедурата (т.е. оценка дали са все още необходими мерките на тяхното сегашно ниво), както твърди заявителят.

(29)

Също трябва да се отбележи, че при разследването за целите на междинно преразглеждане е обичайна практика да се разглежда трайният характер на промяната в обстоятелствата, установена в хода на разследването. Всъщност в това отношение съдебната практика на Общия съд на Европейския съюз (9) потвърждава, че „институциите разполагат с широко право на преценка, включително с възможността да прибегнат до оценка за в бъдеще на ценовата политика на съответните износители в рамките на преразглеждането на необходимостта от запазване на съществуващите мерки“. Наличните доказателства показаха, че износните цени на заявителя на пазара на Съюза не отразяват действителната ценова политика на заявителя и поради това, както беше установено в съображение 21, експортните цени на пазара на Съюза през РПП не са надеждни, и следователно всеки наново изчислен дъмпингов марж, основан на тези цени, би бил установен въз основа на цени, които не са се променили значително и трайно, както е посочено в съображение 24.

(30)

Въпреки заключението, че експортните цени за Съюза не са се променили значително и трайно, бяха разгледани доводите на заявителя и въпросът дали мерките на сегашното им ниво са все още необходими, за да се неутрализира ефектът от дъмпинга. В това отношение заявителят посочи, че тъй като дъмпинговият му марж е значително под нивото, установено в първоначалното разследване, и експортната му политика на други пазари потвърждава, че промяната в дъмпинговия марж отразява тенденцията, която може с основание да се очаква в бъдеще, настоящото ниво на мерките е явно прекомерно. Тези твърдения обаче не са подкрепени от фактите. Първо, по отношение на експортната политика на заявителя на други пазари беше установено, че, противно на твърдението на заявителя в неговото заявление, цените за тези пазари са средно почти с 10 % по-ниски от тези за Съюза. Тези експортни пазари на трети държави включват редица държави с различни по размер пазари, като за някои от тях е малко вероятно да имат вътрешно производство на PET. Поради това тези пазари се определят от собствените им конкурентни характеристики, които водят до цени и тенденции, различни от тези на пазара на ЕС. Второ, предвид тези констатации, дори да беше установено, че сегашното ниво на мерките следва да бъде променено с оглед на факта, че то повече не е необходимо, за да се неутрализира ефектът от дъмпинга, не е възможно да се определи с разумна степен на точност какво би било подходящото ниво при липсата на надеждни износни цени, които да са резултат от и да отразяват нормалните условия на пазара на Съюза.

(31)

Накрая заявителят е счел, че в съответствие с член 2, параграф 10 от основния регламент, и по-специално с оглед на буква к) от него, може да бъде извършена корекция за „разлики в други фактори, […] ако бъде доказано, че те влияят на сравнимостта на цените така, както се изисква съгласно [този] параграф“.

(32)

Предвид достигнатото по-горе заключение, че експортните цени не са променени значително и трайно, не е възможно да се установи дъмпингов марж. Поради тази причина искането за корекция не е релевантно и следователно се отхвърля.

(33)

С оглед на констатациите, че обстоятелствата относно дъмпинга не са се променили значително и трайно, се счита, че настоящото преразглеждане следва да се прекрати, без да се променя нивото на митото за заявителя. Поради това антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент (ЕО) № 1286/2008 на Съвета по отношение на вноса на PET, произведен от заявителя, следва да останат непроменени.

(34)

Заявителят, както и останалите заинтересовани страни бяха информирани за съществените факти и съображения, на които се основава намерението да се предложи прекратяването на настоящото преразглеждане. Получените коментари не бяха от естество, което да доведе до промяна на горепосоченото заключение.

(35)

Поради това настоящото преразглеждане следва да се прекрати без изменение на Регламент (ЕО) № 192/2007,