1)

Трябва ли правото на Съюза, и по-специално установеният в правото на Съюза принцип на справедлив и безпристрастен съдебен процес по свързани с околната среда дела, да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да предвидят в процесуалното си право, че правото на отделен жалбоподател — който възразява срещу разрешението на проект за обект с обществено значение, подлежащ съгласно националното право на предварителна проверка в съответствие с член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС (1) и точка 10, буква б) от приложение II към същата директива — да представи своите доводи се преклудира, ако той не спази десетседмичен преклузивен срок за мотивиране на жалбата, считано от нейното постъпване (член 6 от Umwelt-Rechtsbehelfsgesetz (UmwRG — Закон за допълнителните разпоредби относно жалбите по свързани с околната среда дела)?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

превишава ли държава членка гарантираната ѝ от правото на Съюза процесуална автономия при организирането на процесуалното си право по свързани с околната среда дела, ако не предвижда, че на посочения в първия въпрос отделен жалбоподател, който не трябва задължително да бъде представляван от адвокат в производството пред първоинстанционния административен съд, трябва да се предоставя информация за условията и действието на преклудирането в рамките на съдебното производство по член 6 от UmwRG?

3)

При утвърдителен отговор на първия и отрицателен отговор на втория въпрос:

трябва ли правото на Съюза, и по-специално установеният в правото на Съюза принцип на справедлив и безпристрастен съдебен процес по свързани с околната среда дела, да се тълкува в смисъл, че съд на държава членка може да обяви за преклудирано правото на посочения в първия въпрос отделен жалбоподател да представи доводи поради изтичане на десетседмичния срок за мотивиране на жалбата по член 6 от UmwRG, въпреки че преди това по искане на същия жалбоподател този съд му е дал повече от достатъчни срокове за мотивиране на жалбата след предоставяне на достъп до преписката по делото и ги е удължавал многократно?

4)

Ако отговорът на въпроси 1—3 е в смисъл, че е възможно преклудиране по член 6 от UmwRG:

произтича ли от правото на Съюза, и по-специално от член 11, параграф 3 от Директива 2011/92/ЕС, член 9, параграфи 2 и 3 от Орхуската конвенция и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, право на жалба на отделния жалбоподател по свързани с околната среда дела, ако същият (след преклудиране на правото на представяне на останалите му доводи) оспорва „изолирано“ предварителна проверка на проект за обект с обществено значение, която органът е извършил съгласно националното право във връзка с член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС и точка 10, буква б) от приложение II към същата директива и в рамките на която е преценил, че шумовото замърсяване за жалбоподателя е допустимо?