This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62024CC0480
Opinion of Advocate General Norkus delivered on 4 September 2025.###
Заключение на генералния адвокат R. Norkus, представено на 4 септември 2025 г.
Заключение на генералния адвокат R. Norkus, представено на 4 септември 2025 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2025:672
- Date of document:
- 04/09/2025
- Form:
- Заключение на генералния адвокат
- Advocate General:
- Norkus
Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
R. NORKUS
представено на 4 септември 2025 година(1)
Дело C‑480/24
Ģenerālprokuratūra
при участието на:
„ČIEKURI-SHISHKI“ SIA,
„COUNTRY HELI“ SIA
(Преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд, Латвия)
„ Преюдициално запитване — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, приети с оглед на положението в Украйна — Регламент (ЕС) № 269/2014 — Член 2 — Понятие за юридическо лице, „свързано“ с физическо лице, включено в приложение I към Регламент № 269/2014 — Понятие за финансови средства и икономически ресурси, „притежавани, държани или контролирани“ от такова физическо лице — Член 11 — Задължение да не се удовлетворяват никакви искове, предявени от лицата, посочени в параграф 1 към този член — Приложно поле — Правно действие — Служебна проверка от националния съд на самоличността на страните с оглед на членове 2 и 11 — ОРЗД — Членове 5 и 6 — Оповестяване и публикуване в съдебно решение на личните данни на физическо лице, включено в приложение I към Регламент № 269/2014 “
I. Въведение
1. Настоящото преюдициално запитване, отправено от Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд, Латвия) на основание член 267 ДФЕС, се отнася до тълкуването на член 2 и член 11, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна(2), изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1765 на Съвета от 13 септември 2023 г.(3) (наричан по-нататък „Регламент № 269/2014“).
2. Запитването е отправено в рамките на спор между „ČIEKURI-SHISHKI“ SIA, юридическо лице по латвийското право, и „COUNTRY HELI“ SIA, друго юридическо лице по латвийското право, във връзка със събирането на вземане на първото от тези дружества по отношение на второто. Латвийски съд осъжда второто дружество да върне въпросния заем, със съдебно решение, придобило сила на пресъдено нещо. 50 % от дружеството „COUNTRY HELI“ се притежава от „ČIEKURI-SHISHKI“, а останалите 50 % — от юридическо лице по кипърското право, а именно от дружеството „ABACUS (CYPRUS) LIMITED“, чийто действителен собственик е физическо лице, засегнато от ограничителните мерки, приети от Съюза в контекста на руското нахлуване в Украйна. Сезирана с касационен протест, запитващата юрисдикция трябва да реши дали в такава хипотеза решението на латвийския съд може да бъде изпълнено, или трябва да бъде отменено.
3. Това дело повдига редица въпроси, свързани с тълкуването на Регламент № 269/2014, на които Съдът трябва да отговори, за да гарантира ефективността на ограничителните мерки. Наред с останалото, те се отнасят до правомощието на националния съд да установи дали съгласно правото на Съюза предвидените в този регламент мерки са приложими към юридическо лице, както и до критериите, които съдът трябва да вземе предвид, за да обоснове преценката си. Разглеждането на тези въпроси изисква анализ на връзката между правния ред на Съюза и националното право, по-специално що се отнася до ролята, отредена на националните юрисдикции, и до отражението на режима на ограничителните мерки върху частното право. Тези тълкувателни въпроси имат значение, което излиза извън рамките на спора по главното производство.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Регламент № 269/2014
4. Член 1 от Регламент № 269/2014 предвижда:
„За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
a) „иск“ означава всеки иск, независимо дали неговото удовлетворяване е потърсено по съдебен ред, предявен преди или след 17 март 2014 г. и свързан с изпълнението на договор или на трансакция, по-специално:
i) иск за изпълнение на всяко задължение, произтичащо или свързано с даден договор или дадена трансакция;
ii) иск за удължаване на сроковете или плащане на обезпечение, финансова гаранция или обезщетение под всякаква форма;
iii) иск за компенсация, който се отнася до договор или трансакция;
iv) насрещен иск;
v) иск за признаване или за изпълнение, включително чрез екзекватура, на съдебно решение, на арбитражно решение или на еквивалентно решение, независимо от мястото, където са били произнесени;
[…]
в) „компетентни органи“ означава компетентните органи на държавите членки, както са посочени в уебсайтовете, изброени в приложение II;
[…]“.
5. Член 2 от този регламент гласи:
„1. Замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, които са собственост или се владеят, държат или контролират от някое от физическите или юридически лица, образувания или органи, или от свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I.
2. Не се предоставят, пряко или косвено, никакви финансови средства или икономически ресурси на физическите или юридически лица, образувания или органи, или на свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I, или в тяхна полза“.
6. Член 3, параграф 1 от посочения регламент гласи, че приложение I от него включва различни категории физически или юридически лица, образувания или органи, „както и свързаните с тях физически или юридически лица, образувания или органи“.
7. Член 9, параграф 1 от същия регламент гласи:
„Забранява се съзнателното или преднамереното участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикалянето на мерките, посочени в член 2“.
8. Член 11 от Регламент № 269/2014 гласи:
„1. Не се удовлетворяват никакви искове във връзка с договори или трансакции, чието изпълнение е засегнато пряко или непряко, изцяло или частично от мерките, наложени с настоящия регламент, включително искове за обезщетение или други искове от този вид, като искове за компенсация или искове във връзка с гаранция, по-специално искове за удължаване на сроковете или за изплащане на обезпечение, гаранция или обезщетение, по-специално на финансова гаранция или финансово обезщетение, независимо от формата, предявени от:
a) посочени физически или юридически лица, образувания или органи, изброени в приложение I;
б) всяко физическо или юридическо лице, образувание или орган, действащ чрез или от името на едно от лицата, образуванията или органите, посочени в буква а).
2. Във всяко производство за изпълнение по подаден иск тежестта на доказване, че неговото удовлетворяване не е забранено съгласно параграф 1, е за физическото или юридическото лице, образуванието или органа, който търси изпълнение по съответния иск.
3. Настоящият член не засяга правото на физическите или юридическите лица, образуванията или органите, посочени в параграф 1, на съдебен контрол за законосъобразността на неизпълнението на договорните задължения в съответствие с настоящия регламент“.
9. Член 14 от този регламент гласи:
„1. Когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на мерките, посочени в член 2, той изменя съответно приложение I.
2. Съветът съобщава решението си на физическото или юридическото лице, образуванието или органа, посочени в параграф 1, заедно с основанията за включването в списъка, като това се прави пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на известие, за да се предостави възможност на физическото или юридическото лице, образуванието или органа да представи възражения.
3. Когато има представени възражения или нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и информира съответно физическо или юридическо лице, образувание или орган.
4. Списъкът в приложение I се преразглежда редовно и най-малко на всеки 12 месеца“.
10. Член 17 от посочения регламент гласи:
„Настоящият регламент се прилага:
[…]
г) спрямо всяко юридическо лице, образувание или орган, във или извън територията на Съюза, регистрирани или учредени съгласно правото на държава членка;
[…]“.
2. Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/336
11. Съображения 10—13 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/336 на Съвета от 28 февруари 2022 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 269/2014 относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна(4), гласят:
„(10) На 24 февруари 2022 г. върховният представител направи декларация от името на Съюза, в която заклейми най-категорично непровокираното нашествие в Украйна на въоръжените сили на Руската федерация и участието на Беларус в тази агресия срещу Украйна. Върховният представител посочи, че отговорът на Съюза ще включва както секторни, така и индивидуални ограничителни мерки.
(11) На 24 февруари 2022 г. Европейският съвет осъди по възможно най-категоричен начин непровокираната и неоправдана военна агресия на Руската федерация срещу Украйна. Чрез своите незаконни военни действия Русия грубо нарушава международното право и принципите на Устава на ООН и подкопава европейската и световната сигурност и стабилност. Европейският съвет постигна съгласие по допълнителни ограничителни мерки, които ще предизвикат огромни и тежки последици за Русия заради нейните действия, в тясно сътрудничество с нашите партньори и съюзници.
(12) Предвид сериозната обстановка Съветът смята, че в съдържащия се в приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014 списък на лица, образувания и органи, за които се прилагат ограничителни мерки, следва да бъдат добавени 26 лица и едно образувание.
(13) Приложение I към Регламент (ЕС) № 269/2014 следва да бъде съответно изменено“.
Б. Латвийското право
12. Членове 483 и 484 от Civilprocesa likums (Граждански процесуален кодекс) гласят, че при спазването на определени условия главният прокурор може да подаде касационен протест пред Augstākās tiesas Senāts (Касационен съд) срещу някои съдебни решения, които са придобили силата на пресъдено нещо.
III. Фактите по спора, главното производство и преюдициалните въпроси
13. На 19 май 2015 г. между „ČIEKURI-SHISHKI“, в качеството му на заемодател, и „COUNTRY HELI“, в качеството му на заемополучател, е сключен договор за заем в размер на 3 407 347,10 евро.
14. На 19 януари 2023 г. „ČIEKURI-SHISHKI“ (наричано по-нататък „ищецът“) предявява иск срещу „COUNTRY HELI“ (наричано по-нататък „ответникът“) за плащане на главницата и лихвите по заема. В исковата молба е посочено, че 50 % от капитала на ответника се притежава от ищеца и 50 % — от установеното в Кипър дружество „ABACUS (CYPRUS) LIMITED“, чийто действителен собственик е физическото лице D.
15. С решение от 13 септември 2023 г. Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига, Латвия) приема за установено, че ответникът все още не е върнал заетата сума, нито е платил лихвите по заема. Поради това този съд уважава иска и осъжда ответника да изплати на ищеца предявеното вземане. При постановяването на своето решение обаче посоченият съд не е извършил проверка дали спрямо ищеца или ответника са приложими приетите от Европейския съюз ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, по-специално тези, приети по силата или на основание на Регламент № 269/2014.
16. Посоченото съдебно решение не е обжалвано и влиза в сила на 4 октомври 2023 г.
17. На 12 октомври 2023 г. е издаден изпълнителен лист, който е изпратен на Регистъра на актовете, подлежащи на принудително изпълнение.
18. В изпълнение на правомощията, предоставени му с членове 483 и 484 от Гражданския процесуален кодекс, действащият главен прокурор продава касационен протест срещу решението на Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) от 13 септември 2023 г., с искане за неговата отмяна, както и за спиране на изпълнението му до произнасянето по протеста. В касационния протест главният прокурор твърди, че тъй като името на D е било включено с Регламент за изпълнение 2022/336 за прилагане на Регламент № 269/2014 в списъка на лицата, обхванати от ограничителни мерки, изброени в приложение I към последния посочен регламент, неговите разпоредби се прилагат към ответника в хипотеза като разглежданата в главното производство. Той добавя, че предвид обстоятелството, че искът на ищеца е предявен след включването на D в този списък, Rīgas rajona tiesa (Районен съд Рига) е трябвало да провери дали действителната цел на този иск не е била избягване на ограничителните мерки, приети срещу D.
19. С определение от 8 февруари 2024 г. запитващата юрисдикция Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд) образува производство за разглеждане на касационния протест на главния прокурор, като спира изпълнението на решението на първоинстанционния съд.
20. Запитващата юрисдикция посочва, че член 2 от Регламент (ЕС) № 269/2014 не дава ясен отговор на въпроса как може да се определи дали юридическо лице като ответника трябва да се счита за „свързано“ с физическо лице, включено в приложение I към този регламент, в случаите, когато капиталът му се притежава от няколко дружества и действителният собственик на едно от тези дружества е физическо лице. Всъщност в случая било основателно да се предположи, че ответникът е собственост на или евентуално се контролира от D в качеството му на действителен собственик. Освен това запитващата юрисдикция иска да се установи дали ищецът, в качеството си на юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на ответника, също може да бъде квалифициран като „свързано“ юридическо лице, тъй като в противен случай ефективността на приетите срещу D ограничителни мерки би могла да бъде накърнена.
21. Освен това запитващата юрисдикция иска да получи разяснения относно приложното поле ratione personae и правните последици на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014. По-специално, тя счита, че не е оправдано да се изключва възможността националният съд да се произнесе по иск, попадащ в приложното поле на тази разпоредба, и да уважи въпросния иск, стига този съд изрично да уточни в диспозитива на решението си, че то подлежи на доброволно или принудително изпълнение само ако ограничителните мерки срещу съответното лице бъдат отменени. Запитващата юрисдикция иска да се установи и до каква степен Регламент № 269/2014 задължава националния съд да провери служебно дали някоя от страните по гражданско дело е лице, посочено в член 2 или в член 11, параграф 1 от този регламент.
22. При тези условия Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Какви обстоятелства сочат, че дадено лице е свързано лице по смисъла на член 2 от [Регламент № 269/2014]? Трябва ли юридическо лице, 50 % от дяловете на което се притежават от юридическо лице, чийто действителен собственик е физическо лице, включено в списъка от приложението към Регламент за изпълнение [2022/336], да се счита за свързано юридическо лице […]?
2) При утвърдителен отговор на втората част от първия преюдициален въпрос трябва ли юридическо лице, което притежава 50 % от дяловете на юридическото лице, описано във втората част на първия преюдициален въпрос, също да се счита за свързано юридическо лице по смисъла на член 2 от Регламент № 269/2014?
3) Включват ли лицата, образуванията или органите, посочени в член 11, параграф 1, буква б) от Регламент № 269/2014, и свързаните юридически лица по смисъла на член 2 от същия регламент?
4) Длъжни ли са съдилищата при разглеждане на всички искове да извършват служебна проверка дали някоя от страните по делото е лице от посочените в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или буква б) от Регламент № 269/2014?
5) Какви правни последици произтичат от разпоредбата на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, която предвижда, че исковете, предявени от лицата, посочени в букви а) и б) на същата разпоредба, „не се удовлетворяват“? Или възможно ли е да се приеме, че съдът може да се произнесе по същество по тези искове, когато в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък?
6) Член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има ли правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф?
7) Трябва ли в мотивите на решението на съда да се оповестяват данните (име и фамилия) за физическото лице, на което са наложени санкции? Трябва ли при публикуване на решението на съда тези лични данни да бъдат псевдонимизирани?“.
IV. Производството пред Съда
23. Актът за преюдициално запитване от 4 юли 2024 г. постъпва в секретариата на Съда на 9 юли 2024 г.
24. Писмени становища в срока, предвиден в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, представят главният прокурор, ищецът в главното производство, латвийското, нидерландското и финландското правителство, както и Европейската комисия.
25. В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание.
V. Правен анализ
А. Предварителни бележки
26. Регламент № 269/2014 е приет от Европейския съюз на 17 март 2014 г. в отговор на положението в Украйна, и по-специално на незаконното анексиране на Крим от Русия. След започването на агресивната война, водена от Руската федерация срещу Украйна през 2022 г., този регламент придобива все по-голямо значение. Той е един от основните инструменти за целенасочени санкции срещу Русия. В него се предвижда замразяване на активите на лица и образувания, отговорни за действия, засягащи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, както и на други лица, посочени в член 2 от Решение 2014/145/ОВППС(5). Той също така забранява да им бъдат предоставяни, пряко или непряко, финансови средства или икономически ресурси. Списъкът, приложен към него, се актуализира редовно, като се включват политически лидери, олигарси, военнослужещи, предприятия и пропагандатори, свързани с Кремъл. Тези мерки са част от по-широкия отговор на Съюза, включващ икономически и търговски санкции за оказване на натиск върху Русия да прекрати военните си действия и да спазва международното право.
27. В правото на Съюза „ограничителните мерки“ се приемат с решения на Съвета, които „определят подхода на Съюза по отделен въпрос от географско или тематично естество“ в рамките на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и в съответствие с член 29 ДЕС. Тъй като приетите в рамките на ОВППС решения нямат непосредствено действие във вътрешния правен ред на държавите членки, сами по себе си те не могат да породят задължения за юридическите или физическите лица. Следователно привеждането им в изпълнение изисква приемането на основание член 215 ДФЕС на „необходимите мерки“ под формата на актове на вторичното право, които имат за цел „прекъсването или ограничаването, изцяло или частично, на икономическите и финансови отношения с една или няколко трети страни“ (параграф 1) или „ограничителни мерки по отношение на физически или юридически лица, недържавни групи или образувания“ (параграф 2)(6).
28. При упражняване на правомощията, предоставени на Съвета на основание член 215 ДФЕС, той обикновено избира да приема регламенти. Регламент № 269/2014, който е в основата на настоящото дело, попада именно в тази категория актове. Правната природа на „ограничителните мерки“ представлява един от многото аспекти, които трябва да бъдат изследвани при разглеждането на преюдициалните въпроси. Следва също така да се анализират конкретните мерки, които компетентните органи на държавите членки, включително техните съдилища, трябва да предприемат, за да осигурят пълното действие на този регламент в съответните си правни системи. Съгласуваността и ефективното прилагане на тези мерки всъщност са от решаващо значение за гарантиране на преследваните от ОВППС цели в рамките на Съюза.
29. В съответствие с искането на Съда настоящото заключение ще се съсредоточи върху четвъртия, петия и шестия преюдициален въпрос, които могат да бъдат групирани в две отделни тематични оси. Четвъртият въпрос се отнася до евентуалното задължение на националния съд да провери служебно дали една от страните в производството е лице, посочено в членове 2 и 11 от Регламент № 269/2014. Петият и шестият въпрос от своя страна се отнасят до приложното поле и до правните последици на член 11, параграф 1 от този регламент.
30. По силата на правилата за разпределяне на правомощията, съществуващи в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество, Съдът трябва, от една страна, да тълкува разпоредбите на правото на Съюза, които националната юрисдикция е определила, единствено на своя отговорност и с оглед на всички фактически и правни обстоятелства по делото в главното производство, като определящи за разрешаването на спора(7). От друга страна, тази юрисдикция следва да приложи въпросните разпоредби към разглеждания случай, като вземе предвид даденото от Съда тълкуване. За да може на запитващата юрисдикция да се предостави полезен отговор на поставените въпроси, в анализа ще бъде включена съвкупност от разпоредби, които биха могли да намерят приложение, без да се засяга преценката на обстоятелствата от тази национална юрисдикция(8).
Б. По четвъртия преюдициален въпрос
31. С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 2 и член 11, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 269/2014 трябва да се тълкуват в смисъл, че националният съд е длъжен да извършва служебна проверка дали някоя от страните в производството е лице, за което се прилагат тези разпоредби.
32. Както обясних в предварителните си бележки, Съюзът обикновено използва регламентите като правни инструменти, за да гарантира прилагането на ограничителните мерки, приети от Съвета в рамките на ОВППС(9). Както следва от съображение 10 от Регламент № 269/2014, незабавното влизане в сила е предвидено, за да се гарантира ефективността на тези мерки. Съгласно член 288 ДФЕС регламентът е акт с общо приложение, задължителен е в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Следователно използването на този правен инструмент гарантира еднаквото прилагане на ограничителните мерки(10). Освен това съгласно член 17 от Регламент № 269/2014 той се прилага за всички посочени в него лица, образувания или органи. Привеждането в изпълнение и прилагането на тези ограничителни мерки са отговорност на държавите членки чрез техните компетентни органи.
33. Разпоредбите на регламентите по принцип обвързват всички органи на държавите членки в рамките на съответните им правомощия, включително съдебната власт. Тази власт играе централна роля, като следи за спазването на правото на Съюза и контролира, ако е необходимо, законосъобразността на мерките, разпоредени от държавата. Това означава, че съдилищата на държавите членки могат да се произнасят относно законосъобразността на актовете, с които на национално равнище(11) се привеждат в изпълнение ограничителните мерки, като например санкциите или търговските ограничения. По този начин съдебната власт допринася за гарантирането на правната сигурност и за осигуряването на съответствието на мерките с правната уредба. Ако дадена мярка бъде счетена за незаконосъобразна, компетентният съд може да я отмени или измени. По този начин съдебната власт допринася за предотвратяване на злоупотребата с власт и за защита на принципите на правовата държава в рамките на Съюза.
34. Регламент, предвиждащ ограничителни мерки, се прилага основно от държавните органи със специална компетентност в областта на финансовия надзор. Тези органи разполагат с необходимите способи и следователно са оправомощени да привеждат в изпълнение предвидените финансови санкции, като например замразяване на активи, забрана за отпускане на кредити или извършване на плащания на определени лица или организации. Те следва да разпоредят конкретни мерки срещу лицата и организациите, включени в посочените в регламента списъци. Тези органи, на които е възложено изпълнението на регламента, както и евентуално националните мерки за привеждане в изпълнение по принцип — но невинаги — са част от изпълнителната власт.
35. В този контекст следва да се отбележи, че макар в приложение II към Регламент № 269/2014 да се изброяват уебсайтове, на които се предоставя информация относно компетентните органи и адресите за изпращане на уведомления до Комисията, самият регламент не съдържа уточнения относно националните органи, нито относно тяхната конкретна роля при привеждането в изпълнение и прилагането на ограничителните мерки. Фактът, че определените органи или министерства се различават в отделните държави членки, отразява признаването на широка институционална автономност, предоставена на държавите членки при прилагането на ограничителните мерки. От това обаче следва, че някои министерства, като например министерството на икономиката и финансите, често имат особена роля поради своята компетентност в областта на международната търговия и контрола върху движението на капитали(12).
36. Освен това следва да се отбележи, че Регламент № 269/2014 също така не съдържа точни разпоредби относно начина, по който държавите членки трябва конкретно да прилагат ограничителните мерки. В него не е предвидено никакво хармонизиране на националните процесуални правила. Този регламент по-скоро се ограничава до определянето на конкретна цел, като замразяването на определени активи или икономически ресурси. Някои цели също са формулирани относително широко или зависят от оценка на конкретните обстоятелства, например когато се изисква физическите лица, посочени в приложение I, или физическите или юридическите лица, образуванията или организациите, свързани с тях, да не могат да получават или да се ползват пряко или непряко от финансови средства или икономически ресурси. Тези обстоятелства позволяват да се заключи, че държавите членки разполагат с широка свобода на действие по отношение на начина на постигане на поставените цели(13).
37. Тази децентрализирана форма на прилагане и привеждане в изпълнение на ограничителните мерки отчита структурата на Съюза и принципа на субсидиарност, залегнал в Договора за ЕС(14). Тя отразява и сложността на задачата, пред която са изправени Съюзът и неговите държави членки, по-конкретно в множество случаи, в които лица или организации се опитват да заобиколят режима на санкции. От тази гледна точка действително изглежда уместно отговорността за конкретното прилагане на Регламент № 269/2014, както и за приемането при необходимост на национални мерки за прилагане да се повери на националните органи, които са по-близо до фактите и освен това разполагат с конкретни специализирани правомощия.
38. Следва да се уточни, че независимо от децентрализираното прилагане и изпълнение на ограничителните мерки, държавите членки следва да предприемат всички необходими действия, за да гарантират, че ограничителните мерки на Съюза няма да бъдат заобиколени. Член 29 ДЕС ги задължава да следят техните национални политики да бъдат съобразени с позициите на Съюза. Следователно държавите членки трябва да координират усилията си на национално и наднационално равнище, за да предотвратят всякакво заобикаляне на мерките и в крайна сметка да гарантират ефективността на санкциите на Съюза(15). Всъщност, както и в други подобни области, по-специално в областта на транспонирането на директивите от държавите членки, децентрализацията на прилагането и изпълнението на ограничителните мерки не може да накърни ефективността на правото на Съюза.
39. Ето защо, когато Съдът признава процесуална автономия на държавите членки, при липсата на разпоредби в обратния смисъл в правото на Съюза, той цели да подчертае, че прилагането на правото на Съюза не трябва да бъде практически невъзможно или прекомерно трудно. Съгласно практиката на Съда друго ограничение на тази процесуална автономия произтича от принципа на равностойност, по силата на който прилагането на правото на Съюза не трябва да бъде по-неблагоприятно от прилагането на националното право, уреждащо подобни положения(16). Следователно принципите на равностойност и ефективност представляват ключови правни критерии, позволяващи да се прецени съответствието на конкретна национална мярка с изискванията на Регламент № 269/2014.
40. Всъщност ми се струва, че тълкуването на тези принципи позволява да се отговори на четвъртия преюдициален въпрос, поставен от запитващата юрисдикция. Както вече посочих в настоящото заключение, регламент, който предвижда ограничителни мерки, се привежда в изпълнение главно от държавните органи, които осъществяват дейност в областта на финансовия надзор и разполагат с необходимите правомощия да разпореждат конкретни мерки(17). Макар централната роля на националния съд за осигуряването на съдебна защита да е безспорна(18), трудно може да се изисква от член на съдебната власт да разполага във всички случаи с необходимата специализирана компетентност, за да предприеме подходящи мерки в решаващите случаи, по-специално що се отнася до имуществото на лице, чието име е включено в приложение I към Регламент № 269/2014. Освен това следва да се има предвид, че функцията на националния съд е коренно различна от тази на изпълнителната власт и че от гледна точка на действащия в държавите членки принцип на разделение на властите би било проблематично на националния съд да бъдат поверени задачите, които обикновено са възложени на изпълнителната власт.
41. При това положение не трябва да се забравя, че съдебната власт е обвързана и от разпоредбите на Регламент № 269/2014, както и че в рамките на своята компетентност тя е длъжна да осигури тяхното прилагане. С други думи, действията на националния съд, както и действията на другите държавни органи също трябва да се преценяват с оглед на принципа на ефективност при прилагането на правото на Съюза(19). Следва обаче да се вземат предвид особените условия, при които действа съдебната власт, и по-специално фактът, че националният съд може да упражнява само правомощията, предоставени му от националното процесуално право. Това ограничение произтича от принципа на правовата държава, който е характерен за правните системи на всички държави — членки на Съюза.
42. В това отношение следва преди всичко да се има предвид, че в правните системи на държавите членки гражданското производство се характеризира основно с принципа на състезателност, съгласно който съдът формира своето убеждение въз основа на представените от страните доводи. Освен това диспозитивното начало в гражданското производство(20) позволява на страните свободно да решат дали да започнат делото, да определят предмета на спора и да го прекратят. С други думи, гражданският съд по принцип е длъжен да вземе предвид само обстоятелствата, изтъкнати от страните по спора. Следователно страните имат контрол върху предмета на спора и съдът по принцип възприема пасивна позиция(21). Изключение от това са така наречените „ноторни“ факти, които са общоизвестни или поне познати на съда, който има специализирана лична компетентност в определена област и съответно може да ги вземе предвид в своите разсъждения. Тези характеристики разграничават принципно гражданския съд от други държавни органи, като прокуратурата в наказателното производство, които от своя страна могат да започнат служебно разследване.
43. В този контекст следва да се припомни практиката на Съда, съгласно която по принцип правото на Съюза не изисква националният съд служебно да разглежда основание, изведено от нарушаването на разпоредби на правото на Съюза, когато разглеждането на това основание би го задължило да излезе извън рамките на определения от страните предмет на спора. Това ограничение на правомощията на националния съд се обосновава с принципа, че инициативата при водене на делото принадлежи на страните. Поради това националният съд може да действа служебно само в изключителни случаи, когато общественият интерес го изисква(22). По този въпрос е необходимо по-задълбочено разяснение.
44. В практиката си Съдът е установил редица хипотези, в които е признал, че националният съд е длъжен да разглежда служебно нарушенията на нормите на правото на Съюза(23). Общото между тези хипотези е, че приложимата правна норма има обвързващ характер и предоставя права на правните субекти. Съдът установява, че националният съд е длъжен да разглежда служебно подобни нарушения и следователно да излезе извън очертаните от страните рамки, когато в името на обществен интерес за защита на правата, предоставени от правото на Съюза, някоя от страните в производството би претърпяла вреда, доколкото тази защита не би могла да бъде осигурена по друг начин, по-специално защото съответната страна не е била в състояние да се позове на нея по силата на националното право, или също така когато в това право не е предвидена друга форма на защита.
45. Макар цитираната в предходната точка съдебна практика да се основава на съображения, свързани със защитата на правата, предоставени на правните субекти от правото на Съюза, според мен не е изключено подобен подход да може да се приложи и в случаи, в които не става въпрос за защита на обществен интерес, състоящ се в защита на субективните права на физическите лица, а по-скоро за гарантиране на осъществяването на самостоятелен обществен интерес, присъщ на Съюза като наднационална организация и субект на международното право, който може да извършва външна дейност с цел да гарантира спазването на основания на норми международен ред(24). Хартата на Организацията на обединените нации, която е крайъгълен камък на този правен ред, има за цел да опазва мира и сигурността в световен мащаб. Съюзът тържествено се ангажира да допринесе за постигането на тази цел(25).
46. В настоящия случай е очевидно, че е налице обществен интерес от ефективното прилагане на Регламент № 269/2014, който според мен обосновава коригиране на границите на процесуалната автономия на държавите членки, за да се отговори на изискванията за постигане на целите на ОВППС в рамките на Съюза(26). Многообразието на правните традиции в държавите членки не би могло да представлява пречка, нито следователно да предоставя възможност за заобикаляне на режима на санкции на Съюза. Такъв обаче би бил случаят, ако лицата, включени в приложение I към този регламент, можеха да извършват трансакции в държави членки, чието национално законодателство би било по-скоро благосклонно. Освен това трябва да се избегне възможността споровете да бъдат отнасяни пред съдилища, които не биха приложили ограничителните мерки на Съюза с необходимата строгост.
47. Решение Bank Melli Iran(27) е от особено значение за разглеждането на преюдициалните въпроси, доколкото в него се посочва, че националните юрисдикции са длъжни да осигурят пълното действие на правото на Съюза. Според Съда това изискване се налага по всички дела, с които са сезирани националните юрисдикции, включително в рамките на граждански производства(28). Следва също така да се отбележи, че в това решение се приема, че националните съдилища са тези, които трябва да предприемат действия, когато са налице доказателства, че дадено лице е нарушило правото на Съюза(29). Макар това решение да не се отнася пряко до режима на ограничителните мерки на Съюза, а до защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета държава, в случая — ограничителните мерки, приети от Съединените американски щати срещу Иран, то все пак попада в сродно приложно поле, което се причислява към правото относно международните санкции, и това обосновава вземането му предвид в рамките на правния анализ. С оглед на тази съдебна практика изглежда оправдано да се изисква от съдилищата на държавите членки да допринасят активно в рамките на гражданските производства да се предотврати всякакво заобикаляне на санкциите на Съюза, наложени с Регламент № 269/2014.
48. Накрая, в рамките на анализа е важно да се припомни понятието „заобикаляне“, както е дефинирано в практиката на Съда. В решение Afrasiabi и др.(30) Съдът уточнява, че това понятие обозначава дейностите, които имат за предмет или последици техният извършител да избегне прилагането на мерките на Съюза, с други думи, дейности, които имат за цел или пряк или непряк резултат да се преодолее действието на забраните, установени от Съюза(31). Даденото от Съда определение със сигурност е широко и подчертава значението на целта на дейностите по заобикаляне — т.е. на възможния ефект от тях — в допълнение към действителния им ефект, т.е. техните конкретни последици. От това следва, че под „заобикаляне“ трябва да се разбират не само дейностите, които действително възпрепятстват постигането на целите на ограничителните мерки, но и тези, насочени към тяхното осуетяване, независимо от действителния им резултат(32). Като се има предвид предизвикателството, пред което са изправени Съюзът и неговите държави членки, изглежда, че са необходими строги мерки за противодействие.
49. В съображенията си Съдът се основава на тълкуването на разпоредба(33), която по същество съответства на член 9 от Регламент № 269/2014 и която националният съд евентуално ще трябва да приложи по делото в главното производство, ако счете, че са изпълнени условията за това. Става въпрос за основна разпоредба, целяща да се предотврати заобикалянето на санкциите. Докато други разпоредби забраняват конкретни действия — като например предоставянето на икономически ресурси на включени в списъка лица(34) — член 9 от този регламент от своя страна се отнася до непреките или скрити действия, позволяващи заобикалянето на подобни забрани. Нормативната цел на тази разпоредба е да се запълнят празнотите, които могат да възникнат, когато санкциите се заобикалят чрез непреки действия. Така тя играе ролята на предпазна клауза, предназначена да гарантира, че са обхванати дори най-изобретателните или най-прикритите стратегии за заобикаляне.
50. Поради изложените по-горе съображения считам, че от националния съд следва да се изисква служебна намеса в случаите, когато доводите на страните, фактите, които са му известни, или обстоятелствата по делото позволяват въз основа на дадени улики да се приеме, че член 2 и член 11, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 269/2014 са приложими по отношение на някоя от страните по спора. Само при това условие може да се избегне възможността националният съд да бъде принуден да бездейства, и да бъде задължен, против собственото си убеждение, да позволи на лице, включено в приложение I, да избегне прилагането на предвидените ограничителни мерки. Националният съд не трябва да допринася за заобикаляне на санкциите нито умишлено, нито поради небрежност.
51. За да не се налагат на практика непреодолими изисквания за националния съд, задълженията му не трябва да бъдат прекомерни. Принципът на ефективност би бил спазен, ако при наличието на улики националният съд сезира компетентните органи в рамките на своите правомощия, за да получи допълнителна информация относно самоличността и степента на участие на съответното лице. Тези специализирани органи би трябвало да отговорят възможно най-бързо на искането на националния съд в дух на лоялно сътрудничество за целите на прилагането на правото на Съюза, както изисква член 4, параграф 3 ДЕС. Ако се потвърдят подозренията относно самоличността на някоя от страните по спора като обект на ограничителни мерки, тогава националният съд би трябвало да приеме подходящите мерки, предвидени в Регламент № 269/2014 и в националното право.
52. Улики, които могат да наведат на мисълта за евентуално участие на лица, включени в списъка на санкциите на Съюза, могат да включват по-специално гражданството на някои съдружници, както и евентуални трансгранични финансови операции през Русия или през държави, поддържащи тесни икономически връзки с Русия. Следва да се подчертае обаче, че не е възможно да се изготви изчерпателен по естеството си списък на подходящите критерии. Следователно практиката трябва да продължи да се развива и да се адаптира към конкретните и актуални обстоятелства(35). За тази цел инструментите с незадължителна правна сила, каквито са насоките, публикувани както от институциите на Съюза, така и от компетентните органи на държавите членки, представляват полезен източник за ориентация(36). Тези насоки имат за цел да отговорят на предизвикателството, свързано с хармонизирането на националните практики за прилагане на санкциите(37).
53. Следователно изглежда необходимо националният съд да се намеси още в съдебната фаза, за да се избегне извършването на действия, които могат да засегнат целите на Регламент № 269/2014, като например принудителното изпълнение на вземания, произтичащи от договори, страни по които са физически лица, посочени в приложение I към този регламент. Основателно е да се очаква, че в рамките на отнесения пред него спор националният съд ще бъде в състояние да вникне в сложни граждански правоотношения и да идентифицира положенията, при които определени действия биха могли да имат за цел заобикаляне на санкционния режим на Съюза.
54. Освен това националният съд разполага с процесуални правомощия, които му позволяват да вземе необходимите обезпечителни или коригиращи мерки, като например да откаже да издаде изпълнителен лист въз основа на договор, попадащ в приложното поле на Регламент № 269/2014. Струва ми се обаче, че с оглед на интересите на Съюза не е достатъчно прилагането на ограничителните мерки да бъде отложено за фазата на изпълнение. Подобен подход би означавал намеса на държавата на много напреднал етап от гражданското производство с риск съдебният изпълнител да не може да прецени дали привеждането в изпълнение на изпълнителния лист противоречи на изискванията на Регламент № 269/2014.
55. Всъщност, освен ако не са налице явни доказателства в обратния смисъл, съгласно националното право съдебното изпълнително основание се счита за законосъобразно. Правната сигурност изисква възраженията по същество срещу такова изпълнително основание по принцип да бъдат отхвърлени като недопустими. Освен това следва да се отбележи, че в такъв случай единствено вземането, което подлежи на изпълнение от страна на съдебния изпълнител, би било предмет на проверка за съвместимост с оглед на разпоредбите на Регламент № 269/2014, като се изключват евентуални други свързани вземания, отнасящи се до същия спор.
56. Ето защо считам, че ако за преценката на приложимостта на ограничителните мерки се отдаде предпочитание на намесата на съдебния изпълнител на етапа на привеждането в изпълнение на съдебно изпълнително основание, а не на съдията в съдебната фаза, както, изглежда, предлага латвийското правителство в писменото си становище, според мен би съществувал значителен риск Регламент № 269/2014 да не се прилага с необходимата строгост. Поради това подобен подход трябва да се отхвърли.
57. Ето защо в интерес на ефективността на правото на Съюза изглежда уместно националният съд да има задължението да се намеси служебно, включително като се обърне към компетентните органи, за да провери приложимостта на член 2 и член 11, параграф 1, букви а) и б) от Регламент № 269/2014, но само в посочените по-горе случаи, а именно когато страните изрично повдигат този въпрос или когато фактите, доведени до знанието на съда, или обстоятелствата по делото позволяват да се приеме, че тези разпоредби са приложими(38).
58. Що се отнася до настоящото дело, следва да се отбележи, че запитващата юрисдикция се позовава на подадения от главния прокурор касационен протест, от който е видно, че преписката по гражданското дело очевидно съдържа данни, позволяващи да се предположи, че разпоредбите на Регламент № 269/2014 са приложими спрямо ответника(39). Освен това запитващата юрисдикция посочва, че ищецът, който притежава част от капитала на ответника, е и лице, свързано с ответника и с неговия съдружник „ABACUS (CYPRUS) LIMITED“. В акта за преюдициално запитване не се съдържа по-точна информация.
59. В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда, в рамките на преюдициалното производство, предвидено в член 267 ДФЕС, само националният съд е компетентен да установява и преценява фактите по спора в главното производство(40). Следователно латвийските съдилища ще трябва да разгледат обстоятелствата по делото в главното производство, по-специално да преценят представените от главния прокурор доказателства, и да определят дали са приложими разпоредбите на Регламент № 269/2014.
60. С оглед на изложените по-горе съображения на четвъртия преюдициален въпрос следва да се отговори в смисъл, че при наличие на улики сезираният съд е длъжен да извърши служебна проверка дали някоя от страните в производството е сред лицата, посочени в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 269/2014, и за тази цел да упражни всички правомощия за събиране на доказателства, с които разполага. По-специално, той е длъжен да поиска необходимата информация от специализираните компетентни органи, за да може да извърши тази проверка. Посоченото задължение за проверка обхваща също така физически или юридически лица, образувания или органи, които са свързани със страните в производството.
В. По петия преюдициален въпрос
61. С петия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установят правните последици от член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, съгласно който „не се удовлетворяват никакви искове“, предявени от лицата, посочени в член 11, параграф 1, буква а) или б), и да се установи дали все пак съдът може да се произнесе по същество по тези искове, ако в диспозитива на решението си постанови, че същото не може да бъде изпълнено, докато тези лица са включени в съответния списък.
62. Преди да бъде разгледано нормативното съдържание на член 11 от Регламент № 269/2014, от съображения за яснота изглежда уместно да се припомни накратко целта на член 2 от този регламент, тъй като посочените две разпоредби имат тясна връзка помежду си и се допълват. Единствено в светлината на целта, преследвана с член 2 — който е основната разпоредба на санкционния режим — може напълно да се разбере функцията на този член 11.
63. В това отношение следва да се подчертае, че ограничителните мерки от финансово естество, предвидени в член 2 от Регламент № 269/2014, включват, от една страна, замразяването на финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи на посочените физически или юридически лица, и от друга страна, забраната за предоставяне на финансови средства или икономически ресурси на тези лица.
64. Важно е да се уточни, че както следва от Насоките на Съвета относно прилагането на ограничителните мерки в рамките на ОВППС(41), тези мерки по никакъв начин не засягат правото на собственост на засегнатите лица върху замразените активи. По-специално, те не водят до прехвърляне на собствеността върху средствата и ресурсите. Всъщност Съдът вече е постановил, че мярката за замразяване е обезпечителна и няма за цел да лиши съответните лица от собственост, имайки предвид, че по естеството си тя е временна и отменима(42). Регламент № 269/2014 не забранява нито действителността на договорите с лицата, изброени в приложение I, нито сключването на подобни договори. С други думи, действителността на договорите по граждански дела по принцип остава непроменена.
65. Член 2, параграф 2 от Регламент № 269/2014 обаче забранява всяко предоставяне на финансови средства или икономически ресурси, когато такова предоставяне може да донесе пряка или непряка облага на посочено в списъка лице. От това следва, че договорът не може да бъде изпълнен, ако неговото изпълнение води до предоставяне на такова лице на плащане или на друга икономическа облага. Тази забрана обхваща всяка престация, доставка или услуга, предвидена в договора в полза на посочено лице.
66. На основание на тази разпоредба се забранява непрякото предоставяне на разположение на финансови средства или икономически ресурси, т.е. облагата не се предоставя пряко на включеното в списъка лице, а на трето лице, но от нея се ползва индиректно включеното в списъка лице. Забраната за непряко предоставяне на финансови средства или икономически ресурси се прилага и по отношение на невключени в списъка образувания, ако са налице разумни основания да се счита, че финансовите средства или икономическите ресурси ще бъдат прехвърлени изцяло или частично на включено в списъка лице. По принцип подобно непряко предоставяне следва да се презумира, когато икономически ресурси са предоставени на невключено в списъка лице, което се притежава или контролира пряко или непряко от включено в списъка лице(43).
67. Както припомня Съдът в своето решение Möllendorf et Möllendorf-Niehuus(44), понятието „предоставяне на разположение“ трябва да получи широко тълкуване и да обхване всяка трансакция, позволяваща на включено в списък лице да получи пряко или непряко достъп до икономически ресурс, включително всяка престация, изпълнявана по силата на двустранен договор(45). Като се позовава на тази съдебна практика, в своите насоки Съветът уточнява, че регламентите за налагане на мерки за замразяване „възпрепятстват изпълнението на актове, прилагащи договори, сключени преди влизането в сила на регламентите“(46).
68. От това следва, че предимството на правото на Съюза води до фактическо спиране на изпълнението на договорни задължения, несъвместими с режима на санкции, докато последният е в сила. Именно в този смисъл следва да се тълкува формулировката на Насоките на Съвета, съгласно която след влизането си в сила регламентите за налагане на мерки за замразяване „имат предимство над всички договорни споразумения, които им противоречат“(47). Въпреки че в тези насоки се използва терминология, която не е достатъчно точна от правна гледна точка, очевидно се предвижда временно спиране на изпълнението на договорните задължения, когато изпълнението им би засегнало преследваните с Регламент № 269/2014 цели. Тази констатация важи за текстовете на всички разглеждани езици(48), което, изглежда, се обяснява с волята на Съвета да даде възможност на националните правни системи да определят точните условия за прилагане на това суспензивно действие.
69. За сметка на това член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, който е предмет на петия и шестия преюдициален въпрос, има за цел да гарантира от процесуална гледна точка ефективността на член 2 от този регламент, като не позволи на включено в списъка лице да упражни по съдебен ред право, чието упражняване би било в противоречие с ограничителните мерки. Така, дори когато пред национален съд е постановено благоприятно съдебно решение, изпълнението му остава спряно, докато съответното лице е обект на санкции от страна на Съюза.
70. Освен това тази разпоредба има за цел да защити съдоговорителя, спазващ наложените с Регламент № 269/2014 задължения, срещу искове за отговорност, предявени от включена в списъка страна, по-специално за поправяне на вреди или във връзка с обезпечение по договор(49). При липсата на такъв процесуален механизъм съдоговорителят би се оказал в нетърпимо положение, принуден да избере между това да бъде изложен на наказателноправни санкции, като изпълни договора(50), или да рискува да бъде осъден по гражданскоправен ред, като откаже да го изпълни. Тъй като член 11, параграф 1 от този регламент е разпоредба от процесуално естество, прилагането ѝ е задължение главно на националните юрисдикции, при положение че са изпълнени предвидените в нея законови условия.
71. Както правилно отбелязва финландското правителство в писменото си становище, член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 цели главно да гарантира ефективното прилагане на ограничителните мерки, без обаче да хармонизира процесуалните правила на държавите членки, които запазват своята самостоятелност в това отношение, при условие че са спазени принципите на равностойност и ефективност, които бяха посочени в настоящото заключение(51). Следователно условието по член 11, параграф 1 от този регламент, съгласно което „не се удовлетворяват никакви искове“, посочени в тази разпоредба, трябва да бъде изпълнено в съответствие с предвидените в националното право производства, така че претенциите не подлежат на изпълнение, когато това води до нарушение на задължението по член 2 от посочения регламент.
72. Накрая следва да се уточни, че Регламент № 269/2014 по никакъв начин не засяга спазването на основните права и на процесуалните гаранции. Всъщност член 11, параграф 3 от този регламент изрично установява правото на посочените в параграф 1 лица на съдебен контрол за законосъобразността на неизпълнението на договорните задължения в съответствие с разпоредбите на посочения регламент. Освен това параграф 2 от този член възлага на всяко физическо или юридическо лице, образувание или орган, които се позовават на право в рамките на съдебно производство, тежестта на доказване, че упражняването на това право не е забранено съгласно параграф 1.
73. От тази гледна точка следва да се отбележи, че разпоредбите на член 11 от Регламент № 269/2014 трябва да се тълкуват с оглед на съображение 6 от този регламент, в което се уточнява по-специално, че посоченият регламент трябва да се прилага в съответствие с основните права и принципи, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-конкретно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, гарантирани от член 47 от нея. От това следва, че компетентният национален съд, който трябва да се произнесе по евентуалното прилагане на член 11 от Регламент №º 269/2014, е длъжен да спазва Хартата на основните права в съответствие с член 51, параграф 1 от нея(52).
74. От изложените по-горе съображения следва, че когато предмет на производство е иск, който се отнася пряко или непряко, изцяло или частично до договор, чието изпълнение е засегнато от ограничителни мерки, националният съд е длъжен в съответствие със собствената си процесуална правна уредба да гарантира предписания в член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 резултат, а именно „да не удовлетвори иска“. С други думи, посоченият съд не трябва да удовлетворява подобна претенция. Това тълкуване се потвърждава от анализа на текстовете на всички разглеждани езици(53).
75. Тази разпоредба не изключва процесуалния ред, предвиден от запитващата юрисдикция при произнасянето по същество относно подобна претенция, съдържащ условие диспозитивът на съдебното решение за бъде придружен от забрана за неговото изпълнение, докато засегнатите лица попадат в приложното поле на член 11, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 269/2014. Подобен процесуален ред би позволил да се намали рискът от недостатъчна ефективност на прилагането на ограничителните мерки в случай на държавна намеса единствено на етапа на принудителното изпълнение от страна на съдебния изпълнител(54). Освен това посоченият процесуален ред би бил съобразен с член 11, параграф 3 от този регламент(55).
76. По същество задължението да се гарантира ефективността на приетите от Съюза ограничителни мерки, обосновава временното неизпълнение на разглежданите договорни задължения. Обратно, когато производството се отнася до иск, за който не може да се счита, че се отнася изцяло или отчасти, пряко или непряко до договор, чието изпълнение е засегнато от ограничителни мерки, националният съд може да го уважи, включително когато е предявен от включено в списъка лице или от лице, действащо чрез или за сметка на това лице.
77. Следователно националната юрисдикция по принцип може да се произнесе по съществото на иска, при условие че не уважи претенцията, попадаща в обхвата на забраната по член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014. Ако националната процесуална правна уредба позволява това, националната юрисдикция може също така да спре разглеждането на иска до момента, в който ищецът вече не попада в приложното поле на член 11, параграф 1, буква а) или б) от този регламент. Във всички случаи, тази юрисдикция може да уважи искове, които не попадат в приложното поле на забраната. Освен това съгласно член 7 от посочения регламент плащанията, дължими по съдебни, административни или арбитражни решения, постановени в държава членка или подлежащи на изпълнение в съответната държава членка, не са забранени по силата на член 2, параграф 2 от същия регламент, при условие че свързаните с тях лихви, доходи и други плащания са замразени в съответствие с посочения член 2, параграф 1. От това следва, че не всички граждански искове са изключени автоматично. По-скоро всеки иск следва да се преценява с оглед на своя предмет, на правния статут на съответните страни и на неговите икономически последици.
78. В този смисъл иск за установяване на съществуването на право, лишено от изпълняемост, може да бъде допустим при определени обстоятелства. Национален съд може да се произнесе по граждански искове само ако може да гарантира, че решението му не противоречи на разпоредбите относно предвидените в Регламент № 269/2014 санкции, предоставяйки например забранена от санкциите икономическа облага на въпросното лице. Накрая, важно е да се отбележи, че компетентните органи могат да предоставят дерогации в съответствие с член 5, параграф 1 и с други разпоредби от разглеждания регламент. Тези разрешения имат за цел да съчетаят прилагането на санкциите с изискванията за правна защита.
79. Поради изложените в предходните точки съображения предлагам на петия преюдициален въпрос да се отговори, че член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че не забранява разглеждането на дело по същество, но забранява изцяло или частично да се уважи иск относно договор, чието изпълнение е засегнато изцяло или отчасти, пряко или непряко от ограничителни мерки. Решението на национален съд, чийто диспозитив предвижда, че то не подлежи на изпълнение, докато ищецът попада в приложното поле на член 11, параграф 1, буква а) или б) от Регламент № 269/2014, по принцип съответства на тази забрана.
Г. По шестия преюдициален въпрос
80. С шестия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 има правно действие, когато не ищецът, а ответникът е лице от посочените в буква а) или буква б) на този параграф.
81. На първо място, следва да се припомни, че целта на тази разпоредба е да възпрепятства изпълнението по гражданскоправен ред на договори или вземания, които могат да нарушат предвидените в Регламент №º 269/2014 санкции. Тези санкции включват по-специално замразяване на активите на определени физически или юридически лица, изброени изчерпателно в приложение I към този регламент(56), както и забрана да им бъдат предоставяни икономически ресурси или финансови средства.
82. В това отношение е важно да се припомни, че в решение Bank Sepah(57) Съдът приема, че за да се постигнат тези цели, е не само законно, но и абсолютно необходимо понятията „замразяване на финансови средства“ и „замразяване на икономически ресурси“ да получат широко тълкуване, защото става въпрос да се възпрепятства всяко използване на замразените активи, което би позволило да се заобиколят разглежданите регламенти и да се използват слабостите в системата(58). Това широко тълкуване предполага, че всички активи на посочено лице трябва да бъдат замразени, включително финансовите средства, произхождащи от това лице, и средствата, предназначени за него(59).
83. Освен това следва да се отбележи, че член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 не се ограничава до гражданските производства в тесен смисъл, а се прилага за съдебни решения, чието признаване, изпълнение или правни последици биха могли да накърнят ефективността на предвидените в този регламент ограничителни мерки. Следователно тази разпоредба не е адресирана пряко до самите страни по спора — ищец или ответник, а налага на съдилищата общото задължение да не постановяват решения, които биха могли да заобиколят целта на санкциите.
84. Следователно сезираният съд е длъжен да отхвърли иск, в рамките на който ищецът цели да предяви права, които произтичат от договор, попадащ в приложното поле на член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014, и по-специално сключен с лице, на което са наложени санкциите, или имащ за цел да застраши постигането на преследваните с въпросния регламент цели. Така член 11, параграф 1 от посочения регламент е насочен към гарантиране на ефикасността на ограничителните мерки на Съюза и на това основание може да произведе правно действие по отношение на двете страни в производството в зависимост от лицето, което би се ползвало от съответната трансакция(60).
85. Освен това следва да се потвърди извършеният от Комисията анализ, че член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 изрично се позовава на понятието „иск“(61), чийто обхват е много по-тесен от този на „производство“. Всъщност лице, включено в приложение I към този регламент, може да встъпи в производството както като ответник, така и като ищец, по-специално в рамките на насрещен иск. По принцип такъв иск може да бъде предявен от всяка от страните в производството. Следователно приложимостта на тази разпоредба трябва винаги да се преценява с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
86. С оглед на изложеното по-горе предлагам на шестия преюдициален въпрос да се отговори, че член 11, параграф 1 от Регламент № 269/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че забранява удовлетворяването на иск, попадащ в приложното поле на тази разпоредба, независимо дали е предявен от ищеца, или от ответника в производството.
VI. Заключение
87. Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на въпросите, отправени от Augstākās tiesas Senāts (Върховен съд, Латвия), по следния начин:
„1) Член 2 и член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 269/2014 на Съвета от 17 март 2014 година относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1765 на Съвета от 13 септември 2023 година,
трябва да се тълкува в смисъл, че
при наличие на улики сезираният съд е длъжен да извърши служебна проверка дали някоя от страните в производството е сред лицата, посочени в член 2 или член 11, параграф 1, буква а) или б) от този регламент, и за тази цел да упражни всички правомощия за събиране на доказателства, с които разполага. По-специално, той е длъжен да поиска необходимата информация от специализираните компетентни органи, за да може да извърши тази проверка. Посоченото задължение за проверка обхваща също така физически или юридически лица, образувания или органи, които са свързани със страните в производството.
2) Член 11, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 269/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2023/1765,
трябва да се тълкува в смисъл, че:
– не забранява разглеждането на дело по същество, но забранява изцяло или частично удовлетворяването на иск относно договор, чието изпълнение е засегнато изцяло или отчасти, пряко или непряко от ограничителни мерки. Решението на национален съд, чийто диспозитив предвижда, че то не подлежи на изпълнение, докато ищецът попада в приложното поле на член 11, параграф 1, буква а) или б) от този регламент, по принцип съответства на тази забрана,
– забранява удовлетворяването на иск, попадащ в приложното поле на тази разпоредба, независимо дали е предявен от ищеца, или от ответника в производството“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
2 ОВ L 78, 2014 г., стр. 6.
3 ОВ L 226, 2023 г., стр. 3.
4 ОВ L 58, 2022 г., стр. 1.
5 Решение на Съвета от 17 март 2014 година за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки по отношение на действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (ОВ L 78, 2014 г., стр. 16).
6 Съдът счита член 215 ДФЕС за свързващо звено между целите на Договора за ЕС в областта на ОВППС и действията на Съюза, съдържащи ограничителни мерки, които попадат в обхвата на Договора за функционирането на ЕС (вж. в този смисъл решения от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 89), и от 10 септември 2024 г., Neves 77 Solutions (C‑351/22, EU:C:2024:723, т. 45).
7 Вж. решение от 10 март 2011 г., Privater Rettungsdienst und Krankentransport Stadler (C‑274/09, EU:C:2011:130, т. 29 и 36).
8 Съгласно постоянната съдебна практика Съдът трябва да извлече от всички данни, представени от националната юрисдикция, и по-специално от мотивите към акта за преюдициално запитване, елементите от правото на Съюза, които се нуждаят от тълкуване предвид предмета на спора (вж. решение от 9 март 2023 г., Registrų centras (C‑354/21, EU:C:2023:184, т. 35).
9 Вж. точка 28 от настоящото заключение.
10 Вж. решения от 28 март 2017 г., Rosneft (C‑72/15, EU:C:2017:236, т. 89), и от 10 септември 2024 г., Neves 77 Solutions (C‑351/22, EU:C:2024:723, т. 56).
11 Съдът на Съюза и националният съд упражняват съдебен контрол в рамките на съответно предоставените им правомощия. Контролът върху актовете на Съюза, какъвто е Регламент № 269/2014, е от компетентността на съдилищата на Съюза. За сметка на това националният съд трябва да осигури съдебна защита срещу актовете на държавните органи, приети на национално равнище в изпълнение или в приложение на тези актове на Съюза.
12 Giumelli, F., W. Geelhoed, M. de Vries, A. Molesini. United in diversity? A study on the implementation of sanctions in the European Union, Beyond Foreign Policy? — EU Sanctions at the Intersection of Development, Trade, and CFSP, vol. 10, № 1 (2022), p. 41.
13 Portela, C., K. Lsen. Mise en œuvre et suivi des régimes de sanctions de l’UE, y compris des recommandations visant à renforcer les capacités de l’UE à mettre en œuvre et à surveiller les sanctions. — In: Étude du Parlement européen du 10 octobre 2023, p. 26.
14 Starski, P. United in Sanctions? Some Observations on the EU Practice of ‘Restrictive Measures’ in the Face of the Russian Aggression against Ukraine. — In: The EU Reexamined, 2024, p. 256.
15 Finelli, F. Countering circumvention of restrictive measures: the EU response. — Common Market Law Review, vol. 60, № 3 (2023), p. 737.
16 Вж. решения от 26 януари 2010 г., Transportes Urbanos y Servicios Generales (C‑118/08, EU:C:2010:39, т. 31), от 7 април 2022 г., Caixabank (C‑385/20, EU:C:2022:278, т. 47), и от 13 март 2025 г., Banco Santander (C‑230/24, EU:C:2025:177, т. 20).
17 Вж. точка 34 от настоящото заключение.
18 Вж. точка 33 от настоящото заключение.
19 Blair, W. The legal effect of sanctions against Russia on financial and commercial transactions. — In: International sanctions: Monetary and financial law perspectives. Leiden, 2024, p. 313. Авторът посочва, че държавните съдилища не са основните инструменти за привеждане на санкциите в изпълнение. Доколкото обаче решенията, които тези съдилища постановяват, имат за последица привеждането в изпълнение и/или признаването, пряко или непряко, на такива санкции, тази последица е определящ фактор за тяхната обща ефективност.
20 Вж. заключението на генерален адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Vedial/ СХВП (C‑106/03 P, EU:C:2004:457, т. 28). Според генералния адвокат диспозитивното начало е от изключителна полза, за да се изтъкнат определени характеристики на процеса, обикновено граждански, които са израз на признаването на автономията на частноправните субекти. Страните са тези, които не само започват или прекратяват делото, но и очертават предмета на спора по него. В крайна сметка става въпрос за процесуалното утвърждаване на възможността субектът да разполага със собствените си права, която от материалноправна гледна точка се изразява в предимството на договорното волеизявление. Този принцип намира далечно основание в обстоятелството, че титулярят, дори да е потенциален или предполагаем, на права върху дадена вещ трябва да запази възможността да разполага с правата си, за да предяви тази възможност пред съда, претендирайки или отказвайки се от нея, изцяло или частично, чрез оттегляне на иска или признаване, и по този начин, накратко казано, да определи предмета на спора.
21 При условие че страните могат да разполагат с предмета на спора съгласно материалното право.
22 Вж. решения от 17 декември 2009 г., Martín Martín (C‑227/08, EU:C:2009:792, т. 20), от 26 април 2017 г., Farkas (C‑564/15, EU:C:2017:302, т. 33), и от 14 септември 2023 г., Tuk Tuk Travel (C‑83/22, EU:C:2023:664, т. 45).
23 Задължението на националния съд да провери служебно дали е спазено правото на Съюза, се прилага за някои разпоредби в областта на защитата на потребителите (вж. решение от 14 септември 2023 г., Tuk Tuk Travel (C‑83/22, EU:C:2023:664, т. 45—47 и цитираната съдебна практика), и на международната закрила (вж. решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането) (C‑704/20 и C‑39/21, EU:C:2022:858, т. 94), както и от 17 октомври 2024 г., Ararat (C‑156/23, EU:C:2024:892, т. 52).
24 Вж. решение от 4 октомври 2024 г., Комисия и Съвет/Front Polisario (C‑779/21 P и C‑799/21 P, EU:C:2024:835, т. 133).
25 Вж. по-специално съображение 11 от преамбюла, член 3, параграф 5, член 21, параграф 2, буква в) и член 42, параграф 1 ДЕС. Вж. решение от 19 юли 2012 г., Парламент/Съвет (C‑130/10, EU:C:2012:472, т. 62).
26 Blair, W. The legal effect of sanctions against Russia on financial and commercial transactions. — In: International sanctions: Monetary and financial law perspectives. Leiden, 2024, p. 313. Изглежда, че според автора прилагането на санкциите на Съюза е свързано с обществения ред.
27 Решение от 21 декември 2021 г. (C‑124/20, EU:C:2021:1035).
28 Решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran (C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 55, 59 и 60).
29 Вж. решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran (C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 67 и 68).
30 Решение от 21 декември 2011 г. (C‑72/11, EU:C:2011:874).
31 Вж. решение от 21 декември 2011 г., Afrasiabi и др. (C‑72/11, EU:C:2011:874, т. 60 и 62).
32 Finelli, F. Countering circumvention of restrictive measures: the EU response. — Common Market Law Review, vol. 60, № 3 (2023), p. 734.
33 Член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007 г., стр. 1).
34 Вж. точка 63 и сл. от настоящото заключение.
35 Vilà Sánchez, E. The European Union’s sanctions regime on the Russian Federation from 2014 to 2022. — Quaderns IEE: Revista de l’Institut d’Estudis Europeus, vol. 2, № 1 (2023), p. 55.
36 Насоките на Комисията изглеждат особено полезни (вж. в това отношение „Circumvention red flags related to business partners and customers“ в документа „Guidance for EU operators: Implementing enhanced due diligence to shield against Russia sanctions circumvention“).
37 Giumelli, F., W. Geelhoed, M. de Vries, A. Molesini. United in diversity? A study on the implementation of sanctions in the European Union, Beyond Foreign Policy?, op. cit., p. 38.
38 Вж. точка 50 от настоящото заключение.
39 Вж. точка 4 от акта за преюдициално запитване.
40 Вж. решение от 28 юли 2016 г., Kratzer (C‑423/15, EU:C:2016:604, т. 27).
41 Вж. точка 32 от документа, озаглавен „Ограничителни мерки (санкции) — Актуализиране на най-добрите практики на ЕС за ефективно прилагане на ограничителни мерки“ от 3 юли 2024 г. (наричани по-нататък „Насоките“) (№ doc. préc.: 10572/22).
42 Вж. решение от 15 декември 2022 г., Instrubel и др. (C‑753/21 и C‑754/21, EU:C:2022:987, т. 50 и цитираната съдебна практика).
43 Niestedt, M., EU-Außenwirtschafts- und Zollrecht, H. G. Krenzler, C. Herrmann, M. Niestedt. V. Embargo- und Sanktionsmaßnahmen. C. H. Beck, 2015, pt. 50.
44 Вж. решение от 11 октомври 2007 г. (C‑117/06, EU:C:2007:596).
45 Вж. решение от 11 октомври 2007 г., Möllendorf и Möllendorf-Niehuus (C‑117/06, EU:C:2007:596, т. 56).
46 Вж. точка 33 от Насоките.
47 Вж. точка 33 от Насоките.
48 Вж. текстовете на испански („prevalece sobre cualquier acuerdo contractual incompatible“), датски („vil de gælde forud for alle uforenelige aftalemæssige arrangementer“), немски („treten alle vertraglichen Regelungen, die mit ihnen nicht vereinbar sind, außer Kraft“), английски („override all incompatible contractual arrangements“), италиански („prevalgono su tutti gli accordi contrattuali incompatibili“), латвийски („tai ir prioritāte pār visiem neatbilstīgiem līgumiskiem noteikumiem“), литовски („jie yra viršesni už visas su jais nesuderinamas sutartines priemones“), нидерландски („hebben zij voorrang boven alle daarmee onverenigbare contractuele regelingen“), полски („uchylają one wszystkie niezgodne porozumienia umowne“) и португалски език („invalidam toda e qualquer disposição contratual que com eles seja incompatível“).
49 Siadat, A., A. Schultess. Russland-Embargo-VO und innerdeutsche Zahlungsaufträge. — Zeitschrift für Bank und Kapitalmarktrecht, 2024, № 13, p. 591.
50 Правото на Съюза задължава държавите членки да санкционират по наказателноправен ред нарушенията на ограничителните мерки на Съюза. Вж. в това отношение Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 (ОВ L, 2024/1226).
51 Вж. точка 39 от настоящото заключение.
52 Вж. по аналогия решение от 12 юни 2014 г., Peftiev (C‑314/13, EU:C:2014:1645, т. 24).
53 Вж. текстовете на испански („no se satisfará“), датски („ingen fordringer må indfries“), немски („wird nicht stattgegeben“), английски („no claims […] shall be satisfied“), италиански („non è concesso“), латвийски (neapmierina“), литовски („netenkinami“), нидерландски („worden niet toegewezen“), полски („nie są zaspokajane“) и португалски език („não há lugar ao pagamento“).
54 Вж. точка 54 от настоящото заключение.
55 Вж. точка 72 от настоящото заключение.
56 Вж. решение от 5 септември 2024 г., Jemerak (C‑109/23, EU:C:2024:681, т. 48).
57 Решение от 11 ноември 2021 г., Bank Sepah (C‑340/20, EU:C:2021:903).
58 Решение от 11 ноември 2021 г., Bank Sepah (C‑340/20, EU:C:2021:903, т. 56).
59 Вж. в това отношение документ на Комисията, озаглавен „Consolidated FAQs on the implementation of Council Regulation № 833/2014 and Council Regulation № 269/2014“, отговор на въпрос 19, стр. 34.
60 Възможно е лице, попадащо в обхвата на ограничителните мерки, да извърши прихващане между задължение, което има към своя съдоговорител, и вземане, което има срещу него, при това в рамките на производство, образувано по иск на съдоговорителя, без обаче да предявява насрещен иск. Подобно прихващане би довело до освобождаване на посоченото лице от задължението му в производството, образувано по инициатива на другата страна по договора.
61 Вж. текста на испански („reclamación“), датски („fordring“), немски („Forderung“), английски („claim“), италиански („diritto“), латвийски („prasības“), литовски („reikalavimai“), нидерландски („vordering“), полски („roszczenia“) и португалски език („pedido“).
