This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62024CC0312
Opinion of Advocate General Szpunar delivered on 4 September 2025.###
Заключение на генералния адвокат M. Szpunar, представено на 4 септември 2025 г.
Заключение на генералния адвокат M. Szpunar, представено на 4 септември 2025 г.
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2025:671
- Date of document:
- 04/09/2025
- Form:
- Заключение на генералния адвокат
- Advocate General:
- Szpunar
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. SZPUNAR
представено на 4 септември 2025 година(1)
Дело C‑312/24 [Дарашев](i)
CL
срещу
Прокуратура на Република България
(Преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (България)
„ Преюдициално запитване — Защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в областта на наказателното право — Директива (ЕС) 2016/680 — Обработване на данни, събрани в рамките на наказателно производство с участието на полицай в качеството на заподозрян — Съхраняване на данни в трудовото досие — Регламент (ЕС) 2016/679 — Законосъобразност на обработването — Обработване, необходимо за спазването на правно задължение, което се прилага спрямо администратора — Цел от обществен интерес — Обработване на лични данни, свързани с присъди и нарушения — Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“) — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Директива 2000/78/ЕО “
I. Въведение
1. Както всеки работодател, публичните органи обработват лични данни на своите служители. Същевременно при изпълнение на възложените им функции тези органи могат да съберат някои данни на своите служители и в друг контекст, освен в контекста на управлението на персонала, и в този случай възникват въпроси за основанието и целите на обработването на данните.
2. Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали е законосъобразно обработване на данни, при което публичен орган съхранява в трудовото досие на служител информация за наказателно производство, в рамките на което срещу този служител са предприети процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян. В случая въпросните данни са били събрани от същия публичен орган в качеството му на разследващ орган и се съхраняват в трудовото досие, въпреки че наказателното производство е било прекратено, без съответният служител да е привлечен като обвиняем или да е бил подсъдим.
3. Основният въпрос по това дело възниква на пресечната точка между Регламент (ЕС) 2016/679(2) (наричан по-нататък „ОРЗД“) и Директива (ЕС) 2016/680(3) и има за цел да изясни основанието и условията за упражняване на правото на изтриване на съхраняваните при такива обстоятелства данни.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
1. Директива 2000/78/ЕО
4. Съгласно член 1 от Директива 2000/78(4) „целта [ѝ] е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.
5. Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1“ от нея.
2. ОРЗД
6. Съображения 19, 39 и 41 от ОРЗД гласят:
„(19) […] По отношение на обработването на лични данни от тези компетентни органи [по смисъла на Директива 2016/680] за цели, попадащи в обхвата на настоящия регламент, държавите членки следва да могат да запазят или да въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на разпоредбите на настоящия регламент. Подобни разпоредби могат да определят по-точно специфичните изисквания относно обработването на личните данни от тези компетентни органи за посочените други цели, като се взема предвид конституционната, организационната и административната структура на съответната държава членка. […]
[…]
(39) […] Личните данни следва да са адекватни, релевантни и ограничени до необходимото за целите, за които се обработват. Това налага по-специално да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум. […] С цел да се гарантира, че срокът на съхранение на личните данни не е по-дълъг от необходимия, администраторът следва да установи срокове за тяхното изтриване или периодичен преглед. […]
[…]
(41) Когато в настоящия регламент се прави позоваване на правно основание или законодателна мярка, това не налага непременно приемането на законодателен акт от парламент, без с това да се засягат изискванията съгласно конституционния ред на съответната държава членка. Такова правно основание или законодателна мярка обаче следва да бъдат ясни и точни и прилагането им следва да бъде предвидимо за лицата, за които се прилагат, в съответствие с практиката на [Съда] и на Европейския съд по правата на човека [(наричан по-нататък „ЕСПЧ“)]“.
7. Член 2 от ОРЗД, озаглавен „Материален обхват“, предвижда в параграф 1, че този регламент „се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни“, а в параграф 2, буква г), че този регламент не се прилага за обработването на лични данни „от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност“.
8. Член 4 от ОРЗД, озаглавен „Определения“, гласи:
„За целите на настоящия регламент:
1) „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано […]; физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер […];
2) „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба […];
[…]
6) „регистър с лични данни“ означава всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии, независимо дали е централизиран, децентрализиран или разпределен съгласно функционален или географски принцип;
7) „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; […]“.
9. Член 6 от ОРЗД, озаглавен „Законосъобразност на обработването“, предвижда:
„1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
[…]
в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
[…]
3. Основанието за обработването, посочено в параграф 1, букви в) и д), е установено от:
[…]
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
Целта на обработването се определя в това правно основание […]. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент […]. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел. […]“.
10. Член 9 от ОРЗД гласи:
„1. Забранява се обработването на лични данни, разкриващи расов или етнически произход, политически възгледи, религиозни или философски убеждения или членство в синдикални организации, както и обработването на генетични данни, биометрични данни за целите единствено на идентифицирането на физическо лице, данни за здравословното състояние или данни за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице.
2. Параграф 1 не се прилага, ако е налице едно от следните условия:
[…]“.
11. Съгласно член 10 от ОРЗД:
„Обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения или със свързаните с тях мерки за сигурност, въз основа на член 6, параграф 1, се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. […]“.
12. Член 17 от ОРЗД, озаглавен „Право на изтриване (право „да бъдеш забравен“)“, предвижда:
„1. Субектът на данни има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължението да изтрие без ненужно забавяне личните данни, когато е приложимо някое от посочените по-долу основания:
a) личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин;
[…]
г) личните данни са били обработвани незаконосъобразно;
[…]
3. Параграфи 1 и 2 не се прилагат, доколкото обработването е необходимо:
[…]
б) за спазване на правно задължение, което изисква обработване, предвидено в правото на Съюза или правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора […];
[…]“.
3. Директива 2016/680
13. Член 1, параграф 1 от Директива 2016/680 гласи:
„С настоящата директива се установяват правилата във връзка със защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване“.
14. В член 3 от тази директива понятията „лични данни“ и „обработване“ са дефинирани по същия начин както в ОРЗД.
15. Съгласно член 3, точка 7 от посочената директива „компетентен орган“ означава по-специално всеки публичен орган, който е компетентен за предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване.
16. Член 9 от същата директива, озаглавен „Специфични условия за обработване“, гласи в параграф 1:
„Личните данни, събирани от компетентните органи за целите, посочени в член 1, параграф 1, не се обработват за други цели, освен посочените в член 1, параграф 1, освен когато това обработване е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка. Когато личните данни се обработват за такива други цели се прилага [ОРЗД], освен ако обработването се извършва в хода на дейност, която е извън обхвата на правото на Съюза“.
17. Член 16, параграф 2 от Директива 2016/680 предвижда по-специално случаите, в които държавите членки предоставят на субекта на данните правото да поиска администраторът да изтрие личните данни, които го засягат.
Б. Българското право
1. ЗМВР
18. Член 29, алинеи 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (наричан по-нататък „ЗМВР“)(5), в приложимата му към спора в главното производство редакция, гласи:
„(1) Администратор на лични данни е министърът на вътрешните работи, който може да възлага обработването на лични данни на определени от него длъжностни лица.
(2) Редът за обработване на лични данни се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи“.
19. Член 147 от ЗМВР предвижда:
„(1) За всеки служител от МВР се съставя и води лично кадрово дело.
(2) Редът за съставяне, водене и съхраняване на личните кадрови дела, както и условията и редът за ползването им се определят с инструкция на министъра на вътрешните работи“.
2. Инструкция за личните кадрови дела
20. Член 3 от Инструкция № 8121з-532 от 9 септември 2014 г. за съставяне, водене, съхраняване и ползване на личните кадрови дела на служителите на Министерството на вътрешните работи(6) (наричана по-нататък „Инструкцията за личните кадрови дела“), предвижда:
„Личните кадрови дела се съставят и водят от звената „Човешки ресурси“ на съответните структури, номерират се по възходящ ред, описват се в дневник и се съхраняват в помещения (хранилища), отговарящи на изискванията за съхраняване на материали, съдържащи класифицирана информация“.
21. Съгласно член 5, алинея 2 от тази инструкция обработването на информацията, съхранявана в личните кадрови дела, се осъществява по-специално за целите на възникването, преминаването и прекратяването на трудовото или служебното правоотношение на служителите.
22. Член 6 от посочената инструкция предвижда:
„(1) В личните кадрови дела се събират и съхраняват материали, разпределени в три раздела, съдържащи данни и информация относно проучването, назначаването, сключването на трудови договори, преминаването на службата и прекратяване на служебното/трудовото правоотношение на служителите.
[…]
(4) В трети раздел се прилагат материали, свързани с преминаване на службата (заповеди, актове за встъпване в длъжност и за напускане (сдаване) на длъжност, материали, свързани с дисциплинарни производства […])“.
III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
23. Министерството на вътрешните работи (наричано по-нататък „министерството“) е административен орган, който осъществява опазването на обществения ред и се състои от няколко главни дирекции (наричани по-нататък „ГД“). ГД „Вътрешна сигурност“ извършва действия по разследване на престъпления срещу служители на министерството за всички видове престъпления. В периода 2012—2023 г. ищецът в главното производство е заемал различни длъжности като полицай в ГД „Охранителна полиция“ и ГД „Национална полиция“.
24. На 1 март 2016 г. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за престъпление грабеж. На 17 май 2016 г. по време на събрание на всички полицаи на звеното, в което работи, ищецът в главното производство е арестуван пред колегите си и е накаран да предаде значката, оръжието и служебната си карта. Задържан е за срок от 24 часа, след което е освободен. Впоследствие той нито е бил привлечен като обвиняем, нито е бил подсъдим, но срещу него са били извършени редица процесуално-следствени действия.
25. През 2016 г. производството срещу ищеца в главното производство е спряно, тъй като извършителят не е разкрит. Впоследствие производството е прекратено.
26. Ищецът в главното производство продължава да работи като полицай и участва в конкурси за повишаване на други длъжности в министерството.
27. Впоследствие ищецът в главното производство предявява иск пред запитващата юрисдикция, Софийски районен съд (България), срещу Прокуратурата на Република България (наричана по-нататък „прокуратурата“). Той иска прокуратурата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от предприетите срещу него действия по образуваното досъдебно производство и последствията от това производство, по-специално факта, че не е бил повишен или преместен на други длъжности, тъй като е бил заподозрян по въпросното досъдебно производство. Освен това той иска името му да бъде заличено от базата данни на министерството, в която фигурира като заподозрян.
28. Запитващата юрисдикция посочва, че министерството е работодател на всички служител, които работят в него. Всяка ГД съхранява информация за своите служители в трудовото им досие. Информацията, получена в рамките на проведено от ГД „Вътрешна сигурност“ разследване, също се съхранява в трудовото досие. В главното производство е установено, че в качеството си на работодател министерството съхранява информация за това, че ищецът в главното производство е бил заподозрян и арестуван в рамките на въпросното досъдебно производство. Запитващата юрисдикция обаче има съмнения дали съхраняването на такава информация в трудовото досие е съвместимо с ОРЗД и с Директива 2016/680, както и дали твърденият отказ за повишаване е съвместим с Директива 2000/78.
29. При тези обстоятелства Софийският районен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„Чл. 2, [параграф 1] от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че обработката на данни включва дейности от единна структура, в която част [от] нейните [ГД] изпълняват функциите на работодател, а друга единствена дирекция има качеството на разследващ орган в наказателното производство спрямо служители от другите дирекции[?] Ако отговорът е положителен, то:
1) Изразът „обработка на лични данни“ по чл. 4, т. 2 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява дейност по прилагане на информация към кадровото досие на служител, която работодателят, чрез своя дирекция, е получил в качеството си на разследващ орган спрямо същия служител?
2) Изразът „регистър с лични данни“ по чл. 4, т. 6 от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява трудово досие на служител или работник, който работи в една дирекция при работодателя, а информацията е събрана от друга дирекция на работодателя, която има качеството на разследващ орган?
3) Чл. 9, пар.2, б. „б“ от ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че структура на работодател може да събира и съхранява данни за това, че служителят е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим в наказателно производство, която информация е събрана от друга структура на работодателя, която има качеството на разследващ орган?
4) „Правото да бъдеш забравен“ по чл. 17, пар. 1, б. „а“ ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че работодател следва да изтрие всякакви данни от трудовото досие на служителя, които данни е събрал и съхранил чрез друга своя дирекция, която има качеството на орган на разследване спрямо негов служител, за това че служителят:
– е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;
– е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?
5) „Незаконосъобразно обработвани“ лични данни по чл. 17, пар. 1, б. „г“ ОРЗД следва ли да се тълкува в смисъл, че представляват данни, които работодателят е получил, събрал и съхранил, чрез друга своя структура, която има функциите по разследване в наказателното производство срещу служители от други организационни структури на работодателя, и които данни са съхранени в трудовото досие, за това, че служителят е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление
– е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;
– е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?
6) „Лични данни“ по чл. 3, т. 1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] следва ли да се тълкува в смисъл, че представляват данни, които работодателят е получил, събрал и съхранил чрез своя структура, която има функциите на орган по разследване в наказателно производство, срещу служител, който полага труд в друга структура на работодателя?
7) „Обработка“ на лични данни по чл. 3, т. 2 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява дейност по съхранение на данни от работодател в трудовото досие на служител, които данни работодателят е получил, събрал и съхранил, чрез своя структура, която има функциите по разследване в наказателно производство, срещу служител на работодателя, който полага труд в друга структура на работодателя[?]
8) Чл. 9, пар.1 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че допуска работодател да събира и съхранява информация за служител, който е заподозрян/обвиняем/подсъдим и която информация работодателят е събрал, чрез друга своя организационна структура, която има качеството на орган по разследване в наказателното производство срещу този служител[?]
9) Чл. 16, пар. 2 от [Директива 2016/680] във връзка с член 52 от [Хартата], следва ли да се тълкува в смисъл, че работодател следва да изтрие всякакви данни от трудовото досие на служителя, които данни работодателят е събрал и съхранил, чрез друга своя организационна структура, която има качеството на орган по разследване в наказателното производство спрямо този служител, за това, че служителят:
– е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;
– е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?
10) Чл. 1 от [Директива 2000/78] следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска работодателят, чиято организационна структура извършва действия по разследване спрямо служител от друга структура, да откаже кариерното израстване на служител, само на основание, че служителят:
– е заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление във висящо наказателното производство;
– е бил заподозрян/обвиняем/подсъдим за престъпление, за което наказателно производство е спряно или прекратено?“.
30. Писмени становища представят българското и унгарското правителство, както и Европейската комисия. Българското правителство и Комисията участват в съдебното заседание, проведено на 21 май 2025 г.
IV. Анализ
А. По допустимостта на преюдициалните въпроси
31. Българското правителство повдига възражение за явна недопустимост на всички преюдициални въпроси по следните съображения.
32. На първо място, българското правителство изтъква, че искането за обезщетение за вреди е насочено единствено срещу прокуратурата, която е част от съдебната власт, въпреки че само министерството, което е част от изпълнителната власт и е работодател на ищеца в главното производство, разполага с информацията, която се съдържа в трудовото му досие. Следователно ищецът в главното производство не можел нито да иска от прокуратурата да изтрие данните му, нито да я държи отговорна за това, че министерството разполага с тези данни, нито да я упрекне, че е възпрепятствала кариерното му развитие.
33. На второ място, българското правителство посочва, че за да се ангажира отговорността на прокуратурата, запитващата юрисдикция трябва да установи в съответствие с националното законодателство за отговорността на държавата дали правата на ищеца в главното производство в качеството му на обвиняем са били нарушени и дали той е бил несправедливо обвинен в извършването на престъпление. Делото в главното производство обаче нямало за предмет нито прилагането на разпоредбите на ОРЗД, нито прилагането на националното законодателство за транспониране на Директиви 2016/680 и 2000/78. Следователно тълкуването на тези актове от правото на Съюза не било необходимо за решаването на спора в главното производство.
34. Не споделям тази гледна точка.
35. Припомням, че преюдициалните въпроси, които са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите собствени правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност(7).
36. В случая считам, че тази презумпция не може да се постави под въпрос. Всъщност от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство се отнася до неимуществените вреди, които ищецът в главното производство твърди, че е претърпял по-специално в резултат на отказа да бъде повишен, тъй като е бил заподозрян. Освен това ищецът в главното производство иска да бъдат изтрити съхраняваните в министерството данни за това, че е бил заподозрян в досъдебното производство. Тези искания са в основата на въпросите на запитващата юрисдикция относно тълкуването на Директива 2000/78, на ОРЗД и на Директива 2016/680(8).
37. Вярно е, че запитващата юрисдикция не обяснява дали в рамките на такова искане за обезщетение прокуратурата може да носи отговорност за действията на министерството след наказателното производство. Тя само посочва, че съгласно националната съдебна практика, щом се отнася до наказателно производство, искът за обезщетение за вреди се предявява срещу прокуратурата. Въпросът за евентуалното вменяване на отговорност за твърдените увреждащи действия на министерството обаче се урежда единствено от националното право. Същото се отнася и за въпроса за пасивната процесуална легитимация по иск за обезщетение, основан на отговорността на държавата във връзка с провеждането на наказателно производство. Следователно тези доводи на българското правителство са изведени от тълкуването и прилагането на националното право. Следва обаче да се припомни, че Съдът не следва да се произнася по тълкуването на националните разпоредби, нито да преценява дали тълкуването или прилагането им от националния съд е правилно, тъй като това тълкуване е от изключителната компетентност на последния(9).
38. Следователно предлагам да не се приема, че всички преюдициални въпроси са недопустими.
39. Ще отбележа обаче, че трети, четвърти и пети въпрос, както и осми, девети и десети въпрос се отнасят отчасти до хипотетични положения, които не съответстват на изложените в акта за преюдициално запитване факти по спора, а именно участието на заподозрян, обвиняем или подсъдим във висящо, спряно или прекратено наказателно производство. От акта за преюдициално запитване е видно обаче, че наказателното производство е било прекратено и че конкурсите, в които е участвал ищецът в главното производство, са проведени след решението за прекратяването му. Освен това е безспорно, че той е бил само заподозрян.
40. Ето защо трети, четвърти и пети, както и осми, девети и десети преюдициален въпрос трябва да се считат за недопустими, тъй като са хипотетични, в частта, в която се отнасят до положения, различни от това на ищеца в главното производство.
Б. По същество
1. Предварителни бележки относно обхвата на преюдициалните въпроси
41. Запитващата юрисдикция поставя общо единадесет въпроса, които се отнасят до ОРЗД (предварителен въпрос и от първи до пети преюдициален въпрос), до Директива 2016/680 (от шести до девети преюдициален въпрос) и до Директива 2000/78 (десети преюдициален въпрос).
42. От преюдициално запитване по настоящото дело става ясно, че запитващата юрисдикция иска да се установи кой правен акт — ОРЗД или Директива 2016/680 — е основанието, на което при обстоятелства като разглежданите в главното производство служител може да поиска от трудовото му досие да бъдат изтрити данните, за това че е бил заподозрян по наказателно производство, което е било прекратено.
43. На първо място, за по-голяма яснота следва да се уточни фактическото положение, за което се отнасят въпросите по ОРЗД и Директива 2016/680. Ще отбележа, че макар повечето от тези въпроси(10) да се отнасят изрично до данните, съхранявани в трудовото досие на служителя, някои от тях(11) се отнасят по-общо до съхраняването от работодателя на данни на служител, който работи в структура на работодателя, когато данните са събрани от структурата, която извършва действия по разследване.
44. С оглед на изложените в акта за преюдициално запитване мотиви всички тези въпроси имат за предмет съхраняването на данни на служителя в трудовото му досие. Макар в преюдициалното запитване да се споменава еднократно и съхраняването на данни в „архив“ или в „база данни“ на министерството, тази информация не е доразвита и във всеки случай не се споменава във въпросите.
45. Поради това в анализа си ще разгледам само съхраняването на данни в трудовото досие.
46. На второ място, за да се дадат полезни насоки на запитващата юрисдикция и тя да може да се произнесе по искането за изтриване на данни, считам за необходимо да преформулирам няколко въпроса взети заедно(12). По причините, които ще изложа по-долу, ще анализирам въпросите, като ги групирам по следния начин:
– предварителният въпрос, както и първият, вторият, шестият, седмият и осмият преюдициален въпрос, които по същество целят да се определи приложното поле на ОРЗД,
– третият, четвъртият и петият преюдициален въпрос, които по същество се отнасят до условията за законосъобразност на обработването в контекста на упражняване на правото на изтриване на данни съгласно ОРЗД,
– деветият преюдициален въпрос, който се отнася до правото на изтриване на данни съгласно Директива 2016/680,
– десетият преюдициален въпрос, който се отнася до Директива 2000/78.
2. По предварителния въпрос, както и по първия, втория, шестия, седмия и осмия преюдициален въпрос
а) По преформулирането на въпросите
47. С предварителния си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага към обработването на данни от публичен орган, част от чиито организационни структури изпълняват функциите на работодател, а една друга структура единствена има качеството на разследващ орган в наказателното производство спрямо служители от останалите структури.
48. При утвърдителен отговор с първия и втория си въпрос тази юрисдикция по същество иска да се установи дали член 4, точки 2 и 6 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на служител на публичен орган на лични данни, които този публичен орган е получил чрез своя структура, която има качеството на разследващ орган, представлява „обработване на лични данни“, които се съдържат в „регистър с лични данни“.
49. Макар с първия и втория преюдициален въпрос запитващата юрисдикция формално да иска от Съда да тълкува тези две понятия, считам, че това не е истинският предмет на тези въпроси. Като се позовава на двойната роля, в която публичен орган като министерството обработва данните на своите служители (събиране в качеството на разследващ орган и съхраняване в качеството на работодател), тези въпроси трябва да се разбират като отправна точка на анализа за определянето на приложното поле на ОРЗД. Според мен това тълкуване се потвърждава от факта, че в мотивите на посочените въпроси запитващата юрисдикция не изразява никакви конкретни съмнения относно тълкуването на тези понятия.
50. Що се отнася до осмия преюдициален въпрос, според мен той се вписва в същата линия на разсъждения и по същество има да цел да се установи дали член 9, параграф 1 от Директива 2016/680(13) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска публичен орган да съхранява информация за това, че един от неговите служители е бил заподозрян в наказателно производство, която информация този орган е събрал чрез една от организационните си структури, която действа като разследващ орган.
51. От формулировката на осмия въпрос и от мотивите на преюдициалното запитване е видно, че запитващата юрисдикция има съмнения по-специално относно връзката между приложното поле на ОРЗД и това на Директива 2016/680, когато данните, съхранявани в трудовото досие, са събрани от организационна структура на работодателя при изпълнение на функциите му на „компетентен орган“ по смисъла на член 3, точка 7 от тази директива. Както ще обясня по-нататък в настоящото заключение, член 9 от посочената директива установява именно връзката между нея и ОРЗД в случай на по-нататъшно обработване на данни, събрани от компетентните органи.
52. Шестият и седмият преюдициален въпрос се отнасят по същество до това дали съхраняването в трудовото досие на служител на публичен орган на лични данни, получени от този орган чрез негова организационна структура, която действа като разследващ орган, представлява „обработка на лични данни“ по смисъла на член 3, точки 1 и 2 от Директива 2016/680.
53. Считам, че също както първият и вторият преюдициален въпрос, тези два въпроса всъщност не поставят въпроси относно тълкуването на понятията „обработка“ и „лични данни“, а са чисто инструментални, за да се определи кой акт от правото на Съюза — ОРЗД или Директива 2016/680 — се прилага. Във всеки случай тези понятия са дефинирани по идентичен начин с Директива 2016/680(14) и следователно не представляват елемент на разграничение.
54. По тези причини предлагам да се приеме, че с предварителния си въпрос, както и с първия, втория, шестия, седмия и осмия си въпрос, взети общо, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1 от ОРЗД и член 9, параграф 1 от Директива 2016/680 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага по отношение на съхраняването от публичен орган в трудовото досие на негов служител на лични данни за качеството му на заподозрян по наказателно производство, когато данните са събрани от организационна структура на този публичен орган при изпълнение на функциите му на компетентен орган по смисъла на тази директива.
б) Анализ
55. На първо място, отбелязвам, че член 2, параграф 1 от ОРЗД определя широко материалното приложно поле на този регламент, което включва „обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и […] обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни“(15).
56. В спора по главното производство, изглежда, е безспорно, че информацията за качеството на заподозрян, която се съхранява в трудовото досие на ищеца в главното производство, представлява лични данни по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД.
57. Освен това записването и съхраняването на данни на служителите в трудовото им досие със сигурност представлява „обработка“ по смисъла на член 4, точка 2 от ОРЗД и няма никакво съмнение, че министърът на вътрешните работи е администраторът по смисъла на член 4, точка 7 от този регламент(16).
58. Що се отнася до понятието „регистър с лични данни“, уточнявам, че това понятие може да се използва само когато не е налице обработка, която, поне отчасти, да се извършва с автоматични средства(17). Член 4, точка 6 от ОРЗД определя понятието „регистър с лични данни“ като „всеки структуриран набор от лични данни, достъпът до които се осъществява съгласно определени критерии […]“. Не е уреден конкретният начин за структуриране на един регистър за лични данни или неговата форма, нито пък се уточнява, че данните следва да се съдържат в електронни бази данни или във физически съществуващи преписки или регистри(18). В този смисъл трудово досие, в което структурирано се събират данни на работниците или служителите, отговаря на понятието „регистър с лични данни“. Освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, в настоящия случай, изглежда, това е така(19).
59. На второ място, член 2, параграф 2, буква г) от ОРЗД гласи, че този регламент не се прилага за обработването на лични данни от компетентните органи за целите по-специално на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Както следва от съображение 19 от посочения регламент и от член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, тази директива урежда такова обработване като lex specialis(20).
60. На трето място, както ОРЗД, така и Директива 2016/680 предвиждат принципа на „ограничение на целите“(21), съгласно който личните данни трябва да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и да не се обработват по начин, несъвместим с тези цели. Този принцип обаче не е абсолютен(22). Всъщност член 9, параграф 1 от тази директива предвижда, че данните могат се обработват за други цели, освен за посочените в член 1, параграф 1 от Директивата, за които данните са били събрани, и че ОРЗД се прилага за това обработване(23), стига обработването да „е разрешено от правото на Съюза или от правото на държава членка“. Тази уговорка означава просто, че законосъобразността на обработването за други цели трябва да се преценява с оглед на ОРЗД(24).
61. В случая няма съмнение, че министерството е събрало и обработило — чрез дирекцията си, която извършва действия по разследване спрямо служителите му — данните на ищеца в главното производство за целите, посочени в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680, като компетентен орган по смисъла на член 3, параграф 7 от тази директива.
62. Що се отнася до съхраняването на тези данни в трудовото досие на ищеца, запитващата юрисдикция не дава никаква информация за преследваните цели. Според обясненията на българското правителство обаче(25), освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, тези данни не се съхраняват в трудовото досие за посочените в член 1, параграф 1 от Директива 2016/680 цели. При тези обстоятелства считам, подобно на всички участници в производството, които са представили писмени становища, че ОРЗД се прилага за обработване в трудовото досие на данни като разглежданите в главното производство.
63. Ето защо предлагам на Съда да отговори на предварителния и на първия, втория, шестия, седмия и осмия преюдициален въпрос, че член 2, параграф 1 от ОРЗД и член 9, параграф 1 от Директива 2016/680 трябва да се тълкуват в смисъл, че този регламент се прилага към съхраняването от публичен орган в трудовото досие на негов служител на данни за качеството му на заподозрян по наказателно производство, когато данните са събрани от организационна структура на този публичен орган при изпълнение на функциите ѝ на компетентен орган по смисъла на тази директива, при положение че съхраняването преследва цели, различни от посочените в член 1, параграф 1 от нея.
3. По третия, четвъртия и петия преюдициален въпрос
а) По преформулирането на въпросите
64. С третия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9, параграф 2, буква б) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че структура на публичен орган може да събира и съхранява данни за това, че негов служител е бил заподозрян в наказателно производство, която информация е събрана от друга структура на този орган, която има качеството на разследващ орган.
65. Четвъртият преюдициален въпрос цели да се установи дали член 17, параграф 1, буква а) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че публичен орган в качеството си на работодател трябва да изтрие всички данни от трудовото досие на служител за качеството му на заподозрян в наказателно производство, което е било прекратено, когато тези данни са били събрани от структура на този орган, която има качеството на разследващ орган спрямо този служител.
66. Освен това с петия преюдициален въпрос по същество се цели да се установи дали член 17, параграф 1, буква г) от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че такива данни са „незаконосъобразно обработвани“.
67. Що се отнася до разпоредбата, посочена в третия въпрос, следва да се отбележи, че член 9 от ОРЗД урежда, както следва от параграф 1 от него, обработването на някои специални категории данни. Нищо в акта за преюдициално запитване не показва, че в случая данните от наказателното производство, които се съхраняват в трудовото досие, попадат в една от тези категории. Следователно член 9, параграф 2, буква б) от този регламент не може да бъде основание за съхраняването на разглежданите в случая данни. Както ще обясня по-нататък в настоящото заключение, основанието за законосъобразност трябва да се търси в други разпоредби от този регламент, които не са посочени в поставените от запитващата юрисдикция въпроси(26).
68. Разпоредбите на член 17, параграф 1, букви а) и г) от ОРЗД, които са предмет на четвъртия и петия преюдициален въпрос, закрепват основанията за изтриване на данни, които „повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани“ (буква а) или които „са били обработвани незаконосъобразно“ (буква г).
69. От съвместния прочит на тези два въпроса и от мотивите на преюдициалното запитване обаче следва, че с тях запитващата юрисдикция иска да се установи по-съществено, като отправна точка за анализа на искането за изтриване на данни, дали съхраняването на разглежданите данни в трудовото досие е законосъобразно.
70. Макар запитващата юрисдикция да не дава никаква информация за евентуалното относимо в случая основание за законосъобразност, нито за приложимата национална правна уредба, както Комисията, така и българското правителство се позовават в писмените си становища на член 6, параграф 1, буква в) от ОРЗД.
71. Съгласно тази разпоредба обработването е законосъобразно, когато е необходимо за спазването на правно задължение, което се прилага спрямо администратора. В член 6, параграф 3 от ОРЗД се уточнява по-специално, че правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора и което определя основанието за обработването, отговаря на обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел. Същото това основание за законосъобразност е отразено в член 17, параграф 3, буква б) от този регламент, който изключва предвиденото в член 17, параграф 1 право на изтриване на данни, когато обработването на данните е необходимо за спазването на такова правно задължение(27).
72. В това отношение българското правителство уточнява, че обработването на лични данни за целите на съставяне, водене, съхраняване и ползване на трудовите досиета на служителите на министерството се извършва съгласно Инструкцията за личните кадрови дела, приета от министъра на вътрешните работи на основание член 147, алинея 2 от ЗМВР. Тази инструкция предвижда, че се съхраняват по-специално всички данни за „преминаването на службата“ на служителите, като свързаните с дисциплинарни производства(28). По този въпрос българското правителство посочва, че съгласно приложимите разпоредби за дисциплинарната отговорност на служителите на министерството, за всеки случай на престъпление в рамките на министерството към трудовото досие се прилага копие от доклада за резултата от разследването и за това дали служителят трябва да носи дисциплинарна отговорност. Според българското правителство от това следва, че съхраняването на тези данни в трудовото досие е обосновано от извършваните от полицейските служители специфични функции по поддържане на обществения ред.
73. Въз основа на тези данни от представените пред Съда становища(29) предлагам трети, четвърти и пети преюдициален въпрос да се преформулират в смисъл, че с тях се цели да се установи дали член 17, параграф 3 от ОРЗД във връзка с член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 3 от него трябва да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител на лични данни за наказателно производство, по което спрямо този служител са извършени процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян и което впоследствие е било прекратено, може да се счита за законосъобразно за целите на спазването от публичния орган, който е негов работодател, на правно задължение в качеството му на администратор по националното право, само поради естеството на задачите, които този служител трябва да изпълнява.
б) Анализ
74. От обясненията на българското правителство изглежда, че правното основание за съхраняването на разглежданите данни се извежда от съвместното тълкуване на няколко разпоредби, които се съдържат в „инструкция“, приета от министъра на вътрешните работи на основание ЗМВР, който изрично делегира нормотворчески правомощия на посочения министър.
75. В това отношение най-напред се поставя въпросът дали основанието за обработване по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД може да се установи с подзаконов акт, приет от публичен орган на държава членка въз основа на законово оправомощаване, което се съдържа в национален законодателен акт.
76. Съображение 41, първо изречение от ОРЗД предвижда, че изискването за правно основание не означава непременно, че трябва да се приеме законодателен акт от парламент, без с това да се засягат изискванията съгласно конституционния ред на съответната държава членка. От това следва, че законодателят на Съюза не е искал да изключи възможността правно задължение за обработване да се предвиди в националното право на различно от закон във формалния смисъл на думата правно основание в съответствие с националното конституционно право.
77. Освен това трябва да се отбележи, че съгласно съображение 19 от ОРЗД държавите членки следва да разполагат с известна свобода на действие по отношение на обработването на данни, извършвано, както в случая, от компетентен орган по смисъла на Директива 2016/680, но за цели, които попадат в обхвата на ОРЗД. Следователно държавите членки трябва да могат да оставят в сила или да въвеждат по-специфични разпоредби, за да адаптират приложението на ОРЗД към обработването на такива данни, „като се взема предвид конституционната, организационната и административната структура на съответната държава членка“.
78. Следователно ОРЗД допуска правното основание за обработването да бъде установено в подзаконов акт, приет в съответствие с националното конституционно право. Посочената свобода на действие обаче не може да се тълкува в смисъл, че позволява произволното използване на така наречените „отворени“ клаузи, като тази на член 6, параграф 3 от ОРЗД, който позволява въвеждането в националното право на правно задължение като основание за законосъобразност на обработването на данните(30). Всъщност, както се посочва във второто изречение на съображение 41 от този регламент — като се възпроизвежда съдебната практика по член 52, параграф 1 от Хартата(31), в светлината на който трябва да се тълкува член 6, параграф 3 от посочения регламент(32) — правното основание за обработването трябва да е ясно и точно и прилагането му следва да бъде предвидимо за лицата, за които се прилага.
79. В случая от преписката по делото е видно, че инструкцията на министерството е приета като подзаконов акт въз основа на законовото оправомощаване в ЗМВР и също така е публикувана в Държавен вестник. Следователно тя не е чисто вътрешна инструкция, от която да е видно, че не може по своето съдържание да се квалифицира като „закон“(33).
80. Според мен обаче разпоредбите, на които се позовава българското правителство, поставят въпроси относно предвидимостта на обработването на получените от наказателно производство данни. По-конкретно, имам съмнения относно предвидимостта на целите на обработването, които съгласно член 6, параграф 3 от ОРЗД трябва да бъдат определени от правното основание на обработването.
81. Съгласно предоставената от българското правителство информация една от тези цели, които, изглежда, са изчерпателно изброени в член 5, алинея 2 от Инструкцията за личните кадрови дела, е целта за „преминаването […] на […] служебното правоотношение на служителите“, на която отговаряло съхраняването на разглежданите данни. Съгласно член 6, алинея 4 от тази инструкция сред данните, съхранявани за целите на „преминаване на службата“, са по-специално „материали[те], свързани с дисциплинарни производства“.
82. Като се има предвид съдържанието на разглежданите данни обаче, изглежда, че тази цел се тълкува в смисъл, че в нея се включва най-широко и противно нейната формулировка, дори съхраняването на данни за липсата на такива дисциплинарни производства след приключване на разследването, какъвто е настоящият случай, и които следователно не се отнасят до никакво преминаване на службата на съответния служител.
83. Освен ако от друга разпоредба, която запитващата юрисдикция счете за относима, не следва нещо различно, струва ми се, че такова изключително широко прилагане на съответните разпоредби от Инструкцията за личните кадрови дела не отговаря на посочените в точка 78 от настоящото заключение изисквания.
84. Ако Съдът не се съгласи с позицията ми, че не е налице предвидимост на правното основание, считам, че правното основание, на което почива съхраняването на данни, така или иначе не изглежда да отговаря на цел от обществен интерес по смисъла на член 6, параграф 3 от ОРЗД.
85. По този въпрос в съдебното заседание българското правителство изтъква, че ако след провеждането на разследване не бъде образувано дисциплинарно производство, данните от това разследване няма да се използват впоследствие за управлението на кариерата на служителя. Съхраняването на такива данни обаче било в обществен интерес, тъй като те се отнасят до лица, които отговарят за извършването на специфични дейности по гарантиране на обществения ред и защита на населението.
86. Разбира се, общоприето е, че полицейската дейност изисква спазването на по-стриктни правила за действие и поведение от тези, които се прилагат към други работници или служители. Безспорно е обаче, че в разглеждания случай досъдебното производство е било прекратено поради липсата на доказателства и че срещу съответния служител не е било образувано дисциплинарно производство. Ето защо не виждам по какъв начин естеството на функциите на този служител за защита на обществения ред би могло да обоснове съхраняването на въпросните данни в трудовото му досие.
87. Освен това в съдебното заседание българското правителство уточнява, че данните от наказателното производство се съхраняват във връзка със съхраняването на данни относно дисциплинарната отговорност на служителите, тъй като резултатът от наказателното производство е определящ за това дали следва да се ангажира такава дисциплинарна отговорност. В трудовото досие на ищеца в главното производство се посочвало, че в образуваното срещу него — в качеството му на заподозрян — наказателно производство е установено, че срещу него няма доказателства, поради което не е образувано дисциплинарно производство. Считам обаче, че в случая става въпрос за омагьосан кръг, който приравнява съхраняването на данни на цел от общ интерес. Следвайки тази логика, всяко съхраняване на данни би било оправдано само по себе си, което би направило излишно изискването за цел от обществен интерес.
88. Освен това, ако логиката на този довод се доведе докрай, съхраняването на някои данни, за да се докаже липсата на обвинение, осъждане или налагане на дисциплинарни наказания — въпреки че това би могло да се докаже и без включването в трудовото досие на каквато и да било информация за наказателното производство или за дисциплинарната отговорност — би означавало, че без такова съхраняване, не може да се докаже липсата на минали обвинения, осъждания или дисциплинарни наказания.
89. В такъв случай обаче почти би била налице презумпция за виновност в нарушение на принципа на презумпция за невиновност, закрепен в член 48, параграф 1 от Хартата, който съответства(34) на член 6, параграф 2 от ЕКПЧ. Подчертавам, че съгласно практиката на ЕСПЧ този принцип не се изчерпва с приключването на наказателното производство, а има за цел да попречи лица, които са получили оправдателна присъда или чието наказателно преследване е прекратено, да бъдат третирани от публични органи в последващи производства така, сякаш реално са виновни за престъплението, в което са били обвинени(35). Следователно това тълкуване подкрепя възстановяването на statu quo ante в трудовото досие в случай на прекратяване на разследването.
90. Независимо от последното съображение считам, че данните, с които разполага Съдът, не са достатъчни, за да се установи, че са спазени изискванията по член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД. Доколкото в настоящия случай не е приложимо никое от останалите основания за законосъобразност по член 6, параграф 1 от този регламент, което запитващата юрисдикция трябва да провери(36), следва да се приеме, че съхраняването на тези данни не е законосъобразно и че следователно служителят има право да поиска тяхното изтриване на основание член 17, параграф 1, буква г) от посочения регламент.
91. При тези обстоятелства и при липсата на друга информация за преследваната легитимна цел не е възможно да се прецени пропорционалността на срока на съхраняване на данните в трудовите досиета, който според предоставената от българското правителство в съдебното заседание информация е до навършването на 100‑годишна възраст от служителя. При всички положения прилагането на този срок без разграничение към всички данни от наказателното производство, независимо от изхода на производството и от това дали са наложени или не дисциплинарни наказания, също не може да се обоснове само с позоваване на изпълняваните от полицейските служители задачи(37).
92. В заключение предлагам на трети, четвърти и пети преюдициален въпрос да се отговори, че член 17, параграф 3 във връзка с член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 3 от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че съхраняването в трудовото досие на полицейски служител на лични данни за наказателно производство, по което спрямо този служител са извършени процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян и което е впоследствие е било прекратено, не може да се счита за законосъобразно за целите на спазването от публичния орган, който е негов работодател, на правно задължение по националното право в качеството му на администратор само поради естеството на задачите, които този служител трябва да изпълнява.
в) Последващи разсъждения
93. Искам да се спра накратко на член 10 от ОРЗД, във връзка с който запитващата юрисдикция не поставя въпрос, но по който българското правителство изразява становище в съдебното заседание в отговор на поставен от Съда въпрос.
94. Тази разпоредба установява специални условия за обработване на данни, „свързани с присъди и нарушения“. Тя предвижда по-специално, че обработването на такива данни въз основа на член 6, параграф 1 от ОРЗД се извършва само под контрола на официален орган или когато обработването е разрешено от правото на Съюза или правото на държава членка, в което са предвидени подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни. Както следва от текста на тази разпоредба, тя се прилага само за обработване, което отговаря на някое от основанията за законосъобразност по член 6, параграф 1 от ОРЗД. Следователно запитващата юрисдикция би трябвало да вземе предвид член 10 от този регламент само ако стигне до извода, че съхраняването на данните е законосъобразно.
95. Дори това да е така обаче, считам, че при обстоятелствата в настоящия случай допълнителните изисквания по член 10 от ОРЗД във всички случаи биха били изпълнени.
96. В самото начало ще припомня, че съгласно съдебната практика член 10 от ОРЗД се прилага за данни, отнасящи се до престъпления, независимо дали престъплението, за което лицето е било преследвано, е било установено или не в хода на наказателното производство(38).
97. В случая е безспорно, че ищецът в главното производство нито е бил привлечен като обвиняем, нито е бил подсъдим, но съхраняваните в трудовото му досие данни показват, че спрямо него са били предприети процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян. Освен това считам, че такива данни представляват данни, „свързани“ с престъпления(39). Всъщност преследваната с член 10 от ОРЗД цел(40) подкрепя прилагането на тази разпоредба към лични данни, които показват, че тъй като има подозрения за извършване на престъпление, компетентният орган е предприел процесуално-следствени действия срещу субекта на данните(41). Дори разследването да не доведе до постановяването на осъдителна присъда, фактът, че такива данни се съдържат в трудовото досие, може впоследствие да има отрицателни последици.
98. Когато обаче администраторът е публичен орган, обработването на лични данни във всички случаи се извършва „под контрола на официален орган“(42). В случая данните на ищеца в главното производство са били обработени единствено в структурите на министерството като администратор. Следователно не е необходимо да се проверява дали националното право предвижда по смисъла на член 10 от ОРЗД подходящи гаранции за правата и свободите на субектите на данни.
4. По деветия преюдициален въпрос
99. С деветия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 16, параграф 2 от Директива 2016/680 трябва да се тълкува в смисъл, че публичен орган в качеството си на работодател трябва да изтрие всякакви данни от трудовото досие на служителя, които работодателят е събрал и съхранил чрез своя организационна структура, която има качеството на орган по разследването, за това, че служителят е бил заподозрян по наказателно производство, което е било прекратено.
100. Тъй като от предходния анализ следва, че ОРЗД се прилага за съхраняването на данни като разглежданите в главното производство и че прилагането на Директива 2016/680 е изключено, не е необходимо да се отговаря на деветия преюдициален въпрос.
5. По десетия преюдициален въпрос
101. С десетия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не допуска публичен орган чиято организационна структура извършва действия по разследване спрямо служител от друга структура, да откаже в качеството си на работодател да повиши служителя само поради това че той е бил заподозрян по наказателно производство, което било прекратено.
102. Най-напред, що се отнася до фактическите предпоставки, на които се основава този въпрос, българското правителство посочва в съдебното заседание, в отговор на поставените от Съда въпроси, че противно на твърдяното от ищеца, в периода след наказателното производство той е бил повишаван на по-високи длъжности. Презумпцията за релевантност на преюдициалните въпроси обаче не може да бъде оборена само поради това че една от страните в главното производство оспорва някои факти, проверката на чиято точност не е задача на Съда и от които зависи определянето на предмета на спора(43).
103. На следващо място, припомням, че в член 1 от Директива 2000/78 изчерпателно са изброени забранените от нея основанията за дискриминация, а именно религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация(44). Обстоятелството, че дадено лице е било заподозряно по прекратено наказателно производство, обаче не е сред тези основания. Следователно отказът за кариерно развитие, който се основава само на това обстоятелство, не попада в приложното поле на тази директива.
104. При това положение обстоятелството, че данните за качеството на заподозрян са били събрани от организационна структура на работодателя, различна от тази, в която работи служителят, е ирелевантно.
105. Директива 2000/78 не се прилага и по отношение на отказа за повишение, поради качеството на заподозрян на полицейски служител. Всъщност от практиката на Съда следва, че дискриминация, основана на самото трудово правоотношение, по-специално на принадлежността към дадена обществено-професионална категория или на месторабота, не попада в приложното поле на тази директива(45).
106. Ето защо предлагам на десетия преюдициален въпрос да се отговори, че член 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че тази директива не се прилага към отказа за кариерно развитие на служител само поради това че той е бил заподозрян по наказателно производство, което е било прекратено.
V. Заключение
107. С оглед на гореизложените съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, отправени от Софийски районен съд (България), по следния начин:
„1) Член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО и член 9, параграф 1 от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че
този регламент се прилага към съхраняването от публичен орган в трудовото досие на негов служител на данни за качеството му на заподозрян по наказателно производство, когато данните са събрани от организационна структура на този публичен орган при изпълнение на функциите ѝ на компетентен орган по смисъла на тази директива, при положение че съхраняването преследва цели, различни от посочените в член 1, параграф 1 от нея.
2) Член 17, параграф 3 от Регламент 2016/679 във връзка с член 6, параграф 1, буква в) и член 6, параграф 3 от него
трябва да се тълкува в смисъл, че
съхраняването в трудовото досие на полицейски служител на лични данни за наказателно производство, по което спрямо този служител са извършени процесуално-следствени действия в качеството му на заподозрян и което впоследствие е било прекратено, не може да се счита за законосъобразно за целите на спазването от публичния орган, който е негов работодател, на правно задължение по националното право в качеството му на администратор, само поради естеството на задачите, които този служител трябва да изпълнява.
3) Член 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите
трябва да се тълкува в смисъл, че
тази директива не се прилага към отказа за кариерно развитие на служител само поради това че той е бил заподозрян по наказателно производство, което е било прекратено“.
1 Език на оригиналния текст: френски.
i Името на настоящото дело е измислено. То не съвпада с истинското име на никоя от страните в производството.
2 Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).
3 Директива на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).
4 Директива на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).
5 ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г.
6 ДВ, бр. 78 от 19 септември 2014 г., изм. и доп. ДВ, бр. 27 от 14 април 2015 г., изм. и доп. ДВ, бр. 53 от 25 юни 2021 г.
7 Вж. в този смисъл решение от 8 май 2025 г., Stadt Wuppertal (C‑130/24, EU:C:2025:340, т. 42).
8 Въпреки че досъдебното производство е проведено през 2016 г., тоест преди влизането в сила на ОРЗД и на Директива 2016/680, ищецът в главното производство иска да бъдат изтрити негови данни, които и до днес все още се съхраняват от министерството. При тези обстоятелства не се съмнявам, че ОРЗД и Директива 2016/680 са приложими ratione temporis към спора в главното производство.
9 Вж. в този смисъл решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон лични данни) (C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 53).
10 Първи, втори, четвърти, пети, седми и девети преюдициален въпрос.
11 Трети, шести и осми преюдициален въпрос.
12 Относно преформулирането на въпроси вж. решение от 3 юни 2025 г., Kinsa (C‑460/23, EU:C:2025:392, т. 34 и цитираната съдебна практика).
13 Член 52 от Хартата, който също е посочен в този въпрос, урежда ограниченията на основните права и според мен не е относим в контекста на определянето на приложното поле на ОРЗД и на Директива 2016/680.
14 Следователно тълкуването на тези понятия в контекста на ОРЗД би трябвало да се приложи по аналогия към тази директива; във връзка с понятието „обработка“ вж. решение от 4 октомври 2024 г., Bezirkshauptmannschaft Landeck (Опит за достъп до запазени на мобилен телефон лични данни) (C‑548/21, EU:C:2024:830, т. 71).
15 Вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на данни — Разследване на престъпление) (С‑180/21, ECLI:EU:C:2022:406, т. 73).
16 Вж. член 29, параграф 1 от ЗМВР. Относно определянето на администратора съгласно националното право вж. решение от 11 януари 2024 г., État belge (Данни, обработени от държавен вестник) (C‑231/22, EU:C:2024:7, т. 29 и 30).
17 Член 2, параграф 1 от ОРЗД.
18 Вж. в този смисъл решение от 7 март 2024 г., Endemol Shine Finland (С‑740/22, EU:C:2024:216, т. 38).
19 Според предоставената от българското правителство информация съгласно член 147, параграф 1 от ЗМВР и членове 3 и 6 от Инструкцията за личните кадрови дела досиетата се номерират по възходящ ред и се съхраняват в специални хранилища, а личните данни се съхраняват и разпределят в предварително определени раздели.
20 Вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на данни — Разследване на престъпление) (С‑180/21, EU:C:2022:406, т. 74).
21 Член 5, параграф 1, буква б) от ОРЗД и член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2016/680.
22 Вж. в този смисъл решение от 8 декември 2022 г., Инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет (Цели на обработването на данни — Разследване на престъпление) (С‑180/21, EU:C:2022:406, т. 37, 38, 70 и 71).
23 Освен ако не става дума за дейност, която не попада в приложното поле на правото на Съюза, т.е. която е насочена към защита на националната сигурност или може да бъде причислена към същата категория, какъвто не изглежда да е настоящият случай (вж. решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 66—68).
24 Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Campos Sánchez-Bordona по дело Lietuvos Respublikos generalinė prokuratūra (C‑162/22, EU:C:2023:266, т. 83 и 84).
25 Вж. по-точно точка 72 от настоящото заключение.
26 Това обстоятелство не е пречка Съдът да вземе предвид тези разпоредби при преформулирането на въпросите (вж. решение от 13 март 2025 г., Alsen (C‑137/23, EU:C:2025:179, т. 46 и цитираната съдебна практика).
27 Вж. в този отношение заключението на генерален адвокат Medina по дело Агенция по вписванията (C‑200/23, EU:C:2024:445, т. 62 и 63).
28 Член 5, параграф 2 и член 6, параграф 4 от Инструкцията за личните кадрови дела.
29 Относно вземането предвид на тези становища вж. решение от 13 юли 2023 г., Ferrovienord (C‑363/21 и C‑364/21, EU:C:2023:563, т. 58 и цитираната съдебна практика).
30 Вж. в този смисъл заключението на генерален адвокат Pikamäe по дело SCHUFA Holding и др. (Scoring) (C‑634/21, EU:C:2023:220, т. 69).
31 Вж. по-специално решение от 24 февруари 2022 г., Valsts ieņēmumu dienests (Обработване на личните данни за данъчни цели) (C‑175/20, EU:C:2022:124, т. 54—56).
32 Вж. в този смисъл решение от 1 август 2022 г., Vyriausioji tarnybinės etikos komisija (C‑184/20, EU:C:2022:601, т. 69 и 70).
33 Относно качеството на закон по смисъла на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), вж. ЕСПЧ, решение от 25 март 1983 г., Silver и др. с/у Обединено кралство, CE:ECHR:1983:0325JUD000594772, § 26 и § 86—88.
34 Вж. по-специално решение от 2 февруари 2021 г., Consob (C‑481/19, EU:C:2021:84, т. 37).
35 За преглед на тази съдебна практика вж. ЕСПЧ, голям състав, 11 юни 2024 г., Nealon и Hallam с/у Обединено кралство, CE:ECHR:2024:0611JUD003248319, § 102—109 и § 122—125, както и по-специално в областта на публичната служба, ЕСПЧ, 16 февруари 2017 г., Yildiz с/у Турция, CE:ECHR:2017:0124DEC006518210, § 30—34. По това дело полицейски служител твърди, че отрицателна атестационна процедура предполага, че той е виновен в извършването на престъпление, въпреки че е бил оправдан. ЕСПЧ обаче приема, че член 6, параграф 2 от ЕКПЧ е неприложим, тъй като жалбоподателят не е доказал, че с извършените спрямо него действия се установява връзка между наказателното производство и последващото административно производство.
36 В писменото си становище Комисията се позовава на член 6, параграф 1, буква д) от ОРЗД, който се отнася до обработването, необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на предоставените на администратора официални правомощия. Макар действително да става въпрос за основание за законосъобразност, което може да се приложи по отношение на публичен орган, то се подчинява и на изискванията на член 6, параграф 3 от този регламент. Така все пак се поставя въпросът за наличието на цел от обществен интерес
37 Припомням, че съгласно принципа на свеждане на данните до минимум, закрепен в член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД, данните трябва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. Съгласно съображение 39 от ОРЗД този принцип изисква да се гарантира, че срокът, за който личните данни се съхраняват, е ограничен до строг минимум.
38 Вж. решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C‑136/17, EU:C:2019:773, т. 72).
39 Българското правителство обяснява в съдебното заседание, че качеството на заподозрян няма особен правен статут в българското право. Съдът обаче вече е постановил, че понятието „нарушение“ трябва да се тълкува самостоятелно и еднакво (решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 80—85), което според мен трябва да важи за всички аспекти на приложното поле на член 10 от ОРЗД.
40 А именно да се осигури по-голяма защита срещу обработване, което поради особената чувствителност на данните може да представлява особено тежко вмешателство в личния или професионалния живот на субекта на данните (вж. решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 74 и 75).
41 Тази позиция се споделя от Bäcker, M. Art. 10 — In: Wolff, H.A., Brink, S. и von Ungern-Sternberg, A., BeckOK Datenschutzrecht, 51e éd., C.H. Beck, 2024, точка 3; вж. също Georgieva, L. Article 10 — In: Kuner, C., Bygrant, L.A. и Docksey, C. The EU General Data Protection Regulation (GDPR). A Commentary, Oxford University Press, 2020, p. 389.
42 Вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения) (C‑439/19, EU:C:2021:504, т. 101).
43 Решение от 5 декември 2006 г., Cipolla и др. (C‑94/04 и C‑202/04, EU:C:2006:758, т. 26).
44 Вж. в този смисъл решения от 17 юли 2008 г., Coleman (C‑303/06, EU:C:2008:415, т. 38 и 46), от 7 юли 2011 г., Agafiţei и др. (C‑310/10, EU:C:2011:467, т. 34), и от 20 октомври 2022 г., Curtea de Apel Alba Iulia и др. (C‑301/21, EU:C:2022:811, т. 64 и 69 и цитираната съдебна практика).
45 Решения от 7 юли 2011 г., Agafiţei и др. (C‑310/10, EU:C:2011:467, т. 31—33), от 9 март 2017 г., Милкова (C‑406/15, EU:C:2017:198, т. 44), и от 17 октомври 2024 г., Zetschek (C‑349/23, EU:C:2024:889, т. 25 и цитираната съдебна практика).
