–

за AV, BT, CV и DW, от G. Graziani и C. Ingrillì, avvocati,

–

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от E. De Bonis и F. Sclafani, avvocati dello Stato,

–

за Европейската комисия, от D. Recchia и F. van Schaik, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3), както и на клаузи 4 и 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между AV, BT, CV и DW, непрофесионални магистрати, и Ministero della Giustizia (Министерство на правосъдието, Италия) по повод на искането на тези магистрати за същото икономическо и правно третиране като прилаганото за редовите магистрати.

3

Клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, озаглавена „Приложно поле“, предвижда:

„Настоящото споразумение се прилага за работници на срочни трудови договори, които имат трудов договор или трудово правоотношение определени от закон, колективен трудов договор или практика във всяка държава членка“.

4

Клауза 4 от Рамковото споразумение, озаглавена „Принцип на недискриминация“, предвижда:

„1. По отношение на условията за наемане на работа, работниците на срочни трудови договори не се третират по по-неблагоприятен начин спрямо работници на постоянен трудов договор[ в сходно положение], само защото имат срочен договор или правоотношение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини.

2. Където е уместно, се прилага принципът на pro rata temporis.

[…]“.

5

Клауза 5 от Рамковото споразумение, озаглавена „Мерки за предотвратяване на злоупотребата“, гласи:

„1. За да предотвратят злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, държавите членки, след консултация със социалните партньори в съответствие с националното законодателство, колективните трудови договори или практика, и/или социалните партньори, когато няма еквивалентни правни мерки за предотвратяване на злоупотребата, въвеждат, по начин, който отчита специфичните сектори и/или категории работници, една или повече от следните мерки:

2. Държавите членки след консултация със социалните партньори и/или социалните партньори, когато е подходящо, определят при какви условия срочните трудови договори или правоотношения:

6

Член 7 от Директива 2003/88, озаглавен „Годишен отпуск“, гласи:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.

2.   Минималният период за платен годишен отпуск не може да се замества с финансово обезщетение, освен при прекратяване на трудовото правоотношение“.

7

Член 106 от Конституцията гласи:

„Назначаването на магистрати се осъществява чрез конкурс.

Законът за съдебната система допуска назначаването, включително чрез избор, на непрофесионални магистрати [magistrati onorari] на всички длъжности, отредени за състави от един съдия.

[…]“.

8

Кралски указ № 12 — Ordinamento giudiziario (Кралски указ № 12 за съдебната система) от 30 януари 1941 г. (GURI бр. 28 от 4 февруари 1941 г.), в редакцията му, приложима към фактите по главното производство (наричан по-нататък „Кралски указ № 12“), в член 4, параграфи 1 и 2 предвижда:

„1.   Съдебната система се състои от младши съдии [стажант-магистрати], от съдиите от всяко от нивата в съдилищата, както и от прокурорите.

2.   В качеството си на непрофесионални магистрати принадлежат към съдебната система: съдиите-помирители, заместник- помирителите, непрофесионалните съдии от първоинстанционните съдилища, заместник-прокурорите, експертите от първоинстанционните съдилища с обща компетентност и от отделението на апелативния съд за непълнолетни, както и заседателите в Касационния съд и експертите по трудовоправни спорове при изпълнение на съдебните им функции“.

9

Член 42 bis от този указ предвижда, че „[н]епрофесионалните съдии могат да бъдат назначени в първоинстанционните съдилища с обща компетентност“.

10

Съгласно член 42 ter от този указ:

„Непрофесионални съдии в първоинстанционните съдилища се назначават със заповед на правосъдния министър в съответствие с решението на Висшия съдебен съвет по предложение на местно компетентния съдебен съвет в състава, предвиден в член 4, параграф 1 от [legge n. 374 — Istituzione del giudice di pace (Закон № 374 за създаване на мирови съд) от 21 ноември 1991 (GURI бр. 278 от 27 ноември 1991 г.)]“.

11

Член 42 quinquies от Кралски указ № 12 предвижда, че „непрофесионални съдии в първоинстанционния съд се назначават за срок от три години“ и че „след изтичането на срока изпълняващият длъжността може да бъде преназначен еднократно“. От акта за преюдициално запитване е видно, че редица разпоредби, приети след 2005 г., въвеждат изключения от възможността непрофесионалните съдии да бъдат преназначени еднократно.

12

Член 42 sexies от този указ гласи:

„Непрофесионалният съдия в първоинстанционния съд престава да изпълнява длъжността си:

[…]“.

13

Член 42 septies от този указ предвижда:

„Непрофесионалният съдия в първоинстанционния съд е длъжен да спазва mutatis mutandis задълженията, предвидени за редовите магистрати. Непрофесионалният съдия има право само на обезщетенията и другите права, изрично предоставени в закона конкретно за служебното правоотношение на непрофесионален магистрат“.

14

Член 43 bis от същия указ гласи:

„Редовите съдии и непрофесионалните съдии упражняват в първоинстанционния съд с обща компетентност съдебната дейност, възложена им от председателя на съда или, ако съдът е разпределен в отделения, от председателя или друг магистрат, който ръководи отделението.

Непрофесионалните съдии в първоинстанционния съд не могат да провеждат съдебно заседание, освен когато редовите съдии са възпрепятствани или няма достатъчно редови съдии.

В контекста на условията и реда за възлагане, посочени в първа алинея, следва да се прилага критерият на непрофесионалните съдии да не се поверяват:

15

Член 71 от Кралския указ № 12 гласи:

„Непрофесионални магистрати могат да бъдат назначавани в прокуратурата на първоинстанционните съдилища с обща компетентност в качеството на заместник-прокурори за изпълнението на функциите, посочени в член 72, и на другите конкретно възложени им от закона функции.

Непрофесионалните заместник-прокурори се назначават по начина, предвиден за непрофесионалните съдии в първоинстанционните съдилища. За тях се прилагат разпоредбите на членове 42 ter, 42 quater, 42 quinquies и 42 sexies“.

16

Член 72 от този указ предвижда:

„В производствата, по които съдът се произнася в състав от един съдия, функциите на прокуратурата могат да се изпълняват чрез поименно делегиране на правомощия от прокурора в съда с обща компетентност:

По наказателни дела се прилага и критерият да не се делегират функциите на прокуратурата в производства за престъпления, различни от тези, за които наказателното преследване е образувано по лично явяване на дееца, в съответствие с разпоредбите на член 550 от Наказателно-процесуалния кодекс“.

17

С Decreto legislativo n. 116 — Riforma organica della magistratura onoraria e altre disposizioni sui giudici di pace, nonché disciplina transitoria relativa ai magistrati onorari in servizio, a norma della legge 28 aprile 2016, n. 57 (Законодателен декрет № 116 за структурната реформа на непрофесионалната магистратура и други разпоредби относно мировите съдии, както и преходна нормативна уредба относно непрофесионалните магистрати в активна служба, в съответствие със Закон № 57 от 28 април 2016 г.) от 13 юли 2017 г. (GURI, бр. 177 от 31 юли 2017 г., стр. 1, наричан по-нататък „Законодателен декрет № 116“), италианският законодател отменя разпоредбите на Кралски декрет № 12, посочени в точки 8—16 от настоящото решение.

18

Член 29 от Законодателен декрет № 116, изменен с legge n. 234 — Bilancio di previsione dello Stato per l’anno finanziario 2022 e bilancio pluriennale per il triennio 2022‑2024 (Закон № 234 за държавния бюджет за 2022 г. и многогодишния бюджет за 2022—2024 г.) от 30 декември 2021 г. (GURI, бр. 310 от 31 декември 2021 г., стр. 1), предвижда:

„1.   Непрофесионалните магистрати, които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет, могат да бъдат преназначени при подаване на заявление до навършване на 70 години.

2.   Непрофесионалните магистрати, които са на служба към датата на влизане в сила на настоящия декрет и не са преназначени, тъй като не са подали заявление или не са преминали успешно процедурата за атестация по параграф 3, имат право — без да се засяга правото им на отказ — на обезщетение в размер на 2500 евро бруто, преди приспадане на данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е участвал в заседания в продължение на най-малко 80 дни, и 1500 евро бруто, преди данъчните удръжки, за всяка година работа, през която магистратът е участвал в заседания в продължение на по-малко от 80 дни, но във всички случаи в рамките на общ лимит на служител в размер на 50000 евро бруто, преди данъчните удръжки. Прослуженото време за периоди, надвишаващи шест месеца, за целите на изчисляването на дължимото обезщетение по предходното изречение, се приравнява на една година. Получаването на обезщетението води до отказ от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от упражнявани преди това функции на непрофесионален магистрат.

3.   За целите на преназначаването, посочено в параграф 1, Висшият съдебен съвет организира с решение три отделни процедури за атестиране, които ще се провеждат всяка година през тригодишния период 2022—2024 г. Те се отнасят до непрофесионални магистрати на служба, които съответно към датата на влизане в сила на настоящия декрет са придобили:

[…]

5.   Заявлението за участие в процедурите за атестиране по параграф 3 предполага отказ от всякакви по-нататъшни претенции от какъвто и да е вид, произтичащи от упражнявани преди това функции на непрофесионален магистрат, без да се засяга правото на обезщетение по параграф 2, в случай че не се извърши преназначаване.

[…]“.

19

AV, BT, CV и DW са италиански непрофесионални магистрати. Тази категория магистрати се състои от юристи, които изпълняват съдебни функции извън основната си професионална дейност за теоретично ограничен период и които не са членове на съдебната система. По-конкретно, жалбоподателите в главното производство изпълняват функциите на procuratore onorario aggiunto (непрофесионален заместник-прокурор) и на giudice onorario (непрофесионален съдия).

20

След като са изпълнявали функциите си над шестнадесет години, на 23 март 2016 г. жалбоподателите сезират с жалба Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Регионален административен съд Лацио, Италия), който е първоинстанционният съд по главното производство, като искат по-специално да им бъде признато същото икономическо и правно третиране като това на редовите магистрати.

21

Тъй като жалбата е отхвърлена с решение на този съд от 1 септември 2021 г., жалбоподателите в главното производство подават въззивна жалба до Consiglio di Stato (Държавен съвет, Италия), запитващата юрисдикция.

22

Запитващата юрисдикция отбелязва, от една страна, че режимът, приложим за редовите магистрати, не може да се приложи автоматично към непрофесионалните магистрати поради различията, произтичащи от съответните разпоредби на Кралски указ № 12, които характеризират функциите, условията на труд и вида на отношенията между тези магистрати и публичната администрация.

23

По-конкретно, според нея положението на непрофесионалните магистрати се различава от това на редовите магистрати по няколко основни аспекта, а именно начина, по който са наемани на работа, изключителния и непостоянен характер на съдебната им дейност, правилата относно несъвместимостта на дейностите, продължителността на трудовото правоотношение, пределите на съдебната им дейност, режима на тяхното заплащане и на социално осигуряване, както и естеството на отношенията им с публичната администрация.

24

От друга страна, запитващата юрисдикция все пак отбелязва, че непрофесионалните магистрати извършват реални и ефективни престации, които не са нито изцяло странични, нито допълнителни и за които получават обезщетения с характер на възнаграждение, така че съгласно практиката на Съда те попадат в обхвата на понятието „работници на срочни трудови договори“ по смисъла на клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение.

25

В това отношение посочената юрисдикция изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на разглеждания в главното производство режим за непрофесионалните магистрати, доколкото, първо, този режим ги лишавал от възможността да ползват право на платен отпуск, както и от всякаква форма на социална закрила.

26

Второ, тази юрисдикция иска да установи съвместимостта на посочения режим с правото на Съюза, при положение че различни национални законодателни актове, които дерогират член 42 quinquies от Кралски указ № 12, са позволили последователно подновяване на трудовото правоотношение на непрофесионалните магистрати и по този начин — удължаване на срока на трудовото им правоотношение. По-конкретно тя иска да се установи дали мотивите, изтъкнати от италианския законодател, за да обоснове последователните подновявания на трудовите правоотношения на тези магистрати, а именно по-специално необходимостта да се изчака структурната реформа на непрофесионалната магистратура и междувременно да се осигури непрекъснатост на правораздаването, могат да се квалифицират като обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение. В този контекст запитващата юрисдикция иска да установи и дали е целесъобразно да се вземат предвид благоприятните компенсаторни последици, произтекли за заинтересованите лица от дерогирането на правилото по член 42 quinquies от Кралски декрет № 12, при положение че благодарение на тези дерогации функциите на непрофесионалните магистрати са удължавани почти автоматично.

27

При тези обстоятелства Consiglio di Stato (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

28

Според италианското правителство преюдициалните въпроси са недопустими.

29

Що се отнася до първия въпрос, това правителство подчертава, че в акта за преюдициално запитване Conseil d’État (Държавен съвет) посочва, че разликата в третирането между редовите и непрофесионалните магистрати, що се отнася до правото на платен отпуск, на режим на социална закрила и на задължително осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване, е отстранена след влизането в сила на Законодателен декрет № 116 и че можело да се окажат изпълнени условията за прилагане по аналогия на този декрет към правоотношенията, предмет на главното производство.

30

Така, преди да сезира Съда с преюдициалното си запитване, тази юрисдикция е трябвало да анализира по-задълбочено възможността за прилагане по аналогия на Законодателен декрет № 116 в контекста на спора в главното производство. Всъщност само със споменаване на тази възможна приложимост не можела да се обясни връзката, която според тази юрисдикция съществува между посочените разпоредби на правото на Съюза и съответните разпоредби от италианското право.

31

Що се отнася до втория въпрос, италианското правителство счита, че стабилизирането на трудовото правоотношение на непрофесионалните магистрати, произтичащо от изменението на член 29 от Законодателен декрет № 116, е трябвало да бъде взето предвид от запитващата юрисдикция, преди да отправи до Съда настоящото преюдициално запитване. С това стабилизиране италианското законодателство относно непрофесионалните магистрати ставало съвместимо с клаузи 4 и 5 от Рамковото споразумение, което придавало хипотетичен характер на втория въпрос.

32

В тази насока следва да се припомни, че само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда, които се ползват с презумпция за релевантност. Ето защо, след като поставеният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе, освен ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство или ако проблемът е от хипотетично естество, или още ако Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на посочения въпрос (решение от 27 април 2023 г., AxFina Hungary, C‑705/21, EU:C:2023:352, т. 27).

33

Освен това, в рамките на производството по член 267 ДФЕС, основано на ясно разделение на правомощията между националните юрисдикции и Съда, само националният съд е компетентен да тълкува и прилага разпоредбите на националното право, докато Съдът е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на акт на Съюза с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция (решение от 27 април 2023 г., AxFina Hungary, C‑705/21, EU:C:2023:352, т. 28).

34

В случая следва да се констатира, че запитващата юрисдикция е изложила ясно фактическия и правен контекст на преюдициалните въпроси в рамките на спор, който видимо не е хипотетичен или фиктивен. Нещо повече, тя изрично отбелязва, че Законодателен декрет № 116 не е приложим ratione temporis към спора в главното производство.

35

Освен това, съгласно съдебната практика, припомнена в точки 32 и 33 от настоящото решение, Съдът не следва да преценява дали запитващата юрисдикция, която е изложила необходимите данни от фактическа и правна страна, за да се даде полезен отговор на поставените преюдициални въпроси, е трябвало да извърши по-задълбочен анализ на националната правна рамка, която тя установява съгласно своите правомощия, преди да сезира Съда с настоящото преюдициално запитване.

36

От това следва, че преюдициалните въпроси са допустими.

37

С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7 от Директива 2003/88 и клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за разлика от предвиденото от нея за редовите магистрати, непрофесионалните магистрати нямат право да им се плаща обезщетение през ваканционния период, когато съдебната дейност е преустановена, нито право да ползват режим на социална закрила и на задължително осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване.

38

Следва да се припомни, че клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение въвежда забрана работниците на срочни трудови договори да се третират — само защото извършват дейност по силата на срочен договор — по по-неблагоприятен начин по отношение на условията за наемане на работа спрямо работниците на трудов договор за неопределено време в сходно положение, освен ако различното третиране не е оправдано от обективни причини (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 32).

39

На първо място, следва да се отбележи, че Съдът вече е постановил, че понятието „работник на срочен трудов договор“, посочено в клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща мировия съдия, назначен за ограничен период от време, който в рамките на функциите си извършва реални и ефективни престации, които не са нито изцяло странични, нито допълнителни и за които получава плащания с характер на възнаграждение (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 30).

40

Доколкото от акта за преюдициално запитване е видно, че мировите съдии са „непрофесионални“ магистрати, които принадлежат към италианската съдебна система, тази съдебна практика може да се приложи и по отношение на разглежданите в главното производство магистрати. Така тези магистрати по принцип могат да попаднат в обхвата на понятието „работник на срочен трудов договор“, посочено в клауза 2, точка 1 от Рамковото споразумение, при условие че извършват реални и ефективни престации, които не са нито изцяло странични, нито допълнителни и за които получават плащания с характер на възнаграждение, което трябва да се провери от запитваща юрисдикция.

41

Що се отнася до понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от това рамково споразумение, Съдът вече е приел, че тези условия включват условията, свързани с възнагражденията и пенсиите, които са функция на трудовото правоотношение, с изключение на условията относно пенсиите, които произтичат от законоустановена схема на социално осигуряване. Съдът е постановил също, че за да се определи дали дадена мярка спада към това понятие, решаващ е именно критерият за наемане на работа, и по-специално трудовото правоотношение, установено между работника и неговия работодател (вж. в този смисъл решения от 20 декември 2017 г., Vega González, C‑158/16, EU:C:2017:1014, т. 30, и от 7 април 2022 г.Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 36).

42

Следователно, ако режим на социална закрила и на задължително осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване като този за редовите магистрати зависи от трудовото им правоотношение, той може да попадне в обхвата на понятието „условие за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4 от Рамковото споразумение, което запитващата юрисдикция следва да провери.

43

Освен това, що се отнася до плащането на обезщетение през ваканционния период, при преустановена съдебна дейност, като обезщетението, на което имат право редовите магистрати, следва да се припомни, че посочените в клауза 4 от това рамково споразумение „условия за наемане на работа“ включват правото на платен годишен отпуск (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 38).

44

На трето място, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда принципът на недопускане на дискриминация, който е намерил конкретен израз в клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение, изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 141).

45

За да се прецени дали съответните лица извършват същата или подобна работа по смисъла на Рамковото споразумение, в съответствие с клауза 3, точка 2 и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение следва да се установи дали — предвид съвкупност от фактори като естеството на работата, изискванията за квалификация и условията на труд — може да се приеме, че тези лица се намират в сходно положение (решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 143).

46

В случая запитващата юрисдикция, от една страна, изтъква поредица от различия между правните и икономическите режими, приложими по отношение на разглежданите магистрати, и подчертава по-конкретно реда и условията за назначаване на непрофесионалните магистрати, теоретично временната продължителност на трудовото им правоотношение, вида на делата, които тези магистрати имат право да разглеждат, както и специфичното им възнаграждение.

47

От друга страна, от акта за преюдициално запитване е видно, че непрофесионалните магистрати и редовите магистрати имат едни и същи задължения и отговорности и подлежат на един и същ контрол. Освен това е безспорно, че непрофесионалните магистрати упражняват съдебна дейност.

48

При тези обстоятелства запитващата юрисдикция, която единствена е компетентна да прецени фактите, следва да установи дали непрофесионални магистрати като разглежданите в главното производство се намират в положение, сходно с това на редовите магистрати (вж. в този смисъл решение от 16 юли 2020 г., Governo della Repubblica italiana (Статут на италианските мирови съдии), C‑658/18, EU:C:2020:572, т. 148 и цитираната съдебна практика).

49

В това отношение следва да се отбележи, че различното третиране на редовите и на непрофесионалните магистрати, изтъкнато от жалбоподателите в главното производство, се състои в това, че в сравнение с редовите магистрати, които изпълняват функции, сходни с тези на непрофесионалните магистрати, последните са лишени от каквото и да било обезщетение през ваканционния период, когато съдебната дейност е преустановена, така и от правото да ползват режим на социална закрила и на задължително осигуряване.

50

Ако се установи, че непрофесионалните съдии като жалбоподателите в главното производство се намират в сходно положение с това на редовите съдии, трябва да се провери дали съществуват обективни причини, които оправдават такава разлика в третирането.

51

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика констатираното неравно третиране трябва да бъде обосновано с наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за наемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, позволяващи да се провери дали това неравно третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. Посочените характеристики могат да произтичат по-специално от специфичното естество на задачите, за чието изпълнение са сключени срочни трудови договори, и от присъщите на тези задачи особености или евентуално от преследването на законосъобразна цел на социалната политика на държава членка (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 41 и цитираната съдебна практика).

52

От практиката на Съда следва, първо, че преследваните от италианския законодател цели, а именно отразяване на различията в упражняване на професията при непрофесионалните съдии и при редовите магистрати, могат да се приемат за „обективна причина“ по смисъла на клауза 4, точка 1 и/или точка 4 от Рамковото споразумение, при условие че отговарят на реална потребност, годни са да постигнат преследваната цел и са необходими в това отношение. Второ, Съдът е констатирал, че различията между процедурите за назначаване на непрофесионални съдии и редови магистрати, и по-специално особеното значение, придадено от националния правен ред, и по-конкретно от член 106, първа алинея от Конституцията, на конкурсите, специално създадени за назначаване на редови магистрати, изглежда, показват специфичното естество на задачите, за които последните трябва да поемат отговорност, както и различната квалификация, която се изисква за изпълнение на тази задачи (вж. по аналогия решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 45 и 46).

53

При това положение наличието на първоначален конкурс, който е създаден специално за назначаване на съдийска длъжност на редовите магистрати и не се изисква за назначаването на непрофесионални съдии, позволява да се изключи възможността последните да се ползват изцяло от правата на редовите магистрати (вж. по аналогия решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 47).

54

При все това, макар някои разлики в третирането да могат да се обосноват с различията в изискваната квалификация и с естеството на задачите, за които редовите магистрати трябва да поемат отговорност, изключването на всякакво право на платен отпуск, както и на всякаква форма на социалноосигурителна закрила по отношение на непрофесионалните съдии не може да се допусне с оглед на клауза 4 от Рамковото споразумение (вж. по аналогия решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 53).

55

Що се отнася по-конкретно до правото на отпуск, следва да се припомни, че съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 „държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици“.

56

Освен това, от текста на Директива 2003/88 и от практиката на Съда следва, че макар да са компетентни да определят условията за упражняване и осъществяване на правото на платен годишен отпуск, държавите членки са длъжни да не обвързват с каквото и да е условие самото съществуване на това право, което следва пряко от тази директива (решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 50 и цитираната съдебна практика).

57

Накрая, следва да се припомни, че съгласно клауза 4, точка 2 от Рамковото споразумение, където е уместно, се прилага принципът на pro rata temporis.

58

При това положение не е видно, че посоченото в точка 49 от настоящото решение различно третиране отговаря на реална потребност, годно е за постигане на преследваната цел и е необходимо в това отношение, което запитващата юрисдикция следва да провери.

59

С оглед на всички тези съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 7 от Директива 2003/88 и клауза 4 от Рамковото споразумение трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която, за разлика от предвиденото от нея за редовите магистрати, непрофесионалните магистрати, намиращи се в сходно положение, нямат право да им се плаща обезщетение през ваканционния период, когато съдебната дейност е преустановена, нито право да ползват режим на социална закрила и на задължително осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване.

60

С втория си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали клауза 5 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която трудовото правоотношение на непрофесионалните магистрати може да бъде подновявано последователно, без за ограничаване на злоупотребата с тези подновявания да са предвидени ефективни и възпиращи санкции или преобразуване на трудовото правоотношение на тези магистрати в трудово правоотношение за неопределено време.

61

Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение задължава държавите членки, с цел предотвратяване на злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, да приемат като ефективна и обвързваща най-малко една от изброените в нея мерки, когато във вътрешното им право няма еквивалентни правни мерки. Така изброените в точка 1, букви а)—в) от посочената клауза мерки, три на брой, са свързани съответно с обективните причини, които оправдават подновяването на такива трудови договори или правоотношения, с максималната обща продължителност на тези последователни срочни трудови договори или правоотношения и с броя на техните подновявания (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 74).

62

Съгласно постоянната съдебна практика, макар държавите членки да разполагат със свобода на преценка относно мерките за предотвратяване на злоупотребите при тези подновявания, те не могат да поставят под въпрос целта или полезното действие на Рамковото споразумение (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии), C‑236/20, EU:C:2022:263, т. 58).

63

По-конкретно понятието за обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение трябва да се разбира като отнасящо се до точни и конкретни обстоятелства, които характеризират определена дейност и поради това могат да оправдаят в този особен контекст използването на последователни срочни трудови договори. Тези обстоятелства могат да произтичат по-специално от особеното естество на задачите, за чието осъществяване са сключени такива договори, и от присъщите характеристики на задачите или евентуално от преследването на законна цел, свързана със социалната политика на държава членка (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 87).

64

В този контекст подновяването на срочни трудови договори или правоотношения за задоволяване на нужди, които в действителност имат не временен, а напротив, постоянен и траен характер, не е оправдано по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение. Всъщност подобно използване на срочни трудови договори или правоотношения е в пряко противоречие с предпоставката, на която се основава Рамковото споразумение, а именно че трудовите договори за неопределено време са общата форма на трудовите правоотношения, въпреки че срочните трудови договори са характерни за заетостта в някои отрасли, занятия и дейности (решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 100 и цитираната съдебна практика).

65

Поради това спазването на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение изисква конкретна проверка дали подновяването на последователните срочни трудови договори или правоотношения цели да удовлетвори временни нужди и дали дадена национална разпоредба в действителност не се използва за задоволяване на свързани с персонала постоянни и трайни нужди на работодателя (вж. в този смисъл решение от 26 ноември 2014 г., Mascolo и др., C‑22/13, C‑61/13—C‑63/13 и C‑418/13, EU:C:2014:2401, т. 101 и цитираната съдебна практика).

66

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че въведените с италианската правна уредба дерогации от правилото, установено в член 42 quinquies от Кралски указ № 12, според което непрофесионални съдии се назначават за срок от три години и трудовото им правоотношение може да бъде подновено само веднъж, са позволили многократно подновяване на трудовото правоотношение на жалбоподателите в главното производство. Освен това от информацията, с която разполага Съдът, не личи тази правна уредба да е предвиждала „еквивалентни правни мерки“ по смисъла на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение с цел предотвратяване на злоупотреба, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, или пък възможността за преобразуване на трудовото правоотношение на непрофесионални магистрати като жалбоподателите в главното производство в трудово правоотношение за неопределено време.

67

Според италианското правителство тези дерогации били въведени като „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение с цел да се оправдае подновяването на трудовите правоотношения на непрофесионалните магистрати. Всъщност тези подновявания били необходими, докато се чака структурната реформа на непрофесионалната магистратура, проведена едва през 2021 г., за да се осигури непрекъснатост на правораздаването.

68

В това отношение следва да се отбележи, че несъмнено непрекъснатостта на правораздаването може да представлява преследвана от Италианската република легитимна цел, която да оправдае подновяването на някои трудови правоотношения на непрофесионални магистрати.

69

Трябва обаче да се припомни, че трудовото правоотношение на жалбоподателите в главното производство, постъпили на служба от 1995 г., е подновявано многократно и едва през 2021 г. след изменението на Законодателен декрет № 116 италианският законодател въвежда механизъм, който да стабилизира трудовото правоотношение на непрофесионалните магистрати.

70

При това положение се оказва, което следва да се провери от запитващата юрисдикция, че с оглед на техния брой подновяванията на трудовото правоотношение на жалбоподателите в главното производство, изглежда, са били използвани не за задоволяване на нужди от временен характер, например поради внезапно и непредвидимо увеличение на броя на съдебните дела, а за да се отговори на постоянни и трайни нужди на италианската съдебна система.

71

Освен това следва да се припомни, че при липсата на каквато и да било санкция, която може да предотврати, а евентуално и да санкционира злоупотребата при използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, в решение от 7 април 2022 г., Ministero della Giustizia и др. (Статут на италианските мирови съдии) (C‑236/20, EU:C:2022:263), относно правна уредба, приложима за непрофесионалните магистрати — несъмнено различна от уредбата в Кралски декрет № 12 — Съдът постановява, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която срочното трудово правоотношение може да бъде подновявано последователно най-много три пъти за по четири години и общата му продължителност не може да надхвърля 16 години и която уредба не предвижда възможност да се санкционира по ефективен и възпиращ начин злоупотребата при подновяването на трудовите правоотношения.

72

Ето защо — освен ако не установи друго преценката на фактическите обстоятелства по главното производство, която запитващата юрисдикция следва да извърши — трябва да се приеме, че разглежданата в главното производство правна уредба не е оправдана от „обективна причина“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, която да позволи предотвратяване на злоупотреба, произтичаща от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения.

73

В това отношение е ирелевантен доводът, че подновяванията на трудовите правоотношения на непрофесионалните магистрати, разглеждани в главното производство, пораждат предполагаеми положителни последици, тъй като тези последици не представляват обстоятелства, които могат да се квалифицират като „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение, съгласно тълкуването в съдебната практика, посочена в точка 63 от настоящото решение.

74

С оглед на всички изложени по-горе съображения на втория въпрос следва да се отговори, че клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която трудовото правоотношение на непрофесионалните магистрати може да бъде подновявано последователно, без за ограничаване на злоупотребата с тези подновявания да са предвидени ефективни и възпиращи санкции или преобразуване на трудовото правоотношение на тези магистрати в трудово правоотношение за неопределено време.

75

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши: