1)

Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), административна практика на данъчен орган — като разглежданата в настоящия случай, с която се налагат допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си, която се състои в определяне на данъчното събитие и изискуемостта на данъка към момента на предоставяне на услугите в рамките на производство по несъстоятелност, когато възнаграждението на синдика е определено от съда по несъстоятелността или от събранието на кредиторите, вследствие на което данъчнозадълженото лице е длъжно да издава фактури не по-късно от 15-ия ден от месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие за облагане с ДДС?

2)

Допускат ли членове 63, 64 и 66 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност административна практика на данъчен орган като разглежданата в настоящия случай, която се състои в налагане на допълнителни задължения за плащане на данъчнозадълженото лице — професионално дружество с ограничена отговорност (SPRL), чрез което синдиците могат да упражняват професията си — тъй като е издало фактури и е събрало ДДС едва на датата на получаване на плащанията за предоставените в рамките на производството по несъстоятелност услуги, въпреки че събранието на кредиторите е определило, че плащането на възнаграждението на синдика зависи от наличието на ликвидност по сметките на длъжниците?

3)

Достатъчно ли е, за да се признае право на приспадане — в случай на съвместно брандиране между адвокатска кантора и данъчнозадълженото лице — при доказване, че е налице пряка и непосредствена връзка между получените и извършените от данъчнозадълженото лице доставки, то да докаже след споразумението увеличение на оборота/стойността на облагаемите сделки без допълнителни оправдателни документи? При утвърдителен отговор, кои критерии трябва да се вземат предвид, за да се определи действителният обхват на правото на приспадане?

4)

Трябва ли общият принцип на правото на Съюза за зачитане на правото на защита да се тълкува в смисъл, че когато в хода на национално административно производство при решението по възражение срещу акт за установяване на задължения, с който се определя заплащане на допълнителен ДДС, са приети нови фактически и правни доводи в сравнение със съдържащите се в доклада за данъчна проверка, на който се основава решението за издаване на посочения акт, и до постановяване на решението на съда, който разглежда делото по същество, на данъчнозадълженото лице са били предоставени временни мерки за съдебна защита, като е било спряно изпълнението на вземането, сезираният да разгледа делото по същество съд може да приеме, че този принцип не е бил нарушен, без да проверява дали при липсата на такова нарушение производството би могло да има различен резултат?