–

за Úrad pre verejné obstarávanie, от V. Országhová,

–

за словашкото правителство, от E. V. Larišová и S. Ondrášiková, в качеството на представители,

–

за чешкото правителство, от L. Halajová, M. Smolek и J. Vláčil, в качеството на представители,

–

за френското правителство, от R. Bénard и A. Daniel, в качеството на представители,

–

за австрийското правителство, от J. Schmoll, M. Fruhmann и M. Winkler-Unger, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от G. Gattinara, R. Lindenthal и G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква в) и параграфи 6 и 7 от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237), изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 година за изменение на директиви 89/665/ЕИО и 92/13/ЕИО на Съвета с оглед повишаване на ефективността на процедурите за преразглеждане при възлагане на обществени поръчки (OВ L 335, 2007 г., стр. 31) (наричана по-нататък „Директива 89/665“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между INGSTEEL spol. s r. o. и Словашката република, действаща чрез Úrad pre verejné obstarávanie (Служба за обществени поръчки, Словакия), по повод на иск за обезщетение, предявен от това дружество вследствие на незаконосъобразното изключване на сдружението, на което то е член (наричано по-нататък „сдружението оферент“), от процедура за възлагане на обществена поръчка, започната от Slovenský futbalový zväz (Словашка футболна асоциация, наричана по-нататък „възлагащият орган“).

3

Шесто съображение на Директива 89/665 има следния текст:

„като има предвид, че е необходимо да се осигури наличието на адекватни процедури във всички държави членки, разрешаващи анулирането на решения, взети неправомерно и обезщетяването на лица, ощетени от дадено нарушение“.

4

Член 1 от тази директива, озаглавен „Приложно поле и наличие на процедури за преразглеждане“, гласи:

„1.   Настоящата директива се прилага за поръчките, посочени в Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки [ОВ L 134, 2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116], освен ако такива поръчки не са изключени от приложното поле на директивата съобразно членове 10—18 от същата директива.

[…]

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят, че по отношение на обществените поръчки, попадащи в приложното поле на Директива [2004/18], решения, взети от възлагащите органи, могат да бъдат ефективно преразглеждани, и по-специално възможно най-бързо в съответствие с условията, предвидени в членове 2—2е от настоящата директива, на основание, че тези решения са нарушили правото на Общността в областта на обществените поръчки или националните норми, транспониращи това право.

2.   Държавите членки гарантират, че не съществува дискриминация между предприятията, претендиращи за нанесена им вреда в контекста на процедура за предоставяне на поръчка, в резултат от разграничаването, което настоящата директива прави между националните норми, транспониращи правото на Общността, и други национални норми.

3.   Държавите членки гарантират достъпност до процедурите по преразглеждане съгласно подробни разпоредби, които държавите членки могат да установят, най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение.

[…]“.

5

Член 2, озаглавен „Изисквания относно процедурите за преразглеждане“, гласи:

„1.   Държавите членки гарантират, че мерките, приети относно процедурите за преразглеждане, уточнени в член 1, включват правомощия, които да позволяват:

[…]

6.   Когато се търси обезщетение на основание, че дадено решение е взето неправомерно, държавите членки могат да предвидят оспорваното решение да трябва първо да бъде отменено от орган, притежаващ необходимите правомощия.

7.   С изключение на случаите, предвидени в членове 2г—2е, последиците от упражняването на посочените в параграф 1 от настоящия член правомощия относно договор, сключен вследствие възлагането на обществената поръчка, се уреждат от националното право.

Освен това, с изключение на случаите, когато трябва да се отмени решение преди постановяването на обезщетение за вреди, държавата членка може да предвиди, че след сключването на договор по реда на член 1, параграф 5, параграф 3 от настоящия член или членове 2а—2е, правомощията на органа, отговарящ за процедурите по преразглеждане, се ограничават до постановяване на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение.

[…]“.

6

Съгласно съображение 36 от Директива 2007/66:

„Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, провъзгласени по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз. Тя по-специално има за цел да осигури пълно зачитане на правото на ефективни средства за правна защита и правото на справедлив съдебен процес, в съответствие с член 47, първа и втора алинея от Хартата“.

7

Съгласно член 3, параграф 1, буква а) от Zákon č. 514/2003 Z. z. o zodpovednosti za škodu sclusobenαpri výkone verejnej moci (Закон № 514/2003 за отговорността за вреди, причинени при упражняване на публична власт) от 28 октомври 2003 г. (Zbierka zákonov, № 215, 2003 г., стр. 3966), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Закон № 514/2003“), държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразно решение, постановено от органи на публична власт при упражняване на публична власт.

8

Съгласно член 5, параграф 1 от този закон право на обезщетение за вреди има участник в производството, на когото е причинена вреда вследствие на постановеното в това производство незаконосъобразно решение.

9

Съгласно член 6, параграф 1 от посочения закон правото на обезщетение може да се претендира само когато това решение е било отменено или изменено поради незаконосъобразност от компетентен орган. Съдът, който се произнася по обезщетението, е обвързан от решението на този орган.

10

Съгласно член 15, параграф 1 от същия закон правото на обезщетение за вреди, причинени от нередовна административна процедура, трябва да се разгледа предварително въз основа на писмена молба за предварително разглеждане на неговото право, подадена от увреденото лице до компетентния орган.

11

В член 16, параграф 4 от Закон № 514/2003 се посочва, от една страна, че ако този орган не уважи молбата или ако уведоми писмено увреденото лице, че няма да я уважи, това лице може да сезира съд, който да се произнесе по нея, и от друга страна, че с иска си пред съда посоченото лице може да търси обезщетение само ако не излиза извън пределите на претенцията и на правното основание, които са били предмет на предварителното разглеждане.

12

Член 17, параграф 1 от този закон предвижда, че на обезщетяване подлежат само действителните вреди и пропуснатите ползи, освен ако специални разпоредби предвиждат друго.

13

С обявление, публикувано на 16 ноември 2013 г., възлагащият орган започва процедура за възлагане на обществена поръчка за реконструкцията, модернизацията и изграждането на шестнадесет футболни стадиона. Сдружението оферент участва в посочената процедура.

14

Тъй като счита, че това сдружение не отговаря на посочените в обявлението за поръчката изисквания, отнасящи се по-специално до неговото икономическо и финансово състояние, възлагащият орган решава да го изключи от процедурата за възлагане на поръчката. Решението за изключване е потвърдено с решение на ответника в главното производство от 9 май 2014 г., а след това и с решение на неговия Висш съвет от 7 юли 2014 г. Тъй като с решение от 13 януари 2015 г. Krajský súd v Bratislave (Окръжен съд Братислава, Словакия) отхвърля жалбата срещу последното решение, посоченото сдружение обжалва решението за отхвърляне пред Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република).

15

След като отправя до Съда преюдициално запитване, по което е постановено решение от 13 юли 2017 г., Ingsteel и Metrostav (C‑76/16, EU:C:2017:549), Najvyšší súd Slovenskej republiky (Върховен съд на Словашката република) отменя решенията от 9 май и 7 юли 2014 г. На 3 април 2018 г. ответникът в главното производство приема ново решение, с което разпорежда на възлагащия орган да отмени изключването на сдружението оферент от разглежданата процедура за възлагане на обществена поръчка.

16

Тъй като междувременно тази процедура е приключила със сключването на рамков договор с единствения оферент, останал след изключване на сдружението, ищецът в главното производство предявява пред запитващата юрисдикция, Okresný súd Bratislava II (Районен съд Братислава II, Словакия), иск за обезщетение за вредите, които твърди, че е претърпял в резултат на незаконосъобразните решения на ответника в главното производство и на неговия Висш съвет.

17

Пред запитващата юрисдикция ищецът в главното производство твърди, че вредите са настъпили в резултат на незаконосъобразното изключване на сдружението оферент от разглежданата обществена поръчка, тъй като спечелилият оферент е получил поръчката само благодарение на това изключване. По същество той счита, че ако сдружението не беше изключено от разглежданата процедура за възлагане, то щеше да получи поръчката, тъй като офертата му е била по-изгодна от тази на спечелилия оферент и то e отговаряло на всички условия в обявлението за поръчката.

18

За да се определи размерът на вредите, които твърди, че е претърпял, ищецът в главното производство възлага изготвянето на експертиза, която да определи размера на пропуснатите ползи от така загубената поръчка. Въз основа на тази експертиза той претендира пропуснати ползи от загубата на поръчката в размер на 819498,10 евро, без данък върху добавената стойност, както и обезщетение за вреди в размер на 2500 евро, съответстващо на разходите, направени за изготвянето на експертизата.

19

Пред запитващата юрисдикция ответникът в главното производство посочва, че сдружението оферент е било изключено в края на първия етап от процедурата за възлагане на разглежданата поръчка и че повторното му включване в тази процедура не би довело автоматично до възлагането на поръчката на това сдружение, тъй като възлагащият орган е трябвало да оцени неговата оферта по-задълбочено, и по-специално да провери дали предложената от него цена не е прекалено ниска.

20

Освен това, като се позовава в това отношение на решение от 17 март 2005 г., AFCon Management Consultants и др./Комисия (T‑160/03, EU:T:2005:107), ответникът в главното производство счита, че искането на ищеца в главното производство е чисто хипотетично. Представеното от последния експертно становище се основавало на фиктивни данни, като се има предвид по-специално, че в действителност не всички строителни работи, които са предвидени в разглежданата процедура за възлагане на обществената поръчка, са били непременно извършени.

21

В този контекст ищецът в главното производство посочва, че претенция, която по обективни причини не е установена със сигурност, не може да се квалифицира изначално като хипотетична. За разлика от действителните вреди, пропуснатите ползи се състояли не в намаляване на имуществото на увреденото лице, а в загуба на очакваната печалба, която може разумно да се очаква при нормално развитие на събитията и ако разглежданият незаконосъобразен акт не беше приет. Що се отнася до изпълнението на обществената поръчка, ищецът в главното производство посочва, че ако възлагащ орган започне процедура за възлагане на обществена поръчка, може да се предполага, че той има интерес от изпълнението на тази поръчка и че възнамерява да сключи договор със спечелилия оферент, какъвто впрочем бил настоящият случай, тъй като възлагащият орган е сключил договор със спечелилия оферент за всички строителни работи, предвидени във въпросната обществена поръчка.

22

С оглед на доводите на страните в главното производство запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 17 от Закон № 514/2003 е съвместим с Директива 89/665. Тя посочва, че в хода на воденото пред нея производство ищецът в главното производство е поискал обезщетение за пропусната възможност, като е използвал понятието „пропуснати ползи“, което е най-близко до правото на обезщетение за вреди, причинени от загубата на възможност, на която се позовава. Всъщност словашкото право не прави разграничение между различните категории подлежащи на обезщетяване вреди, така че загубата на възможност спада към категорията на пропуснатите ползи. Ищецът в главното производство добавя, че Съдът отдавна и последователно постановява, че в случай на незаконосъобразно изключване на оферент от процедура за възлагане на обществена поръчка, той има право да иска обезщетение за вредите, които е претърпял поради загубата на възможност, която не може да се приравни на пропуснати ползи и за която не се изисква толкова висока степен на вероятност за получаване на имуществена облага. Ставало въпрос за обезщетение за загубата на възможност да се реализира печалба, а не за обезщетение за самата печалба.

23

При тези обстоятелства Okresný súd Bratislava II (Районен съд Братислава II) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

24

Ответникът в главното производство оспорва допустимостта на преюдициалните въпроси, като твърди по същество, че те нямат значение за преценката на иска в главното производство, тъй като запитващата юрисдикция не е установила нито допустимостта на този иск, нито дори процесуалната легитимация на ищеца в главното производство. Освен това Съдът не бил компетентен да отговори на преюдициалните въпроси, тъй като с тях запитващата юрисдикция всъщност искала от Съда да преразгледа спора по главното производство или да даде указания относно процедурата, която трябва да се следва, в случай че тя реши да не присъди обезщетение за загуба на възможност.

25

В това отношение от постоянната практика на Съда следва, че в рамките на установеното в член 267 ДФЕС сътрудничество между Съда и националните юрисдикции само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 12 октомври 2023 г., INTER CONSULTING, C‑726/21, EU:C:2023:764, т. 32 и цитираната съдебна практика).

26

От това следва, че въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическа рамка, която той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да отхвърли отправено от национална юрисдикция запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора по главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 12 октомври 2023 г., INTER CONSULTING, C‑726/21, EU:C:2023:764, т. 33 и цитираната съдебна практика).

27

В настоящия случай обаче запитващата юрисдикция иска от Съда не да приложи към спора в главното производство посочените в преюдициалните въпроси разпоредби от правото на Съюза, а да ги тълкува. Освен това тази юрисдикция, която съгласно съдебната практика трябва да поеме отговорността за последващото съдебно решаване на спора (решение от 13 януари 2022 г., Regione Puglia, C‑110/20, EU:C:2022:5, т. 23 и цитираната съдебна практика), е изложила достатъчно ясно причините, поради които счита, че тълкуването на тези разпоредби е необходимо за решаването на спора.

28

Следва да се припомни също, че съгласно постоянната съдебна практика, макар при определени обстоятелства да е по-удачно фактическата обстановка по делото да е установена и проблемите от чисто вътрешноправен характер да са решени към момента на отправяне на запитване до Съда, националните юрисдикции разполагат с възможно най-широко право да сезират Съда, ако счетат, че висящото пред тях дело повдига въпроси във връзка с тълкуването или преценката на валидността на разпоредбите на правото на Съюза, по които те трябва да вземат решение (решение от 4 юни 2015 г., Kernkraftwerke Lippe-Ems, C‑5/14, EU:C:2015:354, т. 31 и цитираната съдебна практика). Следователно доводите на ответника в главното производство, че предявеният от ищеца в главното производство иск не отговаря на предвидените в словашкото право условия за допустимост, не могат да обосноват недопустимостта на преюдициалните въпроси.

29

При тези обстоятелства следва да се приеме, че преюдициалните въпроси са допустими.

30

С двата си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка.

31

От акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция иска по-конкретно от Съда да уточни дали тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, които са претърпели вреди поради нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки и които следователно имат право на обезщетение, са не само тези, които са претърпели вреди, поради това че не са получили дадена обществена поръчка, а именно пропуснатите ползи, но и тези, които са претърпели вреди, произтичащи от загубата на възможност да участват в процедурата за възлагане на тази поръчка и да реализират печалба в резултат на това участие.

32

Съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба на правото на Съюза трябва да се вземат предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 20 април 2023 г., DIGI Communications, C‑329/21, EU:C:2023:303, т. 41 и цитираната съдебна практика).

33

Първо, що се отнася до текста на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, следва да се констатира, че тази широко формулирана разпоредба предвижда, че държавите членки гарантират предоставянето на обезщетение на лицата, на които е нанесена вреда вследствие на нарушение на правото на Съюза в областта на възлагането на обществени поръчки, и при липсата на разграничение между различните категории вреди, тази разпоредба може да се отнася до всички видове вреди, които тези лица са претърпели, включително вредите, произтичащи от загубата на възможност да участват в процедурата за възлагане на обществената поръчка.

34

Второ, тази констатация се потвърждава от контекста на посочената разпоредба.

35

Всъщност съгласно постоянната съдебна практика частноправните субекти, които са претърпели вреди поради нарушение на правото на Съюза, за което носи отговорност държава членка, имат право на обезщетение, когато са изпълнени три условия, а именно предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от тези субекти вреда (решение от 29 юли 2019 г., Hochtief Solutions Magyarországi Fióktelepe, C‑620/17, EU:C:2019:630, т. 35 и цитираната съдебна практика). Освен това Съдът многократно е постановявал, че обезщетението за вреди, причинени на частноправните субекти в резултат от нарушения на правото на Съюза, трябва да бъде адекватно на претърпяната вреда, в смисъл че то трябва да позволява, ако е възможно, пълно обезщетяване на действително претърпените вреди (решение от 28 юни 2022 г., Комисия/Испания (Нарушение на правото на Съюза от законодателя), C‑278/20, EU:C:2022:503, т. 164 и цитираната съдебна практика). Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 представлява проявление на тези принципи, присъщи на правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2010 г., Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C‑568/08, EU:C:2010:751, т. 87).

36

В това отношение и съгласно член 1, параграф 3 от Директива 89/665 предвидените в нея производства по обжалване трябва да бъдат достъпни най-малко за всяко лице, имащо или имало интерес от получаването на определена обществена поръчка и на което е нанесена или рискува да бъде нанесена вреда от твърдяно нарушение. Освен това от съображение 36 от Директива 2007/66 следва, че системата от способи за защита, установена с Директива 89/665, има за цел да осигури пълно зачитане на правото на ефективни средства за правна защита и правото на справедлив съдебен процес в съответствие с член 47, първа и втора алинея от Хартата на основните права (в този смисъл решение от 14 юли, 2022 г., EPIC Financial Consulting, C‑274/21 и C‑275/21, EU:C:2022:565, т. 88 и цитираната съдебна практика).

37

Последната директива не установява никаква възможност за ограничаване на този достъп. Напротив, по силата на член 2, параграф 7, втора алинея от посочената директива държавите членки могат да предвидят, че след сключването на договора след възлагането на поръчката правомощията на органа, отговарящ за производствата по обжалване, се ограничават до постановяване на обезщетения за всяко лице, увредено от нарушение. Следователно искът за обезщетение за вреди по член 2, параграф 1, буква в) от същата директива е предвиден от законодателя на Европейския съюз като краен способ за защита, който трябва да е достъпен за увредените от нарушение на правото на Съюза лица, когато те фактически са лишени от всякаква възможност да се ползват от полезния ефект на някой от останалите способи за защита, предвидени в тази разпоредба.

38

Именно такъв е случаят на незаконосъобразно отстранен оферент, който, макар да е поискал и постигнал отмяна на изключването си от процедура за възлагане на обществена поръчка като разглежданата в главното производство, повече не може да се възползва от последиците на тази отмяна, тъй като междувременно процедурата е приключила.

39

Всъщност, въпреки че вреда може да бъде причинена от самото неполучаване на дадена обществена поръчка, следва да се констатира, че в случай като посочения в предходната точка е възможно незаконосъобразно отстраненият оферент да претърпи отделна вреда, която се изразява в загуба на възможността да участва в съответната процедура за възлагане на обществена поръчка с цел да получи поръчката (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2023 г., United Parcel Service/Комисия, C‑297/22 P, EU:C:2023:1027, т. 69). С оглед на съображенията, изложени в точка 37 от настоящото решение, обаче съгласно член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 тази вреда трябва да може да бъде обезщетена.

40

Трето, широкото тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 се потвърждава от преследваната с тази директива цел да не се изключва нито един вид вреда от приложното поле на Директивата.

41

Следва по-специално да се припомни, че макар да не може да се приеме, че с Директива 89/665 се извършва пълна хармонизация и следователно се предвижда възможно най-всеобхватна система от способи за защита в областта на обществените поръчки (решение от 26 март 2020 г., Hungeod и др., C‑496/18 и C‑497/18, EU:C:2020:240, т. 73), това не променя факта, че както е посочено в шесто съображение от тази директива, тя е резултат от волята на законодателя на Съюза да гарантира наличието на адекватни процедури във всички държави членки, позволяващи не само отмяната на незаконосъобразните решения, но и обезщетяването на лицата, претърпели вреди в резултат на нарушение на правото на Съюза.

42

Постигането на тази цел обаче би било застрашено, ако член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че позволява да се изключи по принцип възможността посочените в член 1, параграф 3 от тази директива лица да получат обезщетение за вредите, които твърдят, че са претърпели в резултат на нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки.

43

Всъщност по подобие на постановеното от Съда по отношение на пропуснатите ползи пълното изключване — като подлежаща на поправяне вреда — на загубата на възможност да се участва в процедура за възлагане на обществена поръчка с цел получаването на тази поръчка, не може да се допусне в случай на нарушение на правото на Съюза, тъй като, особено по стопански и търговски спорове такова пълно изключване на загубата на възможност може да направи фактически невъзможно поправянето на вредата (вж. по аналогия решения от 5 март 1996 г., Brasserie du pêcheur и Factortame, C‑46/93 и C‑48/93, EU:C:1996:79, т. 87, от 13 юли 2006 г., Manfredi и др., C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 96 и цитираната съдебна практика, и от 17 април 2007 г., AGM-COS.MET, C‑470/03, EU:C:2007:213, т. 95).

44

Ето защо член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че обезщетението за вреди, което увредените от нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки лица могат да претендират на основание на тази разпоредба, може да обхване вредата, претърпяна в резултат на загубата на възможност.

45

Следва обаче да се отбележи, че макар член 2, параграф 1, буква в) да изисква предоставяне на обезщетение за вреди на лицата, които са претърпели вреди от нарушение на правото на Съюза в областта на обществените поръчки, при липсата на разпоредби на правото на Съюза в тази област вътрешният правен ред на всяка държава членка трябва да определи критериите, въз основа на които трябва да се установи и оцени вредата, настъпила в резултат от загубата на възможност да се участва в процедура за възлагане на обществена поръчка с цел получаване на тази поръчка, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решение от 9 декември 2010 г., Combinatie Spijker Infrabouw-De Jonge Konstruktie и др., C‑568/08, EU:C:2010:751, т. 90 и цитираната съдебна практика).

46

В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че член 17 от Закон № 514/2003 изрично посочва като подлежащи на обезщетение вреди само „действителните вреди“ и „пропуснатите ползи“. В съдебното заседание словашкото правителство посочва, че съгласно постоянната практика на словашките съдилища „пропуснатите ползи“ трябва да бъдат обезщетени, когато е много вероятно, дори почти сигурно, че с оглед на конкретните обстоятелства по случая засегнатото лице би реализирало печалба. Като се позовава обаче на позицията на Европейската комисия, че словашките съдилища трябва да използват всички национални средства, за да позволят на незаконосъобразно отстранения от обществена поръчка оферент действително да предяви иск за обезщетение за вреди поради загуба на възможност, в съдебното заседание това правителство заявява, че няма пречка ищецът да използва всички средства за защита, с които разполага, за да предяви правото си и да го докаже.

47

В това отношение е достатъчно да се припомни, че съгласно практиката на Съда, за да се гарантира ефективността на всички разпоредби от правото на Съюза, принципът на предимство задължава националните юрисдикции във възможно най-голяма степен да тълкуват вътрешното си право по начин, съответстващ на правото на Съюза (решение от 4 март 2020 г., Bank BGŻ BNP Paribas, C‑183/18, EU:C:2020:153, т. 60 и цитираната съдебна практика), и че това задължение за съответстващо тълкуване изисква от националните юрисдикции при необходимост да изменят съдебната практика, дори постоянната, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива (вж. в този смисъл решение от 3 юни 2021 г., Instituto Madrileño de Investigación y Desarrollo Rural, Agrario y Alimentario, C‑726/19, EU:C:2021:439, т. 86 и цитираната съдебна практика).

48

С оглед на изложените по-горе съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва по принцип възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка.

49

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665/ЕИО на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство, изменена с Директива 2007/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г.

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национална правна уредба или практика, която изключва по принцип възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да бъде обезщетен за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка.