–

за HK, от самия него,

–

за белгийското правителство, от S. Baeyens, C. Pochet и L. Van den Broeck, в качеството на представители,

–

за финландското правителство, от A. Laine, в качеството на представител,

–

за Европейската комисия, от B.–R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в ОВ L 33, 2008 г., стр. 12).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между HK и service fédéral des Pensions (Федералната служба по пенсиите, Белгия, наричана по-нататък „SFP“) по повод изчисляването на размера на наследствената пенсия, на която HK има право след смъртта на съпругата му.

3

Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г. стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35, и поправка в OB L 32, 2008 г., стр. 31 наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“), е отменен на 1 май 2010 г. — дата, от която се прилага Регламент № 883/2004.

4

Член 46в от Регламент (ЕИО) № 1408/71 е озаглавен „Особени разпоредби, които са приложими в случай на натрупване на едно или повече обезщетения, посочени в член 46а, параграф 1, с едно или повече обезщетения от различен вид или с друг доход, когато са заинтересовани две или повече държави членки“ и параграф 1 от него гласи:

„Ако получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход води до намаляване, спиране или отнемане на две или повече обезщетения, посочени в член 46, параграф 1, буква а), i), сумите, които няма да бъдат изплатени при стриктно прилагане на предвидените от законодателството на заинтересованите държави членки разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, се разделят на броя на обезщетенията, които подлежат на намаляване, спиране или отнемане“.

5

Този член 46в е добавен в Регламент № 1408/71 с Регламент (ЕИО) № 1248/92 на Съвета от 30 април 1992 г. (ОВ L 136, 1992 г., стр. 7). Шестнадесето и двадесет и второ съображение от последния регламент гласят:

„като има предвид, че за да се защитят работниците мигранти и преживелите ги лица срещу прекалено строго прилагане на националните разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, е необходимо да се включи разпоредба в Регламент (ЕИО) № 1408/71, която да определя строги правила за прилагането на тези разпоредби;

[…]

като има предвид, че е необходимо в Регламент (ЕИО) № 1408/71 да се включат разпоредби, които да гарантират, че съвместното прилагане на националните разпоредби за намаляване, спиране или отнемане от две или повече държави членки в случай на натрупване на обезщетения от различен вид няма да има никакви неблагоприятни последици за работниците мигранти или за лицата на тяхна издръжка […]“ [неофициален превод].

6

Съображения 4, 29 и 31 от Регламент № 883/2004 гласят:

[…]

[…]

7

Съгласно член 52 от този регламент, озаглавен „Отпускане на обезщетения“:

1.   Компетентната институция изчислява размера на дължимото обезщетение:

[…]

2.   Когато е целесъобразно, компетентната институция прилага към размера, изчислен в съответствие с параграф 1, букви a) и б), всички правила за намаляване, спиране или прекратяване, съгласно прилаганото от нея законодателство, в границите, предвидени от членове 53—55.

3.   Заинтересованото лице има право да получи от компетентната институция на всяка държава членка, най-високия от размерите, изчислени в съответствие с параграф 1, букви a) и б)“.

[…]“.

8

Член 53 от посочения регламент, озаглавен „Правила за избягване на [натрупване]“, предвижда:

„1.   Всяко [натрупване] на обезщетения за инвалидност, старост или преживяло лице, изчислени или отпуснати въз основа на осигурителни периоди и/или периоди на пребиваване, завършени от същото лице, се счита за [натрупване] на обезщетения от един и същи вид.

2.   [Натрупването] на обезщетения, които не могат да се смятат за такива от един и същи вид по смисъла на параграф 1, се счита за [натрупване] на обезщетения от различен вид“.

3.   Следните разпоредби се прилагат за целите на правилата за избягване на [натрупването], установени от законодателството на държава членка в случай на съвпадане на обезщетение за инвалидност, старост или преживяло лице с обезщетение от същия вид, от различен вид или друг доход:

9

Член 55 („[Натрупване] на обезщетения от различен вид“), параграф 1, буква а) от същия регламент гласи:

„Ако получаването на обезщетения от различен вид или друг доход изисква прилагането на правилата за избягване на [натрупването], установени от законодателството на съответната държава членка относно:

[…]“.

10

Член 20, първа и четвърта алинея от Кралски указ № 50 от 24 октомври 1967 г. за пенсията за осигурителен стаж и възраст и наследствената пенсия на наетите работници (Moniteur belge от 27 октомври 1967 г., стр. 11246) в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Кралски указ № 50“):

„Наследствената пенсия може да се натрупва с пенсия за осигурителен стаж и възраст или с друго равностойно обезщетение, заместващо пенсията за осигурителен стаж и възраст, само до размера, определен от краля.

[…]

Кралят определя степента, в която може да бъде намалена наследствената пенсия, когато преживелият съпруг получава наследствена пенсия или друго равностойно на нея обезщетение по чуждестранна схема за осигуряване за пенсия за осигурителен стаж и възраст и наследствена пенсия или по схема, която се прилага за персонала на институция на международното публично право“.

11

Член 52, параграф 1, първа и трета—пета алинея от Кралски указ от 21 декември 1967 г. относно общите правила за схемата за пенсиониране на наетите работници при придобит осигурителен стаж и възраст и за схемата за наследствена пенсия (Moniteur belge от 16 януари 1968 г., стр. 441), в приложимата му към главното производство редакция (наричан по-нататък „Кралският указ от 21 декември 1967 г.“), предвижда:

„Когато преживелият съпруг има право както на наследствена пенсия съгласно пенсионната схема за наетите работници, така и на една или повече пенсии за осигурителен стаж и възраст или на друго равностойно на тях обезщетение по силата на пенсионната схема за наетите работници или на една или повече други пенсионни схеми, наследствената пенсия може да се натрупва с посочените пенсии за осигурителен стаж и възраст най-много до сума в размер на 110 % от наследствената пенсия, която би била отпусната на преживелия съпруг при пълен осигурителен стаж.

[…]

Когато съпругът по [първа алинея] има право и на една или повече наследствени пенсии или на друго равностойно на тях обезщетение по смисъла на член 10bis от [Кралски указ № 50], наследствената пенсия не може да надвишава разликата между, от една страна, 110 % от размера на наследствената пенсия при пълен осигурителен стаж и от друга страна, сбора от размерите на пенсиите за осигурителен стаж и възраст или на равностойните на тях обезщетения, посочени в [първа алинея], и сума, равна на наследствената пенсия за наемни работници при пълен осигурителен стаж, умножена по частното или сбора от частните, които изразяват размера на наследствените пенсии по другите пенсионни схеми, с изключение на схемата за самостоятелно заетите лица. Тези частни са същите, които са или биха били възприети при прилагането на посочения по-горе член 10bis.

Прилагането на [трета алинея] не може да доведе до намаляване на наследствената пенсия до размер, по-нисък от разликата между размера на наследствената пенсия, която може да се отпусне преди прилагането на предходните алинеи, и сбора от размерите на пенсиите за осигурителен стаж и възраст и на полагащите се ползи, посочени в [първа алинея].

За целите на прилагането на [първа и трета алинея] наследствената пенсия за целия осигурителен стаж означава наследствената пенсия, която може да се отпусне на преживелия съпруг преди прилагането на предходните алинеи, умножена по обратната част от пенсията, евентуално ограничена по силата на посочения по-горе член 10а, която е била използвана за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст, служеща като основа за изчисляване на наследствената пенсия“.

12

Член 52bis от Кралския указ от 21 декември 1967 г. предвижда:

„За прилагането на член 20, [трета и четвърта алинеи] от Кралски указ № 50 размерът на наследствената пенсия на преживелия съпруг, отпусната на основание на [Кралски указ № 50] или […] [Кралския указ от 23 декември 1996 г. за прилага за членове 15, 16 и 17 от Закона от 26 юли 1996 г. за модернизиране на социалното осигуряване и обезпечаване на функционирането на законоустановените пенсионни схеми] (Moniteur belge от 17 януари 1997 г., стр. 904)], се намалява с размера на наследствената пенсия или на равностойното ѝ обезщетение, отпуснати по чуждестранна схема или по схема, която се прилага за персонала на институция на международното публично право, от която не е допустим отказ“.

13

Член 7 от Кралския указ от 23 декември 1996 г. за прилага за членове 15, 16 и 17 от Закона от 26 юли 1996 г. за модернизиране на социалното осигуряване и обезпечаване на функционирането на законоустановените пенсионни схеми гласи:

„Когато съпругът/съпругата почине, преди да започне да получава пенсията си за осигурителен стаж и възраст, наследствената пенсия е равна на 80 [%] от размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст, изчислена по ставката, предвидена в член 5, параграф 1, [първа алинея], буква а) от настоящия указ, която би била отпусната на съпруга/съпругата в приложение на този указ“.

14

Съпругата на НК умира на 29 ноември 2016 г.

15

Тъй като HK работил и плащал осигурителни вноски в различни държави членки, а именно в Белгия, Испания и Финландия, към 1 декември 2016 г. той получава белгийска пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11962,55 евро годишно, както и испанска пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 8276,28 евро годишно. Тъй като съпругата на HK също работила и плащала вноски в същите държави членки, HK получава и испанска наследствена пенсия в размер на 5123,88 евро годишно и финландска наследствена пенсия в размер на 1281,24 евро годишно, които са отпуснати въз основа на направените от починалата съпруга вноски към тези системи за социална сигурност.

16

Що се отнася до белгийската наследствена пенсия, на 22 декември 2017 г. SFP уведомява HK, че няма право на такава пенсия, тъй като получаваните от него пенсии за осигурителен стаж и възраст са в твърде висок общ размер.

17

На 26 декември 2017 г. HK обжалва този отказ по административен ред.

18

Впоследствие HK и SFP си разменят дълга кореспонденция относно правилата и условията за зачитане на различните пенсионни обезщетения, които има право да получава HK, за да се определи дали той има право на белгийска наследствена пенсия и в какъв размер.

19

С решение от 18 септември 2019 г. SFP изменя първоначалното си становище, като отпуска на HK наследствена пенсия съгласно белгийското право в размер на 1929,03 евро годишно, считано от 1 декември 2016 г.

20

HK обжалва това решение по съдебен ред пред запитващата юрисдикция, Тribunal du travail francophone de Bruxelles (Френскоезичен съд по трудови спорове Брюксел, Белгия), като твърди, че годишният размер на белгийската наследствена пенсия трябва да е 6339,01 евро.

21

Запитващата юрисдикция установява, че застъпваните от HK и SFP становища по същество се различават, що се отнася до тълкуването на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, съдържащ правилото, че ако се прилагат разпоредби, недопускащи натрупване на обезщетения от различен вид, компетентната институция трябва да раздели размера на обезщетенията или на другия доход на броя на обезщетенията, за които се прилагат предвидените в националното законодателство правила за недопускане на натрупване, така както те са били зачетени.

22

Този съд добавя, че съгласно белгийското законодателство, което допуска кумулирането на наследствена пенсия с пенсия за осигурителен стаж и възраст, като същевременно ограничава този общ размер до сума, съответстваща на 110 % от размера на наследствената пенсия, която би била отпусната на преживелия съпруг за трудов стаж с максималната необходима продължителност, а страните по спора не спорят, че общият размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, които следва да се вземат предвид при прилагането на член 52 от Кралския указ от 21 декември 1967 г., а именно годишният размер на белгийската пенсия за осигурителен стаж и възраст (11962,55 евро) и на испанската пенсия (8276,28 евро) възлиза на 20238,83 евро и че максималният допустим размер на натрупването е 16458,42 евро.

23

Доводите на страните се различават само по отношение на изчисляването на превишаването на максималния допустим размер на натрупването.

24

Според SFP превишаването на този максимален допустим размер следва да се определи, след като се съберат годишният размер на наследствената пенсия с общия годишен размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, като след това се извади максималния допустим размер на натрупването, а разликата се раздели на две. Така в случая на HK превишаването на максималния допустим размер на натрупването се изчислявал, както следва: 7638,46 евро (годишният размер на отпуснатата наследствена пенсия) + 20238,83 евро (общият годишен размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст) – 16458,42 евро (максималният допустим размер на натрупване) = 11418,87 EUR. При това положение максималният годишен размер на наследствената пенсия би възлизал на: 7638,46 евро – 11 418,87 евро/2 (размер на превишаването, разделен на броя наследствени пенсии, засегнат от правилата за натрупване, а именно, в случая, белгийската и финландската наследствени пенсии) = 1929,03 евро.

25

SFP уточнява, че финландските власти са направили същото изчисление по отношение на финландската наследствена пенсия.

26

Според HK следва да се раздели не частта от дохода, надхвърляща максималния размер на натрупването, а целият доход, зачетен при прилагането на правилата за недопускане на натрупването, тоест общият годишен размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст. При това положение превишаването на максималния допустим размер на натрупване следвало да се изчисли, както следва: 7638,46 евро (годишният размер на отпуснатата наследствена пенсия) + 20238,83 евро (общият годишен размер на пенсиите за осигурителен стаж и възраст) – 16 458,42 евро (максималният допустим размер на натрупване) = 1299,45 евро. От това следвало, че максималният годишен размер на наследствената пенсия, на която той имал право, се изчислявал, както следва: 7638,46 евро – 1 299,45 евро = 6399,01 евро.

27

HK добавя, че това тълкуване на член 55, параграф 1 от Регламент № 883/2004 се основава на информацията, съдържаща се на уебсайта на Caisse nationale d’assurance retraite (Национална пенсионноосигурителна каса, Франция), която е френската институция, отговорна за изчисляването и изплащането на основните пенсии.

28

Запитващата юрисдикция отбелязва, че правилото за деление, съдържащо се в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, не се съдържа като такова в еквивалентната разпоредба на Регламент № 1408/71, а именно в член 46в, параграф 1, който предвижда, че сумите, които няма да бъдат изплатени при стриктно прилагане на разпоредбите за намаляване, предвидени в законодателството на съответните държави членки, ще бъдат разделени на броя на обезщетенията, подлежащи на намаление.

29

При тези обстоятелства Tribunal du travail francophone de Bruxelles (Френскоезичен трудов съд, Брюксел) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

30

С двата въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато получаването на обезщетения от различен вид предполага прилагането на национални правила, недопускащи натрупването на самостоятелни обезщетения, тази разпоредба задължава всяка държава членка да предвиди, че за да се изчисли размерът на платимото обезщетение, общият размер на дохода, зачетен съгласно тези национални правила, следва да се раздели на броя на съответните обезщетения, или дали тази разпоредба от правото на Съюза ги задължава да предвидят, че за целите на това изчисляване делът на дохода, който надвишава определения от посочените национални правила максимален допустим размер на натрупване, следва да се раздели на посочения брой на съответните обезщетения.

31

Преди всичко следва да се припомни, че правилата за избягване на натрупването могат, освен ако не е предвидено друго в Регламент № 883/2004, да бъдат противопоставени на лицата, които получават обезщетение от тази държава членка, ако същите имат право на други социалноосигурителни обезщетения, дори когато правото на тези обезщетения е придобито съгласно законодателството на друга държава членка (вж. в този смисъл решение от 15 март 2018 г., Blanco Marqués (C‑431/16, EU:C:2018:189, т. 63 и цитираната съдебна практика).

32

В този смисъл, съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 883/2004, при отпускането на обезщетенията компетентната национална институция може да прилага всички правила за намаляване, спиране или прекратяване, предвидени от прилаганото от нея законодателство, в границите, предвидени в членове 53—55 от този регламент.

33

Съгласно постоянната практика на Съда социалноосигурителните обезщетения трябва да се разглеждат като обезщетения от един и същи вид, когато са идентични техният предмет, тяхната цел, основата за изчисляването им и условията за тяхното отпускане. За сметка на това чисто формалните характеристики не трябва да се считат за елементи от фактическия състав при класификацията на обезщетенията (решение от 15 март 2018 г., Blanco Marqués,C‑431/16, EU:C:2018:189, т. 50 и цитираната съдебна практика).

34

Що се отнася до натрупването на обезщетения като тези в главното производство, а именно обезщетения, изчислени или отпуснати въз основа на периодите на трудова заетост на две различни лица, които обезщетения следва да се считат за различни по тяхното естество, член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 предвижда, че в случай на натрупване на две или повече самостоятелни обезщетения, компетентните институции разделят размера на обезщетението или на обезщетенията, както те са били зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат правилата за избягване на натрупване, предвидени в законодателството на държавите членки.

35

Що се отнася до смисъла, който следва да се даде на частта от изречението „както те [са] зачетени“, следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда при тълкуването на разпоредба от правото на Съюза трябва да се взема предвид не само нейният текст, но и контекстът ѝ и целите на правната уредба, от която тя е част, като в генезиса на тази разпоредба може също да се открият релевантни за тълкуването ѝ обстоятелства (решение от 8 май 2019 г., Inspecteur van de Belastingdienst,C‑631/17, EU:C:2019:381, т. 29 и цитираната съдебна практика).

36

Що се отнася, на първо място, до текста на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004, от него следва, че при прилагането на правилата за недопускане на натрупване, предвидени в националните законодателства, компетентните институции разделят размерите на обезщетенията, както те са били зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат посочените правила.

37

Ако на използвания в това изречение термин „зачитам“ се придаде обичайното му значение, посоченото изречение следва да се разбира в смисъл, че на деление подлежат размерите на обезщетенията, взети предвид от компетентните национални институции, или които последните са взели предвид при прилагането на предвидените в тяхното законодателство правила за недопускане на натрупване.

38

Текстът на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 обаче не съдържа изрично указание, което да налага на държавите членки да зачетат сума в определен размер.

39

Всъщност, както отбелязва генералният адвокат в точки 47 и 50 от заключението си, член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 е формулиран така, че да предоставя на държавите членки възможност да разделят размера на сумата, получена вследствие на прилагането на техните национални правила за недопускане на натрупването, на броя на обезщетенията, за които се прилагат посочените правила.

40

Ето защо от този текст следва, че при изчисляването на размера на платимото обезщетение компетентните национални институции могат да разделят или общия размер на дохода, или частта от дохода, надвишаваща определения максимално допустим размер, на натрупване, на броя на съответните обезщетения.

41

На второ място, това буквално тълкуване се потвърждава от контекста, в който се вписва член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004.

42

В действителност от съображение 29 от този регламент, което се отнася до неговите разпоредби относно националните правила, с които се въвеждат механизми за намаляване, спиране или премахване, следва, че законодателят на Съюза има намерение да защити работниците мигранти и преживелите ги наследници срещу прекалено строгото прилагане на тези правила от държавите членки, като в посочения регламент въведе разпоредби, предвиждащи точни условия за прилагането на тези национални правила.

43

В това отношение в съображение 31 от посочения регламент се уточнява, че макар националният законодател да е компетентен да въведе правила, ограничаващи натрупването на две или повече пенсии, правото за които е придобито в различни държави членки, законодателят на Съюза следва да определи границите, в които се прилагат тези национални правила за недопускане на натрупване.

44

От това следва, че разпоредбите на Регламент № 883/2004 относно националните клаузи за недопускане на натрупването имат за цел да ограничат особено неблагоприятните последици за работниците, които са упражнили правото си на свободно движение.

45

Както обаче припомня и генералният адвокат в точка 52 от заключението си, при обстоятелства като тези в главното производство не изглежда, че отчитането от държава членка на единствения размер, надвишаващ максимално допустимия размер на натрупване за различните разглеждани пенсии, е особено неблагоприятно за съответните работници дори ако вследствие на изчисляването, направено при отчитане на общия размер на разглежданите обезщетения, несъмнено се стига до по-висок размер.

46

Всъщност, от една страна, както следва от точки 38—40 от настоящото решение, член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 по никакъв начин не задължава държавите членки да предоставят на съответните работници най-високите по размер суми. От друга страна, от акта за преюдициално запитване е видно, че в случая HK получава белгийска наследствена пенсия поради прилагането на тази разпоредба, докато работник, който не е упражнил правото си на свободно движение, не би имал право на никакво обезщетение в този случай.

47

На трето място, тълкуване на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 в смисъл, че националните законодатели следва да определят размера на обезщетенията, които трябва да се зачетат при прилагането на техните национални правила за недопускане на натрупване, се потвърждава и от целите на правната уредба, от която е част тази разпоредба.

48

Съображение 4 от Регламент № 883/2004 уточнява, че е необходимо е да се вземат предвид особеностите на националните законодателства в областта на социалната осигуряване и да се изработи само система за координация.

49

Всъщност Регламент № 883/2004 не установява обща схема за социална сигурност, а позволява да се запазят различните национални схеми. Държавите членки запазват компетентността си да уреждат, при спазване на правото на Съюза, системите си за социална сигурност и при липса на хармонизация на равнище на Съюза всяка държава членка трябва да определи по-специално в законодателството си условията, при които се предоставя право на социални обезщетения, следователно включително и правилата за недопускане на натрупване за обезщетения от различно естество. При упражняването на това правомощие обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на Регламент № 883/2004 относно правилата за недопускане на натрупване (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2022 г., Rechtsanwaltskammer Wien,C‑58/21, EU:C:2022:691, т. 61 и цитираната съдебна практика).

50

Член 55, параграф 1 от Регламент № 883/2004 обаче не определя никакъв особен начин за изчисляване на размера на наследствените пенсии, поради което в правния ред на всяка държава членка следва да определят условията за това в рамките на прилагането на посочената разпоредба, което впрочем в случая се илюстрира от обстоятелството, посочено в точки 25 и 27 от настоящото решение, според което компетентните френски и финландски органи прилагат по силата на съответните национални правила за недопускане на натрупване различни правила за изчисляване.

51

На четвърто и последно място, следва да се отбележи, че историята на приемането на член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 също позволява да се приеме, че тази разпоредба трябва да се тълкува в посочения в точка 40 от настоящото решение смисъл.

52

В това отношение е важно да се припомни, че Регламент № 1408/71 първоначално не е съдържа правило, подобно на предвиденото в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 — относно смекчаването на последиците в случай на натрупване на социални обезщетения.

53

Такова правило е предвидено от законодателя на Съюза едва след добавянето с Регламент № 1248/92 на член 46в в Регламент № 1408/71. В това отношение шестнадесето и двадесет и второ съображениe от Регламент № 1248/92 уточняват, че е важно работниците мигранти и преживелите ги наследници да бъдат защитени от прекалено строго прилагане на националните разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, доколкото съвместното прилагане на национални разпоредби в случай на натрупване на обезщетения от различен вид би могло да породи неблагоприятни последици.

54

Така съгласно член 46в, параграф 1 от Регламент № 1408/71, ако получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход води до намаляване, спиране или отнемане на две или повече обезщетения, сумите, които няма да бъдат изплатени при стриктно прилагане на предвидените от законодателството на заинтересованите държави членки разпоредби за намаляване, спиране или отнемане, се разделят на броя на обезщетенията, които подлежат на намаляване, спиране или отнемане.

55

Макар обаче текстът на член 55, параграф 1 от Регламент № 883/2004 да е променен, в резултат на което именно сумите на взетите предвид обезщетения, а не сумите, които не са платени поради прилагането на клаузите за недопускане на натрупване, са разделени на броя на обезщетенията, за които се прилагат клаузите за недопускане на натрупване, това не променя факта, че както член 55, параграф 1, така и член 46в, параграф 1 от Регламент № 1408/71 преследват една и съща цел, насочена към закрила на работниците мигранти от вредните последици, свързани с кумулативното прилагане на посочените разпоредби в държавите членки.

56

Това е така, защото Регламент № 883/2004 осъвременява и опростява правилата, съдържащи се в Регламент № 1408/71, като запазва същата цел (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2021 г., Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen (Uwv),C‑285/20, EU:C:2021:785, т. 42).

57

Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 61 от заключението си, както член 46в, параграф 1 от Регламент № 1408/71, така и член 55, параграф 1 от Регламент № 883/2004 се позовават на клаузите за намаляване, спиране или отнемане, предвидени в съответните законодателства на държавите членки, както и на установените в тези законодателства суми, като по този начин подчертават правото на преценка на тези държави за определяне на реда и условията за прилагане на клаузите за недопускане на натрупване.

58

С оглед на всички изложени съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 55, параграф 1, буква а) от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че когато получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход предполага прилагането на национални правила, недопускащи натрупване на самостоятелни обезщетения, тази разпоредба позволява на всяка от съответните държави членки да предвиди в своя правен ред, с оглед на изчисляването на размера на платимото обезщетение, или че общият размер на дохода, зачетен от тези национални правила, следва да се раздели на броя на съответните обезщетения, или че частта от дохода, която надхвърля максимално допустимия размер на натрупване, определен от посочените национални правила, следва да се раздели на същия брой на съответните обезщетения.

59

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 55, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност

трябва да се тълкува в смисъл, че

когато получаването на обезщетения от различен вид или на друг доход предполага прилагането на национални правила, недопускащи натрупване на самостоятелни обезщетения, тази разпоредба позволява на всяка от съответните държави членки да предвиди в своя правен ред, с оглед на изчисляването на размера на платимото обезщетение, или че общият размер на дохода, зачетен от тези национални правила, следва да се раздели на броя на съответните обезщетения, или че частта от дохода, която надхвърля максимално допустимия размер на натрупване, определен от посочените национални правила, следва да се раздели на същия брой на съответните обезщетения.