1

С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите CCPL — Consorzio Cooperative di Produzione e Lavoro SC, Coopbox Group SpA и Coopbox Eastern s.r.o. искат отмяна на Решение C(2020) 8940 final на Комисията от 17 декември 2020 година (наричано по-нататък „обжалваното решение“), което изменя размера на глобите, наложени с Решение C(2015) 4336 final на Комисията от 24 юни 2015 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (Дело AT.39563 — Опаковки за продажба на хранителни стоки на дребно) (наричано по-нататък „решението от 2015 г.“).

2

Жалбоподателите са дружества от групата CCPL, които осъществяват дейност по-специално в сектора на опаковането на хранителни стоки.

3

CCPL е кооперативно дружество, което чрез CCPL SpA има дялово участие в оперативни дружества, сред които Coopbox Group и Coopbox Eastern.

4

На 24 юни 2015 г. Европейската комисия приема решението от 2015 г., с което установява, че в периода между 2000 г. и 2008 г. дружества, осъществяващи дейност в сектора на опаковането за продажба на хранителни стоки на дребно, са участвали в пет отделни нарушения на член 101 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. Съгласно член 2 от това решение в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) Комисията налага глоби в общ размер на 33694000 евро по-специално на жалбоподателите и на две други дружества, които към онзи момент са част от групата CCPL.

5

Окончателният размер на глобите е определен, след като на съответните пет дружества е предоставено — съгласно точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“) — намаление от 25 % на окончателния размер на глобите, които Комисията е трябвало да им наложи, поради ограничената им способност да плащат.

6

С определение от 15 декември 2015 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15 R, EU:T:2015:1012) председателят на Общия съд спира изпълнението на задължението в полза на Комисията да се учреди банкова гаранция, за да не пристъпи тя към незабавното събиране на глобите, наложени на петте засегнати дружества, при условие, от една страна, те да внесат в Комисията сумата от 5 милиона евро, както и пълния размер на постъпленията от предвижданото прехвърляне на определени дялови участия, и от друга страна, да ѝ представят писмено на всеки три месеца до приемането на решение в главното производство, както и при всяко събитие, което би могло да се отрази на бъдещата им способност да платят наложените глоби, подробен доклад за изпълнението на плана за преструктуриране — който е част от споразумението за преструктуриране на дълга, сключено с техните кредитори (наричан по-нататък „плана за преструктуриране“) — и за размера на приходите, постъпващи от продажбата на активите на групата както в изпълнение на този план, така и „извън“ него.

7

От името на петте засегнати дружества CCPL извършва неокончателни плащания на Комисията в общ размер от 5942000 евро.

8

С решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500) Общият съд констатира, че що се отнася до това да се определи намалението на размера на глобите, наложени на петте засегнати дружества, поради тяхната неплатежоспособност, решението от 2015 г. е следствие от непълнота на мотивите. Поради това той отменя член 2, параграф 1, букви е)—з), параграф 2, букви г) и д) и параграф 4, букви в) и г) от това решение.

9

С писмо от 18 септември 2019 г. Комисията уведомява CCPL по-специално за намерението си да приеме ново решение, с което да наложи глоби на засегнатите дружества от групата, и ги приканва да представят становищата си.

10

На 20 септември 2019 г. жалбоподателите подават жалба срещу решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500).

11

На 4 октомври 2019 г. съответните дружества искат от Комисията да разгледа съгласно точка 35 от Насоките от 2006 г. неспособността им да плащат, за да намали размера на глобите, които може да приложи след приключване на висящото производство. За да оцени това искане, Комисията изпраща до групата CCPL искания за предоставяне на информация съгласно член 18, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003, които последната изпълнява.

12

На 7 октомври 2019 г., в изпълнение на решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500), Комисията възстановява на CCPL сумата от 5942084 евро, която то ѝ превела като неокончателно плащане.

13

На 17 декември 2020 г. Комисията приема обжалваното решение, с което по същество отхвърля внесеното от жалбоподателите искане размерът на въпросните глоби да бъде намален поради неспособност да плащат, и им налага глоби в общ размер на 9441000 евро.

14

С определение от 20 януари 2021 г., CCPL и др./Комисия (C‑706/19 P, непубликувано, EU:C:2021:45) Съдът отхвърля жалбата на жалбоподателите като явно недопустима. Той по-специално посочва, че те биха могли да се позоват, ако е необходимо, на основанията и доводите, отхвърлени от Общия съд в решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500), при евентуално ново обжалване на решението, което ще бъде прието след отмяната на спорното решение от Общия съд (определение от 20 януари 2021 г., CCPL и др./Комисия, C‑706/19 P, непубликувано, EU:C:2021:45, т. 26).

15

С определение от 22 юли 2021 г., CCPL и др./Комисия (T‑130/21 R, непубликувано, EU:T:2021:488) председателят на Общия съд отхвърля молбата, с която жалбоподателите искат като обезпечителна мярка да бъде допуснато спиране на изпълнението на обжалваното решение, и не се произнася по съдебните разноски.

16

Жалбоподателите искат от Общия съд:

17

Комисията иска от Общия съд:

18

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три основания.

19

По същество първото основание е неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003. Второто основание е нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране. По същество третото основание е неизпълнение на задължението за мотивиране и явни грешки в преценката, тъй като Комисията не взела предвид данните, предоставени от групата CCPL в подкрепа на твърдението за нейната неспособност да плаща.

20

Твърденията по това основание са две: първото е за непълнота на мотивите, що се отнася до отговорността на дружеството майка в групата CCPL за поведението на дружествата от групата CCPL, а второто — за нарушение на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, доколкото Комисията неправилно се основала на презумпцията, че CCPL е упражнявало решаващо влияние върху дружествата от групата CCPL.

21

Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение е следствие от непълнота на мотивите, тъй като в него не е посочено защо на CCPL е вменена отговорността за поведението на Coopbox Group и на Coopbox Eastern.

22

Комисията не приема тези доводи.

23

Следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да защитят правата си, а на съда на Европейския съюз — да упражни своя контрол (вж. решение от 18 септември 2003 г., Volkswagen/Комисия, C‑338/00 P, EU:C:2003:473, т. 124 и цитираната съдебна практика).

24

Освен това, когато първоначално решение на Комисията е изменено с решение, в което изрично се предвижда, че представлява решение за изменение на това решение, производството, в което се приема решението за изменение, е продължение на производството, приключило с първоначалното решение (вж. в този смисъл решение от 6 юли 2017 г., Toshiba/Комисия, C‑180/16 P, EU:C:2017:520, т. 22).

25

При тези обстоятелства мотивите на първоначалното решение могат да бъдат взети предвид, за да се прецени законосъобразността на решението за изменение, при условие че не са засегнати от съдебно решение за отмяна, и не влизат в противоречие с текста на решението за изменение (вж. в този смисъл решение от 19 януари 2016 г., Toshiba/Комисия, T‑404/12, EU:T:2016:18, т. 95).

26

В настоящия случай от заглавието и съдържанието на обжалваното решение изрично става ясно, че то представлява решение за изменение на решението от 2015 г., що се отнася до наложените на жалбоподателите глоби.

27

Така с член 1 от обжалваното решение на жалбоподателите се налагат глоби за нарушенията, посочени в член 1 от решението от 2015 г.

28

Освен това не се твърди, че елементите от решението от 2015 г., различни от отнасящите се до способността на жалбоподателите да плащат, са били засегнати от решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500), или че решението от 2015 г. е в противоречие с обжалваното решение, що се отнася до отговорността на CCPL за нарушенията, извършени от дружествата от групата CCPL, предмет на настоящото основание.

29

От това следва, че съгласно цитираната в точка 25 по-горе съдебна практика мотивите на обжалваното решение трябва да се разглеждат в светлината на решението от 2015 г., що се отнася до отговорността на CCPL за нарушенията, извършени от дружествата от групата CCPL.

30

В съображение 848 от решението от 2015 г. Комисията констатира, че CCPL е холдинговото дружество в групата CCPL през целия период на въпросните нарушения и че неговото пряко или непряко дялово участие в един или повече субекти, сред които Coopbox Group, участвало пряко в нарушението, е 100 % до 18 април 2006 г., а след това 93,864 % между 18 април 2006 г. и края на посочените нарушения.

31

В съображение 849 от решението от 2015 г. Комисията приема, че дялово участие от 93,864 % е достатъчно, за да се задейства презумпцията, че дружество майка упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. Тя уточнява също, че макар и да е достатъчна, за да се установи отговорността на съответните субекти, презумпцията за решаващо влияние се подсилва от извършения в съображения 850—855 от същото решение анализ на правните, личните и икономическите връзки между субектите, които са част от съответното предприятие.

32

Тези обстоятелства обаче са такива, че да позволят на жалбоподателите да разберат съображенията, поради които Комисията е приела, че CCPL носи отговорност за нарушенията, извършени от дружествата от групата CCPL, а на Общият съд — да провери основателността на тези мотиви.

33

Следователно доводът на жалбоподателите за непълнота на мотивите на обжалваното решение, що се отнася до отговорността на CCPL за нарушенията, извършени от дружествата от групата CCPL, трябва да се отхвърли.

34

По същество жалбоподателите считат, че в обжалваното решение са допуснати грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката, доколкото за целите на прилагането на член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията се основала на презумпцията, че CCPL е упражнявало решаващо влияние върху дружествата от групата CCPL.

35

Комисията не приема тези доводи.

36

Следва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 с решение Комисията може да налага санкции на предприятия и на сдружения на предприятия, когато умишлено или поради небрежност нарушават разпоредбите на член 101 ДФЕС.

37

Съгласно постоянната съдебна практика понятието за предприятие обозначава всеки субект, който извършва икономическа дейност, независимо от правния му статут и начин на финансиране. По този въпрос Съдът е уточнил, от една страна, че понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да бъде схващано като обозначаващо една стопанска единица, макар от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и от друга страна, че когато подобен стопански субект нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност същият следва да отговаря за това нарушение (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 53 и цитираната съдебна практика).

38

Освен това дружеството майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно своето поведение на пазара, а изпълнява главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и правните връзки между тези два правни субекта (вж. решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия, C‑595/18 P, EU:C:2021:73, т. 31 и цитираната съдебна практика).

39

От постоянната съдебна практика следва също и че в особения случай, когато дружество майка пряко или косвено притежава изцяло или почти изцяло капитала на свое дъщерно дружество, което е извършило нарушение на правилата в областта на конкуренцията, от една страна, дружеството майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на дъщерното си дружество, а от друга страна, съществува оборима презумпция, че посоченото дружество майка действително упражнява такова влияние. При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият или почти целият капитал на дъщерно дружество е притежаван от неговото дружество майка, за да може да се презумира, че последното действително упражнява решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. След това Комисията ще може да приеме, че дружеството майка отговаря солидарно за заплащането на наложената на дъщерното му дружество глоба, освен ако това дружество майка, което следва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, въз основа на които може да се установи, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия, C‑595/18 P, EU:C:2021:73, т. 32 и цитираната съдебна практика).

40

Ето защо, освен ако не бъде оборена, тази презумпция означава, че действителното упражняване на решаващо влияние от дружеството майка върху дъщерното му дружество се счита за доказано и е основание Комисията да търси отговорност от първото дружество за поведението на второто, без да е необходимо да представя никакво допълнително доказателство. Следователно прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не е обусловено от представянето на допълнителни доказателства за действителното упражняване на влияние от дружеството майка (вж. решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия, C‑595/18 P, EU:C:2021:73, т. 33 и цитираната съдебна практика).

41

При това Комисията изобщо не е длъжна да се основава само на посочената презумпция. Всъщност няма пречка тази институция да установи действителното упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху негово дъщерно дружество, като се основе на други доказателства или на съчетание от такива доказателства и посочената презумпция (вж. решение от 27 януари 2021 г., The Goldman Sachs Group/Комисия, C‑595/18 P, EU:C:2021:73, т. 40 и цитираната съдебна практика).

42

В случая е важно да се припомни, че в съображение 846 от решението от 2015 г. Комисията посочва, че за да възложи отговорността за въпросните нарушения на CCPL като дружество майка, е използвала презумпцията за отговорност, според която CCPL е упражнявало решаващо влияние през периода (или периодите), в които поне един субект, пряко участвал в нарушението, е изцяло (почти или изцяло) контролиран от това дружество майка.

43

Както бе припомнено в точки 30 и 31 по-горе, в решението от 2015 г. Комисията констатира, че CCPL е холдинговото дружество в групата CCPL през целия период на нарушенията и че неговото пряко или непряко дялово участие в един или повече субекти от тази група, участвали пряко в нарушението, е достатъчно, за да се презумира, че това дружество е упражнявало решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. Комисията уточнява също, че макар за нея презумпцията за решаващо влияние да е достатъчна, за да се установи отговорността на съответните субекти, тази презумпция се подсилва от анализа на правните, личните и икономическите връзки между субектите, които са част от съответното предприятие.

44

Сред доказателствата за съществуващите правни, лични и икономически връзки между субектите, които са част от съответното предприятие, Комисията посочва по-специално, че CCPL може да назначава всички членове на управителния съвет, както и изпълнителния директор на CCPL SpA, че CCPL одобрява бюджета на CCPL SpA и определя отговорностите на управителите, че управителният съвет на CCPL SpA разполага с най-широки правомощия за текущо управление на предприятието и назначава председател, който да осигурява стратегическата ориентация на дружеството, като следи за надлежното изпълнение на решенията на управителния съвет, че акционерното споразумение признава изрично, че CCPL притежава контролно участие в CCPL SpA, че миноритарните акционери не се ползват с никакви специални права и че останалите 6,14 % от капитала на CCPL SpA са на самите акционери, които притежават CCPL. Комисията отбелязва и че същият бизнес модел на предприятие важи за Coopbox Group.

45

В този контекст в член 1.1 от решението от 2015 г. Комисията приема, че Coopbox Group и CCPL са нарушили член 101 ДФЕС, като от 18 юни 2002 г. до 17 декември 2007 г. са участвали в единно продължено нарушение, което е съставено от няколко отделни нарушения във връзка с тарелките от полистиренова пяна, предназначени за сектора на опаковането на хранителни стоки за продажба на дребно, и което обхваща територията на Италия.

46

В член 1.4 от решението от 2015 г. Комисията приема, че CCPL, от 8 декември 2004 г. до 24 септември 2007 г., и Coopbox Eastern, от 5 ноември 2004 г. до 24 септември 2007 г., са нарушили член 101 ДФЕС, като са участвали в единно продължено нарушение, което е съставено от няколко отделни нарушения във връзка с тарелките от полистиренова пяна, предназначени за сектора на опаковането на хранителни стоки за продажба на дребно, и което обхваща територията на Чешката република, Унгария, Полша и Словакия.

47

Въз основа на това в член 1 от обжалваното решение Комисията налага за нарушението, посочено в решението от 2015 г., глоба от 4627000 евро солидарно на Coopbox Group и на CCPL, за нарушението, посочено в член 1.2 от решението от 2015 г., глоба от 4010000 евро на CCPL и за нарушението, посочено в член 1.4 от решението от 2015, глоба от 789000 евро солидарно на Coopbox Eastern и на CCPL, както и глоба от 15000 евро на Coopbox Eastern.

48

Така тя приема, че CCPL носи отговорност за целия период на нарушенията по-специално поради неговото пряко или непряко дялово участие в един или повече субекти от групата CCPL.

49

На първо място, жалбоподателите поддържат, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е вменила на CCPL отговорност за практиките, прилагани от Coopbox Group и Coopbox Eastern, които CCPL притежава посредством CCPL SpA, без да констатира нарушение от страна на CCPL SpA.

50

Въпреки това от съдебната практика, цитирана в точка 38 по-горе, следва, че дружеството майка може да носи отговорност за поведението на дъщерно дружество по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя самостоятелно своето поведение на пазара, а изпълнява главно указанията, дадени му от дружеството майка, по-специално с оглед на икономическите, организационните и правните връзки между тези два правни субекта.

51

В такъв случай, като се има предвид, че дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и по този начин съставляват едно предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС, Комисията може да адресира до дружеството майка решение за налагане на глоби, без да е необходимо да доказва личното участие на последното в нарушението (вж. решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 55 и цитираната съдебна практика). С други думи, Комисията има право да адресира решението за налагане на глоби до дружеството майка не непременно заради свързано с нарушението отношение на подбудителство между него и дъщерното му дружество, нито a fortiori поради участие на първото в посоченото нарушение, а защото съответните дружества представляват едно-единствено предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 88 и цитираната съдебна практика).

52

Освен това съгласно съдебната практика посочената в точка 39 по-горе презумпция се прилага и когато дружеството майка притежава капитала на дъщерното си дружество не пряко, а посредством други дружества (вж. в този смисъл решения от 20 януари 2011 г., General Química и др./Комисия, C‑90/09 P, EU:C:2011:21, т. 86; от 8 май 2013 г., Eni/Комисия, C‑508/11 P, EU:C:2013:289, т. 48 и 49, и от 15 юли 2015 г., GEA Group/Комисия, T‑45/10, непубликувано, EU:T:2015:507, т. 142).

53

Така от съдебната практика следва, че Комисията може да вмени отговорността за поведението на дъщерните дружества, притежавани непряко от дружеството майка, дори без да констатира нарушение от страна на дружества посредници.

54

Всъщност обстоятелството, че такива дъщерни дружества се притежават посредством дружество, на което не е вменено никакво нарушение, не поставя под въпрос презумпцията за действително упражняване от страна на дружеството майка — поради непрякото му дялово участие в тези дъщерни дружества — на решаващо влияние върху поведението на посочените дъщерни дружества.

55

От припомнената в точка 37 по-горе съдебна практика следва също, че стопанска единица, съставена от няколко физически или юридически лица, която нарушава правилата на конкуренцията, съгласно принципа на личната отговорност следва да отговаря за това нарушение.

56

Ето защо, противно на твърденията на жалбоподателите, не може да се приеме, че обжалваното решение е взето в нарушение на принципа на личната отговорност, тъй като CCPL е подведено под отговорност за нарушение, което не е извършило и което не е било вменено на субекта, посредством който това дружество е притежавало извършилия нарушението субект.

57

Следователно обжалваното решение не е следствие от грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията вменява на CCPL отговорността за практиките, прилагани от Coopbox Group и Coopbox Eastern, които CCPL притежава чрез CCPL SpA, без да установява нарушение от страна на CCPL SpA.

58

На второ място, жалбоподателите твърдят, че презумпцията за отговорност на CCPL за действията на дружествата от групата CCPL не е приложима, тъй като CCPL е притежавало само 93,864 % от капитала на CCPL SpA от 18 април 2006 г. до края на периода, през който е извършено нарушението.

59

Дружество майка обаче, което притежава почти целия капитал на своето дъщерно дружество, по принцип се намира в сходно положение с това на изключителен собственик от гледна точка на правото си да упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество предвид икономическите, организационните и правните си връзки с него. Следователно в този случай Комисията има право да приложи същия доказателствен режим, а именно да прибегне до презумпцията, че споменатото дружество майка действително упражнява правото си да оказва решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество. При все това не е изключена възможността в определени случаи миноритарните съдружници да имат права по отношение на дъщерното дружество, които биха поставили под въпрос очертаната по-горе аналогия.

60

От една страна обаче, тъй като е собственик на 93,864 % от капитала на CCPL SpA, в периода от 18 април 2006 г. до края на периода, през който е извършено нарушението, CCPL притежава почти целия капитал на първото дружество. От друга страна, жалбоподателите не твърдят и a fortiori не доказват, че миноритарните съдружници са разполагали по отношение на CCPL SpA с права, които биха поставили под въпрос презумпцията, че CCPL действително е упражнявало решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество.

61

От това произтича, че обжалваното решение не е следствие от грешка при прилагане на правото, доколкото Комисията е използвала презумпцията за отговорност на CCPL за поведението на дружествата от групата CCPL през периода, в който CCPL е притежавало само 93,864 % от капитала на CCPL SpA.

62

На трето място, трябва да бъде отхвърлен доводът, че Комисията не може да използва презумпцията за отговорност на CCPL за поведението на дружествата от групата CCPL, доколкото при приемането на решението от 2015 г. дяловото участие на CCPL в капитала на CCPL SpA е допълнително намалено на около 90 %.

63

Всъщност прилагането на презумпцията, която позволява отговорността за поведението на дъщерно дружество да се вмени на неговото дружество майка, предполага, че отговорността на дружеството майка произтича от поведението на дъщерното му дружество през периода на извършване на нарушението, така че е без значение колко голямо е било дяловото участие на дружеството майка в капитала на дъщерното му дружество към датата на решението, с което се установява нарушение.

64

На четвърто място, от една страна, според жалбоподателите Комисията е тази, която трябва да докаже, че CCPL действително е упражнявало решаващо влияние върху дружествата от групата CCPL, тъй като се е основала едновременно на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние и на съвкупност от доказателства.

65

Достатъчно е обаче да се констатира, че както следва от припомнената в точка 40 по-горе съдебна практика, прилагането на презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние не е обусловено от представянето на допълнителни доказателства, че дружеството майка действителното е упражнила влияние.

66

От припомнената в точка 41 по-горе съдебна практика следва също, че няма пречка Комисията да установи действителното упражняване на решаващо влияние от дружество майка върху негово дъщерно дружество, като се основе на други доказателства или на съчетание от такива доказателства и посочената презумпция.

67

Ето защо, противно на твърдяното от жалбоподателите, фактът, че Комисията е посочила различни обстоятелства, които да подсилят констатацията за наличие на решаващо влияние от страна на CCPL върху дружествата от групата CCPL, не ѝ възлага по-голяма тежест на доказване, отколкото ако просто бе използвала презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние.

68

От друга страна, жалбоподателите считат, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, тъй като презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние трябвало да бъде оборена, при положение че CCPL не е упражнявало действително решаващо влияние върху дружествата от групата CCPL не само за периода, когато е притежавало целия дружествен капитал на участващите в нарушението субекти от групата CCPL, но и когато дяловото участие на CCPL е под 100 %.

69

В подкрепа на този довод жалбоподателите посочват, че CCPL е преустановило всякаква дейност по управление в сектора на опаковането на хранителни стоки и е предоставило на дружествата от групата CCPL, отговарящи за този сектор, пълна самостоятелност относно производството, както и в търговската, индустриалната и управленската дейност. Те посочват по същество и че изпълнителния директор на Coopbox Group определял напълно независимо политиките на търговско и стратегическо управление на дружеството.

70

Освен това жалбоподателите твърдят, че CCPL е кооперативно дружество, което действа главно като акционер и притежава дялове в оперативните дружества посредством CCPL SpA, чиято ролята на подхолдинг не включва никакво участие в оперативното и текущо управление на контролираните от него дружества, и че CCPL няма никаква активна роля в текущото управление на дружествата от групата CCPL.

71

Освен това жалбоподателите подчертават, че CCPL е холдинговото дружество в група от предприятия, извършващи дейност в шест различни сектора, че нито Coopbox Group, нито някое от другите дружества, участвали в спорните нарушения, някога са уведомявали CCPL за незаконните дейности, нито че са действали с предварителното му разрешение.

72

Жалбоподателите поддържат също, че нито един от тримата членове на управителния съвет на CCPL, които са били едновременно членове на управителния съвет на дружествата от групата CCPL, не е упражнявал оперативни функции в тях, нито е участвал пряко или непряко в срещите с конкурентните предприятия.

73

В това отношение следва да се припомни, първо, че за да обори презумпцията за решаващо влияние, дружеството майка следва в рамките на производство по обжалване на решение на Комисията да предостави на преценката на съда на Съюза всяко доказателство относно организационните, икономическите и юридическите връзки между него и неговото дъщерно дружество, с което може да се установи, че двете дружества не съставляват един стопански субект (вж. решение от 16 юни 2016 г., Evonik Degussa и AlzChem/Комисия, C‑155/14 P, EU:C:2016:446, т. 32 и цитираната съдебна практика).

74

Освен това от постоянната съдебна практика следва, че оперативната независимост сама по себе си не доказва, че дъщерното дружество определя поведението си на пазара независимо от своето дружество майка. Разпределянето на задачите между дъщерните дружества и техните дружества майки, и по-специално фактът, че оперативното ръководство се поверява на местните ръководители на дъщерно дружество, е обичайна практика на големите предприятия, които са съставени от множество дъщерни дружества, притежавани в крайна сметка от едно и също холдингово дружество (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2014 г., RWE и RWE Dea/Комисия, T‑543/08, EU:T:2014:627, т. 49 и цитираната съдебна практика).

75

Освен това съгласно съдебната практика сам по себе си фактът, че CCPL не е давало указания на CCPL SpA, на Coopbox Group или на Coopbox Eastern относно въпросните картели или че дори не е знаело за тях, не може да обори презумпцията за решаващо влияние (вж. в този смисъл решение от 14 септември 2016 г., Ori Martin и SLM/Комисия, C‑490/15 P и C‑505/15 P, непубликувано, EU:C:2016:678, т. 59 и 60).

76

Ето защо твърденията — които впрочем не са подкрепени с доказателства — че CCPL преустановило всякаква дейност по управление в сектора на опаковането на хранителни стоки и предоставило пълна самостоятелност на дружествата от групата CCPL, отговарящи за този сектор, без то или CCPL SpA да имат някаква активна роля в текущото управление на Coopbox Group и Coopbox Eastern, не могат да оборят презумпцията за действително упражняване на решаващо влияние.

77

Второ, следва да се припомни, че съдът на Съюза счита, че представляването на дружеството майка в управителните органи на дъщерното му дружество е релевантно доказателство за упражняването на действителен контрол върху търговската политика на последното (вж. решение от 15 юли 2015 г., Socitrel и Companhia Previdente/Комисия, T‑413/10 и T‑414/10, EU:T:2015:500, т. 213 и цитираната съдебна практика).

78

Така доводите на жалбоподателите, свързани с липсата на оперативна роля на тримата членове на управителния съвет на CCPL, които са едновременно членове на управителния съвет на дружествата от групата CCPL, трябва да бъдат отхвърлени.

79

По същата причина трябва да се отхвърли и доводът, че нито един от приложените към преписката по настоящото производство документи не съдържа данни за участието на тези членове на управителния съвет на CCPL в дейностите по управление на което и да е дружество от групата CCPL.

80

Трето, след като може да се приеме, че дружеството майка носи отговорност за извършеното от дъщерното му дружество нарушение дори когато в групата включва много оперативни дружества (вж. решение от 27 септември 2012 г., Shell Petroleum и др./Комисия, T‑343/06, EU:T:2012:478, т. 52 и цитираната съдебна практика), фактът, че CCPL е холдинговото дружество в група от предприятия, извършващи дейност в шест различни сектора на дейност, не е пречка да му се вмени отговорността за нарушенията на Coopbox Group и Coopbox Eastern.

81

Предвид изложеното по-горе, сами по себе си изтъкнатите от жалбоподателите обстоятелства не са достатъчни, за да оборят приложената от Комисията презумпция, че CCPL е упражнявало решаващо влияние върху дружествата от групата CCPL.

82

Така второто твърдение по първото основание е необосновано и последното трябва да се отхвърли.

83

Според жалбоподателите по същество обжалваното решение противоречи на принципите на пропорционалност, справедливост, индивидуализиране и степенуване на глобите, на рационалност и на равно третиране, тъй като за всяко нарушение Комисията е приложила поотделно тавана от 10 % от оборота, определен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, и този метод за прилагане на тавана от 10 % от оборота е накарал Комисията да им наложи глоби, много по-високи от глобите, наложени на другите засегнати предприятия.

84

Комисията не приема тези доводи.

85

В това отношение, на първо място, що се отнася до прилагането в обжалваното решение на тавана от 10 % поотделно за всяко нарушение, следва да се припомни, че съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 за всяко предприятие, което има участие в нарушението, глобата не може да надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната стопанска година.

86

Освен това, съгласно съдебната практика, квалифицирането на определени незаконни деяния като деяния, представляващи едно-единствено нарушение, или като множество отделни нарушения по принцип не е без значение за санкцията, която може да се наложи, тъй като констатацията за множество отделни нарушения може да доведе до налагането на няколко отделни глоби, всеки път в границите, определени в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, тоест при съблюдаване на тавана от 10 % от реализирания оборот за стопанската година, предхождаща приемането на обжалваното решение (вж. решение от 6 февруари 2014 г., AC-Treuhand/Комисия, T‑27/10, EU:T:2014:59, т. 230 и цитираната съдебна практика).

87

С едно и също решение Комисията може също така да констатира две отделни нарушения и да наложи две глоби, чийто общ размер надхвърля определения в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 таван от 10 %, при условие че размерът на всяка глоба не надхвърля този таван. Всъщност за прилагането на посочения по-горе таван е без значение дали различните нарушения на правилата на конкуренцията на Съюза са санкционирани в хода на една-единствена процедура или в хода на отделни процедури, които са се развили по различно време, тъй като горната граница от 10 % се прилага за всяко нарушение на член 101 ДФЕС (решение от 6 февруари 2014 г., AC-Treuhand/Комисия, Т‑27/10, EU:T:2014:59, т. 231 и 232 и цитираната съдебна практика).

88

След като прилагането на тавана от 10 % поотделно за всяко нарушение е в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както е тълкуван в съдебната практика, този довод на жалбоподателите не може да докаже, че обжалваното решение противоречи на принципите на пропорционалност, справедливост, индивидуализиране и степенуване на глобата, на рационалност и на равно третиране.

89

Що се отнася, на второ място, до съотношението на глобата, наложена на жалбоподателите спрямо общия им оборот, за което се твърди, че е значително по-високо от това на глобите, наложени на другите засегнати предприятия, следва да се припомни, че съгласно съдебната практика не противоречи на принципите на пропорционалност и на равно третиране фактът, че при прилагане на предвидения в Насоките от 2006 г. метод за изчисляване на глобите на предприятие се налага глоба, представляваща процент от общия му оборот, който е по-висок от процента на наложените съответно на всяко едно от другите предприятия глоби. Всъщност за този метод за изчисляване, който не се основава на общия оборот на съответните предприятия, е характерно, че между предприятията възникват различия, що се отнася до съотношението между посочения оборот и размера на наложените им глоби (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 64).

90

Също от съдебната практика следва, че когато такива глоби се налагат на няколко предприятия, участвали в едно и също нарушение, при определяне на размера на глобите Комисията не е длъжна да следи окончателният им размер да отразява разликите между тях по отношение на общия им оборот (вж. решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 65 и цитираната съдебна практика).

91

Относно твърдяното от жалбоподателите нарушение на принципа на равно третиране следва да се отбележи, че различното процентно съотношение на глобата спрямо общия оборот на съответните предприятия само по себе си не би могло да даде на Комисията достатъчно основание да се отклони от определения от самата нея метод за изчисляване. Всъщност това би означавало, че определени предприятия са облагодетелствани въз основа на критерий, който е ирелевантен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението. Що се отнася обаче до определяне на размера на глобата, прилагането на различни методи за изчисляване не бива да води до дискриминация между предприятията, които са участвали в споразумение или в съгласувана практика, противоречаща на член 101, параграф 1 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 7 септември 2016 г., Pilkington Group и др./Комисия, C‑101/15 P, EU:C:2016:631, т. 66 и цитираната съдебна практика).

92

Следователно наличието на твърдените различия между, от една страна, съотношението между наложените на жалбоподателите глоби и техния общ оборот, и от друга страна, съотношението между глобите, наложени на другите засегнати предприятия, и техния оборот, не може да докаже, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране.

93

Освен това, що се отнася до довода, че ниският размер на глобата, наложена на дружествата от групата Vitembal в решението от 2015 г., доказвал, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципа на равно третиране, следва да се припомни, че принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано (решение от 12 ноември 2014 г., Guardian Industries и Guardian Europe/Комисия, C‑580/12 P, EU:C:2014:2363, т. 51).

94

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите не твърдят, че Комисията е приложила различни методи за изчисляване към съответните предприятия. Всъщност единственото доказателство, което те изтъкват относно общия размер на глобите, наложени на засегнатите субекти спрямо съответния им общ оборот, е недостатъчно, както бе посочено в точка 92 по-горе, за да се установи твърдяната дискриминация. Тъй като не са изтъкнали никакво друго доказателство относно фактическите и правни обстоятелства, които Комисията е взела предвид при изчисляването на размера на глобите, следва да се констатира, че жалбоподателите не са доказали сходството между финансовото състояние на другите засегнати дружества — и по-специално дружествата от групата Vitembal — и собственото им състояние, така че в приложение на припомнената в точка 93 по-горе съдебна практика доводът им трябва да се отхвърли.

95

С оглед на изложеното по-горе с доводите си жалбоподателите не доказват, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, като е приложила поотделно за всяко нарушение тавана от 10 % от оборота, определен в член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

96

Следователно твърдението по второто основание трябва да се отхвърли.

97

Според жалбоподателите Комисията не е мотивирала достатъчно преценката си относно тяхната способност за плащане и я критикуват, че допуснала явни грешки в преценката на тази способност.

98

Комисията не приема тези доводи.

99

В това отношение следва да се припомни, че точка 35 от Насоките от 2006 г., озаглавена „Платежоспособност“, гласи:

„В изключителни случаи Комисията може при поискване да отчете неспособността на предприятието да плаща с оглед на [особен] социален и икономически контекст. Тя няма да основава каквото и да е намаление на размера на глобата, предоставено на това основание, само на констатирането на влошено финансово положение или дефицит. Намалението може да бъде предоставено само на основата на обективни доказателства, че налагането на глобата, съгласно предвиденото в настоящите насоки, необратимо би застрашило икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довело до това неговите активи да загубят цялата си стойност“.

100

Според постоянната съдебна практика, като приема правила за поведение като Насоките и обявява чрез тяхното публикуване, че ще ги прилага занапред към съответните случаи, за които се отнасят, Комисията се самоограничава в упражняването на своето право на преценка и не би могла да се отклонява от тези правила, тъй като това би означавало да бъде евентуално санкционирана за нарушение на общи принципи на правото, като принципите на равно третиране или на защита на оправданите правни очаквания (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 287 и цитираната съдебна практика).

101

Освен това намаляване на глоба на основание на точка 35 от Насоките от 2006 г. може да се предостави само в изключителни случаи и при условията, които са определени в тези насоки. В този смисъл, от една страна, трябва да бъде доказано, че наложената глоба „необратимо би застрашил[а] икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довел[а] до това неговите активи да загубят цялата си стойност“. От друга страна, трябва да се докаже и наличието на „[особен] социален и икономически контекст“. Следва да се припомни освен това, че тези две групи условия преди това са били изведени от съдилищата на Съюза (решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 288).

102

По отношение на първата група от тези условия е постановено, че при определяне на размера на глобата, която да наложи за нарушаване на правилата за конкуренция, Комисията по принцип не е длъжна да взема предвид обстоятелството, че дадено предприятие работи на загуба, тъй като признаването на такова задължение би означавало да се осигури неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 289 и цитираната съдебна практика).

103

Всъщност, ако това трябваше да е така, тези предприятия биха получили по-благоприятно третиране за сметка на други, по-ефективни и по-добре управлявани предприятия. Поради това само констатацията, че съответното предприятие е в лошо финансово състояние или работи на загуба, не е достатъчна, за да обоснове искане Комисията да вземе предвид неспособността за плащане на това предприятие, за да му предостави намаление на глобата (решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 290).

104

Освен това според постоянната съдебна практика правото на Съюза не забранява постановена от институция на Съюза мярка сама по себе си да предизвика несъстоятелността или ликвидацията на предприятие. Макар подобно действие да може да накърни финансовите интереси на собствениците или на акционерите, това все пак не означава, че персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието, също ще загубят своята стойност (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 291 и цитираната съдебна практика).

105

От тази съдебна практика може да се направи извод, че само в случай на загуба на стойността на персоналните, материалните и нематериалните елементи, включени в предприятието, с други думи, на неговите активи, може да е обосновано при определянето на размера на глобата да се отчете възможността за неговата несъстоятелност или ликвидация в резултат на налагането на тази глоба (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 292 и цитираната съдебна практика).

106

Всъщност ликвидацията на дадено дружество не води непременно до изчезване на съответното предприятие. То може да продължи да съществува като такова както в случай на рекапитализация на дружеството, така и когато друг субект придобие всичките му активи. Такова придобиване може да се извърши или чрез доброволно изкупуване, или чрез принудителна продажба на активите на дружеството с продължаване на дейността (решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 293).

107

Следователно изискването в точка 35 от Насоките от 2006 г. активите на съответното предприятие да загубят цялата си стойност трябва да се разбира в смисъл, че визира положение, при което придобиването на предприятието при условията, посочени в точка 106 по-горе, изглежда малко вероятно, дори невъзможно. При това положение активите на предприятието ще бъдат предложени за продажба поотделно и е възможно за много от тях да не се намери купувач или в най-добрия случай да бъдат продадени на значително занижена цена (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 294 и цитираната съдебна практика).

108

Колкото до втората група условия, свързана с наличието на особен социален и икономически контекст, съгласно съдебната практика тя се отнася до последствията, до които заплащането на глобата би могло да доведе, по-специално под формата на увеличаване на безработицата или на влошаване в икономическите сектори на доставчиците и клиентите на въпросното предприятие (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 295 и цитираната съдебна практика).

109

Следователно, ако са изпълнени горепосочените кумулативни условия, налагането на глоба, която би могла да доведе до изчезването на дадено предприятие, би била в противоречие с целта, преследвана от точка 35 от Насоките от 2006 г. По този начин прилагането на тази точка към съответните предприятия представлява конкретно изражение на принципа на пропорционалност в областта на санкциите за нарушенията на правото в областта на конкуренцията (вж. решение от 15 юли 2015 г., Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑393/10, EU:T:2015:515, т. 296 и цитираната съдебна практика).

110

Именно в светлината на тези принципи следва да се преценят доводите, с които жалбоподателите оспорват законосъобразността на обжалваното решение.

111

В случая, в точка 3.4.2 от обжалваното решение, след като извършва икономически и финансов анализ на способността на жалбоподателите за плащане и на въпроса как евентуална глоба би се отразила на тяхната икономическа жизнеспособност, в съображение 90 от обжалваното решение Комисията стига до извода, че въпреки ниските показатели за платежоспособност и рентабилност на групата CCPL и размера на общата сума на спорните глоби спрямо обема на групата, последната е разполагала с достатъчно ликвидни средства, за да заплати общия размер на глобите, и е слабо вероятно нейната икономическа жизнеспособност сама по себе си да бъде застрашена.

112

В подкрепа на констатацията си за наличието на достатъчно ликвидни средства Комисията, най-напред, посочва в съображение 90, буква а) от обжалваното решение, че през 2018 г. и 2019 г. групата CCPL е представила значителни парични салда, възлизащи съответно на 18,6 милиона евро и на 22,8 милиона евро. В съображение 90, буква б) от посоченото решение тя отбелязва, че средното салдо по ликвидните средства на групата за периода 2014—2018 г., а именно около 11,6 % от нейния среден годишен оборот, е добър показател, от който може да се заключи, че нивото на ликвидност е достатъчно, за да се посрещнат задълженията и да се извършат краткосрочните разходи, да се гарантира непрекъснатост на дейността и да се избегне временен недостиг на ликвидни средства. В съображение 90, буква в) от това решение тя посочва, че същият извод може да бъде направен и въз основа на съотношението салдо ликвидни средства/продажби. В съображение 90, буква г) от същото решение тя отбелязва, че тъй като ликвидните средства най-често се държат от холдинговите дружества във въпросната група, които практически не разполагат с персонал и реализират много малък оборот, е малко вероятно плащането на глобата чрез ликвидните средства, налични на равнището на групата, да застраши икономическата жизнеспособност на двете нейни основни оперативни дружества. В съображение 90, буква д) от обжалваното решение тя подчертава, че в становището си и в отговорите си CCPL не е посочило никаква конкретна нужда от ликвидни средства, за да се справи с трудностите, произтекли от пандемията от COVID‑19, или за да продължи плана за преструктуриране за периода 2020—2023 г. Накрая, в съображение 90, буква е) от обжалваното решение Комисията посочва, че макар изрично да е поискала от CCPL да представи становището си относно способността на тази група да мобилизира финансови средства, за да заплати глобите, тя нито е отговорила, нито е посочила причината, поради която не би могла да използва ликвидните средства, налични на равнището на групата, за да извърши това плащане. В този контекст Комисията добавя, че следва да се вземе предвид и сумата от 5942084 евро, която е възстановила на CCPL на 7 октомври 2019 г. в изпълнение на решение от 11 юли 2019 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15, непубликувано, EU:T:2019:500).

113

Жалбоподателите изтъкват по същество, че обжалваното решение не съдържа мотиви, първо, по въпроса защо не е бил взет предвид техният отрицателен нетен оборотен капитал, второ, по въпроса дали групата CCPL има достатъчно ликвидни средства въпреки големите ѝ дългове, трето, по въпроса как представените прогнозни данни относно Coopbox Group и Coopbox Eastern се отразяват на ликвидните средства, и четвърто, относно анализа на жалбоподателите в отговора им на петото искане за предоставяне на информация по въпроса дали са в състояние да понесат глобата.

114

Комисията не приема тези доводи.

115

Според постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 9 септември 2015 г., Philips/Комисия, T‑92/13, непубликувано, EU:T:2015:605, т. 102 и цитирана съдебна практика).

116

В случая следва да се отбележи, че както е видно от съображение 90 от обжалваното решение, припомнено в точка 112 по-горе, Комисията е мотивирала ясно и недвусмислено констатацията, че жалбоподателите не са доказали невъзможността си да използват ликвидните средства на групата CCPL, за да платят глобите, без да се застрашава тяхната жизнеспособност. Що се отнася до преценката на Комисията на прогнозните данни относно ликвидните средства на Coopbox Group и Coopbox Eastern, тя личи от съображения 86 и 92 от обжалваното решение, които частично възпроизвеждат данните, предоставени от жалбоподателите в отговора им на петото искане за информация. Освен това Комисията няма общо задължение в посоченото решение да се произнесе по всички документи или цялата информация, които е поискала от страните в хода на административното производство.

117

Всъщност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решение от 9 септември 2015 г.Philips/Комисия, T‑92/13, непубликувано, EU:T:2015:605, т. 103 и цитираната съдебна практика).

118

Така преценката на Комисията относно способността на жалбоподателите за плащане не е следствие от непълнота на мотивите.

119

Следователно първото твърдение по първото основание трябва да се отхвърли по същество.

120

В самото начало следва да се отбележи, че както е видно от припомнената в точки 102—107 по-горе съдебна практика, за да се установи, че обжалваното решение е следствие от явна грешка в преценката на способността им за плащане, жалбоподателите трябва да докажат, че противно на приетото от Комисията, плащането на глоби с общ размер от 9441000 евро би застрашило необратимо икономическата им жизнеспособност и би довело до това техните активи да загубят цялата си стойност.

121

На първо място, жалбоподателите изтъкват по същество, че констатациите в съображение 90, букви а), д) и е) от обжалваното решение, а именно че те не са представили поисканите прогнозни данни за периода 2020—2023 г., поради което били взети предвид наличните за 2018 г. и 2019 г. ликвидни средства, и че групата CCPL не е посочила защо не може да използва ликвидните средства, налични на равнището на групата, за да плати глобата, са фактически погрешни.

122

Най-напред, жалбоподателите припомнят съдържанието на кореспонденцията си с Комисията, за да оспорят констатацията в обжалваното решение, че CCPL не е посочило никаква конкретна нужда от ликвидни средства, за да се справи с трудностите, произтекли от пандемията от COVID‑19, или за да продължи плана за преструктуриране за периода 2020—2023 г

123

След това жалбоподателите твърдят, че са представили прогнозните данни до 2023 г. за Coopbox Group и Coopbox Eastern, чиито продажби представляват 94 % от консолидирания оборот за 2019 г., които Комисията не анализирала.

124

Те добавят по същество, че към датата на обжалваното решение за цялата група CCPL не са били налице прогнозни данни, по-конкретно тъй като другите дружества от групата вече не осъществявали дейност на пазара, а само се разпореждали с активите си и използвали получените и разпределени суми за погасяване на дълговете си в рамките на плана за преструктуриране.

125

Накрая, жалбоподателите припомнят съдържанието на кореспонденцията си с Комисията, за да оспорят констатацията в обжалваното решение, че групата CCPL нито е отговорила, нито е посочила защо не може да използва ликвидните средства, налични на равнището на групата, за да плати глобата.

126

Комисията не приема тези доводи.

127

В това отношение следва да се отбележи, че жалбоподателите признават, че в хода на административното производство са представили само прогнозни данни за периода 2020—2023 г. за Coopbox Group и Coopbox Eastern, доколкото прогнозните данни за цялата група CCPL не са били налични или релевантни.

128

Следователно Комисията не може да бъде критикувана за констатацията си, че жалбоподателите не са представили поисканите за периода 2020—2023 г. консолидирани прогнозни данни.

129

Относно довода на жалбоподателите, че прогнозните данни за цялата група CCPL не са релевантни, е важно да се подчертае, че когато преценява способността за плащане на група предприятия Комисията трябва да вземе предвид финансовото състояние на всички субекти от тази група, доколкото ресурсите на всички тях могат да бъдат мобилизирани за покриване на глоби (вж. в този смисъл решения от 16 септември 2013 г., Rubinetteria Cisal/Комисия, T‑368/10, непубликувано, EU:T:2013:460, т. 118 и от 11 юли 2019 г., Italmobiliare и др./Комисия, T‑523/15, непубликувано, EU:T:2019:499, т. 180—182).

130

Това важи в още по-голяма степен, тъй като, както подчертава Комисията, в края на 2019 г. 96 % от ликвидните средства на групата CCPL са извън Coopbox Group и Coopbox Eastern.

131

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, прогнозните данни за дружествата от групата, различни от Coopbox Group и Coopbox Eastern, и по-специално данните относно разпореждането с активи, са релевантни, за да се прецени способността за плащане на групата CCPL.

132

По същата причина трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че ресурсите на CCPL SpA не могат да бъдат взети предвид, за да се прецени способността за плащане на групата CCPL, доколкото това дружество не е адресат на обжалваното решение.

133

Освен това според жалбоподателите от отговорите им на исканията за предоставяне на информация било видно, че финансовите средства на групата CCPL не могат да бъдат мобилизирани за заплащане на глобата. Налага се обаче изводът, че техният отговор от 31 юли 2020 г. на петото искане на Комисията за предоставяне на информация, който се намира в приложение A.22 и който жалбоподателите споменават, се свежда до отчет за състоянието на банковите задължения и на нетните им активи, както и оценка на рентабилността, капитализацията, платежоспособността и ликвидните средства на групата CCPL, без да посочват защо са счели, че ликвидните средства и ресурсите на групата CCPL не могат да бъдат използвани за плащане на глобите поради плана за преструктуриране.

134

При тези условия няма как да се приеме, че констатацията в обжалваното решение, че CCPL не е посочила защо не може да използва ликвидните средства, налични на равнището на групата, за да плати глобата, е фактически неправилна.

135

Следователно трябва да се отхвърлят доводите, с които жалбоподателите се стремят да докажат, че обжалваното решение е следствие от явна грешка в преценката, тъй като Комисията се основала на неправилни фактически констатации, когато в това решение отбелязала, че жалбоподателите не са представили поисканите консолидирани прогнозни данни за периода 2020—2023 г. и че групата CCPL не е посочила защо за плащане на глобата не могат да се използват ликвидните средства, налични на равнището на групата.

136

На второ място, жалбоподателите изтъкват по същество, че обжалваното решение е следствие от явна грешка в преценката, тъй като Комисията взела предвид салдото по ликвидни средства на групата CCPL за финансовите 2018 г. и 2019 г., без да отчете нейните дългове и невъзможността тези средства да се използват за друго, освен за погасяването на нейните дългове, наложено с плана за преструктуриране, при положение че тези обстоятелства, показващи значително по-висок размер на пасивите от този на активите, са били подробно изтъкнати в хода на административното производство.

137

Освен това жалбоподателите твърдят по същество, че отчитането на средното салдо по ликвидните средства за периода 2014—2018 г. също било погрешно, тъй като тези средства не били такива, които могат да бъдат мобилизирани незабавно и свободно, а трябвало да бъдат използвани за погасяване на дълговете им поради техните задължения съгласно плана за преструктуриране.

138

По същата причина жалбоподателите отбелязват и че обжалваното решение е погрешно, тъй като се основава на съотношението салдо ликвидни средства/продажби, за да установи с какви ликвидни средства могат да се платят глобите.

139

Всъщност групата CCPL вече включвала само холдингови или подхолдингови дружества, които не осъществяват дейност на пазара, други дружества без дейност, ангажирани единствено в разпореждането със съответните им недвижими имоти, които получават ликвидни средства почти изключително, като се разпореждат с активите си в изпълнение на плана за преструктуриране, и само две оперативни дружества (Coopbox Group и Coopbox Eastern), които единствени генерират оперативни средства от обичайната дейност по продажба на стоки и услуги на трети лица.

140

От една страна, жалбоподателите уточняват, че ликвидните средства, получени от разпореждането с активи, не са налични, тъй като са предназначени за погасяване на дълга в изпълнение на плана за преструктуриране, а получените от оперативните дружества ликвидни средства възлизат едва на 1,4 милиона евро.

141

От друга страна, жалбоподателите поддържат, че от съотношението салдо ликвидни средства/продажби не може да се оцени способността да се посрещнат нуждите от ликвидни средства, тъй като ликвидните средства зависят от конкретната възможност да се извърши разпореждане с остатъчните активи, от задължението почти всичко от това разпореждане да се използва по плана за преструктуриране, както и от малкото на брой все още продаваеми активи, които при това не са привлекателни.

142

Комисията не приема тези доводи.

143

В това отношение следва да се подчертае, че както личи от точка 135 по-горе, жалбоподателите не са представили поисканите консолидирани прогнозни данни за периода 2020—2023 г. и не са посочили защо за плащане на наложените с обжалваното решение глоби не могат да използват ликвидните средства, налични на равнището на групата.

144

При тези условия Комисията не може да бъде критикувана, че е взела предвид салдото по ликвидните средства на групата CCPL за финансовите 2018 г. и 2019 г., без да отчете нейните дългове и невъзможността тези средства да се използват за друго, освен за погасяването на нейните дългове, наложено с плана за преструктуриране.

145

Освен това, съгласно цитираната в точка 102 по-горе съдебна практика, Комисията по принцип не е длъжна при определянето на размера на глобата, която следва да се наложи за нарушение на правилата на конкуренцията, да взема предвид обстоятелството, че предприятието работи на загуба, тъй като признаването на такова задължение би означавало да се осигури неоправдано конкурентно предимство на най-малко приспособените към условията на пазара предприятия.

146

Следователно, противно на твърденията на жалбоподателите, само по себе си наличието на доказателства за значително по-висок размер на пасивите от този на активите не е достатъчно, за да се установи, че налагането на глоби би застрашило необратимо икономическата жизнеспособност на съответните предприятия и би могло да доведе до това техните активи да загубят цялата си стойност по смисъла на точка 35 от Насоките от 2006 г.

147

Впрочем трябва да се констатира, че както е видно от съображение 84 от обжалваното решение, при преценката на способността им за плащане Комисията е взела предвид размера на дълговете на жалбоподателите.

148

На трето място, жалбоподателите оспорват възможността за заплащане на глобата да се използват всички ресурси, останали извън плана за преструктуриране, включително върнатите от Комисията и посочени в точка 12 по-горе 5942084 евро, приходите от продажбата на Erzelli Energia Srl (оценени в съображение 91 от обжалваното решение на 1,4 милиона евро) и от продажбата на дяловете на Refincoop Srl при евентуално прехвърляне на дружеството.

149

Всъщност по същество тези ресурси, останали извън плана, били единствените налични суми, с които да се осигури оцеляването на Coopbox Group и Coopbox Eastern, позволявайки им да правят инвестиции предвид липсата на алтернативни източници на финансиране.

150

Жалбоподателите подчертават също, че единствените ликвидни средства, които могат да бъдат взети предвид, оценени за периода 2020—2023 г. на 1,8 милиона евро, са генерираните от единствените две оперативни дружества от групата CCPL, т.е. Coopbox Group и Coopbox Eastern, чиято способност да създадат ликвидни потоци, които могат да бъдат използвани за цели, различни от оперативното управление, била изключително ограничена. В това отношение жалбоподателите посочват, че ликвидните средства на Coopbox Group и Coopbox Eastern не са достатъчни, за да покрият текущото си оперативно управление.

151

Според тях плащането на глобите, по-специално чрез използването на ресурси, които не са обхванати от плана за преструктуриране, би попречило на тези дружества както да посрещнат някои наложителни оперативни разходи, така и да направят инвестициите, необходими за модернизирането на техните фабрики, за развитието на технологиите им и за тяхното оцеляване.

152

Освен това жалбоподателите не са съгласни с констатацията на Комисията в съображение 90, буква г) от обжалваното решение, че било малко вероятно плащането на глобата чрез ликвидните средства, налични на равнището на групата, да застраши икономическата жизнеспособност на двете основни оперативни дружества от групата.

153

Първо, жалбоподателите подчертават, че към 31 декември 2019 г. ликвидните средства са едва една шеста от единствения финансов дълг, към който трябва да се прибави нефинансов дълг, включително дълговете към доставчиците.

154

Второ, жалбоподателите припомнят, че почти цялата група CCPL се състои от дружества, които вече не осъществяват дейност на пазара, не генерират приходи и отделят много малката си остатъчна ликвидност за текущи дейности, за да завършат плана за преструктуриране.

155

Трето, тъй като финансовите дългове на двете оперативни дружества (Coopbox Group и Coopbox Eastern) са над десет пъти по-високи от стойността на ликвидните им средства, които не са достатъчни, за да покрият текущото им оперативно управление, било необходимо CCPL да внесе ликвидни средства, така че ако ликвидността на холдинговите дружества се използва за плащане на глобата, това неизбежно би навредило на рентабилността на Coopbox Group и на Coopbox Eastern.

156

Комисията не приема тези доводи.

157

В това отношение е важно да се подчертае, че съгласно припомнената в точка 101 по-горе съдебна практика, за да се предостави намаление на глобата на основание точка 35 от Насоките от 2006 г., трябва да се докаже, че наложената глоба необратимо би застрашила икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и би довела до това неговите активи да загубят цялата си стойност.

158

При положение че намаляването на глобата може да бъде оправдано само с целта да се избегне необратимо застрашаване на икономическата жизнеспособност на съответното предприятие и до загуба на цялата стойност на неговите активи, намерението да се направят инвестиции за развитие на оперативните дружества от групата CCPL или плащания, за да не се навреди на рентабилността им, по принцип не може да оправдае такова намаление.

159

Всъщност жалбоподателите не твърдят, че подобни инвестиции са наложителни, за да могат да функционират и че няма как да бъдат отложени, без това да застраши необратимо икономическата жизнеспособност на съответните дружества. Същото се отнася и за плащанията, извършвани с цел да не се навреди на рентабилността на съответните предприятия.

160

Ето защо трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че е необходимо ресурсите, които не са обхванати от плана за преструктуриране, да се насочат за реализирането на инвестиции в Coopbox Group и Coopbox Eastern, за да се осигури тяхното функциониране или рентабилност.

161

Също така трябва да се отхвърлят доводите, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката, като не е отчела отрицателния нетен оборотен капитал на групата CCPL, приемайки, че провизията от 16,4 милиона евро, предвидена в бюджета за 2018 г. за плащане на глобите, не може да се счита за нова ликвидност, или че като относителна стойност глобите се отразяват по-сериозно на техния оборот в сравнение с глобите, наложени с решението от 2015 г.

162

Всъщност обстоятелствата, откроени от Комисията в съображение 90 от обжалваното решение и припомнени в точка 112 по-горе, като паричните салда за 2018 г. и 2019 г., възлизащи съответно на 18,6 милиона евро и на 22,8 милиона евро, средното салдо по ликвидните средства за периода 2014—2018 г., а именно около 11,6 % от средния годишен оборот на групата, които обстоятелства не са надлежно опровергани от жалбоподателите, представляват — както приема Комисията — добър показател, от който може да се заключи, че нивото на ликвидност е достатъчно, за да се посрещнат задълженията и да се извършат краткосрочните разходи, да се гарантира непрекъснатост на дейността и да се избегне временен недостиг на ликвидни средства.

163

Освен това трябва да се подчертае, че след като са били уведомени от Комисията за намерението ѝ да приеме ново решение, с което да им наложи глоби, на 7 октомври 2019 г. на жалбоподателите са възстановени 5942084 евро за сумата, преведена от тях като неокончателно плащане в изпълнение на определение от 15 декември 2015 г., CCPL и др./Комисия (T‑522/15 R, EU:T:2015:1012). От това следва, че допълнителната сума, която трябва да се заплати, за да се достигне общият размер на разглежданите глоби, възлиза на по-малко от 3,5 милиона евро.

164

С оглед на цялостното финансово състояние на групата CCPL, и по-конкретно на наличието на ресурси, необхванати от плана за преструктуриране, което наличие не е надлежно опровергано от жалбоподателите, доводите им не са в състояние да докажат, че плащането на глобите може необратимо да застраши икономическата жизнеспособност на групата CCPL.

165

Освен това е важно да се отбележи, че твърдението на жалбоподателите, че генерираните от Coopbox Group и Coopbox Eastern ликвидни средства не стигат, за да покрият текущото им оперативно управление, не е достатъчно подкрепено с доказателства, поради което Общият съд не може да го приеме за установено.

166

С оглед на гореизложеното жалбоподателите не са доказали, че — противно на приетото от Комисията — плащането на глоби в общ размер на 9441000 евро би застрашило необратимо икономическата им жизнеспособност и би довело до това техните активи да загубят цялата си стойност.

167

Следователно твърденията по третото основание трябва да се отхвърлят.

168

При условията на евентуалност жалбоподателите искат от Общия съд да изчисли отново размера на наложените с обжалваното решение глоби в зависимост от тяхната действителна платежоспособност.

169

Доколкото обаче доводите, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на третото им основание, не доказват, че обжалваното решение е следствие от явна грешка в преценката, и те не твърдят, че тяхното положение, и по-специално икономическото им положение, се е изменило значително след приемането на това решение, Общият съд не следва да упражни правомощието си за пълен съдебен контрол.

170

Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да бъдат осъдени да понесат направените от тях съдебни разноски, както и тези на Комисията, в съответствие с нейното искане, включително и тези по обезпечителното производство.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (девети разширен състав)

реши: