1)

Допускат ли разпоредбите на член 1, параграф 1 и член 2, параграф 1 от Директива 2008/94 (1) с оглед на автономното понятие за „неплатежоспособност“ националното законодателство за транспониране на Директивата — член 15, параграфи 1 и 2 от Legea n. 200/2006 privind constituirea și utilizarea Fondului de garantare pentru plata creanțelor salariale (Закон № 200/2006 за учредяване и използване на Гаранционен фонд за вземания по трудови правоотношения на работниците и служителите) във връзка с член 7 от Normele metodologice de aplicare a Legii nr. 200/2006 (Методологични норми за прилагане на Закон № 200/2006) — с тълкуването, предоставено от Înalta Curte de Casație și Justiție — Completul pentru dezlegarea unor chestiuni de drept (Върховен касационен съд — отделение за решаване на правни въпроси) с решение № 16/2018, според което 3-месечният период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати на неплатежоспособния работодател, се отнася само за датата на откриване на производството по несъстоятелност?

2)

Допускат ли разпоредбите на член 3, [втора алинея] и член 4, параграф 2 от Директива 2008/94 член 15, параграфи 1 и 2 от Закон № 200/2006 за учредяването и използването на Гаранционен фонд за вземанията по трудови правоотношения на работниците и служителите — с тълкуването, предоставено от Înalta Curte de Casație și Justiție — Completul pentru dezlegarea unor chestiuni de drept (Върховен касационен съд — отделение за решаване на правни въпроси) с решение № 16/2018, според което максималният 3-месечен период, за който Гаранционният фонд може да поеме и изплаща вземанията за заплати на неплатежоспособния работодател, попада в референтния интервал между трите месеца непосредствено преди откриването на производството по несъстоятелност и трите месеца непосредствено след откриването на производството по несъстоятелност?

3)

Съответства ли на социалната цел на Директива 2008/94 и на разпоредбите на член 12, буква а) от Директивата националната административна практика, съгласно която въз основа на решение на Curtea de Conturi (Сметна палата) и при липсата на специална национална правна уредба, задължаваща работника да върне сумите, се пристъпва към събиране на сумите, за които се твърди, че са платени за периоди, които не са включени в регулаторната рамка или които са били поискани извън законоустановения давностен срок?

4)

При тълкуването на понятието „злоупотреба“, съдържащо се в член 12, буква а) от Директива 2008/94, достатъчно обективно ли се обосновава актът за пристъпване към възстановяване от страна на работника, с декларираната цел за спазване на общия давностен срок, на вземанията за възнаграждения, платени от Фонда чрез съдебния ликвидатор?

5)

Съвместими ли са с разпоредбите и целта на Директивата национално тълкуване и административна практика, при които вземанията за трудови възнаграждения, събирани от работниците, са приравнени на данъчни вземания, върху които се начисляват лихви и неустойки за забава?