1)

В рамките на договор за ипотечен кредит член 5 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и изискването за прозрачност на договорните клаузи трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национално законодателство и съдебна практика, които освобождават продавача или доставчика от задължението при сключването на договор за ипотечен кредит да предоставят на потребителя информация относно предходните колебания на референтния индекс най-малко за последните две години, като направят сравнение с поне един различен индекс, какъвто е например индексът Euribor, при положение, че това национално законодателство и съдебна практика позволяват съдът все пак да се увери, че средният потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен, е бил в състояние да разбере конкретното функциониране на начина на изчисляване на референтния индекс и така да прецени въз основа на точни и понятни критерии потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения с оглед на наличната и достъпна за обществеността информация и на информацията, която евентуално е предоставена от продавача или доставчика.

2)

Член 3, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство и съдебна практика, съгласно които липсата на добросъвестност от страна на продавача или доставчика е предварително условие, необходимо за всяко упражняване на контрол върху съдържанието на непрозрачна клауза на договор, сключен с потребител. Запитващата юрисдикция трябва да определи дали с оглед на всички релевантни обстоятелства по спора в главното производство трябва да се счита, че продавачът или доставчикът е действал добросъвестно, избирайки законово предвиден индекс, и дали клаузата, съдържаща подобен индекс, може да създаде значителен дисбаланс между произтичащите от договора права и задължения на страните във вреда на потребителя.

3)

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато клауза, определяща референтен индекс за изчисляване на променливия лихвен процент на договор за кредит, е обявена за недействителна поради нейната неравноправност, посочените разпоредби допускат националният съд да замести този индекс със законоустановен индекс, приложим при липса на уговорка за противното между страните по договора, когато тези два индекса имат едни и същи последици, доколкото са изпълнени условията, предвидени в точка 67 от решение от 3 март 2020 г., Gómez del Moral Guasch (C-125/18, EU:C:2020:138).

4)

Шестнадесетият въпрос, поставен от Juzgado de Primera Instancia no 2 de Ibiza (Първоинстанционен съд № 2 на Ибиса, Испания), е явно недопустим.