1)

Може ли при нарушение на промишлен дизайн на Общността националният съд по мястото на нарушението, сезиран с иска съгласно международната подсъдност по мястото на настъпване на фактите по член 82, параграф 5 от Регламент № 6/2002 (1), да приложи националното право на държавата членка по своето седалище (lex fori) към произтичащите от нарушението искания, които се отнасят до територията на тази държава членка?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: може ли „мястото, където е извършено първоначалното действие на нарушението“ по смисъла на решение на Съда, Nintendo/BigBen (C-24/16 и C-25/16) (2), за определяне на приложимото към произтичащите от нарушението искания право съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) (наричан по-нататък „Регламент Рим II“) (3) да се намира и в държавата членка, в която пребивават потребителите, към които са насочени офертите в интернет, и в която стоките, нарушаващи промишления дизайн, се предлагат на пазара по смисъла на член 19 от Регламент № 6/2002, доколкото се оспорват само предлагането и пускането на пазара в тази държава членка, и тогава, когато офертите в интернет, на които се основават предлагането и пускането на пазара, са пуснати в друга държава членка?