–

за румънското правителство, първоначално от R. I. Haţieganu, A. Rotăreanu и M. C.‑R. Canţăr, а впоследствие от E. Gane, R. I. Haţieganu и A. Rotăreanu, в качеството на представители,

–

за Европейската комисия, от N. Ruiz García C. Gheorghiu, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между XU, YV, ZW, AU, BZ, CA, DB и EC, от една страна, и SC Credit Europe Ipotecar IFN SA (наричано по-нататък „Credit Europe Ipotecar“) и Credit Europe Bank NV, от друга страна, по повод на клауза, за която се твърди, че е неравноправна, включена в договор за кредит в чуждестранна валута, която изисква взетата назаем парична сума да бъде върната в същата валута и възлага на кредитополучателите риска, свързан с колебанията в обменния ѝ курс.

3

Съгласно тринадесето съображение от Директива 93/13:

„като има предвид, че законовите и подзаконовите разпоредби на държавите членки, определящи пряко или непряко условията в потребителски договори, се предполага да не съдържат неравноправни клаузи; като има предвид, че следователно не е необходимо да се включват условия, които отразяват задължителни нормативни или административни разпоредби, както и принципите или разпоредбите на международни конвенции, по които държавите членки или Общността са страна; като има предвид, че в този смисъл изразът „задължителни законови или подзаконови разпоредби“ в член 1, параграф 2 също включва правила, които според правните норми при отсъствие на други уговорки, се прилагат между договарящи се страни“.

4

Член 1, параграф 2 от тази директива предвижда:

„Договорни условия, които отразяват задължителни законови или подзаконови разпоредби, или принципи на международни конвенции, по които държавите членки или Общността са страна, по-специално в областта на транспорта, не са предмет на разпоредбите на настоящата директива“.

5

Член 4, параграф 2 от посочената директива гласи:

„Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език“.

6

Член 1578 от Cod Civil (Граждански кодекс) в редакцията, действаща към момента на настъпване на разглежданите в главното производство обстоятелства (наричан по-нататък „Гражданският кодекс“), е предвиждал:

„Задължението по договор за паричен заем е само за същата по размер сума, посочена с цифри в договора.

Ако преди падежа стойността на валутите се увеличи или намали, длъжникът трябва да върне взетата назаем сума, като е длъжен да я върне във валутата, която е в обращение към момента на плащането“.

7

На 8 ноември 2007 г. четирима от ищците в главното производство, които имат качеството на потребители, сключват с установеното в Румъния дружество Credit Europe Ipotecar договор за ипотечен кредит в швейцарски франкове (CHF) за срок от 30 години. Останалите ищци в главното производство са правоприемници на пети потребител, който е страна по договора, но е починал на 6 април 2014 г.

8

Член 6.1 от посочения договор по-специално гласи, че кредитът трябва да бъде погасен в чуждестранната валута, в която е договорен, и че валутният риск, т.е. рискът, свързан с колебанията на обменния курс между тази валута и румънската лея (RON), трябва евентуално да се понесе от кредитополучателя.

9

На 31 март 2009 г. Credit Europe Ipotecar цедира вземането си по този договор на Credit Europe Bank.

10

На 3 октомври 2011 г., в резултат на молба от страна на съответните потребители за предоговаряне на кредита, договарящите страни сключват допълнително споразумение за изменение на член 6.1 от разглеждания договор за кредит. Остава предвидено обаче, че погасяването трябва да се извърши в швейцарски франкове и че евентуално валутният риск е за сметка на кредитополучателите.

11

На 16 март 2015 г. ищците в главното производство предявяват иск срещу Credit Europe Ipotecar пред Judecătoria Galați (Първоинстанционен съд Галац, Румъния), като основно искат, от една страна, да се установят неравноправният характер и нищожността на клаузата по член 6.1 от разглеждания договор за кредит, и от друга страна, да се фиксира обменният курс между швейцарския франк и румънската лея към курса, действащ към момента на сключването на договора, както и връщане на сумите, платени в повече в резултат на обезценяването на румънската лея спрямо швейцарския франк след тази дата. В подкрепа на иска те твърдят, че са сключили договор за кредит в швейцарски франкове по съвет на Credit Europe Ipotecar, което не ги информирало за риска от повишаването на обменния курс на тази валута, въпреки че подобен риск бил предвидим за кредитора, който, за разлика от потребителите, разполагал финансов опит.

12

В отговор Credit Europe Ipotecar най-напред изтъква недопустимостта на иска в частта за член 6.1 от съответния договор за кредит, с мотива че Директива 93/13 не се прилагала, а румънското право не предвиждало възможността сезираният съд да включва допълнителна клауза в договора. По-нататък дружеството твърди, че не е имало задължение да предоставя информация относно валутния риск, тъй като промените в обменния курс не можело да бъдат известни предварително със сигурност, а това било едно от обстоятелствата, които могат да бъдат преценени от всеки среден потребител. Накрая, това дружество поддържа, че не можело да се приеме наличието на договорна неравноправност, като се има предвид, че правилото за „паричния номинализъм“ било установено от националния законодател в член 1578 от Гражданския кодекс, както и че искът в главното производство нарушавал тази разпоредба, доколкото водел до премахване на валутния риск.

13

С решение от 30 януари 2018 г. Judecătoria Galaţi (Първоинстанционен съд Галац) отхвърля като неоснователно искането да се установи неравноправният характер и съответно нищожността на клаузата по член 6.1 от разглеждания договор за кредит.

14

В това отношение посоченият съд по-специално приема, че ищците в главното производство са имали възможността да изберат кредит в румънски леи или в друга валута, а като са сключили договор за кредит за срок от 30 години във валута, която се различава от валутата, в която получават трудовите си доходи, те мълчаливо са се съгласили да поемат риска от промени в курса на валутата, т.е. риска от промяна на съществуващите към момента на сключването на договора обстоятелства.

15

Освен това посоченият съд счита, че клаузите на договора, с които се установява задължение за кредитополучателите да погасяват кредитните вноски в швейцарски франкове, не води до значителна неравнопоставеност в правата и задълженията на страните, тъй като кредитодателят понася риска при спад в обменния курс на швейцарския франк спрямо курса, който е бил приложим при преобразуването на тази валута в румънски леи към момента на сключването на съответния договор, докато кредитополучателите поемат риска от повишаването на този обменен курс.

16

Според Judecătoria Galaţi (Пъвоинстанционен съд Галац) от качеството на търговец в банковия и финансовия сектор на кредитодателя не може да се изведе презумпцията, че му е била известна или че е можел да предвиди промяната в посочения обменен курс. Освен това, макар че със сигурност една банка е длъжна да предоставя информация на потребителя относно основните аспекти на своето предложение за кредит, то рисковете от колебанията във валутния курс са въпроси, които трябва да бъдат преценени конкретно от всеки кредитополучател.

17

През март 2018 г. ищците в главното производство, от една страна, и Credit Europe Ipotecar и Credit Europe Bank, от друга страна, подават въззивни жалби срещу решението на посочения съд пред Tribunalul Galați (Окръжен съд Галац, Румъния), като по същество възпроизвеждат изложените от тях доводи в първоинстанционното производство.

18

Според запитващата юрисдикция от практиката на Съда относно Директива 93/13 следва, че по силата на член 1, параграф 2 от нея, когато дадена клауза отразява разпоредби от националното право, които се прилагат в отношенията между договарящите страни, независимо от волята им, или когато между страните не е уговорено друго, тази клауза не попада в приложното поле на посочената директива.

19

Освен това запитващата юрисдикция посочва, че член 1578 от Гражданския кодекс, който има диспозитивен характер, предвижда, че кредитополучателят има задължение да върне на кредитодателя същата по размер сума, вписана в договора за кредит, независимо от повишаването или намаляването на стойността на валутите по кредита преди падежа, и че тази законова разпоредба прогласява „принципа на паричния номинализъм“, според наименованието, дадено от румънската доктрина. Запитващата юрисдикция уточнява, че в рамките на разглежданото договорно правоотношение обменният курс на швейцарския франк се е повишил с 204,12 % в ущърб на кредитополучателите между датата на сключването на разглеждания договор, 8 ноември 2007 г., и датата на предявяването на иска на първа инстанция, 16 март 2015 г.

20

От акта за преюдициално запитване също така следва, че след решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc др. (C‑186/16, EU:C:2017:703), в преобладаващата румънска съдебна практика се приема, че когато се изтъква неравноправният характер на договорни клаузи, националните съдилища трябва с предимство да преценяват дали оспорваните договорни клаузи отразяват диспозитивно национално правило, като предвиденото в член 1578 от Гражданския кодекс, и ако това е така, да изключат тези клаузи от преценката за неравноправния характер на разглежданите договорни клаузи по силата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13. Оказва се обаче, че в последния случай съдилищата, които разглеждат делото, не могат да извършат преценка относно преддоговорното поведение на продавача или доставчика, и по-специално относно спазването или не от негова страна на задължението за предоставяне на информация на потребителя, произтичащо от член 4, параграф 2 от тази директива.

21

Предвид това запитващата юрисдикция изпитва съмнения, първо, във връзка с методологията, която трябва да следва при преценката на клауза относно валутния риск, като иска да се установи дали подобна клауза трябва да се разгледа най-напред с оглед на изключването, предвидено в член 1, параграф 2, или най-напред с оглед на изискването за прозрачност, произтичащо от член 4, параграф 2.

22

Второ, тази юрисдикция иска да се установи дали в хипотезата, при която сезираните съдилища подложат с предимство на преценка оспорваната клауза от гледна точка на член 4, параграф 2 от Директива 93/13 и приемат, че съответният продавач или доставчик не е изпълнил задължението, установено в тази разпоредба, за предоставяне на предварителна информация, този продавач или доставчик, въпреки неизпълнението, може да се ползва от изключението от преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по член 1, параграф 2 от тази директива.

23

При тези обстоятелства Tribunalul Galați (Окръжен съд Галац) спира производството и отправя до Съда следните преюдициални въпроси:

24

Съгласно член 99 от Процедурния правилник на Съда, когато отговорът на поставения преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или отговорът на този въпрос не оставя място за разумно съмнение, Съдът може във всеки един момент да се произнесе с мотивирано определение по предложение на съдията докладчик и след изслушване на генералния адвокат.

25

Тази разпоредба следва да се приложи в производството по настоящото преюдициално запитване.

26

С двата въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка разглежда спор относно договорна клауза, за която се твърди, че е неравноправна и която отразява разпоредба от националното право с диспозитивен характер, този съд е длъжен да разгледа с предимство въздействието на изключването от приложното поле на тази директива, предвидено в член 1, параграф 2 от нея, или пък въздействието на изключението от преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, предвидено в член 4, параграф 2 от посочената директива, а в случай че трябва да се възприеме вторият подход, дали продавач или доставчик, който не е изпълнил задължението за прозрачност, произтичащо от посочения член 4, параграф 2, все пак би могъл да се позове на посочения член 1, параграф 2, за да се избегне извършването на преценката за неравноправния характер на такава клауза.

27

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че член 1, параграф 2 от Директива 93/13 изключва от нейното приложно поле договорните клаузи, които отразяват „задължителни законови или подзаконови разпоредби“, израз, който с оглед на тринадесетото съображение от тази директива включва не само разпоредби от националното право, които се прилагат между договарящите страни независимо от волята им, но и тези, които са диспозитивни по своя характер, т.е. са приложими по подразбиране, когато между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решения от 26 март 2020 г., Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty, C‑779/18, EU:C:2020:236, т. 50—53 и от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 23—25 и 28).

28

Това тълкуване на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 е възприето от Съда независимо от съществуването на различия, които са изтъкнати и от запитващата юрисдикция по настоящото производство, между текстовете на тази разпоредба от Директива 93/13, съответно на френски и на румънски език (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 32— 34).

29

Изключването на действието на режима по Директива 93/13, предвиден в тази разпоредба, се обяснява с факта, че може с основание да се предполага, че националният законодател е постигнал баланс между всички права и задължения на страните по някои договори, баланс, който законодателят на Съюза изрично е искал да запази (вж. в този смисъл решения от26 март 2020 г., Mikrokasa и Revenue Niestandaryzowany Sekurytyzacyjny Fundusz Inwestycyjny Zamknięty, C‑779/18, EU:C:2020:236, т. 54 и от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 26).

30

От друга страна, член 4, параграф 2 от тази директива въвежда изключение от механизма за контрол по същество на неравноправните клаузи, предвиден от въведената с тази директива система за защита на потребителите, изключение, което се прилага за клаузи, които принадлежат към една от двете категории, посочени в параграф 2, стига тези клаузи да са изразени на ясен и разбираем език в съответствие с изискването за прозрачност, произтичащо от тази разпоредба (вж. в този смисъл решения от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 34, 35, 43 и 44 и от 3 септември 2020 г., Profi Credit Polska, C‑84/19, C‑222/19 и C‑252/19, EU:C:2020:631, т. 65 и 66).

31

Що се отнася до съотношението между член 1, параграф 2 от Директива 93/13 и член 4, параграф 2 от нея, както предлагат румънското правителство и Европейската комисия, на поставените от запитващата юрисдикция въпроси следва да се отговори в смисъл, че националният съд, който е сезиран със спор като разглеждания в главното производство, следва да даде предимство на преценката, основана на изключването от приложното поле на Директива 93/13, предвидено в член 1, параграф 2 от нея, за сметка на преценката, основана на изключението от контрола за неравноправност на договорните клаузи, предвидено в член 4, параграф 2 от тази директива.

32

Всъщност този подход се налага, след като е очевидно, че акт от правото на Съюза се прилага към определена ситуация само ако тази ситуация попада в приложното поле на този акт (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 1990 г., Dzodzi, C‑297/88 и C‑197/89, EU:C:1990:360, т. 23 и цитираната съдебна практика, и определение от 3 юли 2014 г., Tudoran, C‑92/14, EU:C:2014:2051, т. 28—32).

33

И още по-конкретно, от самата структура на Директива 93/13 ясно следва, че преценката за евентуална неравноправност на договорна клауза с оглед на разпоредбите на Директивата, и по-специално на член 4 от нея, изисква предварително да се определи дали съответната клауза попада в приложното поле на тази директива, в частност с оглед на изключването от това приложно поле, установено в член 1, параграф 2 от посочената директива.

34

Ето защо в решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 30—32), Съдът е посочил, че именно сезираната национална юрисдикция следва да прецени с оглед на естеството, общата структура и разпоредбите на съответните договори за кредит, както и на правния и фактически контекст, в който те се вписват, дали разглежданата в главното производство клауза, според която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, в която е бил отпуснат, отразява императивни разпоредби на националното право по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, и по-нататък, единствено в случай че тази юрисдикция установи, че съответната клауза не попада в обхвата на изключението, предвидено в тази разпоредба, би следвало да провери възможността за прилагането на член 4, параграф 2 от Директивата.

35

В настоящото производство румънското правителство и Комисията като цяло изразяват опасения относно обстоятелството, че клауза като разглежданата в главното производство, чието съдържание е посочено в точка 8 от настоящото определение, действително е обхваната от изключването, установено в член 1, параграф 2 от Директива 93/13.

36

От данните, предоставени от запитващата юрисдикция, следва обаче, че тя счита, от една страна, че подобна клауза отразява принципа на паричния номинализъм, закрепен в член 1578 от Гражданския кодекс, и от друга страна, че този член представлява диспозитивна законова разпоредба по смисъла на посочената в точка 27 от настоящото определение съдебна практика, тоест разпоредба, която се прилага по договор, когато договарящите страни не са уговорили друго помежду си.

37

В това отношение следва да се отбележи, че при аналогични обстоятелства, свързани със същата национална разпоредба като разглежданата по делото в главното производство, сезиралата Съда запитваща румънска юрисдикция е възприела същото становище по делото, по което е постановено решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania (C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 30).

38

От тази правна квалификация, която единствено сезираните националните съдилища следва на дадат, следва, че договорната клауза, чиято неравноправност твърдят жалбоподателите в главното производство, отразява диспозитивна по естеството си националноправна разпоредба, което означава, че тази клауза попада в изключението по член 1, параграф 2 от Директива 93/13 и следователно не е обхваната от приложното ѝ поле (вж. по аналогия решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 31 и 37).

39

Освен това следва да се уточни, от една страна, че обстоятелството, че договарящите страни имат възможност за дерогиране на диспозитивна националноправна разпоредба, какъвто според румънското правителство и Комисията е конкретният случай, е ирелевантно за целите на проверката дали определена договорна клауза, отразяваща подобна разпоредба, е изключена по силата на член 1, параграф 2 от Директива 93/13 от нейното приложно поле (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 35).

40

От друга страна, обстоятелството, че договорна клауза, отразяваща някоя от националноправните разпоредби, посочени в член 1, параграф 2, не е била индивидуално договорена, какъвто според румънското правителство е конкретният случай, е без значение за нейното изключване от приложното поле на тази директива (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 36).

41

Накрая, що се отнася до възможното въздействие на изискването за прозрачност, произтичащо от член 4, параграф 2 от Директива 93/13, посочено по-конкретно във втория поставен въпрос, Съдът не следва да се произнася в това отношение, тъй като, доколкото запитващата юрисдикция счита, че разглежданата в главното производство клауза отразява разпоредба от националното право, която е квалифицирана като диспозитивна, посочената клауза не попада в приложното поле на тази директива съгласно член 1, параграф 2 (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2020 г., Banca Transilvania, C‑81/19, EU:C:2020:532, т. 38).

42

Предвид изложените съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка разглежда спор относно договорна клауза, за която се твърди, че е неравноправна, и която отразява разпоредба от националното право с диспозитивен характер, този съд е длъжен да разгледа с предимство въздействието на изключването от приложното поле на тази директива, предвидено в член 1, параграф 2 от нея, а не въздействието на изключението от преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, предвидено в член 4, параграф 2 от посочената директива.

43

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 1, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкуват в смисъл, че когато съд на държава членка разглежда спор относно договорна клауза, за която се твърди, че е неравноправна, и която отразява разпоредба от националното право с диспозитивен характер, този съд е длъжен да разгледа с предимство въздействието на изключването от приложното поле на тази директива, предвидено в член 1, параграф 2 от нея, а не въздействието на изключението от преценката за неравноправния характер на договорните клаузи, предвидено в член 4, параграф 2 от посочената директива.