—

да се отмени решението на Общия съд от 7 март 2018 г., T-624/16 ,

—

да се постанови решение по повдигнатите въпроси в съответствие със съдебната практика,

—

да се върне делото на Общия съд за ново разглеждане,

—

да се заплати на жалбоподателя сумата от 12500 EUR като разходи в производството по обжалване пред Съда,

—

да се осъди Парламентът на заплати съдебните разноски.

—

ако Съдът сметне, че е достатъчно осведомен от материалите по делото, да разгледа въпросите по същество,

—

да се отмени решението на генералния секретар на Парламента от 1 юли 2016 г., нотификацията и мерките за изпълнение, съдържащи се в писмото на генералния директор на финансите от 6 юли 2016 г. и дебитното известие №o2016-914 от 5 юли 2016 г.,

—

да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство,

—

в полза на жалбоподателя да се присъди сумата от 20000 EUR като обезщетение за претърпяната неимуществена вреда,

—

да се осъди Парламентът да заплати всички съдебни разноски.

—

да се спре производството по делото до приключване на наказателните производства, провеждани във Франция,

—

да се спре изпълнението на решението на генералния секретар за този период и удържаните на това основание суми да се възстановят изцяло на жалбоподателя.

1.

Първо основание — липса на компетентност на генералния секретар и нарушение на член 25, параграф 3 от Правилника за дейността на Парламента.

Обжалваното съдебно решение признава на генералния секретар компетентност да вземе решение, с което еднолично да обяви наличието на недължимо получена сума, докато съгласно по-ранната съдебна практика той има компетентност само да извършва разследване, да прави предложение и да осигурява изпълнението

2.

Второ основание — неспазване на принципите „una via electa“ и „гражданското производство се спира до приключване на наказателното“.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че посоченият принцип следва от националното, а не от европейското право, и че случаят изобщо няма наказателноправен аспект.

3.

Трето основание — нарушение на правото на защита.

В обжалваното съдебно решение 1) не е зачетено основното право на жалбоподателя да бъде изслушан, тъй като той е бил изцяло лишен от него в хода на производството 2) е потвърдена квалификацията, която администрацията на Парламента е дала в смисъл на обикновени подозрения, при положение че става въпрос за оплаквания, при това неоснователни, изложени срещу жалбоподателя в хода на посоченото производство, и че тези оплаквания са противоречиви и неточни, което представлява непреодолима пречка за надлежното подготвяне на защитата 3) не са взети предвид последиците от мълчанието на администрацията при размяната на писма с жалбоподателя, който ѝ е отправил въпроси за точното естество на поисканите от него доказателства за работата на неговия сътрудник.

4.

Четвърто основание — дискриминационно третиране и fumus persecutionis, както и незаконосъобразно разместване на тежестта на доказване.

В обжалваното съдебно решение не е възприета квалификацията на съответните индиции като дискриминационно третиране или fumus persecutionis, и е изключена възможността да се приложи по аналогия съдебната практика, на която се е позовавал жалбоподателят, за случаите на политическа дискриминация.

5.

Пето основание — непълнота на мотивите и нарушение на член 41 от Хартата на основните права.

В обжалваното съдебно решение е прието неправилно, че междинните документи в процедурата по връщане на недължимо получени суми нямат правна стойност по отношение на валидността на тази процедура, нито спрямо окончателния акт. Следователно в обжалваното решение не са направени изводи въз основа на факта, че като тази непоследователност на мотивите, така и мълчанието на администрацията по исканията на жалбоподателя да получи уточнения, не са му позволили да разбере как следва да докаже липсата на нарушение.

6.

Шесто основание — нарушение на принципите на правна сигурност и на оправдани правни очаквания.

В обжалваното съдебно решение е прието, че необходимостта за депутат да съхранява доказателства за работата на своите сътрудници няма обратно действие, нито е обвързваща.

7.

Седмо основание — неправилна квалификация на доказателствата, изопачаване на фактите и противоречиви мотиви.

В обжалваното съдебно решение е развита едностранно, a posteriori, без правно основание и несъгласувано, теория за признатите и допустими доказателствени средства за работата на сътрудника, неоснователно не са приети представените от жалбоподателя доказателствени средства и той е упрекнат за това, че не е представил нови в рамките на производството.

8.

Осмо основание — нарушение на принципа на пропорционалност

В обжалваното решение е прието, от една страна, че мерките за прилагане не оставят никаква свобода на преценка на генералния секретар при вземането на решение и, от друга, че жалбоподателят не е изложил достатъчно доводи срещу мерките за прилагане или срещу текстовете, на които те се основават.