This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62018CA0242
Case C-242/18: Judgment of the Court (First Chamber) of 3 July 2019 (request for a preliminary ruling from the Varhoven administrativen sad — Bulgaria) — ‘UniCredit Leasing’ EAD v Direktor na Direktsia ‘Obzhalvane i danachno-osiguritelna praktika’ — Sofia pri Tsentralno upravlenie na Natsionalnata agentsia za prihodite (NAP) (Reference for a preliminary ruling — Common system of value added tax (VAT) — Taxable amount — Reduction — Principle of fiscal neutrality — Financial leasing agreement terminated for non-payment of lease instalments — Tax assessment notice — Scope — Taxable transactions — Supply of goods for consideration — Payment of ‘compensation’ for termination up to the end of the agreement — Jurisdiction of the Court of Justice)
Дело C-242/18: Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „УниКредит Лизинг“ ЕАД/Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП) (Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Данъчна основа — Намаляване — Принцип на данъчен неутралитет — Договор за финансов лизинг, развален поради неплащане на месечните вноски — Ревизионен акт — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Плащане на „обезщетение“ за развалянето на договора до изтичането на срока му — Компетентност на Съда)
Дело C-242/18: Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „УниКредит Лизинг“ ЕАД/Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП) (Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Данъчна основа — Намаляване — Принцип на данъчен неутралитет — Договор за финансов лизинг, развален поради неплащане на месечните вноски — Ревизионен акт — Приложно поле — Облагаеми сделки — Възмездна доставка на стоки — Плащане на „обезщетение“ за развалянето на договора до изтичането на срока му — Компетентност на Съда)
OB C 305, 9.9.2019, p. 18–18
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
9.9.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 305/18 |
Решение на Съда (първи състав) от 3 юли 2019 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд — България) — „УниКредит Лизинг“ ЕАД/Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП)
(Дело C-242/18) (1)
(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Данъчна основа - Намаляване - Принцип на данъчен неутралитет - Договор за финансов лизинг, развален поради неплащане на месечните вноски - Ревизионен акт - Приложно поле - Облагаеми сделки - Възмездна доставка на стоки - Плащане на „обезщетение“ за развалянето на договора до изтичането на срока му - Компетентност на Съда)
(2019/C 305/22)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Върховен административен съд (България)
Страни в главното производство
Жалбоподател: „УниКредит Лизинг“ ЕАД
Ответник: Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. София при Централното управление на Националната агенция за приходите (НАП)
Диспозитив
1) |
Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че при разваляне на договор за финансов лизинг допуска намаляване на данъчната основа по данъка върху добавената стойност, изчислена общо с ревизионен акт като сума от всички дължими за целия срок на договора лизингови вноски, въпреки че съгласно националната правна уредба ревизионният акт е влязъл в сила и поради това представлява „стабилен административен акт“, установяващ данъчно задължение. |
2) |
Член 90 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство неплащането на част от дължимите по договор за финансов лизинг вноски за периода от спирането на плащанията до развалянето на договора, което няма обратно действие, от една страна, и неплащането на обезщетение, което се дължи при предсрочно разваляне на договора и съответства на сумата от всички неплатени лизингови вноски до края на срока на този договор, от друга страна, представляват неплащане, което може да попадне под дерогацията от задължението за намаляване на данъчната основа по данъка върху добавената стойност, предвидена в параграф 2 от тази разпоредба, освен доколкото данъчнозадълженото лице изтъкне, че с оглед на обстоятелствата има вероятност задължението да не бъде изпълнено, което запитващата юрисдикция следва да провери. |