Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 62016TN0055

    Дело T-55/16 P: Жалба, подадена на 9 февруари 2016 г. от Carlo De Nicola срещу решението, постановено на 18 декември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-45/11, De Nicola/ЕИБ

    OB C 106, 21.3.2016, p. 45–46 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    Date of document:
    09/02/2016
    Date lodged:
    09/02/2016
    Author:
    Общ съд
    Form:
    Съдебна информация
    Authentic language:
    италиански
    Type of procedure:
    Завеждане на дела от длъжностни лица, Обжалване, Завеждане на дело за нанесени щети
    Link
    Select all documents mentioning this document
    Case affecting:
    Instruments cited in case law:
    Link

    21.3.2016   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 106/45

    Жалба, подадена на 9 февруари 2016 г. от Carlo De Nicola срещу решението, постановено на 18 декември 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-45/11, De Nicola/ЕИБ

    (Дело T-55/16 P)

    (2016/C 106/54)

    Език на производството: италиански

    Страни

    Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: G. Ferabecoli, avvocato)

    Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка

    Искания на жалбоподателя

    Жалбоподателят моли Общия съд:

    —

    да уважи настоящата жалба и, като измени частично обжалваното съдебно решение, да отмени точки 2 и 3 от диспозитива, както и точки 61 — 67 от самото съдебно решение,

    —

    съобразно с това да осъди ЕИБ да обезщети претърпените от г-н De Nicola вреди в съответствие с направеното искане в жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, или, при условията на евентуалност, да върне делото на друг състав на СПС, който да се произнесе отново по отменените точки. Да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

    Основания и основни доводи

    Настоящото дело по същество е идентично на дела F-55/08 и F-59/09, образувани по спор между жалбоподателя и Европейската инвестиционна банка.

    Жалбоподателят уточнява в това отношение, че в обжалваното съдебно решение липсва произнасяне относно исканията, насочени към отмяната на атестационния доклад за 2009 г., на решението от 25 март 2010 г. за отказ за повишаване, на насоките за 2009 г., на двете писма на председателя на ЕИБ от 17 и 30 ноември 2010 г. и на „всички свързани, последващи и предварителни актове“.

    Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си.

    1.

    Първо основание, изведено от задължението за отмяна на насоките за 2009 г. и на писмата на председателя на ЕИБ от 17 и 30 ноември 2010 г.

    —

    Жалбоподателят по-конкретно твърди в това отношение, че ако Общият съд бе постановил, че въпросните насоки са незаконосъобразни, тяхната отмяна би задължила ответника да извърши преценката си според по-точни и по-съобразени с жалбоподателя и правата му критерии.

    2.

    Второ основание, изведено от договорното естество на отношенията между жалбоподателя и ЕИБ.

    —

    Жалбоподателят изтъква в това отношение, че е поискал обезщетение за вреди на основание на договорната отговорност на ответника, а не на основание на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз. Обжалваното съдебно решение по-специално приравнява служителите на ЕИБ на длъжностните лица на другите европейски институции, макар че разглежданото трудово правоотношение попада в обхвата на частното право, което следователно прави неприложима към случая правната уредба относно длъжностните лица.

    3.

    Трето основание, изведено от искането за осъждане да бъдат обезщетени имуществените и неимуществените вреди.

    —

    Жалбоподателят счита, че изводите по този въпрос, съдържащи се в обжалваното съдебно решение, са явно неправилни, както от фактическа, така и от правна страна, и че следователно са изпълнени всички условия, за да се признае правото му на такова обезщетение.
    Top