14.12.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 367/28

—

да отмени членове 1 и 2 от Решение C(2013) 1870 окончателен на Европейската комисия от 27 март 2013 г., което се намалява финансовата помощ от Кохезионния фонд за проект „Развитие на пристанищната инфраструктура на автономна област Мадейра — пристанище Канисал“, Мадейра, Португалия,

—

да обяви за неприложим в случая Регламент (ЕО) № 16/2003 (1), и по-конкретно член 7 от него, поради съществени процесуални нарушения, нарушение на Регламент (ЕО) № 1164/94 (2) или, при всички случаи, нарушение на общите принципи на правото, действащи в правния ред на ЕС,

—

да задължи Европейската комисия да изплати дължимия остатък,

—

при условията на евентуалност:

при всички случаи да осъди Европейската комисия да заплати разноските по делото.

—

С обжалваното решение се нарушават правните норми за прилагане на Договора, и по-конкретно тези относно допустимостта на финансираните от европейски фондове разходи, а именно член 11 от Регламент (ЕО) № 1164/94 и член 7 от Регламент (ЕО) № 16/2003. В това отношение между страните е спорно дали разходите, направени след или в началото на периода на допустимост, но отразени в по-ранна фактура, представляват разходи, които могат да бъдат финансирани с европейски средства.

—

Обжалваното решение освен това е незаконосъобразно, понеже се основава на Регламент (ЕО) № 16/2003, който на свой ред е незаконосъобразен, доколкото не е бил приет от колегиума на Комисията съгласно процедурата по оправомощаване, писмената процедура или пък друга опростена процедура в съответствие с Процедурния правилник на Комисията (3) и доколкото е в нарушение на член 18 от същия, и понеже Комисията тълкува член 7 от Регламент (ЕО) № 16/2003 в противоречие с Регламент (ЕО) № 1164/94.

—

Принципът на субсидиарност изисква установяването на национални норми относно допустимостта на разходите, тъй като икономическото, социалното и териториалното сближаване е област на споделена компетентност между Съюза и държавите членки, в която поради това важи посоченият принцип. Регламент (ЕО) № 16/2003 обаче нарушава принципа на субсидиарност, доколкото не само не споменава, но и не обосновава необходимостта от режима, който установява, от гледна точка на този принцип.

—

В трайната си административна практика Европейската комисия е тълкувала въпросната норма в посочения от APRAM смисъл.

—

Това тълкуване произтича от надлежни източници на Европейската комисия и е сведено до знанието на Португалската република и на останалите държави членки; то е дало основание на португалската държава да очаква, че ще бъдат възстановени разходите по фактурите, получени преди на Европейската комисия да бъде представено пълното заявление и платени след датата на представянето му. Такова е и становището на компетентните национални органи. Това е причината, поради която у APRAM е възникнало оправдано очакване, че въпросните разходи действително са допустими.

—

Налагането на тълкуването, понастоящем застъпвано от Комисията, е в явно нарушение на принципа на правната сигурност, тъй като това тълкуване, което нито е сигурно, нито предвидимо, води до значителна финансова тежест за APRAM.

—

Макар съгласно член З от приложение II към Регламент (ЕО) № 1164/94 Европейската комисия да може да извърши финансовите корекции, които счита за необходими, и това да доведе до пълно или частично отнемане на отпуснатата за проекта помощ, посочената институция е длъжна да спазва принципа на пропорционалност, като взема предвид конкретните обстоятелства — като вида нередовност и финансовото въздействие на евентуалните недостатъци на системите за управление и контрол — така че да не приеме непропорционална мярка. При това положение е неразбираемо пълното отнемане на отпуснатите помощи, след като корекции в размер на 100 % се прилагат само когато недостатъците на системите за управление и контрол са от такъв мащаб или установената нередност е толкова сериозна, че всъщност е налице пълно неспазване на общностните норми, което влече нередовност на всички плащания. Когато случаят не е такъв, органите предлагат корекции само с 5 % или 2 %, дори с 0 %.

—

Трудностите при тълкуването на въпросната норма са смекчаващо обстоятелство от решаващо значение, което Европейската комисия винаги трябва да отчита. Предвид описаните обстоятелства съществуват не толкова обременителни мерки за постигането на преследваната цел, като например корекция с намален или дори нулев процент. Следователно дори Комисията да реши да извърши корекция на отпуснатите средства — хипотеза, която жалбоподателят отхвърля — тази корекция в никакъв случай не следва да е повече от 5 %, а да е по-малка или дори нулева.

—

При всички случаи възможността да се иска връщане на сумите за разходите отпреди 3 юни 2003 г. вече е погасена по давност, тъй като последната фактура е от 28 февруари 2003 г., тоест три месеца и два дни преди въпросната дата. Съгласно Регламент (ЕО) № 2988/95 (4) давностният срок за търсене на тези суми е четири години, считано от датата, на която е извършена нередността.