—

за град Ottignies-Louvain-la-Neuve, както и за г‑н Tillieut, г‑н Gregoire и г‑н Lacroix и др., от J. Sambon, avocat,

—

за Shanks SA, от F. Haumont, avocat,

—

за белгийското правителство, от г‑н T. Materne, в качеството на представител, подпомаган от É. Orban de Xivry, avocat,

—

за Европейската комисия, от J.‑F. Brakeland, P. Oliver, и A. Sipos, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците (ОВ L 194, стр. 39), изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 г. (ОВ L 135, стр. 32, наричана по-нататък „Директива 75/442“) и на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между град Ottignies-Louvain-la-Neuve, както и г‑н Tillieut, г‑н Gregoire и г‑н Lacroix, от една страна, и Région wallonne [Валонски регион], от друга страна, по повод на разрешение, поискано от Shanks SA за експлоатация и подобряване на условията на площадка за обезвреждане на отпадъци.

3

Член 7, параграф 1 от Директива 75/442 предвижда:

„С оглед постигането на целите, предвидени в членове 3, 4 и 5, компетентният орган или органи, предвидени в член 6, възможно най-рано следва за изготвят един или повече планове за управление на отпадъците. Такива планове трябва да се отнасят по-специално до:

[…]“ [неофициален превод].

4

Съображение 18 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци (ОВ L 182, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 94), изменена с Директива 2011/97/ЕС на Съвета от 5 декември 2011 г. (ОВ L 328, стр. 49, наричана по-нататък „Директива 1999/31“), гласи:

„като има предвид, че с оглед особеностите на метода за [обезвреждане] на отпадъците в депа е необходимо да се въведе специфична процедура за разрешение за всички категории депа в съответствие с общите изисквания за разрешение, вече определени с [Директива 75/442] […]“.

5

Съображение 26 от Директива 1999/31 гласи:

„като има предвид, че следва да се регламентират условията на бъдеща експлоатация на съществуващите депа с оглед да се приемат в определен срок необходимите мерки за тяхното привеждане в съответствие с настоящата директива на базата на план за подобряване условията на площадката“.

6

Член 1, параграф 1 от тази директива, озаглавен „Общи цели“, предвижда:

„С оглед изпълнението на изискванията на [Директива 75/442], и по-специално членове 3 и 4 от нея, настоящата директива има за цел чрез строги експлоатационни и технически изисквания относно отпадъците и депата да предвиди мерки, процедури и насоки за предотвратяване или ограничаване, доколкото е възможно, на отрицателното въздействие върху околната среда […]“.

7

В член 8 от посочената директива, озаглавен „Условия на разрешителните“, е уточнено:

„Държавите членки приемат мерки:

[…]“.

8

Съгласно член 14 от същата директива, озаглавен „Съществуващи депа“:

„Държавите членки приемат мерки, за да могат разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на [транспониране] на настоящата директива да продължат да действат само ако посочените по-долу мерки са приложени възможно най-рано и най-късно осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1.

[…]“.

9

Член 18, параграф 1, първа алинея от Директива 1999/31, озаглавен „Транспониране“, уточнява:

„Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива не по-късно от две години след нейното влизане в сила. Те незабавно информират [Европейската] [к]омисия[…] за това“.

10

Точка 1 от приложение I към тази директива има следното съдържание:

„Разположение

11

Член 2 от Директива 2001/42 предвижда:

„За целите на настоящата директива:

12

Съгласно член 13 от тази директива:

„1.   Държавите членки въвеждат в сила законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, необходими за спазването на настоящата директива преди 21 юли 2004 г. Те незабавно информират Комисията за това.

[…]

3.   Задължението, посочено в член 4, параграф 1, се отнася до плановете и програмите, за които първият формален подготвителен акт е след датата, посочена в параграф 1. […]

[…]“.

13

Указът на Валонския регион относно отпадъците от 27 юни 1996 г. (Moniteur belge от 2 август 1996 г., стр. 20685) в редакцията му след измененията, внесени последно с Указ на Валонския регион от 16 октомври 2003 г. (Moniteur belge от 23 октомври 2003 г., стр. 51644, наричан по-нататък „Указът от 1996 г.“), съдържа член 24, който предвижда в параграфи 1 и 2:

„1.   Правителството изготвя план за управлението на отпадъци в съответствие с членове 11—16 от Указа от 21 април 1994 г. относно планирането в областта на околната среда в рамките на устойчивото развитие. Този план представлява секторна програма по смисъла на този указ. Той може да включва планиране по вид отпадъци или по сектор на дейности.

Планът съдържа по-конкретно:

[…]

Към плана се предоставят сведения относно […] неговите вероятни последици върху околната среда.

2.   В съответствие с установената в членове 25 и 26 процедура правителството изготвя план за центровете за техническо заравяне, в който се посочват площадките, които могат да бъдат предназначени за изграждането и експлоатацията на центрове за техническо заравяне, с изключение на центровете за изключително използване от производителя на отпадъци.

Не може да се разреши изграждането на център за техническо заравяне, който да не е за изключително ползване от първоначалния производител на отпадъците, ако същият не е предвиден в посочения в настоящия параграф план“.

14

Член 25, параграф 2, първа алинея от Указа от 1996 г. предвижда:

„Проектът на план за център за техническо заравяне се подлага на оценка на въздействието върху околната среда […]“.

15

В изпълнение съответно на член 24, параграфи 1 и 2 от Указа от 1996 г. валонското правителство приема, от една страна, на 15 януари 1998 г. валонския план за отпадъците „Horizon 2010“ (Moniteur belge от 21 април 1998 г., стр. 11806), и от друга страна, на 1 април 1999 г. — плана за центровете за техническо заравяне (Moniteur belge от 13 юли 1999 г., стр. 26747), влязъл в сила на 13 юли 1999 г.

16

Член 70 от Указа от 1996 г. предвижда:

„До влизането в сила на посочения в член 24, §2 план за центрове за техническо заравяне по заявленията за разрешителни по смисъла на член 11 за изграждане и експлоатиране на центрове за техническо заравяне и по заявленията за разрешително за урбанизация по смисъла на член 41, § 1 от Code wallon de l’aménagement du territoire, de l’urbanisme et du patrimoine [Валонски кодекс за териториалното устройство, урбанизацията и наследството], които са били обявени за допустими преди приемането на настоящия указ от парламента, могат да бъдат издадени екологични разрешителни и разрешителни за урбанизация в индустриалните, земеделските и добивните зони, както те са определени в членове 172, 176 и 182 от същия кодекс.

По изключение от предвиденото в член 24, §2, по заявленията за изграждане на центрове за техническо заравяне, различни от предназначените за изключителното използване от първоначалния производител на отпадъци, които са били разрешени по-рано, съществуват преди влизането в сила на плана за центрове за техническо заравяне по член 24, § 2 или за които е дадено разрешение или разрешително в приложение на първата алинея от настоящия член, може, независимо от датата на подаване на заявлението, в зависимост от случая да се издаде екологично разрешително, единно разрешително или разрешително за урбанизация в зоните на секторния план, където тези центрове за техническо заравяне са били разрешени по-рано, за да се позволи върху парцелите, за които се отнася това разрешение или разрешително, продължаването на експлоатацията, изменението на условията за експлоатация, включително тези относно разрешения обем, или изменението на релефа на повърхността над първоначално разрешеното. Настоящата алинея се прилага единствено за разрешените центрове за техническо заравяне, които са упоменати в дял VII, глава 1 от приетия на 1 април 1999 г. план за центрове за техническо заравяне.

[…]“.

17

Спорът по главното производство се отнася до разрешението за експлоатацията и подобряването на условията на център за техническо заравяне на битови и индустриални неопасни отпадъци, който се експлоатира от 1958 г. в Mont-Saint-Guibert (Белгия), в местността „Trois burettes“.

18

На 20 май 2003 г. дружеството Page, понастоящем Shanks SA, подава заявление за „единно разрешително“ с цел както да продължи дейността, така и да осъществи различни подобрения на условията на този център за техническо заравяне.

19

Разрешително е издадено на 18 декември 2003 г. от общинската колегия на Mont-Saint-Guibert, впоследствие потвърдено от валонското правителство с няколко изменения, внесени с Министерска наредба от 10 май 2004 г., срещу която е подадена жалба за отмяна пред запитващата юрисдикция.

20

С тази жалба жалбоподателите оспорват съвместимостта с правото на Съюза на член 70, втора алинея от Указа от 1996 г., въз основа на който е било издадено това разрешително. Най-напред те поддържат, че този член е в разрез с член 7 от Директива 75/442, доколкото той допуска разрешаването на експлоатацията на депа върху площадки, които не са предвидени в плана за управление на отпадъци и чието разположение следователно не е определено въз основа на екологични критерии. По-нататък те изтъкват, че това води и до нарушение на член 8, буква б) от Директива 1999/31, според който, за да бъде разрешен, проектът за израждане на депа трябва да отговаря на плана за управление на отпадъци, посочен в член 7 от Директива 75/442. Накрая, тези жалбоподатели считат, че член 70, втора алинея от Указа от 1996 г. може сериозно да попречи на постигането на целите на Директива 2001/42, която изисква да се извършва екологична оценка на всички изготвени планове и програми относно управлението на отпадъци.

21

При тези условия Conseil d’État решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С втория и третия си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, буква а) от Директива 2001/42 трябва да се тълкува в смисъл, че национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква по член 7 от [Директива 75/442], не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, за които преди влизането в сила на този план за управление на отпадъците е издадено разрешение, след влизане в сила на този план могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, представлява „план“ или „програма“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 2001/42. Евентуално запитващата юрисдикция иска да се установи дали подобен план или програма отговаря на екологичните изисквания, предвидени в тази директива.

23

При все това при пълната липса на указание в акта за преюдициално запитване в смисъл, че преценката на законосъобразността на обжалваното решение сезираният със спора съд би трябвало извърши към деня на постановяване на решението, следва да се установи, че Директива 2001/42 не е приложима към спора по главното производство, тъй като както разглежданото в него разрешително, издадено на 18 декември 2003 г., така и Министерската наредба от 10 май 2004 г., с която то е потвърдено, са били приети преди изтичането на срока за транспониране на тази директива (вж. по аналогия решение Commune de Braine-le-Château и др., C‑53/02 и C‑217/02, C‑53/02 и C‑217/02, EU:C:2004:205, точка 45).

24

При тези условия не следва да се отговаря на втория и третия поставен от запитващата юрисдикция въпрос.

25

С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 7, параграф 1 от Директива 75/442 трябва да се тълкува в смисъл, че национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква с този член, не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, разрешени преди влизането в сила на този план, след неговото влизане в сила могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, представлява „план за управление на отпадъци“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 75/442.

26

В самото начало трябва да се посочи, че предадената на Съда преписка, както и дадените отговори от заинтересованите страни на зададения от него писмен въпрос в съответствие с член 61 параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, разкриват съществени различия относно обхвата на разглежданата по главното производство правна уредба, по-специално по въпроса дали тя позволява изключения от пространственото планиране, произтичащо от плана за управление на центровете за техническо заравяне на държавата членка, за подновяването на разрешенията за експлоатация на депа, които към датата на влизане в сила на този план вече са били разрешени. По-конкретно от някои от предадените на Съда становища става ясно, че това не е така, доколкото тази разпоредба се отнася единствено до съществуващите и изброени като такива в този план депа.

27

Въпреки това по делата, с които е сезирана, запитващата юрисдикция е длъжна да даде тълкуване на националното право с цел да определи неговия точен обхват.

28

При тези условия следва да се напомни, че в съответствие с член 7, параграф 1, първа алинея от Директива 75/442 с оглед на постигането на целите, предвидени в членове 3—5 от тази директива, компетентните органи на държавите членки са длъжни да изготвят възможно най-рано един или повече планове за управление на отпадъци. Съгласно същия параграф тези планове се отнасят по-специално до вида, количеството и източника на отпадъците, предназначени да бъдат оползотворени или обезвредени, общите технически изисквания и всички специални изисквания за определени отпадъци, както и относно подходящите площадки и инсталации за обезвреждане.

29

От това следва, че национална правна уредба като разглежданата по главното производство, която предвижда единствено че по изключение от общото право разрешението за експлоатация на депа, които са вече разрешени към датата на влизане в сила на плана за управление на отпадъци в съответната държава членка, може да бъде предоставено за същите парцели, макар и те да не са посочени в този план, не може сама по себе си да се разглежда като организирана и обособена система, насочена към осъществяването на тези цели, представляващи част от „план за управление на отпадъци“ по смисъла на член 7, параграф 1 от Директива 75/442 (вж. в този смисъл решение Комисия/Гърция, C‑387/97, EU:C:2000:356, точка 76).

30

При все това от постоянната практика на Съда следва, че обстоятелството, че запитващата юрисдикция е формулирала преюдициалния си въпрос, позовавайки се на някои разпоредби единствено от правото на Съюза, не е пречка Съдът да ѝ предостави всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което тя е сезирана, независимо дали тази юрисдикция ги е посочила или не в изложението на своите въпроси. В това отношение Съдът трябва да извлече от предоставените от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на акта за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на спора (в този смисъл вж. по-конкретно решение TEXDATA Software, C‑418/11, EU:C:2013:588, точка 35 и цитираната съдебна практика).

31

При това положение следва да се провери също дали приложимият към фактите по главното производство член 8 от Директива 1999/31 допуска национална нормативна уредба като посочената от запитващата юрисдикция.

32

В това отношение следва да се констатира, че от член 8, букви а) и б) от Директива 1999/31 следва, че разрешение за експлоатация на депо може да бъде издадено само ако проектът за изграждане на депо е съобразен с плана за управление на отпадъци, посочен в член 7, параграф 1 от Директива 75/442.

33

При все това член 14 от Директива 1999/31 предвижда дерогационен преходен режим за „разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на [нейното транспониране]“, което е трябвало да се извърши най-късно до 16 юли 2001 г.

34

Всъщност от този преходен режим следва, че за да могат да продължат да функционират, тези депа трябва най-късно осем години, считано от 16 юли 2001 г., да бъдат приведени в съответствие с новите екологични изисквания, изброени в член 8 от Директива 1999/31, с изключение на тези, които са посочени в точка 1 от приложение I към нея. Впрочем това изключение се отнася по-точно до изискванията относно разположението на депото.

35

При това положение член 14 от Директива 1999/31 допуска разрешено депо или депо, вече в експлоатация към момента на транспониране на тази директива от държавата членка, да може да продължи да действа и за него да бъдат издадени нови разрешения, макар и то да не е посочено в списъка на предвидените площадки в този план за управление на отпадъци, приет в съответствие с член 7, параграф 1 от Директива 75/442, ако са спазени останалите условия по този член 14.

36

Вследствие на това член 8 от Директива 1999/31 допуска национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, която може да намери своята правна основа в член 14 от тази директива и се прилага към разрешени депа или депа, вече в експлоатация към датата на транспонирането на същата, стига да са спазени останалите условия по този член 14, което запитващата юрисдикция следва да провери.

37

С оглед на гореизложеното на първия въпрос следва да се отговори, че член 7, параграф 1 от Директива 75/442 трябва да се тълкува в смисъл, че национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква с този член, не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, разрешени преди влизането в сила на този план, след неговото влизане в сила могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, представлява „план за управление на отпадъци“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 75/442. При все това член 8 от Директива 1999/31 допуска подобна национална нормативна уредба, която може да намери своята правна основа в член 14 от тази директива и да се прилага към разрешени депа или депа, вече в експлоатация към датата на транспонирането на същата, стига да са спазени останалите условия по този член 14, което запитващата юрисдикция следва да провери.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 7, параграф 1 от Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 година относно отпадъците, изменена с Решение 96/350/ЕО на Комисията от 24 май 1996 г., трябва да се тълкува в смисъл, че национална нормативна уредба като разглежданата по главното производство, според която, по изключение от правилото, че освен за площадките, предвидени в плана за управление на отпадъците, който се изисква с този член, не може да бъде издадено разрешение за нито един център за техническо заравяне на отпадъците, за центровете за техническо заравяне на отпадъците, разрешени преди влизането в сила на този план, след неговото влизане в сила могат да се издадат нови разрешения за същите парцели, представлява „план за управление на отпадъци“ по смисъла на тази разпоредба от Директива 75/442, изменена с Решение 96/350.

При все това член 8 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, изменена с Директива 2011/97/ЕС на Съвета от 5 декември 2011 г., допуска подобна национална нормативна уредба, която може да намери своята правна основа в член 14 от тази директива и да се прилага към разрешени депа или депа, вече в експлоатация към датата на транспонирането на същата, стига да са спазени останалите условия по този член 14, което запитващата юрисдикция следва да провери.