1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Euronics Belgium CVBA (наричано по-нататък „Euronics“) и Kamera Express BV (наричано по-нататък „KE“), както и Kamera Express Belgium BVBA (наричано по-нататък „KEB“), по повод на продажната цена на различни фотоапарати.

3

Съображения 6, 8 и 17 от Директивата за нелоялни търговски практики гласят следното:

[…]

[…]

4

Член 1 от тази директива гласи:

„Целта на настоящата директива е да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите“.

5

Член 2 от посочената директива предвижда:

„За целите на настоящата директива:

[…]

[…]“.

6

Член 3, параграф1 от същата директива има следното съдържание:

„Настоящата директива се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока“.

7

Съгласно член 4 от Директивата за нелоялни търговски практики:

„Държавите членки няма да ограничават нито свободата за предоставяне на услуги, нито свободното движение на стоки по причини, попадащи в областта на сближаването, постигнато с настоящата директива“.

8

Член 5 от тази директива, озаглавен „Забрана за нелоялни търговски практики“, гласи следното:

„1.   Забраняват се нелоялните търговски практики.

2.   Една търговска практика е нелоялна, ако:

4.   По-специално търговските практики са нелоялни, когато:

5.   Приложение I съдържа списъка на тези търговски практики, които се считат за нелоялни при всякакви обстоятелства. Същият списък се прилага във всички държави членки и може да бъде променян само чрез изменение на настоящата директива“.

9

Съгласно член 101, параграф 1, първа алинея от Закона от 6 април 2010 г. за пазарните практики и защитата на потребителите (Belgisch Staatsblad,12 април 2010 г., стр. 20803, наричан по-нататък „LPPC“), влязъл в сила на 12 май 2010 г., „на предприятията се забранява да предлагат за продажба или да продават стоки на загуба“.

10

Съгласно втора алинея от същата разпоредба „за продажба на загуба се смята всяка продажба на стоки на цена, която не съответства поне на цената, на която предприятието е закупило стоките или която предприятието би следвало да заплати, за да придобие стоките отново, след като се приспаднат предоставяните и окончателно запазваните евентуални намаления. За да се установи дали е налице продажба на загуба, не се вземат предвид намаленията, които се предоставят от страна на предприятията, изключително или неизключително, във връзка с поемани от предприятията задължения, които не са във връзка с покупката на стоки“.

11

Както произтича от акта за преюдициалното запитване, KE и KEB предлагат за продажба фотоапарат Panasonic Lumix DMC-TZ20 с петгодишна гаранция, на цена от 229 EUR, и фотоапарат Canon EOS5D Mark II Body, също с петгодишна гаранция, на цена от 1695 EUR.

12

Euronics счита, че KE и KEB продават тези апарати на загуба, тъй като официалната им покупна цена без ДДС е в размер на 277,84 EUR, съответно на 1634,78 EUR. Ищецът изтъква, че дори и ако се вземат предвид предоставяните окончателни отстъпки, цената никога не може да бъде толкова ниска, освен ако фотоапаратите не се продават на загуба. Това е забранено с член 101 от LPPC. Ето защо Euronics сезира Rechtbank van koophandel te Gent (Търговски съд, Гент), с цел последният да установи факта на нарушението на член 101 от LPPC и да разпореди незабавното прекратяване на тази практика, включително прекъсване на действието на свързаната с нея реклама.

13

При тези обстоятелства Rechtbank van koophandel te Gent решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Член 101 от [LPPC], който наред с всичко останало има за цел да закриля интересите на потребителите […], противоречи ли на Директивата [за нелоялни търговски практики], доколкото забранява продажбата на загуба, а тази директива изглежда не забранява подобна търговска практика и е възможно белгийският закон да съдържа по-строги изисквания, отколкото предвидените в посочената директива и в забраната по член 4 от [нея]?“.

14

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали Директивата за нелоялни търговски практики трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба като разглежданата в главното производство, която предвижда обща забрана за предлагане за продажба или за продажба на стоки на загуба.

15

Съгласно член 99 от неговия процедурен правилник, когато отговорът на преюдициален въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика, Съдът, след изслушване на генералния адвокат, може по всяко време да се произнесе с мотивирано определение, с което препраща към съответната съдебна практика.

16

Съдът счита, че случаят по настоящото дело е такъв, доколкото отговорът на поставения въпрос се налага недвусмислено от Решение от 14 януари 2010 г. по дело Plus Warenhandelsgesellschaft (C-304/08, Сборник, стр. I-217, точки 35—51) и Решение от 9 ноември 2010 г. по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag (C-540/08, Сборник, стр. I-10909, точки 15—38), както и от Определение от 30 юни 2011 г. по дело Wamo (C-288/10, Сборник, стр. I-5835, точки 20—40) и Определение от 15 декември 2011 г. по дело INNO (C-126/11, точки 22—32).

17

За да се отговори на поставения въпрос, на първо място, е важно да се определи дали член 101 от LPPC преследва цели, свързани със защитата на потребителите, така че да може да попадне в приложното поле на Директивата за нелоялни търговски практики.

18

В това отношение в своя акт за преюдициално запитване Rechtbank van koophandel te Gent отбелязва, че ако може да се счита, че предвидената в член 101 от LPPC забрана може действително да окаже влияние върху отношенията между икономическите оператори, в не по-малка степен е вярно, че този член има за цел защита на потребителите.

19

С оглед именно на така очертаните цели на този член запитващата юрисдикция иска Съдът да установи дали такава норма не е в противоречие с Директивата за нелоялни търговски практики.

20

При тези обстоятелства следва също да се определи дали предлагането за продажба или самата продажба на стоки на загуба, които са предмет на разглежданата в главното производство забрана, представляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от Директивата за нелоялни търговски практики и дали поради това се уреждат от нейните разпоредби (вж. в този смисъл Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 35, и Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 16, както и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 29).

21

В това отношение следва да се отбележи, че член 2, буква г) от Директивата за нелоялни търговски практики съдържа изключително обширна дефиниция на понятието „търговска практика“, определяйки го като „всяко действие, бездействие, поведение[, подход или] търговски съобщения, включително реклама и маркетинг, извършвани от търговец, пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока [на] потребители“ (Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 36 и Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 17, както и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 30).

22

Ето защо рекламни кампании като тази по главното производство, които имат за цел да привлекат потребителите в търговските обекти на даден търговец, ясно се вписват в рамките на търговската стратегия на даден оператор и са пряко насочени към рекламата с цел продажби и извършването на продажби от негова страна. Следователно те наистина представляват търговски практики по смисъла на член 2, буква г) от Директивата за нелоялни търговски практики и вследствие на това попадат в нейното материално приложно поле (вж. в този смисъл Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 18 и цитираната съдебна практика, както и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 31).

23

След като това е установено, следва да се провери дали Директивата за нелоялни търговски практики допуска забрана за предлагане за продажба или за продажба на стоки на загуба като предвидената в член 101 от LPPC.

24

В това отношение е важно да се напомни, на първо място, че тъй като Директивата за нелоялни търговски практики извършва пълно хармонизиране на правилата относно нелоялните търговски практики на предприятията спрямо потребителите, държавите членки не могат да приемат, както предвижда изрично член 4 от тази директива, по-ограничителни мерки от определените от тази директива, дори и с цел да осигурят по-висока степен на защита на потребителите (Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика, както и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 33).

25

По-нататък, следва също да се отбележи, че член 5 от посочената директива излага критериите, позволяващи да се определят обстоятелствата, при които дадена търговска практика трябва да се счита за нелоялна и следователно за забранена.

26

Така съгласно параграф 2 от този член 5 една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно съществено да изопачи икономическото поведение на средния потребител по отношение на продукта.

27

Освен това член 5, параграф 4 от Директивата за нелоялни търговски практики определя две ясни категории нелоялни търговски практики, а именно „заблуждаващите практики“ и „агресивните практики“, които отговарят на критериите, уточнени съответно в членове 6 и 7, както и в членове 8 и 9 от Директивата.

28

Накрая, посочената директива въвежда в приложение I изчерпателен списък от 31 търговски практики, които в съответствие с член 5, параграф 5 от нея се считат за нелоялни „при всякакви обстоятелства“. Следователно, както изрично уточнява съображение 17 от Директивата за нелоялни търговски практики, единствено тези търговски практики могат да се считат за нелоялни, без да стават обект на оценка във всеки конкретен случай съгласно разпоредбите на членове 5—9 от тази директива (Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 45, Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 34 и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 37).

29

Що се отнася до разглежданата в главното производство национална разпоредба, безспорно е, че практиките, състоящи се в предлагане за продажба или продажба на стоки на загуба, не се съдържат в приложение I към Директивата за нелоялни търговски практики. Поради това те не могат да бъдат забранени при всякакви обстоятелства, а само след специален анализ, позволяващ установяването на техния нелоялен характер (вж. в този смисъл Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 35 и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 38).

30

Следва обаче да се заключи, че както произтича от акта за преюдициално запитване, член 101 от LPPC забранява общо предлагането за продажба или продажбата на стоки на загуба, без да е необходимо да се определя с оглед на фактическия контекст на всеки отделен случай дали съответната търговска операция е „нелоялна“ по своя характер в светлината на критериите, изложени в членове 5—9 от Директивата за нелоялни търговски практики (вж. в този смисъл Решение по дело Plus Warenhandelsgesellschaft, посочено по-горе, точка 48, Решение по дело Mediaprint Zeitungs- und Zeitschriftenverlag, посочено по-горе, точка 36 и Определение по дело Wamo, посочено по-горе, точка 39).

31

При тези обстоятелства на поставения въпрос следва да се отговори, че Директивата за нелоялни търговски практики трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, която предвижда обща забрана за предлагане за продажба или за продажба на стоки на загуба, доколкото тази разпоредба преследва цели, свързани със защитата на потребителите.

32

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба като разглежданата по главното производство, която предвижда обща забрана за предлагане за продажба или за продажба на стоки на загуба, доколкото тази разпоредба преследва цели, свързани със защитата на потребителите.