25.8.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 258/14

1.

Понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (1), представлява ли израз на правен стандарт, който може да се изпълва със съдържание в съответствие с националното право, или пък е понятие на правото на Европейския съюз, което следва да се тълкува еднакво в целия Европейски съюз?

2.

Ако понятието за недобросъвестност по член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО е понятие на правото на Европейския съюз, следва ли то да се разбира в смисъл, че би могло да е достатъчно заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка в момента на подаване на заявката, или са налице допълнителни изисквания относно субективното отношение на заявителя, за да може да се откаже извършването на регистрация?

3.

Може ли държава членка да избере да въведе специфична защита на чуждестранните марки, която по отношение на изискването за недобросъвестност се отличава от член 4, параграф 4, буква ж) от Директива 2008/95/ЕО, например чрез въвеждането на специално изискване заявителят да е знаел или да е трябвало да знае за чуждестранната марка?