Жалба, подадена на 14 юли 2011 г. от Power-One Italy SpA срещу определението, постановено от Общия съд (шести състав) на 24 май 2011 г. по дело T-489/08, Power-One Italy SpA/Европейска комисия

(Дело C-372/11 P)

2011/C 282/23

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Power-One Italy SpA (представители: A. Giussani и R. Giuffrida, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят твърди, на първо място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и недостатъчни и противоречиви мотиви във връзка с твърдението за злоупотреба с процесуални права.

Общият съд приема в точка 47 от обжалваното определение, че жалбоподателят е могъл да извлече по-голяма полза от отмяната на решението на Комисията по отношение на върнатите суми, равнозначна на възстановяването на цялата финансова помощ, предвидена за спорния проект, и че „може да се счита, че плащането на последната сума като обезщетение за вреди е тясно свързана с отмяната на разглежданото решение“ като по този начин мотивира довода относно злоупотребата с процесуални права. Следователно Общият съд самоволно фрагментирал искането на жалбоподателя, като разгледал отделно всички действия, съставляващи увреждащото поведение, от вредоносното деяние, изразяващо се в направените общи разходи. Поради това уважаването на възражението на Комисията не било надлежно обосновано.

Второто правно основание, на което се основава жалбата, се отнася до нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и на неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събиране на доказателствата, както и на недостатъчно и противоречиво мотивиране на твърденията, отнасящи се до последващата вреда.

В решението на Общия съд може да се прочете в точка 55, че „жалбата не посочва естеството и размера на последващата вреда, претърпяна от жалбоподателя“ и че „жалбата въобще не посочва причините, поради които жалбоподателят поддържа, че последващата вреда се дължи на отмяната на финансирането на спорния проект от страна на Комисията“. В това отношение е необходимо да се отбележи, че претърпяната вреда от дружеството жалбоподател може да бъде определена единствено сама по себе си, където въпросното финансиране е имало точно функционално предназначение, подлежащо на определяне в осъществения проект, и отменянето на същото непременно е съвпаднало с понасянето на разход, който дружеството жалбоподател нямало да понесе ако е липсвало финансирането. Гореспоменатите доводи, вече развити в становището относно възражението за недопустимост, направено от Комисията (становище, към което са приложени и финансовите отчети на дружеството жалбоподател), не са оценени от Общия съд, който само оспорва липсата на твърдение за претърпяната вреда.

Жалбоподателят твърди, на последно място, че е налице нарушение на общия правен принцип на оправданите правни очаквания и неправилно прилагане на правилата в областта на тежестта на доказване и на събирането на доказателства, както и липса на оценка на релевантни за разрешаването на спора факти, отнасящи се до причинно-следствената връзка.

В точка 57 от обжалваното определение във връзка с твърденията относно причинно-следствената връзка Общият съд посочва, че дружеството жалбоподател „не представя никакви данни във връзка с въздействието на въпросното действие върху обстоятелството, че жалбоподателят е понесъл разходите от спорния проект, надхвърлящи максималната сума, за която Комисията е поела задължение“. Според жалбоподателя е очевидно, че в конкретния случай Общият съд е допуснал фактическа неточност при преценката на фактическите обстоятелства, произтичащи от преписката, представена в съдебното производство. По същество Общият съд изопачил получените доказателства, отричайки наличието на явна причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и вредите, претърпени от дружеството жалбоподател. По този начин Общият съд не бил разгледал в мотивите към решението си вече представените в първоинстанционната жалба обстоятелства, нито представените впоследствие становища. От твърденията на дружеството жалбоподател по-специално проличавал вторичния, несъществен характер на твърдяното негово неизпълнение, състоящо се в закъснение при попълването на документацията, във връзка с напълно реализиран проект.

(1)  Регламент (ЕО) № 1655/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 година относно финансовия инструмент за околната среда (LIFE) (ОВ L 192, стр. 1).

(2)  Стандартни административни норми, приложени към подписания Grant Agreement.