1.

Настоящото производство по обжалване предоставя на Съда възможност да доразвие практиката си относно държавните помощи в един важен аспект. Става въпрос да се изпълни критерият за частен кредитор със съдържание, за да може да се прецени дали определени облекчения на условията за плащане на задължения или дори отказът на обществен орган от събиране на публични задължения по отношение на едно предприятие може да се приемат за неутрални от гледна точка на правилата за защита на конкуренцията, или следва да се считат за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС ( 2 )). За разлика от сходния критерий за частен инвеститор ( 3 ), критерият за частен кредитор до момента не е имал почти никакво значение в съдебната практика. Това го е лишило от ясни очертания и му е придало известна „мистериозност“ ( 4 ).

2.

В конкретния случай възниква въпросът за частния кредитор в контекста на уредено от нормите за несъстоятелността производство по сключване на предпазен конкордат, в рамките на което през 2004 г. словашки данъчен орган е отказал да събере 65 % от вземанията си от акцизни сборове срещу предприятието Frucona Košice a. s. (наричано по-нататък „жалбоподателят“). С одобрението на Общия съд на Европейския съюз Европейската комисия е квалифицирала този отказ като държавна помощ, тъй като е приела, че процентът на събраните от словашкия фиск вземания при обявяването на Frucona в несъстоятелност би бил по-висок от този в рамките на предпазния конкордат. Frucona, от друга страна, категорично поддържа становището, че вземанията, които словашкият фиск би събрал в резултат на производство по несъстоятелност или производство по принудително изпълнение на данъчни вземания, не биха надвишили по размер — поне не явно — договорения в производството по сключване на предпазен конкордат дял от 35 %.

3.

Страните по-специално спорят по една сравнително неясна формулировка, с която в Решение от 1999 г. по дело DMT ( 5 ) Съдът е описал критерия за частен кредитор. Според нея предоставените от обществен орган облекчения в условията за плащане се определят като държавна помощ винаги когато предприятието бенефициер явно не би получило произтичащите от тези облекчения икономически предимства от частен кредитор в сходно положение. Както става ясно от настоящия правен спор, разясняването на тази съдебна практика изглежда належащо.

4.

Frucona е търговско дружество, учредено по словашкото право, със седалище в Košice (Словакия). Първоначално то произвежда алкохол и напитки на базата на алкохол, хранителни продукти, като консервирани плодове, зеленчуци и сокове, както и газирани и негазирани напитки. След като на 6 март 2004 г. е отнет лицензът му за производство и преработка на алкохол и напитки на базата на алкохол поради неплащане на акцизни сборове, Frucona разпространява напитки на базата на алкохол, произвеждани от друго предприятие.

5.

Тъй като Frucona не е в състояние да плати дължимите за 2004 г. акцизни сборове, то изпада в свръхзадлъжнялост по смисъла на словашкия закон за несъстоятелността и предпазния конкордат. В резултат на това на 8 март 2004 г. Frucona подава в Регионален съд Košice искане за образуване на производство по сключване на предпазен конкордат. Предложението за предпазен конкордат на предприятието се основава на задълженията му с общ размер от 644,6 милиона словашки крони и цели да бъдат изплатени 35 % от дълговете към всеки от хирографарните кредитори, както и към някои от привилегированите кредитори. Основен дял от тези задължения на Frucona съставляват дължими към словашките данъчни органи акцизни сборове.

6.

За да даде възможност на местния данъчен орган да прецени кое измежду производствата по сключване на предпазен конкордат, несъстоятелност или принудително изпълнение на данъчни вземания би било най-благоприятно за него, Frucona му представя няколко одитни доклада още преди разрешаването на предпазния конкордат от Регионалния съд Košice. На 21 юни 2004 г. словашките данъчни органи извършват ревизия в помещенията на Frucona, за да установят ликвидните средства на предприятието.

7.

Въпреки че словашката Генерална данъчна дирекция приканва местния данъчен орган да не приема предложението за предпазен конкордат на Frucona като неблагоприятно за Словашката република, на 9 юли 2004 г. местният данъчен орган приема предложението. С решение от 14 юли 2004 г. Регионален съд Košice одобрява предпазния конкордат, който предвижда да бъдат изплатени 35 % от вземанията на словашките данъчни органи в размер на около 224,3 милиона словашки крони.

8.

На 14 юли 2004 г. директорът на местния данъчен орган е отстранен от длъжност и на негово място е назначено друго лице. По-късно той е обвинен в измама и злоупотреба със служебно положение, а впоследствие оправдан по всички точки на обвинението.

9.

На 20 октомври 2004 г. местният данъчен орган съобщава на Frucona, че условията на предпазния конкордат представляват непряка държавна помощ, която подлежи на разрешение от Комисията.

10.

С решение от 25 октомври 2004 г. Върховният съд на Словашката република отхвърля като недопустима подадената през август същата година жалба от местния данъчен орган срещу решението на Регионален съд Košice от 14 юли 2004 г., с което се одобрява предпазният конкордат, и постановява, че посоченото решение е валидно и подлежи на изпълнение, считано от 23 юли 2004 г.

11.

Съгласно условията на предпазния конкордат на 17 декември 2004 г. Frucona изплаща на местния данъчен орган сумата от 224,3 милиона словашки крони, съставляваща 35 % от общия му дълг.

12.

След извънредно производство по обжалване с решение от 27 април 2006 г. Върховният съд на Словашката република отменя частично решението на Регионален съд Košice от 14 юли 2004 г. Впоследствие с решение от 18 август 2006 г. Регионален съд Košice коригира сумата, дължима от Frucona на местния данъчен орган, на 640,4 милиона словашки крони, като 35 % от тази сума вече се равняват на 224,1 милиона словашки крони.

13.

Комисията се заема с разглеждането на настоящия случай след подадена на 15 октомври 2004 г. жалба. На 5 юли 2005 г. Комисията започва предвидената в член 88, параграф 2 ЕО ( 6 ) официална процедура по разследване. Това производство приключва с приемане на Решение 2007/254/ЕО от 7 юни 2006 г. ( 7 ) (наричано по-нататък „спорното решение“), в член 1 от което Комисията посочва, че в хода на производството за сключване на предпазен конкордат на Frucona е предоставена държавна помощ в размер на 416515990 словашки крони, която е несъвместима с общия пазар. В член 2 от същото решение Словашката република е задължена да предприеме всички необходими мерки за незабавното възстановяване на помощта от получателя със съответните лихви.

14.

На 12 януари 2007 г. Frucona подава до Общия съд жалба за отмяна на спорното решение на основание член 230, параграф 4 ЕО. С определение от 11 октомври 2007 г. St. Nicolaus-trade a. s. е допуснато като встъпила страна в подкрепа на Комисията по смисъла на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Общия съд.

15.

Жалбата на Frucona за отмяна на спорното решение е отхвърлена на първа инстанция. С решение от 7 декември 2010 г. ( 8 ) (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“) Общият съд отхвърля жалбата и осъжда Frucona да заплати съдебните разноски.

16.

С настоящата жалба, подадена в секретариата на Съда на 17 февруари 2011 г., Frucona оспорва решението на Общия съд.

17.

Жалбоподателят моли Съда:

18.

От своя страна, Комисията моли Съда:

19.

Като встъпила по делото страна St. Nicolaus-trade моли Съда да отхвърли жалбата, да потвърди обжалваното съдебно решение и да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

20.

Пред Съда е проведена писмена фаза на производството, а на 5 юли 2012 г. — и съдебно заседание.

21.

В настоящата си жалба Frucona не повдига всички въпроси, които са били предмет на първоинстанционното производство. Жалбоподателят оспорва по-специално точки 88—168, както и точка 212 от обжалваното съдебно решение, като се позовава на две правни основания. От една страна, при изследването на прилагания от Комисията критерий за частен кредитор Общият съд не бил приложил релевантните правни норми (вж. в тази връзка част А). От друга страна, Общият съд се опитал по недопустим начин да замени обосновката на Комисията за прилагането на критерия за частен кредитор със своя собствена и/или оценил очевидно погрешно релевантните за този критерий доказателства, в резултат на което изопачил недвусмисленото значение на доказателствения материал (вж. във връзка с това част Б по-долу.).

22.

Първото основание има за предмет правните норми за прилагане на критерия за частен кредитор. Frucona упреква Общия съд, че преценката му за прилагания от Комисията критерий за частен кредитор не съответства на релевантните правни норми. В това отношение жалбоподателят оспорва, от една страна, точки 89—92, а от друга, точки 106—121 от обжалваното съдебно решение; заедно с това критикува точки 139—142 от същото решение.

23.

Комисията изразява на два пъти съмнение относно допустимостта на доводите, изтъкнати от Frucona в рамките на това първо основание.

24.

От една страна, Комисията критикува Frucona, че настоящата му жалба съдържа препратки към жалбата му пред първата инстанция. Подобна техника на препращане не отговаряла на изискванията на член 112 от Процедурния правилник на Съда.

25.

Във връзка с това следва да се отбележи, че съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва точно да посочва правните доводи, на които се основава искането за отмяна на съдебното решение, постановено на първа инстанция ( 9 ). Действително обща препратка към други документи по делото дори когато, както в конкретния случай, са приложени към жалбата, не отговаря на изискванията на член 112 от Процедурния правилник на Съда ( 10 ).

26.

В конкретния случай обаче Frucona не прави обща препратка към изтъкнатите от него в първата инстанция оплаквания и доводи. То по-скоро припомня в основния текст от жалбата си специфични аспекти от доводите си пред първата инстанция, като ги описва достатъчно ясно. По този начин то препраща към определени откъси от първоинстанционната си жалба само за да докаже точността на твърденията си.

27.

Ето защо критиката на Комисията в това отношение е напълно неоснователна.

28.

От друга страна, Комисията изразява съмнения относно допустимостта на частта от жалбата, в която Frucona посочва значението на местните експертни доклади при определяне степента на събираемост на вземанията, която би могла да се очаква в рамките на производство по несъстоятелност ( 11 ). Комисията посочва, че тази част, поставена в края на доводите на Frucona в подкрепа на първото му основание, по-специално след общо формулираното искане на Frucona ( 12 ), противоречи на изискването за последователност, поради което не била ясна целта ѝ с оглед проверката на първоинстанционното съдебно решение.

29.

Този довод на Комисията също е напълно неоснователен. Всяка страна преценява самостоятелно как да структурира писмените си становища пред Съда. Действително не изглежда особено разумно непосредствено след „заключението“ („Conclusion“) към съответното правно основание да се изтъкват допълнителни доводи по същество. Това обаче по никакъв начин не е въпрос на допустимост, а само въпрос на целесъобразност, който всяка страна е длъжна да прецени самостоятелно. Проблем във връзка с допустимостта е налице, ако липсва осезаема връзка между исканията на жалбоподателя и изложените от него доводи, в резултат на което Съдът и другите участници в производството не са в състояние да вземат становища. В настоящия случай обаче на много места в жалбата си Frucona е посочило достатъчно ясно, че упреква Общия съд за това, че не е отделил достатъчно внимание на значението на експертните доклади във връзка с прилагането на критерия за частен кредитор. Не са установени трудности пред участниците в производството да изразят становището си по тези доводи.

30.

Ето защо не съществуват никакви съмнения относно допустимостта на първото правно основание.

31.

Жалбоподателят упреква Общия съд, че неправилно е потвърдил наличието на държавна помощ ( 13 ). От една страна, в началото на изследването си Общият съд не възпроизвел правилно съответната съдебна практика, относима към критерия за частен кредитор, а от друга, Общият съд неправилно приложил същия този критерий.

32.

Като упреква Общия съд, че е започнал изследването си с некоректно възпроизвеждане на съответната съдебна практика, относима към критерия за частния кредитор, Frucona в крайна сметка изтъква необосноваността на обжалваното съдебно решение.

33.

Това твърдение не се потвърждава от по-задълбочено изследване.

34.

Задължението за надлежно мотивиране на решения, постановени в първоинстанционно производство, произтича от член 36 във връзка с член 53, параграф 1 от Статута на Съда. Съгласно постоянната съдебна практика мотивите на съдебното решение трябва да излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол ( 14 ).

35.

Със сигурност би било полезно, ако в началото на изложението си по определено правно основание Общият съд представи приложимата съдебна практика и съответно я разгледа. Това обаче в крайна сметка е въпрос на целесъобразност, за чиято преценка на Общия съд следва да се предостави широко право на преценка.

36.

Като се има предвид задължението за мотивиране, в крайна сметка е от значение дали обжалваното съдебно решение е изготвено на разбираем език, дали засяга всички оплаквания на жалбоподателя ( 15 ) и дали мотивите за решението на Общия съд са достатъчно ясни, както и дали и по какъв начин Общият съд се е позовал изрично на предходна съдебна практика.

37.

Обжалваното съдебно решение отговаря изцяло на тези изисквания, което се доказва от факта, че Frucona е открило целенасочено и в подробности допуснатите грешки при прилагане на правото, които според Frucona са опорочили решението.

38.

В действителност Frucona оспорва не толкова мотивите на обжалваното съдебно решение, а по-скоро съдържанието му. По-нататък ще разгледам по-конкретно правилността на решението.

39.

Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай Общият съд невярно е разтълкувал съдържанието на критерия за частен кредитор и поради тази причина го е приложил неправилно. Според жалбоподателя Общият съд неправилно е приел, че отказът на местните словашки данъчни органи да съберат вземанията си, представлява държавна помощ в полза на Frucona ( 16 ).

40.

Най-напред Frucona изтъква, че приложена от обществен орган мярка като спорния отказ от събиране на вземания на местния словашки данъчен орган можела да се квалифицира като държавна помощ само когато ползата от тази мярка за съответното предприятие е „явно по-значима“ ( 17 ) от ползата, която частен кредитор би предоставил при сравними обстоятелства. Жалбоподателят критикува Общия съд, че неправилно се е ограничил да изследва дали постъпленията от производството по предпазен конкордат биха били „по-големи“ за данъчните органи на Словашката република от постъпленията от производствата по несъстоятелност или принудително събиране на данъчни задължения ( 18 ) и дали производството по несъстоятелност би било „по-благоприятно“ от производството по сключване на предпазен конкордат ( 19 ), вместо да потърси „явно предимство“.

41.

Според постоянната практика на Съда квалификацията на дадена мярка като държавна помощ по смисъла на Договорите предполага, че е изпълнен всеки един от предвидените в член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС) четири кумулативни критерия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата, второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки, трето, тя трябва да предоставя предимство на своя бенефициер и четвърто, трябва да нарушава или да заплашва да наруши конкуренцията ( 20 ).

42.

Факт е, че данъчните мерки могат да породят деликатни проблеми във връзка с уредбата на държавните помощи, което се е случвало многократно и по най-различни поводи в миналото ( 21 ) и се потвърждава от настоящия случай.

43.

В настоящия случай е спорно дали чрез отказа на местния данъчен орган да събере 65 % от вземанията си от акцизни сборове в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат на Frucona e предоставено предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Разрешаването на спора зависи от това дали по този начин предприятието бенефициер е получило икономическо облекчение, което не би получило при нормални пазарни условия ( 22 ).

44.

Определящо при преценката на този въпрос е сравнението с частен кредитор, който търси начин да събере вземанията си от свой длъжник ( 23 ). Подобен кредитор, който действа в условията на пазарна икономика, би се стремял да максимизира печалбата си и да минимизира евентуалните загуби. Следователно такъв кредитор би предоставил облекчения на предприятието бенефициер във връзка с уреждане на задълженията му, когато и доколкото в резултат на икономически анализ установи, че тези облекчения са изгодни или най-малкото разумни.

45.

В Решение по дело DMT Съдът се е доближил най-много до критерия за частен кредитор. В диспозитива на това решение той е приел, че облекчените условия за плащане на социални осигуровки, предоставени на дадено предприятие по преценка на натоварената със събирането им институция, представляват държавна помощ, когато предприятието, предвид значението на така предоставеното икономическо предимство, явно не би получило подобни облекчения от частен кредитор, намиращ се в сходно положение с това на компетентната за събирането на въпросните вземания институция ( 24 ).

46.

От този момент употребата на наречието „явно“ предизвиква объркване. Това объркване се засилва още повече от еднократно употребената в мотивите към Решение по дело DMT леко изменена формулировка на Съда: Според нея квалификацията на дадена мярка като държавна помощ предполага, че предоставените на предприятието бенефициер облекчени условия на плащане са „явно по-големи“ от тези, които един частен кредитор би предоставил на това предприятие ( 25 ).

47.

По-нататък ще изясня, че понятието „явно“ по смисъла на Решение по дело DMT не внася нито количествен елемент в критерия за частен кредитор, нито следва да се разбира в смисъл на каквото и да е право на преценка на националните органи, които предоставят държавни помощи. Напротив, понятието „явно“ по-скоро препраща към — действително въвеждащ в заблуждение — критерий за преценка, който трябва да се използва от националните съдилища, както и от Комисията като орган за защита на конкуренцията при прилагането на критерия за частен кредитор.

48.

На пръв поглед употребата на наречията „явно“ или „очевидно“ в Решение по дело DMT ( 26 ) би могла да доведе до погрешното заключение, че става въпрос за количествен елемент и че държавна помощ е налице само когато придобитото от предприятието бенефициер предимство е „явно по-значимо“ по стойност или по обхват от предимството, което би предоставил частен кредитор в сравнимо положение ( 27 ).

49.

В хода на съдебното заседание обаче всички участници в производството се съгласяват, че употребата на наречието „явно“ в ре Решение по дело DMT не внася никакъв количествен елемент в критерия за частен кредитор, и по-специално не следва да се разбира като позоваване на минимален размер на разликата между предимството, осигурено от обществения орган, и предимството, което би се очаквало от частния кредитор.

50.

Действително не е в компетентността на юрисдикциите на Съюза по пътя на съдебното тълкуване да допълват понятието за държавна помощ в член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС) с праг на осезаемост, какъвто не е бил предвиден от авторите на Договорите. По този начин Съдът би могъл да бъде обвинен, че се намесва във функциите на законодателя на Съюза, който съгласно член 89 ЕО (член 109 ДФЕС) има изключителната компетентност посредством регламенти за изпълнение да предоставя групови освобождавания като тези за минималната помощ ( 28 ). Не е ясно също какво би било отношението на тази писана уредба за минималната помощ спрямо евентуален неписан праг на осезаемост, който се основава на съдебната практика. Освен това неписан праг на осезаемост би довел до значителна правна несигурност. Ето защо при прилагането на критерия за частния кредитор видът и размерът на предимството могат най-много да влияят като индиции при оценката на всички обстоятелства по конкретен случай ( 29 ).

51.

Следователно правилно в настоящия случай Общият съд е приел, че предимство по смисъла на законодателството в областта на държавните помощи може да е налице дори когато пресметнатите в рамките на критерия за частен кредитор суми са близки по стойност ( 30 ). Само по себе си обстоятелството, че очакваният от производството по несъстоятелност минимален приход за местния данъчен орган, който е изчислен на 225,5 милиона словашки крони ( 31 ), надвишава незначително реално платената в производството по сключване на предпазен конкордат сума в размер на 224,3 милиона словашки крони ( 32 ), не изключва веднага възможността Frucona да е получило от обществения орган икономическо предимство, което явно не би получило от частен кредитор при сравними обстоятелства.

52.

От своя страна, Frucona, изглежда, разбира употребата на понятието „явно“ в Решение по дело DMT ( 33 ) като израз на един вид право на преценка, с което националните органи очевидно разполагат. В потвърждение на това свое разбиране Frucona настойчиво изтъква „набора“ от възможности, с които действащите в условията на пазарна икономика кредитори обикновено разполагат по отношение на своите длъжници. Докато даден публичен кредитор не предпочете възможност за действие, която излиза извън рамките на този набор от възможности, според Frucona не може да става въпрос за предимство по смисъла на законодателството за държавните помощи. Само когато публичният кредитор предприеме мярка, която очевидно не би била разумен избор на частен кредитор, може, според Frucona, да е налице предимство по смисъла на правилата за държавните помощи.

53.

Тази гледна точка обаче също е погрешна. Доколкото може да се установи, в областта на държавните помощи Съдът никога досега не е признавал особено право на преценка, в рамките на което мерките на органите на държавите членки да подлежат единствено на ограничен контрол на Комисията или на националните съдилища по отношение на правилата за защита на конкуренцията, предвидени в Договорите.

54.

Напротив, членове 87 ЕО и 88 ЕО (понастоящем членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС) предвиждат пълен контрол върху държавните помощи от страна на Комисията като орган за защита на конкуренцията на ЕС. Когато националните органи имат съмнения дали предприетите от тях мерки по отношение на предприятия попадат в обхвата на забраната за държавни помощи, те са свободни да уведомят предварително Комисията за тях.

55.

Признаването на право на преценка на многобройните публични органи, които предоставят държавни помощи на национално, регионално и местно равнище в Европейския съюз, би довело до осезаемо отслабване на уредената в член 87, параграф 1 ЕО (член 107, параграф 1 ДФЕС) забрана за предоставяне на държавни помощи, която представлява основен принцип на правото на Съюза със съществено значение за функционирането на вътрешния пазар. Би възникнала сериозна опасност от подкопаване ефективността на извършвания от Комисията надзор върху държавните помощи и от застрашаване на еднообразното тълкуване и прилагане на европейските правила за конкуренцията. По този начин много сериозно би била поставена под въпрос основната цел на единните условия за защита на конкуренцията, приложими за всички действащи в рамките на вътрешния пазар предприятия („level playing field“) ( 34 ).

56.

Независимо от това следва да се има предвид, че критерият за частния кредитор и критерият за частния инвеститор са тясно свързани. Двата критерия дават информация за това дали предоставено от публични органи икономическо предимство би могло да бъде получено от предприятието бенефициер при нормални пазарни условия. В крайна сметка двата критерия представляват двете страни на един и същ медал. Поради тази причина Съдът следва да ги тълкува и прилага съгласувано, както и да вземе предвид, че до момента, доколкото може да се установи, критерият за частен инвеститор не е бил смекчаван посредством признаване на право на преценка на държави членки.

57.

Действително с употребата на наречието „явно“ в Решение по дело DMT Съдът само припомня, безспорно доста неясно, правото на преценка, с което разполагат Комисията и националните съдилища ( 35 ), когато, прилагайки критерия за частен кредитор, проверяват мерките на публичните органи по отношение на това дали е налице държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1ДФЕС).

58.

Критерият за частния кредитор, както и тясно свързаният с него критерий за частния инвеститор, служи да се установи дали предприятието бенефициер би получило при нормални пазарни условия от частен кредитор ( 36 )същото предимство като предоставеното му с държавни ресурси. Ето защо следва да се прецени как би се държал разумен частен инвеститор, действащ в условията на пазарна икономика, в положение, сравнимо с това на публичен кредитор.

59.

В административното производство по член 88, параграфи 2 или 3 ЕО (понастоящем член 108, параграфи 2 или 3 ДФЕС) Комисията трябва да направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства в конкретния случай, които са от значение за постановяване на решението, и при необходимост прикани засегнатата държава членка да предостави цялата относима информация ( 37 ).

60.

Преценката за поведението на разумния частен кредитор, действащ в условията на пазарна икономика, предполага ( 38 ) комплексна икономическа оценка, която естествено е свързана със значителна несигурност, тъй като винаги става въпрос само за преценка на вероятното поведение на хипотетичен частен кредитор. По тази причина употребеното от Съда в Решение по дело DMT наречие „явно“ или „очевидно“ има смисъл в случай като настоящия само когато се разглежда като израз на правото на преценка, с което разполага Комисията при оценката на вероятното поведение на хипотетичен частен кредитор.

61.

В случай че предвид конкретните обстоятелства в даден случай са възможни различни варианти на поведение на частния кредитор, действащ в условията на пазарна икономика, например ако този кредитор, както е в настоящия случай, може да избира или да пристъпи към производство по сключване на предпазен конкордат, или да инициира производство по несъстоятелност на своя длъжник ( 39 ), следва внимателно да се прецени кои от тези варианти на поведение на частния кредитор биха били най-вероятни, без да е налице каквото и да било право на преценка на предоставящия предимството национален орган ( 40 ).

62.

За разлика от наказателното или подобно на наказателното производство, в случая не следва да се използва по-висока степен на вероятност. Следователно не е необходимо, за да бъде „явно“, предполагаемото поведение на частния кредитор да е „много вероятно“ или „особено вероятно“, нито да може да се прогнозира „без основателно съмнение“. Всъщност критерият за частния кредитор се прилага в административни или граждански производства, т.е. или в производства за контрол на Комисията върху държавните помощи, или в производства пред националните съдилища ( 41 ), които имат за цел да подпомогнат ефективното прилагане на предвидената в правото на Съюза забрана за държавни помощи съгласно член 87, параграф 1 ЕО (член 107, параграф 1 ДФЕС), както и да отстранят напълно евентуални рискове за конкуренцията в рамките на вътрешния пазар. Ето защо в такива производства трябва да се определи сравнително нисък праг за предприемане на мерки срещу облекченията, които публичните органи предоставят на определени предприятия. Следователно в случай като настоящия трябва да е достатъчно да се установи, че определен вариант на поведение на частния кредитор (например настояване да се започне производство по несъстоятелност) би бил по-вероятен с оглед на конкретните обстоятелства в отделния случай от друг вариант на поведение (например отказ от събиране на част от вземанията в рамките на производство по сключване на предпазен конкордат) ( 42 ).

63.

Ето защо правилно в обжалваното съдебно решение Общият съд е поставил въпроса дали в настоящия случай производствата по несъстоятелност или по принудително събиране на данъчни задължения „биха били по-благоприятни“ за данъчната администрация на Словашката република, отколкото сключения с Frucona предпазен конкордат ( 43 ) и дали Комисията е допуснала във връзка с това явни грешки при преценката си в спорното решение.

64.

При тези обстоятелства Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е преценил правилно съдържанието на критерия за частен кредитор или че е използвал погрешни критерии за проверка на спорното решение на Комисията.

65.

По отношение на конкретното приложение на критерия за частен кредитор Frucona упреква Общия съд, че в настоящия случай се е задоволил само с последващо сравнение между съответните предимства и недостатъци на производството по несъстоятелност и производството по сключване на предпазен конкордат от гледна точка на Комисията, вместо да направи преценка въз основа на ex ante перспективата на частен кредитор. По-специално Общият съд не е отчел в достатъчна степен представените на Комисията експертни доклади относно продължителността на евентуално производство по несъстоятелност, които по мнение на Frucona биха имали значителна тежест при избора на всеки разумен частен кредитор.

66.

Безспорно въпросът дали предприятието бенефициер би получило при нормални пазарни условия предимството, предоставено му от публичните органи, следва да се прецени от гледната точка на разумния частен кредитор ( 44 ). При това следва да се изходи от данните, с които частният кредитор би разполагал към момента на предоставянето на въпросното предимство. Следователно, както Frucona правилно посочва, преценката въз основа на ex ante перспектива е от решаващо значение.

67.

Точно от тази гледна точка Общият съд е проверил законосъобразността на спорното решение на Комисията. В обжалваното съдебно решение са указани обстоятелствата, на които един частен кредитор би се основал, за да сравни предимствата от производството по несъстоятелност с постъпленията от сключения между Frucona и местния данъчен орган предпазен конкордат. По-специално Общият съд изследва изчерпателно въпроса „дали най-оптимистичният частен кредитор би избрал [в рамките на съдебно производство по сключване на предпазен конкордат] по-скоро да получи 225 милиона словашки крони през декември 2004 г., отколкото евентуално да получи [в рамките на производство по несъстоятелност] до 239 милиона словашки крони в срок между „по-малко от средната продължителност“ и седем години“ ( 45 ).

68.

Следователно не може да е налице сериозно съмнение, че при проверката на законосъобразността на спорното решение Общият съд се е позовал на ex ante перспектива.

69.

По-нататък жалбоподателят упреква Общия съд, че не е проверил изчерпателно дали Комисията е проверила представените ѝ в хода на административното производство експертни доклади относно продължителността на евентуално производство по несъстоятелност и дали е отдала необходимото значение на съдържащите се в тях данни, съобразявайки също опита от производствата по несъстоятелност срещу други дестилерии в Словакия. Frucona многократно подчертава, че въпросът е от правно естество.

70.

Правилно е твърдението, че понятието за държавна помощ, определено в Договора, има юридически характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. Поради тази причина съдията на Съюза трябва по принцип и като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия или комплексен характер на направените от Комисията преценки, да упражни цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 87, параграф 1 ЕО (понастоящем член 107, параграф 1 ДФЕС) ( 46 ).

71.

На такъв съдебен контрол подлежи и прилагането на критерия за частния кредитор, т.е. на правния критерий, въз основа на който Комисията определя дали и доколко предоставените от публичните органи облекчени условия на плащане на дадено предприятие следва да бъдат квалифицирани като предимство по смисъла на правната уредба на държавните помощи ( 47 ).

72.

Както вече споменах, прилагането на критерия за частния кредитор и на близкия критерий за частния инвеститор изисква по право цялостна преценка на всички обстоятелства по конкретния случай, като се вземе предвид представената от засегнатата държава членка информация, както и всички други обстоятелства от значение за делото ( 48 ).

73.

Ако става въпрос, както в настоящия случай, да се установи дали частен кредитор би участвал по-скоро в съдебно производство по сключване на предпазен конкордат, или по-скоро би започнал производство по несъстоятелност срещу своя длъжник, във всички случаи продължителността на евентуалното производство по несъстоятелност би била част от релевантните обстоятелства по конкретния случай.

74.

В рамките на контрола за законосъобразност на спорното решение Общият съд не само, че не е недооценил, а напротив, изчерпателно е разгледал фактора продължителност на евентуалното производство по несъстоятелност, като се е позовал на конкретни съображения от спорното решение ( 49 ).

75.

В обжалваното съдебно решение изрично се разглежда оплакването на Frucona, направено на първа инстанция, че Комисията не е отчела „продължителността на производството по несъстоятелност в Словакия и на докладите на трети лица във връзка с това“; Общият съд стига до заключението, че Комисията „не може да бъде упрекната, че не е взела предвид този въпрос и позицията [на Frucona] в това отношение“ ( 50 ).

76.

Следователно при упражняване на съдебния си контрол върху прилагания от Комисията критерий за частния кредитор Общият съд трудно може да бъде упрекнат, че е пренебрегнал фактора продължителност на производството по несъстоятелност.

77.

Frucona обаче смята, че Общият съд не е проверил изчерпателно дали в спорното решение Комисията, прилагайки критерия за частен кредитор, е отдала необходимото значение на продължителността на евентуално производство по несъстоятелност.

78.

Във връзка с това следва да се отбележи, че правилното претегляне на различните аспекти в даден случай, въз основа на което частният кредитор би могъл да направи избора си, не е правен, а по-скоро фактически въпрос, чийто отговор може да бъде коренно различен според случая и винаги предполага сложна икономическа преценка, за която, както е известно, Комисията разполага с широко право на преценка ( 51 ).

79.

От постоянната съдебна практика следва, че когато се прави сложна икономическа преценка, съдебният контрол върху акт на Комисията, предполагащ такава преценка, трябва да се ограничи до проверка на спазването на процесуалните правила и на тези относно мотивирането, на точността на фактите, приети, за да бъде направен оспорваният избор, на липсата на явна грешка в преценката на тези факти или на липсата на злоупотреба с власт ( 52 ).

80.

За разлика от делата за картели обаче по отношение на решенията на Комисията в областта на държавните помощи, които са от чисто административноправен характер и не предвиждат санкции, съдилищата на Съюза не разполагат с пълна юрисдикция (член 261 ДФЕС). Поради тази причина Общият съд няма право да заменя икономическата преценка на Комисията със своя собствена ( 53 ).

81.

Изцяло в рамките на правомощията си Общият съд правилно е постановил, след като в качеството си на първа инстанция е проверил дали оспорваното решение е взело предвид продължителността на евентуално производство по несъстоятелност и след като в резултат на подробно разглеждане на доводите на Frucona е достигнал до заключението, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката ( 54 ).

82.

Безспорно, като се навлиза в подробностите, може да възникнат различни мнения относно убедителността на преценката на Комисията и Общия съд във връзка с различни фактически обстоятелства в конкретния случай. Това не на последно място показват оживените дебати между участниците в производството по време на съдебното заседание, както и отговорите им на устните въпроси на Съда. По-специално до последно остават спорни въпросите каква би била продължителността на евентуално производство по несъстоятелност в настоящия случай ( 55 ), какво значение би придал частният кредитор на свързаната с това несигурност при вземане на решението си ( 56 ), колко достоверни са представените на Комисията експертни доклади ( 57 ), както и какви допълнителни постъпления би реализирал частният кредитор в производство по несъстоятелност в сравнение с постъпленията, включително лихвите, получени от местния данъчен орган в резултат на сключения предпазен конкордат ( 58 ).

83.

За да се приеме, че е допусната явна грешка в преценката обаче, не е достатъчно просто да е налице различно мнение от това на Комисията. Всъщност, когато фактите и доказателствата допускат различни преценки, от правна гледна точка няма пречка Комисията да избере някоя от тях дори ако според участник в производството, Общия съд или Съда трябва да бъде предпочетена друга преценка. Комисията е допуснала грешка в преценката само когато фактите и доказателствата не са в състояние да обосноват направените от нея изводи, т.е. когато за последните не може да се изведе разумно основание ( 59 ).

84.

Следователно в конкретния случай не може да се иска от Общия съд да замени преценката на Комисията със своя преценка относно претеглянето на непредвидимите обстоятелства и продължителността на евентуалното производство по несъстоятелност. С още по-голямо основание би се допуснала грешка, ако Съдът в настоящото производството по обжалване замени преценката на Общия съд или на Комисията по отношение на непредвидимите обстоятелства и продължителността на евентуалното производство по несъстоятелност със своя преценка.

85.

Именно това обаче се опитва да постигне жалбоподателят с доводите си относно продължителността на евентуално производство по несъстоятелност и ex ante перспективата: Под прикритието на мними правни въпроси той в крайна сметка приканва Съда да замени преценката на фактите, извършена от Общия съд и Комисията, със своя преценка. На този опит Съдът следва се противопостави, защото в противен случай би надхвърлил правомощията си в производството по обжалване.

86.

При това положение оплакванията на Frucona във връзка със съдебния контрол върху прилагането на критерия за частен кредитор следва да се отхвърлят.

87.

От изложеното по-горе следва, че първото правно основание, изтъкнато от Frucona, е действително допустимо, но неоснователно.

88.

Второто правно основание се състои от четири части. Те се отнасят до твърденията на Общия съд относно разходите за производството по несъстоятелност ( 60 ), продължителността на производството по несъстоятелност ( 61 ), мнимата предпазливост на Комисията при оценката на фактите ( 62 ) и мнимото значение на претенцията за останалите непогасени задължения след провеждане на производството по несъстоятелност ( 63 ).

89.

Във всички четири части на това правно основание Frucona твърди, че Общият съд е заменил неправомерно оценката на Комисията със свои доводи и своя икономическа преценка на фактите. „Освен това или при условията на евентуалност“ ( 64 ) Frucona изтъква, че Общият съд се е позовал на явно невярна преценка на наличните доказателства. Тъй като поставените по всички четири части на това второ правно основание въпроси са изключително сходни, е препоръчително те да се разгледат заедно.

90.

Доколкото, на първо място, Комисията отново оспорва кръстосаните препратки към първоинстанционната жалба, с които Frucona подкрепя доводите си в настоящата жалба, възражението ѝ следва да се отхвърли поради съображенията, които вече изтъкнах във връзка с първото правно основание ( 65 ).

91.

Най-напред Frucona изтъква, че Общият съд на няколко пъти е заменил преценката на Комисията със свои доводи и своя икономическа преценка на фактите и обстоятелствата, допускайки по този начин грешка при прилагане на правото.

92.

Правилно е твърдението, че при постановяването на решение по жалба за отмяна Съдът и Общият съд не могат по никакъв повод да заместят със своята мотивация тази на автора на обжалвания акт ( 66 ). В това се изразява касационният характер на жалбата за отмяна. Той се основава в крайна сметка на принципа за институционално равновесие, с който се отличава структурата и начина на работа на Европейския съюз. Запазването на това институционално равновесие изисква всеки орган да упражнява правомощията си при съблюдаване правомощията на другите органи ( 67 ).

93.

От изложеното по-горе следва, че съдията на Съюза не може да снабди акт на Съюза, чиито основания са неточни или дори незаконосъобразни, с изцяло различни основания и по този начин да го заздрави. Всъщност извън приложното поле на пълната юрисдикция (член 261 ДФЕС) съдията на Съюза не може да измени оспорения акт, а трябва да го обяви за недействителен, ако и доколкото жалбата за отмяна е обоснована (член 264, първа алинея ДФЕС) ( 68 ). В такъв случай институцията, органът, службата или агенцията са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на отмененото решение (член 266, първа алинея ДФЕС).

94.

Нищо не пречи обаче на съдията на Съюза да провери своевременно основателността на изтъкнатите от съответния ищец/жалбоподател правни основания и доводи и да ги разгледа по-подробно ( 69 ). Точно обратното: член 264, първа алинея ДФЕС даже изисква подобна проверка, тъй като само (допустимото и) обоснованото искане за отмяна може да доведе до отмяна на акт на Съюза.

95.

Точно такава проверка е предприел Общият съд в настоящия случай: В оспорваните от Frucona части от решението Общият съд подробно е разгледал изтъкнатите от Frucona в рамките на жалбата му за отмяна оплаквания и доводи, както и доводите в защита на Комисията. В резултат на това Общият съд е достигнал до заключението, че нито едно от посочените от Frucona оплаквания и доводи не обосновават отмяната на обжалваното решение ( 70 ).

96.

В настоящия случай Общият съд по никакъв начин не е приел изтъкнатите от Комисията в спорното решение основания за неточни или незаконосъобразни и не ги е заменил със собствени съображения в друг смисъл. Общият съд освен това не е стигнал до извода, че спорното решение трябва да остане в сила поради причини, различни от посочените от Комисията. В обжалваното съдебно решение по-скоро се изхожда от това, че спорното решение заедно с неговите мотиви (все още) издържа на юридическа проверка въпреки безспорните му недостатъци.

97.

Общият съд е направил само едно-единствено изменение в доводите за установяване наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, изтъкнати от Комисията в спорното решение, а именно във връзка с установяване на грешка при изчисляване на разходите за евентуално производство по несъстоятелност, които следва да се вземат предвид. Вследствие на това съдържащата се в спорното решение оценка на очакваните минимални постъпления за публичния кредитор от евентуално производство по несъстоятелност е поправена от 239 милиона словашки крони на 225,5 милиона словашки крони, като по този начин променената стойност е взета предвид при последващата проверка на доводите на Frucona ( 71 ).

98.

Освен това следва да се отбележи, че в рамките на жалба за отмяна Общият съд може да разтълкува мотивите на обжалвания акт по различен начин от автора му или дори да ги отхвърли, ако са налице достатъчно материални основания за това ( 72 ).

99.

В настоящия случай за Общия съд е налице материално основание под формата на изчислителна грешка на Комисията, за да се отклони от отделни съображения, с които Комисията е обосновала наличието на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО в спорното решение.

100.

Такова отклонение от мотивите към спорното решение — дори при съблюдаване на ролята на съдията на Съюза в производството по жалба за отмяна ( 73 ) — е допустимо, тъй като няма значителни последици за правилността на направеното от Комисията заключение (наличие на държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО). От друга страна, отмяна на спорното решение би била напълно непропорционална на значението и последиците от установената изчислителна грешка.

101.

Действително изчислените суми са много близки по стойност, тъй като очакваните от словашкия фиск минимални постъпления от евентуално производство по несъстоятелност след поправката на изчислителната грешка възлизат на 225,5 милиона словашки крони. Както Общият съд посочва, поправената сума е „почти равна“ на реално платената от Frucona сума в размер на 224,3 милиона словашки крони на местния данъчен орган в рамките на производството по сключване на предпазен конкордат. Въпреки това сумата от 225,5 милиона словашки крони, при която става въпрос за изключително предпазлива преценка, надхвърля с около 1,2 милиона словашки крони реално получената от местния данъчен орган сума от 224,3 милиона словашки крони ( 74 ).

102.

Предвид тези обстоятелства Общият съд правилно е заключил, че Комисията не е допуснала явна грешка, като е приела, че приходите от продажбата на активи на жалбоподателя в рамките на производство по несъстоятелност, след приспадане на съответните разходи, биха били по-високи, отколкото сумата, получена от словашките органи в изпълнение на предпазния конкордат ( 75 ).

103.

Като се има предвид широкото право на преценка, с което разполага ( 76 ) Комисията при извършване на сложната икономическа преценка, Общият съд не би могъл да ѝ вмени, че е допуснала явна грешка в преценката. Твърдението, че разумен частен кредитор в условията на пазарна икономика по-скоро би предпочел производството по несъстоятелност с очакваните от него минимални постъпления от 225,5 милиона словашки крони, отколкото да се удовлетвори от незабавното плащане на 224,3 милиона словашки крони, е най-малкото лесно защитимо. Противно на твърдяното от Frucona предвид специфичните обстоятелства в настоящия случай, които Общият съд подробно е разгледал ( 77 ), изобщо не е задължително даден частен кредитор да предпочете, поради евентуалната загуба на време в производството по несъстоятелност, по-скоро незабавното плащане на 224,3 милиона словашки крони и отказа от събиране на останалите непогасени задължения, отколкото да се удовлетвори от масата на несъстоятелност.

104.

Във връзка с това следва да се припомни, че използваният в съдебната практика критерий за облекченията, които предприятието бенефициер „явно“ не би получило от частен кредитор при сравними условия, не следва да се възприема като количествен критерий ( 78 ). По-специално би било достатъчно да се установи, че възприетото в спорното решение поведение на частния кредитор (т.е. изборът на производство по несъстоятелност) в сравнимо положение при съблюдаване правото на преценка на Комисията може да се счете за по-вероятно в сравнение с предприетото в крайна сметка от публичния кредитор поведение (т.е. отказа му от 65 % от вземанията му в рамките на производство по сключване на предпазен конкордат). Тук не са приложими каквито и да било завишени изисквания за степен на вероятност ( 79 ).

105.

Следователно, предвид изложеното по-горе, първото оплакване на Frucona в рамките на второто правно основание е неоснователно.

106.

Накрая остава да се разгледа повдигнатото от Frucona второ оплакване в рамките на второто правно основание, посветено на изопачаване на доказателствата.

107.

Изопачаването на доказателства е правен въпрос, който може да е допустим в рамките на производство по обжалване. Съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС, член 51, параграф 1 от Статута на Съда и член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда, когато жалбоподателят твърди, че Общият съд е изопачил доказателства, той трябва да посочи точно доказателствата, които са опорочени от тази юрисдикция, и да докаже грешките в анализа, които са довели Общия съд до това изопачаване ( 80 ).

108.

Frucona не е отговорило на тези високи изисквания в жалбата си. Действително то е посочило подробно защо не счита за правилни доводите на Общия съд относно разходите за производството по несъстоятелност, продължителността на производството по несъстоятелност, мнимата предпазливост на Комисията при оценката на фактите и мнимото значение на претенцията за останалите непогасени задължения след провеждане на производството по несъстоятелност. В жалбата обаче липсват точни данни за конкретните доказателства, които според жалбоподателя Общият съд е изопачил, и за това в какво точно се състои твърдяната от жалбоподателя грешка в преценката. Вместо това Frucona се е задоволило да включи в края на всяка част от изложението си към второто правно основание по едно изречение или дори само по половин изречение с общото твърдение, че Общият съд се е позовал на „очевидно изопачаване“ или „явно неправилна преценка“ на „наличните доказателства“.

109.

При тези обстоятелства считам, че оплакването за изопачаване на доказателствата не е предявено по допустимия за това ред.

110.

Дори това оплакване да се приеме за допустимо, във всички случаи то не би било основателно.

111.

Жалбоподателят е посочил на няколко страници защо счита за неубедителни доводите на Общия съд относно разходите за производство по несъстоятелност, продължителността на производството по несъстоятелност, мнимата предпазливост на Комисията при оценката на фактите и мнимото значение на претенцията за останалите непогасени задължения след провеждане на производството по несъстоятелност.

112.

Не за това обаче става въпрос, когато се твърди изопачаване на доказателства. Всъщност изопачаване е налице, когато, без да се основава на нови доказателства, преценката на наличните доказателства е явно неправилна ( 81 ). С други думи, направената в обжалваното съдебно решение преценка на доказателствата трябва да е напълно неприемлива, а допуснатата от Общия съд грешка в преценката — да се натрапва. В случай че наличните доказателства допускат повече тълкувания, както се случва често при комплексните икономически преценки, Общият съд не може да бъде упрекнат, че е предпочел едно от тях, дори ако жалбоподателят или дори Съдът отдаде предимство на друго тълкувание.

113.

Би могло да се отстоява различна позиция по отношение на въпроса дали в настоящия случай твърденията на Общия съд относно разходите за производството по несъстоятелност, предпазливостта на Комисията при оценката на фактите и значението на претенцията за останалите непогасени задължения след провеждане на производството по несъстоятелност са убедителни. Изведените от Общия съд заключения въз основа наличните доказателства обаче не са явно неправилни.

114.

Същото важи за активно обсъждания в хода на писмената и устната фаза на производството въпрос дали в обжалваното съдебно решение Комисията е изследвала продължителността на производството по несъстоятелност. Съдът счита, че „Комисията не може да бъде упрекната, че не е взела предвид този въпрос и позицията [на Frucona] в това отношение“ ( 82 ). От друга страна, Frucona настойчиво посочва, че спорното решение мълчи по въпроса за продължителността на производството по несъстоятелност, поради което упреква Общия съд в изопачаване на същото решение.

115.

Това оплакване е неоснователно. Действително, вярно е, че в спорното решение не е посочено изрично дали Комисията е изследвала продължителността на производството по несъстоятелност и по какъв начин е взела предвид този въпрос при прилагането на критерия за частния кредитор. Противно на твърдяното от Frucona обаче, единствено въз основа на мълчанието на спорното решение по този въпрос не може да се заключи автоматично, че Комисията е пренебрегнала проблема, свързан с продължителността на производството по несъстоятелност. По този въпрос спорното решение е отворено за тълкуване. Ето защо не може да се приеме за явно неправилна констатацията на Общия съд, че Комисията е разгледала посочения проблем и изразената от Frucona позиция в това отношение. Това се потвърждава и от съображения 40 и 54 от спорното решение, към които Общият съд изрично препраща ( 83 ), от които е видно, че Комисията най-малкото е била запозната с проблема. Предвид конкретните обстоятелства в настоящия случай ( 84 ) обаче е възможно Комисията да не е отдала на този проблем решаващо значение и поради тази причина не е предвидила по-подробни обяснения относно продължителността на евентуалното производство по несъстоятелност в мотивите към решението ( 85 ).

116.

Като се има предвид изложеното по-горе, оставам с впечатлението, че под прикритието на оплакване за изопачаване на доказателствата Frucona приканва Съда да извърши нова преценка на вече оценените от Общия съд в първоинстанционното производство факти и доказателства. Такъв подход обаче е несъвместим със същността на производството по обжалване, в което Съдът съгласно член 256, параграф 1 ДФЕС следва да се ограничи само до изследване на правни въпроси ( 86 ).

117.

Поради тези съображения, оплакването за изопачаване на доказателствата е не само недопустимо, но и необосновано.

118.

Следователно второ правно основание на Frucona също следва да бъде отхвърлено.

119.

Ако жалбата бъде отхвърлена, както предлагам по настоящото дело, Съдът се произнася по съдебните разноски (член 122, параграф 1 от Процедурния правилник) по-конкретно в съответствие с член 69 във връзка с член 118 от Процедурния правилник.

120.

По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Frucona е загубило делото и Комисията, както и St. Nicolaus-trade като други страни в производството съответно са направили искане в този смисъл, Frucona следва да бъде осъдено да понесе направените от тях съдебни разноски.

121.

С оглед на предходните съображения предлагам на Съда да постанови следното: