1.5.2010   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/30

1.

Противоречат ли на член 169 от ДФЕС (предишен член 153 ЕО) разпоредбите на член 40 bis от Закон № 136/1995 (1) и на членове 1—6, в частност на член 3 и на член 6 от Указ 3111/2004 на Comisia de Supraveghere a Asigurărilor (2) (Комисия за застрахователен надзор), във връзка с разпоредбите на член 10, алинея 3 от Закон № 136/1995;

2.

Ако националното право на държава членка предвижда, че увреденото лице няма право на обезщетение по силата на застрахователен договор за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства в случаите, когато: произшествието е причинено умишлено, произшествието е настъпило при извършване на деяния, за които разпоредбите на наказателния закон в областта на движението по пътищата предвиждат наказателна отговорност за умишлени престъпления, произшествието е настъпило, докато извършителят на умишленото деяние се е опитвал за избяга от органите на реда, отговорното за вредата лице е управлявало превозното средство без разрешението на застрахования — прекалено ограничителни ли са тези разпоредби за постигането на преследваната цел (социална закрила или с други думи, гарантиране за увреденото лице на възможност да получи обезщетение за унищожаването на вещ, на която е собственик) и надхвърлят ли необходимото за нейното постигане;

3.

При отрицателен отговор на въпрос 2), наложеното ограничение поставя ли увреденото лице в дискриминационно положение спрямо гражданите на други държави членки на ЕС, които нямат право на обезщетение само в случаите, предвидени в член 2, параграф 1, 1—3 тире от Втора директива 84/5/ЕИО (3) на Съвета от 30 декември 1983 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките гражданска отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС);

4.

Представляват ли изключенията от застрахователния риск, наложени от националното законодателство в горепосочените ситуации ограничения на свободата на установяване и на свободното предоставяне на услуги съгласно член 49 от ДФЕС (предишен член 43 ЕО) и член 56 от ДФЕС (предишен член 49 ЕО), във връзка с Директива 92/49/ЕИО (4) на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане);

5.

Когато националното право на държавата членка на ЕС предвижда, че пострадал от пътнотранспортно произшествие може да иска от отговорното за него лице обезщетение за разноските, направени за поправяне или съответно — за заместване на моторното превозно средство, както и за евентуални други разноски, може ли освобождаването на застрахователя от задължението незабавно да обезщети пострадалото вследствие на пътнотранспортно произшествие лице (веднага след настъпването на произшествието), като се има предвид, че посоченият застраховател разполага впоследствие, съгласно процедурите за разрешаване на спорове и в частност, съгласно процедурите за идентифициране на причинителя на вредата, с право да предяви регресен иск, за да улесни бързото и ефикасно уреждане на исканията за обезщетение и да избегне, доколкото е възможно, скъпи съдебни производства, които могат да поставят страните в невъзможност да реализират правата си, дори в ситуации, в които биха намерили приложение разпоредбите на Директива 2003/8/ЕО (5) и на Препоръки R (81) 7 и R (93) 1, да се счита за злоупотреба и за противоречащо на съображенията на всички директиви в областта на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства;

6.

При отрицателен отговор на въпрос 5), това положение противоречи ли на разпоредбите на съображение 21 от преамбюла на Директива 2005/14/ЕО (6) на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства;

7.

От естество ли е изключването на ищеца от обезщетение по настоящото дело, на основание договора за застраховка на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, да го постави в дискриминационно положение спрямо други лица, които биха получили обезщетение и когато причинилото вредата лице е останало неидентифицирано или не е било застраховано, като се има предвид, че ищецът е подписал и задължителна, и доброволна застрахователна полица за застраховка за гражданска отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства, и двете за значителни суми, но без вещите му да са защитени по какъвто и да е начин;

8.

Единствено националният съд ли е компетентен да установи дали едно предприятие като застрахователната компания в случая, отговаря на критериите, които позволяват спрямо него да се изтъкват разпоредбите на директива, която има непосредствено действие и в случай на утвърдителен отговор — кои са критериите, приложими в този смисъл;

9.

Може ли липсата на транспониране във вътрешния правов ред от една държава членка на Европейския съюз на Директива 2005/14/ЕО (въпреки изтичането на срока за транспониране на 11.06.2007 г.) и по-конкретно, на разпоредбите на съображения 20—22, да увреди ищеца, нарушавайки негово основно право, а именно правото на собственост, макар понастоящем с Директива 2009/103/ЕО (7) на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. да се отменят директиви I—V по отношение на застраховка „Гражданска отговорност“ относно използването на моторни превозни средства (72/166/ЕИО, 84/5/ЕИО, 90/232/ЕИО, 2000/26/ЕО и 2005/14/ЕО), като се има предвид, че посочените норми са изцяло възпроизведени в текста на новата директива ЕО, която в много по-голяма степен от отменените разпоредби защитава правата на увреденото лице вследствие на пътнотранспортно произшествие;

10.

Може ли националният съд да разгледа служебно нарушението на общностна разпоредба и да прогласи нищожността на клаузата за изключване на застрахователния риск в случай, че увреденото лице, т.е. потребителят, не е уведомено за изключенията (ситуациите, в които застраховката няма действие, за разлика от разпоредбите на Директива 2005/14/ЕО), както и в случай, че застрахователната компания е наложила и други изключения освен тези, предвидени в Рамков закон № 136/1995 относно застраховките, дори ако няма позоваване на тази нищожност пред съда от страна на правоимащото лице и ако националното законодателство е транспонирало разпоредбите на Директива 93/13/ЕО (8) със Закон № 193/2000 (9) — Monitorul Oficial al României (Официален вестник на Румъния), част I, от [10 ноември 2000 г., № 560] (допълнен със закон № 363/2006 относно неравноправните клаузи в договорите, сключени между търговци и потребители — Monitorul Oficial от 28 декември 2007 г., № 899).