ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА Е. SHARPSTON

представено на 17 юни 2010 година(1)

Съединени дела C‑92/09 и C‑93/09

Volker und Markus Schecke GbR (Дело C‑92/09)

срещу

Land Hessen

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Wiesbaden, Германия)

„Защита на физическите лица при обработването на лични данни — Публикуване на информация за получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — Валидност на правните разпоредби, предвиждащи такова публикуване и начина, по който то следва да се извърши“

Hartmut Eifert (Дело C‑93/09)

срещу

Land Hessen

(Преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht Wiesbaden, Германия)

„Защита на физическите лица относно обработката на лични данни — Публикуване на информация за получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони — Валидност на правните разпоредби, предвиждащи такова публикуване и начина, по който то следва да се извърши“

1.        Вече над 40 години Общата селскостопанска политика (ОСП) е най-важната политика на Европейския съюз от гледна точка на бюджета му. През 1984 г. нейният дял от разходите е 71 %, а понастоящем се счита, че възлиза на около 40 %, като все още е най-голямото самостоятелно перо.

2.        Настоящото преюдициално запитване, отправено от Verwaltungsgericht (административния съд), Wiesbaden (Германия), оспорва валидността на законодателството на Европейския съюз (ЕС), според което се изисква оповестяване на сумите от фондовете по ОСП, предоставени на селските стопани, както и данни за техните имена, община по местоживеене и пощенски код, ако има такъв. Делото повдига важни конституционни въпроси в правото на ЕС: по същество дали целта за постигане на прозрачност в управлението на финансирането по ОСП по принцип може да вземе превес над основното право на зачитане на личния живот и защита на личните данните и ако да, къде трябва да се постигне равновесието между двете.

 Правна уредба

 Основни права

 Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи(2)

3.        Член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) гласи:

„1.      Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

2.      Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.“

4.        В допълнение на тази разпоредба на 28 януари 1981 година Съветът на Европа приема Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни („Конвенция № 108“). В член 1 от Конвенция № 108 се описват предметът и целта ѝ, както следва: „Целта на тази конвенция е да гарантира […] за всяко физическо лице […] зачитане на неговите права и основни свободи и по-конкретно правото му на личен живот по отношение на автоматизираната обработка на лични данни, отнасящи се до него“(3).

 Харта на основните права на Европейския съюз(4)

5.        Член 7 от Хартата гласи: „Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“.

6.        Член 8 предвижда следното:

„1.      Всеки има право на защита на неговите личните данни.

2.      Тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него, както и правото да изиска поправянето им.

3.      Спазването на тези правила подлежи на контрол от независим орган.“

7.        В член 52 от Хартата се задават условията, които уреждат всяка намеса или изключение по отношение на гарантираните в нея права. По-конкретно:

„1.   Всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от настоящата Харта, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

[…]

3.      Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от [ЕКПЧ], техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита“.

8.        Член 6, параграф 1 ЕС гласи, че по отношение на правата, свободите и принципите, определени в Хартата, тя „има същата юридическа сила като Договорите“.

 Защита на данните

 Директива 95/46/ЕО(5)

9.        В съображение 1 се припомня, че:

„[…] целите на Общността, посочени в Договора, изменен с Договора за Европейския съюз, включват […] насърчаване на демокрацията въз основа на основните права, признати в конституциите и законодателството на държавите членки и в [ЕКПЧ];“

10.      Съображения 10, 11 и 12 гласят, че целта на директивата е да осигури висока степен на защита на основните права:

„(10) […] предмет на националните законодателства, отнасящи се до обработването на данни, е осигуряване спазването на основните права и свободи и по-конкретно правото на личен живот, което се признава както в член 8 на [ЕКПЧ], така и от общите принципи на правото на Общността; […] поради тази причина сближаването на тези законодателства не трябва да доведе до намаляване степента на защита, която те осигуряват, а обратно — да има за цел гарантиране на висока степен на защита в Общността;

(11)      […] принципите на защита на правата и свободите на лицата и по-конкретно правото на личен живот, които се съдържат в настоящата директива, дават съдържание и разширяват принципите, съдържащи се в [Конвенция № 108] [...];

(12)      […] принципите на защита трябва да се прилагат за всякакво обработване на лични данни, извършвано от всяко лице, чиято дейност се урежда от правото на Общността […].“

11.      Съображение 28 гласи, че обработването на лични данни трябва да бъде пропорционално: „[…] всяко обработване на лични данни трябва да бъде законосъобразно и почтено по отношение на съответните лица; […] по-конкретно, […] данните трябва да бъдат достатъчни, релевантни и да не бъдат прекомерни по отношение на целите, за които се обработват; […] тези цели трябва да бъдат ясно формулирани и законосъобразни и […] трябва да бъдат установени при събирането на данни; […] целите на обработването, последващи събирането, не трябва да бъдат несъвместими с целите, определени първоначално […]“.

12.      Съображения 30 и 33 гласят:

„(30) […] за да бъде законосъобразно, обработването на лични данни трябва, освен това, да се извършва със съгласието на съответното физическо лице или да бъде необходимо за сключване или изпълнение на договор, задължителен за съответното физическо лице, или по отношение на законово задължение, или за изпълнението на дадена задача, която е от обществен интерес или е необходима за упражняване на публична власт, или да бъде в законен интерес на физическо или юридическо лице, при условие че интересите или правата и свободите на съответното физическо лице нямат преимущество;

[…]

(33)      […] данни, които по своя характер могат да нарушат основните свободи или личния живот, не могат да бъдат обработвани, освен ако съответното физическо лице не даде изричното си съгласие за това; […], трябва [обаче] изрично да бъдат предвидени дерогации по отношение на тази забрана, за да се задоволят конкретни нужди, в частност, когато обработването на тези данни се извършва за цели, свързани със здравословно състояние, от лица, които са задължени да пазят професионална тайна, или в хода на законосъобразна дейност на някои дружества или фондации, чиято цел е да се позволи упражняването на основните свободи;

[…]“

13.      Член 1, параграф 1 от Директива 95/46 предвижда следното: „[…] държавите членки защищават основните права и свободи на физическите лица и в частност правото им на личен живот при обработването на лични данни“.

14.      В член 2 се дават определения съответно на „лични данни“, „обработване на лични данни“ и „съгласие на съответното физическо лице“, както следва:

„а)      „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице („съответно физическо лице“); за подлежащо на идентифициране лице се смята това лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификационен номер или един или повече специфични признаци, отнасящи се до неговата физическа, физиологическа, психологическа, умствена, икономическа, културна или социална самоличност;

б)      „обработване на лични данни“ („обработване“) означава всяка операция или набор от операции, извършвани или не с автоматични средства, прилагани към личните данни, като събиране, запис, организиране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните, актуализиране или комбиниране, блокиране, изтриване или унищожаване; […]

з)      „съгласие на съответното физическо лице“ означава всяко свободно изразено, конкретно и информирано указание за волята на съответното физическо лице, с което то дава израз на своето съгласие за обработка на личните данни, които се отнасят до него.“

15.      Член 7 предвижда, че лични данни могат да се обработват само ако са спазени определени условия, по-конкретно съответното физическо лице да е дало недвусмислено своето съгласие (член 7, буква а) или обработването да е „необходимо“ за една или няколко от изчерпателно изброените цели. От тях само две са потенциално релевантни тук:

„в)      обработването е необходимо за спазването на правно задължение, чийто субект е администраторът;

[…]

д)      обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия, които са предоставени на администратора(6) или трето лице, на което се разкриват данните; […]“

16.      Член 18 гласи:

„1.      Държавите членки предвиждат, че администраторът или неговият представител, ако има такъв, трябва да уведомят надзорния орган, посочен в член 28(7), преди извършването изцяло или частично на операция по автоматизирана обработка или серия от такива операции, предназначени за една и съща или няколко свързани помежду си цели.

2.      Държавите членки могат да предвидят опростяване или освобождаване от уведомление само в следните случаи и при следните условия:

–        когато по отношение на категории операции по обработването, за които няма вероятност, като се имат предвид данните, подлежащи на обработка, че могат да окажат неблагоприятно влияние върху правата и свободите на съответните физически лица, се посочват целите на обработването, данните или категориите данни, подлежащи на обработка, категорията или категориите физически лица, получателите или категориите получатели, пред които следва да се разкриват данните, както и срока, на съхраняване на данните, и/или

–        когато администраторът, в съответствие с националното право, на което е подчинен, назначи служебно лице за защита на личните данни, което отговаря, в частност, за следното:

–        гарантиране по независим начин на вътрешното прилагане на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива;

–        водене на регистър на извършваните от администратора операции по обработката, който съдържа информацията, упомената в член 21, параграф 2,

като по този начин гарантират, че няма вероятност правата и свободите на съответните физически лица да бъдат неблагоприятно засегнати от операциите по обработката.

[…]“

17.      Член 20 предвижда следното:

„1.      Държавите членки определят операциите по обработката, които могат да създадат конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица, и проверяват дали тези операции по обработката са били разгледани преди да бъдат започнати.

2.      Такива предварителни проверки се извършват само от надзорния орган, след получаване на уведомление от администратора или от служебното лице по защита на данните, което при колебание трябва да се консултира с органа по надзора.

3.      Държавите членки могат също да извършват такива проверки в контекста на подготовката на мярка на националния парламент или на мярка, основаваща се на такава законодателна мярка, която определя характера на обработването и постановява подходящи гаранции.“

18.      Член 21, параграф 2 предвижда задължението на държавите членки да осигурят, че регистър със съобщените операции по обработката в съответствие с член 18 се поддържа от надзорния орган.

 Директива 2006/24(8)

19.      Член 1, параграф 1 гласи, че „[… директивата] има за цел да хармонизира разпоредбите на държавите членки, свързани със задълженията на доставчиците на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи по отношение запазването на някои данни, които са създадени или обработени от тях, за да се гарантира, че данните са достъпни за разследването, разкриването и преследването на сериозни престъпления, както те са определени в националното право на всяка държава членка“.

20.      Член 1, параграф 2 предвижда, че директивата се прилага за данни за трафик и данни за местоположението както за юридически, така и за физически лица и на свързаните с тях данни, необходими за идентифицирането на абонат или регистриран ползвател(9).

21.      В член 3 от държавите членки се изисква да приемат мерки, за да гарантират, че определени категории данни (посочени в член 5) са запазени в съответствие с директивата. Те включват данни, необходими за проследяване и идентифициране на източника на съобщението във връзка с интернет достъпа (член 5, параграф 1, буква а), алинея 2) и др. Запазените данни се „предоставят само на компетентните национални органи в специфични случаи и в съответствие с националното право“ при подходящи гаранции (включително изискването за съблюдаване на ЕКПЧ) (член 4).

22.      Член 6 гласи: „Държавите членки гарантират, че категориите данни, посочени в член 5, се запазват за периоди не по-кратки от шест месеца и не по-дълги от две години, считано от датата на съобщението“.

 Европейска инициатива за прозрачност

23.      Със стартирането на Европейската инициатива за прозрачност (наричана по-нататък „ЕИП“) през 2005 г. Комисията подчертава важността на „високото ниво на прозрачност“, за да се гарантира, че Европейският съюз е „открит за обществен контрол и отговорен за работата си“(10). Комисията определя една от основните области за действие като „даването на възможност за по-добър контрол върху използването на средствата от ЕС […]“(11).

 Финансовият регламент(12)

24.      Значението на прозрачността при управлението на общия бюджет изрично се подчертава във Финансовия регламент.

25.      В съображение 3 се подчертава, че прозрачността е основен принцип. Съображение 12 гласи: „[…] по отношение на принципа на прозрачност, следва да се подобри информацията по изпълнението на бюджета, както и отчетите“.

26.      Като част от инициативата за подобряване на прозрачността член 30, параграф 3 предвижда:

„Комисията предоставя по подходящ начин информацията за бенефициерите на средства, получени от бюджета, с която разполага — когато бюджетът се изпълнява централизирано и пряко от нейните служби — и информацията относно бенефициерите на средствата, предоставена от образуванията, на които са възложени задачи по изпълнението на бюджета съгласно други режими на управление.

Тази информация се предоставя при надлежно спазване на изискванията за поверителност, и по-специално за защитата на личните данни, в съответствие с [Директива 95/46(13)] и [Регламент (ЕО) № 45/2001(14)] и на изискванията за сигурността, вземайки предвид характерните особености на всеки режим на управление, посочен в член 53 и, когато е приложимо, в съответствие с приложимите в съответната област специални правила.“

27.      Член 53б, параграф 2, буква г) предвижда, че държавите членки трябва да „следят посредством съответните регламенти, приложими за отделните области, и в съответствие с член 30, параграф 3 последващото годишно публикуване на бенефициерите на средства, получени от бюджета“.

 Финансирането на ОСП

 Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета(15)

28.      Регламент № 1290/2005 на Съвета предвижда основните правила за финансовото управление на ОСП и с него се създават два фонда — Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)(16).

29.      В съображение 36 се подчертава, че „[т]ъй като при прилагането на националните системи за контрол и при клиринга на сметките с оглед на съответствието на разходите със законодателството на Общността е възможно да се борави с лични данни или търговски тайни, държавите членки и Комисията следва да гарантират поверителността на получената информация в контекста на тези операции“.

30.      В член 1 от Регламент № 1290/2005 на Съвета се разяснява, че цел на регламента е да постанови „[…] специфични изисквания и правила за финансирането на разходите по изпълнение на Общата селскостопанска политика, включително разходите за развитие на селските райони“.

31.      С член 2 се създават ЕФГЗ и ЕЗФРСР и се предвижда и двата фонда да попадат в общия бюджет на ЕС.

32.      Членове 6, 7 и 11 предвиждат плащанията към получателите на средства да се извършват от разплащателни агенции, които са отдели или органи на държавите членки. Те трябва да се уверят, че исканията за помощ съответстват на условията в разпоредбите, съгласно които се отпуска помощта.

33.      Член 9 вменява задължения на Комисията и държавите членки да осигуряват ефективна защита на финансовите интереси на Общността(17).

34.      Член 44 предвижда следното: „Държавите членки и Комисията предприемат всички необходими мерки за гарантиране на поверителността на предадената или получена информация при прилагането на мерките за инспекция и за клиринг на сметките съгласно настоящия регламент. Към тази информация се прилагат посочените принципи в член 8 от [Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета]“(18).

35.      Регламент № 1290/2005 на Съвета е изменен с Регламент (ЕО) № 1437/2007 на Съвета(19). Целта на изменението е разяснена в съображения 12—14 от преамбюла на Регламент № 1437/2007, както следва:

„(12) Необходимо е да се изясни правната основа за приемането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005. В частност Комисията следва да е в състояние да приеме подробни правила за прилагане по отношение на публикуването на информация за бенефициерите на Общата селскостопанска политика, по отношение на мерките за намеса, когато не е предвидена определена сума за единица продукция в общата организация на пазара, както и по отношение на прехвърлените бюджетни кредити за финансиране на преки плащания на земеделските стопани.

(13)      В контекста на преразглеждането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 г. относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности, с оглед на изпълнението на Европейската инициатива за прозрачност в посочения регламент бяха създадени разпоредби относно ежегодното ex-post публикуване на списък на бенефициерите на средства от бюджета. Регламентите за отделните сектори следва да определят реда и условията на това публикуване. ЕФГЗ и ЕЗФРСР са част от общия бюджет на Европейските общности и финансират разходи в контекста на съвместно управление между държавите членки и Общността. По тази причина следва да бъдат установени правила за публикуване на информация за бенефициерите на тези фондове. За тази цел държавите членки следва да осигурят ежегодно ex-post публикуване на списък на бенефициерите и на получените от всеки бенефициер суми по всеки от тези фондове.

(14)      Предоставянето на публичен достъп до тази информация увеличава прозрачността на използването на средствата на Общността в рамките на Общата селскостопанска политика и подобрява доброто финансово управление на тези фондове, в частност като засилва обществения контрол върху използването на парите. Предвид първостепенната важност на преследваните цели, от гледна точка на принципа на пропорционалност и на изискването за защита на личните данни е оправдано да се осигури общо публикуване на съответната информация, тъй като това не надхвърля рамките на необходимото в едно демократично общество за предотвратяване на нередности. Като се вземе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните[(20)], е уместно да се предвидят мерки бенефициерите на средства да бъдат информирани, че тези данни могат да бъдат публикувани или обработени от органите за финансов контрол и от разследващите органи.

[…]“

36.      Двете релевантни за настоящия случай изменения са член 42, точка 8б и член 44а.

37.      Член 42 дава възможност на Комисията да приема правила за прилагането на Регламент № 1290/2005 на Съвета. Точка 8б гласи, че Комисията приема:

„подробни правила за публикуването на информация за бенефициерите, посочени в член 44a, и за практическите аспекти на защитата на лицата при обработка на личните им данни в съответствие с предвидените в законодателството на Общността принципи относно защитата на данните. Тези правила гарантират по-специално, че бенефициерите на средства са уведомени, че до тези данни може да бъде предоставен публичен достъп, включително и кога ще стане това, както и че данните могат да бъдат предмет на проверка от органите за финансов контрол и от следствените органи с цел защита на финансовите интереси на Общностите.“

38.      Член 44а предвижда:

„В съответствие с член 53б, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 държавите членки осигуряват ежегодно ex-post публикуване на списък на бенефициерите от ЕФГЗ и ЕЗФРСР и на сумите, получени от всеки бенефициер в рамките на всеки от тези фондове. Публикацията съдържа най-малко следното:

а)      за ЕФГЗ — сумата, разделена на преки плащания по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1782/2003 и други разходи;

б)      за ЕЗФРСР — общата сума на публичното финансиране за един бенефициер“.

 Регламент № 259/2008 на Комисията(21)

39.      В преамбюла се потвърждава, че регламентът е приет след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните(22).

40.      В съображение 2 се разяснява, че целта на тази публикация е да засили прозрачността относно използването на средствата от фондовете на ЕС и да подобри тяхното правилно финансово управление.

41.      Съображение 3 гласи, че за постигането на тази цел „[…] трябва да бъдат определени минимални изисквания за съдържанието на информацията. Тези изисквания не следва да надхвърлят условията, необходими в едно демократично общество за постигане на набелязаните цели“.

42.      В съображение 5 се признава, че „[…] целта за постигане на прозрачност не изисква информацията да бъде на разположение за неограничено време, следва да бъде определен разумен период от време, през който информацията да бъде достъпна“.

43.      В съображение 6 се пояснява: „Предоставянето на публичен достъп до тази информация увеличава прозрачността на използването на средствата на Общността в рамките на Общата селскостопанска политика и подобрява правилното финансово управление на тези фондове, в частност като засилва обществения контрол върху използването на парите. Предвид първостепенната важност на преследваните цели, от гледна точка на принципа на пропорционалност и на изискването за защита на личните данни е оправдано да се осигури общо публикуване на съответната информация, тъй като това не излиза извън рамките на необходимото в едно демократично общество за предотвратяване на нередности“.

44.      Член 1, параграф 1 от Регламент № 259/2008 на Комисията предвижда, че публикуваната информация относно получателите на средствата следва да включва следните елементи:

„а)      лично и фамилно име в случаите, когато получателите са физически лица;

б)      пълното регистрирано юридическо наименование в случаите, когато получателите са юридически лица;

в)      пълното регистрирано наименование на асоциацията или приетото официално наименование в случаите, когато получателите са асоциации от физически или юридически лица, без собствена юридическа правосубектност;

г)      общината, в която получателят живее или е регистриран, и пощенския код, когато е наличен, или част от него за обозначаване на общината;

д)      за Европейския фонд за гарантиране на земеделието, наричан по-долу ЕФГЗ, сумата на преки плащания по смисъла на член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, отпусната на всеки получател за съответната финансова година;

е)      в случаите с ЕФГЗ сумата на плащания, различни от плащанията по буква д), отпусната на всеки получател за съответната финансова година;

ж)      в случаите с Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, наричан по-долу ЕЗФРСР, общата сума на публично финансиране, отпусната на всеки получател за съответната финансова година, която включва както вноски на Общността, така и национални вноски;

з)      сбора от сумите, посочени в букви д), е) и ж), отпуснати на всеки получател за съответната финансова година;

и)      валутата, в която тези суми са били получени.“

45.      Член 1, параграф 2 позволява на държавите членки да публикуват по-подробна информация от предвидената в член 1, параграф 1.

46.      Член 2 предвижда, че „[и]нформацията съгласно член 1 се предоставя на отдел[ен уебсайт] за всяка държава членка, във [форма], позволяващ[а] на потребителите да търсят получателите по име, община, получени суми съгласно член 1, букви д), е), ж) и з) или комбинация от гореизброените показатели и да получават цялата съответна информация под формата на единна извадка от данни“.

47.      Член 3 гласи, че информацията относно получателите се публикува до 30 април всяка година за предходната финансова година и е достъпна на уебсайта в продължение на две години от датата на първоначалното публикуване.

48.      В член 4 се предвижда:

„1.      Държавите членки ще информират получателите, че техните данни могат да бъдат публикувани в съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005 и настоящия регламент и че могат да бъдат обработени от органите за финансов контрол и от следствените органи на Общностите и на държавите членки с цел защита на финансовите интереси на Общностите.

2.      В случаите на лични данни информацията съгласно параграф 1 се предоставя в съответствие с изискванията на Директива 95/46/ЕО, като получателите следва да бъдат информирани относно техните права в качеството им на субекти на данни по смисъла на настоящата директива и относно процедурите за упражняване на тези права.

3.      Информацията съгласно параграфи 1 и 2 се предоставя на получателите, като бъде включена във формулярите за кандидатстване за получаване на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР или в момента на събиране на данните.

[…]“

49.      В член 5 от Комисията се изисква да създаде и поддържа уебсайт на Общността в рамките на централния си интернет адрес, която включва връзки към уебсайтовете на всички държави членки.

 Факти, производство и преюдициални въпроси

50.      Ищците по тези две дела са дружество (Volker und Markus Schecke GbR: Дело C‑92/09) и физическо лице (г‑н Hartmut Eifert: Дело C‑93/09), като всеки от тях осъществява селскостопанска дейност. И двамата ищци възразяват срещу публикуването на данните им съгласно Регламент № 259/2008 на Комисията в качеството си на получатели на селскостопански субсидии. На 31 декември 2008 г. Volker и Markus Schecke GbR получават одобрение за плащане на стойност 64 623,65 EUR. На 5 декември 2008 г. г‑н Eifert получава одобрение за плащане на стойност 6 110,11 EUR за подпомагане на селското стопанство в необлагодетелстван район.

51.      Формулярите за кандидатстване за безвъзмездното финансиране са съдържали следното уведомление: „Запознат/а съм, че съгласно член 44a от Регламент (ЕО) № 1290/2005 се изисква публикуване на информация за бенефициерите на ЕФГЗ и ЕЗФРСР и получените от всеки бенефициер суми. Публикуването е свързано с всички мерки, за които се кандидатства, във връзка с общата молба, представляваща единната молба за целите на член 11 от Регламент (ЕО) № 796/2004(23) на Комисията, и се извършва ежегодно най-късно до 31 март следващата година“.

52.      Имената на получателите на средства, местоположението им, пощенските кодове и одобрените за предоставяне суми се публикуват на уебсайта(24) на Bundesanstalt für Landwirtschaft und Ernährung („BfLE“) (Федерална агенция по земеделие и храни), която е заинтересованата страна в националното производство. Уебсайтът разполага с форма за търсене, която само с въвеждане на данните в едно поле (напр. пощенски код) дава възможност на потребителите да видят съответния списък с имена на получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Публикуваното като част от информацията на уебсайта известие за защита на данните съдържа следната декларация: „При всяко влизане в сървъра се запаметяват данни за статистически цели и от съображения за сигурност. В продължение на ограничен период от време се съхраняват IP‑адресът на доставчика на интернет услуги, датата и часът, както и данните за страниците, в които е влизано. Данните се използват единствено с цел усъвършенстване на уебсайта, не се предоставят на трети лица и не се анализират по такъв начин, че да се проследява самоличността на ползвателите“.

53.      Volker и Markus Schecke GbR и г‑н Eifert започват производство срещу Land Hessen съответно на 26 септември 2008 г. и 18 декември 2008 г. Стремежът и на двамата ищци е постановяване на определение, с което да се забрани публикуването на личните им данни като получатели на безвъзмездно финансиране от фондовете.

54.      Ищците са на мнение, че член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета нарушава законодателството на ЕС в областта на защитата на данните. Публикуваната на уебсайта информация представлява лични данни и не съществуват по-висши обществени интереси, които да оправдават подобна намеса в правата им.

55.      Land Hessen твърди, че задължението на държавите членки да публикуват тези данни в интернет произтича от член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета във връзка с Регламент № 259/2008 на Комисията. Според Land Hessen не може да съществува съмнение, че тези разпоредби са валидни. Съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ публикуването, което повишава прозрачността относно разходите за селското стопанство и улеснява предотвратяването на нередности. Освен това то не надхвърля рамките на необходимото в едно демократично общество. В допълнение, ищците са били уведомени посредством формуляра за кандидатстване, че държавните органи са задължени да публикуват личните им данни и следователно подаването на формуляра представлява тяхното съгласие за такова оповестяване за целите на член 7, буква а) от Директива 95/46. Land Hessen твърди, че ищците така или иначе са могли да избегнат публикуването, като се откажат от помощта.

56.      Запитващата юрисдикция счита, че решението по делото на ищците зависи от валидността на член 42, точка 8б и член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета и Регламент № 259/2008 на Комисията. Ако тези мерки са невалидни, обработването на данни от страна на BfLE е незаконосъобразно и съответно се налага постановяване на исканата от ищците забрана.

57.      Освен това запитващата юрисдикция формулира няколко по-технически въпроса във връзка със съвместимостта на изискването за публикуване на личните данни на получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР с някои аспекти от законодателството на ЕС относно защитата на данните, и по-конкретно с директиви 95/46 и 2006/24.

58.      Поради тази причина националната юрисдикция прекратява временно производството и отправя следното преюдициално запитване към Съда:

„1.      Невалидни ли са член 42, точка 8б и член 44а от [Регламент № 1290/2005 на Съвета], въведени с [Регламент № 1437/2007 на Съвета]?

2.      Дали [Регламент № 259/2008 на Комисията]:

a)      е невалиден, или

б)      е валиден само поради това че [Директива 2006/24] е невалидна?

В случай че посочените в първия и втория въпрос разпоредби са валидни:

3.      Следва ли член 18, параграф 2, второ тире от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че публикуване в съответствие с [Регламент № 259/2008 на Комисията] може да бъде направено само след прилагане на предвидената в този член процедура, заместваща уведомяване на надзорен орган?

4.      Следва ли член 20 от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че публикуване в съответствие с [Регламент № 259/2008] може да бъде направено едва след извършване на предварителната проверка, която се изисква от националното право в този случай?

5.      В случай на утвърдителен отговор на четвъртия въпрос: Следва ли член 20 от Директива [95/46] да се тълкува в смисъл, че предварителната проверка не е ефективна , ако е извършена въз основа на регистър съгласно член 18, параграф 2, второ тире от тази директива, който не съдържа цялата изисквана информация?

6.      Следва ли член 7 — и в частност в този случай буква д) — от [Директива 95/46] да се тълкува в смисъл, че не допуска практика на запаметяване на IP-адресите на ползвателите на даден уебсайт без тяхно изрично съгласие?“

59.      Писмени становища са подадени от името на Volker и Markus Schecke GbR, Land Hessen, гръцкото, нидерландското и шведското правителство, Съвета и Комисията, като всички (освен нидерландското правителство) представят и устни становища по време на заседанието на 2 февруари 2010 г.

 Съображения

60.      Шестте отправени от националната юрисдикция въпроса могат да се разделят по следния начин.

61.      Първият и вторият въпрос, буква а) представляват същината на запитването. С тях запитващата юрисдикция иска разяснения относно валидността на общностното законодателство, което предвижда задължително публикуване в интернет на определени данни относно получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР. Първо ще се занимая с тези въпроси, след като представя няколко предварителни бележки.

62.      След това запитващата юрисдикция задава три подробни въпроса относно определени разпоредби от Директива 95/46, които уреждат уведомленията за обработване на данни (трети, четвърти и пети въпрос). Ако Съдът се съгласи с предложените от мен отговори на първия и втория въпрос, буква а), строго погледнато, отпада необходимостта от разглеждането на тези въпроси. С оглед на случая, при който Съдът не би се съгласил с мен, ще ги разгледам накратко.

63.      Накрая, запитващата юрисдикция задава два въпроса относно „ползвателите“ на данни, до които има достъп чрез интернет, и тълкуването на Директива 2006/24 (втори въпрос, буква б) и шести въпрос). По причини, които ще изложа по-късно, считам тези въпроси за недопустими.

 Първи и втори въпрос, буква а)

 Предварителни бележки

–       Въведение

64.      Няма да губя време и място с пространни обяснения за значимостта на основните права в правовия ред на Европейския съюз. Те са негова същностна част от дълги години(25). ЕКПЧ заема специално място като източник на такива права и Съдът се отнася с особено внимание към практиката на Европейския съд по правата на човека (който за краткост ще обозначавам като „Съда в Страсбург“)(26). Смятам, че е немислимо Съдът да подкрепи като валидно вторично законодателство на ЕС, което противоречи на основните права като цяло или конкретно на ЕКПЧ или на Хартата(27).

65.      Ще започна с общ преглед на конкуриращите се цели, между които трябва да се постигне равновесие по това дело: правото на достъп до информация в интерес на прозрачността, от една страна, и правото на личен живот и защита на личните данни, от друга. След това ще разгледам едно конкретно възражение, повдигнато срещу възможността на ищците да се позовават на права, с които в противен случай биха се ползвали (на личен живот и/или защита на личните данни), а именно че като са подписали молбата за финансиране по ОСП, са дали съгласие да се осъществи оспорваното публикуване.

–       Прозрачност и предоставяне на информация

66.      Значението на прозрачността е твърдо установено в правото на ЕС. В член 1 ЕС се споменава, че решенията се вземат „при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост“(28). Съдът заявява, че целта на принципа за прозрачност е да се даде възможно най-широк достъп на гражданите до информация, за да се засили демократичният характер на институциите и администрацията(29). Предоставянето на данни на обществеността относно получателите на средства от ЕС при споделено управление е една от определените в ЕИП конкретни мерки(30). По този начин на политическо равнище прозрачността е призната за основен елемент на демократичната публична администрация.

67.      По-малко ясно е дали прозрачността е общ принцип в правото на ЕС(31) или самата тя в действителност представлява основно право. Въпросът относно концепцията за прозрачност и статута ѝ в правото на ЕС е повдиган във връзка с дела за достъп до документи(32). В своето заключение по дело Hautala(33) генералният адвокат Léger описва прозрачността в процеса на вземане на решения в контекста на даването на най-широк възможен достъп на обществеността до притежаваните от институциите документи като основно право. Съдът обаче не се е занимал изрично с този пункт. По дело Interporc(34) Съдът не е приел твърдението на ищеца, че прозрачността е общ принцип в правото на ЕС, който има преимущество пред Решение 94/90/ЕОВС, ЕО, Евратом(35) — правният инструмент, на който Комисията основава решението си да откаже достъп до документите(36). Съзнателно ще оставя въпроса открит, тъй като не е необходимо да се взема решение по него в настоящото дело. Това се дължи на факта, че категоризирането на определена цел като основно право не е предпоставка за това, въпросната цел да попада в обхвата на изключенията по член 8, параграф 2 от ЕКПЧ.

68.      Националната юрисдикция изглежда изпитва съмнения дали прозрачността може да представлява цел сама по себе си и я разглежда просто като описание на оспорваните мерки. Тези съмнения ми се струват неуместни. Макар да е напълно вярно, че прозрачността не е „право“ в смисъла на нещо, което е изрично упоменато в класическия текст на ЕКПЧ, тя е подкрепена (много ясно) като желана и необходима цел в демократичното общество. Изрично упомената е тя в Хартата — много по-скорошно демократично изброяване на основни права(37). Следователно като отправна точка приемам, че предприето в интерес на прозрачността действие е действие, преследващо демократично желана цел.

69.      По самото си естество прозрачността трябва да е отворена концепция. Целта ѝ е да насърчава откритост в едно демократично общество. Прозрачността може да спомогне за защитата на гражданина срещу произволна злоупотреба с власт. В по-общ план предоставянето на широк достъп до информация с цел обществеността да е осведомена и да се провежда демократичен дебат дава възможност на гражданите да упражняват ефективен надзор над начина, по който публичните органи използват властта, поверена им от самите тези граждани. Следователно смисълът на прозрачността е осъществяването на обществен контрол над публичните институции. Доколкото по-голямата прозрачност е равносилна на по-голяма откритост и демократична отчетност, обикновено засилването (а не отслабването) ѝ следва да се приветства.

70.      В някои случаи (като настоящия) обаче може да се наложи прозрачността да се претегля спрямо други, конкуриращи я цели. В този смисъл абсолютната прозрачност не е непременно абсолютно благо. Невинаги важи принципът „колкото повече, толкова по-добре“. Следователно „максимална прозрачност в интерес на обществото“ не може да се превръща в мантра, която да оправдава омаловажаване на индивидуалните права. В настоящото дело, за да се установи дали е постигнат правилният баланс между прозрачност, от една страна, и личен живот и защита на личните данни, от друга, е необходимо да се разгледа какво точно е предназначението на прозрачността в специфичния контекст на ОСП.

–       Правата на личен живот и защита на личните данни

71.      Тук се прави позоваване на две отделни права: класическо (защита на личния живот съгласно член 8 от ЕКПЧ) и по-съвременно (разпоредбите за защита на данните от Конвенция № 108). Хартата също определя подобни права съответно в членове 7 и 8. Съдът е признал тясната връзка между основните права на личен живот и правото на защита на данните(38).

72.      Съдът в Страсбург вече е постановил, че юридическо лице (както и физическо лице) може да се позовава на член 8 от ЕКПЧ(39) и че защитата му се простира и върху професионалните и стопански дейности(40). Следователно правата на личен живот и защита на данните намират приложение prima facie и за двамата ищци в националното производство (предвид съответното съдържание на тези права би било абсурдно да се твърди, че юридическо лице може да се позовава на член 8 от ЕКПЧ, но не и на Конвенция № 108). Освен това Съдът в Страсбург се е произнесъл, че личният живот включва самоличността, например името на лицето(41), и че защитата на личните данни е от основополагащо значение, за да могат лицата да упражняват правото си на зачитане на личния живот(42).

73.      Подобно на известен брой класически права в ЕКПЧ, правото на личен живот не е абсолютно. В член 8, параграф 2 от ЕКПЧ изрично се посочва възможността за изключения от това право, подобно на член 9 от Конвенция № 108 по отношение на правото за защита на личните данни. Член 52 от Хартата също регламентира (по общ начин) подобни критерии, които — ако се изпълнят — позволяват изключения (или дерогация) от правата в Хартата.

–       „Съгласието“ за публикуване изключва ли на последващо позоваване на претендираните права?

74.      В определението за преюдициално запитване и в подаденото от Land Hessen писмено становище се разглежда дали фактът, че ищците са били уведомени чрез формулярите за кандидатстване за финансиране по ОСП относно публикуването на данните им и въпреки това са ги подписали, означава, че те не могат впоследствие да възразят срещу публикуването. Това повдига два отделни въпроса: a) дали ли са ищците „недвусмислено“ съгласие по смисъла на член 7, буква a) от Директива 95/46 (така че то да бъде „свободно изразено, конкретно и информирано“ съгласно определението в член 2, буква з) от същата директива), като по този начин обработването на данните им става законосъобразно; б) възпрепятствани ли са ищците по силата на някой принцип на административното право на ЕС от това да се позовават на правата, от които в противен случай биха се ползвали?

75.      Във връзка с първия пункт, в отговор на пряк въпрос от Съда по време на заседанието, представителят на Комисията изрично потвърди, че тази институция не се е стремила да разчита на съгласие по член 7, буква a) от директивата, а единствено на разпоредбите на член 7, буква в) (че обработването е „необходимо за спазването на правно задължение, чийто субект е администраторът“). Съветът не направи опит да изтъкне доводи в противен смисъл.

76.      Като се позовава на член 7, буква в) от Директива 95/46, Комисията изхожда от предпоставката, че са валидни двете правни задължения, според които данните на получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР се обработват (член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета, и по-конкретно Регламент № 259/2008 на Комисията). Ако обаче се установи, че някоя от двете разпоредби е невалидна, този обосноваващ обработването на данни довод отпада. Повече не би съществувало възложено на администратора правно задължение да обработва данните. В контекста на производство, при което под въпрос се поставя (именно) валидността на налагащите правното задължение разпоредби, доводът следователно се превръща в омагьосан кръг. Няма да го разглеждам по-нататък. По-скоро ще се върна на въпроса за съгласието.

77.      Дали ли са ищците недвусмислено съгласие, като са подписали формуляра за кандидатстване? Адвокатът им твърди, че точната формулировка в документа за кандидатстване по ОСП(43) означава, че с подписа просто се удостоверява информираност, че публикуване ще има, а не съгласие с него. При по-внимателен прочит този доста технически довод има действителна стойност.

78.      Наистина във формуляра за кандидатстване се споменава „публикуването на информация за получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР и сумите, получени от всеки бенефициер“, и се прави позоваване на член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета (и освен това на член 11 от Регламент № 796/2005 на Комисията). Ако се разглежда изолирано, тоест ако се чете, без да се разполага с пълния текст не само на Регламент № 1290/2005 на Съвета, но и на Регламент № 259/2008 на Комисията, от формуляра за кандидатстване не става недвусмислено ясно, че кандидатът се съгласява с публикуването на името си, общината по местоживеене (и пощенския код, ако има), както и на сумите, които му се отпускат от ЕФГЗ и/или ЕЗФРСР. Един кандидат би осъзнал, че това е действителният смисъл на съгласието му за публикуване, единствено ако случайно е наясно какво постановява текстът на член 1, параграф 1 от Регламент № 259/2008 на Комисията. Само тази разпоредба предоставя изчерпателни подробности в какво се състои публикуването. Регламент № 259/2008 на Комисията обаче не се споменава в съдържащото се във формуляра уведомление и за съществуването му не може да се направи предположение от прочит на който и да било от двата регламента, които се посочват във формуляра за кандидатстване.

79.      В член 7 от Директива 95/46 изчерпателно са изброени точните условия, при които може законосъобразно да се обработват данни. Изискването на член 7, буква a) е съответното физическо лице да е дало „недвусмислено“ съгласие. Удостоверяване на получено предварително уведомление за някакъв вид бъдещо публикуване не е същото като даване на „недвусмислено“ съгласие за конкретно публикуване на подробни данни. Не може да се опише и като „свободно изразено конкретно указание“ за волята на кандидатите съгласно определението на съгласие от страна на субекта на данни в член 2, буква з). Следователно считам, че ищците не са дали съгласието си за обработката (в конкретния случай — за публикуването) на данните им по смисъла на член 7, буква a) от Директива 95/46.

80.      Независимо от това техническият довод не носи дългосрочна полза. Дори и да се приеме по настоящото дело, той може лесно да се обори в бъдеще, като трябва само да се промени текстът във формуляра така, че да се споменава Регламент № 259/2008 на Комисията, което ще направи съгласието на съответното лице съвсем недвусмислено. Следователно е необходимо да се разгледа вторият пункт.

81.      Член 7 от Директива 95/46 задава рамката, в която може да се легитимира обработването на лични данни в държавите членки(44). Той отразява член 8, параграф 2 от Хартата, който предвижда, че данните трябва да бъдат обработвани добросъвестно и „въз основа на съгласието на заинтересованото лице“ (или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание). В член 7, буква a) от Директива 95/46 се добавя допълнителното условие съгласието да бъде „недвусмислено“. В тази рамка ми се струва, че трябва на първо място задължително да се разгледа естеството на предполагаемото съгласие и че на кандидата за финансиране трябва да се даде възможност или да твърди, че — макар съгласието да е било доброволно — не е следвало от него да се иска да се откаже от въпросното право, или че съгласието не е било свободно изразено.

82.      Първата възможност не изисква по-нататъшно обяснение, а във връзка с втората съм склонна да приема, че значителна икономическа принуда е достатъчна, за да отнеме доброволния характер на съгласието (и по този начин то да не бъде „свободно изразено“ по смисъла на член 2, буква з) от Директива 95/46).

83.      Националната юрисдикция е тази, която следва да се занимае с фактическия въпрос дали в конкретния случай действително е имало такава принуда. Струва си да се отбележи, че по време на заседанието адвокатът на ищците посочи, че предоставяното по ОСП финансиране може да представлява между 30 % и 70 % от дохода на селския стопанин, и нито една институция не обори това твърдение.

84.      Като пример в обратния смисъл (приведен от Съда) може да се приеме положение, при което лице кандидатства за кредит пред банка, и възниква въпросът дали лицето може да решава дали да приеме кредита при предложените условия, или не? Без значение каква е действителната степен на свобода в търговския избор, с която разполагат кандидатите за финансиране на свободния пазар, в контекста на настоящото дело съществува само една „банка“, разпределяща средствата за подпомагане, които Европейският съюз счита за уместно и правилно да предоставя на селските стопани. Изказа се мнение, че в действителност за много от кандидатстващите за финансиране по ОСП селски стопани не съществува друга практическа алтернатива. Те разчитат на това финансиране, за да могат да поддържат жизнеспособни малки и средни стопанства, които носят адекватен доход на тях и техните семейства. Това е още един фактически въпрос, който попада в изключителните правомощия на националната юрисдикция.

85.      Струва ми се обаче, че по принцип лицата, които кандидатстват за финансиране пред публичен орган като Европейския съюз (независимо дали Европейският съюз действа самостоятелно или заедно с държавите членки), не могат да бъдат задължавани — единствено като условие за получаване на финансирането — да се откажат от основно право, от което в противен случай биха получили защита.

86.      При тези обстоятелства считам, че ищците не са възпрепятствани да се позовават на правото си на защита на данните (било то по силата на Директива 95/46 или на Конвенция № 108), поради това че са подписали формулярите за кандидатстване за финансиране по ОСП. Следователно Съдът би трябвало да премине към разглеждане на въпросите, които са в същината на това дело.

 Анализ

87.      Ясно е, че Съдът трябва да анализира първи и втори въпрос, буква а) на няколко етапа (някои от които обаче могат да се приключат доста бързо)(45). Тъй като делото пред националната юрисдикция се основава на твърдяно нарушение на правата на ищците, свързани с неприкосновеността на личния живот и защитата на личните данни, като отправна точка трябва да се вземат именно те (а не правото на прозрачност). Налице ли е намеса в правата на личен живот и защита на личните данни? Ако да, вписва ли се в „случаите, предвидени в закона“? „[Необходима ли е] в едно демократично общество“ (по принцип), тъй като отговаря на императивна обществена потребност? Пропорционална ли е? Отговорът на последния въпрос изисква точно и ясно да се посочи целта на оспорваните мерки, като се разгледа дали избраните специфични мерки (заедно с конкретната им присъща степен на намеса в правата) са подходящи за постигането ѝ и да се провери дали те не излизат извън необходимото.

–       Съществува ли намеса в защитено право?

88.      Както Съветът, така и Комисията приемат, че въпросното законодателство води до намеса в правото на личен живот на ищците, но считат, че намесата е по-малко сериозна от установената от Съда по дело ÖRF(46). Комисията обаче твърди, че законодателството е съвместимо с основното право на защита на личните данни. Съветът не взе отношение по този въпрос.

89.      Според мен оспорваните мерки явно се намесват в правата на ищците както по отношение на личния живот, така и на защитата на личните данни.

90.      По дело ÖRF държавните органи, обект на контрол от Rechnungshof (Сметната палата на Австрия), са задължени да ѝ съобщават надвишаващите определен размер заплати и пенсии, които се изплащат на служителите и пенсионерите, заедно с имената на получателите. Информацията се използва за изготвяне на годишен отчет, който се предоставя на Nationalrat, Bundesrat, Landtage (долната и горна камара на федералния парламент и съветите на провинциите) и на широката общественост. Съдът постановява, че Директива 95/46 е приложима, приема, че съобщаването на данни, свързани с възнаграждението, което работодател дава на трети лица, представлява намеса в правото на личен живот съгласно член 8 от ЕКПЧ, и анализира дали подобна намеса е оправдана.

91.      По дело Satakunnan Markkinapörssi(47) данните, представляващи обект на въпросите, са собственото и фамилното име на физически лица, чиито доходи надхвърлят определени прагове, както и размерът на техните трудови и капиталови доходи, закръглен с точност до 100 EUR, и сведения за облагането на имуществото им. Данните, с които вестникът успява да се сдобие от финландските данъчни власти по силата на националното законодателство за обществен достъп до информацията, са изложени под формата на азбучен списък и подредени по общини и по категории доходи. Всяко физическо лице обаче може да поиска данните му да се заличат от списъка. Тук ясно става въпрос за „лични данни“, които се „обработват“ по смисъла на Директива 95/46. Ако Съдът не бе постановил, че дейностите по обработване са извършвани „единствено за целите на журналистическа дейност“ по смисъла на предвиденото в член 9 от директивата изключение, те щяха да представляват незаконосъобразно нарушаване на правата на физическите лица на личен живот и защита на личните данни.

92.      По настоящото дело самоличността на получателите на средства по ОСП се определя поименно. Адресите, на които могат да бъдат намерени, се посочват доста точно, доколкото се оповестява общината по местоживеене и по възможност пощенският код. Пощенските кодове обикновено обозначават ограничена географска област (иначе нямаше да са от особена полза за сортиране на пощенските пратки). Когато се използват в съчетание с друга лесно достъпна информация в интернет (като телефонни указатели), те често могат да спомогнат за установяване точния адрес на дадено лице. Показва се и точният размер на помощта по ОСП, отпусната на получателите. Изглежда напълно възможно поне в някои случаи подобна информация да доведе до (правилни или погрешни) заключения за цялостния доход на получателите(48). Поради тази причина подходът на Съда по дела ÖRF и Satakunnan Markkinapörssi може с лекота да се приложи тук. В действителност първите два въпроса от преюдициалното запитване относно валидността на тези мерки целят по същество да установят дали намесата е оправдана, или не. В тези въпроси за отправна точка се приема (според мен правилно), че намеса наистина е налице.

–       Налице ли е намеса „в случаите, предвидени в закона“?

93.      С изключение на член 1, параграф 2 от Регламент № 259/2008 на Комисията, към който ще се върна по-късно(49), считам, че изискванията за публикуване са достатъчно точни и ясни, за да отговарят на разпоредбата, че публикуването трябва да се съобразява с „предвидените в закона“, „предвидените от закона“ или „предвидените в закон“ случаи: това са различните формулировки — които за мен са синонимни — съответно според член 8, параграф 2 от ЕКПЧ, член 8, параграф 2 и член 52, параграф 1 от Хартата. От оспорваните разпоредби става ясно, че определена свързана с получателите на средства информация ще се публикува, като се уточнява и формата на публикуването.

–       Публикуването (по принцип) „необходимо ли е в едно демократично общество“, тъй като отговаря на императивна обществена потребност?

94.      Изричната обща цел на разпоредбите, чиято валидност се оспорва в първите два въпроса (член 42, точка 8б и член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета и Регламент № 259/2008 на Комисията), е да се приложи ЕИП и да се засили прозрачността относно използването на средствата по ОСП(50). Насърчаването на прозрачност по принцип е легитимно основание за намеса в правата на личен живот и защита на личните данни. С това уточнение просто имам предвид, че целта е потенциално легитимна и може да се счита за необходима в демократичното общество(51). Следователно съм склонна да приема, че по принцип — подчертавам тези думи — известна степен на намеса в правата на личен живот и защита на личните данни с цел насърчаване на прозрачност в демократичния процес е „необходима в едно демократично общество“, тъй като отговаря на императивна обществена потребност.

95.      Същият довод, изразен от гледна точка на Хартата, гласи, че насърчаването на прозрачността представлява „легитимно основание“ за обработване на данни по смисъла на член 8, параграф 2 и „[призната] от Съюза [цел] от общ интерес“ за целите на член 52, параграф 1.

96.      Ако и доколкото правилното прилагане на принципа за прозрачност означава предприемане на мерки за осведомяване на широката общественост (за разлика от конкретни групи лица от обществеността, например разследващите журналисти, които вероятно разполагат с повече време и ресурси да правят справки в традиционните източници на информация като общински регистри и справочни документи, съхранявани само в големите обществени библиотеки), очевидната среда за публикуване в съвременното общество е интернет. Самата достъпност, възможност за търсене и удобство, които дава интернет, водят обаче до възможност публикуването съответно да представлява по-голямо вмешателство в правото на ищците на личен живот и защита на личните данни, отколкото публикуването в някои по-традиционни източници. При разглеждането на въпроса дали публикуването на данни с определени подробности представлява оправдана и пропорционална намеса в тези права, трябва да се отчитат естеството и последиците от публикуването в интернет.

97.      Съветът и Комисията считат, че член 42, точка 8б и член 44а от Регламент № 1290/2005 на Съвета се отнасят до публикуване, при което отделните получатели се идентифицират поименно и се посочват отпуснатите им суми. Аз бих направила разграничение между двете разпоредби.

98.      Член 42, точка 8б представлява оправомощаваща разпоредба — ни повече, ни по-малко. Той дава на Комисията необходимите делегирани правомощия да постанови подробните правила. Не споделям становището на запитващата юрисдикция, че член 42, точка 8б противоречи на член 202, трето тире ЕО (предоставяне на изпълнителни правомощия на Комисията от Съвета) и член 211, четвърто тире ЕО (упражняване на тези делегирани правомощия от Комисията)(52).

99.      Вярно е, че член 42, точка 8б е формулиран широко. При определянето обаче на параметрите, в които Комисията може да упражнява делегираните си правомощия, Съветът има голяма свобода на преценка. Той не е задължен да конкретизира същностните елементи на това правомощие. Общо правомощие е достатъчно(53).

100. Освен това Комисията не разполага с неограничена свобода на преценка, в рамките на която да действа. Член 42, точка 8б предвижда Комисията да постанови подробните правила „в съответствие с предвидените в законодателството на Общността принципи относно защитата на данните“. По този начин от изискването по член 42, точка 8б Комисията да постанови правила, предвиждащи до тези данни да „може да бъде предоставен публичен достъп“, не следва, че въведените правила трябва да бъдат в избраната от нея форма. По-скоро Комисията е получила правомощия да постанови подробни правила, но само такива, които няма да нарушават правото на защита на личните данни в непозволена степен.

101. Следователно не виждам причина за съмнение във валидността на член 42, точка 8б от Регламент № 1290/2005 на Съвета.

102. По отношение на член 44а положението е доста по-различно. Въпреки че формулировката „ежегодно ex-post публикуване на списък на бенефициерите от ЕФГЗ и ЕЗФРСР“ сама по себе си не налага разкриването на самоличността на всеки отделен получател на финансиране (в действителност това е повторение на формулировката в член 53б, параграф 2, буква г) от Финансовия регламент), следващите по-нататък изисквания да се осигури публикуване на „сумите, получени от всеки бенефициер в рамките на всеки от тези фондове“, и публикацията да съдържа „за ЕЗФРСР — общата сума на публичното финансиране за един бенефициер“, разглеждани съвместно със съображения 13 и 14 от Регламент № 1437/2007 на Съвета (с който се въвежда това изключително значимо изменение в Регламент № 1290/2005), показват, че член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета трябва да се тълкува като разпоредба, изискваща индивидуално публикуване.

103. Такова индивидуално публикуване може да бъде от типа, който надлежно е намерил място в предвидените от Регламент № 259/2008 изисквания. Именно пропорционалността на този конкретен тип „публикуване в интерес на прозрачността“ е обект на преценка по настоящото дело. Считам обаче, че по принцип е възможно индивидуалното публикуване да съдържа по-малко подробности за въпросните лица, като например се избегне обвързването на името на всеки получател на финансиране с община по местоживеене и/или пощенски код.

–       Пропорционална ли е намесата?

104. Установената практика на Съда гласи, че „[…] принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на общностното право, изисква актовете на общностните институции да не превишават границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, следва да се прибегне към най-малко обвързващата и че причинените затруднения не трябва да са несъразмерни спрямо преследваните цели“(54).

105. Не е достатъчно Съветът и Комисията просто да се позовават по общ начин на принципа за прозрачност, за да докажат, че конкретните въведени мерки са оправдани и съответно че законодателството е напълно валидно. Причината е, че необходимостта, уместността и пропорционалността на една законова мярка може да се прецени единствено във връзка с точна и конкретна цел. Ясно е, че прозрачността сама по себе си е определена като желателна: като социално и демократично благо. Какво точно обаче е предназначена да постигне прозрачността в специфичния контекст на тези два регламента?

106. Съображенията от Регламент № 1437/2007 на Съвета (с който се въвеждат релевантните изменения в Регламент № 1290/2005 на Съвета), заедно със съображенията от Регламент № 259/2008 на Комисията указват целите на оспорваните мерки по начин, който адекватно удовлетворява изискването законодателните актове да са обосновани(55).

107. В този смисъл в съображение 13 се разяснява, че целта на Регламент № 1437/2007 на Съвета е прилагането на ЕИП във връзка с разходите по ОСП. В съображение 14 се потвърждава, че ежегодното ex-post публикуване на получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР има за цел да увеличи прозрачността и да подобри доброто финансово управление при използването на средствата в рамките на ОСП, като в частност се засили общественият контрол върху използването на парите. От тези съображения става ясно също, че законодателят си е давал сметка, че всяка намеса в правата на личен живот и защита на личните данни трябва да бъде пропорционална.

108. В съображение 2 от Регламент № 259/2008 на Комисията се възпроизвеждат встъпителните думи на съображение 14 от Регламент № 1437/2007 на Съвета, като се посочва, че „[ц]елта на тази публикация […] e да засили прозрачността относно използването на средствата от фондовете и да подобри тяхното правилно финансово управление“. Съображение 3 гласи, че трябва да бъдат определени „минимални изисквания“ за съдържанието на публикацията, като в същото време се припомня, че „[т]ези изисквания не следва да надхвърлят условията, необходими в едно демократично общество за постигане на набелязаните цели“. Съображение 6 дословно повтаря първите две изречения на съображение 14 от Регламент № 1437/2007 на Съвета. В други съображения от регламента на Комисията просто се добавя, че „[з]а да бъдат спазени изискванията за защита на данните, получателите на средства от фондовете следва предварително да бъдат уведомени за публикуването на техните данни“ и за правата им съгласно Директива [95/46]“ (съображение 7)(56) и че „[с] цел постигане на прозрачност получателите на средства от фондовете следва също така да бъдат информирани, че личните им данни могат да бъдат обработени от органите за финансов контрол и от следствените органи на Общностите и на държавите членки“ (съображение 8).

109. В писмените становища са положени определени усилия, за да се изследват изискванията за публикуване при различни други фондове на ЕС, и по-конкретно при Европейския социален фонд (ЕСФ). По същество ищците посочват, че не се изисква публикуване на имената на получателите на средства от ЕСФ. Те твърдят, че по аналогия положението трябва да бъде същото и за получателите на средства по ОСП. Както Съветът, така и Комисията оспорват аналогията, като доводът им е, че положението на получателите в двата сектора не е едно и също. На първо място, плащанията от ЕСФ не се извършват пряко към физически или юридически лица в качеството им на получатели на средства, а към междинни организации (като напр. регионален орган) за осъществяването на конкретен проект. На второ място, еквивалентно оповестяване в контекста на ЕСФ би довело до много по-сериозна намеса в правото на личен живот на крайните получатели, тъй като оповестяването ще разкрие аспекти от личното им положение или статус, като например инвалидност или безработица, което (твърдят институциите) по никакъв начин не се отнася за получателите на средства по ОСП.

110. Струва ми се, че между фондовете има както прилики, така и разлики, и не съм сигурна, че впускането в подробно сравнение тук ще бъде от голяма полза. Структурата на финансовите разпоредби наистина е различна. В същото време начинът, по който институциите прилагат ЕИП в други сектори, може да хвърли светлина, като покаже други начини за съвместяване на целта за постигане на прозрачност, от една страна, и правата на личен живот и защита на личните данни, от друга.

111. Секторът на рибарството е такъв, при който плащанията се извършват пряко към получателите, но целта за прозрачност се постига по различен, може би по-целенасочен начин. В тази връзка член 51 от Регламент № 1198/2006(57) предвижда публикуване, от което става ясна връзката между отпуснатото финансиране, проекта и физическото лице. Следователно е относително лесно да се види начинът, по който подобна информация може да спомогне за провеждането на обществен дебат относно финансирането в сектора на рибарството. Подобна връзка между получателя и размера на получаваната от него помощ, от една страна, и целта, за която помощта е отпусната, от друга, липсва в разпоредбите за публикуване, които се разглеждат в настоящото дело.

112. В крайна сметка обаче ми се струва, че разпоредбите за публикуване, постановени във връзка с всеки фонд с цел прилагане на ЕИП, трябва да се оценяват — ако и доколкото е необходимо — в светлината на конкретните обстоятелства, изисквания и цели, определени от законодателя. Смятам, че не съществува едно-единствено категорично правило какво е приемливо и какво — не.

113. Нека обобщим положението дотук: начинът, по който са формулирани относимите към настоящото дело съображения и материални разпоредби, може да подкрепи заключението, че намесата с цел постигане на прозрачност в правата на личен живот и защита на личните данни следва да издържи теста за пропорционалност. За да се достигне обаче до недвусмислено становище дали наистина намесата е пропорционална, необходимо е да се разгледат допълнителните материали, представени от страните в устната фаза на производството.

114. В хода на съдебното заседание по-подробно бяха разгледани различните възможни цели. И двете институции изказаха становища в общ смисъл относно прозрачността като основно право и значимостта ѝ като принцип на демокрацията. Съветът твърди, че публикуваната информация не е такава, че да позволява въз основа на нея да се правят заключения за положението, в което се намират получателите на средства, или за дохода им (твърдение, което категорично оспориха както адвокатът на ищците, така и г‑н Volker Schecke, който се обърна лично към Съда в отговор на зададен от него въпрос)(58). И двете институции представиха твърдения в общ смисъл относно значимостта на правилното управление на общностните средства и необходимостта гражданите да могат да участват в (неточно определен) обществен дебат(59) по някакъв (неуточнен) начин. Съветът подчерта, че публикуването не цели единствено прозрачност, а и упражняване на обществен контрол. Ако публикуването бе ограничено само до големите получатели на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР, то нямаше да информира и овласти данъкоплатците в дадена общност, които се интересуват от отпуснатата на съседите им помощ. Това било също част от обществения дебат и следователно било необходимо без разлика да се посочват както големите, така и малките получатели на помощ. Комисията възрази, че мерките нямат за цел да дават възможност на хората да задоволяват нездравото си любопитство относно финансовото положение на съседите, а да улеснят обществения дебат дали помощта по ОСП трябва да се измени или евентуално да се предоставя по различен начин. Трябва ли например помощта да отива при големите дружества или при малките местни стопани? Трябва ли да се съсредоточи в необлагодетелстваните райони?

115. Комисията бе запитана конкретно дали публикуването на подробни данни за получателите на средства има за цел да подпомага предотвратяването на измами, като дава възможност за засилена бдителност от страна на широката общественост. Комисията категорично отхвърли подобни твърдения, като заяви, че съществуващите мерки за борба с измамите са адекватни(60). Явно Съветът не бе съгласен с Комисията по този (доста важен) въпрос, заявявайки, че публикуването е полезно, тъй като е добре да има засилено предотвратяване на измамите. Доколкото разбирам обаче, Съветът не стигна чак до твърдение, че постановените от Комисията подробни правила са основно предназначени да изпълняват тази цел.

116. В такъв случай дали целта е широката общественост да придобие по-високо ниво на познания и информация как се разходват средствата по ОСП? Институциите заявиха, че това е така. Но защо в такъв случай е необходимо да се публикува името и адресът на всеки получател, както и получената сума? Защо да не се използват някакъв вид обобщени данни? Със сигурност обществеността би била достатъчно осведомена, ако данните се групират в подходящи категории и по този начин се запази анонимността на отделните получатели? Комисията заяви, че това би било голямо административно бреме и освен това целта е отчасти да се засили осведомеността на широката общественост относно кой каква финансова помощ получава(61). Според мен това е (косвено) твърдение, че широката общественост трябва да е осведомена за получателите с точни подробности. Неясно беше и неясно си остана дали Комисията визираше „всички получатели“ или конкретни лица като „австрийския граф“ (когото представителят на Комисията любезно не назова по име по време на заседанието), който явно е крупен получател на средства по ОСП.

117. Така стана ясно, че институциите са на доста различни мнения относно целите на оспорваните нормативни разпоредби. Комисията многократно се позова на „обществения дебат“, но не уточни какво в действителност означава това, нито разясни защо е необходимо да се публикуват поотделно личните данни буквално на милиони лица в интернет, за да се стимулира (или може би да се улесни) този дебат. Съветът заяви в допълнение, че публикуването е оправдано с цел засилване на обществения контрол над разходите по ОСП като част от борбата с измамите — становище, от което Комисията изрично се разграничи.

118. Според мен това не е достатъчно удовлетворително. Съдът трябва да прецени пропорционалността на мерките, избрани за постигане на зададената цел. Щом тук се направи опит за такава преценка, според мен не е възможно да се потвърди валидността на законодателството. Неясното (ако не и в действителност противоречиво) естество на целите, които институциите твърдят, че преследват, не позволява да се стигне до заключение дали постановените мерки издържат теста за пропорционалност. По-скоро обсъждането по време на заседанието (което се основаваше и до известна степен бе провокирано от материала в писмените становища на институциите) показа, че в зависимост точно коя цел се определя като първостепенна различен тип публикуване на данни може да е както по-ненатрапчив, така и по-подходящ.

119. Нека онагледя твърдението. Ако задачата е да се види кой точно получава доста значително финансиране от бюджета на ОСП, при публикуването действително трябва да се съобщават имената на получателите (без значение дали са дружества или физически лица) и предоставените на всеки от тях суми, но такова публикуване трябва да се ограничи до лицата, които получават суми, надвишаващи конкретен праг за съответната календарна година. Ако, от друга страна, целта на публикуването е да се даде възможност на обществеността да участва информирано в дебата дали по-голямата част от подпомагането по ОСП да се предоставя на една категория стопани, вместо на друга, или конкретен тип земеделска дейност да се подпомага повече от друга, данните трябва да се публикуват в обобщен вид, който дава възможност на обикновения член на обществото да схване къде понастоящем се харчат парите. Данните, представени от институциите в писмен и устен вид по време на заседанието, определено не успяха да обяснят защо избраната в конкретния случай форма на публикуване — данни в суров вид, които не са групирани или обобщени, нито всъщност обвързани с която и да било явна характеристика на ОСП, която обществеността би могла да желае да подложи на дебат — изпълнява предназначението си по пропорционален начин.

120. За да се избегнат каквито и да е недоразумения, ще съм напълно ясна по два въпроса. Първо, аз не предписвам на Комисията точната форма, в която да публикува данните. Не съм статистик, а и това е работа на законодателя, а не на Съда. Онова, което твърдя, е, че когато законодателят е избрал конкретна форма на публикуване, което представлява вмешателство в право, отговорната институция трябва да е в състояние да обясни на Съда защо тази конкретна форма на публикуване е необходима, подходяща и пропорционална за постигане на преследваната конкретна цел. Според мен по настоящото дело не бе дадено подобно обяснение. Не считам, че административното удобство (колкото и желано със сигурност да е то от гледна точка на всяка институция) само по себе си е адекватно основание.

121. Второ, нямам намерение и да предписвам каква трябва да е точната цел на публикуването. Това също е задача на законодателя (и разбира се, той разполага с разумно широки правомощия да преценява какво да избере). Различните (многобройни) цели може наистина да изискват различни (многобройни) форми на публикуване. Всяка форма обаче трябва да може да се обоснове като пропорционална в светлината на точната, ясно определена цел, за която е предназначена да послужи.

 Заключение относно пропорционалността и предложения за отговори на първи и втори въпрос, буква а)

122. Обосновката, съдържаща се в съображенията от Регламент № 1437/2007 на Съвета (с който се въвеждат релевантните изменения в Регламент № 1290/2005 на Съвета) и от Регламент № 259/2008 на Комисията, е адекватна, но изразена по общ начин. Следователно преценката дали член 42, точка 8б и член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета и Регламент № 259/2008 на Комисията следва да се считат за пропорционална намеса в правата на личен живот и защита на личните данни, зависи от наличието на правдоподобно обяснение защо институциите са избрали определена форма на публикуване с определено ниво на детайлност (напълно необобщени данни в суров вид) и защо тази форма е необходима, подходяща и пропорционална за постигане на точната цел, за която е предназначена.

123. Според мен институциите не са представили пред Съда обяснение, което при внимателно разглеждане би издържало проверката. Не смятам, че Съдът трябва безкритично да одобрява законодателство, което съвсем правилно се отнася до общи и във висша степен желателни принципи, но което — при поискване на по-конкретно обяснение, за да може Съдът да изпълни правораздавателната си функция — разкрива нивото на объркване и междуинституционална несъгласуваност, които се проявиха в настоящото дело.

–       Регламент № 1290/2005 на Съвета

124. Що се отнася до Регламент № 1290/2005 на Съвета, разглеждането на първия въпрос не разкрива никакъв елемент, засягащ валидността на член 42, точка 8b. Член 44a обаче е невалиден, доколкото изисква автоматично публикуване на имената, общината по местоживеене и пощенския код, ако има такъв, на всички получатели на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР, заедно с отпуснатите на всеки от тях суми от тези фондове.

–       Регламент № 259/2008 на Комисията

125. Валидността на Регламент № 259/2008 на Комисията зависи изцяло от пропорционалността на постановените от него подробни правила за прилагане на Регламент № 1290/2005 на Съвета, изменен с Регламент № 1437/2007 на Съвета. От изложеното по-горе според мен е очевидно, че такава пропорционалност липсва. В този смисъл отговорът на втори въпрос, буква а) следва да бъде, че Регламент № 259/2008 на Комисията е невалиден.

126. Член 1, параграф 2 от Регламент № 259/2008 на Комисията отделно заслужава да бъде обсъден накратко. Разпоредбата гласи: „Държавите членки могат да публикуват по-подробна информация от предвидената в параграф 1“ (който излага минималните изисквания за публикуване съгласно регламента). Вече направих извода, че Регламент № 259/2008 на Комисията следва да се обяви за невалиден в своята цялост, но дори и да не бях достигнала до този извод, щях да приканя Съда да отмени член 1, параграф 2 от него.

127. Комисията обясни, че при разработването на регламента целта ѝ е била изискванията за публикуване да се фиксират на ниво, което зачита различните традиции в държавите членки относно оповестяването на лични данни. Правя предварителното уточнение, че във всеки случай държавите членки са длъжни да зачитат правата, гарантирани от член 8 от ЕКПЧ и Конвенция № 108. Не им е необходимо разрешение от Комисията, за да публикуват по-подробна информация, стига това да не противоречи на изискванията на тези разпоредби. Напротив, подобно разрешение не може да узакони нещо, което в противен случай би било незаконосъобразно.

128. От още по-голямо значение е, че доколкото член 1, параграф 2 позволява по-подробно публикуване или изглежда, че го прави, не виждам как произтичащата от това намеса от гледна точка на правото на Европейския съюз би се вписала в случаите, „предвидени в закона“. За да се вписва намесата в случаите, „предвидени в закона“ съгласно член 8, параграф 2 от ЕКПЧ, разрешаващата я разпоредба трябва да е достатъчно ясна, за да даде на гражданите представа за обстоятелствата, при които държавните органи могат да се намесват в личния живот(62). Според мен не е възможно въз основа на текста на член 1, параграф 2 да се предвиди какви допълнителни форми може да приеме публикуването, допълнителните подробности, които биха могли да се оповестяват, или евентуалните причини, които могат да се представят в оправдание на такова допълнително публикуване. Това е неприемливо и само по себе си прави мярката незаконосъобразна.

 Трети, четвърти и пети въпрос

129. Сега ще разгледам подробните въпроси, засягащи Директива 95/46, както е посочено в точка 62 по-горе.

130. Трети, четвърти и пети въпрос се отнасят до раздел IX от Директива 95/46, членове 18—21 от който са посветени на уведомлението. По същество администраторът на данните (лицето, което определя целите и средствата на обработка на лични данни съгласно определението в член 2, буква г) отговаря за уведомяването на съответния национален надзорен орган, преди да осъществи конкретните действия по обработката на данните. Целта на уведомяването е да засили прозрачността относно съответните субекти на данни. Понастоящем всяка държава членка има собствени правила за уведомяване и изключения от задължението за това(63).

 Трети въпрос

131. Запитващата юрисдикция задава третия въпрос, за да разбере дали ако процедурата по член 18 от Директива 95/46 не е спазена, това прави всяка последваща обработка на лични данни незаконосъобразна.

132. Съгласно член 18, параграф 1 от Директива 95/46 надзорният орган трябва да бъде уведомен преди извършването на операциите по обработка. Член 18, параграф 2 обаче разрешава на държавите членки да предвидят опростяване или освобождаване от изискването за уведомление при два типа обстоятелства: когато въвеждат подробни правила за обработката на определени категории данни, за които „няма вероятност […] да окажат неблагоприятно влияние върху правата и свободите на съответните физически лица“ (член 18, параграф 2, първо тире), и когато администраторът, в съответствие с националното право, назначи служебно лице за защита на личните данни с цел гарантиране, че няма вероятност правата и свободите на съответните физически лица да бъдат неблагоприятно засегнати от операциите по обработката (член 18, параграф 2, второ тире). Служебното лице за защита на данните отговаря за „гарантиране по независим начин на вътрешното прилагане на националните разпоредби, приети съгласно [Директива 95/46]“, и за „водене на регистър на извършваните от администратора операции по обработката“(64), като по този начин се дава възможност за последваща проверка на такива операции.

133. Член 19, параграф 1, букви a)—е) предписва минималното съдържание на уведомлението по член 18. Елементите, посочени в член 19, параграф 1, букви a)—д) включително, трябва след това да се впишат в регистъра на операциите по обработката, за да се спази член 21, параграф 2(65). Държавите членки могат свободно да определят допълнителен материал, който трябва да се съдържа в уведомлението и/или регистъра(66).

134. Land Hessen избира да приложи член 18, параграф 2, второ тире, като резултатът е, че не е необходимо предварително уведомление за операциите по обработката към надзорния орган по член 18, параграф 1. При тези обстоятелства (и противно на изразеното от запитващата юрисдикция становище) няма изискване за подаване на „пълно и ефективно уведомление“. Контролът за законосъобразност на обработката е последващ и осъществен посредством регистъра, а не предварителен контрол.

135. Информацията, за която националната юрисдикция е установила, че липсва в регистъра, надхвърля минималните изисквания по член 19, параграф 1, букви a)—д). Националната юрисдикция отбелязва например, че регистърът е „непълен“, тъй като са пропуснати подробностите за сроковете, в които данните трябва да се заличат. Това прави ли последващата обработка на данните незаконосъобразна по смисъла на правото на ЕС?

136. Според мен не.

137. Държавите членки могат законосъобразно да опростяват процедурата по уведомяването или да освобождават определени операции от това задължение, стига да са изпълнени предвидените в член 18, параграф 2 условия. За да се изпълни тази част от Директива 95/46, достатъчно е назначеното съгласно член 18, параграф 2, второ тире служебно лице да изпълни първостепенното си задължение за „гарантиране, че няма вероятност правата и свободите на съответните физически лица да бъдат неблагоприятно засегнати от операциите по обработката“, и регистърът за операциите по обработката да съдържа минималните елементи, които се изискват по член 21, параграф 2. Последиците (ако има такива) от невключване в такъв регистър на допълнителна информация, която не е част от тези минимални елементи, са въпрос на националното, а не на европейското право.

 Четвърти въпрос

138. Запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 20 от Директива 95/46 следва да се тълкува в смисъл, че публикуването на информация за получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР може да бъде извършено едва когато е направена предварителната проверка, която се предвижда в такъв случай от националното право. Според нея както германското федерално право, така и правото на Land Hessen изискват да се извърши такава предварителна проверка. При отсъствието ѝ публикуването нямало да бъде справедливо и законно по смисъла на член 6, параграф 1, буква a) от Директива 95/46.

139. Land Hessen изтъква, че предварителната проверка съгласно член 20 от Директива 95/46 не е предварително условие за публикуване на данните на получателите в съответствие с Регламент № 259/2008 на Комисията. Land Hessen твърди, първо, че член 20, параграф 1 не подлага автоматично на предварителна проверка всички операции по обработката. Второ, Land Hessen изтъква, че публикуването съгласно Регламент № 259/2008 на Комисията не поражда какъвто и да било „конкретен риск за съответните физически лица“. Трето, Land Hessen посочва, че във всички случаи се извършва оценка преди публикуването като следствие от съвместното действие на член 44a от Регламент № 1290/2005 на Съвета и Регламент № 259/2008 на Комисията.

140. Самата Директива 95/46 не конкретизира за кои операции по обработката(67) следва да се счита, че представляват конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица. Директивата вменява тази отговорност на държавите членки. Така член 20, параграф 1 предвижда, че „[д]ържавите членки определят операциите по обработката, които могат да създадат конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица, и проверяват дали тези операции по обработката са били разгледани преди да бъдат започнати“ (курсивът е добавен). Само такива операции по обработката трябва да бъдат обект на предварителна проверка, в съответствие с предвидената в член 20, параграф 2 процедура.

141. В преамбюла на Директива 95/46 обаче се съдържат полезни насоки какви случаи има за цел да регламентира член 20. В тази връзка в съображение 53 се посочват някои операции по обработката, които „могат да създадат конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица поради тяхното естество, обхвата или целите им, като изключване на дадено лице от ползване на конкретно право, помощи или договор, или поради специфичното използване на нови технологии […]“. Съображение 54 гласи, че „по отношение на всички обработки, осъществявани в обществото, броят на тези, които създават такива специфични рискове, трябва да бъде силно ограничен […]“.

142. Член 20, параграф 1 се прилага prima facie към всички операции по обработката. След това той изисква от държавите членки да определят коя ограничена подгрупа от тях може да представлява „конкретен риск за правата и свободите на съответните физически лица“. По отношение на тази ограничена подгрупа (но не и по отношение на които и да било други операции по обработката) съществува задължително изискване да се осигури предварителна проверка, преди да може да се извърши обработка. Естеството на предварителната проверка се посочва в член 20, параграф 2.

143. Въпреки това държавата членка е тази, която следва да определи съгласно националното право кои са категориите операции по обработката, към които се прилага процедурата по член 20, параграф 2. Следователно националната юрисдикция е единствената, която може да определи дали според националното право публикуването на подробности за получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР спада към категорията на тези операции по обработката, или не.

144. Следователно ми се струва, че не е необходимо Съдът да отговаря на четвъртия въпрос.

 Пети въпрос

145. Националната юрисдикция пита дали член 20 от Директива 95/46 следва да се тълкува в смисъл, че не е налице ефективна предварителна проверка, ако тя се е осъществила въз основа на регистър, създаден съгласно член 18, параграф 2, второ тире, който не съдържа елемент от изискваната информация.

146. Признавам, че намирам въпроса за непонятен. Записите в регистъра, визирани в член 18, параграф 2 и член 21 от Директива 95/46, са резултат от операции по обработката, които се съобщават съгласно член 18. Във връзка обаче с операции по обработката, които държавата членка е освободила от уведомление по член 18, параграф 2, второ тире, вписването в регистъра (съгласно текста на разпоредбата) се отнася до „регистър на извършваните от администратора операции по обработката“, тоест записите се правят след приключване обработката на данните. В контраст, предварителната проверка по член 20 е точно това: проверка, която се осъществява преди началото на операцията по обработката. От това следва, че провеждащият предварителната проверка орган не би могъл да се повлияе по никакъв начин от свързаните с конкретната операция записи в регистъра, тъй като те все още не съществуват. Малко вероятно е и операцията по обработката да се направи публично достояние (съгласно член 21, параграф 1), докато детайлите ѝ не се запишат в регистъра.

147. Разбира се, положението може да бъде точно обратното, ако при определянето на конкретна категория операции по обработката като заслужаваща предварителна проверка съгласно член 20 националното право е: a) уточнило, че тази категория не може да бъде освободена от изискванията по член 18, параграф 2; б) уточнило, че подходящият запис в регистъра следва да се направи незабавно при получаване на уведомлението; в) уточнило, че определен материал (като минимум информацията, посочена в член 19, параграф 1, букви a)—е), но потенциално и по-подробна информация) следва да се запише в регистъра; и г) уточнило, че компетентният орган следва да се обляга на съдържанието на регистъра, когато преценява дали да разреши операцията по обработката, или не. Това обаче са просто предположения. Нищо в акта за преюдициално запитване не подсказва, че националното право е предвидило това във връзка с публикуването на подробностите за получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР.

148. При липсата на адекватни данни, които да обясняват защо въпросът е релевантен — а всъщност и при липсата на какъвто и да било ясен фактор, който да свързва зададения въпрос с обстоятелствата по делото и с проблемите, по които националната юрисдикция следва да вземе решение, — предлагам Съдът да откаже да отговори на въпроса.

 Втори въпрос, буква б) и шести въпрос

149. Втори въпрос, буква б) и шести въпрос поставят проблеми във връзка с правата на ползвателите(68) (тоест лицата, които търсят достъп до данните на получателите на средства, публикувани съгласно Регламент № 259/2008 на Съвета), а не със субектите на данни като ищците.

150. Според мен и двата въпроса са недопустими.

 Втори въпрос, буква б)

151. Този въпрос е чудато формулиран. С него запитващата юрисдикция иска да се установи дали Регламент № 259/2008 на Комисията е валиден само поради това че Директива 2006/24 е невалидна. Доколкото разбирам, логиката на националната юрисдикция е следната. Ползвателите, които искат достъп до информацията, публикувана съгласно Регламент № 259/2008 на Комисията, могат да го направят само чрез интернет. Това означава, че достъпът не може да бъде анонимен, тъй като данните им се запаметяват за срок до две години съгласно Директива 2006/24. Ако обаче тази разпоредба от Директива 2006/24 е незаконосъобразна, това ще направи Директива 2006/24 невалидна. Последицата от тази невалидност обаче би била, че Регламент № 259/2008 на Комисията би могъл все пак да се счита за валиден.

152. Обикновено валидността на законодателството на ЕС се оспорва „на основание некомпетентност(69), съществено процесуално нарушение(70), нарушаване на Договора [за ЕС] или на всякаква правна норма, свързано с прилагането му, или злоупотреба с власт“(71). Новост за Съда е да му се задава въпрос дали една мярка на ЕС (в конкретния случай Регламент № 259/2008 на Комисията) зависи от (не)валидността на друга мярка в отдалечено свързана област (в конкретния случай Директива 2006/24).

153. Според мен втори въпрос, буква б) е от чисто хипотетично естество. Следователно той е недопустим по две причини.

154. Първо, въпросът няма отношение към възникващия в основното производство проблем, който е дали националната юрисдикция следва да постанови определение, забраняващо на Land Hessen да публикува данните на ищците като получатели на средства от ЕФГЗ и/или ЕЗФРСР.

155. С установената си практика Съдът потвърждава, че не критикува причините на националните юрисдикции за отправяне на преюдициално запитване. То може да се отхвърли само когато е очевидно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване на правото на ЕС или разглеждане на валидността на норма от правото на ЕС нямат връзка с действителното естество на делото или с предмета на спора по главното производство(72). Тук обаче става дума точно за това.

156. Ако се възприеме най-широка гледна точка, националното производство се отнася до правата на личен живот и защита на личните данни на получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР: по-конкретно дали личните им данни трябва да се оповестяват в база данни, достъпна в интернет, или не. Следователно националното производство се отнася до получателите на средства в качеството им на субекти на данни, но няма нищо общо с правата им като ползватели, нито всъщност с правата на които и да било други лица.

157. Следователно валидността на Директива 2006/24 няма отношение към въпросите, по които националната юрисдикция трябва да вземе решение, за да се произнесе по главното производство.

158. Второ, контекстът, в който въпросът се поставя на Съда, фактически не засяга запаметяването на данни съгласно Директива 2006/24, свързано със страна по националното производство (и в още по-малка степен предоставянето на такива данни на компетентните органи по член 4 от директивата). Би било напълно неуместно Съдът да се впуска в абстрактно разглеждане на валидността на Директива 2006/24. Не съществува и необходимост от такова разглеждане, за да се достигне до заключение относно валидността на Регламент № 259/2008 на Комисията.

159. Следователно считам втори въпрос, буква б) за недопустим.

 Шести въпрос

160. Запитващата юрисдикция се интересува дали член 7 от Директива 95/46 — и в частност буква д)(73) — следва да се тълкува в смисъл, че той не допуска запаметяването на IP-адресите на ползвателите на даден уебсайт с информация, публикувана съгласно Регламент № 259/2008 на Комисията, без тяхното изрично съгласие.

161. Този въпрос отново е някак неясен. Според моето разбиране запитващата юрисдикция изхожда от предпоставката, че ако ползвателят иска да направи справка с информацията, публикувана съгласно Регламент № 259/2008 на Комисията, може да го направи само чрез интернет. Това означава, че личните му данни (IP-адресът) ще бъдат „обработени“ по смисъла на Директива 95/46. Ето защо запитващата юрисдикция иска да се установи дали тази обработка се възпрепятства от член 7 от Директива 95/46, освен ако не е дадено изрично съгласие.

162. Както вече посочих, главното производство се отнася до оповестяването на информация за субектите на данни (получателите на средства от фондовете по ОСП). То няма нищо общо с правата на ползвателите (или дори ползвателите в качеството на субекти на данни). Следователно шести въпрос също е недопустим поради гореизложените причини.

 Заключение

163. Въз основа на горното изложение считам, че в отговор на отправеното от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия) преюдициално запитване Съдът следва да се произнесе, както следва:

1)      При разглеждането на първи въпрос не се открива никакъв елемент, който да засяга валидността на член 42, точка 8б от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика.

2)      Член 44а от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета е невалиден, доколкото изисква автоматично публикуване на имената, общината по местоживеене и пощенския код, ако има такъв, на получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), заедно със сумите от тези фондове, отпуснати на всеки от тях.

3)      Регламент (ЕО) № 259/2008 на Комисията от 18 март 2008 година за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно публикуването на информация за получателите на средства от ЕФГЗ и ЕЗФРСР е невалиден.

4)      Втори въпрос, буква б) и шести въпрос са недопустими.

5)      Не е необходимо да се отговаря на трети, четвърти и пети въпрос.

---

1 –      Език на оригиналния текст: английски.

---

2 – Подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

---

3 – Подобно на ЕКПЧ, Конвенция № 108 е в сила във всички държави членки.

---

4 – Провъзгласена в Ница на 7 декември 2000 г. (ОВ C 364, стр. 1). Актуализирана версия е одобрена от Европейския парламент на 29 ноември 2007 г. след премахване на препратките към обречената Европейска конституция (ОВ C 303, стр. 1) (наричана по-нататък „Хартата“).

---

5 – Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10).

---

6 –      Администраторът е определен в член 2, буква г) като лице или орган, който определя целите и средствата на обработка на лични данни.

---

7 –      Държавата членка определя един или няколко надзорни органа, които се натоварват с отговорността да наблюдават прилагането на директивата на своята територия. Подробните им задължения и правомощия се уреждат в този член. По-конкретно всеки надзорен орган отговаря (по член 28, параграф 3, второ тире) за предоставянето на становища преди извършването на операции по обработка съгласно член 20.

---

8 – Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51).

---

9 – Член 2 от Директива 2006/24 гласи: […] „ползвател“ означава всяко правно образувание или физическо лице, използващо обществено достъпна електронна съобщителна услуга за частни или търговски цели, без непременно да е абонирано за тази услуга. В член 2 от Директива 2002/58/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, стр. 37, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) се предоставят следните определения: […] б) „данни за трафик“ означава всякакви данни, обработени с цел пренасяне на комуникация през електронни комуникационни мрежи или за изготвяне на сметка за това; в) „данни за местонахождение“ означава всякакви данни, обработени в електронни комуникационни мрежи, показващи географското местоположение на терминалното оборудване на потребителя на публично достъпни електронни комуникационни услуги.

---

10 – SEC (2005) 1300.

---

11 – Вж. зелената книга ”Европейска инициатива за прозрачност“, СОМ (2006) 194 окончателен, стр. 3.

---

12 – Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета от 25 юни 2002 година относно Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 248, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 198), изменен с Регламент (ЕО, Евратом) № 1995/2006 на Съвета от 13 декември 2006 година (ОВ L 390, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 137) и с Регламент (ЕО) № 1525/2007 от 17 декември 2007 година (ОВ L 343, 2007 г., стр. 9).

---

13 –      Вж. бележка под линия 5.

---

14 –      Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142).

---

15 – Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

---

16 – В настоящото заключение ще наричам ЕФГЗ и ЕЗФРСР „фондовете“.

---

17 – Подробни разпоредби се съдържат и в членове 32—37, които уреждат оценката за съответствие и мониторинга от страна на Комисията.

---

18 – Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 на Съвета от 11 ноември 1996 година относно контрола и проверките на място, извършвани от Комисията за защита на финансовите интереси на Европейските общности срещу измами и други нередности (ОВ L 292, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 24). В общи линии тези принципи гласят, че информацията, получена по силата на настоящия регламент, е обект на професионална тайна и се ползва от защитата, осигурена за подобна информация от националното законодателство на държавата членка, която я е получила, както и от съответните разпоредби, приложими за институциите на ЕС. По-конкретно Комисията трябва да осигури, че при изпълнението на регламента нейните инспектори съблюдават разпоредбите на Общността и националните разпоредби, свързани със защитата на личните данни, съгласно Директива 95/46.

---

19 – Регламент (ЕО) № 1437/2007 на Съвета от 26 ноември 2007 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 322, стр. 1).

---

20 –      Становище от 10 април 2007 г. (ОВ C 134, стр. 1).

---

21 – Регламент (ЕО) № 259/2008 на Комисията от 18 март 2008 година за установяване на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно публикуването на информация за получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 76, стр. 28).

---

22 – Резултатите от тази консултация не са публикувани на уебсайта на Европейския надзорен орган за защита на данните.

---

23 – Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (ОВ L 141, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210).

---

24 – http://www.agrar-fischerei-zahlungen.de.

---

25 –      Съдебната практика на Съда датира от 1969 г.: вж. напр. Решение от 12 ноември 1969 г. по дело Stauder (29/69, Recueil, стр. 419, точка 7), и Решение от 17 декември 1970 г. по дело Internationale Handesgesellschaft (11/70, Recueil, стр. 1125, точка 4). За по-скорошни примери вж. Решение от 20 май 2003 г. по дело Österreichischer Rundfunk и др. (наричано по-нататък „ÖRF“) (C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, Recueil, стр. I–4989, точки 68 и 69) и Решение от 29 януари 2008 г. по дело Promusicae (C‑275/06, Сборник, стр. I‑271, точка 62).

---

26 –      Вж. Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия (C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точка 274) и Решение от 29 юни 2006 г. по дело Комисия/SGL Carbon (C‑301/04 P, Recueil, стр. I‑5915, точка 43). Вж. също Решение от 16 декември 2008 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi и Satamedia (C‑73/07, Сборник, стр. I‑9831) и по-конкретно заключението на генералния адвокат Kokott, точка 37.

---

27 –      По дело Bosphorus (C‑84/95, Recueil, стр. I‑3953) генералният адвокат Jacobs посочва следното в точка 53 от заключението си: „[з]ачитането на основните права е […] условие за законосъобразност на актовете на Общността“.

---

28 –      Член 6, параграф 1 ЕС гласи, че ЕС се основава на принципите на свобода, демокрация, зачитане на човешките права и основните свободи и върховенството на закона, които се споделят от държавите членки.

---

29 – Решение от 6 декември 2001 г. по дело Hautala (C‑353/99 P, Recueil, стр. I‑9565, точка 24) и точка 52 от заключението на генералния адвокат Léger.

---

30 – Вж. точка 23 по-горе.

---

31 –      Със сигурност някои коментатори считат, че прозрачността попада в тази категория: вж. напр. Lenaerts, К. In the Union we trust — enhancing principles of Community Law. — Common Market Law Review. 2004, р. 317 и Craig et de Búrca. EU Law text, cases and materials. 4 ed., 2007, р. 567. Съдът обаче все още не се е произнесъл окончателно по този въпрос.

---

32 –      Вж. по-конкретно Решение от 30 април 1996 г. по дело Нидерландия/Съвет (C‑58/94, Recueil, стр. I‑2169, точка 35), Решение по дело Hautala, посочено в бележка под линия 29 по-горе (в което Съдът разглежда обжалване от страна на Съвета на решение на Първоинстанционния съд, с което се анулира решението на Съвета за отказ на достъп до доклад на работна група към Съвета във връзка с износа на оръжия), точка 22, както и Решение от 6 март 2003 г. по дело Interporc/Комисия (C‑41/00 P, Recueil, стр. I‑2125, точки 38—43).

---

33 – Посочено в бележка под линия 29 по-горе, точки 76 и 77.

---

34 –      Посочено в бележка под линия 32 по-горе.

---

35 – Решение № 94/90/ЕОВС, ЕО, Евратом на Комисията от 8 февруари 1994 г. относно публичния достъп до документите на Комисията (OВ L 46, стр. 58).

---

36 – Дело Interporc, посочено в бележка под линия 32 по-горе, точка 43; вж. също точка 80 от заключението на генералния адвокат Léger.

---

37 – Хартата не бе законово обвързваща към момента на започване на главното производство: вж. по аналогия Решение от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет (известно като „Събиране на семействата“) (C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 38). След влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Хартата придобива силата на първично право (член 6, параграф 1 ЕС).

---

38 – Вж. посоченото в бележка под линия 25 по-горе дело Promusicae, точка 63, както и точка 51 от заключението на генералния адвокат Kokott; вж. като по-скорошен пример Заключение на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Rijkeboer (C‑553/07, Сборник, стр. I‑3889, точки 18—20. Връзката между личния живот и защитата на данните е отразена и в съображения 10—12, както и в член 1, параграф 1 от Директива 95/46. В тази връзка вж. също решението на германския Bundesverfassungsgericht (Федерален конституционен съд) от 15 декември 1983 г. („Volkszählungsurteil“, 1 BvR 209, 269, 362, 420, 440, 484/83, BVerfGE 65, 1) и по-скорошното решение от 2 март 2010 г. (BvR 256, 263, 586/08, достъпни на www.bundesverfassungsgericht.de).

---

39 – Вж. Решение по дело Niemietz/Германия, 16 декември 1992 г., точки 29—31, Серия A, № 251‑B.

---

40 –      Вж. Решение по дело Colas Est и др./Франция, № 37971/97, точка 41, ЕСПЧ 2002‑III и дело Peck/Обединено кралство, № 44647/98, точка 57, ЕСПЧ 2003‑I. В собствената практика на Съда вж. Решение от 14 февруари 2008 г. по дело Varec (C‑450/06, Сборник, стр. I‑581, точка 48).

---

41 –      Вж. Решение по дело Von Hannover/Германия, № 59320/00, точка 50, ЕСПЧ 2004‑VI и цитираната там съдебна практика, както и Решение по дело Karakó/Унгария, № 39311/05, точка 21, 28 април 2009 г.

---

42 –      Вж. Решение по дело S & Marper/Обединеното кралство [GC] № 30562/04 и № 30566/04, точка 103, 4 декември 2008 г.

---

43 –      Формулировката е цитирана изцяло в точка 51 по-горе.

---

44 – Член 5 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 година относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (ОВ L 8, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 30, стр. 142) гарантира равносилна защита във връзка с осъществяваната от институциите обработка на данни.

---

45 –      Вж. анализа на Съда по дело ÖRF, посочено в бележка под линия 25 по-горе, в синхрон с установената практика на Съда в Страсбург, условията са кумулативни: вж. например Решение по дело Amann/Швейцария [GC], № 27798/95, точка 80, ЕСПЧ 2000‑II. Изключенията по член 8, параграф 2 от ЕКПЧ следва да се тълкуват ограничително и необходимостта от позоваването на тях по дадено дело трябва да се установи убедително: вж. Решение по дело Funke/Франция, 25 февруари 1993 г., точка 55, Серия A № 256‑A и посочената там съдебна практика, както и дело Buck/Германия, № 41604/98, точка 37, ЕСПЧ [2005]‑IV.

---

46 –      Посочено в бележка под линия 25 по-горе и разгледано в точка 90 по-долу.

---

47 – Дело C‑73/07, посочено в бележка под линия 26 по-горе.

---

48 –      Вж. точка 83 по-горе и точка 114 по-долу.

---

49 –      Вж. точки 126—128 по-долу.

---

50 –      Вж. съображения 13 и 14 от Регламент № 1437/2007 на Съвета и съображение 2 от Регламент № 259/2008 на Комисията. Във Финансовия регламент (чиято валидност не се оспорва) също се подчертава значението на прозрачността (съображения 3 и 12), съдържа се разпоредба Комисията да „предоставя по подходящ начин информацията за бенефициерите на средства […] при надлежно спазване на изискванията за поверителност, и по-специално за защитата на личните данни“ (член 30, параграф 3), и се въвежда изискване към държавите членки да „следят посредством съответните регламенти, приложими за отделните области, и в съответствие с член 30, параграф 3 последващото годишно публикуване на бенефициерите на средства, получени от бюджета“ (член 53б, параграф 2, буква г).

---

51 –      Намесата трябва (разбира се) да се конкретизира достатъчно точно, за да се впише в „[предвидените] в закона“ случаи (вж. по-горе), и да е пропорционална, за да бъде законосъобразна.

---

52 –      Понастоящем член 202 е заменен по същество от член 16, параграф 1 ДЕС и членове 290 и 291 от ДФЕС. Член 211 понастоящем е заменен по същество от член 17, параграф 1 ДЕС.

---

53 –      Решение от 17 декември 1970 г. по дело Köster (25/70, Recueil, стр. 1161, точка 6), Решение от 30 октомври 1975 г. по дело Rey Soda и др. (23/75, Recueil, стр. 1279, точка 11) и Решение от 27 октомври 1992 г. по дело Германия/Комисия (C‑240/90, Recueil, стр. I‑5383, точка 41).

---

54 –      Решение от 7 септември 2006 г. по дело Испания/Съвет (C‑310/04, Recueil, стр. I‑17285, точка 97). Вж. също Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др. (C‑331/88, Recueil, стр. I–4023, точка 13), Решение от 5 октомври 1994 г. по дело Crispoltoni и др. (C‑133/93, C‑300/93 и C‑362/93, Recueil, стр. I‑4863, точка 41) и Решение от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др. (C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 81), както и посочената там съдебна практика.

---

55 –      Член 253 ЕО, понастоящем член 296 ДФЕС.

---

56 –      Вж. в същия смисъл последното изречение на съображение 14 от Регламент № 1437/2007 на Съвета и посоченото в него становище на Европейския надзорен орган по защита на данните от 10 април 2007 г. (ОВ C 134, стр. 1).

---

57 – Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство (OВ L 223, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 4, том 9, стр. 224).

---

58 –      Г-н Volker Schecke подчерта, че в много случаи съществува тясна връзка между субсидията от ОСП и общия доход, получаван от едно семейно стопанство с известен брой членове за издръжка. Той твърди, като дава примери, че понякога е значително вмешателството в личния живот на получателите на средства, което може да произтече от съседи, възползващи се от такова публикуване.

---

59 –      В хода на съдебното заседание бяха дадени примери за евентуален обществен дебат, който може да се състои, и по-конкретно журналистическият дебат във Франция дали малките или големите стопанства получават помощ (Комисията се позова на статия в „Le Monde“ от 30 март 2010 г.), а гръцкото правителство спомена своята инициатива за насърчаване на обществен дебат преди планираното преструктуриране на ОСП през 2013 г. Примерите сами по себе си обаче не дефинират дебат.

---

60 –      Наистина в Регламент № 1290/2005 на Съвета се предвиждат контролни механизми за борба с измамите и предотвратяване на нередностите: вж. например член 9 и членове 30—37.

---

61 –      От външни доказателства личи, че признаването на тази цел е следствие от голяма инициатива на разследващи журналисти в няколко държави членки, целяща да установи дали някои големи получатели на средства по ОСП са заможни земевладелци или големи аграрни дружества, вместо малки стопанства. Вж. статията „So that’s where the 100 billion went“ в „The Guardian“ от 22 януари 2007 г. (понеделник).

---

62 –      Вж. Решение от 2 август 1984 г. на ЕСПЧ по дело Malone/Обединено кралство, Серия A № 82, точки 67 и 68.

---

63 –      Вж. „Наръчник за изискванията за уведомяване“, приет от създадената съгласно член 29 от Директива 95/46 работна група, който съдържа основната информация относно системата за уведомяване във всяка държава членка.

---

64 –      Член 21, параграф 2 изисква държавите членки да предвидят, че регистър със съобщените операции по обработката в съответствие с член 18 се поддържа от надзорния орган.

---

65 –      „[Общото] описание, което позволява изготвянето на предварителна оценка на целесъобразността на мерките, предприети съгласно член 17, за осигуряване надеждността на обработването“, посочено в член 19, параграф 1, буква е), е единственият елемент, който не се пренася в регистъра.

---

66 –      Вж. съответно началото на член 19, параграф 1 и член 21, параграф 2, второ изречение.

---

67 –      Операциите по обработка са определени в член 2, буква б) от Директива 95/46 като „всяка операция или набор от операции […], прилагани към личните данни, като […] разкриване чрез предаване, разпространяване или друга форма на предоставяне на данните […]“.

---

68 –      „Ползватели“ са определени в член 2 от Директива 2006/24: вж. бележка под линия 9 по-горе.

---

69 –      Вж. например Решение от 5 октомври 2000 г. по дело Германия/Парламент и Съвет (C‑376/98, Recueil, стр. I‑8419).

---

70 –      Вж. например Решение от 21 януари 2003 г. по дело Комисия/Парламент и Съвет (C‑378/00, Recueil, стр. I‑937, точка 34).

---

71 –      Член 230 ЕО.

---

72 –      Решение от 16 юни 1981 г. по дело Salonia (126/80, Recueil, стр. 1563), Решение от 10 септември 2009 г. по дело Eurawasser (C‑206/08, все още непубликувано в Сборника, точки 33 и 34) и Решение от 19 ноември 2009 г. по дело Filipiak (C‑314/08, все още непубликувано в Сборника, точки 40—42).

---

73 –      Член 7, буква д) разрешава „[обработването, което] е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес или при упражняване на официалните правомощия“. Освен това посочените в член 7, букви б)—е) случаи са с равна тежест, както помежду си, така и спрямо посоченото в член 7, буква а) положение (недвусмислено съгласие, дадено от съответното физическо лице). Затова е доста трудно да се предположи как член 7, буква д) би могъл да не допуска обработката, освен ако не са изпълнени условията по член 7, буква а).