Жалба, подадена на 18 декември 2008 г. от SGL Carbon AG срещу решението на Първоинстанционния съд (пети състав), постановено на 8 октомври 2008 г. по дело T-68/04, SGL Carbon AG/Комисия на Европейските общности

(Дело C-564/08 P)

(2009/C 69/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: SGL Carbon AG (представители: M. Klusmann и K. Beckmann, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Предмет на настоящата жалба е решението на Първоинстанционния съд, с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя срещу Решение 2004/420/ЕО на Комисията от 3 декември 2003 година във връзка с картел на пазара на продукти на основата на въглерод и графит с приложение в електричеството и механиката.

Жалбоподателят основава жалбата си на две правни основания, изведени съответно от нарушение на общностното право от Първоинстанционния съд и от процесуално нарушение.

С първото си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е взел предвид изложения от него довод в първоинстанционното производство относно погрешното включване на собствения оборот в пазарните обеми, използвани за определяне на началния размер на глобите. От друга страна, той оспорва непропорционалния характер от правна страна на началния размер, който му е бил наложен, като се позовава на нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на принципа на пропорционалност, както и на нарушение на член 253 ЕО.

С второто си правно основание жалбоподателят изтъква грешка в преценката при определянето спрямо него на началния размер на глобата, която надхвърля обхвата на правото на преценка на Първоинстанционния съд. По този начин Първоинстанционният съд също нарушил принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност. Последният се отклонил от собствената си съдебна практика в ущърб на жалбоподателя, без да изложи правни мотиви във връзка с въпроса за допустимото определяне като фиксирана сума на глобите в зависимост от категориите пазарни дялове. Докато в предходни сходни решения във всеки случай Първоинстанционният съд счел за подходящи категориите пазарни дялове или „траншове“ в максимален размер от 5 %, в настоящия случай той се основал на категории пазарни дялове в размер от 10 %, което поставяло жалбоподателя в значително по-неблагоприятно положение в качеството му на предприятие, намиращо се на най-ниското ниво от своята категория.