Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело C‑158/06

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от College van Beroep voor het bedrijfsleven (Нидерландия) с акт от 16 март 2006 г., постъпил в Съда на 23 март 2006 г., в рамките на производство по дело

Stichting ROM-projecten

срещу

Staatssecretaris van Economische Zaken,

СЪДЪТ (първи състав),

състоящ се от: г‑н R. M. Schintgen, председател на пети състав, изпълняващ функциите на председател на първи състав, г‑н A. Tizzano, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič (докладчик) и г‑н E. Levits, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 февруари 2007 г.,

като има предвид писмените становища, представени:

– за Stichting ROM-projecten, от адв. J. Roeleveld, advocaat,

– за нидерландското правителство, от г‑жа C. ten Dam, в качеството на представител,

– за Комисията на Европейските общности, от г‑н L. Flynn и г‑н A. Weimar, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 29 март 2007 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6 от Решение C(95) 1753 на Комисията от 16 октомври 1995 г. относно отпускане на помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и от Европейския социален фонд (ЕСФ) за оперативна програма в рамките на инициативата на Общността за МСП [малки и средни предприятия] в полза на зоните от Нидерландия, които отговарят на критериите по цели 1 и 2 (наричано по-нататък „решението за отпускане“), и на член 249 ЕО.

2. Запитването е отправено в рамките на спор между учредената по нидерландското право фондация Stichting ROM-projecten (наричана по-нататък „ROM-projecten“) и Staatssecretaris van Economische Zaken (държавен секретар по икономическите въпроси, наричан по-нататък „държавният секретар“) относно отмяната и искането за връщане на финансова помощ, отпусната в рамките на инициативата на Общността в полза на малките и средните предприятия.

Правна уредба

3. На 1 юли 1994 г. Комисията на Европейските общности публикува съобщението до държавите-членки за определяне на насоки за оперативни програми или за глобални субсидии, които държавите-членки са приканени да предложат в рамките на инициативата на Общността относно приспособяването на малките и средните предприятия към единния пазар (ОВ C 180, стр. 10).

4. В решението за отпускане се посочва:

„ Член 1

Одобрява се оперативна програма МСП Нидерландия, приета за периода от 30 ноември 1994 г. до 31 декември 1999 г. и описана в приложенията, която съдържа съгласуван набор от многогодишни мерки в рамките на инициативата на Общността за МСП в полза на зоните в Нидерландия, които отговарят на критериите по цели 1 и 2.

[…]

Член 6

Помощта от Общността се отнася до разходите, свързани с обхванати от тази програма операции, за които са били предприети обвързващи правни действия в съответната държава-членка и за които необходимите финансови средства са били конкретно разпределени най-късно до 31 декември 1999 г. Крайният срок за отчитане на разходите за тези дейности е 31 декември 2001 г.

[…]

Член 9

Адресат на настоящото решение е Кралство Нидерландия.“ [неофициален превод]

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

5. С писмо от 31 август 1999 г. ROM-projecten отправя до държавния секретар искане за отпускане на субсидия в рамките на оперативната програма МСП Нидерландия по проект „Kenniskaart Medische Technologie en Life Sciences“ (карта на познанията по медицински технологии и природни науки).

6. С решение от 29 декември 1999 г. държавният секретар отпуска на ROM-projecten субсидия в рамките на споменатата програма с максимален размер 200 000 NLG. Наред с другите условия е предвидено, че този проект трябва да бъде осъществен до 31 декември 2000 г. и че няма да се покриват разходите, направени преди 1 януари 2000 г. и след 31 декември същата година.

7. По молба на ROM-projecten държавният секретар ѝ изплаща аванс от 80 000 NLG през 2000 г., както и през 2001 г.

8. С решение от 11 юли 2002 г. държавният секретар посочва на ROM-projecten, че не е спазила условието, предвидено в член 6 от решението за отпускане, според което задълженията трябва да бъдат поети от бенефициера на субсидията най-късно до 31 декември 1999 г. (наричано по-нататък „условието за срок“). Държавният секретар поставя на Комисията въпрос дали трябва да определи нулева субсидия на това основание, на което нейните служби неофициално дават отрицателен отговор. В очакване на официално потвърждение на позицията на Комисията държавният секретар определя субсидията на 69 788 NLG, като си запазва правото да я промени. Той също така поканва ROM-projecten да върне сумата 90 212 NLG.

9. С решение от 27 февруари 2003 г. държавният секретар определя нулева субсидия и поканва ROM-projecten да върне и сумата 69 788 NLG, по съображения че според Комисията бенефициерът на субсидията е трябвало да поеме задълженията най-късно до 31 декември 1999 г.

10. С решение от 26 май 2003 г. държавният секретар отхвърля възражението, подадено срещу решенията от 11 юли 2002 г. и 27 февруари 2003 г.

11. С решение от 23 януари 2004 г. Rechtbank te Roermond отменя решението от 26 май 2003 г. Той дава задължителни указания на държавния секретар да вземе ново решение по възражението, с което е сезиран.

12. С решение от 16 август 2004 г. държавният секретар определя нулева субсидия и изисква връщането на 72 604,84 EUR, като се мотивира с това, че ROM-projecten не е спазила условието за срок.

13. Сезиран с подадена от ROM-projecten жалба срещу това решение, College van Beroep voor het bedrijfsleven се пита дали държавният секретар може да противопостави на ROM-projecten факта, че не е спазила това условие. В това отношение той изтъква, че по нидерландското право такова условие може да се противопостави на бенефициер на субсидия само ако той е бил предварително уведомен за него. Това правило произтичало както от принципа на правната сигурност, така и от нидерландското законодателство. Впрочем в случая споменатото условие не е посочено нито във взетото от Държавния секретар решение от 29 декември 1999 г., нито в приложените към него условия. То не е видно също така и от заявлението за субсидия и от указанията, които го придружават.

14. Това навежда юрисдикцията, отправила запитването, на извода, че ако се има предвид само нидерландското право, условието за срок не може да се противопостави на ROM-projecten. Тя се пита обаче дали това условие може да се противопостави на ROM-projecten по силата на общностното право.

15. При тези обстоятелства College van Beroep voor het bedrijfsleven решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Представлява ли член 6 от решението [за отпускане] безусловна и достатъчно ясна разпоредба, която може да се приложи пряко в националния правен ред?

2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 249 ЕО да се тълкува в смисъл, че член 6 от посоченото по-горе решение пряко задължава правния субект, който е краен бенефициер, да предприеме правни действия, които го обвързват, и конкретно да разпредели необходимите финансови средства най-късно до 31 декември 1999 г.?

3) При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Разгледано в светлината на принципите на общностното право, [задължението на държавите-членки да вземат необходимите мерки за възстановяване на загубените вследствие на нередности парични средства] оставя ли на държавите-членки свобода на преценка, позволяваща им да се откажат от възстановяване на субсидия при нарушение на дадена разпоредба, ако бенефициерът не е знаел за тази разпоредба и не може да носи отговорност за това незнание?“

По преюдициалните въпроси

Предварителни бележки

16. В рамките на въведеното с член 234 ЕО производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда, той трябва да даде на препращащия съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (Решение от 23 март 2006 г. по дело FCE Bank, C‑210/04, Recueil, стр. I‑2803, точка 21 и цитираната съдебна практика).

17. В дадения случай препращащата юрисдикция поставя своя трети въпрос при условията на евентуалност — ако първият и вторият въпрос са разгледани предварително и отговорите на тях са утвърдителни.

18. Трябва да се посочи, че третият въпрос може също да се разгледа самостоятелно и че ако му се отговори утвърдително, първият и вторият въпрос ще се обезсмислят. Всъщност ако се приеме, че условията за отпускане на помощта, включително условието за срок, при всички случаи не могат да се противопоставят на крайния бенефициер, поради това че не са му съобщени, не се налага да се обсъжда дали условието за срок е безусловно, достатъчно ясно и дали може да създаде преки задължения за посочения бенефициер.

19. Ето защо е уместно третият въпрос да се разгледа на първо място и да се преформулира, както следва:

„Допуска ли общностното право прилагане на принципа на правната сигурност, с цел да се изключи връщането на недължимо платени суми от крайния бенефициер на финансова помощ, предоставена от Общността на държава-членка, ако условията за нейното отпускане са посочени в решението за отпускане, но не са нито публикувани, нито съобщени от тази държава-членка на крайния бенефициер на помощта?“

По третия въпрос

Становища, представени пред Съда

20. ROM-projecten поддържа, че член 6 от решението за отпускане не ѝ е бил известен и че не може да ѝ се търси отговорност за това незнание. Следователно принципът на защита на оправданите правни очаквания и принципът на правната сигурност представлявали пречка за връщането на финансовата помощ, която тя е получила. Всъщност общностното право допускало прилагането на споменатите принципи, за да се изключи такова връщане, при условие че се вземат предвид интер есите на Общността и се установи, че бенефициерът е добросъвестен.

21. Нидерландското правителство подчертава, че общностното право трябва да е известно на правните субекти и че прилагането му трябва да е предвидимо за последните. Така то стига до извода, че условието за срок не може да се противопостави на ROM-projecten, тъй като тя не е била уведомена за него.

22. Комисията също счита, че условието за срок не може да се противопостави на ROM-projecten. Тъй като препращащата юрисдикция е установила, че това условие не е било доведено до знанието на ROM-projecten и че тя не може да носи отговорност за това незнание, то принципът на правната сигурност не допускал това условие да се противопоставя на ROM-projecten.

Отговор на Съда

23. От практиката на Съда произтича, че при липса на уредба в общностното право споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на общностни разпоредби, трябва да се разрешават от националните юрисдикции, като се прилага съответното национално право при спазване на ограниченията, наложени от общностното право, в смисъл че предвидените в националното право условия не могат да направят възстановяването на недължимо платените помощи практически невъзможно или прекомерно трудно и че националното законодателство не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на вътрешноправни спорове от един и същи вид (Решение от 21 септември 1983 г. по дело Deutsche Milchkontor и др., 205/82—215/82, Recueil, стр. 2633, точка 19, Решение от 12 май 1998 г. по дело Steff-Houlberg Export и др., C‑366/95, Recueil, стр. I‑2661, точка 15 и Решение от 19 септември 2002 г. по дело Huber, C‑336/00, Recueil, стр. I‑7699, точка 55).

24. Така не може да се приеме, че националното право, уреждащо оттеглянето на административни актове и връщането на парични суми, недължимо платени от публичноправните административни органи, противоречи на общностното право, ако едновременно с принципа на законност отчита и принципа на правната сигурност, тъй като последният е част от общностния правен ред (Решение по дело Deutsche Milchkontor и др., посочено по-горе, точка 30, Решение от 9 октомври 2001 г. по дело Flemmer и др., от C‑80/99 до C‑82/99, Recueil, стр. I‑7211, точка 60 и Решение по дело Huber, посочено по-горе, точка 56).

25. В частност този принцип на правната сигурност изисква общностната правна уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с точния обхват на задълженията, които тя им налага (Решение от 1 октомври 1998 г. по дело Обединено кралство/Комисия, C‑209/96, Recueil, стр. I‑5655, точка 35, Решение от 20 май 2003 г. по дело Consorzio del Prosciutto di Parma и Salumificio S. Rita, C‑108/01, Recueil, стр. I‑5121, точка 89 и Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др., C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609, точка 72). Всъщност правните субекти трябва да имат възможност да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях (Решение от 13 февруари 1996 г. по дело Van Es Douane Agenten, C‑143/93, Recueil, стр. I‑431, точка 27 и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun, C‑248/04, Recueil, стр. I‑10211, точка 79).

26. Това повелително изискване на правната сигурност се налага с особена строгост, когато правната уредба може да породи финансови последици (Решение от 16 март 2006 г. по дело Emsland-Stärke, C‑94/05, Recueil, стр. I‑2619, точка 43 и Решение по дело Koninklijke Coöperatie Cosun, посочено по-горе, точка 79).

27. В дадения случай, на първо място, както следва от член 9 от решението за отпускане, Кралство Нидерландия е единственият негов адресат. Впрочем независимо че решението не е било публикувано и поради това е било известно само на нидерландските власти, те не са съобщили на ROM-projecten посочените в него условия за отпускане.

28. Освен това като предоставя на ROM-projecten субсидия в рамките на решението за отпускане на 29 декември 1999 г., а именно само два дни преди изтичане на определения в член 6 от това решение срок, без ROM-projecten да е уведомена за този срок, държавният секретар е създал положение, което почти задължително води до неспазване на условията за отпускане.

29. Налага се изводът, че при такива обстоятелства крайният бенефициер на финансовата помощ, предоставена от Общността, не е в състояние да се запознае по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действа съобразно с тях.

30. Както изтъкват ROM-projecten, нидерландското правителство и Комисията, в такова положение, характеризиращо се с незнание на крайния бенефициер на посочените в решението за отпускане условия, принципът на правната сигурност не допуска тези условия да му се противопоставят.

31. Въпреки това бенефициерът може да оспорва отмяната и връщането на отпуснатата финансова помощ единствено при условие че е бил добросъвестен по отношение на правомерността на използването ѝ. Националната юрисдикция следва да проучи дали това условие е изпълнено (вж. в този смисъл Решение от 16 юли 1998 г. по дело Oelmühle и Schmidt Söhne, C‑298/96, Recueil, стр. I‑4767, точка 29 и Решение по дело Huber, посочено по-горе, точка 58).

32. Накрая следва да се напомни, че когато принципът на правната сигурност не допуска бенефициерът на предоставена от Общността финансова помощ да бъде задължен да я върне, все пак трябва да се вземе предвид интересът на Общността от възстановяването на тази помощ (Решение по дело Huber, посочено по-горе, точка 57).

33. В положение като описаното в главното производство, при което бенефициерът не връща помощта поради допусната от националните власти небрежност, от принципа на сътрудничество, посочен в член 10 ЕО, следва, че с оглед на ефективното упражняване на правото на Общността да получи връщане на отпуснатата помощ съответната държава-членка може да носи финансова отговорност за невъзстановените суми.

34. С оглед на всичко изложено по-горе, на третия въпрос следва да се отговори, че когато условията за отпускане на финансова помощ, предоставена от Общността на държава-членка, са изложени в решението за отпускане, но не са били нито публикувани, нито съобщени от тази държава-членка на крайния бенефициер на помощта, общностното право допуска прилагането на принципа на правната сигурност, за да се изключи връщането от този бенефициер на недължимо платени суми, ако се установи, че той е бил добросъвестен. В такъв случай, с оглед на ефективното упражняване на правото на Общността да получи връщане на отпуснатата помощ, съответната държава-членка може да носи финансова отговорност за невъзстановените суми.

По първия и втория въпрос

35. Като се има предвид отговорът, даден на третия въпрос, не следва да се отговаря на въпроса дали условието за срок е безусловно и достатъчно ясно, за да се приложи пряко в националния правен ред, нито на въпроса дали това условие може пряко да породи задължения за крайния бенефициер на финансовата помощ.

По съдебните разноски

36. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване

Диспозитив

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Когато условията за отпускане на финансова помощ, предоставена от Общността на държава-членка, са изложени в решението за отпускане, но не са били нито публикувани, нито съобщени от тази държава-членка на крайния бенефициер на помощта, общностното право допуска прилагането на принципа на правната сигурност, за да се изключи връщането от този бенефициер на недължимо платени суми, ако се установи, че той е бил добросъвестен. В такъв случай, с оглед на ефективното упражняване на правото на Общността да получи връщане на отпуснатата помощ, съответната държава-членка може да носи финансова отговорност за невъзстановените суми.