ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 13.5.2025
COM(2025) 245 final
2025/0117(NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 18-ото заседание на Комитета на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, във връзка с приемането на препоръки и заключения, адресирани към десет държави — страни по Конвенцията, относно изпълнението от тяхна страна на тази Конвенция по отношение на въпросите, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.Предмет на предложението
Настоящото предложение се отнася до решението за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 18-ото заседание на Комитета на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Истанбулската конвенция“ или „Конвенцията“) от 5—6 юни 2025 г. във връзка с предвиденото приемане на осем проекта на препоръки и два проекта за заключения, адресирани до 10 страни относно прилагането от тяхна страна на Конвенцията.
2.Контекст на предложението
2.1.Истанбулската конвенция
С Истанбулската конвенция се установява всеобхватен и хармонизиран набор от правила за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие в Европа и извън нея. Конвенцията влезе в сила на 1 август 2014 г.
ЕС подписа Конвенцията през юни 2017 г. и приключи процедурата по присъединяване с депозирането на 28 юни 2023 г. на два инструмента за утвърждаване, с което задейства влизането в сила на Конвенцията за ЕС на 1 октомври 2023 г. ЕС се присъедини към Конвенцията по отношение на въпросите, попадащи в неговата изключителна компетентност, а именно въпросите, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза, и въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане. Всички държави — членки на ЕС, са подписали Конвенцията, а 22 от тях са я ратифицирали.
2.2.Комитетът на страните
Комитетът на страните се състои от представителите на страните по Конвенцията. Страните трябва да се стремят да номинират като свои представители експерти от възможно най-висок ранг в областта на превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие. Задачите, възложени на Комитета на страните, са изброени в член 1 неговия процедурен правилник. На 1 октомври 2023 г. ЕС стана страна по Истанбулската конвенция и съответно член на Комитета на страните (член 67, параграф 1 от Конвенцията).
2.3.Механизмът за мониторинг по Истанбулската конвенция
С Конвенцията се създава специален механизъм за мониторинг, за да се гарантира ефективното прилагане на нейните разпоредби от страните по нея. Целта е да се оцени начинът, по който Конвенцията се прилага на практика, и да се предоставят насоки на страните. Механизмът за мониторинг се състои от два отделни, но взаимодействащи си органа: независим експертен орган — Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO); и Комитета на страните.
GREVIO е независима експертна група, натоварена със задачата да наблюдава прилагането на Истанбулската конвенция за всяка отделна държава в съответствие с член 66, параграф 1 от Конвенцията. Процедурата за мониторинг е изложена в член 68 от Конвенцията. В съответствие с член 68, параграф 1 от Конвенцията новите страни по нея са длъжни да представят доклад въз основа на въпросник, изготвен от GREVIO, в който се описват подробно законодателните и другите мерки, предприети с цел привеждане в действие на Конвенцията. GREVIO изготвя доклад относно мерките, предприети от съответната страна за прилагане на Конвенцията, и предлага начини, по които страната може да се справи с констатираните проблеми.
Въз основа на докладите на GREVIO и в съответствие с член 68, параграф 12 от Конвенцията Комитетът на страните може да приеме препоръки, адресирани до съответната страна, относно прилагането на Конвенцията и да определи дата, на която страната да представи отговор относно изпълнението на препоръките. Въз основа на тази разпоредба Комитетът на страните приема препоръки към страните, в които се прави разграничение между действия, които трябва да бъдат предприети възможно най-скоро, с изискване страната да докладва в срок от три години, и действия, които, макар и важни, могат да бъдат предприети на по-късен етап. След изтичането на тригодишния период страната трябва да докладва на Комитета на страните за напредъка, постигнат при изпълнението на препоръките, адресирани до нея. Въз основа на тази информация, както и на всяка получена допълнителна информация, секретариатът на Комитета изготвя заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на всяка от подложените на преглед страни, които се приемат от Комитета на страните.
Тъй като процедурата за базова оценка е приключила за почти всички страни, в края на 2022 г. GREVIO взе решение да пристъпи към следващия етап от оценката. Съгласно член 68, параграф 3 от Конвенцията процедурите за оценка на GREVIO след базовата оценка се разделят на кръгове (наричани по-нататък „кръгове за тематична оценка“). Първият кръг за тематична оценка е озаглавен „Изграждане на доверие чрез осигуряване на подкрепа, закрила и правосъдие“, който се провежда през периода 2023—2031 г. Базовата оценка обхвана около 60 члена от Истанбулската конвенция, а новата процедура за тематична оценка засяга 20 члена, а именно членове 3, 7, 8, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 20, 22, 25, 31, 48, 49, 50, 51, 52, 53 и 56. С тези членове се определят стандарти за правоприлагащите органи, субектите в областта на наказателното правосъдие, предоставянето на общи и специализирани услуги за подкрепа на жертвите, както и общ подход, съобразен с нуждите на жертвите. Целта е да се осигури по-задълбочена оценка на тези области, като вниманието се съсредоточи върху постигнатия напредък по всеки член.
В своето становище 1/19 (Истанбулска конвенция) от 6 октомври 2021 г., (EU:C:2021:832, т. 305), Съдът на ЕС потвърди, че значителна част от задълженията по Конвенцията по същество обвързват Съюза по отношение на служителите в неговата администрация и по отношение на гражданите, посещаващи помещенията и сградите на неговите институции, агенции и органи. Що се отнася до 20-те конкретни разпоредби, обхванати от първия кръг за тематична оценка, Съдът потвърди, че 17 от тези разпоредби се прилагат и по отношение на Съюза и неговата собствена публична администрация, а именно всички горепосочени разпоредби без членове 3, 31 и 48 от Конвенцията. Същевременно обхватът на задълженията на Съюза следва да се тълкува, като се имат предвид неговите специфичен характер и правомощия. По-специално, тъй като публичната администрация на Съюза не разполага с правомощия за правоприлагане, препоръките по отношение на правоприлагането, като например издаването на незабавни заповеди за забрана, следва да се тълкуват като изискване да се гарантира безопасността на жертвата, доколкото правомощията го позволяват, например като се отказва достъп на предполагаемите извършители до помещенията на институциите.
На последното си заседание през декември 2024 г. Комитетът на страните прие решение относно препоръките, които трябва да бъдат приети от Комитета на страните във връзка с докладите на GREVIO, приети като част от първия кръг на тематична оценка [IC-CP(2024)10 rev].
Досега практиката на Комитета на страните беше да приема препоръки и заключения въз основа на консенсус по време на заседанията си, които се провеждат по исканена една трета от страните, на председателя на Комитета на страните или на Генералния секретар на Съвета на Европа обикновено два пъти в годината.
2.4.Предвидените актове на Комитета на страните
На 5—6 юни 2025 г., по време на 18-ото му заседание, се предвижда Комитетът на страните да приеме следните осем проекта на препоръки въз основа на първия кръг на тематична оценка, както и три заключения („предвидените актове“ или „проектите на препоръки и заключения“):
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Албания [IC-CP(2025)2-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Австрия [IC-CP(2025)3-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Дания [IC-CP(2025)4-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Финландия [IC-CP(2025)5-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Монако [IC-CP(2025)6-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Черна Гора [IC-CP(2025)7-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Испания [IC-CP(2025)8-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Швеция [IC-CP(2025)9-prov];
–Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Сан Марино, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)10-prov]; и
–Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Словения, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)11-prov].
3.Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза
Предвидените актове са адресирани до 10 страни по Конвенцията и включват препоръки (въз основа на първата процедура за тематична оценка) относно мерките, които да бъдат предприети за прилагане на Истанбулската конвенция, както и заключения относно изпълнението от страните на предишни препоръки. Актовете се отнасят до прилагането на разпоредбите на Конвенцията от съответните институции и публичната администрация. Съюзът стана страна по Конвенцията, доколкото тя се прилага за неговите институции и публична администрация, и има изключителна компетентност да приема задълженията, установени в Конвенцията, по отношение на собствените си институции и публична администрация, в рамките на член 336 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Поради това е целесъобразно да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета на страните по отношение на институциите и публичната администрация на Съюза, тъй като предвидените актове могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, като повлияят върху тълкуването на съответните разпоредби на Конвенцията в бъдеще.
Проектите на препоръки и заключения по въпроси от компетентността на Съюза по отношение на собствените му институции и публична администрация са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза. Поради това се предлага Съюзът да не повдига възражения срещу приемането на проектите на препоръки и заключения на 18-ото заседание на Комитета на страните.
4.Правно основание
4.1.Процесуалноправно основание
4.1.1.Принципи
В член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.
Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба“.
4.1.2.Приложение в конкретния случай
Комитетът на страните е орган, създаден с Истанбулската конвенция. Предвидените актове, които Комитетът на страните е призован да приеме, представляват актове с правно действие. Предвидените актове могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, тъй като могат да засегнат тълкуването на съответните разпоредби на Истанбулската конвенция в бъдеще. Поради това процесуалноправното основание за предложеното решение е член 218, параграф 9 от ДФЕС.
4.2.Материалноправно основание
4.2.1.Принципи
Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на предвидения акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза. Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от тези цели или части може да се определи като основна, а другата — само като акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част.
По отношение на предвиден акт, който преследва едновременно няколко цели или се състои от няколко части, които са неразривно свързани, без никоя от тях да е акцесорна по отношение на другите, материалноправното основание за решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС ще трябва, по изключение, да включва съответните различни правни основания.
4.2.2.Приложение в конкретния случай
Що се отнася до материалноправното основание, ЕС се присъедини към Истанбулската конвенция по отношение на въпросите, попадащи в неговата изключителна компетентност, а именно въпросите, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза, и въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане. Присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция беше разделено в две отделни решения на Съвета, за да се вземе предвид специалната позиция на Дания и Ирландия по отношение на дял V от ДФЕС. Следователно решението за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета на страните, също трябва да бъде разделено на две решения, когато съответните препоръки или заключения се отнасят и до двата въпроса. Предложеното решение се отнася до въпроси, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза. Поради това материалноправното основание за настоящото решение е член 336 от ДФЕС.
4.3.Заключение
Правното основание за предложеното решение следва да бъде член 336 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от ДФЕС.
2025/0117 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 18-ото заседание на Комитета на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, във връзка с приемането на препоръки и заключения, адресирани към десет държави — страни по Конвенцията, относно изпълнението от тяхна страна на тази Конвенция по отношение на въпросите, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 336 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията“) беше сключена от Съюза с Решение (ЕС) 2023/1075 на Съвета по отношение на институциите и публичната администрация на Съюза, и с Решение (ЕС) 2023/1076 на Съвета по отношение на въпросите, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, правото на убежище и забраната за връщане, доколкото те попадат в обхвата на изключителната компетентност на Съюза, и влезе в сила за Съюза на 1 октомври 2023 г.
(2)Съгласно член 66, параграф 1 от Конвенцията Експертната група за действие срещу насилието над жени и домашното насилие (GREVIO) следи за изпълнението на Конвенцията от страните по нея. Съгласно член 68, параграф 11 от Конвенцията GREVIO трябва да приеме доклад и заключения относно мерките, предприети от съответната страна за изпълнение на разпоредбите на Конвенцията.
(3)Комитетът на страните по Конвенцията може да приема препоръки, адресирани до съответната страна в съответствие с член 68, параграф 12 от Конвенцията. Препоръките се базират на доклада на GREVIO и в тях се прави разграничение между мерките, които според Комитета на страните следва да бъдат предприети възможно най-скоро от съответната страна по Конвенцията, с изискване тази страна да му докладва в срок от три години, и мерките, които, макар и важни, могат да бъдат предприети на по-късен етап. След изтичането на тригодишния срок страната трябва да докладва на Комитета на страните за предприетите мерки в 10 конкретни области от Конвенцията. Въз основа на тази информация и на всяка получена допълнителна информация, Комитетът на страните приема заключения относно изпълнението на препоръките, изготвени от секретариата на Комитета.
(4)Съгласно член 68, параграф 3 от Конвенцията процедурите за оценка след първоначалната базова оценка на GREVIO се разделят на кръгове („тематични кръгове на оценка“). Първият тематичен кръг на оценка е озаглавен „Изграждане на доверие чрез осигуряване на подкрепа, закрила и правосъдие“ и се отнася до 20 конкретни члена от Конвенцията, а именно членове 3, 7, 8, 11, 12, 14, 15, 16, 18, 20, 22, 25, 31, 48, 49, 50, 51, 52, 53 и 56. На последното си заседание на 17 декември 2024 г. Комитетът на страните прие решение относно препоръките, които трябва да бъдат приети от Комитета на страните във връзка с докладите на GREVIO, приети като част от първия кръг за тематична оценка [IC-CP(2024)10 rev].
(5)Очаква се по време на 18-ото си заседание на 5 и 6 юни 2025 г. Комитетът на страните да приеме осем проекта на препоръки въз основа на първия кръг за тематична оценка, озаглавен „Изграждане на доверие чрез осигуряване на подкрепа, закрила и правосъдие“, и два проекта за заключения относно прилагането на Конвенцията от 10 от страните по нея („проектите на препоръки и заключения“):
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Албания [IC-CP(2025)2-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Австрия [IC-CP(2025)3-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Дания [IC-CP(2025)4-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Финландия [IC-CP(2025)5-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Монако [IC-CP(2025)6-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Черна Гора [IC-CP(2025)7-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Испания [IC-CP(2025)8-prov];
–Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Швеция [IC-CP(2025)9-prov];
–Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Сан Марино, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)10-prov]; и
–Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Словения, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)11-prov].
(6)Съюзът има изключителна компетентност да приема задълженията, установени в Конвенцията, по отношение на собствените си институции и публична администрация, в рамките на член 336 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В своето Становище 1/19 (Истанбулска конвенция) от 6 октомври 2021 г. (EU:C:2021:832, т. 305), Съдът на ЕС утвърди, че значителна част от задълженията по Конвенцията, свързани с приемането на превантивни мерки и мерки за защита, по същество обвързват Съюза по отношение на служителите в неговата администрация и по отношение на гражданите, посещаващи помещенията и сградите на неговите институции, агенции и органи. Освен това в точка 307 от същото становище Съдът подчерта, че Съюзът не следва да се ограничава до установяването на минимални изисквания или подкрепящи мерки, а следва сам да гарантира цялостното спазване на тези задължения. Същевременно обхватът на задълженията на Съюза следва да се тълкува, като се имат предвид неговите специфичен характер и правомощия. По-специално, тъй като публичната администрация на Съюза не разполага с правомощия за правоприлагане, препоръките по отношение на правоприлагането, като например издаването на незабавни заповеди за забрана, следва да се тълкуват като изискване да се гарантира безопасността на жертвата, доколкото правомощията го позволяват, например като се отказва достъп на предполагаемите извършители до помещенията на институциите.
(7)Проектите на препоръки и заключения се отнасят до изпълнението на разпоредбите на Конвенцията, които се прилагат и за Съюза по отношение на неговите институции и публична администрация. Поради това е целесъобразно да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Комитета на страните по отношение на въпросите, свързани с институциите и публичната администрация на Съюза, тъй като предвидените актове могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза, като повлияят върху тълкуването на съответните разпоредби на Конвенцията в бъдеще.
(8)Що се отнася до Албания, проектът на препоръки за прилагането на Конвенцията включва необходимостта да се гарантира, че съответните политики и мерки за предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени са подкрепени с достатъчно и устойчиво финансиране, включително чрез прозрачни процедури за осигуряване на финансиране за организации, работещи в областта на правата на жените (член 8 от Конвенцията); да се насърчават кампании или програми за повишаване на осведомеността и да се оценява редовно тяхното въздействие (член 12 от Конвенцията); да се предприемат мерки за повишаване на ефективността на обучението, включително с оглед на текучеството на персонала (член 15 от Конвенцията); да се разширят съществуващите програми за извършителите и да се въведат програми, насочени специално към извършителите на сексуално насилие (член 16 от Конвенцията); да се увеличат финансирането и броя на наличните услуги за жените жертви, особено за жените със специални нужди (член 20 от Конвенцията); да се гарантира, че жертвите имат достъп до всеобхватни здравни услуги (член 20 от Конвенцията); да се гарантира, че горещите телефонни линии получават финансиране (член 22 от Конвенцията); да се гарантира, че всички жертви на сексуално насилие имат достъп до безплатен съдебномедицински преглед (член 25 от Конвенцията); да се предприемат мерки за подобряване на подаването на сигнали от жени жертви и да се осигури ориентиран към жертвите и чувствителен към аспектите на пола отговор в такива случаи (членове 49 и 50); да се гарантира, че се прилагат процедури за оценка и управление на риска в случаи, свързани с всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията(член 51 от Конвенцията); да се използват по-ефективно незабавните заповеди за забрана (член 52 от Конвенцията); да се гарантира, че заповедите за защита са налични и достъпни за всички жертви (член 53 от Конвенцията), както и да се оцени прилагането на мерките за закрила и да се гарантира, че те са в съответствие с Конвенцията (член 56 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Албания.
(9)Що се отнася до Австрия, проектът на препоръки за прилагането на Конвенцията включва необходимостта от разработване на дългосрочен и всеобхватен план за действие/стратегически политически документ относно всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията (член 7 от Конвенцията); събиране на дезагрегирани данни за броя на жените и момичетата, които се свързват със социалните служби, за да потърсят помощ във връзка с преживяно от тях насилие срещу жени (член 11 от Конвенцията); информиране на жертвите за наличието на услуги за подкрепа (член 12 от Конвенцията); наблюдение на начина, по който учебните материали подхождат към въпроси, свързани с домашното насилие и насилието над жени (член 14 от Конвенцията); осигуряване на обучение за персонала в областта на общите услуги за подкрепа (член 15 от Конвенцията); гарантиране, че жертвите имат достъп до устойчиво настаняване на достъпни цени и издаване на съдебномедицински доклади, документиращи нараняванията (член 20 от Конвенцията); гарантиране, че има достатъчно места в подслоните (член 22 от Конвенцията); създаване на допълнителни центрове за жертви на сексуално насилие в цялата страна с квалифицирани специалисти, които предоставят подкрепа и третиране в съответствие с Конвенцията, и междувременно гарантират, че съществуващите медицински служби предлагат подходяща подкрепа на жертвите (член 25 от Конвенцията); гарантиране, че санкциите са съизмерими с тежестта на престъплението във всички случаи, свързани с форми на насилие срещу жени, обхванати от Конвенцията (членове 49 и 50), и гарантиране на използването на заповеди за защита и избягване на пропуски между заповедите за забрана и заповедите за защита (членове 52 и 53 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Австрия.
(10)Що се отнася до Дания, проектът на препоръка за прилагането на Конвенцията включва необходимостта от гарантиране, че се обръща необходимото внимание в политиките на свързания с пола характер на всички форми на насилие срещу жени и домашно насилие (член 7 от Конвенцията); продължаване на усилията за прилагане на съобразено с равенството между половете бюджетиране (член 8 от Конвенцията); гарантиране на поверителността при събирането на данни (член 11 от Конвенцията); отдаване на приоритет на подхода, съобразен с особеностите на пола, при инициативите за превенция (член 12 от Конвенцията); максимално увеличаване на въздействието на мерките за обучение, като се използва експертният опит на организациите за защита на правата на жените (член 15 от Конвенцията); създаване на институционализирани структури за сътрудничество, за да се гарантира ефективно междуведомствено сътрудничество (член 18 от Конвенцията); осигуряване на достъп на жертвите до дългосрочни консултации от психолози (членове 22 и 25 от Конвенцията); повишаване на осведомеността сред участниците в наказателното правосъдие относно новото наказателно законодателство (членове 49 и 50 от Конвенцията); гарантиране, че оценката на риска се извършва в координация със съответните участници (член 51 от Конвенцията); увеличаване на използването на незабавни забранителни заповеди и заповеди за защита, за да се гарантира защитата на жертвите (членове 52 и 53 от Конвенцията) и гарантиране на правилното прилагане на мерките за закрила на жертвите при разследванията и съдебните производства (член 56 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Дания.
(11)Що се отнася до Финландия, проектът на препоръка за прилагането на Конвенцията включва необходимостта от разработване на дългосрочна национална стратегия за осигуряване на всеобхватен и координиран подход (член 7 от Конвенцията); осигуряване на устойчиви механизми за финансиране на неправителствени организации, които предоставят специализирана подкрепа на жертвите (член 8 от Конвенцията); установяване на стандартизирани категории данни и хармонизиране на системите за събиране на данни (член 11 от Конвенцията); редовно провеждане на кампании за повишаване на осведомеността (член 12 от Конвенцията); оценяване на обученията и използване на експертния опит на организациите за защита на правата на жените (член 15 от Конвенцията); създаване на програми за извършителите на домашно насилие (член 16 от Конвенцията); създаване на институционализирани междуведомствени структури за координация между съответните участници (член 18 от Конвенцията); създаване на услуги за подкрепа с цел улесняване на възстановяването и независимостта на жертвите (член 20 от Конвенцията); гарантиране на наличието на услуги за подкрепа (член 22 от Конвенцията); осигуряване на географското разпределение на кризисните центрове за жертви на изнасилване, за да се осигури подкрепа за всички жертви на сексуално насилие (член 25 от Конвенцията); гарантиране на навременни разследвания и проактивно събиране на доказателства извън показанията на жертвите, за да се даде възможност за ефективно наказателно преследване на случаите на насилие над жени (членове 49 и 50 от Конвенцията); приемане на мерки за установяване на стандартизиран механизъм за оценка на риска, който се прилага систематично (член 51 от Конвенцията); както и увеличаване на използването на незабавни заповеди за забрана и укрепване на използването на ограничителни заповеди и заповеди за защита (членове 52 и 53 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Финландия.
(12)Що се отнася до Монако, проектът на препоръка за прилагането на Конвенцията включва необходимостта от разработване на дългосрочна обща стратегия за постигане на всеобхватен и координиран подход (член 7 от Конвенцията); продължаване на развитието в областта на събирането на данни за всички форми на насилие срещу жени, обхванати от Конвенцията (член 11 от Конвенцията); разширяване на мерките за предотвратяване на домашното насилие, така че да включват и други форми на насилие, обхванати от Конвенцията от Истанбул (член 12 от Конвенцията): изготвяне на материали за обучения относно насилието над жени (член 14 от Конвенцията); създаване на програми за извършителите на насилие (член 16 от Конвенцията); установяване на гореща телефонна линия за жени — жертви на насилие (член 22 от Конвенцията); създаване на кризисен център за жертвите на изнасилване или сексуално насилие, така че жертвите да имат достъп до консултации и подкрепа от психолози (член 25 от Конвенцията); гарантиране, че специалистите, участващи в наказателни производства, разполагат с достатъчен експертен опит и получават обучение, съобразено с аспектите на пола (членове 49 и 50 от Конвенцията); стандартизиране на практиката на координирана оценка на риска за съответните служби относно всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията (член 51 от Конвенцията); както и гарантиране на защитата на правата и интересите на жертвите по време на разследванията и съдебните производства (член 56 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Монако.
(13)Що се отнася до Черна гора, проектът на препоръка относно прилагането на Конвенцията включва необходимостта от осигуряване на подходящи човешки и финансови ресурси за политики, мерки и законодателство, насочени към предотвратяване и борба с насилието срещу жени, както и от осигуряване на устойчиво финансиране на неправителствените организации (член 8 от Конвенцията); осигуряване на събирането и разбивката на данни от всички заинтересовани страни (член 11 от Конвенцията); повишаване на усилията за прилагане на редовни превантивни мерки, провеждане на кампании за повишаване на осведомеността и подчертаване на повишения риск от насилие, пред който са изправени жертвите на междусекторна дискриминация (член 12 от Конвенцията); увеличаване на усилията за справяне със стереотипите и предразсъдъците по отношение на жените в областта на формалното образование, културата и медиите (член 14); осигуряване на обучение относно насилието над жени за всички специалисти, които влизат в контакт с жертви (член 15 от Конвенцията); създаване и разширяване на програми за извършителите на домашно насилие и извършителите на сексуално насилие (член 16 от Конвенцията); засилване на междуведомственото сътрудничество (член 18 от Конвенцията); гарантиране, че доставчиците на здравно обслужване отдават приоритет на жените — жертви на насилие над жени и домашно насилие, и зачитат неприкосновеността на личния им живот (член 20 от Конвенцията); увеличаване на наличността на специализирани услуги за подкрепа и консултации за жертвите (член 22 от Конвенцията); създаване на кризисни центрове за жертви на сексуално насилие в цялата страна с цел предоставяне на подкрепа и насочване на жертвите към подкрепа от психолози (член 25 от Конвенцията); предотвратяване на многократните разпити на жертвите на насилие над жени (членове 49 и 50 от Конвенцията); гарантиране, че в случаите на домашно насилие системно се извършва оценка на риска (член 51 от Конвенцията); гарантиране на наличието на незабавни заповеди за забрана и на ефективното наблюдение на заповедите за защита (членове 52 и 53 от Конвенцията); както и гарантиране на ефективното използване на съществуващите мерки за закрила и въвеждане на допълнителни мерки за закрила в съответствие с Конвенцията (член 56 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Черна гора.
(14)Що се отнася до Испания, проектът на препоръка относно прилагането от нейна страна на Конвенцията включва необходимостта от включване на неправителствените организации в процеса на изготвяне на политиките и на оценка на политиките и мерките (член 7 от Конвенцията);осигуряване на разбивка на събираните данни (член 11 от Конвенцията); обучаване на децата относно ключовото значение на съгласието в сексуалните отношения (член 14 от Конвенцията); засилване на обучението на всички съответни специалисти, които се занимават с жертвите и извършителите на насилие срещу жени (член 15 от Конвенцията); подобряване на съответствието с Конвенцията на програмите за извършителите (член 16 от Конвенцията); създаване на механизми за междуведомствено сътрудничество (член 18 от Конвенцията); гарантиране, че жертвите на сексуално насилие имат достъп до услуги за подкрепа (член 25 от Конвенцията); обръщане на внимание на факторите, които възпрепятстват жертвите да докладват и които водят до вторична виктимизация (членове 49 и 50 от Конвенцията); както и гарантиране, че компетентните органи имат достъп до незабавни заповеди за забрана в съответствие с Конвенцията и вземат мерки за адекватно справяне с нарушенията на заповедите за защита (членове 52 и 53 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Испания.
(15)Що се отнася до Швеция, проектът на препоръка относно прилагането на Конвенцията от страна на тази държава включва необходимостта да се гарантира, че в политиките за насилието срещу жени се отчитат нуждите на жертвите, изложени на междусекторна дискриминация, и се оценяват стратегиите за оценка на тяхното въздействие (член 7 от Конвенцията); да се осигури устойчиво финансиране на организациите за защита на правата на жените, които предоставят специализирани услуги за подкрепа (член 8 от Конвенцията); да се гарантират по-широки мерки за превенция на всички форми на насилие срещу жени (член 12 от Конвенцията); да се гарантира, че темите и принципите, изброени в член 14 от Конвенцията, се преподават на практика (член 14 от Конвенцията); да се въведе системно обучение по всички форми на насилие, обхванати от Конвенцията, за съответните специалисти и да се гарантира оценка на това обучение (член 15 от Конвенцията); да се разработят минимални стандарти за програми за извършителите в съответствие с Конвенцията и да се гарантира тяхната оценка (член 16 от Конвенцията); да се приемат механизми за междуведомствена координация и сътрудничество (член 18 от Конвенцията); да се гарантира, че достъпът до здравеопазване за жертвите се предоставя без дискриминация (член 20 от Конвенцията); да се осигури достъп до подслони за всички жертви (член 22 от Конвенцията); да се осигури достатъчен брой кризисни центрове за жертви на изнасилване и/или сексуално насилие в цялата страна (член 25 от Конвенцията); да се предприемат мерки за насърчаване на подаването на сигнали от жени, изложени на риск от междусекторна дискриминация (членове 49 и 50 от Конвенцията); да се гарантира, че оценките на риска се извършват систематично и координирано за жертвите и техните деца (член 51 от Конвенцията); както и да се предприемат мерки, за да се гарантира, че незабавните заповеди за забрана, ограничителните заповеди и заповедите за защита („заповеди за забрана на контактите в общия дом“) се издават бързо и с незабавно действие и че спазването им се наблюдава ефективно (членове 52 и 53 от Конвенцията). Тъй като препоръките по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на препоръката, отправена към Швеция.
(16)Що се отнася до Сан Марино, проектът за заключения относно прилагането на Конвенцията включва необходимостта от гарантиране, че националният координационен орган съгласува дейността си с организациите на гражданското общество (член 10 от Конвенцията); както и от редовно провеждане на проучвания на виктимизацията и насърчаване на научноизследователските дейности (член 11 от Конвенцията). Тъй като заключенията по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на заключенията, отправени до Сан Марино.
(17)Що се отнася до Словения, проектът за заключения относно прилагането на Конвенцията включва необходимостта от възлагане на ролята на координиращ орган на напълно институционализирани структури и от осигуряване на необходимите човешки и финансови ресурси (член 10 от Конвенцията); осигуряване на всеобхватно събиране на данни за всички форми на насилие съгласно Конвенцията (член 11 от Конвенцията) и предприемане на мерки за насърчаване на подаването на сигнали за всички форми на насилие срещу жени (член 49 и 50 от Конвенцията). Тъй като заключенията по тези въпроси са в съответствие с политиките и целите на Съюза и не пораждат опасения по отношение на правото на Съюза, позицията на Съюза следва да бъде да не се възразява срещу приемането на заключенията, отправени до Словения,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 18-ото заседание на Комитета на страните, създаден съгласно член 67 от Конвенцията, е да не се повдигат възражения срещу приемането на следните актове:
(1)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Албания [IC-CP(2025)2-prov];
(2)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Австрия [IC-CP(2025)3-prov];
(3)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Дания [IC-CP(2025)4-prov];
(4)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Финландия [IC-CP(2025)5-prov];
(5)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Монако [IC-CP(2025)6-prov];
(6)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Черна Гора [IC-CP(2025)7-prov];
(7)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Испания [IC-CP(2025)8-prov];
(8)Препоръки за повишаване на доверието чрез осигуряване на подкрепа, защита и правосъдие въз основа на Истанбулската конвенция от страна на Швеция [IC-CP(2025)9-prov];
(9)Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Сан Марино, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)10-prov]; и
(10)Заключения относно изпълнението на препоръките по отношение на Словения, приети от Комитета на страните [IC-CP(2025)11-prov].
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му.
Съставено в Брюксел на година.
