ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.4.2025

COM(2025) 189 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

„Хоризонт Европа“: научните изследвания и иновациите са в сърцевината на конкурентоспособността

{SWD(2025) 110 final}

1.Въведение: научните изследвания и иновациите са в сърцевината на конкурентоспособността

Научните изследвания и иновациите (НИИ) са ключов фактор за конкурентоспособността. Kакто беше подчертано неотдавна в доклада на Марио Драги 1 и в доклада на Енрико Лета 2 , НИИ допринасят за увеличаването на производителността и за икономическия растеж и в крайна сметка подобряват благосъстоянието. Сега повече от всякога НИИ ще оформят бъдещето на Европа. Поддържането на капацитета на Европа да създава нови идеи, да осъществява амбициозни научни изследвания и иновации и да ги превръща в продукти и услуги, ще повиши нейната конкурентоспособност. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви ясно: „Конкурентоспособността на Европа и нейната позиция в надпреварата за чиста и цифрова икономика ще зависят от започването на нова ера на изобретения и находчивост. Това налага да поставим научните изследвания и иновациите, науката и технологиите в центъра на нашата икономика.“ 3

Ето защо ЕС инвестира от десетилетия в научни изследвания и иновации и се стреми да увеличава мащаба им и да ги ускорява. От 1984 г. насам по линия на рамковите програми на ЕС за НИИ се финансират авангардни идеи и революционни иновации, предназначени да решават дългосрочни приоритети и наред с това да повишават конкурентоспособността и издръжливостта на нашата промишленост. Рамковите програми на ЕС допринасят и за напредъка в различни области, като например здравеопазването, сигурността и околната среда.

Иновациите не се създават за една нощ. За да може инвестициите в науката да достигнат до пазара, в зависимост от конкретната научна област може да са необходими 20—25 години. Тези дългосрочни инвестиции в стратегическите приоритети обаче оказват реално въздействие: те дават възможност на ЕС да изгради широка база от знания и солиден набор от научноизследователски и иновационни дейности, да повишава икономическата си конкурентоспособност в областта на настоящите и бъдещите технологии и да реагира бързо по време на кризи, като по този начин съдействат за неговата социално-икономическа устойчивост.

В този контекст „Хоризонт Европа“ — като една от най-големите програми на ЕС — осигурява ясно съотношение между разходите и ползите. Междинната оценка 4 показва, че програмата има значително положително въздействие върху икономиката на ЕС, като за период от 25 години достига мултипликатор на БВП до 11. Що се отнася до съотношението ползи/разходи, в оценката се констатира, че изразходването на едно евро по линия на програмата осигурява ползи в размер до шест евро за гражданите на ЕС за периода до 2045 г. През първите три години от изпълнението ѝ чрез „Хоризонт Европа“ са финансирани над 15 000 проекта с бюджет от над 43 милиарда евро. За финансиране се избират само най-добрите проекти: одобрени са най-добрите 16 % от всички заявления за проекти. Поради липса на достатъчно средства не са получили финансиране почти 70 % от предложенията с високо качество. За да може да се финансират всички предложения с високо качество през същия период, бюджетът на „Хоризонт Европа“ би следвало да разполага с още близо 82 милиарда евро.

В проведената неотдавна обществена консултация относно миналото, настоящето и бъдещето на рамковата програма заинтересованите страни подчертаха значението на „Хоризонт Европа“ за НИИ в Европа. Почти половината от респондентите отбелязаха, че техният проект за НИИ не би се осъществил без финансиране от „Хоризонт Европа“; 38 % от проектите биха били осъществени с по-малък екип и с по-малко международни участници, а обхватът на 35 % от проектите би бил значително намален. Повечето държави членки нямат собствена програма за НИИ в някои области на научни изследвания и поради това разчитат изключително на рамковите програми на ЕС. Такъв е например случаят с научните изследвания в областта на гражданската сигурност.

Значението на рамковата програма за Европа е видно и от широкия кръг от приноси, които Европейската комисия получи за междинната оценка. Те включват обществената консултация (1 600 отговора и 136 документа за изразяване на позиция), независимите оценки, доклада „Съгласуване, действие, ускоряване“ на експертната група на Комисията 5 и докладите на Европейската сметна палата. Допълнителна информация беше получена и от резолюцията на Европейския парламент относно оценката на изпълнението на „Хоризонт Европа“ 6 , както и от заключенията на Съвета относно последващата оценка на „Хоризонт 2020“ 7 . Оценката се основава и на становищата, предоставени от Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет. Всички тези доказателства бяха използвани в оценката на „Хоризонт Европа“ и ще влияят върху изпълнението ѝ през оставащите три години.

В настоящото съобщение се обобщават констатациите от междинната оценка на рамковата програма „Хоризонт Европа“, като се подчертават нейните преимущества и постижения, посочват се областите, в които са необходими подобрения, и се обръща внимание на дългосрочното ѝ въздействие, както се изисква съгласно член 52 от Регламента за „Хоризонт Европа“ 8 . Разглеждат възможностите за подобряване на координацията в ЕС и текущите усилия за опростяване. След това се описва акцентът на инвестициите в научните изследвания и иновациите през следващите три години и целта на Европейската комисия да придаде на програмата по-голяма простота, по-голяма целенасоченост и още по-голямо въздействие.

2.Подкрепа от ЕС през целия път на научните изследвания и иновациите

Рамковата програма подпомага изследователи, предприемачи, научни организации и предприятия на всички етапи от пътя на научните изследвания и иновациите. В настоящия раздел се описва напредъкът към целите на програмата и се дават някои примери за постижения.

2.1.Научни и дълбокотехнологични пробиви за бъдещ растеж

През годините рамковите програми допринесоха за осъществяването на научни пробиви и напредък, с което беше повишена конкурентоспособността на ЕС. По линия на рамковата програма са направени инвестиции в стратегически сектори и технологии — от здравеопазването, през гражданската сигурност, до енергетиката, като същевременно се насърчават новаторските идеи за справяне с глобалните предизвикателства и удовлетворяване на нуждите на нашето общество.

Европейският научноизследователски съвет (ЕНС) е основният инструмент за осъществяване на високи постижения при изследванията за разширяване на границите на познанието, който помага на изследователите да проучват идеите и резултатите от изследванията във всички области на науката. От създаването си през 2007 г. ЕНС финансира различни проекти, които допринасят за решаването на значими социални, екологични и икономически предизвикателства. При над 80 % от проектите на ЕНС е постигнат научен пробив или важен напредък в съответната област. Заинтересованите страни са единодушни, че програмата „Хоризонт Европа“ е помогнала за развитието, насърчаването и осъществяването на високи научни постижения в ЕС. Към днешна дата бенефициерите по „Хоризонт Европа“ са съобщили за над 10 000 рецензирани и други публикации, 79 % от които са публично достъпни в интернет.

Чрез Европейския съвет по иновациите (ЕСИ) ЕС подпомага новаторите в областта на дълбоките технологии посредством интегриран набор от инструменти. До момента ЕСИ е отпуснал близо 2 милиарда евро по линия на „Хоризонт Европа“ под формата на безвъзмездни средства (което е повече от която и да е друга част от програмата), с които е подпомогнал над 700 стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП). От 2020 г. насам неговото инвестиционно звено, Фондът на ЕСИ, привлече над 2,6 милиарда евро допълнителни инвестиции в подпомогнати от ЕСИ предприятия, като ефектът на ливъридж е над 3 евро за всяко евро собствен капитал, инвестиран от ЕС 9 , 10 .

Освен това в рамките на „Хоризонт Европа“ действията „Мария Склодовска-Кюри“ се превърнаха в основен инструмент за насърчаване на кариерното развитие на изследователите чрез обучение за придобиване на докторска и по-висока степен и чрез мобилност. Само по линия на „Хоризонт 2020“ чрез действията „Мария Склодовска-Кюри“ са подпомогнати 65 000 изследователи и „Хоризонт Европа“ е на път да повтори този успех. Действията „Мария Склодовска-Кюри“ имат потенциала да продължат да допринасят и в бъдеще за конкурентоспособността на ЕС чрез новата пилотна инициатива „Изберете Европа“, която се основава на препоръките от доклада „Съгласуване, действие, ускоряване“ на експертната група на Комисията. Тази нова инициатива за съфинансиране е насочена към премахване на несигурността и повишаване на привлекателността на кариерите на изследователите; с нея се предлагат по-благоприятни и стабилни перспективи за кариерно развитие, за да може най-обещаващите млади таланти да се задържат в Европа, както и за да се осигури привлекателна перспектива за водещи изследователи от други части на света, които искат да се преместят в ЕС. Чрез избраните програми за набиране на таланти, представени от кандидатите, изследователите ще могат да придобият по-задълбочен и по-разнообразен набор от свързани с научните изследвания академични и трансверсални умения и компетентности, което ще осигури по-голяма автономност в академичните среди и извън тях. Наред с това, като предлагат отлични условия на труд и възможности за кариерно развитие на изследователите, участващите приемащи институции ще повишат своята привлекателност, популярност и репутация в световен мащаб.

Това допринася за осъществяване на амбицията за изграждане на „съюз на уменията“ — една от ключовите инициативи в мандата на настоящата Комисия. В този контекст Европейският институт за иновации и технологии (EIT) и неговите общности за знание и иновации ръководят няколко академии на ЕС за умения в сектори, които са стратегически за конкурентоспособността на ЕС, по-специално в секторите, обхванати от законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии, т.е. в областта на акумулаторните батерии, суровините, слънчевата енергия, вятърната енергия и водорода.

„Хоризонт Европа“ има за цел да се привличат, развиват и задържат най-талантливите изследователи в Европа. Това се осъществява успоредно с целта за насърчаване на равенството между половете. Жените заемат водещи роли в проектите по програма „Хоризонт Европа“, като над 50 % от експертите в комисиите за консултации и оценка са жени. За по-малко от четири години делът на консорциумите, ръководени от жени, нарасна от 24 % на 31 %, което е знак за положителна тенденция в бъдеще. В допълнение към това 95 156 изследователи участват в дейности за повишаване на квалификацията; 44 % от тях са жени.

Освен това Съвместният изследователски център (JRC), който по програмата „Хоризонт Европа“ осъществява преките научноизследователски и иновационни действия извън ядрената област, подкрепя приоритетите на политиката на Съюза с висококачествени независими научни доказателства и изследвания. Свидетелство за добавената стойност на JRC е например неговият капацитет за интердисциплинарни научни изследвания и способността му да допринася за достъпността на научните изследвания за създателите на политики, като неговата независимост, неутралност и мрежи помагат за намирането на решения на равнището на ЕС, а той представлява интересите на ЕС на международни форуми 11 .

2.2.Инвестиране и обединяване на ресурсите за целите на конкурентоспособността чрез съвместни научни изследвания и иновации

Ядрото на рамковата програма е сътрудничеството. В нея участват организации от различни държави, което осигурява по-широк мащаб и по-голям обхват на дейностите ѝ, отколкото би било възможно на национално или на регионално равнище в която и да е държава членка. За участващите изследователи, научни организации и дружества ползите от сътрудничеството по линия на „Хоризонт Европа“ са несравними. Ключови аспекти на добавената стойност, предоставяна от рамковата програма, са сътрудничеството и възможностите за мобилност в международен и междусекторен план, достъпът до научноизследователски инфраструктури от световна класа, акцентът върху високите постижения и разнообразието от научноизследователски теми. Мащабът на сътрудничеството, насърчавано от рамковата програма, е уникален както в ЕС, така и в света.

Сътрудничеството е ключова движеща сила за високите постижения. Като се създава общосъюзна конкуренция за финансирането на научни изследвания, по рамковата програма се избират най-обещаващите проекти от възможно най-големия брой кандидати. На свой ред това свежда до минимум риска от дублиране на усилията в областта на научните изследвания в ЕС.

Една от формите на сътрудничество са европейските партньорства. Чрез тях се съгласуват и обединяват инвестициите в НИИ между съюзните, националните и регионалните институции, както и между промишлеността и академичните среди. Това тясно сътрудничество улеснява навлизането на пазара. Осъществявайки връзка със стратегическите програми за научни изследвания и иновации, европейските партньорства насърчават координирания подход към приоритетите на ЕС.

За да се модернизират, европейските промишлени отрасли се нуждаят от съвместни научни изследвания и иновации. Отличен пример за това е автомобилният сектор. В публикувания наскоро План за действие в областта на промишлеността за европейския автомобилен сектор 12 Комисията обяви незабавното стартиране на Европейския алианс за свързани и автономни превозни средства, с което доразвива подготвителната работа, извършена в рамките на европейската инициатива „Автомобил на бъдещето“, както и на три европейски партньорства по програмата „Хоризонт Европа“, свързани с автомобилния сектор. Тя ще подкрепи също цялата верига на ЕС за създаване на стойност в областта на акумулаторните батерии от следващо поколение, като сътрудничи тясно с партньорства в областта на авангардното производство и авангардните материали. За периода 2025—2027 г. по линия на „Хоризонт Европа“ за автомобилния сектор ще бъдат предоставени 1 милиард евро. В бъдеще партньорствата, насочени към специфични дейности, биха могли да бъдат обединени в специфично за автомобилния сектор съвместно предприятие, което да включва държавите членки и промишлеността и да обхване цялата верига за създаване на иновации. Това не засяга пакета на следващото предложение за многогодишната финансова рамка (МФР).

Въпреки че рамковата програма е постигнала значителни резултати, в оценката се подчертава сложността при управлението на съвместните дейности. В рамките на стълб II в момента има 60 европейски партньорства, шест клъстера и пет мисии на ЕС. В „основната“ работна програма на „Хоризонт Европа“ са залегнали 1 060 теми и действия, описани на над 3 000 страници. Приоритетът за следващите години е да се намали тази сложност и да се насърчи качеството на сътрудничеството, както е описано по-нататък в съответния раздел относно опростяването.

За да се разгърне пълният потенциал на сътрудничеството по рамковата програма, Комисията ще обяви междусекторни покани за представяне на предложения. Те ще представляват ключова мярка в подкрепа на приоритетните области на политиката, определени в политическите насоки. Поканите за представяне на предложения ще бъдат от съществено значение за подкрепата на Пакта за чиста промишленост и други приоритети, при които е особено важно да се създаде критична маса.

Чрез „Хоризонт Европа“ се мобилизират инвестиции в НИИ както от публичния, така и от частния сектор. Към днешна дата, в средата на изпълнението на програмата „Хоризонт Европа“, участниците вече са мобилизирали над 10 милиарда евро съвместни инвестиции. Това е значително увеличение в сравнение със същия етап от програмата „Хоризонт 2020“, когато участниците бяха направили съвместни инвестиции с размер малко над 5 милиарда евро. Като цяло икономическото въздействие на програмата е значително, тъй като тя е способна да привлича инвестиции в НИИ в много по-широк мащаб, отколкото би могла която и да е национална или регионална програма.

Мерки за оползотворяване

За да се извлекат действителни ползи от инвестициите в НИИ и да се гарантира, че знанията, генерирани в резултат на научните изследвания, се пренасят в иновациите, е наложително да се подобри оползотворяването на знанията. До пазара достигат едва около една трета от патентованите изобретения, регистрирани от европейски университети или научноизследователски институции. Оценката показва, че процесът на разпространение и усвояване на крайните продукти от програмата „Хоризонт Европа“ може да бъде подобрен. Свързващите инструменти, като например безвъзмездните средства за доказване на концепция, помогнаха финансираните от ЕНС идеи да се пренесат от лабораториите и академичните среди към сектора на стопанските дейности. Засега почти половината от успешните проекти по инструмента „Преход“ на ЕСИ са реализирани с тези безвъзмездни средства.

По „основната“ работна програма за периода 2026—2027 г. ще бъдат изпълнени мерки, чрез които оползотворяването и навлизането на пазара на резултатите от „Хоризонт Европа“ да се повишат, а крайните продукти от научните изследвания да се превърнат в осезаеми ползи за обществото и икономиката. Това е от съществено значение за отключването на пълния потенциал на програмата, по-специално по стълб II. Когато е уместно, това може да се постигне, като от всяко научноизследователско действие се заделя определен процент за мерки за трансфер на технологии, както и като се насърчават контактите между предприемачите и академичните среди с цел създаване на университетски спин-оф предприятия.

Международно сътрудничество

Наред с икономическото си въздействие, рамковата програма е инструмент за изграждане на международни отношения, който насърчава научната дипломация и сътрудничеството в световен мащаб. По „Хоризонт Европа“ са получени заявления от общо 194 държави и до момента е привлечена нова вълна от 19 асоциирани държави. За държавите в процес на присъединяване към ЕС — всички от които са асоциирани към програмата — „Хоризонт Европа“ предлага уникална възможност за укрепване на техните екосистеми за НИИ и изграждане на капацитет за НИИ в дългосрочен план.

Програмата привлича и държави извън ЕС, които имат силни екосистеми за НИИ. Заедно с „Коперник“, „Хоризонт Европа“ е една от първите две програми на ЕС, за които след оттеглянето си от ЕС Обединеното кралство поиска статут на асоциирана държава. Швейцария ще стане асоциирана държава по „Хоризонт Европа“ през 2025 г. Канада, Република Корея и други държави със силни системи за НИИ също сключиха споразумения за асоцииране, създавайки по този начин възможности за европейските изследователи да разширят мрежите си за сътрудничество извън ЕС. През периода 2021—2024 г. съвместният оперативен принос на асоциираните държави възлиза на над 4 милиарда евро, благодарение на което финансирането за НИИ по програмата „Хоризонт Европа“ се увеличи значително. Важно е да се отбележи, че ако възникнат опасения, свързани с икономическата сигурност и със сигурността на научните изследвания, асоциирането към „Хоризонт Европа“ може да се основава на критерия за ограничено или условно участие.

В това отношение НИИ са особено уязвими на външна намеса, рискове за сигурността и хибридни заплахи. Поради това в съответствие с препоръката на Съвета относно повишаване на сигурността на научните изследвания 13 и както беше обявено в европейската стратегия за Съюз на подготвеност 14 , Комисията ще създаде Европейски експертен център в областта на сигурността на научните изследвания, който да събира доказателства и да оказва съдействие на държавите членки и на участниците в НИИ.

2.3. Справяне с глобалните предизвикателства

Някои от предизвикателствата, пред които е изправена Европа, са толкова големи и сложни, че решения може да бъдат намерени единствено чрез широкомащабни инвестиции в НИИ. Силната стратегическа визия на рамковата програма дава възможност усилията да бъдат съсредоточени върху най-важните предизвикателства.

Климат и околна среда

Един от най-ярките примери за водещата роля на ЕС в преодоляването на глобалните предизвикателства са инвестициите в НИИ, насочени към справяне с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и нарастващите нива на замърсяване, както и към решаване на въпросите, свързани с кръговата икономика. Междуправителственият комитет по изменението на климата изтъкна, че в докладите от 6-ия цикъл на оценка предишните две рамкови програми на ЕС — Седмата рамкова програма и „Хоризонт 2020“ — се нареждат на второ място по честота на отбелязване като източници на финансиране на научни изследвания (след Националната научна фондация на САЩ), като са посочени в над 4 500 публикации. „Хоризонт Европа“ е на път да постигне подобни резултати. По подобен начин чрез рамковите програми бяха подкрепени Междуправителствената платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES) и Международната комисия по ресурсите (IRP).

Освен това ЕС има водеща роля в света по отношение на екологосъобразните инфраструктури в областта на изменението на климата, енергетиката и околната среда. За да се запази тази водеща роля и за да се гарантира, че новите чисти технологии и решения достигат до пазарите, изключително важна е трайната подкрепа за НИИ. Ролята на ЕС придобива още по-голямо значение във време, когато други световни сили намаляват ангажиментите и изследванията си в областта на околната среда.

Здравеопазване

Дългосрочните инвестиции в НИИ по линия на последователните рамкови програми доведоха до преломни иновации, които днес дават осезаеми резултати.

В резултат на създадената силна дългосрочна визия рамковата програма е подготвена за реагиране при внезапни кризи. По линия на „Хоризонт Европа“ и предшестващата я програма „Хоризонт 2020“ са финансирани изследвания за разбирането на COVID-19, за ограничаването на разпространението му и за лечението на инфекции. ЕС бързо се превърна в третия по честота на отбелязване източник на финансиране за изследвания на COVID-19 в света след Министерството на здравеопазването и социалните грижи на САЩ и Националната фондация за природни науки на Китай. Изследванията, финансирани чрез рамковата програма, спомагат за по-ясното разбиране на връзката между различните видове замърсяване и здравето, както и за намирането на иновативни решения за предотвратяване на замърсяването и борба с него.

Гражданска сигурност

Във времена на увеличаване на екстремните климатични явления и хибридните заплахи инвестициите на ЕС в изследвания в областта на гражданската сигурност са от решаващо значение, за да бъде подготвен Съюзът за кризи. Така например в усилията си да противодействат както на случайни повреди, така и на умишлени враждебни действия срещу енергийни и телекомуникационни кабели, органите могат да се възползват от иновативните технологии, разработени по проекти по програма „Хоризонт“, както и от технологиите за подводно наблюдение, автоматично откриване на необичайно поведение на плавателни съдове и осведоменост в реално време. От първостепенно значение в тази област е да се обезпечат икономическата сигурност и сигурността на научните изследвания във всеки един момент.

Цифрови технологии и изкуствен интелект

Изкуственият интелект (ИИ) е друга целева област за НИИ в ЕС, тъй като представлява ключов фактор за конкурентоспособността и е една от областите с огромен неизползван потенциал за иновации. Досега по линия на „Хоризонт Европа“ за изкуствен интелект е отпуснатото финансиране в размер на 6,4 милиарда евро.

ИИ ще промени из основи начина, по който се провеждат научните изследвания. През 2025 г. Европейската комисия ще предложи стратегия за изкуствен интелект в науката, за да поощри научната общност да възприеме изкуствения интелект в своите научни изследвания. Европейската комисия стартира също инициативата InvestAI , за да мобилизира 200 милиарда евро за инвестиции в изкуствен интелект, както и нов европейски фонд с 20 милиарда евро, предназначен за гигаинфраструктурни комплекси за ИИ. Първоначалното финансиране от Комисията за InvestAI ще бъде осигурено от съществуващите програми на ЕС за финансиране, които включват цифров компонент, като например „Цифрова Европа“, „Хоризонт Европа“ и InvestEU.

Силата на сътрудничеството в рамките на „Хоризонт Европа“ беше демонстрирана и от Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (СП EuroHPC), в което бяха обединени действията на Европейската комисия, държавите членки, асоциираните държави и частния сектор. СП EuroHPC, което получи подпомагане и по Механизма за свързване на Европа и програмата „Цифрова Европа“, изигра основна роля, за да може ЕС да заеме видно място като световна сила в областта на суперкомпютрите. Посредством СП EuroHPC ЕС прие координирана стратегия и обедини ресурсите за разработване на най-съвременни суперкомпютри с производителност от порядъка на ексафлопс. Това е още една стъпка в посока към технологичен суверенитет.

Мисии на ЕС

Мисиите на ЕС са нов елемент на „Хоризонт Европа“. Те осигуряват подкрепа за прехода на Европа към по-екологосъобразен, по-здрав, по-приобщаващ и по-устойчив континент, както и действия за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие и справяне с други големи обществени предизвикателства.

В оценката се посочва, че е налице положителна обществена подкрепа за проектите по мисиите на ЕС, но и че системата за управление е прекалено тромава и сложна, липсва съгласуваност с европейските партньорства и системата за мониторинг е непълна. При оценката не беше на разположение систематично отчитане на финансирането, привлечено от мисиите на ЕС; в нея беше отбелязано, че те се отличават в ограничена степен от останалите части на „основната“ работна програма.

Комисията взема предвид новите подходи, предложени в резолюцията на Европейския парламент и в доклада „Съгласуване, действие, ускоряване“, като и в двата документа се призовава да се обърне по-задълбочено внимание на мисиите на ЕС. В доклада „Съгласуване, действие, ускоряване“ се предлага по-конкретно за мисиите на ЕС да бъде определено подходящо ниво на политическа ангажираност и част от рамковата програма да бъде само компонентът им за научни изследвания, развитие и иновации. През последните три години от времетраенето на „Хоризонт Европа“ в работните програми ще бъдат включени допълнителни действия по отношение на мисиите на ЕС.

2.4.Преодоляване на изоставането при иновациите

С цел да се преодолее дългогодишната слабост на ЕС при пазарната реализация на високите научни постижения, по линия на „Хоризонт Европа“ беше създаден Европейският съвет по иновациите (ЕСИ). ЕСИ подпомага революционните иновации в областта на доказването на концепция, трансфера на технологии, както и финансирането и разширяването на стартиращи предприятия и МСП.

За да не бъдат загубени високорискови изследвания и иновации в „долината на смъртта“ между иновациите и търговската реализация, чрез „Хоризонт Европа“ активно се подкрепя внедряването им на пазара. През краткия период от създаването си Фондът на ЕСИ се превърна в един от най-големите инвеститори на рисков капитал в ЕС в стартиращи предприятия и МСП в областта на дълбоките технологии. Този фонд има потенциален ефект на ливъридж до 20 милиарда евро до 2027 г. Следващата стъпка е успехът да бъде разширен, за да се подкрепят разрастващите се предприятия и да се помогне на дружествата да растат на пазара на ЕС и да станат световни лидери.

В рамките на програмата „Хоризонт Европа“ поканите за представяне на предложения по инструмента „Преход“ на ЕСИ дават възможност на ЕСИ да обхване целия спектър на технологичната готовност — от научните изследвания до търговската реализация. Наред с това по инструмента „Ускорител“ на ЕСИ на дружествата се предоставят безвъзмездни средства, собствен капитал или смесено финансиране (комбинация от двете). Благодарение на това ЕСИ е уникален в рамковата програма и в по-широкия контекст на европейските програми.

Все по-голямо внимание се обръща на рационализирането на пътя за постигането на резултати по стълб II чрез подпомагането за иновации, предоставяно по стълб III на „Хоризонт Европа“, по-специално чрез покани за представяне на предложения по инструмента „Преход“ на ЕСИ. При оценката беше установено, че е налице потенциал за допълнително рационализиране на подпомагането по оставащите работни програми на „Хоризонт Европа“.

Междувременно от началото на „Хоризонт Европа“ търсенето на финансиране чрез основните покани за представяне на предложения по ЕСИ (инструментите „Изследвач“ и „Ускорител“ на ЕСИ) се увеличи значително. Това доведе до спад в процента на успеваемост, който през 2024 г. беше приблизително 5 %. Поради това е необходимо да се финансират по-голям брой отлични проекти, представени като предложения, включително като държавите членки използват схемата „Печат за високи постижения“.

Общностите за знание и иновации, създадени към Европейския институт за иновации и технологии, също допринасят за генериране на основан на иновациите растеж, като разработват иновативни продукти и услуги, създават и подпомагат нови дружества и обучават ново поколение предприемачи.

Финансиране с рисков капитал за стартиращи предприятия 

Въпреки че ЕСИ е много ефективен при привличането на допълнителни инвестиции в дружествата, избрани по схемата „Ускорител“, в Европа все още има голям недостиг на финансиране с рисков капитал за стартиращите предприятия в областта на технологиите. През 2024 г. беше създадена Мрежата на доверените инвеститори на ЕСИ, която днес включва 100 европейски инвестиционни фонда, поели ангажимент да продължат да инвестират съвместно с Фонда на ЕСИ в европейски дружества. ЕСИ публикува и нова покана за представяне на предложения в рамките на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP), по която ще предостави до 30 милиона евро под формата на инвестиции за разрастващи се предприятия в областите на технологиите от критично значение. Целта е да се осъществят няколко кръга на инвестиции на стойност до 150 милиона евро. Това е едва първата стъпка в преодоляването на пазарния недостиг на финансиране за разрастващите се предприятия в Европа, при която „Хоризонт Европа“ може да играе ключова роля.

Допълнителни мерки ще бъдат предложени в Стратегията за стартиращите и разрастващите се предприятия, в европейския акт в областта на иновациите и в останалите работни програми на ЕСИ. Те ще допълнят положителното въздействие, което има InvestEU за развитието на добре функционираща екосистема за рисков капитал в Европа, като осигурят непряко подпомагане на частните фондове за рисков капитал.

3.Създаване на Съюз за научни изследвания и иновации

В съответствие с целите на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) рамковата програма играе роля за преодоляване на недостига на инвестиции между държавите членки и за гарантиране, че всички държави — членки на ЕС, разполагат със силни системи за НИИ. „Хоризонт Европа“ работи за постигането на тази цел, като се насочва към държавите членки, обхванати от разширяването на участието.

От началото на „Хоризонт 2020“ насам успеваемостта на държавите членки, обхванати от разширяването на участието, се подобри и делът им в общото финансиране по програмата се увеличи от 9 % на 14 %. Пет държави членки, обхванати от разширяването на участието, вече имат процент на успеваемост, подобен на средния за ЕС (20 %). От началото на програмата „Хоризонт 2020“ до настоящия етап на програмата „Хоризонт Европа“ делът на съвместните проекти, включващи държави членки, които са обхванати от разширяването на участието, се увеличи от 47 % на 58 %.

Рамковата програма може да играе ключова роля и при съгласуването на политиките за научни изследвания и иновации на равнището на ЕС и на национално равнище, като указва ясна посока за стратегическите инвестиции. Поради тази причина новите работни програми ще бъдат по-отчетливо насочени към ключовите приоритети на политиката. Това означава, че темите в работните програми ще бъдат по-малко на брой теми, но с по-голяма стратегическа насоченост, като целта е ресурсите да бъдат съсредоточени върху значително по-малко теми и така да се постигне критична маса в най-стратегическите области. Освен това темите няма да бъдат толкова стриктно определени, като ще има повече „отворени“ теми, за да се насърчи възможно най-широк спектър от творчески предложения.

Съгласуваност между инвестициите на ЕС и националните инвестиции

Възможностите на самата рамкова програма обаче са ограничени. „Хоризонт Европа“ съставлява около една десета от публичното финансиране за НИИ в ЕС. Останалата част от публичното финансиране за НИИ се предоставя от държавите членки. В резултат на това инвестициите в НИИ са разпокъсани и недостатъчно целенасочени, което възпрепятства способността на ЕС да се съсредоточи върху стратегическите приоритети.

От решаващо значение е да се подобри координацията на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в държавите членки, за да се стимулират иновациите в ЕС и да се достигне целта от 3 % за разходи за НИРД.

4.Опростяване

За опростяването на рамковата програма вече е направено много, но при все това Европейската комисия се ангажира да направи още повече. В това отношение незабавно ще започне широкообхватна работа, която ще подобри осезаемо впечатленията на кандидатите и бенефициерите.

В проучването за оценка кандидатите и бенефициерите посочиха, че времето и усилията, отделени за подготовка на дадено предложение, невинаги са били пропорционални на нивото на финансиране, броя на партньорите или сложността на проекта.

В изготвения от експертната група доклад „Съгласуване, действие, ускоряване“ се посочва като прекомерно дълъг и „срокът за отпускане на безвъзмездните средства“, т.е. времето от крайния срок по поканата за представяне на предложения до подписването от страна на Европейската комисия на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства. Според последните данни от „Хоризонт Европа“ обаче срокът за отпускане на безвъзмездни средства е в съответствие с определената в нея цел от 245 дни. През предходния финансов период този аспект се подобри значително: докато при Седмата рамкова програма навреме бяха подписани 41 % от споразуменията за предоставяне на безвъзмездни средства, при „Хоризонт 2020“ този процент беше 90 %.

Въпреки това Европейската комисия се ангажира и занапред да продължи да улеснява осигуряването на подпомагане на бенефициерите в по-кратки срокове. В това отношение тя ще предприеме допълнителни действия, за да направи процеса още по-опростен и по-експедитивен. Тя ще направи оценка на процеса, водещ до подписването на споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, за да определи дали е възможно да бъде опростен, например като се съкратят формулярите на предложенията и като се намалят допълнително сроковете за отпускане на безвъзмездни средства. „Основната“ работна програма за 2025 г. ще включва 29 двуетапни покани за представяне на предложения. В рамките на тези покани кандидатите ще имат възможност първо да представят по-кратко обобщено предложение и едва след одобрение на първоначалния етап да подадат пълно предложение. Около 20 от тези двуетапни покани за представяне на предложения ще бъдат оценявани „на сляпо“, за да се съберат допълнителни доказателства за надеждна оценка на методиката за оценка „на сляпо“. Освен това с цел да се изготви по-кратък формуляр на предложението, ще бъдат преразгледани няколко нефинансови задължения (като например подходът към принципа за ненанасяне на значителни вреди и проверката на надеждността на инструментите с изкуствен интелект).

Накрая, като част от настоящата междинна оценка беше извършена задълбочена оценка на финансирането с еднократна сума. В констатациите беше установено, че с този вид подпомагане се намалява тежестта на отчитане върху бенефициерите (като се намаляват административните им разходи). Безвъзмездните средства под формата на еднократни суми помагат да се избягват финансови грешки, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС, и спомагат за това, на етапа на изпълнението вниманието да се пренасочи от финансовия контрол към съдържанието на проекта. Финансирането с еднократни суми е особено привлекателно за МСП и новите участници, които имат по-малко опит с програмата и разполагат с по-малко ресурси за справяне със сложността на финансовото отчитане.

На този етап от междинната оценка на програмата се предполага, че през целия жизнен цикъл на проектите финансирането с еднократни суми е генерирало за бенефициерите спестявания в размер между 49,8 и 63,4 милиона евро. В „основната“ работна програма за 2025 г. безвъзмездните средства под формата на еднократни суми ще съставляват над 35 % от бюджета. Замисълът е — в зависимост от пригодността на финансираните проекти — до 2027 г. чрез еднократни суми да се финансират поне 50 % от бюджета на проектите. Европейската комисия се ангажира постоянно да наблюдава и да оценява използването на еднократните суми, за да се поддържат качеството и почтеността.

5.Заключение

За рамковата програма на ЕС е създаден солиден набор от проекти, които са доказали, чрез сътрудничеството и високите научни постижения, способността си да генерират решения за справяне с някои от най-належащите глобални предизвикателства и да доведат до въздействащи революционни иновации. Научните изследвания и иновациите са в основата на стремежа на ЕС към конкурентоспособност.

През следващите месеци Европейската комисия ще работи, за да направи тяхното финансиране по-опростено, по-целенасочено и по-ефикасно. Още в най-близките работни програми ще бъдат въведени мерки, които ще улеснят процеса на подаване на заявления и изпълнение на проекти.

Целенасочените инвестиции ще осигурят още по-голямо подпомагане за изследователите и предприемачите, така че ЕС да привлича, развива и задържа таланти. Сътрудничеството ще бъде засилено, за да се насърчат връзките между различните заинтересовани страни, включително предприятията, както и за да се стимулира оползотворяването на знанията.

Като част от работата по предстоящата Стратегия за стартиращите и разрастващите се предприятия Комисията ще разгледа възможностите за разширяване на стълб III на „Хоризонт Европа“, предвид потенциала му да спомогне за преодоляване на изоставането в областта на иновациите, включително при разрастването на иновативни дружества, чрез оптимизиране на наличните ресурси по програмата.

Комисията ще продължи да създава условия за процъфтяването на изследователите и новаторите. За тази цел тя ще работи за разширяване на ЕНС и ЕСИ. В този контекст, в съответствие с Бялата книга за европейската отбранителна готовност до 2030 г., Комисията ще направи необходимото, така че ЕСИ да инвестира в технологии с двойна употреба.

Европейската комисия ще работи за отстраняване на препятствията пред стартиращите и разрастващите се иновативни дружества, за които са необходими регулаторни действия, като въведе промени чрез европейския акт в областта на иновациите.

(1)

Драги, М. (2024 г.), The future of European competitiveness, Part A: A competitiveness strategy for Europe (Бъдещето на европейската конкурентоспособност. Част A: Стратегия за конкурентоспособност за Европа), https://commission.europa.eu/topics/eu-competitiveness/draghi-report_en .

(2)

Лета, Е. (2024 г.), Much more than a market (Много повече от пазар), https://www.consilium.europa.eu/media/ny3j24sm/much-more-than-a-market-report-by-enrico-letta.pdf .

(3)

Политически насоки за следващата Европейска комисия 2024—2029 г., 2024 г.

(4)

Работен документ на службите на Комисията: SWD(2025) 110.

(5)

Heitor, M. и др. (2024 г.), Align, act, accelerate: Research, technology and innovation to boost European competitiveness (Съгласуване, действие, ускоряване: научни изследвания, технологии и иновации за повишаване на европейската конкурентоспособност), https://data.europa.eu/doi/10.2777/9106236 .

(6)

Резолюция на Европейския парламент от 11 март 2025 г. относно оценката на изпълнението на програмата „Хоризонт Европа“ с оглед на междинната ѝ оценка и препоръки за 10-ата рамкова програма за научни изследвания (2024/2109(INI).

(7)

Заключения на Съвета относно последващата оценка на „Хоризонт 2020“ и бъдещите перспективи (одобрени на 23 май 2024 г.).

(8)

Регламент (ЕС) 2021/695 за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за определяне на нейните правила за участие и разпространение на резултатите и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1290/2013 и (ЕС) № 1291/2013.

(9)

Изпълнителна агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (Eismea) (2025 г.), Scaling Deep Tech in Europe. European Innovation Council: Impact Report 2025 (Активизиране на дълбоките технологии в Европа. Европейски съвет по иновациите: Доклад за въздействието, 2025 г.). Достъпен на адрес: https://eic.ec.europa.eu/document/download/7b947b36-66cb-4471-a2d0-158d5ae6770f_en?filename=EIC-Impact-Report-2025.pdf .

(10)

Като се вземат предвид само бенефициерите по линия на „Хоризонт Европа“, Фондът на ЕСИ е привлякъл 1,5 милиарда евро допълнителни инвестиции, което представлява коефициент на ливъридж от 3,2.

(11)

Heuer, R.-D. и др., Interim evaluation of the activities of the Joint Research Centre under Horizon Europe and Euratom 2021—2025. Final report of the evaluation panel (Междинна оценка на дейностите на Съвместния изследователски център в рамките на „Хоризонт Европа“ и Евратом за периода 2021—2025 г. Окончателен доклад на комисията за оценка), Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г.

(12)

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: План за действие в областта на промишлеността за европейския автомобилен сектор (COM(2025) 95 final).

(13)

Препоръка на Съвета относно повишаване на сигурността на научните изследвания: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=OJ:C_202403510 .

(14)

JOIN(2025) 130 final.