ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.5.2023

COM(2023) 631 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения и Словакия

Доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения и Словакия

Доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз

1.Въведение

1 В член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Договорът) се определя процедурата при прекомерен дефицит. Тази процедура е допълнително определена в Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, който е част от Пакта за стабилност и растеж.

В съответствие с член 126, параграф 3 от Договора в настоящия доклад се разглежда спазването от страна на държавите членки на критериите за дефицита и за дълга, предвидени в Договора.

Основни данни, които служат за основа и обосновка на настоящия доклад

При оценката на критерия за дефицита Комисията взема предвид действителното съотношение на дефицита за 2022 г. и планираното съотношение за 2023 г. Критерият за дефицита по член 126 от Договора е изпълнен, ако дефицитът по консолидирания държавен бюджет през предходната година (2022 г.) и планираният дефицит за текущата година (2023 г.) не надвишават 3 % от БВП. Ако е налице надвишаване, Комисията проверява дали има значително и продължително намаление на съотношението на дефицита и дали то се доближава до референтната стойност. Тя проверява също така дали надвишаването на референтната стойност е само по изключение и временно и дали остава близо до референтната стойност (раздел 2). Съответните фактори се вземат предвид, ако i) държавният дълг не надвишава 60 % от БВП или ii) ако дългът надвишава 60 % от БВП, но дефицитът е близо до 3 % от БВП и надвишаването му е временно (раздел 4).

2 Критерият за дълга е изпълнен, ако брутният консолидиран държавен дълг не надвишава 60 % от БВП в края на предходната година (2022 г.). Ако надвишава 60 % от БВП, Комисията преценява дали съотношението на дълга намалява достатъчно и се доближава до референтната стойност със задоволителен темп, като се спазва целевият показател за намаляване на дълга (раздел 3). В настоящия доклад не се обсъждат държавите членки, които спазват този целеви показател и отговарят на критерия за дефицита. Съответните фактори винаги се вземат предвид при оценката на съответствието с критерия за дълга (раздел 4).

3 В настоящия доклад също така се прави сравнение между бюджетния дефицит и бюджетните разходи за инвестиции и се вземат предвид всички други съответни фактори, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавите членки.

В настоящия доклад се разглежда спазването на критериите за дефицита и дълга в 16 държави членки: Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения, Словакия и Финландия, поради следните причини (вж. също таблица 1):

-Според данни, потвърдени от Евростат на 21 април 2023 г. 4 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2022 г. надвишава 3 % от БВП в 10 държави членки: Белгия, Чехия, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия и Полша 5 . Действителните дефицити за 2022 г., надвишаващи 3 % от БВП, представляват prima facie доказателство за наличието на прекомерен дефицит в тези държави членки 6 .

-В допълнение, според програмите за стабилност или конвергенция за 2023 г. 7 , бюджетните дефицити в България, Германия, Естония, Словения и Словакия се планира да надвишат 3 % от БВП през 2023 г. Тези планирани дефицити за 2023 г. в тези програми представляват prima facie доказателство за наличието на прекомерен дефицит в тези пет държави членки.

-Брутният консолидиран държавен дълг в края на 2022 г. надхвърли референтната стойност от 60 % от БВП в Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Португалия, Словения и Финландия. Във Франция, Италия и Финландия консолидираният държавен дълг не отговаряше на целевия показател за намаляване на дълга. Това представлява prima facie доказателство за наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дълг в тези три държави членки.

Политически препоръки в контекста на постоянно голяма несигурност

Препоръките за фискална политика, приети от Съвета, се развиват през последните години, за да отговорят на променящия се икономически контекст. Координираните политически действия на равнището на ЕС и на национално равнище смекчиха въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономиките на държавите членки и откриха пътя към стабилно и устойчиво възстановяване. На фона на новите обстоятелства, създадени от агресивната война на Русия срещу Украйна, европейската икономика успя да овладее неблагоприятното въздействие на войната, като преодоля енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и значителния спад в потреблението на газ.

Задействането на общата клауза за дерогация 8 от Пакта за стабилност и растеж през март 2020 г. даде възможност за осигуряване на широкомащабна фискална подкрепа във всички държави членки в отговор на пандемията от коронавирус. По този начин държавите членки получиха възможност да предприемат мерки за адекватно справяне с кризата, като същевременно се отклониха от някои бюджетни изисквания, които обикновено се прилагат съгласно фискалната рамка на ЕС. През 2020 и 2021 г. координираните политически действия успешно смекчиха макроикономическото въздействие на пандемията от COVID-19. През 2022 г. фискалната политика също смекчи социалното и икономическото въздействие на внезапното покачване на цените на енергията и даде възможност да бъде предоставена хуманитарна помощ на хората, бягащи от Украйна. Комисията счете, че условията за запазване на общата клауза за дерогация през 2023 г. и за нейното дезактивиране, считано от края на 2023 г., са изпълнени 9 .

10 На 20 юли 2020 г. Съветът препоръча на държавите членки да предприемат всички необходими мерки през 2020 и 2021 г. за ефективно справяне с пандемията от COVID-19, поддържане на икономиката и подпомагане на последващото възстановяване. Освен това, при наличие на подходящи икономически условия, на държавите членки беше препоръчано да провеждат фискални политики, насочени към постигане на разумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засилят инвестициите.

11 12 Година по-късно, на 18 юни 2021 г., Съветът прие диференцирани насоки за фискална политика в препоръките за 2022 г.: От държавите членки с ниски и средни съотношения на дълга към БВП бе поискано да провеждат или поддържат подкрепяща фискална позиция, докато от държавите членки с високи съотношения на дълга беше поискано да използват Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно следват разумна фискална политика. На всички държави членки беше препоръчано да запазят инвестициите, финансирани на национално равнище. В подобен дух, в препоръката на Съвета от 5 април 2022 г. относно икономическата политика на еврозоната се изисква поддържане на умерено подкрепяща фискална позиция през 2022 г. в цялата еврозона, като се вземат предвид както националните бюджети, така и финансирането, предоставено от МВУ. Препоръчва се фискалните политики да бъдат диференцирани, като се отчита степента на възстановяването, необходимостта от осигуряване на фискална устойчивост и от увеличаване на инвестициите, като същевременно се обръща внимание на необходимостта от намаляване на различията между държавите членки.

13 На 12 юли 2022 г. Съветът отново прие диференцирани насоки за фискална политика за 2023 г. От държавите членки с ниски и средни съотношения на дълга към БВП беше поискано да гарантират, че нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката. На държавите членки с високи съотношения на дълга беше препоръчано да осигурят разумна фискална политика чрез ограничаване на нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален ръст на БВП. След 2023 г. последните бяха помолени да осигурят надеждно и постепенно намаляване на дълга чрез постепенна консолидация, инвестиции и реформи. На всички държави членки беше препоръчано да бъдат готови да адаптират текущите разходи към променящата се ситуация, да увеличат публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност и да постигнат разумни средносрочни фискални позиции след 2023 г.

14 На 16 май 2023 г. в препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната се призовава за въздържане от предоставянето на широкообхватна подкрепа за съвкупното търсене и за по-добро насочване на фискалните мерки за преодоляване на въздействието на високите цени на енергията върху уязвимите домакинства и жизнеспособните предприятия. От държавите членки бе поискано да запазят устойчивостта на обслужването на дълга и да улеснят задачата на паричната политика да гарантира своевременно връщане на инфлацията към средносрочната цел на ЕЦБ от 2 %. В препоръката се призовава да се определят подходящо диференцирани средносрочни фискални стратегии чрез постепенна и устойчива консолидация, както и чрез инвестиции и реформи, с цел постигане на разумни средносрочни фискални позиции. Държавите членки следва да повишат потенциала за растеж на своите икономики, да поддържат високо равнище на публични инвестиции и да насърчават частни инвестиции, необходими за повишаване на икономическата и социалната устойчивост и за подпомагане на екологичния и цифровия преход.

В съобщението си от 8 март 2023 г. относно насоки за фискалната политика за 2024 г. 15 Комисията вече обяви, че няма да предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2023 г., като се има предвид продължаващата висока несигурност по отношение на макроикономическите и бюджетните перспективи на този етап.

Комисията ще предложи на Съвета да започне процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г.

2.Критерий за дефицита

Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения и Словакия са надвишили референтната стойност на дефицита през 2022 г. или планират да я надвишат през 2023 г.

За всички тези държави членки действителното надвишаване на референтната стойност на дефицита през 2022 г. или планираното надвишаване през 2023 г. е по изключение. През 2022 г. предприетите от държавите членки мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на цените на енергията и за предоставяне на хуманитарна помощ на хората, бягащи от Украйна след нахлуването на Русия, допринесоха за по-високия дефицит. Увеличението на цените на енергията и хуманитарната помощ са необичайни събития извън контрола на държавите членки и със значително въздействие върху финансовото състояние на държавното управление. Въпреки че разходите за временните спешни мерки срещу COVID-19 спаднаха през 2022 г., разходите за такива мерки останаха значителни в много държави членки и въздействието на икономическия спад, предизвикан от избухването на пандемията от COVID-19, все още беше видимо в публичните финанси на повечето държави членки.

Бюджетните дефицити бяха над, а не близо до референтната стойност през 2022 г. в Белгия, Испания, Италия, Латвия, Малта, Полша, Унгария, Франция и Чехия (вж. таблица 2).

В Австрия бюджетният дефицит беше над, но близо до референтната стойност през 2022 г. и в програмата за стабилност се планира да бъде над, но близо до референтната стойност през 2023 г., докато в прогнозата на Комисията се предвижда дефицит дори под 3 % от БВП.

България, Германия, Естония, Словакия и Словения имаха бюджетни дефицити, които не надвишават референтната стойност по Договора през 2022 г., но докладват планирани дефицити над, а не близо до 3 % от БВП през 2023 г. Това се потвърждава от прогнозата на Комисията за България, Словакия и Словения. За Германия прогнозата на Комисията показва съотношение на дефицита под 3 % от БВП през 2023 г., докато за Естония прогнозите на Комисията са за дефицит над, но близо до референтната стойност.

Според прогнозите на Комисията бюджетните дефицити в Австрия, Германия, Естония, Латвия, Словения и Чехия не се очаква да надвишат 3 % от БВП през 2024 г. Следователно дефицитите над референтната стойност се очаква да бъдат временни. Тези прогнози за дефицита за 2024 г. се основават на предположение, че няма промяна в политиката.

Накратко, в настоящия анализ се предполага, че критерият за дефицита не е изпълнен от 14 държави членки преди разглеждането на съответните фактори: Белгия, България, Германия, Естония, Испания, Италия, Латвия, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция и Чехия. От друга страна Австрия спазва критерия за дефицита, тъй като надвишаването на референтната стойност е по изключение и временно, а дефицитът остава близо до референтната стойност.

3.Критерий за дълга

Сред държавите, разгледани в настоящия доклад, брутният консолидиран държавен дълг в края на 2022 г. надхвърли 60 % от БВП в девет държави членки: Австрия, Белгия, Германия, Испания, Италия, Словения, Унгария, Финландия и Франция (вж. таблица 3) 16 . В сравнение с предходната година съотношението на държавния дълг към БВП е намаляло във всички тези държави членки, с изключение на Финландия.

Данните показват, че през 2022 г. целевият показател за намаляване на дълг е бил спазен в Австрия, Белгия, Германия, Испания, Словения и Унгария (вж. таблица 4). Той не е спазен в Италия, Финландия и Франция. Както е отбелязано в съобщението ѝ от 2 март 2022 г. и в съответствие с миналогодишния доклад 126.3, Комисията счита, при оценката си на всички съответни фактори, че спазването на целевия показател за намаляване на дълга би означавало твърде взискателни предварително съсредоточени фискални усилия, които биха могли да застрашат икономическия растеж. Следователно, според Комисията, спазването на целевия показател за намаляване на дълга не е гарантирано при преобладаващите икономически условия.

Накратко, анализът предполага, че сред държавите членки, обсъдени в настоящия доклад, критерият за дълга е изпълнен от Австрия, Белгия, Германия, Испания, Словения и Унгария, като изглежда, че не е бил изпълнен преди разглеждането на съответните фактори, от Италия, Финландия и Франция.

4.Съответни фактори при оценката на спазването на критериите за дефицитa и дългa

В член 126, параграф 3 от Договора се предвижда, че в настоящия доклад трябва да се „взема предвид дали държавния дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка“. Тези фактори са допълнително изяснени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97, в който също се предвижда, че внимание трябва да се обърне на „всички други фактори, които според съответната държава членка са от значение за цялостната оценка на спазването на критериите за дефицита и за дълга и които държавата членка е представила на Съвета и на Комисията“. По-специално в този член се посочва, че средносрочната дългова позиция може също да се счита за съответен фактор.

Следователно, в допълнение към съответните транснационални фактори (раздел 4.1), се вземат предвид и специфичните за държавите фактори (раздел 4.2). Последните включват средносрочното икономическо състояние, средносрочното бюджетно състояние (включително публичните инвестиции), средносрочната дългова позиция, дали държавата членка е засегната от макроикономически дисбаланси или прекомерни макроикономически дисбаланси 17 , както и всички други съответни фактори, посочени от държавите членки.

Както е обяснено в 1 и посочено в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97, що се отнася до спазването на критерия за дефицита, тези съответни фактори могат да бъдат взети предвид при етапите, водещи до вземане на решение относно наличието на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита, но само ако:

1)съотношението на държавния дълг към БВП не надвишава референтната стойност от 60 %, или

2)ако го надвишава, е изпълнено двойното условие — т.е. дефицитът да остане близо до референтната стойност и нейното надвишаване да бъде временно отклонение.

От държавите членки, които надвишават референтната стойност за дефицита през 2022 г. или планират да я надвишат през 2023 г., съотношението на дълга към БВП не е надхвърлило референтната стойност от 60 % в случая на седем държави членки: България, Естония, Латвия, Малта, Полша, Словакия, Чехия. Следователно за тези седем държави членки могат да бъдат взети предвид съответните фактори.

В останалите осем държави членки, които надвишават или планират да надвишат референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, т.е. Белгия, Германия 18 , Испания, Франция, Италия, Унгария, Австрия и Словения, двойното условие, необходимо за отчитане на съответните фактори (дефицитът да бъде близко до референтната стойност и превишението ѝ да бъде временно), е изпълнено само в Австрия, така че съответните фактори могат да бъдат отчетени и за Австрия.

Както е обяснено в 1 и посочено в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97, по отношение на спазването на критерия за дълга винаги се вземат предвид съответните фактори.

Съответните фактори са обсъдени по-долу дори за държави, в които те не могат да бъдат взети предвид в стъпките, водещи до решението за наличие на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита.

4.1.Трансгранични съответни фактори

През последните години ЕС беше засегнат от поредица от неблагоприятни сътресения. Ключов фактор, който трябва да се вземе под внимание за всички държави членки, обхванати в настоящия доклад, е макроикономическото въздействие на повишаването на цените на енергията и на нахлуването на Русия в Украйна. Войната доведе до изключителна икономическа несигурност през 2022 г. и 2023 г. ЕС е сред най-изложените на риск икономики поради географската си близост до войната и силната зависимост от вноса на изкопаеми горива. В резултат на нахлуването на Русия в Украйна бяха повишени също цените на други суровини и храни и се увеличиха прекъсванията на доставките. През 2022 г. сътресението от условията на търговия 19 се отрази на икономиката, което доведе, наред с другото, до рязко подкопаване на покупателната способност на домакинствата и промени драстично настроенията на потребителите. Държавите членки приеха поредица от фискални мерки за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, което има значителен ефект върху салдото по консолидирания държавен бюджет. Поради необходимостта от бърз отговор на политиката много от тези мерки не бяха целеви и не бе запазен ценовият сигнал. Нетните бюджетни разходи за тези мерки се оценяват на 1,2 % от БВП през 2022 г. и стойност с подобен размер през 2023 г 20 . Бюджетните разходи за временна закрила на разселени лица от Украйна, оценени на 0,1 % от БВП през 2022 г. и 2023 г. също са оказали въздействие върху салдото по консолидирания държавен бюджет. Всички тези фактори заедно оказват натиск върху публичните финанси.

Необходимо е също така да се вземе предвид, че тези смущения възникнаха, когато европейската икономика все още се възстановяваше от икономическото и бюджетното въздействие на пандемията от COVID-19, и съотношението на публичния дълг към БВП значително се увеличи в резултат на пандемията.

Високата инфлация е друг фактор, който трябва да се вземе предвид, тъй като в крайна сметка може да утежни публичните финанси в средносрочен план. През 2022 г. увеличенията на цените на енергията и другите стоки водеха до повишаване на инфлацията, която с времето се разшири и обхвана цялата икономика. Очаква се инфлацията да остане висока през 2023 г. В краткосрочен план високата инфлация може да подобри държавните сметки в резултат на увеличаване на данъчните приходи и намаляване на съотношенията на дълга към БВП. Подобно подобрение обаче може да бъде краткотрайно, тъй като увеличението на събираемостта на данъците намалява, разходните позиции се влияят от по-високото ниво на цените със закъснение, а увеличението на лихвените проценти води до по-голямо дългово бреме с темп, зависещ от средния матуритет на дълга. Освен това фактът, че инфлацията до голяма степен се дължи на фактори на предлагането, благоприятства исканията за компенсаторни мерки, които — ако не са насочени към най-уязвимите групи — биха могли да доведат до широкообхватна фискална подкрепа и прекомерно експанзионистична позиция, като затрудняват задачата на централната банка да намали инфлацията и в крайна сметка допринасят за по-строга парична политика с лихвени проценти, които остават по-високи за по-дълго време.

Войната промени драстично ситуацията, като доведе до нови смущения в доставките в световен мащаб, породи допълнителен натиск върху цените на суровините и засили несигурността. Според прогнозата на Комисията реалният БВП в ЕС се очаква да се забави от 3,5 % през 2022 г. до 1 % през 2023 г. и след това да се възстанови до 1,7 % през 2024 г. Въпреки разширяването на натиска върху цените се очаква инфлацията да намалее от 9,2 % през 2022 г. до 6,7 % през 2023 г. и 3,1 % през 2024 г.

Като цяло позицията на фискалната политика в ЕС се превръща от подкрепяща към леко рестриктивна. Като цяло фискалната позиция 21 в ЕС — включително публичните разходи, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост 22 и други фондове на ЕС — се оценява като експанзионистична с 1,9 % от БВП през 2022 г., като се прогнозира да се превърне в леко рестриктивна с 0,4 % през 2023 г. През 2022 г. бюджетният дефицит за ЕС и еврозоната като цяло намаля съответно на 3,4 % и 3,6 % от БВП (намаление с около 1,5 процентни пункта от БВП и в двата случая). Предвижда се той да продължи да намалява до 3,1 % и 3,2 % от БВП през 2023 г. за ЕС и еврозоната като цяло 23 . Бюджетният дефицит се прогнозира да намалее допълнително през 2024 г. до 2,4% от БВП.

Намалението на дефицита през 2022 г. се дължеше главно на икономическото възстановяване и постепенното преустановяване на голяма част от дискреционната помощ на политиката, активирана за борба с последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19. Освен това през 2022 г. динамиката на приходите беше благоприятна. През 2023 г. развитието на дефицита в разглежданите в настоящия доклад държави членки ще бъде по-различно, тъй като се прогнозира съотношението на дефицита да се увеличи в Белгия, България, Естония, Полша, Словакия, Словения и Финландия, да остане стабилно в Чехия Франция и да намалее в Германия, Испания, Италия, Латвия, Унгария, Малта и Австрия
.

Държавният дълг, след тенденцията за намаляване на дефицита и икономическото възстановяване, се очаква да намалее през прогнозния период за ЕС и еврозоната като цяло. Съотношението на дълга към БВП в ЕС спадна от 89,5 % през 2021 г. на 85,3 % през 2022 г. (съответно 97,3 % и 93,2 % за еврозоната) и се предвижда да намалее допълнително до 83,4 % и 82,6 % през 2023 и 2024 г. (съответно 90,8 % и 89,9 % за еврозоната). Сред държавите членки, разгледани в настоящия доклад, съотношението на държавния дълг към БВП не е намаляло през 2022 г. в Естония, Финландия и Чехия.

4.2.Специфични за държавата съответни фактори

В настоящия раздел е представена оценка на специфичните за всяка държава фактори. Тези фактори включват средносрочните макроикономически перспективи, средносрочното състояние на бюджета (включително публичните инвестиции; вж. таблица 5), средносрочната дългова позиция, независимо дали държавата членка е засегната от макроикономически дисбаланси или прекомерни макроикономически дисбаланси, както и всякакви други съответни фактори, посочени от държавите членки.

Специфичните за държавата раздели съдържат ключова информация за средносрочната макроикономическа позиция, включително за приноса към растежа, както и за средносрочната бюджетна и дългова позиция, но повече подробности относно макроикономическите и фискалните перспективи могат да бъдат намерени в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. Допълнителна информация относно бюджетните мерки, фискалната позиция 24 и анализа на устойчивостта на дълга, обсъдени по-долу за всяка държава членка, е включена в Препоръките на Комисията за препоръки на Съвета, съдържащи становища относно програмите за стабилност или конвергенция за 2023 г. и придружаващите ги фискални статистически таблици, както и в докладите по държави за 2023 г.  25  

4.2.1.Белгия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 5,4 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 6,3 % през 2021 г. и 3,2 % през 2022 г. Очаква се икономиката да отбележи ръст от 1,2 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г. Ръстът през 2023 г. е обусловен главно от частно потребление и инвестиции. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 9 % през 2020 г. на 5,5 % от БВП през 2021 г. и 3,9 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 5 % и 4,7 % от БВП. След като нараснаха до 2,7 % от БВП през 2020 г., през 2021 г. и 2022 г. държавните инвестиции останаха стабилни. През 2023 г. те се очаква да нараснат до 2,9 % от БВП.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща на равнище -2 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета, Белгия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,2 % от БВП през 2022 г. (0,2 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали неутрален принос към фискалната позиция. Следователно Белгия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 1,9 процентни пункта. Значителният експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи се дължеше само отчасти на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна. Следователно Белгия не е ограничила в достатъчна степен растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-1,1 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,7 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи с 0,1 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален ръст на БВП следователно не се дължи на целевата подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на постоянни увеличения на трудовите възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания (поради индексацията на трудовите възнаграждения в публичния сектор и на социалните плащания), нарастващите в структурно отношение текущи разходи в резултат на демографското застаряване на населението и реформата на данъчното облагане на жилищните договори за енергоспестяване, както и на временното намаляване на вноските на дружествата за социално осигуряване през първата половина на 2023 г. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 0,3 % от БВП през 2023 г., а финансираните на национално равнище инвестиции се прогнозира да доведат до експанзионистичен принос в размер на 0,1 процентни пункта към фискалната позиция.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 97,6 % в края на 2019 г. на 112 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 105,1 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 106 % и 107,3 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато до около 126 % от БВП до 2033 г. Базовата траектория на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г., отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния дълг, високите брутни потребности от финансиране, големия дял на държавния дълг, държан от чуждестранни лица, и липсата на фискална координация между различните равнища на управление, като някои от федералните субекти показват специфични слабости. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява постепенното прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга след възползване от исторически ниските разходи по заеми за продължителен период от време, относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма база на инвеститори) и пълната деноминация на държавния дълг в евро. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Белгия представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно правителствен проект за реформа на данъчната система и системата за социална сигурност, насочена към стимулиране на заетостта и икономическата активност, като по този начин се насърчава устойчивостта на публичните финанси, пенсионна реформа (както е предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост, ПВУ) за подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система, различни инициативи за насърчаване на участието на пазара на труда, извършване на прегледи на разходите и поемане на ангажимент за увеличаване на публичните инвестиции с цел ускоряване на екологичния и цифровия преход (включително чрез изпълнението на ПВУ).

4.2.2.България

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 4 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 7,6 % през 2021 г. и 3,4 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,5 % през 2023 г. и 2,4 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на частно и публично потребление. През 2021 г. икономическата активност се върна към годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит се увеличи от 3,8 % през 2020 г. на 3,9 % от БВП през 2021 г. преди да спадне на 2,8 % през 2022 г. През 2023 г. и 2024 г. се очаква той да бъде 4,8 % от БВП. В настоящата прогноза се взема предвид проектобюджетът на България за 2023 г. и средносрочната фискална стратегия, които включват базов бюджетен план без промяна на политиката, воден от мерки, приети в законодателството през предходни години, като увеличения на трудовите възнаграждения и пенсиите и намаления на някои данъци. Тези документи все още не са одобрени от Парламента. Държавните инвестиции са намалели от 3,3 % през 2020 г. на 2,6 % от БВП през 2021 г. преди да се увеличат на 3 % през 2022 г. и да надвишат бюджетния дефицит през 2022 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при -1,2 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета България продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,8 % от БВП през 2022 г. (0,9 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос от 0,5 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно България е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,8 процентни пункта към фискалната позиция. Този експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,9 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно България е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична в размер на - 3,1 % от БВП в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос от 1,9 % от БВП към фискалната позиция. Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Очаква се България да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,9 % от БВП през 2023 г., а финансираните на национално равнище инвестиции се прогнозира да доведат до експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 0,1 процентни пункта.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 20 % в края на 2019 г. на 24,5 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 22,9 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 25 % и 28,1 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от България на 11 май 2023 г. Българските органи също така информираха, че като част от продължаващото обсъждане на проектобюджета за 2023 г. водещите партии, представени в парламента, публично са се ангажирали да намалят дефицита до 3 % от БВП през 2023 г.

4.2.3.Чехия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 5,5 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 3,6 % през 2021 г. и 2,5 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,2 % през 2023 г. и 2,6 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на инвестициите и нетния износ. През 2022 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 5,8 % през 2020 г. на 5,1 % от БВП през 2021 г. и 3,6 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 3,6 % и 3 % от БВП. След като нараснаха до 4,8 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 4,7 % от БВП през 2021 г. и 4,6% през 2022 г. Те се очаква да нараснат до 4,7 % от БВП през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит през 2022 г. и 2023 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била като цяло неутрална, на стойност - 0,1 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Чехия продължи да подкрепя възстановяването, включително с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,1 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали неутрален принос към фискалната позиция. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Чехия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+1,4 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 1,2 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи с 0,1 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,6 % от БВП през 2023 г., а финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да доведат до рестриктивен принос към фискалната позиция в размер на 0,5 процентни пункта. Чехия следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и не се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 30 % в края на 2019 г. на 37,7 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 44,1 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 42,9 % и 43,1 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на Next Generation EU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Установено е, че Чехия не е засегната от дисбаланси. Слабостите са свързани с ценовата конкурентоспособност и цените на жилищата, но изглеждат ограничени в бъдеще, тъй като дългът на домакинствата е ограничен и се очаква инфлацията да се забави значително по-бързо от средния за ЕС темп.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Чехия на 9 май 2023 г.

4.2.4.Германия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 3,7 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 2,6 % през 2021 г. и 1,8 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,2 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на нетния износ. През 2022 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 4,3 % през 2020 г. на 3,7 % от БВП през 2021 г. и 2,6 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 2,3 % и 1,2 % от БВП. След като нараснаха до 2,7 % от БВП през 2020 г., през 2021 г. и 2022 г. държавните инвестиции намаляха до 2,6 %. Те се очаква да нараснат до 2,7 % от БВП през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит през същата година.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, на стойност -2,7 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Германия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,2 % от БВП през 2022 г. (0,3 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали неутрален принос към фискалната позиция. Следователно Германия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,2 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). В същото време намаляването на подоходното данъчно облагане доведе до намаляване на бюджетните приходи и също допринесе (0,1 % от БВП) за растежа на нетните първични текущи разходи. Значителният експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи се дължеше само отчасти на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна. Следователно Германия не е държала в достатъчна степен под контрол растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+0,5 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 0,3 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи с 0,2 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 0,2 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят неутрален принос към фискалната позиция. Германия следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 59,6 % в края на 2019 г. на 69,3 % в края на 2021 г. Той възлизаше на 66,3 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 65,2 % и 64,1 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Германия продължава да е засегната от дисбаланси. Устойчивият постоянен голям излишък по текущата сметка, който отразява също ниските инвестиции в сравнение със спестяванията и има трансгранично значение, постепенно намалява, последно на фона на енергийната криза, но се очаква да се увеличи значително.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Германия на 9 май 2023 г. Германия също потвърди, че въз основа на текущата тенденция на по-ниски цени на енергията дефицитът през 2023 г. може да бъде по-нисък от планирания в програмата за стабилност.

4.2.5.Естония

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 0,6 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 8 % през 2021 г. и се сви с 1,3 % през 2022 г. Тя се очаква допълнително да се свие с 0,4 % през 2023 г. и да се върне към ръст от 3,1 % през 2024 г. Запасите и нетният износ се очаква да се увеличат през 2023 г. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 5,5 % през 2020 г. на 2,4 % от БВП през 2021 г. и 0,9 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 3,1 % и 2,7 % от БВП. След като нараснаха до 5,7 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 5,6 % от БВП през 2021 г. и 5,2% през 2022 г. Те се очаква допълнително да спаднат до 5 % от БВП през 2023 г. и да останат по-големи от бюджетния дефицит през 2022 г. и 2023 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била рестриктивна, в размер на 1,3 % от БВП, което е било подходящо в контекста на висока инфлация. Както беше препоръчано от Съвета Естония продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,4 % от БВП през 2022 г. (1,6 % от БВП през 2021 г.) Намаляването на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на бързото и непредвидено покачване на цените в сектора на строителството. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали рестриктивен принос от 0,6 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Естония не е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,8 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Естония е ограничила в достатъчна степен растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-0,8 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 1,2 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи с 0,1 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи главно на социалните разходи, трудовите възнаграждения в публичния сектор, разходите за образование и отбрана. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 процентни пункта. Естония планира следователно да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и не се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 8,5 % в края на 2019 г. на 18,5 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 18,4 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 19,5 % и 21,3 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва ниски рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Установено е, че Естония не е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с конкурентоспособността и развитието на цените на жилищата, напоследък се увеличиха, но като цяло изглежда, че в момента са ограничени.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Естония на 5 май 2023 г.

4.2.6.Испания

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 11,3 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 5,5 % както през 2021 г., така и през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,9 % през 2023 г. и 2,0 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на нетния износ и в по-малка степен на частни инвестиции. През 2023 г. икономическата активност се предвижда да се върне към годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 10,1 % през 2020 г. на 6,9 % от БВП през 2021 г. и 4,8 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 4,1 % и 3,3 % от БВП. След като нараснаха до 2,6 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха на 2,7 % от БВП през 2021 г. и на 2,8% през 2022 г. През 2023 г. те се очаква да достигнат 2,9 %.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при - 2,5 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета Испания продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,2 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос от 0,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Испания е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,7 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,5 % от БВП). В същото време по-високите разходи за междинно потребление и социални трансфери в натура също допринесоха за нарастването на нетните първични текущи разходи. Следователно Испания не е ограничила в достатъчна степен растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-0,3 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до като цяло неутрален принос в размер на 0,2 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Прогнозираният като цяло неутрален принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените нетни разходи за (целеви и нецелеви) мерки за подпомагане на домакинствата и дружествата в отговор на повишаването на цените на енергията (с 1,0 % от БВП). Основните движещи фактори на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) са увеличението на социалните трансфери, предизвикано от повторното обвързване на пенсиите с инфлацията в миналото и по-високите разходи за междинно потребление. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Испания планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 98,2 % в края на 2019 г. на 120,4 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 113,2 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 110,6 % и 109,1 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се понижи леко преди да се повиши отново до около 106 % от БВП до 2033 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г. отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти и повишеното ниво на външния и частния дълг, което може да засили неблагоприятното въздействие на затягането на финансовите условия върху финансовото състояние на домакинствата и дружествата. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява постепенното прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга след възползване от исторически ниските разходи по заеми за продължителен период от време, относително стабилните източници на финансиране, характеризиращи се с добре диверсифицирана и голяма база на инвеститори и деноминацията на дълга във валута. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Испания продължава да е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с големия частен, държавен и външен дълг, които имат трансгранично значение, намаляват, но продължават да съществуват.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Испания представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно: структурните промени в испанската икономика, които дават резултати по отношение на трайно подобрение на: равнищата на заетост (участието в системата за социална сигурност е на най-високото си ниво), нетната международна инвестиционна позиция (и външния сектор като цяло, с излишък по текущата сметка за десета поредна година) и публичните финанси (със значително увеличение на публичните приходи, подкрепено от важни промени в поведението на икономическите участници и предприетите мерки).

4.2.7.Франция

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 7,8 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 6,8 % през 2021 г. и 2,6 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,7 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на инвестиции и публично потребление. През 2022 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 9 % през 2020 г. на 6,5 % от БВП през 2021 г. и 4,7 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 4,7 % и 4,3 % от БВП. След като останаха на ниво от 3,7 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 3,6 % от БВП през 2021 г. и се повишиха отново до 3,7% през 2022 г. През 2023 г. те се очаква да останат стабилни.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при - 2,0 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета Франция продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,6 % от БВП през 2022 г. (0,7 % от БВП през 2021 г.) Незначителното намаляване на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на предварителното изпълнение на плана през първите му две години. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос от 0,1 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Франция е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 1,7 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,8 % от БВП). В същото време индексацията на пенсиите, социалните плащания и трудовите възнаграждения в публичния сектор също допринесе (0,4 % от БВП) за растежа на нетните първични текущи разходи. Следователно Франция не е ограничила в достатъчна степен растежа на финансираните на национално равнище текущи разходи.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+0,5 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи с 0,1 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 0,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуряват неутрален принос към фискалната позиция. Франция следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 97,4 % в края на 2019 г. на 114,6 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 111,6 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 109,6 % и 109,5 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава през следващите 10 години, като достигне около 125,6 % от БВП през 2033 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г., отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, очакваното увеличение на брутните нужди от финансиране в средносрочен план и рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от частния сектор, включително чрез възможната материализация на държавните гаранции, отпуснати на дружества и самостоятелно заети лица по време на кризата с COVID-19. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява постепенното прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга след възползване от исторически ниските разходи по заеми за продължителен период от време и относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма база на инвеститори). Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Франция продължава да е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с големия държавен дълг, конкурентоспособността и ниския растеж на производителността, които имат трансгранично значение, продължават да съществуват, но показват признаци на намаляване.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Франция представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно инвестиционните усилия, положени от 2021 г. в подкрепа на екологичния и цифровия преход в допълнение към безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, както и намаляването на данъците върху производството с цел подобряване на конкурентоспособността на дружествата.

4.2.8.Италия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 9 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 7 % през 2021 г. и 3,7 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,2 % през 2023 г. и 1,1 % през 2024 г. Ръстът през 2023 г. е обусловен главно от инвестиции и нетен износ. През 2022 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 9,7 % през 2020 г. на 9 % от БВП през 2021 г. и 8 % през 2022 г. Равнищата както за 2021 г., така и за 2022 г. включват въздействието върху увеличаването на дефицита в резултат на новото статистическо третиране на някои данъчни кредити за саниране на жилища, които сега се документират като капиталови трансфери и се натрупват най-вече за периода 2021—2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. бюджетният дефицит да бъде съответно 4,5 % и 3,7 % от БВП. След като нараснаха до 2,6 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции нараснаха допълнително до 2,9 % от БВП през 2021 г. преди да спаднат на 2,7% през 2022 г. През 2023 г. те се очаква да достигнат 3,1 % от БВП.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при - 3,2 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета Италия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,9 % от БВП през 2022 г. (0,4 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали неутрален принос към фискалната позиция. Следователно Италия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 2,2 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Италия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+2,6 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 0,9 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Прогнозираният рестриктивен принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи по същество на намалените разходи (с 1,5 процентни пункта от БВП) на мерките за подпомагане (целеви и нецелеви) за домакинствата и дружествата в отговор на повишаването на цените на енергията. Основните движещи фактори на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) са увеличението на разходите за пенсии поради индексацията спрямо инфлацията от предходната година и приетите неотдавна допълнителни намаления на данъчната тежест върху труда за лица с ниски и средни доходи. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Италия планира следователно да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 134,1 % в края на 2019 г. на 154,9 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 144,4 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 140,4 % и 140,3 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се повишава непрекъснато до около 156,5 % от БВП до 2033 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, има голяма вероятност съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г., отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния държавен дълг и рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от частния сектор, включително чрез възможната материализация на държавните гаранции, свързани с кризата с COVID-19. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява постепенното прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга след възползване от исторически ниските разходи по заеми за продължителен период от време, относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма база на инвеститори) и положителната нетна международна инвестиционна позиция. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Италия продължава да е засегната от прекомерни дисбаланси. Въпреки че има някои подобрения, продължават да съществуват слабости, свързани с високия държавен дълг и ниския ръст на производителността в условията на нестабилност на пазара на труда и някои слабости на финансовите пазари, които имат трансгранично значение.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Италия на 11 май 2023 г.

4.2.9.Латвия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 2,3 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 4,3 % през 2021 г. и 2,8 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,4 % през 2023 г. и 2,8 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на частното потребление и нетния износ. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: След увеличаване от 4,4 % през 2020 г. на 7,1 % от БВП през 2021 г. бюджетният дефицит спадна на 4,4 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 3,8 % и 2,7 % от БВП. След като нараснаха до 5,7 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 5,2 % от БВП през 2021 г. и 3,8% през 2022 г. Те се очаква да нараснат до 5,5 % от БВП през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била неутрална, което е било подходящо в контекста на висока инфлация. Както беше препоръчано от Съвета Латвия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,1 % от БВП през 2022 г. (1,3 % от БВП през 2021 г.) Поради ограничения на капацитета и повишаването на цените в сектора на строителството, някои инвестиции, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС през 2022 г., бяха забавени, което доведе до леко намаление на разходите. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали рестриктивен принос от 1,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Латвия не е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Латвия е държала под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (- 0,9 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,5 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи с 0,4 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на разходните мерки, включени в бюджетния пакет за 2023 г., като увеличение на трудовите възнаграждения на административния и медицинския персонал, допълнителните текущи разходи за финансиране на онкологията, науката и научните изследвания и други текущи дискреционни разходи за националната администрация, както и по-високите разходи за пенсии и надбавки. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 2,2 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 1,0 процентни пункта. Латвия следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 36,5 % в края на 2019 г. на 42,0 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 40,8 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 39,8 % и 40,5 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва ниски рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Установено е, че Латвия не е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с външните заеми и жилищата, остават малки; налице са рискове за конкурентоспособността, но като цяло изглеждат ограничени в близко бъдеще.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Латвия на 8 май 2023 г.

4.2.10.Унгария

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 4,5 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 7,2 % през 2021 г. и 4,6 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,5 % през 2023 г. и 2,8 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на нетния износ. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 7,5 % през 2020 г. на 7,1 % от БВП през 2021 г. и 6,2 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 4 % и 4,4 % от БВП. След като нараснаха до 6,5 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 6,3 % от БВП през 2021 г. и 5,3% през 2022 г. Те се предвижда да възлизат на 5,3 % от БВП и през 2023 г. и следователно да надвишат дефицита по консолидирания държавен бюджет.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при -0,4 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Унгария продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,5 % от БВП през 2022 г. (2,1 % от БВП през 2021 г.) Намаляването на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на по-слабото усвояване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали рестриктивен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Унгария не е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,6 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Унгария е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+4,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 2,2 % от БВП към фискалната позиция. Следователно прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 2,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция в размер на 0,6 процентни пункта. Унгария планира следователно да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, въпреки че не се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 65,3 % в края на 2019 г. на 79,3 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 73,3 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 70,7 % и 71,1 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се стабилизира като цяло през следващите пет години. От 2027 г. нататък обаче съотношението на дълга ще започне да се увеличава, като достгне 72,5 % от БВП през 2033 г. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, има голяма вероятност съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г., отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на Унгария, дела на краткосрочния и чуждестранния дълг и рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от частния сектор, включително чрез възможната материализация на държавните гаранции, свързани с кризата с COVID-19. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години и относително стабилните източници на финансиране. Освен това мерките по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Унгария е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с много силния натиск върху цените и нуждите от външно и държавно финансиране, се увеличиха и са значителни.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Унгария представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно, че държавата дължи повишени рискови премии на капиталовите пазари с оглед на несигурността относно това кога ще изпълни необходимите условия, за да получи пълен достъп до фондовете на ЕС.

4.2.11.Малта

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 8,6 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 11,8 % през 2021 г. и 6,9 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 3,9 % през 2023 г. и 4,1 % през 2024 г. Растежът през 2022 г. се дължи главно на нетния износ и публичното потребление. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 9,7 % през 2020 г. на 7,8 % от БВП през 2021 г. и 5,8 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 5,1 % и 4,5 % от БВП. След като нараснаха до 4,2 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 3,8 % от БВП през 2021 г. и 3,3% през 2022 г. През 2023 г. те се очаква да възлизат на 3,8 % от БВП.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била като цяло неутрална, при -0,2 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Малта продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,9 % от БВП през 2022 г. (1,1 % от БВП през 2021 г.) Намаляването на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на по-слабото усвояване на средствата от други европейски фондове. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали рестриктивен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Малта не е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,9 процентни пункта към фискалната позиция. При все това, този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,9 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Малта е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 0,4 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 0,8 % от БВП към фискалната позиция. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуряват рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 процентни пункта. Малта планира следователно да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, но не се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 40,3 % в края на 2019 г. на 52,9 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 53,4 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 54,8 % и 56,1 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 5 май 2023 г. Франция представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно разходите, направени през 2022 г. във връзка с преструктурирането на националния въздушен превозвач и ранното пенсиониране на неговите служители.

4.2.12.Австрия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 6,5 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 4,6 % през 2021 г. и 5 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,4 % през 2023 г. и 1,6 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на частно потребление. През 2022 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 8 % през 2020 г. на 5,8 % от БВП през 2021 г. и 3,2 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 2,4 % и 1,3 % от БВП. След като нараснаха до 3,3 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции нараснаха допълнително до 3,6 % от БВП през 2021 г. преди да спаднат на 3,3% през 2022 г. Те се очаква да достигнат 3,4 % през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит през 2022 г. и 2023 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при - 2,8 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Австрия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,2 % от БВП през 2022 г. (0,2 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали рестриктивен принос от 0,1 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Австрия не е запазила финансираните на национално равнище инвестиции, което не е в съответствие с препоръката на Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 1,8 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,5 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,2 % от БВП). Следователно Австрия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде рестриктивна (+ 1,0 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до рестриктивен принос в размер на 0,3 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи с 0,2 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 0,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 0,1 процентни пункта. Австрия планира следователно да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 70,6 % в края на 2019 г. на 82,9 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 78,4 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 75,4 % и 72,7 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва ниски рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Австрия на 8 май 2023 г.

4.2.13.Полша

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 2 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 6,9 % през 2021 г. и 5,1 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,7 % през 2023 г. и 2,7 % през 2024 г. Ръстът през 2023 г. e обусловен главно от нетния износ и инвестициите. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит е намалял от 6,9 % през 2020 г. на 1,8 % от БВП през 2021 г. преди да нарасне на 3,7 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 5 % и 3,7 % от БВП. След като нараснаха до 4,5 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции се свиха до 4,1 % от БВП през 2021 г. и 4 % през 2022 г. Те се очаква да нараснат до 4,1 % от БВП през 2023 г., като надвишат бюджетния дефицит през 2021 г. и 2022 г., но не и през 2023 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, при -3,0 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Полша продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,0 % от БВП през 2022 г. (1,3 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Полша е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 2,3 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,9 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,5 % от БВП). Следователно Полша е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-0,8 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,8 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи с 0,1 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,2 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи на нецеленасочени мерки, свързани с енергията, по-високи разходи за отбрана и здравеопазване, както и на постоянното увеличение на трудовите възнаграждения в публичния сектор и социалните плащания. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 1,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,2 процентни пункта. Полша следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и не се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 45,7 % в края на 2019 г. на 57,2 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 49,1 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 50,5 % и 53 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Полша представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно значително увеличение на разходите, предназначени за модернизация на въоръжените сили поради войната в Украйна и за инвестиции на местните органи за управление. В резултат на Закона за отбраната на родината от 11 март 2022 г. се увеличиха разходите за национална отбрана от планираните 2,2 % от БВП през 2022 г. на 3 % от БВП през 2023 г. Поради нарастването на разходите за отбрана и за инвестиции на местните органи за управление (с около 21 % на годишна база в номинално изражение), динамиката на публичните инвестиции се ускори през 2022 г. (с 14,3 % на годишна база в номинално изражение) и достигна равнище от 4,0 % по отношение на БВП. Това равнище се очаква да нарасне допълнително през 2023 г. до приблизително 4,2 % от БВП.

4.2.14.Словения

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 4,3 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 8,2 % през 2021 г. и 5,4 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,2 % през 2023 г. и 2,2 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на вътрешно търсене. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 7,7 % през 2020 г. на 4,6 % от БВП през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 3,7 % и 2,9 % от БВП. След като нараснаха до 4,1 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции се увеличиха допълнително на 4,7 % от БВП през 2021 г. и на 5,2 % през 2022 г. Те се очаква да продължат да нарастват до 6,1 % от БВП през 2023 г. и да надвишават бюджетния дефицит за трета поредна година считано от 2021 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била подкрепяща, на стойност -1,2 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Словения продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,7 % от БВП през 2022 г. (0,8 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос в размер на 0,7 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Словения е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,0 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Словения е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-1,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,3 % от БВП към фискалната позиция. Това е въпреки намалените разходи с 0,5 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки за приходите) се дължи на по-високите субсидии и увеличение на разходите за трудови възнаграждения в публичния сектор. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуряват експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Словения следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 65,4 % в края на 2019 г. на 79,6 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 69,9 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 69,1 % и 66,6 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 8 май 2023 г. Словения представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно коригиране на законоустановения размер на пенсиите и социалните трансфери през 2023 г. спрямо растежа на трудовите възнаграждения и инфлацията през 2022 г.

4.2.15.Словакия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 3,3 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 4,9 % през 2021 г. и 1,7 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 1,7 % през 2023 г. и 2,1 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на инвестиции и публично потребление. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит е намалял от 5,4 % от БВП през 2020 г. и 2021 г. на 2 % през 2022 г. Предвижда се през 2023 г. и 2024 г. той да бъде съответно 6,1 % и 4,8 % от БВП. След намаляване на 3,4 % от БВП през 2020 г. и 3,1 % през 2021 г., държавните инвестиции се увеличиха до 3,3 % от БВП през 2022 г. Те се очаква да нараснат допълнително до 4,9 % от БВП през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит през 2022 г., но не и през 2023 г.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била рестриктивна, в размер на 1,3 % от БВП, което е било подходящо в контекста на висока инфлация. Както беше препоръчано от Съвета Словакия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 1,2 % от БВП през 2022 г. (1,3 % от БВП през 2021 г.) Намаляването на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС през 2022 г., се дължи на слабото усвояване на средствата от европейските структурни фондове и отлагането на реализираните разходи от безвъзмездните средства по Механизма за възстановяване и устойчивост. Финансираните на национално равнище инвестиции са имали експанзионистичен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Словакия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 1,3 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Словакия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-6,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 4,4 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените разходи с 0,2 % от БВП за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на нецеленасочени мерки, свързани с енергията, постоянни увеличения на трудовите възнаграждения на здравните специалисти и намаляване на ставките на ДДС в секторите на храните и развлеченията. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, се прогнозира да възлязат на 2,8 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се очаква да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта. Словакия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 48 % в края на 2019 г. на 61 % в края на 2021 г. Той възлизаше на 57,8 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 58,3 % и 58,7 % от БВП.

Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато през следващите години, като достигне около 84,7 % от БВП през 2033 г. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2027 г. отколкото през 2022 г.

Съществуват и други фактори, които са от значение за цялостната оценка на устойчивостта на дълга. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на Словакия, дела на краткосрочния държавен дълг, държан от чуждестранни лица, и рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от частния сектор, включително чрез възможната материализация на държавните гаранции, свързани с кризата с COVID-19. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява постепенното прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга след възползване от исторически ниските разходи по заеми за продължителен период от време и относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма база на инвеститори). Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси: Установено е, че Словакия не е засегната от дисбаланси. Слабостите, свързани с конкурентоспособността, жилищата, задлъжнялостта на домакинствата и външния баланс, се увеличават, но като цяло изглеждат овладени в близко бъдеще и се очаква да намалеят с нормализирането на икономическите условия.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Анализът, представен в предходните раздели, обхваща основните фактори, изложени от Словакия на 9 май 2023 г.

4.2.16.Финландия

Средносрочна макроикономическа позиция: След свиване от 2,4 % през 2020 г. икономиката отбеляза ръст от 3 % през 2021 г. и 2,1 % през 2022 г. Тя се очаква да отбележи ръст от 0,2 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г. Растежът през 2023 г. се дължи главно на нетния износ и публичното потребление. През 2021 г. икономическата активност е надхвърлила годишното си равнище от 2019 г.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции: Бюджетният дефицит намаля от 5,6 % през 2020 г. на 2,8 % от БВП през 2021 г. и 0,9 % през 2022 г. През 2023 г. и 2024 г. се очаква да бъде 2,6 %. След като нараснаха до 4,8 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляха до 4,2 % от БВП през 2021 г. и 4,1 % през 2022 г. Те се очаква да нараснат до 4,5 % от БВП през 2023 г. и да надвишат бюджетния дефицит за трета поредна година, считано от 2021 г. насам.

Според оценките на Комисията фискалната позиция през 2022 г. е била като цяло неутрална, при -0,1 % от БВП, в съответствие с препоръката на Съвета. Както беше препоръчано от Съвета Финландия продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,3 % от БВП през 2022 г. (0,2 % от БВП през 2021 г.) Финансираните на национално равнище инвестиции са имали неутрален принос от 0,0 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Финландия е запазила инвестициите, финансирани на национално равнище, както беше препоръчано от Съвета. В същото време увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до широко неутрален принос в размер на 0,1 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Финландия е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.

През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-1,0 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да доведе до експанзионистичен принос в размер на 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Това включва като цяло стабилни разходи за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията. Това включва и по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,2 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи се дължи само частично на целенасочената подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на индексацията на социалните плащания, финансирането от централното правителство за местните органи, както и допълнителни разходи за отбрана и инвестиции, свързани с научноизследователска и развойна дейност (НИРД). В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 0,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуряват експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,4 процентни пункта. Финландия следователно планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и се прогнозира да запази финансираните на национално равнище инвестиции.

Средносрочна дългова позиция: Държавният дълг нарасна от 64,9 % в края на 2019 г. на 74,7 % в края на 2020 г. Той възлизаше на 73 % от БВП в края на 2022 г. и в края на 2023 г. и 2024 г. се прогнозира да бъде съответно 73,9 % и 76,2 % от БВП. Като цяло анализът на устойчивостта на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU/МВУ, ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат допълнително положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години и така да помогнат за смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: На 9 май 2023 г. Финландия представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно факта, че поради парламентарните избори, проведени във Финландия на 2 април 2023 г., на 23 март 2023 г. беше представена програма за стабилност без промяна на политиката. Новото правителство на Финландия ще представи своята цел за публичните финанси в програмата за стабилност, която ще бъде представена през есента, заедно с проекта на бюджетен план, като част от общия фискален план на правителството.

5.Заключения

15 държави — членки на ЕС надвишиха референтната стойност на дефицита през 2022 г. или планират да я надвишат през 2023 г. Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Австрия, Полша, Словения и Словакия.

В Австрия съотношението на дефицит през 2022 г. и планираното съотношение на дефицита през 2023 г. са над 3 % от БВП, но но близо до тази стойност. За останалите 14 държави членки, които са разгледани в настоящия доклад и надвишават референтната стойност на дефицита по Договора през 2022 г. или планират да я надвишат през 2023 г., дефицитът е бил или се планира да бъде над, а не близо до 3 % от БВП.

Във всичките 15 държави членки надвишаването на референтната стойност по Договора се счита, че е по изключение, както е определено в Договора. Въпреки това за Белгия, България, Испания, Италия, Малта, Полша, Словакия, Унгария и Франция надвишаването на референтната стойност не се очаква да бъде временно.

Като цяло, като се вземат предвид всички съответни фактори, анализът в настоящия доклад показва, че критерият за дефицита, както е определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен от Белгия, България, Чехия, Германия, Естония, Испания, Франция, Италия, Латвия, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия.

Девет държави членки имаха брутен държавен дълг над 60 % от БВП в края на 2022 г.: Белгия, Германия, Испания, Франция, Италия, Унгария, Австрия, Словения и Финландия. Сред тези държави членки показателят за намаляване на дълга е спазен в Белгия, Германия, Испания, Унгария, Австрия и Словения, но не и от Франция, Италия и Финландия.

Като цяло, като се вземат предвид всички съответни фактори, анализът в настоящия доклад показва, че критерият за дълга, както е определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен от Франция, Италия и Финландия. Независимо от това, Комисията счита, при оценката си на всички съответни фактори, че спазването на целевия показател за намаляване на дълга би означавало твърде взискателни предварително съсредоточени фискални усилия, които биха застрашили икономическия растеж. Следователно, според Комисията, спазването на целевия показател за намаляване на дълга не е гарантирано при преобладаващите икономически условия.

Като се има предвид продължаващата висока несигурност по отношение на макроикономическите и бюджетните перспективи на този етап, Комисията вече обяви през март 2023 г., че няма да предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2023 г. В същото време наблюдението на развитието на дефицита и дълга ще продължи и Комисията ще предложи на Съвета да започне процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г.

(1)      ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6, с измененията.

(2)      Целевият показател за намаляване на дълга е посочен в член 2, параграф 1а от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета, в който се посочва, че съотношението на държавния дълг към БВП се счита за достатъчно намаляващо и доближаващо се до референтната стойност от 60 % от БВП със задоволителен темп, ако разликата по отношение на референтната стойност е намаляла през предходните три години, за които има данни, със среден темп от една двадесета годишно. Изискването също се смята за изпълнено, ако бюджетните прогнози на Комисията сочат, че изискваното намаление на разликата ще настъпи през тригодишния период, който включва двете години, следващи последната година, за която са налични данни.

(3)      Освен ако не е посочено друго, източникът на стойностите, предоставени в настоящия доклад, е прогноза на Комисията от пролетта на 2023 г. (European Economy-Institutional Papers 173).

(4)    Евростат, Европейски показатели 47/2023 от 21 април 2023 г. Евростат изразява резерви относно качеството на данните, докладвани от Франция за 2022 г. Евростат, в тясно сътрудничество с френските статистически органи, разяснява документирането на увеличението на капитала от страна на държавата в публичното енергийно дружество EDF (Électricité de France), както и прилагането на теста за супердивиденти спрямо дивидентите, изплатени от някои публични корпорации на френската държава. Дефицитът за 2022 г. може би е подценен с до 0,2 процентни пункта от БВП.

(5)      Държавният дефицит на Румъния също надхвърли 3 % от БВП през 2022 г. Румъния обаче не е обхваната в настоящия доклад, тъй като Съветът взе решение за наличието на прекомерен дефицит в Румъния на 3 април 2020 г.

(6)      Във всички тези случаи дефицитите за 2023 г. също се планират да надвишат 3 % от БВП.

(7)      За програмите за стабилност или конвергенция, представени от държавите членки през пролетта на 2023 г., вж.: https://commission.europa.eu/content/2023-european-semester-national-reform-programmes-and-stabilityconvergence-programmes_en.

(8)    С клаузата, посочена в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1), както и с член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, се улеснява координацията на бюджетните политики в периоди на сериозен икономически спад. С нея не се спират процедурите на Пакта за стабилност и растеж. Активирането ѝ обаче осигури на държавите членки бюджетна гъвкавост за справяне с кризата, като даде възможност за временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел на всяка държава членка, при условие че това не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

(9)    COM(2022) 600 final от 23.5.2022 г., и COM (2023) 141 final от 8.3.2023 г.

(10)      Препоръки на Съвета от 20 юли 2020 г. (2020/C 282/01—2020/C 282/27), ОВ C 282, 26.8.2020 г., стр. 1.

(11)      Препоръки на Съвета от 18 юни 2021 г. (2021/C 304/01— 2021/C 304/28, ОВ C 304, 29.7.2021 г., стр. 1). В случая с Румъния Съветът прие на същия ден актуализирана препоръка с оглед прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит (2021/C 304/24, ОВ C 304, 29.7.2021 г., стр. 111).

(12)    Препоръка на Съвета от 5 април 2022 г. относно икономическата политика на еврозоната, ОВ C 153, 7.4.2022 г., стр. 1.

(13)      Препоръки на Съвета от 12 юли 2022 г. (2022/C 334/01 до 2022/C 334/27, ОВ C 334, 1.9.2022 г., стр. 1). 

(14)      https://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/ecofin/2023/05/16/

(15)      COM(2023) 141 final.

(16)      В Гърция, Кипър, Португалия и Хърватия брутният консолидиран държавен дълг също надхвърли 60 % от БВП в края на 2022 г., но тези държави членки не са взети предвид в настоящия доклад, като се има предвид, че спазват критерия за дефицита и целевия показател за намаляване на дълга.

(17)      По смисъла на процедурата при макроикономически дисбаланси, предвидена в Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8).

(18)      В програмата за стабилност на Германия се посочва планиран дефицит над 3 % от БВП през 2023 г. В прогнозата на Комисията, която беше изготвена впоследствие, се предвижда дефицит под 3 % през 2023 г., като се вземат предвид по-актуалните допускания за развитието на цените на енергията.

(19)      Това са промените в относителните цени на износа и вноса.

(20)      Вж. COM(2023) 600 final, 24.5.2023 г.

(21)      Като се следва подходът от препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г., понастоящем фискалната позиция се измерва най-добре като промяната в първичните разходи (като не се отчитат дискреционните мерки по отношение на приходите), с изключение на свързаните с COVID-19 временни извънредни мерки, но включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, в сравнение със средносрочния потенциален растеж.

(22)      Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(23)      Това развитие през 2023 г. се дължи на резкия спад на бюджетния дефицит на Италия в резултат на статистическото третиране на данъчни кредити (вж. раздел 4.2.8).

(24)      Фискалната позиция се измерва като разликата между i) средносрочния потенциален растеж и ii) промяната в първичните разходи без дискреционните мерки по отношение на приходите (и с изключение на свързаните с COVID-19 временни извънредни мерки), включително разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза. Отрицателният (положителен) знак на показателя показва експанзионистична (рестриктивна) фискална политика.

(25)      Анализът на устойчивостта на дълга е актуализиран в съпоставка с доклада за фискалната устойчивост от 2021 г. (European Economy-Institutional Papers 171), като е отразена последната прогноза на Комисията.    Вж. съобщението относно основните елементи на пакета за европейския семестър от пролетта на 2023 г. (COM (2023) 600 final, 24.5.2023 г.) и препоръките на Комисията за препоръки на Съвета (COM(2023) 601 до 626). За най-новата оценка от Комисията на държавите членки, засегнати от дисбаланси или прекомерни дисбаланси, вж. съответните задълбочени прегледи (SWD(2023) 628 до 643). За оценката на рисковете за устойчивостта на дълга във всички държави членки, обсъдени в настоящия доклад, вж. приложенията относно анализа на устойчивостта на дълга в докладите за държавите (SWD(2023) 601 до 626).