Съдържание
I.Насоки за държавите членки относно добрите практики за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници
1.Въведение
2.По-бързи и по-кратки административни процедури за разрешаване
а.Разпоредби на ДЕВИ II и сравнение на добрите практики при тяхното транспониране
б.Други добри практики за намаляване на продължителността на процедурите за издаване на разрешения извън приложното поле на ДЕВИ II
в.Увеличаване на гъвкавостта при адаптиране на технологичните спецификации в периода между подаването на заявление за разрешение и изграждането на проектите
3.Вътрешна координация и ясни и цифровизирани процедури за намаляване на сложността на административните процеси за издаване на разрешения
а.Разпоредби на ДЕВИ II относно обслужването на едно гише и сравнение на добрите практики при транспонирането им
б.Други примери за добри практики за намаляване на сложността на административните процедури извън приложното поле на ДЕВИ II
4.Достатъчни човешки ресурси и квалификация за структурите, издаващи разрешения
5.По-добро определяне и планиране на местоположенията за проекти за енергия от възобновяеми източници
а.Ограничения при използването на земята/морето и добри практики за улесняване на определянето на подходящи райони
б.Използване на пространството за много цели
в.Одобрение и участие от страна на общността
г.Аспекти, свързани с околната среда
д.Съображения, свързани с отбраната и въздухоплаването
6.Улеснено присъединяване към мрежата, електроцентрали с технологии за комбинирано производство на енергия, модернизиране и иновативни технологии
а.Въпроси, свързани с присъединяването към мрежата
б.Електроцентрали с комбинирана технология
в.Модернизиране
г.Водород
д.Подпомагане на иновациите
II.Насоки за държавите членки относно улесняването на споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници
1.Въведение
2.Регулаторни въпроси
3.Разширяване на достъпа на малки и средни предприятия до корпоративни споразумения за закупуване на енергия възобновяеми източници
4.Насърчаване на трансграничните споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
I.Насоки за държавите членки относно добрите практики за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници
1.Въведение
Енергията от възобновяеми източници е в основата на енергийния преход към чиста енергия, необходим за постигане на целите на Парижкото споразумение и Европейския зелен пакт. С оглед на това в предложението за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници („ДЕВИ II“), представено от Комисията през юли 2021 г. като част от пакета за изпълнение на Европейския зелен пакт, се предлага през 2030 г. делът на енергията от възобновяеми източници в енергийния микс да се удвои в сравнение с 2020 г. и да достигне поне 40 %.
След нахлуването на Русия в Украйна възможно най-бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници се превърна в стратегически приоритет на ЕС, тъй като така ще се намали зависимостта ни от — предимно вносни — изкопаеми горива и ще се създадат предпоставки енергията отново да стане финансово достъпна.
Заедно с мерките за осигуряване на достатъчни доставки на газ и плана за икономии на енергия с оглед на подготовката за следващата зима, възможно най-бързото добавяне на нови мощности от възобновяеми източници ще допринесе допълнително за дългосрочните мерки за смекчаване на изменението на климата. В съобщението относно плана REPowerEU, което следва съобщението относно набора от мерки от октомври 2021 г., е очертан план за постигане на независимост на Европа от руските изкопаеми горива, като се започне с газа, много преди края на това десетилетие. В съобщението също така се предлага съзаконодателите да обмислят по-високи цели или цели с по-кратки срокове за енергията от възобновяеми източници и се споменава за изтеглено напред във времето внедряване на вятърна и слънчева енергия, както и на термопомпи, увеличаване на средната скорост на внедряване с 20 % и допълнителни мощности от 80 GW до 2030 г. за нуждите на увеличеното производство на водород от възобновяеми източници.
Това означава, че сегашният темп на внедряване на проекти за енергия от възобновяеми източници ще трябва значително да се ускори, за да се постигне навреме необходимото увеличение на мощностите.
Високите цени на енергията, дължащи се най-вече на високите цени на природния газ от изкопаеми източници, са допълнителна причина да се ускори внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници и да се намалят отрицателните въздействия върху нашите граждани и предприятия. Благодарение на проектите за енергия от възобновяеми източници все по-често на пазара на едро се предлагат цени на електроенергията, които са значително по-ниски от онези на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива. За бързата им пазарна реализация е необходимо ускорено издаване на разрешения. Използването на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници дава възможност на европейската промишленост и на европейските предприятия да получат пряк достъп до евтина енергия от възобновяеми източници, като същевременно на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници се осигурява стабилност, без да е необходимо да чакат финансова подкрепа от държавите членки, като по този начин се увеличава разполагаемостта в ЕС на сигурна и устойчива енергия на достъпни цени.
Независимо дали проектите за енергия от възобновяеми източници се реализират чрез публични търгове, въз основа на корпоративни споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници или на търговски принцип, пречките, свързани с издаването на разрешения и други административни процедури, възпрепятстват проектите, увеличават неопределеността и разходите и отблъскват инвеститорите, като по този начин излагат на риск постигането на целите на ЕС за декарбонизация и предложената цел за енергия от възобновяеми източници за 2030 г.. Тези пречки, най-вече на национално, регионално или дори на местно равнище, включват сложност на приложимите правила за избор на площадка и за издаване на административни разрешения за проекти, проблеми с присъединяването към мрежата, ограничения за адаптиране на технологичните спецификации по време на процедурата за издаване на разрешения или кадрови проблеми на органите, издаващи разрешения, или на операторите на мрежи. В резултат на това времето за подготовка на проектите за енергия от възобновяеми източници може да отнеме до десет години. Днес доводите за премахване на тези пречки са по-убедителни от всякога.
През 2018 г. с ДЕВИ II бяха въведени правила за организацията и максималната продължителност на административната част от процеса на издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници, която обхваща всички съответни разрешения за изграждане, модернизиране и експлоатация на централи, както и за тяхното присъединяване към мрежата. Държавите членки бяха задължени да транспонират ДЕВИ II, включително тези нови разпоредби, в националното си законодателство до 30 юни 2021 г., но нито една държава членка не е обявила цялостно транспониране на ДЕВИ II в рамките на този срок. В резултат на това през юли 2021 г. Комисията започна производство за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка срещу всички държави членки за липса на транспониране на ДЕВИ II, за да ги принуди да изпълнят задълженията си, включително тези, свързани с административните процедури. Междувременно мнозинството от държавите членки уведомиха Комисията за приетите от тях национални мерки за пълното или частичното транспониране на ДЕВИ II. Към момента на публикуване на настоящите насоки 10 държави членки не бяха уведомили за никакви национални мерки за транспониране на правилата, въведени с ДЕВИ II, относно организацията и продължителността на процеса на получаване на разрешение (т.е. член 16), докато останалите държави членки бяха уведомили поне за някои от необходимите мерки.
Комисията отбелязва, че понастоящем съществуват значителни различия между държавите членки в националните или регионалните правила за издаване на разрешения по отношение на продължителността и сложността на техните административни процедури. Това показва, че е налице значителен потенциал за подобрения и извличане на взаимни поуки. Заинтересованите страни отправиха искане към Комисията да разясни разпоредбите на ДЕВИ II относно административните процедури, както и да разпространи най-добрите практики, за да даде насока на органите, издаващи разрешения, за тяхното прилагане.
В настоящите насоки са представени съществуващите в държавите членки добри практики, насочени към намаляване на административната тежест и повишаване на определеността при планирането на проекти за енергия от възобновяеми източници. Те придружават препоръка на Комисията относно ускоряване на процедурите за издаване на разрешения и улесняване на споразуменията за закупуване на електроенергия, приета заедно с предложение за целенасочено изменение на ДЕВИ II по отношение на издаването на разрешения. Тези инициативи са част от по-широк пакет от мерки в рамките на плана REPowerEU и европейския семестър, които подкрепят ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници.
Преодоляването на съществуващите и установяването на нови пречки пред издаването на разрешения следва да се разглежда като непрекъснат процес. В този контекст от март 2022 г. насам Комисията работи и с органите на държавите членки за премахване на пречките, свързани с процеса, в рамките на Работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар (РГПЕП). Пълното и бързо прилагане на препоръката въз основа на конкретните идеи за опростяване и съкращаване, включени в настоящите насоки, ще позволи съкращаване на времето за подготовка на проектите за енергия от възобновяеми източници и по-бързото им масово внедряване.
В настоящите насоки се посочват следните основни области за подобряване на издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници: намаляване на продължителността и сложността на административните процедури по издаване на разрешения, осигуряване на достатъчно персонал и квалификация на структурите, издаващи разрешения, и на органите, отговарящи за екологичните оценки, процедурите за избор на площадка и въпросите, свързани с присъединяването към мрежата. Освен това в много държави членки съществуват и пречки, свързани с липсата на подкрепа за определени проекти от страна на обществеността или от съответните местни заинтересовани страни. В следващите глави ще бъде дадено кратко обяснение на пречките, на възможните решения, както и на установените добри практики сред националните мерки за транспониране на ДЕВИ II или мерките извън приложното поле на ДЕВИ II.
2.По-бързи и по-кратки административни процедури за разрешаване
Продължителността на процедурите за издаване на разрешения е много различна за различните технологии за енергия от възобновяеми източници и за различните държави членки. При проектите за вятърна енергия от разположени в морето инсталации времето за подготовка може да достигне до 10 години, въпреки че наскоро завършените нидерландски ветроенергийни паркове в морето, като Borssele III и IV, започнаха да функционират 4—5 години след възлагането на поръчки по търга. По отношение на вятърната енергия на сушата отчетената продължителност на процеса на издаване на разрешения варира между 3 и 9 години, като съществуват значителни разлики не само между държавите членки, но понякога и между различните региони на една държава. По отношение на проектите за наземни инсталации за слънчева енергия съобщаваната продължителност варира между около 1 година и над 4,5 години.
Тези средни стойности обаче се основават на извадки, които не са напълно представителни, тъй като липсват съпоставими данни в ЕС за общата продължителност на процедурите по издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници, включително изготвянето и приключването на оценката на въздействието върху околната среда, издаването на разрешение за присъединяване към мрежата и предприемането на действия при евентуални съдебни искове. Освен това продължителността на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници зависи и от наличието и ускореното разгръщане или укрепване на мрежите за присъединяване на такива проекти и интегриране на произведената енергия. Трябва да се вземе предвид и фактът, че в някои държави членки процедурите могат да бъдат по-бързи, но не и непременно по-ефективни. Различни видове пречки могат да доведат до по-малък брой одобрени проекти, въпреки по-бързите процедури. Това показва, че е необходимо вниманието да се насочи към предприемането на активни действия за премахване на пречките, затрудняващи процедурите по издаване на разрешения, във всички държави членки. В рамките на Инструмента за техническа подкрепа Комисията предоставя помощ на 17 държави членки за постепенното намаляване на зависимостта им от руски изкопаеми горива в съответствие с плана REPowerEU, включително за ускорено издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и разширяване на разпространението на покривни слънчеви инсталации. По-специално, в рамките на поканата за представяне на предложения за ТСОС за 2023 г. Комисията предлага съдействие на държавите членки с водеща техническа помощ за „Ускоряване на издаването на разрешения за енергия от възобновяеми източници“.
Доказано е, че регионалното сътрудничество между държавите членки при изпълнението на подобни широкомащабни проекти за енергийна инфраструктура действа като катализатор за ускоряване на издаването на разрешения и изпълнението на тези проекти. Комисията председателства четири групи на високо равнище в различни региони на Европейския съюз. Високата степен на политическа подкрепа, която тези групи получават, дава възможност за обща регионална визия и за изготвяне на регионални приоритети и предоставяне на стратегически насоки при изпълнението на проекти от общ интерес (ПОИ) в областта на енергийната инфраструктура, за които е необходим широк консенсус. Тъй като изграждането на разположени в морето ветроенергийни инсталации е признато за общоевропейски приоритет във всички групи на високо равнище, големите проекти за енергия от възобновяеми източници могат да бъдат определени като приоритетни в работните направления на тези групи и да се ползват от внимателно наблюдение и засилено сътрудничество на различни политически равнища между държавите членки, принадлежащи към определен регион.
1.Разпоредби на ДЕВИ II и сравнение на добрите практики при тяхното транспониране
В ДЕВИ II се уточнява, че административните процедури по издаване на разрешения не надвишават две години за централи за производство на електроенергия от възобновяеми източници и свързаната с тях мрежова инфраструктура, включително всички съответни процедури по издаване на разрешения, сертифициране и лицензиране от компетентните органи. Подобна разпоредба за опростяване на процедурите за издаване на разрешения за водородна инфраструктура е включена в предложения пакет за декарбонизация на пазарите на водород и газ. За проекти с мощност под 150 kW и за модернизиране на съществуващи централи за енергия от възобновяеми източници административният процес не надвишава една година. Тези срокове не включват периода, необходим за привеждане в съответствие със законодателството на Съюза в областта на околната среда, което може да отнеме много време, нито продължителността на евентуално съдебно производство, и могат да бъдат удължени с една година поради изключителни обстоятелства.
В допълнение към транспонирането на изискваните разпоредби в националното законодателство някои държави членки въведоха допълнителни разяснения, в които се посочват условията, позволяващи удължаване на срока, или възложиха на съответните органи да си сътрудничат тясно, за да гарантират спазването на договорените срокове. Що се отнася до удължаването на крайния срок с най-много една допълнителна година, Швеция уточнява, че срокът може да бъде удължен, в случай че има нужда от времеемки допълнения, дължащи се на нови разпоредби, информация или насоки, или ако забавянето се дължи на външни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат предвидени отначало. Словения въвежда разпоредба, в която се посочва, че преди изтичането на определения краен срок разработчикът на проекта трябва да получи мотивирано решение, с което при извънредните обстоятелства, обяснени в решението, процедурата се удължава с най-много една година.
Що се отнася до гарантирането, че процедурата по издаване на разрешение не надхвърля договорените срокове в случаите, в които участват няколко органа, в мерките за транспониране на Финландия се съдържа изискване, че ако за изграждането, модернизацията, присъединяването към мрежата и експлоатацията на електроцентрала за енергия от възобновяеми източници е необходима повече от една процедура за издаване на разрешение или административно одобрение, отговорните компетентни органи трябва да си сътрудничат, за да спазват сроковете. Единното звено за контакти за организаторите на проекти има за задача да подпомага компетентните органи при договарянето на сроковете за обработване по техните процедури, когато това е уместно. Освен това в законодателството за транспониране се посочват моментите, от които започва и в които завършва изчисляването на срока, а на единното звено за контакти е възложено да следи за спазването на сроковете.
Що се отнася до наблюдението и докладването относно националните разпоредби, от държавите членки се изисква да докладват в интегрираните национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата, които трябва да бъдат представени на Комисията до 15 март 2023 г. и на всеки две години след това, за конкретните мерки за изпълнение на изискванията, определени в членове 15—17 от ДЕВИ II, за опростяване, съкращаване и повишаване на прозрачността на процедурите за издаване на разрешения. Освен това съгласуваното наблюдение и оценка на административните процедури за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници в целия ЕС би дало на Комисията, държавите членки и организаторите на проекти представа за продължителността на различните етапи на издаването на разрешения за проекти, техния обхват, изискванията и участващите органи, както и за потенциалните общи характеристики на закъсненията и други затруднения при различните технологии за производство на енергия от възобновяеми източници или етапи на издаване на разрешения.
2.Други добри практики за намаляване на продължителността на процедурите за издаване на разрешения извън приложното поле на ДЕВИ II
Продължителността на съдебните производства е извън обхвата на срока, определен в ДЕВИ II, но държавите членки могат да предприемат мерки за съкращаване на продължителните процедури вследствие на оспорване в съдилищата. Въпреки че трябва да се гарантира правото на достъп до правосъдие, държавите членки могат да организират националната си система на компетентностите по такъв начин, че да осигурят по-бързо разглеждане на съдебните дела, като например едноинстанционни производства за определени проекти от национално значение, определяне на крайни срокове за някои етапи на съдебната процедура в зависимост от националните обстоятелства, за да се избегне ненужното удължаване на процедурите по обжалване, или въвеждане на разпоредби, насочени към ограничаване на злоупотребата с предявяването на съдебни искове. Няколко държави членки вече са предприели мерки за оптимизиране на продължителността на съдебните производства, свързани с разрешения.
Франция намали броя на възможните обжалвания на екологичните разрешения за проекти за ветроенергийни паркове на сушата от три на само две. От 1 декември 2018 г. жалбите могат да се подават директно до административните апелативни съдилища и вече не е необходимо първо да се разглеждат от административните съдилища (това вече се прилагаше за разположените в морето ветроенергийни инсталации след приемането на постановление през януари 2016 г.).
Нидерландия реши, че разрешенията за проекти за разположени на сушата ветроенергийни инсталации с мощност над 100 MW и проекти за слънчеви фотоволтаични уредби с мощност над 50 MW могат да се обжалват само пред Върховния съд.
В допълнение към рационализирането на рамката, свързана със съдебните производства, някои държави членки са въвели и други мерки, които позволяват приоритизиране и по този начин ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, като например определяне на категории стратегически проекти. Някои проекти от национално значение може да бъдат приети чрез законодателна процедура със специален акт в съответствие с член 2, параграф 5 от Директивата относно оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС). Това позволява на държавите членки да освободят този проект от разпоредбите, свързани с обществените консултации.
Регионалното правителство на Андалусия в Испания създаде „звено за ускоряване“ на проекти, считани за стратегически, в рамките на компетентността на регионалното подразделение „Публична администрация и вътрешни работи“. Признаването на стратегическо значение означава, че избраните проекти получават преференциално третиране, когато става въпрос за административната обработване на разрешенията и разрешителните, необходими за тяхното осъществяване.
Друг добър начин за ускоряване на издаването на разрешения е да се даде възможност за успоредно вместо последователно подаване на няколко заявления, включително за съответни проекти, свързани с електроенергийната мрежа.
В Австрия например разработчиците могат да подадат заявления успоредно за няколко разрешения (лиценз за производство на електрическа енергия, одобрение по процедурата в рамките на законодателството за опазване на природата, процедурата по законодателството в областта на въздухоплаването, разрешение съгласно горското законодателство, разрешение съгласно законодателството в областта на водите, разрешение съгласно законодателството в областта на здравословните и безопасни условия на труд, разрешение за строеж). Изборът на площадка и заявлението за присъединяване към мрежата също могат да се извършват успоредно. Във Франция и Белгия (Фландрия и Валония) са въведени процедури за „единно разрешение“. В случая на Фландрия и Валония тези единни разрешения съчетават процедурите за екологични разрешения и разрешения за градоустройствено планиране, допълнени с изключения за малки проекти. Във Франция процедурата позволява само едно разглеждане на няколко разрешения за проекти за ветроенергийни инсталации, включително екологични разрешения, права за аеронавигация и права на преминаване на военните и лицензия за производство на електрическа енергия.
Когато става въпрос за малки възобновяеми енергийни източници, използвани от домакинствата и енергийните общности, липсата на ресурси задълбочава допълнително пречките, с които вече се сблъскват професионалните участници на пазара. В Гърция енергийните общности получават приоритетно разглеждане на заявленията за присъединяване към мрежата, одобряване на екологичните характеристики и лицензиране на производството в сравнение с други заявления на същата територия за същия цикъл на кандидатстване. В Португалия общностите за енергия от възобновяеми източници се ползват от освобождаване от изисквания за предварителен контрол/комуникация, регистрация и експлоатация в зависимост от инсталираната мощност или използването на обществената мрежа за подаване към нея на електроенергия в случай на собствено потребление. По подобен начин в Ирландия, енергийните общности не се нуждаят от разрешение за проект, преди да подадат заявление за присъединяване към мрежата, и преминават през опростена процедура за издаване на разрешение.
Провеждането на обществени консултации и на определени проучвания на ранен етап от процеса също може да ускори издаването на разрешения. Например в случая с проектите от общ интерес провеждането на задължителна обществена консултация в началото на процеса на предоставяне на разрешение за определяне на местоположението на проекта е помогнало за определяне и решаване на проблемите, свързани с общественото одобрение.
И накрая, оценките на органите, издаващи разрешения, в рамките на екологичните процедури, могат да бъдат ускорени чрез определяне на конкретни крайни срокове. Когато се изисква оценка на въздействието върху околната среда, държавите членки следва да ограничат продължителността на различните етапи от процедурата за оценка на въздействието върху околната среда
, като въведат задължителни максимални срокове, по-специално за:
·издаването на становище за обхвата от компетентния орган — не повече от един месец;
·приключване на оценката на въздействието върху околната среда и издаване на мотивирано заключение — не повече от три месеца с възможност за удължаване с още три месеца;
·приключване на обществените консултации по доклада за оценка на въздействието върху околната среда — не повече от два месеца;
·издаване на разрешение за осъществяване — не повече от шест месеца.
Около половината от държавите членки вече са установили конкретни срокове, в които компетентните органи трябва да дадат зелена светлина на проектите, след като получат оценката на въздействието върху околната среда, представена от разработчика. В много случаи те не надхвърлят един или два месеца (България, Франция, Италия, Малта, Гърция, Латвия и Румъния).
Друго възможно опростяване е условно освобождаване от изискването за разрешения за строеж, съчетано с изисквания за уведомяване за малки фотоволтаични системи. В белгийската област Фландрия слънчевите фотоволтаични уредби са освободени от изискването за разрешение за строеж при определени условия.
3.Увеличаване на гъвкавостта при адаптиране на технологичните спецификации в периода между подаването на заявление за разрешение и изграждането на проектите
Продължителността на процедурите за издаване на разрешения или забавянето на предоставянето на разрешения може да доведе до неоптимално инсталиране на технологии в случаите, когато разработчиците на проекти са задължени да изпълнят точно технологичните спецификации от първоначалното си заявление за разрешение. В случаите, когато издаването на разрешение отнема толкова много време, че одобреното технологично решение е остаряло, организаторът на проекта ще трябва да подаде заявление за ново разрешение или да извърши нова оценка на въздействието върху околната среда, за да може да използва най-новата налична технология. По-голямата гъвкавост, т.е. даването на възможност на разработчиците да кандидатстват за диапазон от технологични параметри, спомага за по-бързото внедряване на най-ефективните технологии, без това непременно да води до по-голямо въздействие върху околната среда.
За да се справят с този проблем, някои държави членки използват т.нар. „модел на кутията“ за разрешения, който позволява на разработчиците да определят редица технологични параметри в заявлението си за разрешение (например по отношение на височината на връхната точка на вятърната турбина), което им дава гъвкавост за внедряване на най-съвременните технологии и постигане на максимални КПД и производство на енергия от възобновяеми източници. Например Швеция вече позволява прилагането на този модел на разрешения за определени проекти за вятърна енергия. Разработчиците на проекти трябва да посочат зоната на проекта, максималния брой турбини, максималната височина на връхната точка, ограничените зони в рамките на зоната на проекта и максималния отпечатък на инфраструктурата. Те разполагат с гъвкавостта да оптимизират компоновката и да увеличават или намаляват размера на витлото и височината на главината. На разработчиците се разрешава също така да използват най-новите технологии за турбини, за да оптимизират компоновката и да посочат максималната мощност в разрешението. Румъния разрешава промени във вида на вятърната турбина след издаването на окончателното разрешение за строеж, стига да са спазени основните параметри (връхна точка и витло). Разработчиците трябва само да уведомят компетентните органи за тези промени.
3.Вътрешна координация и ясни и цифровизирани процедури за намаляване на сложността на административните процеси за издаване на разрешения
В зависимост от държавата членка организаторите на проекти трябва да си взаимодействат с администрациите на национално, регионално и общинско равнище и/или с различни отдели или министерства. Няколко нива на понякога противоречащо си национално и регионално законодателство и процедури, както и липсата на ясно разпределение на компетентностите между националните, регионалните и/или местните органи, създават ненужни усложнения и могат да доведат до забавяния в процеса на издаване на разрешения. Според заинтересованите страни не винаги е ясно дали участието на определени органи в административния процес на издаване на разрешения е задължително и дали тяхното становище е обвързващо. Освен това, когато в издаването на разрешения участват няколко публични органа, често липсва прозрачност по отношение на статуса на заявлението за проект и етапа, на който е налице затруднение. В допълнение внедряването на цифрови инструменти и решения е неравномерно в различните администрации.
1.Разпоредби на ДЕВИ II относно обслужването на едно гише и сравнение на добрите практики при транспонирането им
Съгласно ДЕВИ II от държавите членки се изисква да определят единно звено за контакти („обслужване на едно гише“) за издаване на разрешения за изграждане, модернизиране и експлоатация на активи за производство на енергия от възобновяеми източници и свързаната с тях мрежова инфраструктура, подобно на разпоредбите на Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) и както е предложено в пакета за декарбонизация на пазарите на водород и газ. Съществуват примери и в други сектори, където въвеждането на обслужване на едно гише е намалило времето и разходите за търсене на информация, особено във връзка с изискванията за лицензиране и издаване на разрешения. В съответствие с принципа на субсидиарност ДЕВИ II предоставя на държавите членки гъвкавостта да изберат най-подходящите правила за прилагане, при условие че от заявителите не се изисква да се свързват с повече от едно звено за контакти за целия процес на издаване на разрешение.
Съществуват различни варианти за проектиране на единно звено за контакти. Чисто административното звено за контакти насочва комуникацията между организатора на проекта за възобновяеми енергийни източници и съответните органи, участващи в издаването на различните разрешения, необходими за изграждането на електроцентрала и присъединяването ѝ към мрежата. Може да се предвиди и разширяване на мандата на административното звено за контакти, като на звеното за контакти може да се възложи самостоятелно да издава всички необходими разрешения. Могат да бъдат създадени няколко звена за контакти, които да се занимават с различни по големина проекти, технологии за възобновяеми енергийни източници или административни подразделения в дадена държава членка, стига всеки заявител да има едно единствено звено за контакти, на което да разчита за конкретен проект.
Звена за контакти са създадени и от структури, отговорни за мрежовата инфраструктура, като например „националните компетентни органи“ за проекти от общ интерес съгласно Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) или националните регулаторни органи, операторите на преносни системи и националните, регионалните или местните органи за други видове мрежи. В случай на проекти от общ интерес е препоръчително да се осъществява тясна координация и съгласуване на процесите между звената за контакти по ДЕВИ II и „националните компетентни органи“. Съществуващите структури за регионално сътрудничество в областта на енергийната политика, като например гореспоменатите политически групи на високо равнище, биха могли да бъдат подходящи за целите на проучването и разширяването на тази тясна координация.
Що се отнася до националните разпоредби, с които се транспонира ДЕВИ II, в повечето случаи държавите членки са определили съществуваща национална агенция по енергетика или друга изпълнителна агенция за единно звено за контакти със задачата да рационализира административния процес на подаване на заявления за разрешения и тяхното издаване. Изброяването на всички органи, с които единното звено за контакти осигурява комуникация и координация, както и посочването на конкретното законодателство, по което звеното за контакти може да предоставя консултации, повишава сигурността и прозрачността за организаторите на проекти.
В случая на Дания Датската агенция по енергетика (DEA) е определена за звено за контакти и предоставя общи насоки относно административния процес, включително стъпките, които трябва да бъдат предприети за създаване и експлоатация на съоръжения за енергия от възобновяеми източници. В случая с разположените в морето ветроенергийни инсталации DEA издава разрешения за проекти в териториалните води на Дания и нейната изключителна икономическа зона. DEA изготвя и издава лицензите чрез повтарящ се процес със съответните органи и предава на органите специфична за проекта информация, за да се балансират противоречащите си интереси.
В случая на Швеция Шведската агенция по енергетика е натоварена със задачата да създаде и да отговаря за цифрово звено за контакти. Чрез звеното за контакти трябва да се осигурят преки връзки с органите, които разглеждат даден случай. Националните разпоредби, с които се транспонира ДЕВИ II, включват и списък на органите, които трябва да съдействат на звеното за контакти, включително органите и агенциите, отговарящи за морските въпроси, опазването на околната среда, националното наследство и селското стопанство, както и общините.
Единното звено за контакти на Финландия е натоварено със задачата да предоставя процедурни съвети относно разрешения и други административни процедури за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници. Националните разпоредби включват списък на елементите, по отношение на които се прилага задължението на звеното за контакти да предоставя консултации, което включва становището на сили на отбраната относно приемливостта на изграждането на електроцентрали за вятърна енергия.
2.Други примери за добри практики за намаляване на сложността на административните процедури извън приложното поле на ДЕВИ II
В случаите, когато различни администрации трябва да се координират и да дадат одобрението си, липсата на отговор от една администрация, която забавя следващите стъпки, може да бъде смекчена чрез въвеждането на положително мълчаливо съгласие при ясно определени условия и освен ако съгласно правото на ЕС или националното право не се изисква отговор. Испания наскоро въведе положително мълчаливо съгласие за конкретни административни стъпки с постановление от 2020 г. за инсталации за собствено потребление и паркове за слънчева енергия. Когато няколко участващи администрации трябва да дадат отговор една на друга и не го направят в рамките на 30 дни, конкретната административна стъпка се счита за одобрена.
Що се отнася до по-широко използване на цифрови инструменти и решения по време на процедурите за издаване на разрешения, в ДЕВИ II се изисква заявителите да имат право да представят съответните документи и в цифров формат. Освен това използването на електронни съобщения, които да заменят хартиените формуляри, и на цифрови комуникационни платформи, обединяващи различните процеси за подаване на заявления, може също така да помогне на служителите на органите, издаващи разрешения, при обработването на заявленията, както и да послужи като основа за наблюдение и подобряване на процедурите. По този начин ще се повиши и прозрачността за организаторите на проекти по отношение на текущия статус на техните заявления, както и ще се даде възможност на всички участващи органи да имат достъп до един и същ централизиран регистър на проектите.
В тази връзка Кипър включи в своя План за възстановяване и устойчивост (ПВУ) реформа за създаване на цифрово обслужване на едно гише с цел рационализиране на издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници. Според ПВУ Кипър също така е поискал техническа помощ от генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“, за да подпомогне разработването на методиката, необходима за създаването на системата за обслужване на едно гише. Германската провинция Долна Саксония въведе електронен формуляр за заявленията за разрешение във връзка с контрол върху емисиите (ELiA), който се използва от осем германски федерални провинции и предлага шифровано подаване на документи за кандидатстване. В Нидерландия има платформа в интернет за „Универсално разрешение за физически аспекти“ за разположени на сушата ветроенергийни инсталации и фотоволтаични уредби на сушата. Независимо дали отговорният орган в процедурата по издаване на разрешения е общината, провинцията или националното правителство, платформата в интернет е достъпна както за отговорния орган, така и за разработчика на проекта. Освен това в някои провинции платформата в интернет се използва и за подаване на заявления за издаване на разрешение във връзка с опазването на природата.
4.Достатъчни човешки ресурси и квалификация за структурите, издаващи разрешения
Обработването на все по-голям брой разрешения за проекти ще изисква достатъчен брой подходящо квалифицирани служители в органите, издаващи разрешения, и операторите на мрежи, както и служители, отговарящи за екологичните оценки, и национални съдилища, занимаващи се с процедурите по обжалване. Както е обяснено в междинния доклад за опростяване на процедурите за издаване на разрешения и административните процедури за инсталации за ВЕИ (RES Simplify) и потвърдено чрез консултациите, проведени от Комисията за тази инициатива, липсата на персонал в органите, издаващи разрешения, понастоящем представлява сериозна пречка за разгръщането на проекти в много държави членки — или няма достатъчно персонал, и/или персоналът няма необходимите експертен опит и познания или умения, за да обработва заявленията за проекти. Според констатациите в доклада недостигът на персонал е по-разпространен в големите държави членки, където проблемът е по-голям на национално равнище, отколкото на регионално, докато липсата на експертен опит е по-често срещана на пазари с по-слабо познаване на дадена технология и по-малко завършени проекти. Липсата на експертен опит често се проявява на местно равнище, където служителите имат по-малко възможности за специализация, и/или е свързана със сложни технически и правни въпроси. Това е особено често срещано явление в селските райони с малък административен капацитет, в които се разработват големи проекти за енергия от възобновяеми източници. Проблемите, свързани с персонала, оказват влияние върху други пречки, тъй като органите нямат възможност да координират работата си помежду си, което да позволи по-безпрепятственото изпълнение на административните процеси. Това включва въвеждането на единно звено за контакти, при което липсата на персонал или съответен експертен опит може да създаде допълнителни затруднения в административните процедури. Ето защо е от ключово значение да се осигурят подходящи умения и привлекателни работни места в съответните сектори на различните административни равнища, включително, но не само, в органите, издаващи разрешения.
Необходим е целенасочен и изпреварващ подход за преодоляване, от една страна, на недостига на персонал и от друга, на недостига на умения. Като част от този подход и в съответствие с подхода на Европейската комисия за интегриране на принципа на равенство между половете във всички области, включително екологичния и цифровия преход, следва да се обърне специално внимание на увеличаването на участието на жените и на равните възможности за всички на всички равнища.
Държавите членки бяха приканени да предоставят в своите национални планове в областта на енергетиката и климата информация относно общите планирани инсталирани мощности за производство на енергия от възобновяеми източници за периода 2021—2030 г., разделени на нови и модернизирани мощности по технологии и сектори, в MW. От държавите членки се изискваше също така да определят конкретни мерки за предоставяне на информация и обучение. Тези планирани и инсталирани мощности, заедно с оценката на увеличенията на мощността, постигнати със съществуващата численост на персонала, следва да ориентират държавите членки при оценяването на нуждите от персонал и бюджетиране на органите, издаващи разрешения.
Въпреки че съществуват ограничени данни за заетостта в органите, издаващи разрешения, в Испания през 2018 г. управата на регион Арагон е издала разрешения за нови разположени на сушата ветроенергийни паркове с мощност 1100 MW, като 30 служители са изцяло ангажирани с обработването на заявленията за разрешения за ветроенергийни паркове и фотоволтаични уредби. Финландия е отделила през периода 2021—2023 г. 6 милиона евро от своя План за възстановяване и устойчивост за временно наемане на човешки ресурси за екологични разрешения и процедури и обработване на проекти, както и за подкрепа на нови енергийни технологии, включително разположените в морето ветроенергийни инсталации, големи слънчеви инсталации и геотермална енергия. Финансовата помощ ще бъде използвана за разходи за персонал, свързани с оценката на въздействието върху околната среда, разглеждане на жалби срещу решения за издаване на екологични разрешения, както и за подпомагане на общините и окръзите при осигуряването на планирането на земеползването и издаването на разрешения за строеж. Италия създаде 40-членна работна група, ръководена от Министерството на екологичния преход, която се занимава с изпълнението на Националния план в областта на енергетиката и климата и Плана за възстановяване и устойчивост. Тя е натоварена със задачата да ускори обработването на оценките на въздействието върху околната среда. Всеки от членовете на работната група има най-малко пет години професионален опит и необходимите умения за оценка на техническите, екологичните и ландшафтните аспекти на проектите за възобновяеми енергийни източници. Германският план за опростяване на издаването на разрешения за проекти за разположени на сушата ветроенергийни паркове, съдържащ 18 точки, предвижда, че федералните провинции трябва да гарантират, че органите за планиране и одобряване разполагат с достатъчно персонал и необходимото техническо оборудване за обработване на заявленията за разрешения. Освен това в германското коалиционно споразумение се посочват външни проектни екипи, за да се облекчи тежестта върху органите, издаващи разрешения.
За да се гарантира, че служителите на органите, отговарящи за оценката във връзка с разрешенията за проекти за енергия от възобновяеми източници, разполагат с подходящ експертен опит в правни и технически въпроси, една от възможните първи стъпки за преодоляване на сегашния недостиг на умения би могла да бъде създаването на алианс по програма „Еразъм+“ за секторно сътрудничество в областта на уменията между публичните органи, промишлеността, социалните партньори и институциите за образование и обучение. През 2021 г. се проведе кръгла маса на високо равнище за Европейския пакт за умения, на която участваха заинтересовани страни от сектора на енергията от възобновяеми източници, като част от поредица от кръгли маси с промишлени екосистеми с цел ангажиране на участието на заинтересованите страни в Пакта за умения. Пактът за умения е нов модел на ангажираност за справяне с предизвикателствата, свързани с уменията, които са необходими за икономическото възстановяване и изпълнението на промишлената стратегия на ЕС, както и за екологичния и цифровия преход. Той има за цел да се попълни недостига на умения в промишлените екосистеми, като мобилизира дружествата, работниците, националните, регионалните и местните органи, социалните партньори, браншовите организации, доставчиците на професионално образование и обучение, търговските камари и службите по заетостта да инвестират в дейности за повишаване на квалификацията и преквалификация. Като продължение на кръглата маса Комисията е готова да улесни подготовката на широкомащабно партньорство за умения в областта на разположените на сушата инсталации за енергия от възобновяеми източници. Освен това са налични съответните възможности за финансиране от ЕС (например програма LIFE, фондовете на политиката на сближаване, инструментите за техническа помощ). В този контекст взаимното признаване на дипломите, уменията и квалификациите в ЕС също е от ключово значение, което е особено важно в граничните региони на ЕС.
Особено внимание трябва да се обърне на необходимостта инициативите, свързани с обучението и уменията, да бъдат насочени специално към служителите на регионалните и местните органи, издаващи разрешения, и да отчитат спецификата на техните функции. В това отношение държавите членки се насърчават да предприемат действия и да осигурят достатъчно възможности за обучение.
Вече е в ход Подробен план за действие за секторно сътрудничество във връзка с уменията в областта на морските технологии, в рамките на който се разработва стратегия за квалификация в областта на разположените в морето възобновяеми енергийни източници, както и се проучва потенциалът на сектора да бъде двигател на цифровия и екологичния преход. Административният туининг би могъл да бъде от особено значение в морския сектор, тъй като някои държави членки са на път да разрешат за първи път проектите за енергия от възобновяеми източници в морето, докато други са натрупали повече опит.
С оглед улесняване на обмена на информация, намаляване на сложността при изпълнението на големи проекти за енергия от възобновяеми източници и смекчаване на неотложната необходимост от изграждане на мощности, държавите членки биха могли също така да предвидят създаването на доброволни платформи за органите, издаващи разрешения. Такива платформи биха могли да действат като хранилища за обмен на знания, предоставящи най-добри практики, с цел повишаване на ефективността или набелязване на полезни взаимодействия в различните процеси в държавите членки. Освен това, както и при инфраструктурните проекти, организаторите на проекти биха могли да се възползват от инициативи за изграждане на мощности, насочени към премахване на закъсненията, дължащи се на ниското качество на документите и проучванията, представени на органите, издаващи разрешения.
5.По-добро определяне и планиране на местоположенията за проекти за енергия от възобновяеми източници
Една декарбонизирана енергийна система, която до голяма степен се основава на възобновяеми енергийни източници, по принцип ще изисква повече площ от традиционната енергийна система, характеризираща се с по-големи централизирани инсталации за производство на енергия. Тъй като в голямата си част Европа е гъсто населен континент, конфликтите, свързани със земеползването, и необходимостта от балансиране на различните обществени блага и интереси са често срещани. Проектите за енергия от възобновяеми източници се сблъскват с конкуренцията за достъп до подходящи райони и с ограниченията при използването на земята/морето, произтичащи по-специално от селското стопанство/риболова, морските транспортни маршрути, културното наследство и дейностите, свързани с отбраната. Следователно, за да се ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници в средносрочен и дългосрочен план, ключови инструменти са добре разработеното териториално устройство и аналитичните проучвания за осъществимост. Те се намесват на ранен етап, като могат да намалят въздействията върху околната среда, конфликтите между използването на земята и морето и да насочат разработчиците на проекти към подходящи терени, което от своя страна може да ускори процедурите за издаване на разрешения.
1.Ограничения при използването на земята/морето и добри практики за улесняване на определянето на подходящи райони
Един по-стратегически подход към определянето на площадки за изграждане на инсталации, използващи ВЕИ, чрез териториално устройство ще бъде от съществено значение за осигуряването на достатъчно площ за разполагане на допълнителните мощности за енергия от възобновяеми източници, които са необходими за постигане на целите на ЕС. Това се отнася както за разположените в морето, така и за разположените на сушата технологии за производство на енергия от възобновяеми източници, а също и за сектора на топлинната енергия от възобновяеми източници. Съответното административно равнище за такива планове може да бъде различно за всяка технология — например подходящите площадки за вятърни инсталации ще трябва да бъдат определени по-скоро на регионално равнище, докато малките площадки за слънчеви фотоволтаични уредби могат да бъдат определени на общинско равнище. Плановете за морски пространства се разработват на национално равнище, все по-често в сътрудничество със съседните държави в рамките на същия морски басейн. В Стратегията за енергията от възобновяеми източници в морето се уточнява, че морското пространствено планиране е ключов стълб за внедряването на тези технологии. Преработения Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) изисква от държавите членки да си сътрудничат при определянето на своите цели за внедряване на енергията от възобновяеми източници в морето за 2050 г., с междинни стъпки за 2030 г. и 2040 г. В съобщението за плана REPowerEU държавите членки се призовават бързо да набележат подходящи сухоземни и морски зони за проекти за енергия от възобновяеми източници, съизмерими с техните националните планове в областта на енергетиката и климата и с приноса им за постигане на преразгледаната цел за енергия от възобновяеми източници за 2030 г. В рамките на този процес на картографиране следва да се определят ограничени и ясно дефинирани зони, които са особено подходящи за развитие на възобновяеми енергийни източници (целеви райони), като същевременно се избягват, доколкото е възможно, ценните от екологична гледна точка зони и се дава приоритет, наред с другото, на земя с влошено качество, която не може да се използва за земеделие.
В тази връзка би било полезно да се проучи възможността за използване на площи с влошено качество, като стари кариери, затворени рудници, сметища или стари промишлени зони, паркинги и площи по протежение на транспортни коридори, като магистрали и железопътни линии. В някои случаи разработването на изоставени промишлени терени за енергия от възобновяеми източници може да предложи допълнителни предимства, като например близост до градски райони и пътни мрежи, както и връзки към електроенергийната мрежа. От друга страна, това ще изисква справяне със свързаните с това предизвикателства, като например замърсяване, неразрешените въпроси, свързани със собствеността, или липса на стимули за възстановяване на изоставени промишлени терени.
Важно е да се отбележи, че в контекста на справедливия преход въглищните мини, намиращи се във въглищните региони в преход, биха могли да се превърнат в привлекателни терени за преобразуване във вятърни и слънчеви фотоволтаични инсталации или дори за производство на геотермална енергия или водород, в зависимост от местоположението и заобикалящата ги промишлена екосистема. По-общо казано, въглищните региони притежават значителен потенциал за внедряване на възобновяеми енергийни източници — оценява се на около 1,4 GW вятърна енергия и 2,7 GW слънчева енергия. Допълнително предимство на бившите обекти за добив на изкопаеми горива е, че те често имат добра свързаност с електроенергийната мрежа и налична работна ръка на място. Примери за това има в Испания, Гърция или Унгария, а в Германия се проучват начините за използване на плаващи фотоволтаични уредби в езера, които са резултат от мерки за рекултивация в бивши райони за добив на лигнитни въглища.
До този момент в ДЕВИ II не са предвидени конкретни изисквания за избор на площадка или определяне на приоритетни области за развитие на възобновяеми енергийни източници. Въпреки това в националното законодателство, с което се транспонира член 15 от ДЕВИ II, Италия е определила приложимите разпоредби за определяне на подходящи райони за инсталиране на инсталации за енергия от възобновяеми източници. Общата мощност, която може да бъде инсталирана в определените райони, трябва да бъде поне равна на мощността, определена в Националния план в областта на енергетиката и климата като необходима за постигане на целите, свързани с развитието на възобновяемите енергийни източници. В тези разпоредби се посочва също така, че при определянето на районите, подходящи за използване на възобновяеми енергийни източници, трябва да се вземе предвид въздействието върху околната среда, културното наследство, ландшафта, както и други важни съображения, като наличието на ресурси и инфраструктурата на електроенергийната мрежа.
Координацията между различните равнища на управление е от решаващо значение, особено във федералните държави или в държавите с автономни региони. В Германия от федералните провинции се изисква да докладват на федералното правителство за състоянието на възобновяемите енергийни източници, включително за разрешените инсталации за възобновяеми енергийни източници, напредъка на модернизирането и площта на земята, която е на разположение за по-нататъшно използване на вятърна енергия съгласно регионалните и градските планове за земеползване. В коалиционното споразумение се предвижда два процента от територията на страната да бъде предназначена за вятърна енергия от разположени на сушата инсталации. Във федералните провинции Хесен и Шлезвиг-Холщайн това вече е успешно осъществено.
В допълнение към подкрепящата рамка за териториално устройство, цифровите инструменти, като например базите данни достъпни в реално време и кадастрите на географската информационна система (ГИС), също могат да улеснят определянето на подходящи терени (например като показват потенциала на всяка технология, ограничените зони, земите с влошено качество, неизползваеми за земеделие, наличието на електроенергийни мрежи, съществуващите проекти и данни/проучвания, предварителни екологични оценки). На равнището на Съюза Лабораторията по география на енергетиката и промишлеността (EIGL) визуализира някои от тези данни. Комисията току-що завърши включването на набори от данни в EIGL, които могат да помогнат на държавите членки да определят подходящите райони за проекти за вятърна и слънчева енергия. Въпреки че съответните набори от данни зависят от оценявания възобновяем енергоизточник, в EIGL вече са включени следните елементи: защитени зони по „Натура 2000“, територии, определени на национално равнище, ключови зони за биологично разнообразие и орнитологично важни места, както и данни за почвите.
Въпреки че включването на такива набори от данни в инструмента за картографиране не въвежда никакви ограничения или предели при разгръщането на инфраструктури за възобновяеми енергийни източници в съответствие със съответното законодателство, то улеснява тяхното разгръщане, като същевременно свежда до минимум конфликтите. По този начин инструментът за картографиране е замислен като инструмент за подпомагане и разширяване на възможностите за планиране на националните и регионалните органи, които в противен случай може да нямат непосредствен достъп до пълния набор от разполагаеми данни, с особени ползи за проекти, които могат да имат трансгранично въздействие. Това от своя страна следва да насочва и подпомага инвестиционните решения на икономическите субекти въз основа на предвидимост и яснота. Комисията възнамерява да доразвие този инструмент за картографиране, като включи допълнителни набори от данни и връзки към инструментите за цифрово териториално устройство на държавите членки.
В Дания платформата в интернет Датски екологичен портал е съвместно публично партньорство, собственост на държавата, общините и регионите. Порталът, който обхваща цялата страна, включва данни за околната среда, водите, природата и земеползването, специфични за отделните райони. Той дава възможност на органите да актуализират и да имат достъп до данни от различни административни единици, сектори и географски райони. Частните лица и специалистите също могат да използват портала, за да получат достъп до данни за различни ограничения при използването на земята, свързани например с опазването на природата, съхраняването на околната среда, строителните линии и планирането в определени райони. В Хърватия Порталът за отворени данни на Република Хърватия е платформа за данни, която се използва за събиране, категоризиране и разпространение на отворени данни, създадени от публичния сектор, включително геолокационни, метеорологични и екологични данни. В Полша Комисията подкрепя разработването на база данни за бивши и настоящи обекти за добив на въглища, съчетана с ГИС, която има за цел да определи възможното повторно използване на обектите, включително за внедряване на решения за чиста енергия. Подобен проект беше подкрепен от Комисията и в Гърция. В района на Брюксел в Белгия гражданите могат да проверят потенциала на своите покриви по отношение на генерирането на енергия от фотоволтаични уредби. За да се опростят лицензирането и издаването на разрешения за малки геотермални термопомпени инсталации, в някои региони в Австрия, Франция, Германия и Италия вече се използват тризонови системи на принципа на светофара, основани на геоложки проучвания, които посочват зони, в които се изисква обикновено уведомление, зони, в които се изисква разрешение, и зони, в които сондирането е забранено.
2.Използване на пространството за много цели
Друг начин за справяне с ограниченията, свързани с използването на земята/морето, е да се улесни многоцелевото използване на площта. Този подход в морското пространствено планиране може да подпомогне съвместното съществуване на енергийната инфраструктура и маршрутите за корабоплаване и да допринесе за опазването на морските екосистеми. С други подходи, като например агрофотоволтаични уредби или плаващи слънчеви инсталации, наличната площ може оптимално да се използва за проекти за енергия от възобновяеми източници. Премахването на ограниченията в националното законодателство, забраняващи многоцелевото използване на площта, или създаването на специална рамка за многоцелево използване може да даде възможност за реализирането на повече проекти. За да се подпомогнат новите проекти за многоцелево използване, ще са необходими и иновации в областта на издаването на разрешения, което обикновено е много специфичен за отделните сектори процес.
Гореспоменатият инструмент за картографиране на EIGL вече включва и набор от данни за съществуващи пречиствателни станции за отпадъчни води, на чиято територия могат да се разположат проекти за енергия от възобновяеми източници, и ще бъде доразвит, за да се улесни многоцелевото използване на пространството.
Няколко държави членки (сред които Германия, Италия, Франция, Испания и Полша) разглеждат насоки за инициативите за агрофотоволтаични уредби (Agri-PV) — практика за съчетаване на селскостопанското производство и производството на енергия от фотоволтаични уредби, която започна да се разпространява през последните няколко години. Двойната употреба чрез агрофотоволтаични уредби може да спомогне за спечелване на общественото одобрение и да бъде от пряка полза за земеделските производители и селските общности. Научните изследвания показват, че тези подходи могат да донесат и съпътстващи ползи, като например по-добро задържане на вода в сухите райони и като цяло по-добра производителност. На национално и регионално равнище би било полезно да се постигне консенсус по отношение на определенията и критериите за въздействие. Това би проправило пътя за по-систематично разрешаване на агрофотоволтаични уредби в плановете за земеползване и би помогнало да се избегнат отрицателните последици за земеделските стопани.
Подобна практика се появи в морското пространство, например Белгия определи в своя морски пространствен план места за едновременно развитие на дейности, т.е. производство на храни (рибарство, аквакултури) и енергия от възобновяеми източници, в морето, като по този начин насърчава полезните взаимодействия и многоцелевото използване, заложено още на етапа на проектиране. Многоцелевото използване може да се развие и чрез добавяне на нови дейности към съществуващите. Възможно е и съчетаване на морска икономическа дейност с опазване на природата (например в защитени зони по „Натура 2000“) или възстановяване.
3.Одобрение и участие от страна на общността
Централно определените цели за внедряване или използване на територията могат да бъдат важни в зависимост от националния контекст, тъй като общините често са склонни да разглеждат развитието на енергията от възобновяеми източници от местна гледна точка и не винаги вземат предвид националните цели за енергия от възобновяеми източници. От друга страна, развитието на възобновяемите енергийни източници трябва да бъде възприето на местно равнище, а не да се възприема като наложено на местните общности в техен ущърб. Ето защо участието на обществеността на ранен етап в определянето на регионалните или местните териториални планове е от решаващо значение, както и мерките, които позволяват на местните общности да се възползват от инсталациите за енергия от възобновяеми източници в близост до тях, също и в по-широката перспектива на социално справедливия екологичен преход. Това може да бъде постигнато чрез енергийни общности, намалени разходи за електроенергия или схеми за финансово участие („съвместна ангажираност“ или „съпътстващи ползи“) или планове за промишлено развитие на даден регион.
Такива схеми могат да бъдат организирани под различни форми, например финансиране от национални или регионални източници, което се предоставя на местните органи за осигуряване на площи и ресурси, оператори на инсталации, които директно плащат определена такса или данък на местните органи, или оператори на инсталации, които доброволно извършват плащания към регионална асоциация с цел подобряване на местната ситуация. Тези плащания следва да бъдат обвързани с конкретни цели, за да се увеличат социалните ползи за гражданите, като например социални услуги (например детски градини, здравни услуги) или инфраструктура (например улици или обществен транспорт). Ясната регулаторна рамка позволява да се избегнат индивидуални преговори, които биха могли да доведат до неравномерни резултати и да създадат по-висок риск от обществени нарушения.
Примери за схеми, въведени на национално равнище, са „схемата за зелени фондове“ за общини, в които се осъществяват проекти за вятърни електроцентрали в Дания, схемата за субсидиране за общини в Люксембург или минималните равнища на участие на местните жители, предвидени в различни регионални енергийни стратегии в Нидерландия. Законът относно изменението на климата на Балеарските острови, Испания, съдържа специална разпоредба, според която по всички проекти за ВЕИ с мощност над 5 MW поне 20 % от инвестициите трябва да са отворени за участие на местното население. Друга възможност за засилване на местното икономическо участие са вариантите за инвестиране в акции на проекти за енергия от възобновяеми източници, насърчавани например от „Етикета за колективно финансиране на екологосъобразния растеж“ във Франция. Тези подходи за колективно финансиране, както и някои други схеми за финансово участие обаче, създават ползи само за онези граждани, които са в състояние да инвестират в проектите („съвместна ангажираност“ със или без участие в управлението).
Общностите за енергия от възобновяеми източници са много мощни инструменти за засилване на активното участие и ползите на местното население в енергийния преход. Те могат също така да помогнат за справяне с енергийната бедност. В Гърция определението за енергийни общности гласи, че те участват активно в намаляването на енергийната бедност и в насърчаването на производството, съхранението и самостоятелното задоволяване на потребностите на островите. За тази цел уязвимите потребители и гражданите, живеещи под прага на бедността, също имат право на виртуално нетно измерване и могат да се възползват от енергията, произведена от общността, без да са част от нея (ако са в географска близост). В Белгия дружествата за социално жилищно настаняване са разработили иновативен стопански модел, при който инвестират в слънчеви панели, разположени на покривите на социалните жилища, а разходите за използването на фотоволтаичните уредби и произведената електроенергия се включват в наемите. Разходите за наем са по-ниски от настоящите цени на електроенергията, благодарение на значителния мащаб на проекта.
Трансграничните енергийни общности могат да играят важна роля в граничните региони на ЕС. Пионер в това отношение вече е проектът „SEREH — интелигентен енергиен регион Емен-Харен“ в рамките на програмата за трансгранично сътрудничество по линия на Interreg между Германия и Нидерландия. В рамките му се разработва децентрализиран трансграничен пазар за електроенергия и енергия, като други гранични региони ще могат да се възползват от получените в резултат от него констатации и препоръки.
Що се отнася до участието на общностите в енергийния преход, през 2021 г. ирландският оператор на електропреносна система EirGrid, Friends of the Earth и Инициативата за възобновяеми енергийни източници (Renewables Grid Initiative) дадоха ход на съвместен 3-годишен проект за включване на общностите в диалог относно предизвикателствата и възможностите, свързани с енергийния преход в Ирландия.
Близостта на вятърните турбини до жилищни сгради също в някои случаи представлява основание за противопоставяне на обществеността на проектите. В тези случаи гражданите изразяват загриженост във връзка с неудобствата, от които страдат, като например шум и зрителни въздействия.
Разпоредбите относно разстоянието между вятърните турбини и жилищата се различават в отделните държави членки — в някои случаи отстоянието зависи от региона или общината, или от гъстотата на населението в района, където са разположени турбините. В други случаи височината на връхната точка на турбината и диаметърът на витлото определят изискваното отстояние.
Много големите отстояния могат да доведат само до незначителни допълнителни ползи от гледна точка на намаляване на шума, като същевременно увеличават разходите, свързани с обслужващите пътища и поддържащата инфраструктура, както и с разполагането на генерирането на електроенергия по-далеч от потреблението. Ограничителните разпоредби в това отношение могат също така да направят голяма част от земята недостъпна за проекти и/или да намалят възможността за реконструкция на съществуващите ветроенергийни паркове с най-съвременни технологии. В резултат на това понякога се налага разработчиците да инсталират остаряло оборудване под формата на по-малки и по-малко ефективни вятърни турбини, за да изпълнят изискванията за разстояние. Разработчиците на проекти могат също така да изберат удължаване на експлоатационния срок, а не модернизиране на съществуващите обекти.
Правилата относно разстоянието до жилищата трябва да бъдат фактологично обосновани и да се основават на доказателства, т.е. по отношение на шума и зрителните смущения, и да бъдат определени на необходимия минимум. При определянето на правилата държавите членки трябва да постигнат баланс между необходимостта да се сведе до минимум отрицателното въздействие на вятърните турбини и да се увеличи максимално наличността на терени за реализиране на проекти, като се вземат предвид и други ограничения, свързани с териториалното устройство. Освен това е необходима ясна и прозрачна информация за ограниченията, свързани с разстоянието до жилищата, за да се осигури инвестиционна сигурност за разработчиците на проекти.
4.Аспекти, свързани с околната среда
Едни от най-често срещаните проблеми, свързани с избора на площадка, с които се сблъскват разработчиците на проекти за възобновяеми енергийни източници, са продължителността и сложността на процедурите за спазване на законодателството в областта на околната среда, както и конфликтите с природозащитни заинтересовани групи или граждани. Разрешенията и свързаните с тях оценки на въздействието са инструмент за балансиране на различни обществени интереси, но това също така ги прави податливи на въвеждане на високи равнища на сложност и предизвикателства в администрацията и съдилищата. Когато трябва да се оценят и балансират различни обществени интереси, процесът на обмисляне и вземане на решения задължително отнема време. Ето защо е необходимо екологичните съображения да бъдат включени в процеса на планиране на енергията от възобновяеми източници от самото начало. Това позволява да се определят вероятните значителни въздействия върху околната среда и предвидените мерки за тяхното предотвратяване, намаляване и компенсиране във възможно най-голяма степен. Освен това съществуват възможности, които биха позволили на държавите членки да рационализират процедурите, за да се гарантира спазването на законодателството в областта на околната среда и да се улесни изборът на подходящи площадки от страна на организаторите. Това ще спомогне и за намаляване на конфликтите, които могат да възникнат с природозащитни групи и отделни участници, както и с публичните органи на различни нива. Тези конфликти засягат по-специално вятърната, геотермалната и водноелектрическа енергия, но също така и големите слънчеви фотоволтаични инсталации. Въпреки че достъпът до правосъдие е основно право, механизмите за извънсъдебно решаване на спорове и медиацията могат да доведат до по-бързо разрешаване на такива конфликти.
I.Изисквания, произтичащи от законодателството на ЕС в областта на околната среда, и начини за рационализиране на спазването им
Законодателството на ЕС може да доведе до изискването за няколко екологични оценки за един проект. Често на национално равнище се въвеждат специфични допълнителни изисквания в процесите на издаване на разрешения (например свързани с въпроси на собствеността, планирането на земеползването или културното наследство). Многобройните правни изисквания и паралелните оценки за един проект могат да доведат до административни разходи и забавяне на изпълнението, до несъответствия и административна несигурност при прилагането им. В член 2 от Директивата за ОВОС изрично се предвижда, че ОВОС може да бъде интегрирана с други процедури. Това предлага значителен потенциал за опростяване на издаването на екологични разрешения, когато се изискват няколко екологични оценки, произтичащи от редица директиви (Директивата за ОВОС, Директивата за стратегическа екологична оценка (СЕО), Директивата за птиците и Директивата за местообитанията, Директивите относно емисиите от промишлеността, Рамковата директива за водите, Директивата Севезо и т.н.), и участват няколко органа. При подхода „обслужване на едно гише“ горепосочените оценки и тяхното одобрение могат да бъдат изготвени поотделно, но да бъдат координирани; те могат също така да бъдат обединени като част от един процес.
Безпроблемното навлизане на проектите за енергия от възобновяеми източници може да бъде подпомогнато и от прозрачно и стратегическо планиране. Що се отнася до екологичните разрешения, държавите членки биха могли да увеличат правната сигурност и прозрачността чрез системно прилагане на Директивата за стратегическата екологична оценка (СЕО)
към документите за планиране, свързани с издаването на разрешения за проекти за възобновяеми енергийни източници. СЕО позволява да се планира стратегически развитието на проектите за енергия от възобновяеми източници с по-голяма сигурност, като същевременно се отчитат екологичните задължения. Когато е приложимо, националните органи и разработчиците на проекти могат да разчитат на резултатите от СЕО и да ги вземат предвид при последващото разработване на проекта, по-специално за определяне на разумни алтернативи в контекста на природозащитните цели и съхраняването на природата. Това позволява на държавите членки да използват енергийния потенциал на различните възобновяеми енергийни източници, като същевременно ограничават отрицателното въздействие на енергийните проекти върху околната среда. Чрез оценката се насърчава по-интегриран и ефективен подход към териториалното планиране, при който екологичните съображения се вземат предвид на ранните етапи на процеса на планиране и на много по-стратегическо равнище. Това води и до по-малко конфликти на равнище отделен проект, както по същество, така и по отношение на общественото одобрение.
Неотдавна Комисията прие преразгледани методологически насоки по член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията, т.е. относно съответната проверка на планове и проекти, разположени в защитени зони по „Натура 2000“. В тези насоки, заедно със секторните насоки за вятърна енергия, пренасянето на енергия и водноелектрическата енергия, са предоставени много практически примери за това как може да се улесни одобряването на проекти, без да се засягат нуждите за опазване на природата, наред с другото чрез стратегическо (териториално) планиране, използване на солидни данни за околната среда и подходящи мерки за смекчаване. Насоки са разработени и съгласно Рамковата директива за водите, като в тях се изясняват по-специално възможностите за рационализиране на процедурите за оценка на въздействията върху околната среда, идентифициране на по-добри екологични алтернативни мерки, обосноваване на наличието на по-висш обществен интерес и набелязване на подходящи смекчаващи мерки.
Проектите за енергия от възобновяеми източници не подлежат автоматично на задължителна ОВОС и държавите членки следва да установят ясни прагове в това отношение в рамките на гъвкавостта, позволена от Директивата за ОВОС. В Словакия например разпоредбите на Закона за ОВОС се прилагат единствено за фотоволтаични централи с мощност над 5 MW. В случай на централи с мощност между 5 и 50 MW следва процес на проучване (т.е. скрининг). За фотоволтаичните електроцентрали с инсталирана мощност 50 MW и повече се прилага задължителната оценка.
Ясните и прозрачни критерии за екологични оценки, които се съобщават на разработчика на проекта в началото на процеса, са друга възможност за ускоряване на процедурите. Съгласно Директивата за ОВОС възложителят може да поиска от компетентния орган становище за определяне на обхвата, в което се определят съдържанието и обхватът на оценката и се посочва информацията, която трябва да бъде включена в доклада за ОВОС. В редица държави членки такова определяне на обхвата е задължително (България, Чешката република, Дания, Естония, Финландия, Люксембург, Румъния). Практическият опит показва, че изясняването на обхвата и степента на задълбоченост на информацията за околната среда на ранен етап води до избягване на многократен обмен и нови искания между разработчика и компетентните органи на по-късен етап и ускорява одобряването на проекта.
За да се улесни използването на съществуващите възможности за гъвкавост в законодателството на ЕС в областта на околната среда, държавите членки следва да пояснят в националното си законодателство, че планирането, изграждането и експлоатацията на инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници, тяхното присъединяване към мрежата и самата свързана с тях мрежа се предполага, че представляват по-висш обществен интерес и са в интерес на обществената безопасност, с оглед на законодателното предложение за изменение и укрепване на разпоредбите на Директива (ЕС) 2018/2001, свързани с административните процедури. Като такива те следва да отговарят на изискванията за най-благоприятната налична процедура сред техните процедури за планиране и издаване на разрешения.
Понятието „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, се споменава в няколко законодателни акта в областта на околната среда.
Съгласно член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията това понятие означава, че компетентните национални органи трябва да дадат одобрението си за въпросните планове и проекти в зависимост от условието, че балансът на интересите между природозащитните цели на защитената зона по „Натура 2000“, засегната от тези инициативи, и наложителните причини натежават в полза на последните. Това изисква оценка на всеки отделен случай.
Държавите членки следва да създадат ясни и прости процедури за проверка на проекти за енергия от възобновяеми източници, за да се прецени дали има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие върху защитени зони по „Натура 2000“, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти. Когато компетентните органи не могат да изключат значителни въздействия, следва да се извърши съответна проверка съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.
Следва да се извършат както скрининг, така и съответна проверка с оглед на специфичните за обекта природозащитни цели. За тази цел държавите членки следва да установят специфични за всеки обект природозащитни цели за всички защитени зони по „Натура 2000“ без по-нататъшно забавяне. Това ще даде възможност за правилна и навременна оценка на вероятността от въздействия върху защитените зони по „Натура 2000“, както и на самите въздействия, съответно по време на етапа на скрининг и съответната проверка. Яснотата относно вероятността от въздействия и относно самите въздействия върху защитените зони по „Натура 2000“ е в интерес на организаторите на проекти и органите на държавите членки, тъй като това определя бързото приключване на процедурата по разрешаване с необходимата правна сигурност.
Държавите членки следва бързо да приключат процеса на издаване на разрешения, като разрешат всички проекти, за които няма вероятност да окажат значително въздействие върху защитените зони по „Натура 2000“ с оглед на специфичните им природозащитни цели, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти.
Държавите членки следва също така бързо да приключат процеса на издаване на разрешения, като разрешат всички проекти, за които е преценено, че не засягат целостта на защитените зони по „Натура 2000“ с оглед на специфичните им природозащитни цели, самостоятелно или в комбинация с други планове или проекти. Поради това държавите членки следва да гарантират, че проектите за енергия от възобновяеми източници включват смекчаващи мерки за ефективно предотвратяване или намаляване на отрицателното въздействие върху защитените местообитания и видове в защитените зони по „Натура 2000“.
Проект за енергия от възобновяеми източници, засягащ целостта на защитена зона по „Натура 2000“, може да бъде разрешен, ако не съществуват алтернативни решения и ако балансът на интересите между природозащитните цели на засегнатия обект и обществените интереси на проекта натежава в полза на последните, при условие че са предприети всички компенсаторни мерки, необходими за осигуряване на защитата на цялостната съгласуваност на „Натура 2000“. Компетентните органи трябва да вземат такова решение въз основа на интересите, застрашени във всеки конкретен случай. Държавите членки следва да изготвят ясни насоки за компетентните органи за вземане на такива решения в случай на проекти за енергия от възобновяеми източници, които могат да бъдат оправдани във връзка с различни обществени интереси, например поради приноса им за енергийната сигурност (енергийна независимост от вноса) или обществената безопасност (осигуряване на нуждите от отопление и електроенергия), или като имащи благоприятни последици от първостепенно значение за околната среда (смекчаване на последиците от изменението на климата).
Понятието за по-висш обществен интерес е от значение и за разпоредбите за защита на видовете в Директивата за местообитанията. Тези разпоредби, по-специално член 12, имат за цел да защитят видовете, като забранят inter alia тяхното умишлено обезпокояване или умъртвяване навсякъде, където те присъстват, а не само в защитените зони по „Натура 2000“. Член 16, параграф 1 съдържа клауза за дерогация, която наред с другото позволява умишленото умъртвяване или обезпокояване на екземпляр от защитен вид при липса на задоволителна алтернатива и ако дерогацията не е в ущърб на поддържането на благоприятно природозащитно състояние на популациите на съответните видове в техния естествен ареал. В член 16, параграф 1 са изброени основанията, на които може да се направи позоваване, за да се обоснове такава дерогация. Проектите за енергия от възобновяеми източници могат да бъдат оправдани на едно или повече от горепосочените основания. Важно е да се подчертае, че може изобщо да не е необходимо да се разчита на дерогации. Случайното умъртвяване или обезпокояване на отделни екземпляри не е пречка за разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници, когато тези проекти включват смекчаващи мерки за ефективно предотвратяване на умъртвяване или обезпокояване във възможно най-голяма степен. Следователно в тези случаи случайното умъртвяване или обезпокояване на отделни екземпляри от защитени видове не следва да се счита за умишлено и следователно не попада в обхвата на член 12, параграф 1 от Директивата за местообитанията, нито в обхвата на член 5 от Директивата за птиците. Държавите членки следва да създадат система за наблюдение на случайното умъртвяване или обезпокояване на съответните видове и в светлината на събраната информация да предприемат допълнителни мерки, ако е необходимо, за да гарантират, че случайното умъртвяване или обезпокояване няма значително отрицателно въздействие върху съответните видове. Държавите членки следва също така да насърчават научните изследвания и иновациите и да разрешават в рамките на проектите за енергия от възобновяеми източници, които включват иновативни мерки за смекчаване на последиците, да се наблюдава тяхната ефективност за предотвратяване на умъртвяването и обезпокояването на птици и други защитени видове и в светлината на резултатите от наблюдението тези мерки да се адаптират, ако е необходимо, за да се гарантира, че няма значително отрицателно въздействие върху популацията на съответните видове.
Концепцията за по-висш обществен интерес и необходимостта да се претеглят предимствата за устойчиво развитие спрямо потенциалното отрицателно въздействие върху околната среда се прилага и в контекста на Рамковата директива за водите. Съгласно член 4, параграф 7 от тази директива се изисква предварително разрешение за всички нови изменения или проекти, които могат да влошат състоянието на водните обекти, в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС
. За тази цел се изисква на първо място оценка на потенциалното въздействие върху всички потенциално засегнати водни обекти. Ако има вероятност от влошаване, е необходимо да се направи оценка:
1)дали може да се счита, че предимствата на устойчивото развитие надделяват над потенциалното отрицателно въздействие върху състоянието на водите;
2)дали няма по-добри екологични алтернативни решения за постигане на ползите от устойчивото развитие, които да не са несъразмерно скъпи;
3)дали са предприети всички практически мерки за възможно най-голямо смекчаване на въздействието.
Тези процедурни стъпки могат да се възползват от информацията, получена в рамките на оценките, които трябва да бъдат извършени съгласно различни други законодателни актове в областта на околната среда (включително директивите за СЕО, ОВОС, местообитанията), както е обяснено в последните насоки, разработени от Комисията в сътрудничество с държавите членки и заинтересованите страни. Последните от своя страна ще се възползват от информацията, получена в рамките на оценките по РДВ. Координираните или, за предпочитане, съвместните процедури могат значително да опростят и съкратят издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници.
II.Национални подходи, които улесняват избора на подходящи площадки или адаптирането на проекти от гледна точка на околната среда
Централизираното предоставяне на налични екологични проучвания и редовно актуализирани данни, свързани с даден регион и технология, или дори активното провеждане на екологични оценки от страна на органите, свързани със съответните аспекти за въвеждане в експлоатация на възобновяеми енергийни източници, е изключително подходящ инструмент за улесняване на процеса на избор на площадка за разработчиците на проекти, или за да им се даде възможност да разработят проектите съобразно с това.
В Испания правителството създаде инструмент за подпомагане на стратегическото вземане на решения относно местоположението на големи слънчеви и вятърни инсталации. Инструментът картографира екологичната чувствителност на националната територия и идентифицира районите, които представляват най-големите фактори за екологичното състояние, влияещи на изпълнението на проекти за енергия от възобновяеми източници. Въпреки че тези инструменти не освобождават проектите от съответния процес на ОВОС, те са полезни насоки за установяване на факторите за екологичното състояние, свързани с местоположението на дадена инсталация, още на ранен етап. В Германия Асоциацията за опазване на природата (NABU) и Германската асоциация за слънчева енергия (BSW-Solar) разработиха съвместен документ, съдържащ критерии за екологосъобразно планиране на проекти за наземни слънчеви инсталации. В Белгия регион Фландрия поддържа карта в интернет на чувствителността на ветроенергийни паркове за птици и прилепи, която има за цел да идентифицира районите, в които разполагането на вятърни турбини може да представлява риск за птиците или прилепите, като дава информация и насочва повече оценки на равнище обект и стратегическо планиране.
Съществуват примери за добри практики в Нидерландия и Германия за предварителна екологична оценка на разположени в морето ветроенергийни паркове. Планът за изграждане на обект на Германската федерална агенция по морско дело и хидрография включва процеси на обширни консултации, ранни проучвания за приспособимост на обекта и стратегически екологични оценки. Благодарение на извършените от агенцията полеви анализи въз основа на общи критерии за пригодност, като например екологични аспекти или безопасност на корабоплаването, рискът, свързан със заявлението за разрешение, е значително по-малък за организаторите на проекти в региона. Нидерландското министерство на икономиката и политиката в областта на климата провежда екологична програма за разположени в морето ветроенергийни паркове, която е създадена, за да разшири базата от знания за това как ветроенергийните паркове влияят на защитените видове. Резултатите от проучването са включени при определянето на бъдещите места за разположени в морето ветроенергийни инсталации в Нидерландия. Разработването на подобни практики на сушата би било от особена полза за по-малките разработчици на проекти, както и в сектора на отоплението с възобновяеми енергийни източници.
5.Съображения, свързани с отбраната и въздухоплаването
Сред най-често срещаните пречки пред ветроенергийните паркове се посочват конфликтите с използването на пространството за целите на въздухоплаването и за военни цели, особено в североизточната част на Европа. Ако оценка, изготвена от националните сили на отбраната, разкрие, че планираните ветроенергийни паркове биха могли да възпрепятстват работата на военните радарни или радиокомуникационни системи, те биха могли да попречат на осъществяването на проекта или да отправят искане за инсталиране на по-ниски турбини.
Ефективно решение за преодоляване на тези пречки са инвестициите в допълнително радарно оборудване. В тази връзка естонското правителство взе решение да инвестира в допълнителни радари, които ще започнат да функционират през 2024 г. и ще спомогнат за преодоляване на ограниченията по отношение на височината на вятърните турбини в североизточната част на страната. Естонските военни наскоро дадоха съгласие да ограничат броя на зоните, в които не се допуска изграждането на инсталации за вятърна енергия. Вследствие на това за 60 % от територията на Естония вече не се прилагат ограничения по отношение на височината. Подобно на нея, Литва закупи радари, които ще бъдат използвани, за да се обхванат невидимите зони, които вятърните турбини създават за военните радари.
Допълнителна пречка е свързана с възможността военните и отбранителните органи да повдигат възражения срещу проекти за вятърна енергия, включително на по-късен етап от разработването на проекта, когато разрешенията за него вече са издадени и вече са отделени значителни средства. Тази пречка би могла да бъде ограничена чрез създаване на специализирани канали за комуникация между представителите на сектора на енергията от възобновяеми източници и секторите на отбраната и на гражданското въздухоплаване, за да се осигурят възможности за обмен в хода на осъществяването на проекта и да се сведе до минимум появата на възражения на късен етап от проекта. Финландия и Франция сформираха специална работна група с цел подобряване на сътрудничеството между разработчиците на ветроенергийни паркове и силите на отбраната. Освен това, като последващи действия по Стратегията на ЕС за енергията от възобновяеми източници в морето, Комисията и Европейската агенция по отбрана установяват съвместно действие за определяне на пречките пред проектите за енергията от възобновяеми източници в морето в зони, запазени за дейности по отбраната, и за подобряване на съвместяването на дейностите. Това действие се осъществява в рамките на програма „Хоризонт Европа“.
6.Улеснено присъединяване към мрежата, електроцентрали с технологии за комбинирано производство на енергия, модернизиране и иновативни технологии
Подобрената междусистемна свързаност на електроенергийната мрежа е предпоставка за интегрирането на по-голям дял енергия от възобновяеми източници в европейската електроенергийна система. Преработеният Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) включва подсилени разпоредби за планиране на интегрирана инфраструктура, предназначени да осигурят чрез интегриране на секторите най-ефективните и ефикасни решения и да създадат възможност за предварителни инвестиции в мрежите, за да се посрещне бъдещото разширяване на мощностите за производство на енергия от ВЕИ.
Въпреки че малките инсталации се възползват от процедури за обикновено уведомяване съгласно член 17 от ДЕВИ II по отношение на присъединяването към мрежата, получаването на разрешение за присъединяване към мрежата е една от необходимите процедурни стъпки за почти всички други проекти, които водят до нови мощности за производство на енергия от ВЕИ. Процесът на издаване на разрешения за активите за присъединяване към мрежата е обхванат от задължението за създаване на единни звена за контакти, както са посочени в член 16, с цел подобряване на координацията и синхронизацията на множеството процедури за издаване на разрешения (прилагани от системните оператори и публичните органи). Модернизирането на съществуващи инсталации (съгласно определението в член 2, точка 10 от ДЕВИ II) и хибридизацията, т.е. комбинирането на един и същ обект на различни технологии за енергопроизводство от ВЕИ, са способи за постигане на рационално използване на преносната способност на електроенергийната мрежа и за ограничаване на нуждите от разширяване на мрежата и поради това следва да бъдат улеснени във възможно най-голяма степен.
1.Въпроси, свързани с присъединяването към мрежата
Въпросите, свързани с присъединяването към мрежата, са широко разпространени и макар като цяло да създават по-малки трудности от гледна точка на причиняването на забавяния в сравнение с други административни пречки, в някои държави членки те могат изцяло да спрат внедряването на енергията от възобновяеми източници. Основните проблеми във връзка с присъединяването към мрежата много често се дължат на (привидно) недостатъчната преносна способност на мрежата, а това налага провеждането на преговори между разработчика на проекта и системния оператор относно възможността, сроковете и разходите за присъединяване към мрежата на инсталацията за производство на енергия от възобновяеми източници, които водят до забавяния по проекта. В някои държави членки липсата на прозрачност относно разполагаемостта на преносна способност на мрежата създава също така затруднения при определянето на място за проекта. Друго предизвикателство пред внедряването на енергията от възобновяеми източници произтича от противоречията с операторите на електроразпределителни и електропреносни мрежи относно тълкуването на техническите регламенти, достъпа до данни или разпределянето на разходите за присъединяване. Освен това тенденцията на увеличаване на разходите за присъединяване към мрежата е заплаха за икономическата жизнеспособност на много проекти, особено в държавите членки, в които разходите за присъединяване към мрежата и за разширяването ѝ трябва да се поемат от разработчиците на проекти. В някои държави членки тези проблеми се усложняват от спекулативното поведение на участниците на пазара, които имат стимул да се запасяват с разрешения за присъединяване към мрежата и да ги продават, когато преносната способност на мрежата намалява.
Въпросите, свързани с присъединяването към мрежата, са дори по-належащи по отношение на топлинната енергия от ВЕИ, тъй като произвежданата от тях топлинна енергия не може да бъде пренасяна на по-дълги разстояния. Подобно на въведените в някои държави членки подходи към инсталациите за производство на електроенергия от ВЕИ, би било полезно да се гарантира, че инсталациите за топлинна енергия от ВЕИ имат достъп до ускорени процедури за присъединяване към мрежата.
С цел да се подпомогне разрешаването на посочени по-горе въпроси, добра практика е да се използва пълноценно цифровизацията и да се осигурят прозрачни процеси, т.е. да се улесни предоставянето на разрешения за присъединяване към мрежата чрез електронни съобщения и чрез дейностите на единните звена за контакти въз основа на ясни роли и процеси, които са описани в прозрачни насоки. В Естония националният оператор на електропреносна система Elering разполага с електронен портал за подаване на заявления, на който могат да бъдат представяни всички необходими документи за присъединяване на инсталация за производство на електроенергия от ВЕИ към електропреносната мрежа.
Създаването на възможност за искане и издаване на разрешения за присъединяване към мрежата успоредно с кандидатстването за други разрешения, какъвто например е случаят в Австрия, може да спомогне и за ускоряване на цялостния процес на издаване на разрешения. В Ирландия са предвидени конкретни процедури за присъединяване с предимство за енергийните общности, включително възможността за подаване на заявление по всяко време, освобождаването от изискването за предварително разрешение за проектиране, валидността от две години на разрешението за присъединяване към мрежата и запазването на 15 предложения за присъединяване годишно за енергийните общности.
Тъй като инфраструктурата е от съществено значение за осигуряването на навлизането на енергията от възобновяеми източници, държавите членки и националните регулаторни органи следва да обмислят начини за осигуряване на възможност и улесняване на предварителните инвестиции в проекти за енергийна инфраструктура. Достъпът до мрежата изисква специално внимание в сектора за производство на енергия от инсталации в морето, тъй като разположените в морето ветроенергийни паркове обикновено са отдалечени от съществуващата мрежа и може да се наложи усилване на мрежата на сушата преди присъединяването на разположен в морето проект. Като се имат предвид дългото време за подготовка, ограниченията на пространството в морето и специфичните технически предизвикателства при изграждането на подводна инфраструктура, би било препоръчително мрежи в морето да се изграждат с оглед на увеличаване на генериращите мощности в бъдеще или да се изграждат мрежи с технологични характеристики, надхвърлящи необходимите в краткосрочен план. В преработения Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) са предвидени правила, с които да се позволи проектите, които носят по-високи рискове, включително поради необходимостта от предварителни инвестиции, да се възползват от регулаторни стимули за ограничаване на допълнителните рискове. Комисията ще работи съвместно с националните регулаторни органи и с Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER), за да осигури ясни рамки за оценка на по-високите рискове за инвестициите в проекти за енергийна инфраструктура и да гарантира, че във всяка държава членка е установен подход за справяне с тези рискове. В тази връзка Комисията, държавите членки и ACER ще подкрепят националните регулаторни органи при изготвянето на актуализирани методики, които ще позволят на организаторите на проекти да извършват предварителни инвестиции, позволяващи на мрежите да интегрират по-големи количества иновативна енергия от морски и сухоземни възобновяеми източници.
Трансграничната координация е особено важна по отношение на хибридните мрежови и производствени активи в морето, за да се даде възможност за координиране на предоставянето на разрешения и изграждането на активите на мрежовата инфраструктура с предоставянето на разрешения и изграждането на производствените активи. Чрез въвеждането на единни звена за контакти в преработения Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) Комисията насърчава държавите членки да адаптират своя разрешителен режим, за да се даде възможност за ефективна и ефикасна трансгранична координация. Като минимална мярка държавите членки следва да поемат ангажимент да гарантират, че в бъдеще няма да съществува възможност за по-нататъшно удължаване на процедурите за издаване на разрешения, както и да въведат и изцяло да прилагат статута на възможно най-висока национална значимост, чрез който доказано се ускорява процесът на издаване на разрешения.
Друг инструмент за разрешаване на описаните по-горе въпроси във връзка с присъединяването към мрежата е осигуряването на прозрачност относно мрежовата преносна способност, в идеалния случай чрез задължения за предоставяне на отворени данни и бази данни с достъп в реално време под формата на географски информационни системи. Подобна прозрачност позволява на разработчиците да се насочат към местоположенията с по-голяма разполагаемост на мрежова преносна способност и да вземат предвид очакваните разходи за присъединяване към мрежата при вземането на решения за избор на площадка. В Испания операторите на електропреносни системи и операторите на електроразпределителни системи са задължени да публикуват в интернет разполагаемата мрежова преносна способност. В Белгия най-добрите местоположения за проекти за енергия от възобновяеми източници се представят чрез карта на преносната способност на националната мрежа. Картата няма задължителен характер и не оказва влияние върху издаването на разрешение за даден проект, но осигурява видимост за разработчиците.
Франция въведе регионални планове за присъединяване към мрежата за възобновяеми енергийни източници, за да ускори присъединяването към електроенергийната мрежа и освен това да разпредели разходите на цялата си територия. Инструментът за планиране позволява на регионалните дирекции по околна среда, устройствено планиране и жилищно строителство и на разработчиците на проекти да следят внимателно развитието на електроенергийната мрежа в цялата страна. Освен това с тези планове се осигуряват планиране и предвиждане на присъединяванията към мрежата, необходими в бъдеще.
В устройствените планове, изготвени като част от процесите на морско пространствено планиране в Германия, са включени и съответните нужди от изграждане на електроенергийни мрежи в морето. Съответно това по същество ще доведе до синхронизиране на изграждането на ветроенергийните паркове и на мрежата, тъй като с плана на операторите на мрежата се предоставя по-дългосрочна основа за планиране.
Системните оператори могат също така да намерят решения на проблемите с преносната способност на мрежата, като предлагат гъвкави връзки, които позволяват ограничаване на достъпа до мрежата в моменти на върхов товар. Другата възможност е мрежовите оператори да използват потенциала за гъвкавост на производителите, ползващи разпределени енергийни източници, активните клиенти и енергийните общности, като разработят местни пазари за гъвкавост. Държавите членки следва да насърчават отвореността на системните оператори към такива по-иновативни решения.
2.Електроцентрали с комбинирана технология
Електроцентралите с комбинирана технология, наричани още хибридни, използват и комбинират на един и същ обект различни използващи ВЕИ и свързани с тях технологии (например активи за вятърна или слънчева енергия и/или активи за акумулиране). Комбинирането на различни технологии е от значение и в морето, където разположените в морето ветроенергийни паркове могат да се комбинират с океанска енергия или плаващи слънчеви инсталации. Въпреки че броят на такива електроцентрали понастоящем остава ограничен, с увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници с променлив характер в електроенергийната мрежа хибридизацията разкрива възможности за редица предимства. В контекста на оскъдна преносна способност на връзката към мрежата хибридизацията позволява оптимизиране на използването на мрежите и може да спомогне за намаляване на разходите за инвестиции в инфраструктура. Тя може също така да осигури по-стабилно производство на електроенергия, като намали променливостта на производството на енергия от възобновяеми източници чрез комбиниране на различни възобновяеми енергийни ресурси с допълващи се профили на производство (например вятърна и слънчева енергия). Добавянето на съоръжения за акумулиране на енергия може да позволи акумулирането на енергията, която в противен случай би трябвало да бъде ограничена, когато производството на енергия от възобновяеми източници надхвърли допустимата преносна способност на връзката към мрежата.
Настоящите предизвикателства пред развитието на електроцентралите с комбинирана технология включват липсата на ясна регулаторна рамка, на достъп и на разполагаемост на мрежата. В регулаторната рамка ще трябва да бъдат изяснени аспекти като приложимите правила за издаване на разрешения за инсталации, комбиниращи различни технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и/или за нейното акумулиране, включително за обезпечаване на преносна способност на мрежата, както и правилата за следене на енергийните потоци между съоръжението за акумулиране на енергия и мрежата.
Достъпът до мрежата и до нейната разполагаемост може да представляват пречка за изграждането на електроцентрали с комбинирани технологии, ако те трябва да кандидатстват за преносна способност на мрежата, която е равна на сумата от съставящите на агрегатите с различни технологии. Тази пречка може да бъде преодоляна, например като се позволи на електроцентралите да кандидатстват за преносна способност на мрежата въз основа на максималното очаквано производство, а не на сумата от мощностите на отделните допълващи се технологии. По този начин преносната способност на връзката следва да се разпределя за комбинирания проект, а не сякаш става дума за два отделни проекта, които изискват дублиране на преносната способност.
През 2019 г. Португалия въведе промени в лицензионния си режим за производство на електроенергия, които позволяват „хибридизация“ на две технологии в една и съща инфраструктура и точка на присъединяване към мрежата до максималната лицензирана мощност. Това дава възможност да се увеличи максимално производството на енергия от възобновяеми източници, без да се правят допълнителни разходи за инвестиции в инфраструктурата на мрежата. Добавянето на втората технология е предмет на допълнителни лицензионни изисквания. Испания също въведе регулаторни промени, с които се дава възможност за достъп до мрежата на инсталации за електропроизводство, при които се използват различни производствени технологии, стига това да е технически осъществимо. В случай на хибридизация на съществуващи активи и при положение че са изпълнени определени условия относно преносната способност и разстоянието между активите, се изисква само актуализация на съществуващото споразумение за присъединяване. Двете държави са въвели и системи за оценяване, за да стимулират проектите за комбинирани технологии, като им отдават по-висок приоритет при присъединяването към мрежата.
3.Модернизиране
Модернизирането се определя като обновяване на електрически централи, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, включително с цялостна или частична замяна на инсталации или работни системи и съоръжения, с оглед замяна на генериращи мощности или подобряване на ефективността на инсталацията.
Въпреки че понастоящем модернизирането е концентрирано на малък брой пазари, до края на 20-те години на XXI век то може да се превърне в ключова стопанска дейност за ветроенергийния сектор в цяла Европа. Сред предимствата на модернизирането са съществуващата свързаност към мрежата, познаването на разполагаемостта на ветроенергийни ресурси и на потенциалните въздействия върху околната среда, както и често високите равнища на обществено одобрение. В Дания през периода 2012—2019 г. се наблюдават увеличение на ветроенергийните мощности с 1,3 GW, като 576,8 MW от тях се дължат на модернизиране на съществуващи инсталации, както и нетно намаление на броя на вятърните турбини със 109 благодарение на по-високия КПД на новите турбини. Създадените в рамките на напълно нови проекти мощности са само с 10 % повече, отколкото в рамките на проектите за модернизиране.
Изготвеният от Wind Europe анализ на 137 модернизирани проекта до момента в Европа показва, че средно броят на турбините в тези ветроенергийни проекти, при които е извършена модернизация, е бил намален с 27 %, докато инсталираната мощност е била удвоена, а производството на електроенергия — утроено.
Модернизирането ще играе роля и за големите водноелектрически централи, тъй като голяма част от наличния потенциал за производство на водноелектрическа енергия вече е усвоен. Все по-голям брой проекти за слънчева енергия също ще достигнат края на експлоатационния си срок и вероятно ще подлежат на подмяна на някои техни компоненти или на модернизиране, което ще доведе до увеличаване на мощността. Ще бъде необходимо да се установят ясни насоки и опростени процедури за модернизирането на слънчеви електроцентрали.
Съгласно ДЕВИ II от държавите членки се изисква да улесняват модернизирането на съществуващи централи, като осигуряват опростен процес на издаване на разрешения, чието времетраене не трябва да надхвърля една година. Този срок може да бъде удължен с най-много една година, когато това е надлежно обосновано поради изключителни обстоятелства, като например съображения за безопасност от първостепенна важност или значително въздействие на проектите за модернизиране върху мрежата или върху първоначалната мощност, размера или производителността на инсталацията. Държавите членки могат също така да установят процедури чрез обикновено уведомяване за присъединяване към мрежата за проектите за модернизиране, при които не се очакват значителни отрицателни екологични или социални последствия, вместо да се изисква ново заявление за разрешение.
Според организаторите на проекти понастоящем в повечето държави членки при модернизиране трябва да бъдат следвани същите процедури за подаване на заявления и издаване на разрешения, както при напълно новите проекти, включително необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Промишлеността също така отчита нарастването на броя на жилищата в близост до съществуващи ветроенергийни паркове, увеличаването на размера на турбините, увеличаването на екологично защитените територии или увеличаването на допустимото разстояние между ветроенергийните паркове и военните радари като фактори, които намаляват възможностите за модернизиране на съществуващите проекти. В резултат на това операторите са склонни да избират удължаване на експлоатационния срок на съществуващите активи за възможно най-продължителен период, последвано от пълно извеждане от експлоатация в края на експлоатационния срок на активите, което води до пропускане на възможности за ролята, която модернизирането би могло да играе за постигане на целите за 2030 г.
В Директивата за ОВОС някои инсталации за производство на електроенергия, като ветроенергийни паркове и водноелектрически инсталации, са изброени сред проектите, за които не се изисква автоматично ОВОС. Вместо това държавите членки трябва да определят дали е необходимо проектът да бъде подложен на оценка. Това се извършва чрез „процедура за скрининг“, в рамките на която въздействието на проекта се определя въз основа на прагове или критерии и/или чрез разглеждане на всеки отделен случай, като се вземат предвид критериите за подбор за скрининг, определени в Директивата за ОВОС. В съответствие с Директивата за ОВОС държавите членки могат да въведат прагове или критерии с цел да определят кога не е необходимо проектите да бъдат подлагани на процедура за скрининг. С Директивата за ОВОС също така се предоставя допълнителна гъвкавост на компетентните органи, които могат да решат, че не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, въз основа на описание на характеристиките на проекта и/или на предвидените от разработчика мерки за избягване или предотвратяване на значително въздействие върху околната среда.
В много случаи модернизирането на такива проекти би довело до промени в съществуващите проекти или разширяването им. Повечето промени или разширявания на съществуващи проекти попадат в обхвата на приложение II към Директивата за ОВОС, поради което са предмет на процедурата за скрининг и не изискват автоматично ОВОС. Комисията е публикувала ръководство относно прилагането на Директивата за ОВОС спрямо промените и разширяването на проекти
. Както Комисията е обяснила в това ръководство, промяната или разширяването на проектите предполага наличието на рискове, сходни, по отношение на въздействието им върху околната среда, с тези от първоначалния проект. Това следва да бъде оценено по време на процеса на скрининг или на ОВОС.
Изисква се и съответна проверка за всички проекти/планове, попадащи в обхвата на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, ако има вероятност те да окажат значително отрицателно въздействие върху защитени зони по „Натура 2000“, поотделно или във взаимодействие с други планове/проекти. Плановете и проектите, за които се счита, че няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху целостта на зоните, могат да бъдат изключени при скрининга, без да е необходимо да се извършва съответна проверка. Следва да се извършат както скрининг, така и съответна проверка с оглед на специфичните за обекта природозащитни цели. Тези цели може да не са съществували по време на процедурата за издаване на разрешение за първоначалния проект или да са били преразгледани след издаването на разрешението. Следователно преди предоставянето на разрешение органите следва да анализират въздействието на модернизираните инсталации с оглед на съответните природозащитни цели.
По подобен начин, съгласно Рамковата директива за водите разрешения за нови проекти могат да бъдат издавани само в случай че те 1) не водят до влошаване на състоянието на нито един водоем и не са в противоречие с постигането на целта на РДВ, или 2) отговарят на всички условия по член 4, параграф 7 (изключение от първия принцип). Съответно оценката на потенциалните въздействия на проектите обикновено е необходима, за да се докаже, че е изпълнено едно от тези две условия.
Някои държави членки са въвели законодателни или процедурни промени, с които рамката за модернизиране се опростява. Италия въведе законодателни промени относно проектите за модернизиране и не се изисква разрешение за изменения на вятърните турбини или на техни компоненти, които предполагат изменение на размера с не повече от 15 % от първоначалния размер на турбината. В Германия в законодателството се посочва, че за целите на модернизирането на ветроенергийни инсталации трябва да бъдат оценени само промените спрямо съществуващото положение. Публични изслушвания се изискват само ако разработчикът на проекта поиска това. Франция също е въвела изисквания във връзка с ОВОС въз основа на прагове за промени в броя и височината на турбините. Ако увеличението на броя на турбините и на височината на връхната точка на турбината е с не повече от 10 %, това не се определя като значително изменение и ОВОС относно въздействието върху шума и биологичното разнообразие се счита за достатъчна. Ако увеличението на броя на турбините и на височината на връхната точка надхвърлят 50 %, изменението се определя като съществено и се изисква нова ОВОС. В случаите, когато увеличението е от порядъка 10—50 %, компетентните органи извършват оценка за всеки отделен случай въз основа например на цялостен екологичен мониторинг и одобрението от местната общност. В Дания инсталациите за производство на енергия от възобновяеми източници са разделени на три групи въз основа на мощността — под 10 MW, между 10 и 25 MW и над 25 MW. В случай на промени в мощността, включително чрез модернизиране, трябва да се отправи уведомление или да се кандидатства за нов лиценз в зависимост от групата според мощността, в която попада инсталацията. Инсталациите с мощност под 10 MW са освободени от изискването да кандидатстват за нова лицензия, а инсталациите с мощност между 10 и 25 MW са освободени, ако представят уведомление пред датската Агенция по енергетика и оператора на електропреносната система, преди да започнат строителството. За модернизирането или за всякакви други промени в мощността на инсталации с мощност над 25 MW винаги се изисква лицензия.
4.Водород
Ускореното навлизане на производството на енергия от възобновяеми източници е важно и за осигуряването на декарбонизирани енергийни носители на достъпна цена за онези сектори, които ще продължат да разчитат на газ и горива. По-конкретно преобразуването на електроенергията, произведена от ВЕИ, във водород от възобновяеми източници чрез електролизьори ще бъде важен път за развитие на нашата бъдеща енергийна система.
Пред преобразуването на електроенергията, произведена от ВЕИ, във водород и последващото транспортиране, съхранение и диспечиране на водорода до крайните потребители най-вероятно ще възникнат някои от същите пречки, които са установени за проектите за енергия от възобновяеми източници, като например липсата на достатъчно и подходящо квалифициран персонал, който да обработва заявленията за предоставяне на разрешения, и продължителността на административните процедури. Това е присъщо за зараждащата се верига за създаване на стойност на водорода и за липсата на опит със съответните нови, иновативни технологии. Остарялото или несъществуващо законодателство на всички административни равнища в областта на производството и използването на водород може да доведе до объркващи или неадекватни процедури за издаване на разрешения. Някои от тези процеси може да са твърде сложни, да се различават в отделните държави или региони и често да надхвърлят предвидените срокове за отговор на заявлението за издаване на разрешение.
Поради сравнително малкия опит в разработването на проекти за използване на водород е възможно не всички пречки да бъдат известни, следователно обменът на информация чрез форуми може да бъде от полза. Освен това с течение на времето може да се появят и добри практики за справяне с тези специфични пречки, които да бъдат споделяни чрез тези форуми.
Понастоящем в рамките на Алианса за чист водород се работи по изготвен от заинтересованите страни доклад относно пречките, свързани с издаването на разрешения за проекти за използване на водород, в който ще бъдат изведени някои препоръки и най-добри практики. Първоначалната оценка на отзивите на заинтересованите страни в доклада показва, че наличието на единно звено за контакти би могло да намали част от сложността и да рационализира процедурата по издаване на разрешения, особено когато са включени множество компетентни органи.
Приоритетното прилагане на законодателството относно водорода би спомогнало за изясняване на регулаторната рамка и нейната приложимост, за натрупване на експертен опит по отношение на технологиите за възобновяем водород и за подобряване на съгласуваността и спазването на съществуващото законодателство в областта на околната среда. Германия въведе рамка, с която се регламентира кои разрешения са необходими за промяната на предназначението на газопроводите за природен газ с цел транспортиране на водород. В допълнение Германия регламентира със закон, че съществуващите договорни права на земеползване по отношение на инфраструктурата за природен газ трябва да се тълкуват като позволяващи преминаването от природен газ към водород.
Освен това предоставянето на насоки или наръчници, в които се определят процедурите за издаване на разрешения за съоръжения за производство на водород от възобновяеми източници, би увеличило предвидимостта и би подобрило ефикасността на цялостния процес за всички участващи страни. Португалия вече изготви такова ръководство за проекти за използване на водород.
Подобно на проектите за енергия от възобновяеми източници, териториалното устройство може да способства за определянето на подходящи места за внедряване на електролизьори. Въз основа на плановете за интегрирана мрежа могат да бъдат определени специални зони, предназначени за електролизьори. Това би могло да бъде средство за стимулиране на внедряването на електролизьори на места, където те могат да играят роля за избягване или справяне с претоварването на електроенергийната мрежа и където могат да донесат по-големи ползи за обществото (например чрез избягване на увеличение на тарифите на електроенергийната мрежа поради необходимото усилване на мрежата). Предложения в тази насока бяха отправени в рамките на неотдавнашна консултация със заинтересованите страни относно регулирането на пазара на водород в Нидерландия.
5.Подпомагане на иновациите
Процедурите за издаване на разрешения биха могли също така да повлияят на бъдещото внедряване на иновативни технологии за декарбонизация, в т.ч. пилотни и демонстрационни проекти, които ще са необходими за постигането на неутралност по отношение на климата. Като се има предвид иновативният характер на тези технологии, е натрупан по-малко опит с приложимите процедури за издаване на разрешения.
Един от потенциалните начини за подпомагане на иновациите е чрез експериментални нормативни среди. Експерименталните нормативни среди са рамки, които осигуряват структуриран контекст за експериментиране, за да се даде възможност за изпитване на иновативни технологии, продукти, услуги или подходи за ограничен период от време и в ограничен обхват под регулаторен надзор с цел да се осигурят подходящи защитни мерки. Те вече се използват във финансовия сектор, банковия сектор и сектора на ИКТ, но в енергийния сектор прилагането им досега е сравнително ограничено. Смисълът на създаването на експериментална нормативна среда е да се даде възможност на новаторите да изпитват нови технологии и стопански модели, които може да са само частично съвместими със съществуващата правна и регулаторна рамка, както и да се даде възможност на регулаторните органи да се запознаят с конкретни иновации, за да могат да адаптират регулаторната среда към тях.
Във Франция в законодателството са въведени експериментални нормативни среди за енергийния сектор. Експерименталната нормативна среда позволява на националния регулаторен орган CRE да предоставя освобождавания от условията за достъп до мрежите и използването им за експериментално внедряване на иновативни технологии или услуги в подкрепа на енергийния преход, интелигентните електроенергийни мрежи и инфраструктури. В рамките на тази схема беше предоставена дерогация на редица проекти, в т.ч. на проект, насочен към увеличаване на мощностите на ветроенергийните паркове, като беше допусната дерогация от разпоредбите на френския правилник за енергетиката, ограничаващи инсталираната мощност на производствени инсталации, присъединени към обществена електроразпределителна мрежа за високо напрежение.
В Нидерландия Министерството на икономиката издаде изпълнителна заповед относно експериментите с децентрализирано и устойчиво производство на електроенергия, въз основа на която беше разрешено създаването на регулаторна лаборатория за проекти. Членовете от Закона за електроенергията, от които проектите можеше да бъдат освободени, бяха предварително определени и като отговарящи на условията бяха определени само малки субекти, като енергийни общности и сдружения на собственици на жилища. Беше предложена последваща изпълнителна заповед, която разширява обхвата, размера и кръга на субектите, отговарящи на условията за бъдещи експериментални нормативни среди.
Федералното министерство за опазване на климата, околната среда, мобилността, иновациите и технологиите на Австрия изпълнява програма за финансиране „Energie.Frei.Raum“, която служи като подготвителна фаза за евентуална експериментална клауза за изпитване на нови пазарни модели за системна интеграция на технологии за енергия от възобновяеми източници, акумулиране на енергия и енергийна ефективност.
*****
Тъй като до 30 юни 2023 г. държавите членки трябва да представят на Комисията проект за актуализация на последния си нотифициран интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, добрите практики, представени в настоящите насоки, биха могли да послужат за определяне на политиките и мерките, които държавите членки биха могли да предложат с цел стимулиране на развитието на енергията от възобновяеми източници.
II.Насоки за държавите членки относно улесняването на споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници
1.Въведение
Внедряването на възобновяеми енергийни източници става все по-конкурентно по отношение на разходите в сравнение с енергията, добивана от изкопаеми горива, като производството на енергия от ВЕИ — водноелектрическа енергия, геотермална енергия, слънчева фотоволтаична енергия, вятърна енергия от инсталации на сушата и в морето — се осъществява при равнища на разходите, които са по-ниски от средните европейски цени на електроенергията за небитови потребители (вж. фигурите по-долу).
Данни: Международна агенция за енергия от възобновяеми източници (IRENA), 2021 г.
Данни: информация от Евростат относно развитието на цените на електроенергията за небитови потребители.
Въз основа на бързото намаляване на разходите за енергия от възобновяеми източници, през 2016 г. европейските търговски предприятия преминаха прага от 1 GW договорени споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, което представлява около 3,5 % от промишленото потребление на електроенергия. Оттогава насам техният обем нараства експоненциално — през 2021 г. той е над петнадесет пъти по-голям от този през 2016 г.
В най-опростената си форма споразумението за закупуване на електрическа или топлинна енергия от възобновяеми източници е договор за покупки между производител на енергия от възобновяеми източници и корпоративен изкупвач. Корпоративният изкупвач се задължава да закупува определено количество енергия от възобновяеми източници на предварително определена цена за продължителен период от време. В повечето случаи корпоративният изкупвач получава и гаранцията за произход, която се издава за всяка единица енергия от възобновяеми източници, произведена в рамките на ЕС. По този начин изкупвачът може да докаже, че неговото споразумение за закупуване на електроенергия, топлинна енергия или газ (включително водород от възобновяеми източници) допринася пряко за конкретен актив за производство на енергия от възобновяеми източници. Преобладаващата част от споразуменията до момента са споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници (СЗЕ) (вж. фигура 1).
Фигура 1 Обявления за сключени СЗЕ за периода 2013—2021 г. (GW договорена мощност); Re-Source (2021 г.)
https://resource-platform.eu/buyers-toolkit/
Предимствата на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници са многобройни. По-конкретно:
1.за корпоративните изкупвачи споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници осигуряват конкурентна по отношение на разходите електроенергия за техните дейности и могат да се използват като инструмент за хеджиране срещу рисковете, свързани с цените на електроенергията, на пазара на едро;
2.за корпоративните изкупвачи споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници показват по надежден начин ангажираността към екологичния преход, подкрепят програмата им за корпоративна социална отговорност и спомагат за привличането на инвеститори с екологични амбиции;
3.за разработчиците на проекти за ВЕИ споразуменията за закупуване на електроенергия предоставят алтернативен и/или допълнителен източник на стабилни приходи в сравнение със публичните схеми за подпомагане или пазарите за търговци;
4.за правителствата корпоративните споразумения за закупуване на електроенергия предоставят алтернативен начин за финансиране на внедряването на възобновяеми енергийни източници и могат да намалят публичното финансиране за ВЕИ в рамките на схемите за подпомагане.
Макар че използването на споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници нараства с всяка изминала година, пазарният дял на проектите за закупуване на енергия от възобновяеми източници все още е едва 15—20 % от внедряването на годишна база. Освен това споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници са ограничени до определени държави членки и големи ориентирани към клиентите дружества. И накрая, по-голямата част от споразуменията за закупуване са ограничени до електроенергия, произведена от ВЕИ, въпреки че 70 % от промишленото и търговското потребление на енергия е за отопление.
2.Регулаторни въпроси
През 2019 г. бяха проведени проучване в целия ЕС, както и подробен анализ на 10 държави членки, за да се установят основните пречки пред въвеждането на корпоративни СЗЕ за енергия от възобновяеми източници. Сред резултатите бяха установени регулаторни пречки, политически пречки, икономически пречки, както и въпроси, свързани с осведомеността.
Основните регулаторни пречки включват правни ограничения за подписване на директни договори между производителите и изкупвачите, пречки за подписване на договори с повече от един доставчик и пречки за прехвърляне на гаранции за произход на изкупвача. Политическите пречки включват схеми за подпомагане, които са несъвместими или се конкурират с корпоративните СЗЕ, както и ограничена информация за развитието при схемите за подпомагане. Икономическите пречки включват кредитоспособността на изкупвачите, променливия характер на електроенергията, произведена от ВЕИ, и свързаните с това разходи за управление на количествените дисбаланси между производството по проектите за енергия от възобновяеми източници и корпоративното потребление чрез „договори с преобразуване през пазара“ (sleeving contracts). Освен това разходите по сделките все още са високи и липсват дългосрочни продукти за хеджиране за справяне с дисбалансите или неизпълнението на задълженията от страна на контрагента. Също така все още осведомеността и интересът са ограничени, особено при МСП, и съществува схващане, че цените по корпоративни СЗЕ са по-високи от цените на едро на електроенергията. По време на обществената консултация както производителите, така и потребителите подчертаха значението на издаването на гаранции за произход за цялото производство на електроенергия от възобновяеми източници, независимо от това дали проектът е разработен по публични схеми за подпомагане или не. Освен това те изтъкнаха, че е важно публичните схеми за подпомагане да бъдат разработени по начин, който да благоприятства и допълва разработването на проекти за енергия от възобновяеми източници в рамките на корпоративни СЗЕ.
Вследствие на това понастоящем корпоративните СЗЕ са ограничени до определени държави членки, в които условията са подходящи, за да могат разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници да продават своята електроенергия директно на крайните потребители. Такива благоприятни условия включват: 1) динамичен пазар за проекти за енергия от възобновяеми източници, 2) ликвидни пазари на едро на електроенергия, за да могат да се сключват „договори с преобразуване през пазара“, както и да се предлагат дългосрочни продукти за хеджиране, 3) липса на правни пречки за сключване на директни договори между доставчиците и потребителите и 4) публични търгове, които допълват или благоприятстват корпоративните СЗЕ.
В Директивата относно пазара на електроенергия от 2019 г., Регламента относно пазара на електроенергия и Директивата за енергията от възобновяеми източници вече са предвидени решения на редица регулаторни и политически пречки. Например в Директивата относно пазара на електроенергия е предвидено изискване във всички държави членки производителите и купувачите да могат да сключват договори директно помежду си, а потребителите да могат да избират договори с повече от един доставчик. Въз основа на Директивата за енергията от възобновяеми източници държавите членки трябва да предоставят дългосрочни графици по отношение на своите публични търгове и от тях се изисква да установят в своите национални планове в областта на енергетиката и климата всички пречки пред корпоративните СЗЕ и да въведат мерки за улесняване на навлизането им. Едва 8 държави членки са докладвали за съществуващите пречки и мерки за подпомагане на навлизането на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. При повечето държави обаче не съществува ясна рамка, която да позволява на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници или на корпоративните потребители да сключват директни споразумения за закупуване на електроенергия.
Въпреки съществуващите пречки, пазарът на корпоративни СЗЕ продължава да се разраства. От 2020 г. насам Испания е най-големият пазар на СЗЕ в ЕС, който представлява 23 % от общите договорени мощности, а свързаните с него финансови сделки на голяма стойност формират почти 1 % от БВП на държавата. В някои държави членки, например в Румъния, доскоро не можеше да се сключват корпоративни СЗЕ, тъй като цялата електроенергия трябваше да се продава на централизиран пазар. Въпреки това, с ново постановление, с което се създават възможности за сключване на СЗЕ, проектите за ВЕИ може да се удвоят в сравнение с предвиденото в националния план в областта на енергетиката и климата на Румъния.
Вероятно СЗЕ ще стават все по-привлекателни като „стопански модели“ за инсталациите, работещи с възобновяеми енергийни източници, след изтичането на периода на предоставяне на подкрепа за тях. През 2021 г. във втория документ на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) относно възобновяемите енергийни източници, за които не се предоставя подпомагане, се заключава, че споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници са осъществими алтернативи за ветроенергийните инсталации на сушата, както и за слънчеви инсталации, инсталации за енергия от биомаса и водноелектрически инсталации. Това е от значение, тъй като сред наблюдаваните държави (членки на CEER) до 2030 г. 40 % (114 GW) от подпомаганите понастоящем ВЕИ ще достигнат края на периода на предоставяне на подпомагане и ще преминат към пазарни условия, или ще продължат да бъдат подпомагани.
Държавите членки могат да улеснят изготвянето на СЗЕ чрез следните действия:
1.използване на Инструмента за техническа подкрепа на ЕС или друга консултантска или техническа помощ за извършване на подробна оценка в подкрепа на корпоративните споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това е направено например от Италия. Другите държави членки биха могли да проведат подобни проучвания или да използват констатациите от вече извършените проучвания;
2.обявяване на ориентировъчен обем възобновяеми енергийни източници, които да бъдат внедрени, който се очаква да бъде финансиран чрез споразумения за закупуване на електроенергия. Това осигурява яснота на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници относно очакваните темпове и изгледи за развитието на проектите. Такава стъпка е предприета от Ирландия;
3.обмисляне на състезателни тръжни процедури, които да дадат възможност на разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници „да си вземат почивка“ от публичните схеми за подпомагане, от които се ползват, и да продават своята електроенергия чрез СЗЕ. Такава новаторска мярка е въведена от Полша, което е допринесло за превръщането ѝ във втория по големина пазар за СЗЕ през 2021 г.;
4.разрешаване на издаването на гаранции за произход в рамките на публичните схеми за подпомагане, така че приходите от гаранциите за произход да намалят необходимостта от публично финансиране.
3.Разширяване на достъпа на малки и средни предприятия до корпоративни споразумения за закупуване на енергия възобновяеми източници
Европейските пазари на СЗЕ са доминирани от големи корпоративни изкупвачи. Голям брой от тези дружества са организирани в рамките на корпоративната инициатива RE100, която има за цел да използва 100 % възобновяеми енергийни източници, включително 58 дружества със седалище в ЕС. Повечето от тези дружества имат предвидими и големи стойности на потребление на електроенергия за дълги периоди от време и имат добър кредитен рейтинг. Те също така често се занимават с дейности, насочени към потребителите, и използват СЗЕ за възобновяеми енергийни източници като важен инструмент за осигуряване на марка за своите продукти и за подкрепа на корпоративната устойчива отговорност, която включва намаляване на емисиите на парникови газове от потреблението на енергия по цялата верига за създаване на стойност. В тази връзка докладването в съответствие със CDP позволява на дружествата да докладват за енергията от възобновяеми източници, произведена от инсталации на обекта, от инсталации извън обекта, свързани с директни линии, и в рамките на СЗЕ.
Големите електроемки промишлени сектори също са важен сегмент за корпоративните СЗЕ за възобновяеми източници. Традиционно големите металургични заводи за алуминий в Норвегия се снабдяват с електроенергия чрез споразумение за закупуване на водноелектрическа енергия. Неотдавна те подписаха и дългосрочни споразумения за закупуване на вятърна енергия. Въпреки това в държавите членки на ЕС разпространението сред този тип изкупвачи досега е било ограничено.
Една от установените пречки е липсата на предвидимост по отношение на регулираната съставяща на цените на електроенергията (мрежови тарифи и данъци). Тъй като тези регулирани компоненти са значителна част от цената на електроенергията за изкупвача, това намалява привлекателността на СЗЕ като дългосрочен инструмент за хеджиране на нестабилността на цените на електроенергията. Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) публикува доклад за оценка на структурата на пазара на едро, който включва специален раздел, в който се обсъжда как може да се подобри ликвидността на пазарите на електроенергия на едро, за да се осигури наличието на ефективни продукти за хеджиране.
От друга страна, пречките пред малките и средните предприятия да участват в корпоративни СЗЕ са все още много големи. МСП представляват 99 % от европейските предприятия, 54 % от добавената стойност в ЕС и между 9 и 18 % от брутното вътрешно потребление на отделна държава членка
. Именно тези малки и средни предприятия често се сблъскват с високи сметки за електроенергия поради ниското потребление на електроенергия на обект и биха могли да се възползват в най-голяма степен от споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Това е от особено значение за периода от октомври 2021 г. нататък, когато цените на пазара на електроенергия на едро започнаха да се увеличават.
Освен това те имат ограничена яснота за бъдещото си потребление на електроенергия, по-ниски кредитни рейтинги и по-малки стойности на потреблението на електроенергия, което прави управлението на дисбалансите по-трудно. Това кара малките и средните предприятия да се колебаят дали да подписват дългосрочни договори, особено ако няма яснота за потенциалните последици, ако се наложи прекратяване на дългосрочните договори. Въздействието на подписването на дългосрочни СЗЕ, както физически, така и виртуални, върху баланса на дружеството съгласно счетоводната рамка за деривати по Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) не винаги е ясно. Липсата на осведоменост за корпоративните СЗЕ за възобновяеми енергийни източници е друга важна пречка за въвеждането им в средните и малките предприятия, а сложността на договарянето на СЗЕ действа като незаконова пречка за онези изкупвачи, които нямат опит или ресурси да се справят с преговорите по договорите. Досега европейското законодателство се ограничаваше до енергийни одити и системи за енергийно управление, които се отнасят до енергийната ефективност (EED, 2018 г.). И накрая, те често разполагат с ограничено пространство на обекта за инсталиране на решения за енергия от възобновяеми източници.
Кредитоспособността на изкупвача е друга основна пречка (и рисков фактор) в повечето сектори. Кредиторите на проекти за възобновяеми енергийни източници продължават да изискват висок кредитен рейтинг, за да считат СЗЕ за финансово благонадеждни. Повечето малки и средни предприятия обаче не са оценени от нито една голяма агенция за кредитен рейтинг. Освен това кредитоспособността и кредитният рейтинг са проблем и за някои дружества от секторите на тежката промишленост и производството, както и за онези европейски икономики, които имат сравнително по-слабо развити финансови пазари.
Подобни пречки съществуват и по отношение на предлагането. Големите разработчици на проекти в областта на възобновяемите енергийни източници, като Vattenfall, Eneco, Orsted и Iberdrola, доминират на пазара поради факта, че разполагат с голямо портфолио от проекти и могат да предоставят на потребителите по-специални за случая СЗЕ. В този сегмент големите проекти за енергия от възобновяеми източници, като например разположените в морето ветроенергийни паркове, понякога се сблъскват с предизвикателството да намерят споразумения за закупуване на електроенергия в достатъчни количества преди окончателните си инвестиционни решения. От друга страна, проектите за енергия от възобновяеми източници от малък мащаб са изправени пред различни предизвикателства при навлизането си на корпоративния пазар на СЗЕ поради ограничената видимост, ограничения портфейл от проекти и ограничените технически и правни познания, необходими за договаряне и подписване на СЗЕ. По същия начин, общностите за енергия от възобновяеми източници често са твърде малки, за да подпишат икономически привлекателни СЗЕ с големи изкупвачи.
Малък, но все по-нарастващ сегмент от консултантски фирми започна да предлага решения за малки и средни предприятия, като например възможността да се агрегира потреблението на множество потребители. Самият сектор също обмисля механизми за агрегиране на своето потребление с цел да се намалят рисковете и разходите. Например в Гърция редица енергоемки промишлени сектори работят по концепцията „Екологичен фонд“ (Green Pool), при която множество дружества обединяват своето потребление на електроенергия. Впоследствие всеки партньор от отрасъла подписва едно или повече СЗЕ, за да задоволи потреблението си на агрегирано равнище. За оформяне и стабилизиране на останалото потребление на електроенергия се договаря отделен договор, за да се намалят общите разходи на участниците. Обединяването на проектите обаче води до съпътстващи разходи и усложнява приключването на СЗЕ. Освен това някои дружества, които предлагат енергийни одити — съгласно изискванията на Директивата за енергийната ефективност — вече разширяват услугите си, като включват оценки на СЗЕ за възобновяеми енергийни източници „на обекта“, „в близост до обекта“ или „извън обекта“. Разширяването на услугите за енергиен одит, така че да включват СЗЕ за възобновяеми източници, е сравнително евтино, тъй като те разчитат на подобни данни, които вече се събират в рамките на системите за енергийно управление (ISO 500001).
В неотдавнашния доклад на ACER за структурата на пазара на електроенергия на едро в ЕС се подчертава необходимостта от стимулиране на СЗЕ, както и от подобряване на достъпа на по-малките участници до пазара. За да се справят с икономическите препятствия, Комисията и групата на ЕИБ ще проучат дали могат да бъдат разработени специални механизми за финансиране и консултиране в подкрепа на споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници. Това може да включва механизми за улесняване на по-добрия достъп до споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници за нови изкупвачи, като например МСП. По линия на програмата InvestEU вече може да се подпомага финансирането на инвестиции в СЗЕ. Държавите членки биха могли да поемат инициатива за подобни гаранции, за да подкрепят местните банки в усилията им да подкрепят СЗЕ за възобновяеми енергийни източници.
Освен това рамката на ЕС за финансиране на устойчивото развитие ще стимулира споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници, както и ще повиши осведомеността и интереса към такива споразумения сред нефинансовите и финансовите предприятия, допринасяйки за пренасочването на капитала към инвестиции в устойчиво развитие. Съответните ѝ елементи включват Регламента за таксономията на ЕС, първия делегиран акт за таксономията на ЕС в областта на климата, и предложението за Директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ), които допринасят за повишаване на прозрачността на финансовите и нефинансовите пазари по отношение на устойчивостта. Таксономията на ЕС определя рамка за дефиниране на екологично устойчиви икономически дейности и предвижда изисквания за оповестяване на определени ключови показатели за ефективност за финансови и нефинансови предприятия. Съответното предложение за ДОПУ разширява обхвата на изискванията за отчитане на нефинансовите предприятия, като включва всички големи дружества (независимо дали се котират на борсата или не) и включва котираните МСП
. Използването на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници ще бъде важен инструмент за доказване на съответствието със съответните технически критерии за проверка, определени в Делегирания акт за таксономията в областта на климата на ЕС, и би могло да бъде отразено от ключовите показатели за ефективност съгласно Регламента за таксономията на ЕС, според случая.
Освен това наскоро създаденият Европейски корпоративен пакт може да бъде друг начин за повишаване на осведомеността относно възможностите, които съществуват за предприятията, подписващи споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници.
Държавите членки могат да улеснят развитието на споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници, особено за МСП, чрез следните действия:
1.създаване на публична платформа за повишаване на прозрачността на цените, обема, видовете и страните, участващи в подписването на споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници;
2.осигуряване на прилагането на Регламента за таксономията на ЕС и неговите делегирани актове и насърчаване на доброволното му прилагане извън законовите изисквания;
3.гъвкаво договаряне за МСП, включително конкретни насоки за таксите за прекратяване на договори за малки предприятия (член 12 от Директивата за електроенергията);
4.предоставяне на възможност за сключване на множество обществени поръчки за доставки, така че доставчиците и купувачите да могат да сключват договори директно помежду си (член 4 от Директивата за електроенергията);
5.създаване на възможност за разработване на проекти за възобновяеми енергийни източници на обекта или в близост до него, които са разработени по силата на споразумения за закупуване на енергия, особено ако са разработени „след електромера“ или чрез „частни проводници“;
6.намаляване на риска при споразуменията за закупуване на енергия от възобновяеми източници чрез кредитни гаранции или застраховки, подкрепени с публични финансови ресурси, в съответствие с насоките за държавна помощ;
7.стимулиране на националните насърчителни банки и институции да предлагат дългови продукти за широкомащабни проекти за енергия от възобновяеми източници, включително ветроенергийни паркове в морето, на пазари, където сключването на достатъчни по обем споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници преди вземането на решения за финансови инвестиции е трудно предвид размера на активите и продължителността на строителството;
8.определяне на регулаторни условия, които да позволят на енергийните общности да продават излишната енергия чрез споразумения за закупуване на енергия от възобновяеми източници;
9.даване на възможност на малки бизнес паркове или промишлени клъстери да закупуват колективно енергия от възобновяеми източници чрез дългосрочни споразумения за закупуване.
4.Насърчаване на трансграничните споразумения за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници
През 2020 г. производството на електроенергия от възобновяеми източници представляваше 37 % от цялото потребление на електроенергия и 21,2 % от цялото потребление на енергия. Въпреки това съществуват големи разлики между държавите членки, като делът на възобновяемите енергийни източници в електроенергийния сектор е в интервала от 9 % до 78 %. По подобен начин делът на възобновяемите енергийни източници в крайното потребление на енергия е в интервала от 10 % до 60 %.
Трансформирането на енергийната система чрез преминаване към снабдяване с енергия от възобновяеми източници ще изисква да се използват най-добрите възобновяеми енергийни ресурси в целия ЕС и енергията да се пренася до местата, където има потребление. Вътрешния пазар позволява на предприятията да купуват електроенергия от възобновяеми източници в целия ЕС, като същевременно осигурява подкрепа за допълнителни проекти за енергия от възобновяеми източници, които да бъдат присъединени към мрежата.
Корпоративните потребители вече се възползват от възобновяемите енергийни източници, като подписват:
1.физически трансгранични СЗЕ,
2.виртуални трансгранични СЗЕ.
При физическо трансгранично СЗЕ изкупвачът сключва договор с оператор на актив за производство на електроенергия от възобновяеми източници в друга държава и резервира физически или финансови права за преносна способност на съответните междусистемни връзки, за да осигури физическа мрежова връзка. Това води до риск и разходи, свързани с трансграничните трансфери. При виртуално трансгранично СЗЕ производителят на електроенергия продава електроенергията на местния пазар на едро, докато изкупвачът купува електроенергията си на друг местен пазар на едро. Договорът между производителя на електроенергия от едната страна на границата и изкупвача от другата страна на границата се състои от уреждане на финансовите отношения, при което производителят на електроенергия получава плащане от местния пазар на електроенергия на едро, и нетно уреждане на отношенията спрямо цената на СЗЕ, договорена с корпоративния купувач.
Предимствата за изкупвачите са по-голям достъп до евтини проекти за енергия от възобновяеми източници в целия ЕС, възможност за обединяване (агрегиране) на товари на различни места и задоволяване на по-голяма част от потреблението на електроенергия. За разработчиците на проекти за енергия от възобновяеми източници трансграничните СЗЕ позволяват достъп до пазари с по-високи цени на електроенергията и следователно с по-голяма готовност за плащане за енергия от възобновяеми източници.
Освен трансграничните СЗЕ в рамките на единния европейски пазар на електроенергия, съществуват и възможности за разширяване на трансграничните СЗЕ към трети държави. Конкретен пример е сътрудничеството между Франция, Германия, Португалия, Испания и Мароко с цел да се анализират възможностите за трансгранични СЗЕ между Мароко и държавите — членки на ЕС, в рамките на Пътната карта за търговия с устойчиво развивана електроенергия. Ключово изискване в това отношение ще бъде създаването на надеждна, точна и устойчива на измами система за гаранции за произход в третите държави с издаващи органи, които са независими от дейностите по производство, търговия и доставка.
Въпреки сравнително големите разлики в цените на едро на електроенергията и разходите за производство на електроенергия от възобновяеми източници в ЕС, броят на трансграничните СЗЕ все още е ограничен. Една от основните пречки са свързаните с това икономически рискове, дължащи се на факта, че доставчиците и потребителите работят на различни пазари с различно развитие на цените и данъчни режими, както и необходимостта от управление на трансграничния ценови риск при пренос. Друга пречка е сложността на договорите, особено ако договорите трябва да се придържат към местни разпоредби, които не са съвместими. Съществуват и административни пречки, свързани с гаранциите за произход, тъй като правилата за издаване, използване и отмяна на гаранциите за произход не са напълно хармонизирани във всички държави членки. Това е от особено значение за трансграничните СЗЕ с държави, които не са въвели рамка за издаване на гаранции за произход на подпомаганото производство на електроенергия от възобновяеми източници. И накрая, по-трудно е да се обясни приносът на трансграничните СЗЕ за целите на корпоративната социална отговорност.
Въпреки тези пречки, в момента се провеждат дейности в подкрепа на трансграничните СЗЕ, тъй като те предоставят уникална възможност и ценен инструмент за покриване на голям дял или дори цялото потребление на един изкупвач на електроенергия от инсталации за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Директивата за електроенергийния пазар и регламентите за електроенергията от 2019 г. увеличиха гъвкавостта на електроенергийния пазар и детайлността на ценообразуването, което може да спомогне за сключването на трансгранични СЗЕ, а Трансевропейската енергийна мрежа подкрепя развитието на трансгранична преносна инфраструктура, за да отвори и даде възможност за трансгранични потоци на електроенергия.
За справяне с финансовия риск от трансграничните СЗЕ могат да се използват механизмите за финансиране на енергията от възобновяеми източници, за да се улесни по-рентабилното внедряване на възобновяеми енергийни източници в целия ЕС. Финансирането ще бъде използвано за състезателни тръжни процедури във всички държави от ЕС, които желаят да приемат такива проекти. Частните инвеститори, включително корпорациите, могат да участват във финансирането на тези търгове и могат да поискат гаранции за произход на производството на енергия, което съответства на техния принос.
Освен това Директивата за енергията от възобновяеми източници изисква от държавите членки да премахнат местните правни пречки пред СЗЕ и да хармонизират гаранциите за произход въз основа на преразгледания стандарт CEN-CENELEC 16325, което ще позволи на корпоративните СЗЕ да придружават договорите за СЗЕ със съответните гаранции за произход през границите. И накрая, новите участници могат да бъдат насърчени да навлязат на пазара, за да предложат иновативни решения за подпомагане на снабдяването и сключването на трансгранични СЗЕ в Европа, както и нови решения за намаляване на риска и предизвикателствата, свързани с управлението на корпоративните СЗЕ.
Държавите членки могат да улеснят развитието на трансграничните СЗЕ чрез следните действия :
1.когато е уместно и в съответствие с преработения Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E), повишаване на преносната способност на междусистемните връзки между държавите — членки на ЕС, както и с трети държави;
2.отваряне на съществуващите мрежи към разпределяне на по-голяма преносна способност;
3.премахване на регулаторните пречки, засягащи прехвърлянето на гаранции за произход на изкупвачи, и по-нататъшно хармонизиране на правилата за използване на гаранции за произход в различните държави;
4.подкрепа за разработването на надеждни, точни и устойчиви на измами системи за гаранции за произход в трети държави.
