This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52022IR1407
Opinion of the European Committee of the Regions on extending the list of EU crimes to hate speech and hate crimes
Становище на Европейския комитет на регионите относно разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза
Становище на Европейския комитет на регионите относно разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза
COR 2022/01407
OB C 79, 2.3.2023, p. 12–16
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
2.3.2023 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 79/12 |
Становище на Европейския комитет на регионите относно разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза
(2023/C 79/03)
|
ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ
ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),
1. |
отбелязва, че начинът, по който речта на омразата и престъпленията от омраза се инкриминират на равнище ЕС, понастоящем е определен в Рамковото решение на Съвета от 2008 г. относно борбата с расизма и ксенофобията (Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета (1)). Списъкът на престъпленията от омраза, обхванати от законодателството на ЕС, е ограничен до основания, свързани с раса, цвят на кожата, религия, национален или етнически произход; |
2. |
отбелязва, че криминализирането на други форми на речта на омразата и престъпленията от омраза, по-специално въз основа на пол, сексуална ориентация, възраст и увреждания, се различава в отделните държави — членки на ЕС. Тъй като понастоящем в Договорите няма основание за общи ответни действия в областта на наказателното право за борба на равнището на ЕС с всички срещани форми на речта на омразата и престъпленията от омраза, КР призовава Съвета бързо да разшири списъка на престъпленията на ЕС съгласно член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), като определи общи минимални стандарти за съответните национални наказателни разпоредби при пълно зачитане на принципа на субсидиарност; |
3. |
приветства горещо в това отношение предложението на Европейската комисия за решение на Съвета относно добавянето на речта на омразата и престъпленията от омраза към областите на престъпност, установени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, приложено към съобщението от декември 2021 г., озаглавено „По-приобщаваща и защитена Европа: разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза“; |
4. |
посочва, че речта на омразата, престъпленията от омраза, фалшивите новини, дезинформацията, конспиративните теории са явления, на които трябва да се отговори с решителни действия. Следва също така да се подчертае, че борбата срещу речта на омразата и престъпленията от омраза е същевременно борба срещу предразсъдъците, расизма, шовинизма, хомофобията и антисемитизма. Речта на омразата и престъпленията от омраза засягат не само отделните жертви, като им причиняват страдания и сериозно ограничават техните основни права и свободи, но и обществото като цяло; |
5. |
изразява загриженост във връзка с огромния мащаб на явлението и равнодушието, проявявано спрямо него, което създава опасност от асимилиране на речта на омразата и престъпленията от омраза и дори от трайното им присъствие в нашето ежедневие; |
Политически препоръки
6. |
осъжда ситуациите, в които речта на омраза се превръща в част от езика на политическия конфликт. Изразява загриженост във връзка с навлизането на екстремни възгледи в доминиращите политически течения и брутализирането на езика, използван в публичния дебат. Съществува опасност агресивният език на политическите спорове в ръцете на популистите да спомогне за създаването на климат за развитието на радикализъм, фалшиви новини и дезинформация, които могат да доведат до престъпления от омраза; |
7. |
съзнава, че речта на омразата и престъпленията от омраза засягат всички възрастови групи, различава се единствено средата, в която те се сблъскват с тях. Призовава да се обърне специално внимание на младите хора, които, от една страна, са особено податливи по отношение на виртуалното и реалното въздействие на речта на омразата и подбуждането към извършване на престъпления от омраза, но от друга, могат да бъдат и силни съюзници в борбата срещу това явление. Отбелязва, че въпреки че най-честите мишени на речта на омразата са бежанците, нехетеронормативните лица и националните и религиозните малцинства, през последните години значително нарасна делът на хората, които са обект на реч на омразата в медиите и ежедневието; |
8. |
отбелязва, че не само малцинствените общности страдат от вербално и физическо насилие, предизвикано от омраза. В този контекст все по-често жертви на речта на омразата и на престъпления от омраза стават „хора на властта“ — лица на изборни длъжности или упражняващи публични отговорности. Регионалните и местните политици са особено засегнати от това явление, например, когато защитават правата на бежанци, мигранти или ЛГБТИК+ лица, както и съвсем неотдавна в контекста на борбата с глобални заплахи като руската агресия в Украйна или пандемията от COVID-19; |
9. |
счита, че политиците и публичните органи са в особено добра позиция да оказват влияние върху общественото мнение и публичния дискурс и поради това призовава политическите лидери на всички равнища да се въздържат от използване на език, който може да породи реч на омразата или престъпления от омраза, насочени към определени групи; |
10. |
отбелязва със загриженост и факта, че трети държави използват умишлено речта на омразата и престъпленията от омраза, за да провеждат организирани кампании, които оказват въздействие върху поляризацията и изграждането на разделителни граници в ЕС. Речта на омразата и престъпленията от омраза играят роля за подклаждането на въоръжени конфликти. Те вече не са местно явление и се превръщат в заплаха с глобална разрушителна сила. Такъв пример за реч на омразата е настоящото послание на администрацията на президента Путин относно причините за агресията срещу Украйна и мащабът на престъпленията и злодеянията от омраза, извършени по време на войната; |
11. |
подчертава глобалното измерение на речта на омразата и престъпленията от омраза, постигано, наред с другото, чрез лесното им разпространение посредством разнообразните канали на предлаганите цифрови услуги. Поради това ефективното им преследване трябва да има трансгранично измерение. Във връзка с това Комитетът споделя напълно оценката на Европейската комисия, че заради тежестта на тези престъпления, както и поради трансграничния им характер, може да се търси решение само чрез общи действия на равнището на ЕС, което да се превърне в общ отговор на наказателното правосъдие на Съюза и засилено съдебно сътрудничество между държавите членки. Подобни действия не биха били в противоречие с принципите на субсидиарност и пропорционалност; |
12. |
подчертава отрицателните странични ефекти, които може да има речта на омразата, разпространявана онлайн, върху местните общности и следователно върху разделението между хората и нарушаването на процеса на социално сближаване. Счита, че последиците от престъпленията от омраза и речта на омразата се усещат най-много от местните общности; |
13. |
отбелязва със загриженост, че престъпленията, основани на омраза, разпространяват страх и стигматизация с по-голямо разрушително въздействие, надхвърлящо границите на конкретен град или община, и имат потенциала да ескалират и да се превърнат в по-големи конфликти; |
14. |
подчертава голямата отговорност на регионалните и местните власти за активно противодействие на престъпленията от омраза и речта на омразата и за предотвратяване на дискриминацията и изключването, включително политически и идеологически мотивираното насилие. Отбелязва, че бездействието и пренебрегването на явлението могат да доведат до неговата ескалация и изостряне; |
15. |
подчертава, че кметовете и другите регионални и местни лидери са в ключова позиция и могат да играят важна роля за откриването на ранни признаци за подобни инциденти в своите общности. Призовава за изготвянето на целенасочени препоръки за регионалните и местните органи относно начините за ефективно предотвратяване на това явление в рамките на местните общности; освен това счита, че местните и регионалните власти следва да бъдат насърчавани да предприемат превантивни действия, като изхождат от местните условия. Призовава за хармонично сътрудничество с правоприлагащите органи, от които очаква последователна и ефективна борба с речта на омразата и престъпленията от омраза; |
16. |
препоръчва да се въведат разпоредби за борба с речта на омразата в цифровите услуги, така че социалните медии да не допринасят за разпространението и засилването на въздействието както на речта на омразата, така и на престъпленията от омраза. Понастоящем приетите разпоредби не са достатъчни, за да се гарантира, че доставчиците на интернет услуги допринасят за ефективната борба и предотвратяването на речта на омразата в рамките на предлаганите от тях услуги. Проучванията (2) показват, че доставчиците на цифрови услуги и платформите често не прилагат или не разполагат с капацитет да прилагат собствените си общностни насоки; |
17. |
отбелязва, че Законодателният акт за цифровите услуги, който понастоящем е в законодателна фаза, е възможност за определяне на минимални стандарти по отношение на прозрачността във връзка с ресурсите, които платформите трябва да мобилизират, за да гарантират прилагането както на правните рамки относно дезинформацията, така и на собствените си общностни насоки. Този правен акт може да предостави стимул за подобряване на отношенията между доставчиците на посреднически услуги и гражданите и държавата. Социално-икономическият потенциал на големите платформи изисква координирани усилия на общоевропейско равнище и използване на аргумента за силата на европейския единен пазар; |
18. |
призовава за спешно приемане на Законодателния акт за цифровите услуги на равнището на ЕС и за прилагането му в държавите членки. Държавите членки следва да се ангажират с по-нататъшна работа и популяризиране на Законодателния акт за цифровите услуги в ЕС. Този акт следва да се насърчава като законодателен акт на ЕС, който не се конкурира с отделно, независимо регулиране на цифровите услуги и свободата на изразяване онлайн, което би могло да бъде прието от отделните държави членки; |
19. |
подчертава ролята на правоприлагащите органи в процеса на предотвратяване, разкриване и, в крайна сметка, наказателно преследване. Изразява надежда, че разширяването на списъка на престъпленията в Европа, така че да обхване престъпленията от омраза, ще допринесе за последователно реагиране на този вид престъпления и за придаване на значение на наказателното преследване на речта на омразата и престъпленията от омраза на всеки етап от производството (полиция, прокуратура, съдилища). Подчертава ролята на независимите съдилища в този процес, които, създавайки своята съдебна практика, определят границите на това, което е допустимо и не надхвърля стандартите, свързани с упражняването на правото на свобода на изразяване и това, което вече се превръща в реч на омразата. Препоръчва стандартите за реагиране на това явление да бъдат еднакви в целия Европейски съюз; |
20. |
призовава да се обмисли създаването на модел, при който речта на омразата да се преследва чрез процедура за повдигане на обвинение за престъпление от общ характер, а не чрез подаване на частна жалба. Ограничаването на това явление е в обществен интерес. Извършителите следва да са наясно с неизбежния характер на наказанието. Необходимо е също така да се преодолее бариерата на анонимността на извършителите на престъпления от омраза, за което са необходими действия от страна на правоприлагащите органи, съчетани с готовност за сътрудничество от страна на доставчиците на интернет услуги; |
21. |
подчертава, че напредъкът в областта на равенството и правата на човека, включително ефективната борба с престъпленията от омраза и речта на омразата от страна на правоприлагащите органи, зависи до голяма степен от сътрудничеството на регионалните и местните органи; |
22. |
посочва, че несъобщаването за престъпления от омраза е основната пречка за ефективните действия на правоприлагащите органи. Изтъква, че местните и регионалните власти и служителите в органите за местно самоуправление следва да се възползват от близостта си до гражданите и да насърчават политики за повишаване на осведомеността относно проблема (включително сред държавните служители) и за насърчаване на жертвите да съобщават за изказвания, проповядващи омраза и за престъпления от омраза; |
23. |
посочва по-специално, че местните и регионалните власти следва да играят роля за преодоляване на пречките пред съобщаването за престъпления от омраза, като например повишаване на осведомеността относно правата на жертвите, предоставяне на информация относно законните начини за подаване на сигнал, гарантиране на мигрантите сигурност, че могат да подават сигнали независимо от правния им статут, насърчаване на анонимните сигнали или на тези, подавани чрез трети страни. Местните и регионалните власти следва също така да насърчават добрите практики и сътрудничеството в действията, насочени към засегнатите лица, с участието на полицията, местните органи за равенство и борба с дискриминацията, социалните неправителствени организации и други служби за подкрепа на жертвите; |
24. |
заключава, че дори най-добрите правни решения няма да помогнат, ако правоприлагащите органи не ги прилагат чрез наказателно преследване на извършителите. Аналогично, възможностите за реакция от страна на правоприлагащите органи ще бъдат ограничени, ако доставчиците на онлайн услуги (предоставящи услуги по електронен път) не предоставят данните на лицата, извършващи престъпления от омраза, и по този начин явно нарушават закона; |
25. |
установява, в контекста на действията на правоприлагащите органи, че тъй като изказванията, подбуждащи към омраза, често се преплитат с езика на обществения и политическия дебат, е още по-важно правоприлагащите органи (и по-специално прокуратурата) да спазват принципа на независимост и да не пренебрегват това явление. Независимо от съществуващите национални различия в регулирането и борбата с речта на омразата и нейното предотвратяване, както и конкретните основания, които пораждат защита, е много важно да се гарантира стабилността на институциите. На първо място, това означава независими съдилища, на второ — свободна от натиск прокуратура, която да е в състояние на взема независими решения за преследване на този вид престъпления чрез повдигане на обвинение за престъпление от общ характер; |
26. |
отбелязва, че в няколко държави — членки на ЕС, мандатът на органите по въпросите на равенството обхваща и речта на омразата и престъпленията от омраза (3), поради което те играят важна роля в този процес. Във връзка с това Комитетът подкрепя препоръките, които Европейската комисия отправя към държавите членки, за да им помогне да подобрят независимостта и ефективността на органите по въпросите на равенството (4) и очаква с интерес обявеното предстоящо законодателно предложение за по-нататъшно укрепване на тяхната роля и независимост; |
27. |
посочва необходимостта от сътрудничество с неправителствените организации, които работят за изграждане на осведоменост и се борят с речта на омразата, и актовете на насилие, основани на омраза. Опитът, придобит от тези основни заинтересовани страни, включително местните власти, трябва да се използва за противодействие и борба с явлението „омраза“; |
28. |
предлага всички училища да въведат образователни програми за борба с дискриминацията и изграждане на умения за интегриране и живот в мултикултурно и многообразно от гледна точка на националност, раса, идеология и религия общество. Дейностите, посветени на противодействието на речта на омразата, следва да бъдат съставен елемент на това образование; |
29. |
предлага въпросът за речта на омразата да се разглежда в общообразователната програма и насърчава регионите със съответни правомощия да предприемат действия в тази насока; |
30. |
изтъква, че днешните европейски граждани трябва да бъдат образовани и да разполагат с междуличностни умения, за да не прекрачват границите на свободата на словото и на изразяване на мнение в онлайн или общественото пространство; |
31. |
насърчава провеждането на широкообхватни обществени кампании, посветени на равенството и превенцията на дискриминацията, включително на общоевропейско равнище, например под формата на продължение на Конференцията за бъдещето на Европа; |
32. |
призовава за подкрепа на регионалните и местните организации и техните социални партньори, които се борят с явлението „вербална и физическа омраза“ чрез мултикултурно образование. Посочва, че такъв положителен пример може да се намери в идеята за наградата „Павел Адамович“, учредена от Комитета на регионите, ICORN и град Гданск; |
Заключения
33. |
вижда в Европейския съюз гарант по отношение на създаването на законодателство, позволяващо да се противодейства на публични прояви на омраза, и неговото прилагане; |
34. |
съзнава, че последиците от речта на омразата и престъпленията от омраза имат трансгранично измерение, поради което е необходимо борбата с тях да се води чрез съвместни действия на ЕС. Поради това призовава за ефективно справяне с речта на омразата и престъпленията от омраза на основания, различни от обхванатите от Рамково решение 2008/913/ПВР, включително на основание полова идентичност, сексуална ориентация, възраст и увреждане, както е посочено в предложенията на Европейската комисия за Съюз на равенство. Важно е Съветът бързо да разшири списъка на престъпленията, включвайки престъпленията от омраза (член 83, параграф 1 от ДФЕС), за да се гарантира ефективността на действията на правоприлагащите органи както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; |
35. |
посочва, че единственият отговор на речта на омразата и престъпленията от омраза е създаването на всеобхватна правна стратегия за противодействие, докладване и последователно наказателно преследване; |
36. |
призовава за установяването на минимални правила на равнището на ЕС относно санкциите за речта на омразата и престъпленията от омраза, които биха позволили националните законодателства да бъдат изменени, за да се криминализира членството в организации, които насърчават или подбуждат към омраза на каквото и да е основание, и участието във всякакъв вид подобни дейности. В нито едно кътче на света и Европа не бива да има място за приемане на антидемократични възгледи и на изказвания, проповядващи омраза и враждебност срещу друго човешко същество; |
37. |
препоръчва да се подобрят методите за регистриране и събиране на данни за престъпленията от омраза и препоръчва провеждането на експертни обсъждания с държавите членки под егидата на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), които могат да помогнат на националните органи при разрешаването на проблемите, свързани с практическото прилагане на законодателството, и да гарантират ефективно разследване, наказателно преследване и осъждане на престъпленията от омраза и речта на омразата; вижда в тази връзка и важна роля за социалните институции и организации, които се занимават с явлението реч на омразата и престъпления от омраза; |
38. |
счита, че са необходими организационни и правни решения за защита на жертвите на реч на омразата и на престъпления от омраза, които трябва да получат подкрепа и помощ от институциите и организациите на ЕС, държавите членки и европейските местни и регионални власти и гражданското общество; |
39. |
отбелязва тънката граница между борбата срещу речта на омразата и цензурата. При подготовката на правни решения за борба с речта на омразата и престъпленията от омраза следва да се гарантира правото на свобода на изразяване; |
40. |
отбелязва, че няма стандартизирано определение на престъпленията от омраза на международно равнище. Поради тази причина насърчава по-нататъшното развитие на съдебната практика в държавите членки в тази насока, и по този начин и ефективността на наказателното преследване на речта на омразата и престъпленията от омраза. За основа може да послужи препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа (CM/Rec(2022) 16 (5) или определението, съдържащо се в Рамково решение 2008/913/ПВР; |
41. |
съзнава, че няма да успеем да регулираме екстремните политически изказвания. Държавите членки ще продължат да носят отговорността за начина, по който определят свободата на изразяване на мнение. Счита обаче, че трябва да наложим стандарти на ЕС за борба с явлението „вербална и физическа омраза“. Това означава да се разшири списъкът на престъпленията в ЕС, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза. |
Брюксел, 1 декември 2022 г.
Председател на Европейския комитет на регионите
Vasco ALVES CORDEIRO
(1) Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (OB L 328, 6.12.2008 г., стр. 55).
(2) Доклад на тази тема е достъпен на адрес 210831_Reset_Facebook_Bundestagswahl_EN.pdf (hateaid.org).
(3) Службата на омбудсмана в Полша е такъв пример.
(4) Препоръка на Комисията от 22 юни 2018 г. относно стандартите за органите по въпросите на равенството (C(2018) 3850 final).
(5) Препоръка CM/Rec(2022)16 на Комитета на министрите до държавите членки относно борбата с речта на омразата: https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectId=0900001680a67955.