ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 26.8.2022

COM(2022) 416 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно изпълнението на Фонда за иновации, включително прегледа, посочен в член 24 от Регламент (ЕС) № 1031/2010

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно изпълнението на Фонда за иновации, включително прегледа, посочен в член 24 от Регламент (ЕС) № 1031/2010

1. Въведение 

Фондът за иновации е една от най-големите програми за финансиране на демонстрационни проекти със стопански характер, свързани с иновативни технологии с ниски нива на въглеродни емисии, чиято цел е да се въведат на пазара промишлени решения за декарбонизиране на Европа и да се подпомогне преходът към климатична неутралност. Сред широката гама от финансови инструменти, налични на равнище ЕС, той играе уникална роля поради своя размер и насоченост към последните етапи от внедряването на иновативни чисти технологии.

Фондът за иновации разполага с над 38 милиарда евро 1 от продажбата на квоти по системата на ЕС за търговия с емисии, и е предназначен за:

енергоемките отрасли, включително за безопасното за околната среда улавяне и оползотворяване на въглероден диоксид (CCU), което допринася значително за ограничаването на последиците от изменението на климата, както и за продукти, които заместват въглеродно интензивните такива;

проекти за безопасно за околната среда улавяне и геоложко съхранение на CO2 (CCS);

иновативни технологии за производство на енергия от възобновяеми източници и

технологии за акумулиране на енергия.

Целта му е създаването на подходящи финансови стимули за дружествата, за да могат те да инвестират в чисти технологии днес, както и за да им се осигури възможност да се превърнат в световни лидери в областта на чистите технологии.

Фигура 1: Общ поглед върху Фонда за иновации

Предложеното преразглеждане на Директивата за СТЕ, представено от Комисията през юли 2021 г. като част от пакета „Подготвени за цел 55“ 2 , има за цел допълнително укрепване на фонда чрез увеличаване на броя на емисионните квоти и следователно на бюджета, с който разполага фондът, и разширяване на неговия обхват, така че той да обхване морския сектор, автомобилния транспорт и сградния сектор.

ГД „Действия по климата“ отговаря като цяло за Фонда за иновации, включително за определянето на обема и политическите приоритети на поканите за представяне на предложения и техните основни елементи, както и за приемането на решенията за отпускане на средства. Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) е натоварена с изготвянето на покани за представяне на предложения, оценки, подготовка и подписване на договори за безвъзмездни средства и ежедневното проследяване на проектите. Европейската инвестиционна банка осигурява подпомагане за доразработването на проекти. С държавите членки се провеждат консултации относно решенията за финансиране и списъка на избраните проекти, като тяхната роля е от съществено значение за достигане до потенциалните кандидати на тяхна територия и подпомагането им при кандидатстването с проекти (напр. чрез схеми за подпомагане) и изпълнението им (например чрез улесняване на издаването на разрешения).

1.2. Цел на настоящия доклад

Съгласно член 23, параграф 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/856 от 26 февруари 2019 г. за допълнение на Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на функционирането на Фонда за иновации (наричан по-долу „Делегираният регламент“) Комисията докладва ежегодно на Съвета и на Европейския парламент относно напредъка във връзка с изпълнението на фонда.

Настоящият доклад отговаря на изискването за 2020 г. и 2021 г., като обобщава резултатите от първите две покани за представяне на предложения в рамките на фонда, които бяха готови едва в края на 2021 г.: първата покана за предложения за големи проекти (определени като проекти с общи капиталови разходи над 7,5 млн. евро) и първата покана за предложения за малки проекти (определени като проекти с общи капиталови разходи под 7,5 млн. евро). Първата покана за предложения за големи проекти бе отправена на 3 юли 2020 г., като резултатите бяха обявени на 16 ноември 2021 г., а първата покана за предложения за малки проекти бе отправена на 1 декември 2020 г., като резултатите бяха обявени на 27 юли 2021 г.

В настоящия доклад се анализират резултатите от тези покани и техният принос за постигане на целите на фонда, като се обръща внимание на поуките и заключенията, свързани с политиките в тази област.

Втората покана за предложения за големи проекти беше обявена на 26 октомври 2021 г., а втората покана за предложения за малки проекти — на 31 март 2022 г., но срокът на тези две покани все още не е изтекъл, поради което резултатите от тях ще бъдат отчетени във втория доклад относно Фонда за иновации.

В член 24, параграф 3 от Регламента за тръжната продажба на квоти за емисии 3 се предвижда Комисията да прави преглед на количеството квоти, оставащи за продажба на търг след решението на Фонда за иновации за възлагане по всяка покана за представяне на предложения, както и на други аспекти, свързани с дейностите на Фонда за иновации. Тези прегледи се извършват на всеки две години, като първият от тях се провежда не по-късно от 30 юни 2022 г. Настоящият доклад се явява изпълнение и на това задължение.

2. Резултати от първите две покани за представяне на предложения за проекти в рамките на Фонда за иновации

2.1. Частен интерес към Фонда за иновации

Благодарение на мащабна комуникационна кампания и над 30 семинара за популяризиране, проведени с многобройни стопански камари от ЕС и държави членки през 2019 г. и 2020 г. 4 , двете покани привлякоха впечатляващ брой кандидатури: 311 5 за големите проекти и 232 6 за малките проекти. Кандидатурите обхващаха всички допустими сектори и държави членки, като по този начин спомогнаха за постигането на целта на фонда — да се финансират проекти в разнообразие от отрасли и географски места.

Броят на заявленията показва, че промишлеността се интересува от разработването на решения в областта на чистите технологии, които допринасят за климатичната неутралност в ЕС, и че фондът може да избира от разнообразно портфолио от зелени проекти, нуждаещи се от подкрепа, и да привлича частен капитал. В сравнение със заявленията за големи проекти, първата покана за предложения за малки проекти привлече по-малко кандидатури от енергоемките индустрии и от областта на улавянето, оползотворяването и съхранението на въглероден двуокис, но по-голям брой кандидатури от секторите на възобновяемите енергийни източници и съхранението на енергия.

2.2. Качество на заявленията

По време на процедурите за подаване на заявления и по двете покани Комисията осигури на кандидатите съдействие, съобразено с конкретните покани. Общото ниво на кандидатурите беше високо, което доведе до силна конкуренция между проектите и при двете покани. Все пак при кандидатурите за малки проекти нивото беше по-ниско, за което свидетелства по-малкият брой предложения, отговарящи на всички минимални прагови изисквания.

Комисията и CINEA организираха специални уебинари 7 и информационни дни за всяка покана за представяне на предложения. Текстовете на поканите бяха подробно разяснени, потенциалните кандидати получиха отговор на въпросите си и им бяха предоставени разяснителни материали, които да улеснят дружествата при подготовката на техните заявления. Успоредно с това специализирано информационно бюро отговори на над 1500 въпроса общо за двете покани. След изтичането на срока на поканите беше представен и публикуван доклад за най-добрите практики, които биха могли да помогнат на потенциалните кандидати 8 .

При първата покана за представяне на предложения за големи проекти 19 от получените 311 заявления (т.е. 5 %) бяха счетени за неприемливи или недопустими на първия етап 9 . При първата покана за представяне на предложения за малки проекти от получените 232 10 заявления 55 проекта (т.е. 24 %) бяха счетени за неприемливи или недопустими, 2 проекта не бяха взети под внимание (тестови предложения), което доведе до общо 175 допустими предложения, които се състезаваха за безвъзмездни средства (вж. фигура 2).

Фигура 2: Брой допустими и приемливи предложения по покани

Проектите бяха подбрани въз основа на пет критерия за възлагане, определени в делегирания регламент и в поканите за представяне на предложения (за малките проекти критериите за възлагане бяха опростени):

1.Степен на иновативност;

2.Ефективно избягване на емисиите на парникови газове;

3.Зрелост на проекта;

4.Потенциал за по-широка приложимост и

5.Икономическа ефективност.

Съгласно критериите за отпускане на безвъзмездни средства, като цяло проектите от първата покана за представяне на предложения за големи проекти получиха по-високи оценки от предложенията за малки проекти, като конкуренцията между проектите беше по-силна (вж. фигура 3). При процедурата за представяне на предложения за големи проекти, която се състоеше от два етапа на оценяване, 70-те най-добре оценени и допустими предложения от първия етап бяха поканени на втория етап. От 70-те поканени бяха подадени 66 предложения. Накрая седем проекта бяха приканени да оформят документите си за отпускане на безвъзмездни средства, а за 41 проекта с високи оценки (т.е. преминали минималния праг по всички критерии за отпускане на безвъзмездни средства) се оказа, че не може да бъдат финансирани поради недостатъчен бюджет в поканата за представяне на предложения за големи проекти.

При първата покана за представяне на предложения за малки проекти от 175 оценени предложения се оказа, че 137 не отговарят на всички прагови изисквания за отпускане на финансиране. Само за 6 предложения, отговарящи на всички прагови изисквания, се оказа, че не може да бъдат финансирани поради недостатъчен бюджет, а 32 проекта бяха приканени да оформят документите си за отпускане на безвъзмездни средства. В крайна сметка безвъзмездни средства бяха отпуснати на 30 проекта, а два проекта бяха оттеглени.

Оценката на критериите за отпускане на безвъзмездни средства показва значителни разлики в разпределението на средните стойности на резултата за двете покани за представяне на предложения. При първата покана за представяне на предложения за големи проекти повечето от предложенията получиха точки над всички прагове, така че конкуренцията за финансиране беше по-силна (41 предложения получиха точки над праговете, а седем бяха одобрени), докато при първата покана за представяне на предложения за малки проекти едва 38 предложения получиха точки над праговете за отпускане на средства и 32 бяха одобрени. Въпреки това одобрените предложения по поканата за малки проекти получиха сравнително по-високи оценки от одобрените предложения по поканата за големи проекти.

Фигура 3: Равнище на конкуренция между проектите в първата покана за представяне на предложения за големи и малки проекти — окончателно класиране

Комисията продължава да съдейства активно на дружествата, кандидатстващи за средства от фонда, чрез множество уебинари по всяка покана, документи с насоки и доклади за най-добри практики, както и с иновативни инструменти, като например въпросника за самопроверка, разработен за втората покана за представяне на предложения за малки проекти.

Много големият брой заявления при двете покани и значителното надхвърляне на наличния бюджет обусловиха силната конкуренция за финансиране, поради което само няколко проекта получиха безвъзмездни средства, а много проекти, преминали всички прагови изисквания, не получиха подкрепа, особено при поканата за представяне на предложения за големи проекти. Това показва, че дружествата проявяват сериозен интерес към фонда, поради което Комисията увеличи размера на втората покана за представяне на предложения за големи проекти с 50 %, а също така улесни повторното кандидатстване на проектите от първия кръг на поканите чрез изменение на делегирания регламент, за да се даде възможност за кандидатстване на един етап.

2.3. Съпоставяне на поисканите безвъзмездни средства с наличния бюджет

По проектите, кандидатстващи по двете покани за представяне на предложения, особено за големи проекти, бяха поискани много повече средства от наличните суми по съответните покани. Поради това Комисията увеличи максимално бюджетите на поканите, като използва заложената в решението за финансиране 20 % гъвкавост. Проектите, които кандидатстваха по първата покана за представяне на предложения за големи проекти, възлизаха на общо 21,7 млрд. евро, с което значително надхвърлиха наличния бюджет от 1 млрд. евро. При първата покана за представяне на предложения за малки проекти размерът на средствата по заявленията не надхвърляше толкова съществено наличните средства: бяха поискани 12,1 млрд. евро, което е 10 пъти повече от наличния бюджет. В отговор на прекомерно високия размер на поисканите в заявленията средства, Комисията увеличи максимално бюджетите по поканите, като използва заложената в решението за финансиране 20-процентна гъвкавост и отпусна безвъзмездни средства в размер на 1 145 586 747 евро по първата покана за представяне на предложения за големи проекти и 109 163 733 евро по първата покана за представяне на предложения за малки проекти.

2.4. Принос на проектите в рамките на Фонда за иновации за постигане на климатична неутралност в ЕС

2.4.1. Намаляване на емисиите на парникови газове

С първите две покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации се подкрепят проекти със значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове и принос за постигане на климатична неутралност в ЕС.

Проектите, на които бяха отпуснати безвъзмездни средства в рамките на първия кръг от покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации, обещават намаляване на емисиите с 77,4 Mt CO2eq през първите 10 години от изпълнението им. Първите резултати от намаляването на емисиите могат да се очакват през 2023 г. щом започнат да се изпълняват първите одобрени проекти.

Фигура 4: Очаквано избягване на абсолютни емисии на парникови газове след 10 години изпълнение на одобрените проекти

2.4.2. Високо иновативни проекти със значителен потенциал за по-широка приложимост

По първите две покани за предложения в рамките на Фонда за иновации подпомагане получават изключително иновативни проекти, които ще улеснят прехода към климатична неутралност на цели промишлени екосистеми. За да бъдат разглеждани като достойни за финансиране, проектите трябва да предлагат повече от постепенна иновация в сравнение с най-съвременните практики в ЕС и по-скоро да се оценяват като много силни или радикални иновации. Одобрените проекти имат значителен потенциал за по-широка приложимост, за по-нататъшно намаляване на емисиите на парникови газове чрез прехвърляне на технологията или нейното прилагане в други обекти и сектори и предполагат сътрудничество между различни участници в регионалната и европейската икономика.

В проектите, оценени на първия етап на първата покана за представяне на предложения за големи проекти, имаше голямо разнообразие от технологични направления и иновативни решения в областта на чистите технологии 11 . Това разнообразие се запази и на втория етап от процедурата и седемте одобрени проекта.

В рамките на първата покана за представяне на предложения за големи проекти седемте избрани проекта 12 третират предизвикателства в различни сектори: стомана, химикали (амоняк, метанол, етиленов оксид), водород („зелен“ и „син“), производство на фотоволтаични елементи, цимент, бетон по технология за CCU, електроснабдяване, отопление и охлаждане. Одобрените проекти ще променят коренно ситуацията и ще стимулират декарбонизацията в своите сектори, държави членки и региони.

Прилаганите технологии представляват пробив и са първи по рода си в предложения мащаб, с широк потенциал за по-широка приложимост в различни сектори и в икономиката:

·Стоманодобивен завод с пряка редукция за 1,2 млн. тона годишно (25 % от производството на стомана в Швеция), който работи с чист водород в рамките на проекта HYBRIT Demonstration;

·500 MW електролизьор в проекта HYBRIT Demonstration, 50 MW електролизьор в проекта SHARC;

·Фабрика за производство на фотоволтаични елементи с двустранен хетеропреход (B-HJT) с капацитет 3 GW в проекта TANGO;

·Улавяне на СO2 в цимент (K6), риформинг на метан с водна пара, производство на амоняк и етиленов оксид (Kairos@C), подготовка за CCU за рафинерии в проекта SHARC;

·Първи по рода си кораб за транспортиране на CO2 в проекта Kairos@C;

·4 проекта за пренос на CO2 и неговото геоложко съхранение на различни места в Северно море (Kairos@C, BECCS@STHLM, SHARC, K6);

·Преобразуване на твърди битови отпадъци в метанол вместо оползотворяване на енергията чрез изгаряне в проекта ECOPLANTA;

·Нетни поглъщания на въглерод в проекта BECCS@STHLM.

Основните места на проектите са Белгия, Италия, Швеция (2), Франция, Испания и Финландия, но при преноса и съхранението на CO2 незаменими партньори ще бъдат Нидерландия и Норвегия.

Солидният брой от близо 300 кандидатури по първата покана за представяне на предложения за големи проекти показва много голямо разнообразие от технологични стратегии, които могат да доведат до екологичен преход в множество сектори.

В категорията на енергоемките отрасли бяха набелязани три основни технологични стратегии: i) водород, ii) улавяне, използване и/или съхранение на въглероден диоксид и iii) биотехнологични решения, като при това редица проекти използват повече от едно от тези основни направления и ги комбинират с други технически решения. Други често срещани стратегии са рециклирането (напр. метален скрап, пластмаси), пиролизата, газификацията и електрификацията. Значителен брой предложения (7 %) в категорията „енергоемка промишленост“ включват разпределянето и използването на водород в различни видове транспорт (напр. тежкотоварни превозни средства, автобуси, превозни средства с горивни елементи и водород, кораби). В около една пета от общия брой предложения предмет са различни суровини от биомаса, най-вече отпадъци и остатъци.

В категорията улавяне, оползотворяване и геоложко съхранение на въглероден диоксид (CCUS) повечето предложения поставят ударение върху една част от веригата за създаване на стойност на CCUS, а CO2 се улавя от различни източници (биорафинерии, производство на черни и цветни метали, цимент и вар, рафинерии, химикали, био- и геотермално комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, превръщане на отпадъци в енергия или атмосферен въздух) с цел производството на различни продукти (електричество и топлина, водород, метанол, авиационни горива, метан, строителни материали, други химикали и други горива).

В категорията на възобновяемите енергийни източници се съдържат всички основни видове технологии: вятърна енергия на брега и в морето, с плаващи и прикрепени към дъното фундаменти, концентрирана слънчева енергия, фотоволтаика, производствени съоръжения за фотоволтаични елементи и модули, енергия от приливите и отливите, вълни, енергия от градиента на солеността и хидроенергия, дълбока геотермална енергия. Много предложения за добиване на възобновяема енергия съчетават различни технологии за възобновяема енергия, като например комбинации от концентрирана слънчева енергия и фотоволтаика, концентрирана слънчева енергия и енергия от биомаса, вятърна енергия и фотоволтаика. Често променливите възобновяеми енергийни източници се комбинират с акумулаторни батерии, топлинни акумулатори или производство на водород.

В категорията „Акумулиране на енергия“ много от предложенията са насочени към намиране на решения за акумулирането на електроенергия в рамките на деня, докато други предложения включват други видове акумулиране, като например батерии, акумулиране под формата на сгъстен или втечнен въздух, топлинни акумулатори, акумулиране чрез производство на водород и ПАВЕЦ. Някои предложения се състоят в мерки от страната на потреблението, чрез използване на интелигентни мрежи или решения за виртуални електроцентрали, а други се отнасят до съоръжения за производство на батерии.

Графика 5: Технологични направления — първа покана за представяне на предложения за големи проекти: заявления, поканени за участие във втория етап и одобрени проекти 13  

В рамките на първата покана за представяне на предложения за малки проекти бяха отпуснати безвъзмездни средства на 30 проекта 14 , а основните характеристики на някои от проектите са изведени по-долу:

·въвеждане на първи по рода си технологии в нови сектори: например разработване на първия мобилен топлинен акумулатор чрез оползотворяване на 6 GWh годишно от промишлена отпадна топлина за осигуряване на енергия там, където липсват инфраструктури за централно отопление или охлаждане (проект WH), или изграждане и експлоатация на една от първите в света редици от намиращи се във въздуха вятърни турбини с капацитет за производство на 1,2 MW (проект NAWEP);

·прилагане на първи по рода си технологии към съществуващи промишлени процеси: например регенериране на висококачествени масла от отработени масла, като по този начин се избягва необходимостта от производство на нови масла директно от изкопаеми горива (проект SKFOAAS), или революционна технология за подобрено оползотворяване на биометан с по-добро качество, за да бъде той съвместим с мрежата, ползвайки съществуващ сметищен газ (проект W4W);

·въвеждане на нова комбинация от съществуващи технологии: например производство на инертни материали с малък въглероден отпечатък чрез комбиниране на дейности от рафинерия, предприятие за третиране на отпадъци и производител на строителни материали (проект AGGREGACO2) или превръщане на морско пристанище в първото европейско пристанище, което може да работи независимо от електроснабдителната мрежа, въз основа на самоуправляваща се енергийна общност, използваща 6300 MWh възобновяема енергия годишно (проект GREENMOTRIL), или комбиниране на технологии за добиване на вятърна енергия с намиращи се във въздуха турбини, фотоволтаични уредби и батерии с циркулираща в разтвор (проточна) редокс система, осигуряващи 73 % от базовия товар на газохранилище (проект AQUILON);

·замяна на съществуващи технологии: например въвеждане на иновативно решение за модернизация, чрез което да се заменят изкопаемите горива с гориво от биомаса във варовата пещ на завод за целулоза (проект LK2BM).

В проектите, кандидатстващи по първата покана за представяне на предложения за малки проекти, също се наблюдава голямо разнообразие от технологични направления в по-малки сектори и иновативни решения в нови сектори и пазари. Технологичните направления на 30-те проекта, за които бяха подписани споразумения за безвъзмездна помощ, могат да бъдат групирани в седем по-големи технологични направления, като повечето проекти обхващат акумулирането на енергия, възобновяемата енергия и водорода.

Фигура 6: Технологични направления — първа покана за представяне на предложения за малки проекти (одобрени проекти)

2.4.3. Напълно разработени проекти

По първите две покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации се подкрепят проекти с висока степен на финансова и бизнес зрялост.

Тъй като Фондът за иновации има за цел да подкрепя решения в областта на чистите технологии, които могат да бъдат внедрени бързо, проектите трябва окончателно да набавят финансиране 15 в рамките на максимум четири години от подписването на договора за безвъзмездни средства, т.е. най-късно през 2025—2026 г. за първите две покани. Графиката по-долу показва как за 20 от 37-те одобрени проекта (54 %) се очаква да набавят окончателно финансиране в рамките на една година, за 13 (35 %) — в рамките на 2 години, а за 4 (11 %) — в рамките на 3 години. При малките проекти се планира сравнително по-бързо набавяне на финансиране, което се дължи на по-малките им разходи и на обикновено по-опростената финансова структура.

Фигура 7: Брой проекти, за които се планира окончателно набавяне на финансирането, по тримесечия 16

Освен това до 2026 г. се очаква по план да започне изпълнението на всички проекти, на които са отпуснати безвъзмездни средства в рамките на първите покани за представяне на предложения от Фонда за иновации, което показва високо ниво на оперативна зрялост. Изпълнението на повечето от проектите, тоест 29 от общо 37, се планира да започне до първото тримесечие на 2025 г. Това ще осигури намаляване на емисиите още преди края на десетилетието.

2.4.4. Съдействие за доразработване на недостатъчно зрели проекти

Фондът за иновации разполага със специален инструмент — Project Development Assistance [Помощ за разработване на проекти] 17  — за доразработване на проектите посредством висококачествена техническа и финансова консултантска помощ от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), съобразена с нуждите на проектите. Въпросният инструмент се използва специално за съдействие на малки проекти и проекти в държави членки с по-ниски доходи, за да се постигне балансирано в географско отношение разпределение на подкрепата от Фонда за иновации. Помощта за разработване на проекти е достъпна както за големи, така и за малки проекти, и може да им съдейства да си набавят финансиране и да пристъпят към етапа на изпълнение. През април 2021 г. с Европейската инвестиционна банка беше подписано и вече се прилага споразумение за финансов принос с цел предоставяне на помощ за доразработване на проекти.

В рамките на всяка покана най-много 20 проекта получават предложение за помощ за доразработване., Става дума за проекти, които не са били одобрени да получат безвъзмездни средства: в рамките на първата покана за представяне на предложения за големи проекти на 15 проекта 18 бе предложен достъп до подпомагане от 4,4 млн. евро за тяхното доразработване, а в рамките на първата покана за представяне на предложения за малки проекти 10 проекта бяха избрани да получат подпомагане от 1,7 млн. евро за същата цел.

Проектите, на които беше отпусната помощ за доразработване, обхващат също така много широк спектър от технологични направления: от „зелен“ водород и синтетични авиационни горива в енергоемките отрасли до акумулирането на енергия. Очаква се тези проекти да кандидатстват отново по бъдещи покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации, което ще допринесе за създаването на непрекъснат поток от отлични проекти за финансиране. По отношение на географското местоположение помощта за доразработване на проекти допринася също за едно добро разпределение сред държавите членки на проектите, подкрепяни от Фонда за иновации.

В бъдещите покани за представяне на предложения ще бъде положено старание за още по-оптимално използване на потенциала на помощта за доразработване на проекти в подкрепа на проекти от слабо представени държави и по-скромни по размер кандидати.

2.4.5. Географски и секторен баланс

Фондът за иновации има за цел да постигне географски и секторен баланс в периода на своето действие до 2030 г. Както е показано по-долу, по двете приключили покани бяха получени заявления от почти всички държави членки, проекти се разработват в много държави членки, макар и с по-слабо представителство в Източна Европа. Съществуват много междусекторни и трансгранични проекти със значителен потенциал за декарбонизация на цели региони и сектори отвъд националните и секторните граници.

Фигура 8: Първа покана за представяне на предложения за големи проекти — предложения по държави

При изпълнението на дейностите в рамките на Фонда за иновации Комисията ще работи и занапред за балансирано географско разпределение на проектите по три конкретни начина. Първо, редовните покани за малки проекти с разходи под 7,5 млн. евро могат да бъдат по-подходящи за компании от по-малки държави членки, които искат да инвестират в чисти технологии в по-малък мащаб. Второ, помощта за доразработване на проекти, предоставяна от Европейската инвестиционна банка за големи и малки проекти, може да помогне на дружествата да подготвят по-добри заявления и да увеличат шансовете си да получат безвъзмездни средства от Фонда за иновации. Трето, Комисията създаде мрежа от национални звена за контакт по въпросите на Фонда за иновации във всички държави членки на ЕС, Исландия и Норвегия 19 , които могат да предоставят информация на потенциалните кандидати за финансирането от фонда и за взаимодействието му с националните инструменти за финансиране и други програми на ЕС, налични във всяка държава членка.

Благодарение на първите две покани бяха подкрепени проекти от почти всички сектори. Технологичните направления на представените и одобрените проекти, описани в раздел 2.4.2, илюстрират разнообразието от проекти и показват, че Фондът за иновации може да обслужва всички сектори, които понастоящем или потенциално в бъдеще отговарят на условията. Така например Фондът за иновации вече подкрепи проекти, свързани с водния и автомобилния транспорт, а до 2030 г. той може да подкрепи екологичния преход на цялата икономика на ЕС, като финансира решения за чисти технологии, обхващащи всички области — от производството на енергия до енергоемките отрасли, транспорта, сградния фонд и селското стопанство. Фигурата по-долу илюстрира досегашното въздействие на Фонда за иновации по сектори.

Фигура 9: Резултати от участието на Фонда за иновации по сектори

2.4.6. Финансова подкрепа, съобразена с нуждите на проектите

Подкрепата от Фонда за иновации е съобразена с пазарните нужди и рисковите профили на подкрепяните проекти. Това спомага за привличането на допълнителни публични и частни ресурси.

Първоначалният бюджет (1 100 000 000 евро) за първите две покани за представяне на предложения в рамките на беше изцяло разпределен, а разрешената съгласно решението за финансиране 20 20-процентна гъвкавост на бюджета също беше използвана за посрещане на прекомерно високия размер на поисканите по заявленията средства.

Общият размер на очакваните капиталови разходи, както са изчислени и представени от кандидатите в техните заявления, се използва като ориентир за общия очакван обем на инвестициите, привлечени чрез безвъзмездните средства от фонда.

Общият размер на очакваните капиталови разходи за всички одобрени проекти в рамките на поканите за 2020 г. възлиза на 4 783 136 117 евро (91 % от които за големи проекти и 9 % за малки проекти). Фигура 12 показва, че безвъзмездните средства от Фонда за иновации ще доведат до инвестиции, които са 4 пъти по-големи от размера на средствата по фонда.

Фигура 10: Общо отпуснати безвъзмездни средства спрямо капиталови разходи по първите покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации 

Общият размер на очакваните капиталови разходи по одобрените проекти значително надвишава отпуснатите безвъзмездни средства от Фонда за иновации. Това показва нуждата от допълнителни частни и публични инвестиции в тези чисти технологични решения, от ангажиране на дружествата да намерят финансиране за своите зелени иновативни решения и също така положителния лостов ефект на безвъзмездните средства от Фонда за иновации.

Фигура 11: Първа покана за представяне на предложения за големи проекти — примери за финансиране

2.5. Принос към постигането на други цели на политиката на ЕС

2.5.1. Кръгова икономика, енергийна ефективност и възобновяема енергия

Одобрените проекти ще донесат други екологични ползи за европейската икономика в рамките на Европейския зелен пакт и ще подкрепят стратегиите на ЕС, свързани с технологиите за водород, секторната интеграция и кръговата икономика. Например, одобрените проекти:

-ще усъвършенстват решенията за дълбока декарбонизация за енергоемките отрасли, като например използването на водород за пряко получаване на желязо 21 в стоманодобивния сектор или решенията за CCUS в циментовата промишленост;

-ще предлагат решения за по-лесно интегриране на възобновяемите източници в енергийната система, като например предлагане на възобновяема електроенергия по време на върхово потребление чрез използване на автомобилни акумулатори втора употреба;

-ще насърчават секторното свързване и непрякото електрифициране чрез производство на „зелен“ водород за трудни за електрифициране сектори и

-ще подкрепят прилагането на принципите на кръговата икономика и енергийната ефективност на различни равнища, например чрез рециклиране на остатъчни вещества и използване на топлина, която иначе се губи, както и сътрудничеството между различни промишлени сектори; ще подкрепят замяната на изкопаемите горива и внедряването на допълнителни иновативни мощности за енергия от възобновяеми източници, като например вятърна, слънчева и геотермална енергия.

2.5.2. Положителни вторични ефекти за други сектори

Макар Фондът за иновации да цели подкрепа за декарбонизацията на енергийния и промишления сектор чрез използване на енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници, включително водород и синтетични горива, Фондът за иновации успя да подкрепи голямо разнообразие от проекти с приложение в сектори, които понастоящем не са обхванати от СТЕ, като например морския, автомобилния и железопътния транспорт и селското стопанство:

·подкрепа за развитието на нови сектори и/или пазари: например производство на водород за транспорт с нулеви емисии (проекти H2 VALCAMONICA и ZE PAK green H2) или замяна на пластмасите, произвеждани от изкопаеми горива (проект TLP Production);

·декарбонизиране на морския транспорт чрез производство на нисковъглероден втечнен биометан, който да замени конвенционалното морско гориво (проект FirstBio2Shipping). Три други проекта получават подпомагане посредством помощта за доразработване на проекти: кораб-тласкач, ползващ батерия и горивен елемент за превоз на товари (проект HyPush); голям ветроходен круизен кораб с иновативна технология за задвижване от вятъра (проект WAVE) и кораб с нулеви емисии, задвижван от голяма система от горивни елементи, който ще използва изключително екологичен водород от възобновяеми източници (проект HYDROGEN EU-ROPAX);

·подпомагане на селското стопанство с интегрирани фотоволтаични напоителни уредби с голяма мощност (PVI), които не изискват резервни батерии и значително намаляват рисковете, свързани с целостта на водоразпределителната инфраструктура (проект CO2-FrAMed) и

·принос за намаляване на емисиите в транспортната инфраструктура: морско пристанище (проект GREENMOTRIL) и летище (проект PIONEER) ще използват максимално възобновяема енергия.

2.5.3. Социално-икономически ползи

Одобрените проекти ще донесат и социално-икономически ползи, като например засилен растеж на нови сектори (напр. производство на „зелен“ водород), създаване на качествени работни места в рамките на екологичния преход, подкрепа за местните икономики и сътрудничество между различни отрасли за насърчаване на иновациите и устойчивостта. Освен това те ще доведат до конкретни икономически ползи, например чрез намаляване на цените на новите технологии и продукти и създаване на нови пазари. Фондът за иновации може да помогне и за това екологичният преход да бъде социално приемлив със своето положително отражение върху социалните аспекти и пазара на труда по време на въпросния преход.

2.5.4. Полезни взаимодействия с други инструменти за финансиране

Фондът за иновации има за цел да осигури полезни взаимодействия с други инструменти за подкрепа на инвестициите, като InvestEU или програмите за кредитиране на Европейската инвестиционна банка, както и с други програми на ЕС за финансиране, които имат отношение към проблематиката, като „Хоризонт Европа“ или Механизма за свързване на Европа.

Програмата InvestEU

Тъй като привличането на допълнителни публични и частни ресурси е основна цел на фонда, важно е той да има полезни взаимодействия с InvestEU, който е водещият инструмент на ЕС за подкрепа на инвестициите (чрез заеми и други видове подкрепа), които са необходими за възстановяване, екологосъобразен растеж, заетост и справедлив преход. Възможно е за конкретен проект финансирането от InvestEU да се комбинира с това по Фонда за иновации. Освен това Европейската инвестиционна банка изпълнява т.нар. тематичен продукт „Екологичен преход“ 22 в рамките на програмата InvestEU. Продуктът „Екологичен преход“ ще бъде на разположение за високорискови проекти с големи преимущества за постигане на целите на политиката, които отговарят на условията за устойчива инфраструктура, научни изследвания, иновации и цифровизация в рамките на политическите компоненти на програмата InvestEU. Продуктът ще се възползва от допълнителното финансиране от Фонда за иновации 23 с цел по-нататъшна подкрепа на проекти за дълбока декарбонизация в енергийния и промишления сектор.

Партньорството между ЕС и Breakthrough Energy Catalyst (BEC) ще позволи продуктът „Екологичен преход“ да постигне по-всеобхватно въздействие. Това партньорство обединява Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и Breakthrough Energy Catalyst 24 (програмата „Катализатор за революционна енергия“). Меморандумът за разбирателство между тези страни беше подписан на конференцията COP26 в Глазгоу. Партньорството има за цел да привлече до 820 млн. евро (1 млрд. щатски долара) за иновативни проекти в ЕС между 2022 и 2027 г.

През януари организацията Breakthrough Еnergy Catalyst Europe публикува покана за представяне на предложения 25 за големи проекти. Поканата е насочена към областите на чистия водород, устойчивите авиационни горива, прякото улавяне на въглероден диоксид от въздуха и съхранението му и дълготрайното акумулиране на енергия. Финансирането от ЕС за партньорството се осигурява по програмата „Хоризонт Европа“ 26 (под формата на безвъзмездни средства, които да се използват като смесено финансиране за избрани операции) и от Фонда за иновации (под формата на допълване на гаранцията на ЕС, която е на разположение за намаляване на риска при отпускане на заеми от ЕИБ). То се управлява в рамките на тематичния продукт „Екологичен преход“ на програмата InvestEU . Финансирането на „катализатора“ (под формата на безвъзмездни средства и дялово финансиране) се осигурява от филантропи и корпорации. Както от Европейската инвестиционна банка, така и по програмата Breakthrough Energy Catalyst ще се предоставят еквивалентни суми за финансиране на проектите.

Примери за полезни взаимодействия, постигнати от одобрените проекти

В целите на различните програми на Съюза са заложени ефективни и оперативни полезни взаимодействия с други програми на Съюза, по-специално с цел да се насърчи по-бързото разпространение и усвояване на резултатите от научните изследвания и иновациите и да се даде възможност за постигане на общи цели и общи области на дейност.

В няколко от одобрените проекти по първия кръг от покани за представяне на предложения в рамките на Фонда за иновации вече е видно съществуващото силно взаимодействие между фонда и други механизми за финансиране на ЕС и на национално равнище:

·шест проекта се основават на предишни дейности, подкрепени от програмите, предшестващи „Хоризонт Европа“ — „Хоризонт“ и FP7 (проектите CarBatteryReFactory, CO2-FrAMed, GtF, Silverstone, TLP и TANGO);

·три проекта се възползваха и от подкрепата на други инструменти на ЕС, като например NER300, програмата LIFE и поканата за представяне на предложения по линия на МСЕ в областта на транспорта (CCGeo, FirstBio2Shipping и HELEXIO line).

Освен това пет от седемте одобрени големи проекта вече са получили или се планира да получат финансова подкрепа от национални или регионални органи (проектите Kairos-at-C, BECCS at STHLM, K6, HYBRIT demonstration и SHARC). Финансовата помощ може да представлява държавна помощ по смисъла на член 107 от ДФЕС. Комисията има изключителната компетентност да оценява съвместимостта на мерките за държавна помощ с вътрешния пазар, а държавите членки трябва да уведомяват за всяка такава помощ в съответствие с член 108 от ДФЕС.

2.5.5. Обмен на знания за решения в областта на чистите технологии

За да се гарантира намаляване на разходите и ускорено пускане на пазара на чисти технологии в цяла Европа, Фондът за иновации подкрепя обмена на знания в областта на чистите технологии между проекти и заинтересовани страни.

Делегираният регламент изисква споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства да бъдат обвързани със споделяне на знания от страна на бенефициера на безвъзмездните средства. На етапа на кандидатстване кандидатът трябва да представи план за обмен на знания, който да обхваща целия цикъл на проекта. Тези изисквания са от решаващо значение за защитата на обществения интерес, като същевременно се спазва принципът за неразкриване на чувствителна търговска информация. Те улесняват навлизането на пазара на демонстрираните технологии и намаляват рисковете при прехода към широкомащабно производство и използване на нисковъглеродни продукти. Споделянето на знания трябва да започне още при отпускането на безвъзмездните средства, за да се надгради върху наученото от посрещнатите предизвикателства и стратегиите за тяхното преодоляване в критичната фаза между отпускането на безвъзмездните средства и окончателното набавяне на финансиране, както и между окончателното набавяне на финансиране и началото на дейността. Първите доклади за обмен на знания по одобрените проекти се очаква да бъдат представени през 2022—2023 г. По-късно, по време на етапа на изпълнение, усилията за обмен на знания ще се съсредоточат върху технологичното разгръщане на проектите.

През 2020 г. и 2021 г. бяха успешно организирани над 10 виртуални събития в подкрепа на всички видове заинтересовани страни с цел постигане на по-добро разбиране на степента на развитие на наличните решения в областта на чистите технологии в ЕС, както и на техния бъдещ потенциал. Става дума например за специалното мероприятие за обмен на знания за иновативни проекти в областта на чистите технологии под надслов „От програмата NER300 към Фонда за иновации“ 27 , както и за конференции за финансиране на чисти технологии 28 , уебинари за процеса на кандидатстване по фонда и за извлечените поуки 29 , както и общо за Фонда за иновации събитие по време на Седмицата на устойчивата енергия през 2020 г. Комисията организира редовни срещи на експертната група за Фонда за иновации за обсъждане с държавите членки и представителите на промишлеността на изпълнението и бъдещите насоки на фонда. Освен това ГД „Действия по климата“ и/или CINEA участваха в множество събития, организирани от трети страни, за да повишат познанията и осведомеността за фонда.

2.6. Преглед съгласно член 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) 1031/2010.

Съгласно член 24, параграф 3, втора алинея от Регламент 1031/2010 (известен също като Регламент за тръжната продажба ) на всеки две години Комисията извършва преглед на количеството квоти, които ще бъдат продадени на търг за Фонда за иновации, като отделя специално внимание на „подкрепата, която е налична за бъдещи покани за представяне на предложения, максималния размер на подкрепата от Фонда за иновации, която е налична като помощ за разработване на проекти, запазената от Комисията част от общия размер на подкрепата от Фонда за иновации, която е налична за покана за малки по мащаб проекти, подкрепата, предвидена за спечелилите проекти, както и отпускането на подкрепата и процента на възстановяване“.

Тази част от настоящия доклад представлява първият такъв преглед.

Наличната сума по всяка покана за представяне на предложения, включително максималната налична сума за помощ за доразработване на проекти, се определя във всяко решение за финансиране и всеки текст на покана. Графиката по-долу обобщава решението за финансиране за 2020 г. 30 .

Фигура 12: Решение за финансиране за 2020 г.

Графиката по-долу показва общия размер на безвъзмездните средства и на помощта за доразработване на проектите, одобрени по всяка покана.

Фигура 13: Размер на помощта за доразработване на проекти и на безвъзмездните средства за всяка покана

В таблицата по-долу са обобщени броя на квотите, продадени на търг за Фонда за иновации за 2020 г. и 2021 г., и наличните средства (в евро) по сметката на Фонда за иновации в средата на май 2022 г.

Наличните активи включват сумите, за които са поети задължения по проекти, получили безвъзмездни средства по първите две покани. Все още не са извършени плащания за проекти по Фонда за иновации.

Като цяло темпото на продажба на търг на квоти за Фонда за иновации отговаря на нуждите на проектите в областта на чистите технологии. В контекста на плана RePowerEU беше решено Комисията да удвои наличното финансиране по поканата за представяне на предложения за големи проекти за 2022 г. в рамките на Фонда за иновации тази есен до около 3 млрд. евро. Ще бъдат създадени специални компоненти в рамките на плана REPowerEU в подкрепа на (1) приложенията за електрификация и водород в промишлеността, (2) производството с чисти технологии и (3) средни по размер пилотни проекти за потвърждаване на високоиновативни решения.

3. Заключения и следващи стъпки

Първите две покани за участие във фонда предизвикаха голям интерес у предприятията и бяха получени заявления, които далеч надхвърляха наличния бюджет на всяка покана, което създаде силна конкуренция между проектите в областта на чистите технологии. Това ясно показва колко силни и разнообразни са проектите в областта на чистите технологии, които Фондът може да подкрепи в следващите си покани, което означава, че е необходимо по-нататъшно увеличаване на бюджета. Трета покана за представяне на предложения за големи проекти е планирана за есента на 2022 г.

Поканите за представяне на предложения за малки проекти играят уникална роля в подпомагането на проекти с по-малки капиталови разходи (между 2,5 и 7,5 млн. евро), но с потенциал за декарбонизация в нови сектори и в по-малки държави членки на ЕС. Втората покана за малки проекти бе отправена на 31 март 2022 г. с бюджет от 100 млн. евро, а за проектите могат да се подават заявления до 31 август 2022 г.

Още с първите две покани за представяне на предложения и с проектите, ползващи се от помощ за доразработване на проекти, Фондът за иновации успя да подкрепи проекти в допустимите сектори и държави. Фондът разполага с няколко лоста за внасяне на допълнителен баланс в географската и секторна представителност на одобрените проекти. Например специалния механизъм за подпомагане на доразработването на проекти, който се управлява от Европейската инвестиционна банка и се отнася за обещаващи, но все още недостатъчно зрели проекти; мрежата от национални звена за контакт; бюрото за помощ, което отговаря на въпросите на кандидатите по всяка покана; многобройните целеви уебинари и информационни дни, както и въпросника за самопроверка. Тези средства са доказали, че помагат на дружествата да подготвят заявленията си за фонда. Комисията ще продължи да ги разработва и използва, за да подобри баланса на географската и секторната представителност на проектите, които се подкрепят от фонда.

Що се отнася до управлението, ясното разпределяне на отговорностите (между Европейската комисия, Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда, Европейската инвестиционна банка и държавите членки) и сътрудничеството между тези структури доведоха до ефективно изпълнение на Фонда за иновации в предвидените срокове. .

В съобщението за плана REPowerEU 31 фондът е признат като един от ключовите инструменти за ускоряване на декарбонизацията на промишлеността, като са очертани три перспективи.

На първо място, увеличените приходи поради по-високата цена на въглеродните емисии могат да позволят организирането на покани с по-голям бюджет. Въз основа на опита от първите покани за представяне на предложения, наборът от потенциални проекти показва, че пазарът може да поеме увеличение на наличния бюджет, като същевременно се запази подходът, съгласно който финансиране получават само високоиновативни проекти с голямо въздействие и готови за пазара.

Второ, Фондът за иновации може да разшири портфолиото си от инструменти за подкрепа на проекти в областта на чистите технологии. Така например, един общоевропейски механизъм за конкурентно офериране (напр. договори за разлика или договори за разлика в цената на въглеродните емисии) за конкретни технологични пакети може да бъде мощен инструмент за насърчаване на производството и икономически ефективно внедряване на решения с ниски нива на въглеродни емисии. Комисията вече предложи такъв инструмент като част от пакета „Подготвени за цел 55“.

На трето място, запазвайки подхода от долу нагоре и този за високи научни постижения, Фондът за иновации може да постави по-силно ударение на стратегически приоритети, както е посочено в плана REPower на ЕС 32 .

(1)

В зависимост от цената на въглеродните емисии, обемът се изчислява, като се използва цена на въглеродните емисии от 75 евро за tCO2.

(2)

  Преобразяване на икономиката и обществото на ЕС за постигане на амбициозните цели в областта на климата (europa.eu)

(3)

Регламент (ЕС) № 1031/2010 на Комисията от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на система за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Съюза  EUR-Lex - 02010R1031—BG — 20191128 — EUR-Lex (europa.eu)

(4)

  Разработване на политики (europa.eu) в раздел „Участие на заинтересованите страни“

(5)

  Първа покана за представяне на предложения за големи проекти в рамките на Фонда за иновации: 311 заявления за финансиране от ЕС на стойност 1 млрд. евро за проекти в областта на чистите технологии

(6)

  Първа покана за представяне на предложения за малки проекти в рамките на Фонда за иновации: 232 заявления за финансиране от ЕС на стойност 100 млн. евро за малки проекти в областта на чистите технологии

(7)

  Големи проекти (europa.eu) и Малки проекти (europa.eu) в секция „Уебинари“

(8)

  policy_innovation-fund_best_practice_en_0.pdf (europa.eu)

(9)

Делегираният регламент позволява процедурите с покани за предложения за големи проекти да протичат на един или два етапа, докато поканите за предложения за малки проекти протичат на един етап. Първата покана за предложения за големи проекти протече на два етапа.

(10)

232 първоначални заявления, от които 2 бяха отхвърлени преди оценяване.

(11)

  Статистически данни за получените предложения по първата покана за представяне на предложения за големи проекти в рамките на Фонда за иновации през октомври 2020 г. (europa.eu)

(12)

  policy_funding_innovation-fund_large-scale_successful_projects_en.pdf (europa.eu)

(13)

  policy_innovation-fund_lsc_statistics_en_0.pdf (europa.eu)

(14)

  Малки проекти (europa.eu)

(15)

В рамките на Фонда за иновации финансирането се смята за окончателно набавено: когато в цикъла по разработване на проекта са подписани всички споразумения за финансиране на проекта и са изпълнени всички задължителни условия, 
съдържащи се в тях.

(16)

Данните се основават на формуляра за заявление и се актуализират, когато е необходимо, въз основа на последната информация от координаторите на проекти.

(17)

  https://ec.europa.eu/clima/eu-action/funding-climate-action/innovation-fund/project-development-assistance_en  

(18)

По 14 предложения за големи проекти с ЕИБ бяха подписани споразумения за помощ за доразработването им, а един проект беше оттеглен от процеса.

(19)

  Национални звена за контакт (europa.eu)

(20)

  https://ec.europa.eu/info/funding-tenders/opportunities/docs/2021-2027/innovfund/wp-call/wp_innovfund-2020_en.pdf  

(21)

Редукция с водород при пряко получаване на желязо

(22)

ЕИБ, „Значение на тематичното финансиране с осезаеми резултати за допустимите проекти в рамките на Фонда за иновации“ (презентация на 8-та среща на IFEG, 6.7.21 г.). На разположение на адрес: https://ec.europa.eu/clima/system/files/2021-07/20210706_ifeg_4_en.pdf  

(23)

  Решение C(2021) 7404 на Комисията от 19.10.2021 г. относно дейностите, свързани с Фонда за иновации, което служи като решение за финансиране за 2021 г. и като решение за обявяване на втората покана за представяне на предложения и неговото Приложение

(24)

  https://www.breakthroughenergy.org/scaling-innovation/catalyst  

(25)

  Партньорство между ЕС и програмата „Катализатор за революционна енергия“: Стартира покана за представяне на предложения за новаторски проекти в областта на зелените технологии | Европейска комисия (europa.eu)

(26)

В точка 15 от приложение IV към Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на програма „Хоризонт Европа“ се описват подробно полезните взаимодействия между Фонда за иновации и програмата „Хоризонт Европа“, а в раздел 5.1 от Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета от 10 май 2021 г. за създаване на специфична програма за изпълнение на програмата „Хоризонт Европа“ се посочва необходимостта от взаимно допълване между Фонда за иновации и клъстер 5 на програмата „Хоризонт Европа“.

(27)

  „От програмата NER300 към Фонда за иновации“: обмен на знания за иновативни проекти в областта на чистите технологии (europa.eu)

(28)

  Първа виртуална конференция „Финансиране на иновативни чисти технологии“ (europa.eu)   
Как Фондът за иновации може да насърчи иновативни малки проекти в областта на чистите технологии? (europa.eu)  
Осъществяване на Европейския зелен пакт: Финансиране на чисти технологии с помощта на Фонда за иновации (europa.eu)

(29)

  Събития и уебинари (europa.eu)

(30)

Решение на Комисията за изменение на Решение C(2020) 4352 от 2 юли 2020 г. за отправяне на покана за представяне на предложения за малки проекти през 2020 г.

(31)

COM(2022)108, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени

(32)

COM(2022) 230, План REPowerEU, Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите