Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022DC0360

    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ „Да пестим газ за безпроблемна зима“

    COM/2022/360 final

    Брюксел, 20.7.2022

    COM(2022) 360 final

    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

    „Да пестим газ за безпроблемна зима“


    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

    „Да пестим газ за безпроблемна зима“

    Непровокираната и необоснована агресивна война на Русия срещу Украйна преобърна енергийните пазари, предизвиквайки нестабилност на цените и енергийна несигурност по целия свят, като по-специално тя оказа въздействие върху ЕС и неговите непосредствени съседи.

    На 18 май 2022 г. Комисията представи плана REPowerEU за прекратяване на зависимостта ни от руски газ възможно най-скоро. Докато осъществява тези действия и остава напълно ангажирана с целите на Европейския зелен пакт, Европа трябва да ускори подготовката си за незабавното въздействие, което потенциалните по-нататъшни прекъсвания — включително пълно спиране — на снабдяването с руски газ, биха могли да имат. В своите заключения от 31 май и 23 юни 2022 г. Европейският съвет поиска тази подготовка да бъде извършена спешно, като се даде възможност за по-тясна координация със и между държавите членки. 

    В случай на нови прекъсвания или пълно прекъсване на снабдяването, Европа трябва да бъде подготвена. В духа на европейската солидарност и сътрудничество ЕС трябва да гарантира, че газът се доставя там, където е най-необходим, като по този начин се защитават както вътрешните ни клиенти, така и нашите работни места и икономиката като цяло. 

    Ето защо ЕС се подготвяше през последните месеци за подобно прекъсване. По-специално Комисията, в рамките на енергийната платформа на ЕС, и държавите членки работиха с алтернативни доставчици на газ, за да осигурят снабдяването. Въз основа на предложенията по Зеления пакт, REPowerEU има за цел да се ускори внедряването на възобновяема енергия в целия ЕС и разгръщането на инвестиции в енергийна ефективност. Комисията и държавите членки извършиха задълбочен преглед на готовността. Съзаконодателите на ЕС приеха регламент на ЕС за съхранение, за да установят правно изискване за запълване на хранилищата преди зимата.

    Комисията работи усърдно за осигуряване на допълнителни алтернативни доставки и продължава действията си в тази посока. С настоящото съобщение се допълва този подход, като се обръща специално внимание на потреблението. В него се прави преглед на текущата ситуация и вече предприетите стъпки и се очертават инструментите, с които ЕС разполага, за да реагира. По-нататък в него се предлагат допълнителни действия за координирано намаляване на потреблението и засилване на съвместните усилия на ЕС по отношение на снабдяването. Това е от ключово значение за свеждане до минимум на вероятността и разходите за прекъсвания по-късно през годината и за осигуряване на необходимия достъп до газ за европейските потребители и сектори в бъдеще, като се използва значимостта на Съюза.  

    За тази цел в съобщението се предлага нов Европейски план за намаляване на потреблението на газ, който се основава на най-добрите практики от целия Съюз, придружен от регламент на Съвета, предвиждащ незабавна препоръка за доброволно намаляване на потреблението на газ с 15 % във всички държави членки поне през следващите 8 месеца и въвеждане на процес за задействане на обвързваща цел за намаляване на потреблението, ако това стане необходимо, във всеки един момент през следващите седмици или месеци.

    Газът, заменен с други горива, и енергията, спестена от всички потребители през това лято, е енергия, която ще ни помогне през зимата. Предприетите днес съвместни действия предизвикват по-малко смущения и по-малко разходи, улесняват солидарността и с тях се избягва необходимостта от непланирани и некоординирани действия по-късно при евентуална кризисна ситуация поради изчерпване на запасите от газ. Също така ще преминем експедитивно към координирано и в крайна сметка съвместно закупуване на газ, а в бъдеще — и на водород от възобновяеми източници, за да обезпечим бъдещите енергийни нужди с алтернативни доставки. В крайна сметка с прилагането на този план за намаляване на потреблението на газ ще бъдат създадени условия за по-бързо и пълно спиране на вноса на руски газ в съответствие с целите на RepowerEU и ще се подобри енергийната сигурност и автономност на ЕС.

    1.    Подготовка за зимата

    Какво е положението днес? 

    Потреблението на газ представлява 24 % от общото брутно вътрешно потребление на енергия в Европа. В продължение на много години Русия е основният доставчик на газ за ЕС. Към миналата година ЕС разчиташе на Русия за повече от 40 % от доставките си на газ и следователно за около 10 % от общите си енергийни нужди. 

    От миналата година насам снабдяването с руски газ за ЕС намалява значително като опит енергията умишлено да се използва като оръжие. Като цяло през юни 2022 г. газовите потоци от Русия към ЕС са били по-малко от 30 % от средното за 2016—2021 г. количество. ЕС бе изправен пред поредица от внезапни, неоправдани и едностранни действия от страна на Русия за намаляване или спиране на снабдяването за европейски клиенти, което доведе до нарушаване на икономическата активност и повишаване на цените. Потоците газ по тръбопроводите от Русия през Беларус са спрени, а през Украйна непрекъснато намаляват. Спряно е снабдяването и за прибалтийските държави, за Полша, за България, за Финландия. Доставките за няколко държави, включително Австрия, Германия, Дания, Италия, Нидерландия, Полша и Словакия са намалени. От средата на юни 2022 г. потоците през Северен поток 1, един от маршрутите за най-голям внос към ЕС, са намалени с 60 %.

    (Графика: Потоци от руски газ през 2022 г. в сравнение с предходни години.) 

    Това последователно намаляване на снабдяването доведе до исторически високи и нестабилни цени на енергията, допринасяйки за инфлацията и увеличавайки риска от икономически спад в Европа, както и до значителни отрицателни въздействия върху заетостта и върху разпределението. Това вероятно ще предизвика увеличаване на енергийната бедност и ще породи риск от задълбочаване на неравенствата между държавите членки и регионите.

    Няма причина да считаме, че ще има промяна в този модел на поведение, който създава несигурност в предлагането и съпътстващо повишаване на цените. По-скоро са налице редица признаци, които сочат, че възможно влошаване на перспективите за снабдяването с газ.

    Като предвижда такъв риск, ЕС вече започна да се подготвя за продължително и евентуално пълно спиране на газа от Русия всеки момент. Осигуряването на алтернативни доставки на газ и замяната на природния газ с чиста енергия, когато е възможно, и с други енергийни източници, когато е необходимо, са основни компоненти на плана REPowerEU, който беше възприет от държавите членки, и по-специално енергийната платформа на ЕС.

    Като основополагащ принцип на нашия Съюз, солидарността трябва да бъде в основата на готовността на ЕС. Освен това всички държави членки са взаимосвързани чрез единния пазар, който е движеща сила за икономически растеж, иновации, създаване на работни места и инвестиции. За да функционира такава солидарност, всички участници следва да се стремят да предприемат всички мерки, с които разполагат, за да предотвратят последиците от евентуално пълно спиране на руския газ.

    Поради тази взаимна зависимост една истинска криза би причинила, пряко или косвено, значителни отрицателни въздействия във всяка държава членка. Тъй като някои държави членки са по-уязвими от прякото въздействие на значително или пълно прекъсване на руските доставки, ако те бъдат оставени да се справят сами с това въздействие, то би оказало сериозна верижна реакция за други икономики. Силният икономически спад в която и да е държава членка ще има пряко отрицателно икономическо въздействие върху нейните съседи и други партньори за износа. Това налага предприемането на незабавни стъпки за предвиждане на по-нататъшни смущаващи действия и укрепване на устойчивостта на ЕС.

    Настоящото съобщение, включително Европейският план за намаляване на потреблението на газ в приложението, е съсредоточено върху необходимите действия по отношение на потреблението, като то се основава на RePowerEU и Плана на ЕС за икономии на енергия. С тези действия за намаляване на потреблението се допълва текущата работа за обезпечаване на алтернативни доставки, както е посочено във външната енергийна стратегия на ЕС, и се ускорява преходът към чиста енергия. Те следва да бъдат предприети незабавно от държавите членки в тясна координация помежду им, за да се намалят значително рисковете от прекомерен дисбаланс между снабдяването и потреблението през следващата зима и след това. Този курс на действие може значително да намали рисковете, свързани с недостига на газ, включително за сектори, които са от критично значение за веригите за доставки в ЕС, за работните места и растежа, за цялостната конкурентоспособност и европейската икономика.

    Придружаващото предложение за регламент за осигуряване на рамката за това намаляване на потреблението е описано по-подробно в раздел 3 от настоящото съобщение.

    Силното и надеждно координирано действие на ЕС ще осигури по-голяма сигурност в ситуация на нестабилност на пазарите, ще повиши устойчивостта на ЕС и ще ограничи въздействията върху цените, предизвикани от доставките. Това ще помогне за запълването на повече хранилища преди зимата, където има наличен капацитет. Едностранните действия на държавите членки не биха били оптимални по отношение на ЕС като цяло, а следователно и за всяка отделна държава членка. Координираните действия на ЕС могат да помогнат за запазването на функциониращите промишлени вериги за доставки и целостта на единния пазар в случай на големи сътресения в доставките.

     

    С какви инструменти разполага вече ЕС и какви действия са предприети преди настоящата криза? 

    На първо място, ЕС разполага със силна рамка за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и намаляване на емисиите с поне 55 % до 2030 г. Преходът към чиста енергия и сигурността на доставките вървят ръка за ръка. Чрез постепенното премахване на зависимостта ни от източници на изкопаеми горива и чрез намаляване на общото потребление на енергия в ЕС в резултат на повишена енергийна ефективност, с Европейския зелен пакт и пакета „Подготвени за цел 55“ се укрепва сигурността на доставките в ЕС.

    Второ, ЕС разработи регулаторна рамка за справяне с определени ситуации по отношение на сигурността на доставките, като взе под внимание поуките, извлечени от предишни енергийни кризи и основаващи се на действията ни, предприети след анексирането на Крим и Севастопол към Руската федерация през 2014 г.

    Съгласно Регламента за сигурността на доставките на газ 1 държавите членки трябва да разполагат с национални превантивни планове за действие и планове за действие при извънредни ситуации, основани на общи оценки на риска, извършени от регионални групи, организирани по маршрутите на доставка. Определени са три нива на опасност на национално равнище: ранно предупреждение, тревога и извънредна ситуация. Мерките, които държавите членки могат да предприемат на всяко от тези нива, са определени в националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации. Основният принцип е, че намаляването, нормирането на разпределението и ограничаването на притока на газ се приема като последна мярка, когато всички други възможности са изчерпани — например възможностите за преминаване към алтернативно гориво.   

    Комисията може да обяви извънредна ситуация на територията на Съюза или регионална извънредна ситуация за конкретно засегнат географски регион по искане на една или повече държави членки. В такива случаи Комисията координира действията на засегнатите държави членки и може да действа като координатор, ако бъдат въведени мерки, които могат неоправдано да ограничат потока на газ към други държави членки и трети държави, например членове на Енергийната общност. Това помага да се гарантира, че газът постъпва към държавите и клиентите, които са най-силно засегнати при извънредна ситуация.

    Регламентът за сигурността на доставките на газ включва и механизъм за солидарност, с който се гарантират доставки на „защитени клиенти“, определени като домакинства, топлофикация, които не могат да преминат към други горива, и някои основни социални услуги, като здравеопазване. При сериозна извънредна ситуация, по време на която снабдяването на защитени клиенти вече не може да бъде гарантирано в дадена държава членка, пряко свързаните държави членки имат задължението да действат солидарно и да доставят газ там, където е най-необходим, дори ако това включва ограничаване на техните незащитени клиенти. Това подлежи на бърза и справедлива компенсация, определена от двустранни технически, правни и финансови договорености, за които държавите членки трябва да се споразумеят предварително.

    Сигурността на доставките в ЕС се наблюдава отблизо от Европейската координационна група по природния газ, експертна група, председателствана от Комисията и съставена от експерти от държавите членки, съответните европейски асоциации и секретариата на Енергийната общност, която координира действията, ако е необходимо. Групата играе ключова роля в управлението на ситуацията, засягаща сигурността на доставките от началото на войната срещу Украйна, по-специално като обменя информация и подпомага координирането на действията на държавите членки във връзка с обявяването на ранно предупреждение и тревога 2 . 

    Описаната по-горе рамка обаче не е напълно подходяща за настоящата криза, тъй като е предназначена за справяне с краткосрочни прекъсвания, свързани с определени части от инфраструктурата или краткосрочни крайно неблагоприятни метеорологични условия, а не по-дългосрочни прекъсвания на доставките от основен доставчик, засягащи няколко маршрута на доставка едновременно. Ето защо тази рамка за управление трябва да бъде коригирана и в нея да бъде включена на видно място гледната точка на европейските и националните министерства на промишлеността.

    Трето, ЕС продължава да развива мрежа от енергийни междусистемни връзки и вътрешен енергиен пазар, чрез които е възможно да се доставят газ и електроенергия там, където е необходимо. Тази активна политика спомогна за разнообразяване на доставките на газ и, което е също толкова важно, на маршрутите на доставка на газ, благодарение на инвестициите в трансгранична газова инфраструктура, пропускателна способност за обратен поток, като възможността за обратен поток на газопровода Yamal между Германия и Полша и терминалите за втечнен природен газ (ВПГ) в балтийския, централно-източния и югоизточния европейски регион. Много проекти от общ интерес в рамките на трансевропейската енергийна мрежа се възползваха от финансовата подкрепа на ЕС чрез Механизма за свързване на Европа и политиката на сближаване.

    Ключови проекти от последното десетилетие

    — Чрез терминалите за ВПГ в Клайпеда, Швиноуйшче и Крък, BRUA 3 и Балтийския газопровод бе намалена историческата изолация на определени региони.

    — ЕС отвори южния газов коридор чрез завършване на тръбопроводите на Трансадриатическия газопровод (ТАГ) и Трансанадолския газопровод (TANAP), по които към момента се доставя газ от Каспийско море директно към Европа.

    — Други важни проекти включват междусистемната връзка между Полша и Литва (GIPL), „балтийската връзка“ между Финландия и Естония, междусистемната връзка Полша—Словакия и тръбопроводът Гърция—България (IGB). Тези проекти играят ключова роля за замяната на руския газ.

    В резултат на описаните по-горе развития бе значително подобрена или ще бъде подобрена ситуацията със сигурността на доставките в ЕС, което ще даде възможност за ефективна диверсификация на доставчици и маршрути на доставка. Всички отделни държави членки, включително най-уязвимите от историческа гледна точка държави, като България и Финландия, престанаха да бъдат зависими от вноса на руски газ като единствен източник.

    Какво направи ЕС, за да гарантира сигурността на доставките след нахлуването на Русия в Украйна?

     

    След нахлуването на Русия в Украйна ЕС изготви плана REPowerEU с цел да сложи край на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива възможно най-бързо. За тази цел в плана REPowerEU се определят мерки, свързани с диверсификацията на доставчиците на енергия, икономиите на енергия и енергийната ефективност, и се предлага ускорено внедряване на чиста енергия, която да замени изкопаемите горива в домовете, промишлеността и производството на електроенергия, по-специално чрез електроенергия от възобновяеми източници и водород. Освен това държавите членки и местните органи 4 са в добра позиция да насърчават действия за икономии на енергия, адаптирани към местните условия.

    Съгласно плана REPowerEU ЕС предприе мерки за укрепване на сигурността на доставките и устойчивостта, като обърна внимание както на доставките, така и на потреблението. По-специално: 

    ·През март 2022 г беше предложено ново законодателство на ЕС, чрез което да се гарантира запълването на подземните хранилища на ЕС за предстоящата зима, прието от Европейския парламент и Съвета през май и влязло в сила на 1 юли 5 .. Степените на запълване на газохранилищата бяха тревожно ниски през последната зима — с 10 процентни пункта по-ниски, отколкото през периода 2016—2018 г., но въпреки намалените нива на внос от Русия и високите цени, които намаляват стимула за съхранение на газ, сега нивата отново са в съответствие с историческата средна стойност — в момента над 64 %, което се равнява на 46 дни потребление през зимата.

    ·През първото полугодие на 2022 г. Комисията извърши задълбочен преглед на всички национални планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации, което даде възможност на държавите членки да засилят готовността си за евентуални широкомащабни прекъсвания. Комисията също така осъществи задълбочено наблюдение на ситуацията със сигурността на доставките и оценка на риска, както по отношение на газа, така и на електроенергията, в тясно сътрудничество с държавите членки, Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSOG) и Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSOE) — Европейската асоциация на операторите на преносни системи за газ и електроенергия.

    ·Комисията създаде енергийната платформа на ЕС, за да обедини потреблението на енергия на регионално равнище и да улесни доброволното съвместно закупуване, да осигури най-доброто използване на инфраструктурата, така че газът да постъпва там, където е най-необходим, и да достигне до международни партньори за доставка като САЩ 6 , Норвегия, Азербайджан, Катар, Египет, Израел, Алжир и много други. Обхватът е в съответствие с външната енергийна стратегия на ЕС 7 . Благодарение по-специално на тези действия ЕС получи безпрецедентни количества ВПГ от началото на годината и допълнителен газопроводен газ, за да компенсира загубите на руски газ — вж. карето по-долу.

    ·Комисията създаде пет регионални групи от държави членки в рамките на енергийната платформа на ЕС, за да замени и да подобри сигурността на доставките на руски газ във всеки регион, например чрез разработване на планове за действие за бързо прилагане — както беше извършено много успешно в регионалната група за Югоизточна Европа. Тези групи допълват работата на съществуващите регионални групи на високо равнище (ГВР), чиято дейност е съсредоточена върху ускоряването на ключови енергийни взаимовръзки и проекти за енергия от възобновяеми източници , както и важни реформи на енергийния пазар, като ГВР за свързаност на газопреносните системи в Централна и Югоизточна Европа (CESEC).

    ·Комисията взаимодейства с експерти от промишлеността, за да установи възможностите за замяна на горивата и доброволно намаляване на потреблението, както и за да оцени евентуалните последици от некоординирани действия за намаляване на потреблението на газ от промишлени потребители.

    Диверсификация от началото на 2022 г.

    ЕС успява да диверсифицира чрез източници, различни от руски газ, по-специално благодарение на по-големия внос на ВПГ и вноса по тръбопроводи. През първата половина на 2022 г., благодарение на усилията на ЕС за популяризиране на производителите на ВПГ в трети държави, вносът на ВПГ от доставчици извън Русия се е увеличил с 21 млрд. m3 в сравнение със същия период на миналата година. Вносът по газопроводи от доставчици извън Русия е нараснал с 14  млрд. m3 от Норвегия, Каспийско море, Обединеното кралство и Северна Африка.

    Обратно, в рамките на този период вносът по газопроводи от Русия е намалял с 28 млрд. m3 до общо 44,6 млрд. m3, докато вносът на руски ВПГ се е увеличил с 3 млрд. m3. Чрез това увеличение на доставките ЕС компенсира в момента намалението на общия внос на руски газ. През същия период вносът на ВПГ от всички източници (включително Русия) е нараснал с 24,3 млрд. m3 (59 %) спрямо 2021 г. В същото време вносът на ВПГ от САЩ възлиза на 30 млрд. m3 в сравнение с общо 22 млрд. m3 през 2021 г. (и само 11,6 млрд. m3 през първата половина на 2021 г.).

    На 25 март 2022 г. в съвместното изявление на председателя Фон дер Лайен и президента Байдън бе обявено увеличение от 15 млрд. m3 на вноса на ВПГ от САЩ в ЕС през 2022 г. — цел, която е на път да бъде изпълнена чрез увеличаване на доставките от САЩ. Делът на САЩ във вноса на ВПГ в ЕС беше около 46 % през юни.

    Наборът от мерки, предприети от февруари насам, включително мерките, насочени към укрепване на рамката за сигурност на доставките на ЕС, са насочени към управление на постепенно пълно спиране на руския газ възможно най-скоро.  

    Последните прекъсвания на снабдяването с газ от Русия обаче предполага значителен риск доставките на руски газ да бъдат рязко и едностранно спрени изцяло още тази година. ЕС трябва да бъде подготвен за този сценарий и да предприеме допълнителни мерки, съобразени с произтичащото от това предизвикателство. Намаляването на потреблението на газ по организиран начин сега ще смекчи разходите за обществото в бъдеще. Преминаването към съвместно закупуване в рамките на енергийната платформа е необходимо допълнение за постигане на по-силна координация както от страна на потреблението, така и от страна на доставките, и Комисията ще ускори работата си по въвеждането на платформата в действие до края на годината. Успоредно с това, съвместното закупуване на газ би могло например да даде на по-малките газови дружества по-важна роля и да осигури по-голямо преимущество на ЕС при закупуване, който е най-големият вносител на природен газ в света, включително на регионално равнище, с което ще бъде подобрена нашата енергийна устойчивост и дългосрочна енергийна сигурност.

    Какво да очакваме?

    Независимо от добрия напредък в запълването на хранилищата към днешна дата, симулациите, извършени от Комисията и ENTSOG, показват, че в случай на пълно прекъсване от юли до зимата на 2023 г. това ще доведе до запълване на хранилищата под целта от 80 %, определена за ноември в новия регламент на ЕС за съхранение. Симулациите сочат, че до началото на отоплителния сезон може да се постигне запълване от едва 65 до 71 %.

    Ключови констатации от анализа на сценария без допълнителна подготовка

    В първия сценарий недостигът за задоволяване на потреблението на газ през зимата ще възлиза на 30 млрд. m3 при средно тежки метеорологични условия и непрекъснато високи доставки на ВПГ, в сравнение със средното общо потребление от 300 млрд. m3 в ЕС за периода август—март. При този сценарий количеството газ в хранилищата ще бъде изчерпано в края на март 2023 г. и следователно няма да остане буферно количество газ за сезона 2023—2024 г.

    При втория сценарий количеството газ в хранилищата ще остане на минимално ниво от 15 % в края на март 2023 г., а недостигът за задоволяване на потреблението ще съответства на 45 млрд. m3 през зимата.

    Като се има предвид подготовката за следващия зимен сезон и се допуска, че международните пазари на газ ще изпитват постоянно затруднения, запълването на хранилищата през лятото на 2023 г. вероятно ще бъде много трудно. Степента на запълване на хранилищата през октомври 2023 г. ще достигне само 41 % при първия сценарий и 56 % при втория сценарий.

    При необичайно студена зима или намален внос на газ от други източници (например поради възстановяване на икономическия растеж на голям пазар като Китай) ще нарасне рискът от по-нататъшни драстични намаления в даден момент през този период.

    Внезапните намаления биха навредили на специфични клонове на онези отрасли, които имат малко възможности за преминаване към други горива — например, когато газът се използва като суровина за промишлени процеси — или за намаляване на производството без сериозни щети. 

    Разполагаемостта на газ за защитени клиенти, по-специално домакинствата, представляващи по-малко от 37 % от общото потребление в ЕС, по принцип няма да бъде повлияно пряко от широкомащабни прекъсвания на доставките на руски газ. Това се предвижда обаче при липсата на други непредвидени събития.

    Предприемането на бързи и решителни действия сега е от съществено значение. Ако не бъдат положени значими усилия за заместване и намаляване на потреблението през следващите седмици, сериозно прекъсване на доставките на газ през зимата на периода 2022—2023 г. би имало значително отражение върху европейската икономика и пазарите на труда и ще засегне пряко или косвено всички държави членки 8 .

    Предприемането на действия сега би намалило разходите при внезапно прекъсване на доставките. 

    Значително по-евтино би било да се увеличи в максимална степен потенциалът за заместване и да започне да се намалява потреблението на природен газ сега и с умерени количества в рамките на по-дълъг период от време, отколкото да се налага внезапно и драстично да бъде ограничено потреблението в периода на върхово потребление (т.е. през зимата) и без подходяща подготовка. Като предвиждат намаляване на потреблението, мрежовите оператори биха могли да оптимизират пропускателната способност на мрежата, да транспортират повече газ от запад на изток своевременно и да запълнят повече хранилища, където има разполагаеми количества с оглед на следващата зима и зимата през периода 2023—2024 г. Такова очаквано, разпределено намаляване на потреблението като цяло би елиминирало или намалило с повече от половината всеки потенциален недостиг през зимата. Чрез предвиждането на намаляване сега биха могли да бъдат дадени целенасочени стимули за секторите с потенциал да намалят потреблението си, например като преминат към горива от възобновяеми източници или във всеки случай, когато е възможно, към горива с възможно най-ниско съдържание на емисии, при спазване на усилията за енергийна ефективност и избягване на ефект на дългосрочна зависимост.

    По отношение на цялостното макроикономическо въздействие на евентуално голямо прекъсване, основан на солидарност координиран отговор на ЕС преди зимата би ограничил отрицателното въздействие върху брутния вътрешен продукт (БВП) и работните места. 

    Въз основа на нуждите, набелязани в сценариите на ENTSOG, и чрез предприемане на действия на ранен етап за намаляване на потреблението, прекъсване от Русия при средно студена зима може да намали БВП с поне 0,4 % средно за ЕС като цяло и до 0,6 % в случай на студена зима.

    Въпреки това, отлагането на действията до настъпването на пълно прекъсване на доставките би увеличило разходите с поне една трета отчасти поради загубената възможност за координация и по-лесна адаптация, което допълнително допринася за тяхното увеличаване. Отлагането на действията в случай на средно студена зима би имало въздействие, което може да доведе до спад на БВП с между 0,6 и 1 %. 

    В случай на студена зима тези разходи биха се увеличили допълнително. Разходите при отлагане на действията при студена зимна биха увеличили неколкократно разходите за ЕС, с въздействие върху БВП средно между 0,9—1,5 %, и по-специално за най-силно засегнатите държави членки

    С цел да се избегне недостиг на газ през следващите месеци, общото препоръчително намаление на потреблението на газ от 1 август до 31 март 2023 г. е 15 % 9 .

    2.    План за намаляване на потреблението на газ, като се отдава приоритет на клиентите от критично значение

    Европейски план за намаляване на потреблението на газ

    Намаляването на потреблението от 15 %, описано по-горе, може да бъде постигнато чрез действия сега, изпълнение на плана за икономии на енергия 10 и предприемане на допълнителни мерки за икономии на газ в незащитени сектори, като се използват добрите практики и критериите за интелигентно подреждане по приоритет, посочени в приложения Европейски план за намаляване на потреблението на газ. В плана се определят принципите и критериите за координирано намаляване на потреблението, насочени не само към защита на снабдяването с газ за домакинствата и основните потребители като болниците, но и към предоставянето на основни продукти и услуги за икономиката, за сектори, които са от решаващо значение за веригите на доставки в ЕС и за конкурентоспособността. Той се основава на съществуващите национални планове за извънредни ситуации, съществуващите най-добри практики и целевите консултации с промишлеността.

    Управлението на потреблението трябва да е насочено като приоритет към секторите с по-добри възможности за заместване и към по-добро разпределяне на тежестта в цялата икономика, като същевременно се защитава БВП и заетостта. Ще има по-малко рискове от затруднения надолу по веригата и инфлационен натиск и ще се предвидят ефективни мерки срещу други рискове (например сурова зима).

    Основни принципи на плана: заместване, солидарност и икономии

    Заместване: Координирано постигане на икономии от потреблението на газ чрез подкрепа на възможности за заместване

    Всички усилия на държавите членки, които се полагат в производството на електроенергия, промишлеността и домакинствата, следва да бъдат съсредоточени на първо място върху възможностите за заместване, за да може да спре използването на природен газ, като винаги се имат предвид компромисите, които могат да произтичат от такъв избор, например при (повторно) въвеждане например на въглища в енергийния микс, дори и временно. Приоритетът е преминаване своевременно и по рентабилен начин към чисти източници на енергия, когато това е технически осъществимо. Усилията за диверсификация също следва да продължат чрез ускоряване на завършването на абсолютно необходимите терминали за ВПГ или други газови инфраструктури, по-специално междусистемни връзки, в съчетание с усилията на ЕС за диверсификация на доставките на ВПГ в рамките на енергийната платформа на ЕС.

    Възможностите за заместване на природния газ с източници с по-висока въглеродна интензивност, като дизелово гориво или въглища, също ще трябва да бъдат използвани временно, с необходимите клаузи за защита на околната среда, когато не са възможни решения с други по-чисти източници. За тази цел ограничените във времето възможности за заместване на горивата могат да бъдат подкрепени на равнището на ЕС и на държавите членки.  

    Солидарност: Предвиждане и намаляване на рисковете от пълно прекъсване на доставките на руски газ 

    Прекъсванията в снабдяването с газ засягат по различен начин държавите членки и регионите. За да се справи с подобни последици, ЕС трябва да действа в пълна солидарност на държавите членки и различните потребители на природен газ. Въпреки че държавите членки ще бъдат засегнати по различен начин, колективните усилия ще намалят тежестта на въздействието върху най-силно засегнатите държави членки и на свой ред всички държави членки ще извлекат ползи от съвместните действия. Ето защо Комисията ще запази бдителността си по отношение на единния пазар и по-специално за предотвратяване на всякакви възможни ограничения на търговията между държавите членки и ще работи, за да гарантира, че няма прекъсване на особено важни икономически дейности и социални услуги от критично значение. Ако обстоятелствата доведат до предвиждане на мерки за ограничаване, това трябва да се осъществи съгласувано и координирано между държавите членки и с необходимото внимание с цел смекчаване на въздействието върху заетостта и доходите.

    За да функционира на практика тази солидарност, всички държави членки и всички социални и икономически участници трябва да положат максимални усилия, за да се подготвят и да заместят или намалят потреблението на газ сега, където е възможно. Тази координация изисква въвеждането на адекватна система за управление, при която могат да се използват ресурси на министерствата на енергетиката и промишлеността в държавите членки и да бъдат широко информирани и ангажирани всички групи потребители.

     
    Икономии: Всеки може да допринесе

    Допълнително намаляване на потреблението следва да се предвиди в областите на отопление и охлаждане на сгради или затопляне на вода. При извънредна ситуация, ако сигурността на електроснабдяването може да бъде изложена на риск, съгласно правилата на ЕС и националните правила за сигурност на доставките приоритет може да се даде на снабдяването с газ за някои газови електроцентрали от критично значение и за определени категории защитени потребители. Фактът обаче, че доставката на газ е гарантирана за домакинствата и някои газови електроцентрали от критично значение, не следва да пречи на публичните органи да предприемат по-нататъшни действия за намаляване на потреблението на газ от защитени клиенти и в енергийния сектор, както и да насърчават доброволното намаляване на потреблението на газ. Това е от съществено значение, за да се избегне необходимостта от ограничаване на доставките за промишлени клиенти, които са от критично значение за обществото и икономиката 11 .

    На фигурата по-долу е представена последната оценка на потенциала на различните видове мерки за намаляване на потреблението на газ и приближаване към преодоляване на недостига.

    Сгради: Намаляване на отоплението и охлаждането

    В плана за икономии на енергия от 18 май в рамките на REpowerEU 12 вече е набелязан набор от потенциални мерки за икономии в сградите и е прогнозирано, че могат да бъдат спестени 11 млрд. m3. Въздействието на прости промени в поведението, като намаляване на температурата в домовете, в които все още тя не е понижена, скъсяване на времето за къпане, изключване на уредите вместо поставянето им в режим на готовност, готвене, охлаждане и замразяване по ефективен начин, са мерки, печеливши при всички обстоятелства по отношение на сметките за енергия. Колкото по-голямо е намалението чрез доброволни действия, толкова по-малка е необходимостта от задължително ограничаване за промишлеността в бъдеще. По-ниското потребление на газ разбира се означава по-ниски сметки.

    Икономии на газ могат да бъдат осигурени още през лятото чрез намаляване на върховото потребление на електроенергия (а оттам и пряко на потреблението на газ) за охлаждане. По време на „зимното потребление на газ“ (октомври—март) могат да бъдат постигнати големи икономии чрез внедряване на алтернативни източници на топлина за топлофикацията, чрез термопомпи и интелигентни системи за управление на енергията в домакинствата и чрез кампании за икономия на газ, например за занижаване на термостата с 1° (с изключение на онези, които вече не могат да отопляват домовете си в достатъчна степен) или използване на по-малко топла вода. С правилно разработените системи за тарифиране бонус-малус също могат да се насърчават промени в поведението и допълнителни икономии. Икономии могат да бъдат постигнати и чрез налагане на намалено отопление на обществени сгради, офиси, търговски сгради и открити пространства като открити тераси, където това е технически осъществимо и изпълнимо. Ролята на публичните органи да дават пример е ключова в това отношение.

    Производство на електроенергия и топлоенергия: Икономии на газ, който не е от критично значение

    Съществува важен потенциал за спестяване на газ при производството на електроенергия и отопление чрез намаляване на потреблението на електроенергия, чрез смяна на източниците на енергия и топлина и чрез внос на електроенергия. Комисията поиска от ENTSOE да оцени въздействието на евентуалния недостиг на газ върху производството на електроенергия. Според първата оценка се счита, че само половината от газа, потребяван в електроенергийния сектор, е от критично значение за гарантиране на сигурността на електроснабдяването. Продължава анализът на готовността за зимното потребление на електроенергия, при който следва да се вземе предвид наличието на ядрени електроцентрали и водноелектрически резерви, които е вероятно да бъдат по-силно засегнати тази година. В тази първа оценка обаче се посочва възможността да се спести значително количество газ. Например от началото на годината ЕС е внедрил най-малко 20 GW нови мощности от възобновяеми източници. С преминаването към алтернативни горива за производство на електроенергия може да се постигнат икономии на значително количество през следващите 8 месеца (вж. графиката на страница 11) в допълнение към гъвкавостта от страна на потреблението за намаляване на върховия товар.

    Изборът на енергийни източници за производство на електроенергия и топлоенергия в крайна сметка зависи от всяка отделна държава членка, като се вземат предвид целта на ЕС в областта на климата до 2030 г., както и дългосрочната цел за неутралност по отношение на климата и политиките на ЕС за чист въздух, а също и въздействието на неговите решения върху други държави членки и колективната сигурност на доставките. В текущата работа за укрепване на националната готовност и преразглеждане на плановете за постепенното въвеждане и извеждане от експлоатация на електроцентрали следва да се вземе предвид европейското въздействие в светлината на съществуващите нови обстоятелства, включително рисковете за сигурността на доставките и цените на алтернативните горива на световните енергийни пазари. Това е ключов аспект от националните планове за готовност за справяне с рискове в електроенергетиката съгласно Регламента за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор 13 , който Комисията преразглежда.

    Преминаването към други горива, независимо дали са с по-ниска или по-висока въглеродна интензивност и повече или по-малко замърсяващи от природния газ, обикновено се случва автоматично поради високите цени на газа. Преминаването към биомаса или дизелово гориво обаче изисква да се гарантира, че на обектите, които ги използват, се предоставят достатъчни количества от тези алтернативни горива, както и подходящи мерки за съхранение и наблюдение на сигурността на доставките на тези алтернативни горива. Някои държави членки отложиха постепенното извеждане от експлоатация на ядрените електроцентрали. Други дадоха възможност на инсталациите за въглища/лигнитни въглища да влязат отново в експлоатация или да увеличат производството.

    Забраната за внос на въглища и нефт от Русия като част от петия и шестия пакет от санкции на ЕС следва да се вземе предвид от държавите членки в контекста на преминаването към други горива, тъй като това може да повлияе на разполагаемостта на предишни източници на доставки. Съществен елемент в случая с нефта e оптималното управление на съществуващите запаси за извънредни ситуации. Чрез съществуващите запаси от нефт за извънредни ситуации се осигурява мрежа за сигурност, която да се използва в съответствие с правилата на ЕС и националните планове за действие при извънредни ситуации.

    Преминаването към други горива може да окаже влияние и върху замърсяването на въздуха, а оттам и върху здравето на хората и екосистемите, както и върху потреблението на вода. В Директивата относно емисиите от промишлеността се разрешава предоставянето на дерогации от разпоредбите ѝ за допустимите емисии при преминаване на горивни инсталации, използващи газ, към нефт при определени условия, в случай на крайна необходимост от поддържане на енергийните доставки. Такава дерогация е възможна, докато съществува необходимост, при условие че Комисията е надлежно информирана. Както беше пояснено от Съда, ако няма работи или намеси, включващи промени в съществуващите инсталации, това не се определя като проект, изискващ ново разрешение по смисъла на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда 14 . Аналогично, преминаването на електроцентрала към други горива няма да бъде определено като проект, ако не са включени работи или намеси. В съответствие с REPowerEU, изменението на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи се отнася до възможността за предоставяне на помощ за преминаване към други горива, като се дава приоритет на чистите източници на енергия.  

    Мерките за преминаване към други горива следва да бъдат разработени по начин, с който не се компрометират средносрочните цели за декарбонизация и необходимостта от ускоряване на прехода към чиста енергия и който свежда до минимум всякакво увеличаване на замърсяването, като не следва да се поставят под заплаха поетите общи дългосрочни ангажименти за постепенно преустановяване на използването на въглища от държавите членки. Следователно от критично значение е да се гарантира, че те не водят до създаване в бъдеще на зависимост от технологии с високи въглеродни емисии.  

    И накрая, ЕС работи с Украйна и ENTSO-E за увеличаване на търговията с електероенергия между Украйна и ЕС, както в подкрепа на Украйна, така и за предоставяне на алтернатива с по-ниски въглеродни емисии за съседните държави членки.

    Промишленост: Преминаване към други горива, други пазарни мерки и критерии за интелигентно приоритизиране

    Промишлеността вече е изправена пред по-високи цени на енергията, в резултат на което в някои сектори вече са налице високи нива на спиране на дейностите. На високите цени на газа се дължи отчасти намаляването на потреблението на газ в ЕС през първата половина на 2022 г. с 5 % в сравнение с предходните години. Тази тенденция вероятно ще продължи, докато цените остават високи. По-подробно описание на мерките за икономии на газ и преминаване към други горива е предоставено в приложението към настоящото съобщение.

    Следващата реакция в промишления сектор следва да бъде насочена към пазарните мерки за стимулиране на намаляване на потреблението и ограничаване на щетите за обществото и икономиката. Газът се използва като изходна суровина и източник на енергия от сектори, чийто технически потенциал и разходи за преминаване към други горива или намаляване на потреблението се различават драстично в отделните сектори. Пазарните инструменти са ефективен начин за използване на най-благоприятните варианти за намаляване.

    Комисията категорично подкрепя добрите практики, като национални, регионални или съвместни търгове или тръжни системи за стимулиране на намаляване на потреблението от страна на промишлените потребители, като дава възможност на секторите да предлагат намаляване на потреблението на газ. Това би довело до намаляване на текущото общо потребление на газ, в резултат на което ще бъде осигурен повече газ например за запълване на хранилища. Тези търгове или тръжни процедури биха могли да се организират на трансгранично равнище, за да се увеличат максимално възможностите за намаляване на потреблението, особено от големи трансгранични клиенти, които извършват дейност в множество държави членки. В това отношение, както е посочено и във Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи, в правилата на ЕС за държавна помощ се разрешава на държавите членки да стимулират доброволното намаляване на потреблението на газ при определени условия, например чрез стимулиране на преминаването към по-чисти източници на енергия 15 .

    Комисията ще проучи бързо идеята за търгове на ЕС в тясно сътрудничество с държавите членки.

    Други подобни пазарни мерки, които вече са предвидени в националните планове за извънредни ситуации, включват така наречените „договор с възможност за прекъсване на подаването“, т.е. мярка за гъвкавост, при която се предоставя предварително определена финансова компенсация за предварително определено ниво на намаляване на количеството газ за периода на прекъсване. 

    В извънредна ситуация, след като всички пазарни и непазарни мерки са изчерпани, може да се наложи държавите членки да започнат да ограничават частично или изцяло конкретни потребителски групи, които са набелязали в предварително определен ред в своите планове за действие при извънредни ситуации. Подходите за такова подреждане по приоритет се различават в отделните държави членки и е възможно в тях да се отчита или да не се отчита по-широкото въздействие върху сегменти на ЕС или световната икономика от критично значение. В случай на некоординирани решения съществува сериозен риск от фрагментиране на единния пазар с нежелано въздействие на националните решения върху други държави от ЕС, както стана видно по време на кризата с Covid. Координацията е от ключово значение за запазване в максимална степен на целостта на единния пазар. В приложения Европейски план за намаляване на потреблението се предоставят насоки на държавите членки за преглед и подобряване на реда на приоритетите им чрез използване на общи принципи и критерии, така че да се координира и сведе до минимум социално-икономическото въздействие в по-широк контекст на ЕС, като същевременно се поддържа европейската солидарност.

    В случай на целенасочено ограничаване ще бъде изключително важно да се смекчи социално-икономическото му въздействие. Тези насоки следва да бъдат ясно отразени от държавите членки, когато актуализират своите национални планове за действие при извънредни ситуации. Това ще улесни бъдещите действия за координация, когато това е необходимо. Както се отбелязва в съобщението за краткосрочна намеса на пазара 16 , придружаващо плана REPowerEU, при извънредна ситуация в регион или в Съюза съгласно Регламента за сигурността на доставките на газ, може да има също така необходимост от установяване на административна цена за газа за периода на обявената извънредна ситуация в Съюза.

    Могат да бъдат разработени нови инструменти за секторите, които играят стратегическа роля за функционирането на икономиката и обществото на ЕС, за да бъдат насърчени те в усилията им за заместване, диверсификация и икономии, когато механизмите на пазарните цени реализират своя потенциал и пазарните възможности бъдат изчерпани.

    Засилено управление за солидарност и механизми за подкрепа на сътрудничеството

    За ситуацията е необходим механизъм, чрез който Комисията и държавите членки могат да засилят допълнително сътрудничеството си за справяне с различни аспекти на кризата, в процеса на нейното развитие, и за защита на вътрешния пазар. Съществуващата Координационна група по природния газ може да отговори на това изискване, като провежда редовно срещи и, когато е необходимо, на равнище генерален директор и с представители на министерствата на промишлеността. Тя ще играе решаваща роля в наблюдението на въздействието на намаляването на потреблението върху секторите от критично значение и веригите на стойността в целия ЕС и ще осигури необходимия обмен на информация, като свързва други съответни заинтересовани страни, социални партньори и политически форуми, когато е уместно.

    При извънредна ситуация ефективната и бърза солидарност ще бъде улеснена от наличието на двустранни споразумения за солидарност, предвидени в Регламента за сигурността на доставките на газ, в които се изясняват техническите, правните и финансовите условия за доставка на газ на защитените по закон клиенти на съседните държави в случай на криза. Всички държави членки, които все още не са го направили, трябва незабавно да приключат подготовката на необходимите споразумения за солидарност. Въпреки това двустранните споразумения за солидарност сами по себе си може да не са достатъчни. Координацията на равнището на ЕС ще остане незаменима.

    3.    Общ инструмент на ЕС за координиране на намаляването на потреблението на газ

    Необходимото намаляване на потреблението може да намали рисковете за следващата зима само ако се основава на твърд ангажимент на всички държави членки да постигнат нашата обща цел. Освен това, като се има предвид безпрецедентното естество на кризата със снабдяването с газ и нейните трансгранични последици, никоя държава членка не може сама да се справи в достатъчна степен или ефективно с риска от сериозни икономически затруднения в резултат на скокове на цените или значителни прекъсвания на доставките. За да бъде напълно ефективна, общата подготовка на ЕС за зимата трябва да бъде подкрепена от солидна регулаторна рамка, осигуряваща координирани и бързи действия. Настоящите обстоятелства оправдават прибягването до извънредните регулаторни правомощия, посочени в член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

    Поради това Комисията предлага регламент на Съвета, за да могат да се осъществяват ефективни действия за преодоляване на риска от дисбаланс между снабдяването и потреблението на европейския газов пазар, включително чрез необходимата рамка за управление. Като първа стъпка държавите членки имат възможност да реализират необходимите намаления на доброволен принцип. Ако ситуацията се влоши и се окаже необходимо да се обяви тревога на равнището на ЕС, съгласно рамката, изложена в предложението за извънредни ситуации, ще бъде приложена обвързваща цел за намаляване на потреблението на газ. Всяка държава членка ще определи мерки за намаляване на потреблението, като се консултира със съседните държави. Следователно в проекта на регламент:

    ·се отправя искане към всички държави членки да положат максимални усилия, за да продължат да инвестират в алтернативи на руския газ и да постигнат необвързваща цел за намаляване на потреблението си с 15 % поне през следващите осем месеца в сравнение със средното потребление през последните пет години (2016—2021 г.). По този начин за този период от време ще могат да бъдат постигнати икономии на 45 млрд. m3 газ в цяла Европа. Съответните усилия за намаляване следва да се основават на насоките на Европейския план за намаляване на потреблението.

    ·се отправя искане към държавите членки да актуализират съществуващите си национални планове за действие при извънредни ситуации, така че да определят конкретните мерки за намаляване на потреблението, които те решат да предприемат съответно до края на септември.

    ·се определя рамка за управление, с която се улеснява оценката на усилията, положени от всички държави членки за инвестиране в алтернативи на руския газ, намаляване на потреблението на газ и отчитане на прекъсванията във веригите за доставка на ЕС от националните мерки.

    ·се въвежда процес за обявяване във всеки даден момент през следващите седмици или месеци на тревога на равнището на ЕС, ако е налице отрицателно развитие на ситуацията и перспективите по отношение на баланса между снабдяване и потребление с рискове от сериозен недостиг на газ и значително влошаване на сигурността на доставките. В такъв случай Комисията може да задейства обвързващо намаление от 15 %, с цел да се постигне необходимото общо намаление в ЕС за осигуряване на по-безпроблемна зима за всички.

    4.    Заключение и следващи стъпки

    Настъпи моментът ЕС да предвиди рисковете и проактивно да засили готовността за сигурност на доставките на газ. Това е сигнал към всички публични органи, потребители, домакинства, собственици на обществени сгради, електроснабдители и те трябва да предприемат извънредни и бързи мерки още отсега, за да постигнат икономии на газ и да намалят последиците за икономиката на ЕС в резултат на евентуални прекъсвания през следващите месеци.

    Подготовката за евентуални големи прекъсвания преди или по време на следващата зима е жизненоважна за устойчивостта на ЕС и надеждността на реакцията му по отношение на разгръщащите се събития на геополитическата сцена. Успех ще бъде постигнат само ако бъдат привлечени гражданите и другите потребители чрез участието им в процеса на вземане на решения.

    Независимо от краткосрочното пълно прекъсване на потоците от Русия, ранните съвместни действия на равнището на ЕС в този критичен момент от процеса на запълване на хранилищата ще намалят необходимостта от евентуално и по-болезнено намаляване на потреблението по-късно през зимата.

    Чрез ускоряване на диверсификацията и надеждно намаляване на потреблението по координиран начин в държавите членки, ЕС може да изпрати мощен сигнал към пазара, че Европа е готова за по-нататъшни прекъсвания. Съюзът е по-устойчив, по-способен да се справя с непредвидени обстоятелства и може да помогне за смекчаване на ценовите и икономическите въздействия в държавите членки.

    ЕС следва да бъде уверен в способността си да се справи с последиците от големи прекъсвания на доставките и драстично да увеличи усилията си за прекратяване на зависимостта си от руския газ. В приложеното предложение за регламент на Съвета и Европейския план за готовност за зимата се предоставят общ регулаторен инструмент и насоки за държавите членки за бързо и рентабилно намаляване на потреблението до ниво, което е достатъчно за преминаване през следващата зима и безопасно подготвяне за следващите стъпки. Целта е да се даде възможност за координирани мерки и критерии от страна на потреблението в целия ЕС в дух на солидарност и отговорност, както бе поискано от ръководителите на ЕС. Спешно трябва да се обмислят най-добрите практики като съвместни търгове за намаляване на потреблението и за намаляване на отоплението в обществените сгради.

    Комисията ще докладва редовно на Съвета. Непрекъснатият политически ангажимент ще осигури проактивна и ефективна координация на ЕС, съобразена с предстоящите предизвикателства.

    Успоредно с това е особено важно да се ускори приемането на преразглеждането на Регламента за сигурността на доставките на газ, предложено при преразглеждането през декември 2021 г. на Регламента за пазара на газ, с което ще бъдат въведени автоматични и хармонизирани клаузи за солидарност между държавите членки, за да се гарантира снабдяването дори на защитени клиенти при изключително тежка криза. 

    Чрез продължаването и незабавното прилагане на този план ще се намали несигурността, ще бъдат ограничени премиите за риск на енергийните пазари, ще се помогне за запълването на повече хранилища и ще се даде приоритет на потреблението на газ там, където той е най-необходим. В крайна сметка това ще направи ЕС и неговите държави членки по-силни, ако бъдат изправени пред големи прекъсвания на снабдяването с газ до и през следващата зима.

    (1)

       Регламент (ЕС) 2017/1938

    (2)

       11 държави членки са обявили ранно предупреждение, а една — Германия — е обявила ниво „тревога“.

    (3)

       Газовата междусистемна връзка България, Румъния, Унгария, Австрия

    (4)

       Регламент ЕС 2022/1032 относно съхранението на газ

    (5)

       В края на март 2022 г. ЕС и САЩ се споразумяха в съвместно изявление да предвидят увеличение с 15 милиарда кубични метра (млрд. m3) на вноса на ВПГ в ЕС от САЩ през 2022 г. Вносът на ВПГ от САЩ възлиза на 30 млрд. m3 през първата половина на 2022 г. в сравнение с общо 22 млрд. m3 през 2021 г. Делът на САЩ във вноса на ВПГ в ЕС беше около 46 % през месец юни.

    (6)

       Външните ангажименти на ЕС в областта на енергетиката в един променящ се свят, {SWD(2022) 152 final}

    (7)

       Въздействието във всяка държава членка ще зависи от текущото ниво на внос на руски газ, потенциала за диверсификация на източниците в кратки срокове, ролята на газа в енергийния микс и структурата на промишлеността.

    (8)

       в сравнение със средното потребление на газ в ЕС през периода 2017—2021 г. — интервал, използван за отчитане на различна тежест на зимните метеорологични условия през последните години

    (9)

        https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0240&from=EN

    (10)

       Съгласно член 2, параграф 5 от Регламент 2017/1938 защитени клиенти са също така топлофикацията и някои важни социални служби като здравеопазване и — когато не надвишават определен праг — малки и средни предприятия

    (11)

        https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0240&from=EN  

    (12)

        https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A32019R0941

    (13)

    C-275/09, C-121/11, C-411/17, C-254/19.

    (14)

       Освен това фискалната политика следва да е насочена към икономии на енергия както чрез подпомагане на енергийната ефективност, така и чрез стимулиране на намаляване на потреблението. Държавите членки следва да коригират политиките за финансова достъпност, за да увеличат намаляването на потреблението. Те следва да се възползват от правната рамка за данъка върху добавената стойност (ДДС) и да преминат към нулеви ставки на ДДС за инсталациите със слънчеви панели, да намалят ставките за инсталиране на отоплителни уредби с ниски емисии и други мерки за ценообразуване на енергията, да насърчат преминаването към термопомпи и закупуването на по-ефективни уреди. Данъчните облекчения могат да бъдат допълнени от субсидии за инвестиции в енергийна ефективност, насочени към домакинства с ниски доходи и уязвими микропредприятия.

    (15)

    https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0236&from=bg

    Top

    Брюксел, 20.7.2022

    COM(2022) 360 final

    ПРИЛОЖЕНИЕ

    към документа

    СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

    „Да пестим газ за безпроблемва зима“


    Насоки за Европейски план за намаляване на потреблението на газ

    Въведение    

    1.    Доброволни мерки и добри практики за икономии    

    а)    Мерки за преминаване към други горива    

    б)    Пазарни инструменти    

    Системи за провеждане на търгове    

    Суапови договори между големи клиенти    

    Договори с възможност за прекъсване на подаването    

    в)    Икономии на енергия за отопление и охлаждане    

    Кампании за повишаване на осведомеността    

    Целенасочено задължение за намаляване на отоплението и охлаждането    

    2.    Критерии за приоритизиране на незащитени клиенти от критично значение    

    а)    Критерии за намаляване на потреблението преди и след настъпване на извънредна ситуация    

    Критично значение за обществото    

    Критично значение на трансграничната верига на стойността    

    Евентуална повреда на инсталациите    

    Потенциал за заместване и намаляване    

    Икономически аспекти    

    б)    Трансгранично сътрудничество за използване на критериите    

    3.    Управление и етапи на реагиране при криза    



    Насоки за Европейски план за намаляване на потреблението на газ

    Въведение

    Целта на настоящия план на ЕС за готовност за зимата е да се осигури допълнителна подкрепа за държавите членки през следващите седмици и месеци и да бъде укрепена устойчивостта на вътрешния пазар в случай на извънредна ситуация, свързана със сигурността на доставките на газ. С него се допълват предишни усилия за повишаване на готовността на Съюза, като свързване с международни партньори за увеличаване на доставките и други мерки, обявени в REPowerEU. Намаляване на потреблението следва да бъде предвидено в рамките на възможното и икономиите следва да се реализират основно в сектори и дейности, при които намаляването е свързано с по-малко разходи. Всеки може да пести газ, дори защитени клиенти като домакинства, сгради, управлявани от публични и частни субекти, сектори, които имат възможност да преминат към други горива и, в зависимост от националния контекст, също така електроенергийният сектор.

    Планът се основава на резултатите от консултациите с държавите членки и секторите, които разчитат на природен газ.

    В първа глава се набелязват добрите практики както за пазарни, така и за непазарни мерки от страната на потреблението, които могат да бъдат предприети незабавно, за да бъдат освободени количества газ. Във втора глава се предоставят насоки относно критериите за идентифициране на секторите на икономиката и промишлените инсталации, които са от критично значение. В трета глава се обобщават трите последователни етапа на реагиране на ЕС на заплаха от голямо прекъсване на снабдяването с газ на европейско равнище, като се следват съществуващите разпоредби на Регламента за сигурността на доставките, както и новите мерки, изложени в предложения регламент.

    1.    Доброволни мерки и добри практики за икономии

    Държавите членки разполагат с широк набор от мерки за намаляване на потреблението на газ във всички сектори. Преди прилагането на ограничаване за незащитени клиенти, като промишлеността, държавите членки следва, заедно със заинтересованите страни, да изчерпят всички възможности за заместване, незадължителните схеми за икономии и използването на съществуващите алтернативни източници на енергия. Тези възможности следва да имат приоритет, докато продължават да бъдат предпочитани от икономическа, социална и екологична гледна точка пред алтернативите за задължително намаляване на потреблението. Приоритет следва да се дава, когато е възможно, на бързото и решително преминаване към възобновяеми източници или по-чисти варианти с по-малко съдържание на въглерод. Задействането както на пазарни, така и на непазарни мерки за допълнително намаляване на потреблението на газ може да бъде от ключово значение за предвиждането и смекчаването на рисковете, свързани с възможния недостиг на газ за обществото и икономиката.

    1)Мерки за преминаване към други горива

    Мерките за преминаване към други горива както в промишлеността, така и в производството на електроенергия могат да бъдат приоритизирани и ускорени от държавите членки с цел превантивни икономии на газ и подобряване на готовността, придружени от мерки за енергийна ефективност. В държавите членки съществуват няколко възможности за мерки за преминаване към други горива:

    ·Стимулиране на способността за преминаване към други горива по сектори и производство на електроенергия и топлинна енергия (пазарно решение), включително преминаване към слънчева енергия, биомаса от устойчиво развивани източници, биометан от отпадъци и остатъци, слънчева енергия и други източници на възобновяема енергия.

    ·Използване на кислород вместо природен газ в определени промишлени инсталации и замяна на използващи газ парни задвижвания с електрически задвижвания.

    ·Увеличаване на използването на съдържащи енергия отпадъци и отпадъчни суровини в промишлеността за намаляване на използването на газ.

    ·Прилагане на по-сложни мерки за преминаване към други горива, например преминаване на газови електроцентрали към газьол, в зависимост от развитието на наличните количества на газовите пазари.

    ·Задължаване на операторите на топлоелектрически централи с резервни дизелгенераторни агрегати да вземат необходимите предпазни мерки, за да осигурят непрекъснатото функциониране на техните блокове, ако трябва да преминат към дизелово гориво.

    Преминаването към други горива е приоритетен вариант, въпреки че, разбира се, разходите, техническата осъществимост и наличието на достъпни алтернативни горива може да породят някои ограничения, и същевременно трябва внимателно да бъдат оценени потенциалните въздействия върху здравето и околната среда. Желателно е да се избягва зависимост от технологии с високи въглеродни емисии, а при преминаването към други горива, различни от възобновяеми горива, трябва да има възможно най-ниско отделяне на емисии и то да бъде ограничено във времето, за да се допринесе за разполагаемостта с газ през следващия зимен период. Освен това, недостигът на алтернативни горива в резултат на широкомащабно преминаване към други горива и отражението върху цените трябва да бъдат наблюдавани от държавите членки.

    Критериите за идентифициране на основните незащитени клиенти и веригите за доставка в глава 2 са от ключово значение за подпомагане на държавите членки да вземат решение относно механизми за подпомагане, по-специално след като ценовите механизми на пазара може да са недостатъчни като единствено средство за насочване към преминаването към други горива. Ето защо схемите за държавна помощ, чрез които може да бъде оказана необходима, пропорционална и подходяща подкрепа, насочена към повишаване на икономическата жизнеспособност на такива операции в сектори, считани за сектори от критично значение, ще бъдат анализирани от Комисията за всеки отделен случай. Освен това в преразгледаната Временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи се допускат стимули за преминаване към възобновяеми енергийни източници като приоритет и се подкрепя преминаването към други енергийни източници в случай на абсолютна необходимост. 

    Преминаването към други горива може да доведе до увеличаване на емисиите, което би било допустимо в някои случаи съгласно Директивата относно емисиите от промишлеността (ДЕП). Изключителният и временен характер на такава дерогация изисква непрекъснато наблюдение и уведомяване на Комисията.

    Разширяването на използването на съществуващите електроцентрали, работещи с въглища, както и временното преустановяване на законовите ограничения за тяхната работа, е приложено в няколко държави членки. Въпреки това, тези мерки винаги трябва да се разглеждат като краткосрочни, временни и обратими, за да не се създава дългосрочна зависимост от технологии с високи въглеродни емисии, в съответствие с целта за справедлив преход на Европейския зелен пакт и това следва да отговаря на регулаторната рамка на ЕС . Държавите членки следва да уведомяват Комисията за всяко облекчаване на правилата за емисиите на замърсители, което се разглежда като част от плановете за преминаване към други горива. Такова облекчаване следва да представлява крайна мярка и да се обмисля само след като бъдат изчерпани всички други мерки за управление на потреблението и възможностите за преминаване към по-чисто гориво. При него следва да бъдат сведени до минимум мащабът и продължителността на всяко увеличение на емисиите на замърсители. Въз основа на тези критерии Комисията ще взаимодейства с всички държави членки, които правят такива уведомления, и ще наблюдава прилагането на националните мерки, чрез които се осигурява връщане към пълното съответствие с правилата на ЕС относно емисиите на замърсители.

    Някои държави членки отложиха спирането на ядрените електроцентрали.

    Решението по отношение на възможното отлагане на постепенното извеждане от експлоатация на ядрени централи, когато това е технически осъществимо, е политически избор на държавите членки. Във всеки случай се прилагат и имат предимство стандартите за безопасност на договора за Евратом, както и приложимата регулаторна рамка на ЕС.

    И накрая, действията в енергийния сектор за намаляване на потреблението на газ следва да бъдат надлежно оценени в националните планове за готовност за справяне с рискове, които ще бъдат установени съгласно Регламента за готовност за справяне с рискове в електроенергийния сектор.

    Преминаване към други горива

    ·Насърчаване на преминаването към други горива в отраслите

    ·Насърчаване на преминаването към други горива в секторите на електро- и топлоенергетиката, когато е възможно, като се дава приоритет на преминаването към възобновяеми и по-чисти горива

    ·Целите на справедливия преход остават в сила

    ·Интегриране на риска от недостиг на газ в националните планове за готовност за справяне с рискове в електроенергетиката

    2)Пазарни инструменти

    Системи за провеждане на търгове

    Една препоръчителна мярка се състои от национални или съвместни търгове или тръжни системи, чрез които държавите членки стимулират намаляването на потреблението от страна на големите потребители (предимно в промишлените сектори). Промишлените сектори, които са в най-добра позиция да намалят потреблението, могат да предложат доброволно да го направят. В зависимост от проектите те биха могли да получат финансова компенсация в замяна на допълнителни икономии. Самите промишлени потребители могат да определят кога за тях е разумно да спрат или временно да намалят потреблението въз основа на собствените си индивидуални характеристики и като вземат предвид въздействието върху заетостта. Такава система би могла също така да насърчи постигането на икономии на газ от фирми, които планират да затворят съоръженията с цел поддръжка или модернизация.

    Когато такава мярка включва държавна помощ и както е пояснено в изменението на Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи, държавите членки могат да стимулират доброволното намаляване на потреблението на газ в контекста на текущата криза, на което след това Комисията ще направи пряка оценка съгласно член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) 1 .

    Идеята за провеждане на търгове в ЕС също може да бъде проучена съвместно от Комисията и държавите членки. Големите трансгранични клиенти с производствени процеси в множество държави членки биха могли да се възползват от такава процедура. Потреблението се намалява там, където това включва като цяло най-малко разходи (най-малко не само в рамките на дадена държава членка), включително по отношение на потенциални неблагоприятни икономически въздействия и загуба на работни места.

    Суапови договори между големи клиенти

    Друга възможност за промишлените клиенти е да се договорят предварително за размяна на тяхната продукция от регион, който е засегнат от прекъсвания, към регион, който е по-слабо засегнат, в случай на голям недостиг. При ниво на „тревога“ или „извънредна ситуация в ЕС“ производителят, който се намира в региона, по-слабо засегнат от недостига на газ, би гарантирал доставката на продукцията за производителя, чиято дейност е трябвало да бъде спряна поради недостиг на газ в засегнатия регион. На свой ред подобна размяна би защитила обекта и засегнатия регион от непланирано принудително ограничаване.

    Подобно сътрудничество между предприятията по принцип не би се считало за проблематично съгласно правилата на ЕС за конкуренцията, доколкото то i) е предназначено и обективно необходимо за справяне с недостига на газ, свързан с обявена „тревога“ или „извънредна ситуация“ на един или повече европейски газови пазари, ii) е с временен характер (т.е. прилага се само докато продължава тревогата или извънредната ситуация) и iii) не надхвърля строго необходимото за постигане на целта за справяне с недостига на газ, свързан с обявена „тревога“ или извънредна ситуация на един или повече европейски газови пазари 2 .

    Договори с възможност за прекъсване на подаването

     
    Използването на
    договори с възможност за прекъсване на подаването по отношение на потреблението на газ като доброволна пазарна мярка се насърчава, когато е възможно, тъй като представлява важен източник на гъвкавост. Такива мерки са въведени на ниво „ранно предупреждение“ или „тревога“ (т.е. нива преди извънредна ситуация) в няколко държави членки. Към задействането на прекъсването има предварително определена финансова компенсация, съответстваща на предварително определено ниво на намаляване на количеството или период на прекъсване. Въпреки че по принцип не е предвидено мерките, свързани с компенсация и количества, да се прилагат за продължително и пълно прекъсване на снабдяването с руски газ, краткосрочното намаляване на потреблението на газ в целия ЕС, задействано по договори с възможност за прекъсване на подаването, може да има значително кумулативно въздействие за освобождаване на количества газ, например за запълване на хранилища. Държавите членки следва да насърчат засиленото използване на тези видове договори възможно най-скоро, за да се увеличат икономиите още тази зима.

    Гъвкавост от страната на потреблението на електроенергия

    В по-общ план, реакцията от страната на потреблението на пазара на електроенергия, може да помогне за намаляване на потреблението на газ. Този процес може да се автоматизира чрез интелигентни технологии и услуги за гъвкавост от страната на потреблението, чрез които се намалява потреблението в зависимост от времето, когато електроенергията се произвежда от газ, в моментите на върхов товар. Това е динамично спестяване на енергия от изкопаеми горива, което следва да допълва в по-голяма степен статичните икономии, реализирани в резултат на мерки за енергийна ефективност или например дългосрочен търг, както е описано по-горе. Такава реакция от страната на потреблението може да е насочена към потреблението на електроенергия от промишлени сектори, жилищни, административни и търговски сгради и транспортни сектори. За да бъде разгърнат потенциалът за реакция от страната на потреблението още през следващата зима, държавите членки следва да отворят всички пазари, за да бъде допуснато участието в тях на гъвкавите ресурси от страната на потреблението. Въз основа на оценки на промишлеността 3 , ако бъде изцяло използвана и активирана на всички пазари, гъвкавата преносна способност в електроенергийната система може да намали вноса на руски газ в ЕС с 5 %.

    Пазарни инструменти за намаляване на потреблението и подготовка за недостиг:

    ·Тръжни системи

    ·Договори с възможност за прекъсване на подаването

    ·Договори за размяна между промишлени потребители

    ·Гъвкавост от страната на потреблението на електроенергия

    3)Икономии на енергия за отопление и охлаждане 

    Кампании за повишаване на осведомеността

    Всеки може да пести газ, дори защитените клиенти. Информационните кампании за информиране на потребителите, че когато е възможно, следва да започнат да пестят газ, както и електроенергия, за чието производство често се разчита на газ, могат да доведат до значително намаляване на потреблението на газ. Тази мярка е посочена в плановете за действие в извънредни ситуации на много държави членки по отношение на сигурността на доставките на газ на ниво ранно предупреждение. Идеята е да се повиши осведомеността сред всички потребители, сектори, предприятия, публични органи и домакинства, а също така да се дадат конкретни и работещи примери за това как потреблението на газ може да бъде намалено например чрез промени в поведението. Освен това се препоръчва провеждането на кампании за насърчаване на гражданите да намалят потреблението на газ, например чрез намаляване на температурата на термостата или водата през отоплителния сезон, тъй като това може да доведе до значителни икономии на газ. Комисията настоятелно призовава всички държави членки, които все още не са го направили, да приложат подобни мерки, които са печеливши при всички обстоятелства, като същевременно подкрепят най-уязвимите и енергийно бедни домакинства, които в някои държави вече ограничават потреблението си на енергия под нивата на комфорт.

    Като част от REPowerEU, Комисията представи „План на ЕС за икономия на енергия“ 4 , определящ също така широк набор от краткосрочни мерки, които държавите членки могат да предприемат, за да стимулират действия, които също ще доведат до незабавни икономии на газ (например намаляване на отоплението, техническо обслужване на котли и понижаване на температурата им). Комисията също така продължава да работи с участници на местно равнище за разпространението на тези послания, например чрез кампанията „Надпревара за икономия на енергия“ съвместно със Споразумението на кметовете. Тези мерки могат да се прилагат и от градове, включително чрез мисията „100 неутрални по отношение на климата града“.

    От първостепенно значение е всички държави членки да започнат незабавно прилагането на такива мерки, дори и онези, които все още не са обявили ранно предупреждение. Всъщност много държави членки съобщиха, че въвеждат мерки за повишаване на осведомеността, а също и схеми за субсидиране за домакинства и предприятия с ударение върху санирането на сгради, внедряването на термопомпи и преминаването към друг вид гориво, както и замяната на съществуващи уреди и оборудване с по-ефективни.

    За предпочитане е държавите членки все повече да пренасочват своите политики за компенсиране към свързани с доходите мерки чрез някаква форма на парична компенсация за потребителите на енергия. В зависимост от доходите те трябва да бъдат насочени към уязвимите групи.

    Целенасочено задължение за намаляване на отоплението и охлаждането

    По време на ниво на „тревога“ мерките, предприети в националните планове, могат да включват задължително намаляване на национално равнище на потреблението в сектора на отоплението и охлаждането. Подобни мерки, когато са целенасочени, не биха застрашили принципа, че домакинствата, топлофикацията и някои основни услуги са защитени клиенти и че тяхното снабдяване е гарантирано. Вероятно по-високите цени вече частично са накарали потребителите да намалят потреблението си на газ, но може да е необходимо въвеждането на задължения, когато цените сами по себе си не са достатъчни за намаляване на отоплението и охлаждането. Ще бъде важно да се осигури справедливо разпределена услуга и достъп до основни услуги за всички клиенти, по-специално за уязвимите клиенти, свързани към енергоснабдителните мрежи. Ефективен и приложим начин е да се наложи целенасочено намаляване на отоплението и охлаждането на въздуха и водата в сгради, притежавани или управлявани от публични органи или от тяхно име, в търговски центрове, административни сгради и обществени пространства. Успешният опит в миналото със системите за тарифиране бонус-малус за стимулиране на икономиите също може да бъде взет под внимание и адаптиран към конкретните обстоятелства в държавите членки 5 .

    Намаляване на отоплението и охлаждането

    ·Национални обществени кампании за повишаване на осведомеността

    ·Задължително намаляване в сградите, управлявани от името на публични органи

    ·Схеми за тарифиране бонус малус

    ·Намаляване на потреблението в търговски центрове, офиси и обществени пространства,

    ·Публичните органи трябва да определят нови температурни и/или часови прагове за отопление и/или топлофикация в битовия сектор, използващ газ

    2.    Критерии за приоритизиране на незащитени клиенти от критично значение

    Основният принцип на Регламента за сигурността на доставките на газ е да бъдат защитени конкретни групи потребители, които нямат средства, за да осигурят собствените си доставки в случай на прекъсване на доставките, и не разполагат с жизнеспособни алтернативи за справяне с такава ситуация (защитени клиенти). Това могат да бъдат домакинства, топлофикация за домакинствата (само онези, които нямат възможност да заместят горивото), както и по избор и при определени условия, основни социални услуги и малки и средни предприятия (МСП). В регламента също така се разрешава на държавите членки да дадат приоритет на определени газови електроцентрали от критично значение пред определени групи защитени клиенти.

    В настоящия план на държавите членки се предоставят насоки как да допълват по ефективен начин разпоредбите на Регламента за сигурността на доставките на газ по отношение на групите незащитени клиенти по координиран начин и въз основа на общи критерии и принципи, за да се запази целостта на вътрешния пазар и да се укрепи неговата устойчивост. Чрез него следва да се помогне на държавите членки да идентифицират и приоритизират, в рамките на своите групи „незащитени“ клиенти, клиентите или инсталациите от критично значение, главно от промишлеността, така че тези групи да са последните, на които се налагат ограничения преди да се ограничават защитените клиенти. При това приоритизиране следва да се вземе предвид критичното значение за ЕС като цяло, както и връзките от критично значение за веригата на доставки с неговите международни търговски партньори. В плана също така следва да се вземе предвид тяхното икономическо значение и добавената стойност за заетостта. Когато се предвиждат финансови компенсации, контролът върху държавната помощ допринася за гарантиране, че тези мерки са съвместими с вътрешния пазар.

    Комисията съветва държавите членки да се основават на следните насоки, когато актуализират наредбите си за приоритизиране и свързаните с тях мерки в своите национални планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации до края на септември 2022 г. 

    1)Критерии за намаляване на потреблението преди и след настъпване на извънредна ситуация

    Следва да се вземат предвид следните критерии (в комбинация) за приоритизиране на незащитените клиенти в случай на сериозни прекъсвания:

    В допълнение към тези четири критерия, икономическите съображения също следва да бъдат взети под внимание от държавите членки като допълнително съображение в сравнителния тест.

    Критично значение за обществото

    Препоръчва се приоритет да се отдаде на секторите, считани за сектори от критично значение или за стратегически от обществена гледна точка сектори, ако прекъсването би имало отрицателно въздействие върху веригите на доставки, засягащи здравето, безопасността и околната среда, сигурността, отбраната и други сектори от критично значение, като храни и рафинерии. Например здравето на хората и околната среда могат да бъдат засегнати от неуспех при третирането на отпадъци и пречистването на вода, както и при защитата на безопасността на химически заводи. Специално внимание е необходимо да се обърне на набелязването на конкретни продукти, инсталации и елементи от веригата на стойността, които имат въздействие върху социални услуги от критично значение.

    Въпреки че всяка държава членка може да пожелае да определи какво означава критично значение за обществото в съответния национален контекст, Комисията препоръчва в националните им приоритети да се включи поне неизчерпателен анализ на въздействието върху здравето, храните, безопасността и околната среда, сигурността и отбраната.

    Примери за сектори и дейности от критично значение за обществото

    ·Здраве и фармацевтични продукти

    ·Хранителни продукти

    ·Безопасност и околна среда

    ·Сигурност, отбрана и рафинерии

    Критично значение на трансграничната верига на стойността

    Комисията препоръчва на държавите членки винаги да вземат предвид въздействието, което намаляването на икономическата активност в даден сектор има върху цялата верига на стойността в ЕС или в световен мащаб. В последния раздел от настоящата глава се обсъжда как могат да бъдат координирани подобни съображения.

    Докато изготвят плановете си за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации, държавите членки се съсредоточават основно върху въздействието на евентуални прекъсвания на доставките на газ на национално равнище. Въпреки това, като се има предвид степента на промишлена интеграция и взаимосвързаност в рамките на единния пазар, прекъсванията в конкретни сектори (нагоре по веригата), които може да не се считат за сектори от критично значение в една държава членка, могат да окажат силно въздействие върху секторите от критично значение (надолу по веригата) в други държави членки. Освен това веригите на стойността на повечето сектори включват части, които са „европеизирани“ или „интернационализирани“ и които са важни за заетостта и за предоставянето на обществени услуги и стоки от критично значение.

    Например секторът за медицинско оборудване и фармацевтични продукти, части от химическата промишленост (които осигуряват доставки например за системи на хранително-вкусовата промишленост или системи на здравеопазването) или части от текстилната промишленост (които осигуряват доставки за продукти за здравеопазване и отбрана) са част от веригите на стойността, които са от критично значение за основни или стратегически сектори.

    Един подход, който може да се използва, за да се анализират трансграничните ефекти, е да се обърне специално внимание на ниво продукт, а не на ниво сектор, като по този начин се набелязват основни продукти вместо сектори. Някои примери включват по-голямата част от производството на стъкло, използвано пряко от хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост (контейнери за храна, флакони и спринцовки), както и в производството на енергия от възобновяеми източници и чисти технологии (фотоволтаични уредби, вятърна енергия) и приложения за икономии на енергия. За тази цел ще бъде необходимо обстойно картографиране на веригите на стойността, свързани с тези основни продукти. Например основните химикали може на пръв поглед да не изглеждат като сектор с най-голямо критично значение за обществото. И все пак продуктите на този сектор намират широко приложение в различни други сектори, което означава, че неговото (трансгранично) въздействие върху веригата на стойността вероятно е значително. Друг пример са торовете, сектор, който е изключително зависим от газа и който снабдява имащия критично значение за обществото селскостопански сектор в целия ЕС, но чието производство е концентрирано в определени географски райони. Ето защо задоволяването само на местните нужди не е достатъчно от гледна точка на ЕС.

    Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е броят на дружествата, действащи в критично важната верига на стойността в ЕС или в световен мащаб, и следователно възможностите за други дружества да участват или липсата на други дружества. Ако намаляването на потреблението на газ от страна на дадено съоръжение означава, че основен продукт не може се произвежда в ЕС или в по-широк регион, това следва да се вземе предвид. В следващата подглава е предложен механизъм, който да помогне на държавите членки да установят трансграничното въздействие на своите сектори.

    Освен това държавите членки ще трябва да проучат веригата на стойността и степента, до която прекъсването на подаването на газ в определен сектор може да доведе до повече прекъсвания в някои вериги на стойността в сравнение с други.

    Аспекти на трансграничните вериги на стойността, които трябва да се вземат предвид

    ·Ефекти надолу по веригата от намаляването на газа нагоре по веригата и интегриране на веригата на стойността

    ·Пазарна тежест на дружеството

    ·Основан на производството подход за набелязване на основните продукти в рамките на секторите

    ·Трансгранична консултация

     

    Евентуална повреда на инсталациите

    Държавите членки следва да вземат предвид трайното въздействие, което прекъсването на подаването на газ може да има, например по отношение на потенциални щети за промишлени инструменти и потенциално необходимото време и разходите за ремонт на машините. 

    Специално внимание следва да се обърне на секторите, които трябва да работят непрекъснато и където внезапното спиране на подаването на газ може да доведе до повреда на инсталациите (например производството на газ, биомедицината продукт и други части на медицинската промишленост, някои части на машиностроенето, текстилната промишленост и по-специално нейния подсектор за довършителни дейности, фармацевтичния сектор, повечето химически процеси, торовете, стъклото, стоманата, алуминия, рафинериите, секторите, работещи с вар, керамика, използването на остатъчен газ в сектори с интензивно електропотребление като сектора за производство на алуминий), което от своя страна може да доведе до дългосрочни отрицателни въздействия върху производството и заетостта. Няколко отрасъла, обхващащи енергоемки и неенергоемки сектори, се нуждаят от минимално количество газ за непрекъснатост на производството, тъй като ако производството бъде спряно, то не може лесно да бъде подновено без значителни забавяния, регулаторно одобрение и разходи. Комисията препоръчва на държавите членки да определят минималното ниво на потребление на газ като критично и да го приоритизират съответно в зависимост от това как тези сектори се представят по отношение на другите критерии.

    Евентуална повреда на инсталациите

    ·Обмисляне на дълготрайното въздействие на прекъсването или намаленото снабдяване с газ върху промишлените инструменти

    ·Специално внимание следва да се обърне на секторите, в които има непрекъснати процеси

    Потенциал за заместване и намаляване

    Няколко държави членки подхождат към приоритизирането чрез набелязване на продукти, сектори или дружества от критично значение за обществото, като същевременно се оценяват техническите и икономическите възможности на тези сектори или дружества да отложат или променят графика на производството. Такава оценка може да бъде извършена за сектори, набелязани като имащи критично значение за обществото, а също и за онези от тях, които не попадат в тази категория, като това дава възможност допълнително да се определят приоритетните промишлени сектори, които не са определени като сектори от критично значение от тази гледна точка.

    По този критерий може да се направи разграничение между секторите, в които може да се отложи или спре производството например в моменти на върхово потребление, и секторите, които се нуждаят от непрекъснат приток на природен газ за своите операции. Възможно е и съсредоточаване върху определени сектори, чието производство може да се премести в рамките на ЕС в региони, в които има разполагаем газ (вж. суаповите договори в предишната глава), като същевременно се вземе предвид необходимостта от осигуряване на справедливи преходи на регионално равнище.

    Интегрирането на европейската промишленост в глобалните вериги на стойността също може да включва възможности за заместване и да облекчи натиска в случай на прекъсване на доставките на газ. В някои случаи обаче временният внос на определени продукти и услуги (вместо да се произвеждат в Европа, за да се избегне потреблението на газ) не е подходящ вариант, тъй като етапите с най-големи нужди от използване на газ могат също да бъдат етапите, които добавят най-голяма стойност към крайните продукти. Освен това в някои сектори (например фармацевтичния сектор) замяната на суровини с внос е предмет на регулаторни одобрения и е трудно постижима в краткосрочен план. Въздействието в международен план на световните санкции срещу Русия върху глобалните вериги на доставките, съчетани със съществуващите затруднения в международните доставки, биха могли допълнително да ограничат другите възможности за внос, да увеличат натиска върху цените или да предизвикат дълги забавяния на доставките.

    Възможности за заместване с други горива и намаляване на производството

    ·Отлагане или промяна на графика на производството

    ·Размяна на производство в рамките на ЕС с местата, в които газът е по-достъпен

    ·Варианти на заместване в глобалните вериги на стойността

    Икономически аспекти

    В анализа на данните на ниво държава членка се подчертават разликите в националните промишлени екосистеми. По-специално, делът на вътрешното потребление на природен газ в крайната продукция показва различното значение на някои национални сектори.

    След проверката за критично значение за обществото, трансгранични въздействия върху веригата на стойността и технически ограничения, риск от щети или възможности за заместване, икономическото значение на различните сектори може да бъде взето под внимание с оглед на подреждането по приоритет на останалите сектори. Възможните показатели, които трябва да се вземат предвид, включват добавена стойност (както абсолютна, така и относителна от използването на газ) и заетост, свързана с нивото на използване на природен газ и значението на конкретен сектор във веригата на стойността. Разбира се, възможно е някои сектори с ниска добавена стойност по отношение на използването на газ също да осигуряват съществен принос за други сектори надолу по веригата.

    Следователно важен аспект, който трябва да се вземе предвид, е интегрирането на даден сектор чрез съсредоточаване в центрове, тъй като те са дълбоко свързани с множество производствени процеси чрез производството на топлина и междинни продукти.

    Секторите разполагат с различна степен на гъвкавост за преминаване към други горива. Например, по-голямата част от циментовите заводи използват въглища или отпадъци и само малък брой използват газ. Това означава, че когато циментовият сектор спре изцяло да използва газ, по-голямата част от него остава незасегната. Чрез комбиниране на съображенията относно интензитета на използване на газ със съображенията за гъвкавост могат да се определят секторите във всяка държава членка, в които ограничаването ще се постигне с най-ниски разходи (преди ефектите върху веригата на стойността нагоре и надолу по веригата и съображенията за стратегическите сектори).

    Анализ на Комисията — интензитет на използване на газ спрямо икономическа роля

    Анализът, извършен от Комисията, показа, че:

    ·Половината от общата употреба на газ в промишлеността съответства на 10 % от добавената промишлена стойност.

    ·В секторите с най-високо потребление на газ е наета половината от работната сила в производството, като същевременно се потребяват около 10 % от общото потребление на газ в промишлеността. 

    ·В тези стойности обаче се крият съществени аспекти. Всъщност, много по-добра представа се получава, когато се вземе под внимание природният газ, вложен в продуктите, които се продават на крайните потребители по цялата верига на доставки. Чрез този метод може да бъде проследен първоначално вложеният газ в сектора, където той се използва пряко (например газ, използван за нагряване на пещ за топене за производство на стъкло), през веригата на доставки (например за производство на прозорци), до използването на тази енергия за покупката на стоки за краен продукт (например ново жилище, построено от строителния сектор).

    ·Например, според анализа, химическата промишленост (и в по-малка степен черната металургия, продуктите от неметални минерални суровини, минното дело и открития добив) осигурява суровини за всички сектори, а черната металургия е отговорна за приблизително 25 % от общото количество газ, използван в производството на машинно оборудване, и повече от 40 % от общото количество газ, използвано във фармацевтичните продукти, идва от химически суровини. Химическата промишленост представлява средно 27 % от общото потребление на газ в други сектори, продуктите от неметални минерални суровини и черната металургия представляват по 11 %, минното дело и открития добив на неметални ПИ — 6 %. Някои сектори са по-слабо свързани със секторите надолу по веригата, например секторите за транспортно оборудване, машинно оборудване, растениевъдство и животновъдство, строителство или храни и напитки и тютюн.

    2)Трансгранично сътрудничество за използване на критериите 

    Като се има предвид голямата степен на трансгранична интеграция на веригите на стойността в единния пазар на Европа и необходимостта от защита на икономиката и конкурентоспособността, по-специално в случай на широко разпространено прекъсване на доставките на газ, трансграничното сътрудничество е от съществено значение за държавите членки, за да бъдат разработени оптимални критерии за приоритизиране, така че да бъдат намалени косвените трансгранични въздействия и въздействията в целия вътрешен пазар на ЕС. Това сътрудничество може да се осъществи по структуриран начин за държавите членки, когато изготвят или актуализират своя приоритетен ред в плановете си за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации. Механизмите за управление при тази консултация и координация, в допълнение към двустранните контакти и съществуващите регионални форуми, могат да бъдат съсредоточени в Координационната група по природния газ, която да бъде разширена, за да включва при нужда представители от министерствата на промишлеността. Комисията може също така да се консултира със съществуващи форуми, като работната група на високо равнище „Конкурентоспособност и растеж“ на Съвета или промишления форум на ЕС, който е под ръководството на Комисията.

    Всяка държава членка следва първо да направи независим анализ на състоянието на националната промишленост и нейното критично значение — с прякото участие на заинтересованите страни от промишлеността и социалните партньори — и след това, въз основа на този анализ, да използва посочените по-горе структури, за да идентифицира потенциалните връзки от критично значение с другите държави членки , където са разположени потоците на доставките.

    В този контекст, след като бъдат идентифицирани приоритетните сектори в резултат на прилагането на критерия за критично значение за обществото, посочен по-горе, и с оглед на поддържането на максимална непрекъснатост на икономическата дейност, държавите членки биха могли съвместно да продължат с картографирането на трансграничните вериги за стойността и проверката на риска от конкретни прекъсвания на доставките. Следователно откриването на аспекти на трансгранична чувствителност е основата за по-нататъшното усъвършенстване на списъка с приоритети на държавите членки. За това може да са необходими значителни усилия, по-специално от по-големите държави членки със сложни екосистеми за потребление на газ и значително участие в международни вериги на стойността. Комисията е готова да подкрепи това начинание.

    3.    Управление и етапи на реагиране при криза 

    От етапите, очертани по-долу, е видно как координацията на реакцията от страната на потреблението на равнището на ЕС се привежда в действие чрез съществуващите разпоредби на Регламента за сигурността на доставките на газ и новите мерки в настоящия план.

    Етап 1: „Да пестим газ за безпроблемна зима“ — ниво преди обявяване на тревога на равнище ЕС

    Кога: Приемане на регламент относно координирани мерки за намаляване на потреблението на газ, предложен в съобщението „Да пестим газ за безпроблемна зима“

    Задействащ фактор: Приемане на регламента относно координирани мерки за намаляване на потреблението на газ, придружаващ съобщението „Да пестим газ за безпроблемна зима“ и настоящия Европейски план за намаляване на потреблението.

    На равнището на ЕС:

    ·Полагане на максимални усилия за намаляване на потреблението на газ с 15 % във всички държави членки.

    ·Засилване на наблюдението и взаимния обмен на информация, по-специално за защита на единния пазар.

    ·Укрепване на механизмите за управление и координация.

    ·Проучване на възможността за съвместни/регионални търгове

    На равнището на държавите членки:

    ·Ускоряване на прилагането на мерки, осигуряващи алтернативи на природния газ във всички сектори, по-специално за чисти енергийни източници.

    ·Доброволни търгове или тръжни процедури за предложения за намаляване на потреблението.

    ·Насърчаване и, ако е уместно, задействане на договори с възможност за прекъсване на подаването.

    ·Прилагане на мерки за преминаване към други горива за промишлеността и електроенергията.

    ·Актуализиране на националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации и съобщаването им на Координационната група по природния газ.

    ·Задължение за ограничаване на температурите на отопление и охлаждане в обществените сгради, освен ако това е технически неосъществимо.

    ·Задействане на други мерки от страната на потреблението, предвидени в нивото на тревога в националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации.

    ·Мерки за намаляване на потреблението на газ от газови електроцентрали, които не са от критично значение.

    Икономическо въздействие: прилагане на мерки, които са печеливши при всички обстоятелства, въздействие върху публичните финанси, когато трябва да се предоставят компенсации чрез търг за намаляване на потреблението, както и за уязвими домакинства, когато е необходимо. Необходимост от държавна намеса

    Роля на Координационната група по природния газ: засилено наблюдение, разширено до свързани с промишлеността съображения, включително намаляване на потреблението, насърчаване на обмена на добри практики, определяне на подробностите на мерките

    Етап 2: Тревога на равнището на ЕС

    Кога: Обявяване на тревога на равнището на ЕС

    Задействащ фактор: съгласно член 4 от предложения регламент относно координирани мерки за намаляване на потреблението на газ, когато значителен риск от сериозен недостиг на газ води до значително влошаване на снабдяването с газ в Съюза

    Инструменти:

    На равнището на ЕС:

    ·Задължително намаляване на потреблението с 15 %

    ·Засилване на наблюдението и взаимния обмен на информация, по-специално за защита на единния пазар.

    ·Увеличаване на ежедневното наблюдение и информацията, предоставяна от държавите членки на Комисията.

    На равнището на държавите членки:

    ·Доброволни търгове или тръжни процедури за предложения за намаляване на потреблението.

    ·Актуализиране на националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации.

    ·Насърчаване и, ако е необходимо, задействане на договори с възможност за прекъсване на подаването.

    ·Осъществяване на преминаване към други горива за промишлеността и електроенергията.

    ·Задължение за ограничаване на температурите на отопление и охлаждане в обществените сгради, освен ако това е технически неосъществимо.

    ·Задействане на други мерки от страната на потреблението, предвидени в нивото на тревога в националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации.

    ·Мерки за намаляване на потреблението на газ от газови електроцентрали, които не са от критично значение.

    ·Мониторинг на въздействието на намаляването на потреблението върху сектори от критично значение в ЕС, обмен на информация между държавите членки.

    Икономическо въздействие: подкрепа на инвестициите в алтернативи на руския газ, смекчаване на възможните отрицателни въздействия в случай на прекъсване (включително въздействия върху заетостта и разпределението), вероятна нужда от държавна помощ и намеса на ЕС предимно, но не изключително, чрез пазарни инструменти.

    Роля на Комисията: Наблюдение чрез Координационната група по природния газ, която е разширена, за да обхване, според случая, експерти от промишлеността, на необходимото намаляване на потреблението във всички държави членки и посекторно. Осигуряване на солидарен подход и координиране на усилията, ако е необходимо.

    Роля на Координационната група по природния газ: Координационната група по природния газ служи за форум за обмен на информация относно ограниченията, наличните мерки и въздействието на намаляването на потреблението върху сектори от критично значение, включително промишлеността, в трансграничен аспект, за да се улесни вземането на решения на по-високо равнище относно намаляването на потреблението.



    Етап 3: Координация от страна на ЕС на мерките по време на извънредна ситуация на равнището Съюз/регион

    Кога: По искане на една или повече държави членки, които са обявили извънредни ситуации на национално равнище (член 12 от Регламента за сигурността на доставките на газ), когато доставките вече не могат да бъдат гарантирани чрез пазарните инструменти.

    Задействащи фактори:

    ·Свързани с извънредна ситуация на регионално равнище или на равнището на Съюза съгласно Регламента за сигурността на доставките.

    ·Комисията може да обяви извънредна ситуация на територията на Съюза или регионална извънредна ситуация за конкретно засегнат географски регион по искане на държава членка.

    ·Когато искането идва от поне два компетентни органа, които са обявили тревога на национално равнище, Комисията трябва да обяви извънредна ситуация на равнището на Съюза или на регионално равнище, ако е уместно.

    Инструменти и роля на Комисията:

    Съгласно член 12 от Регламента за сигурността на доставките на газ Комисията:

    ·осигурява обмена на информация,

    ·гарантира съгласуваността и резултатността от действията на равнището на държавите членки и на регионално равнище по отношение на равнището на Съюза,

    ·координира действията по отношение на трети държави,

    ·ако е необходимо, свиква група за управление на кризи, съставена от лица за управление на кризи, назначени от съответните държави членки,

    ·В националните планове за сигурност на доставките на газ при извънредни ситуации се уточняват по-подробно мерките, планирани от държавата членка за всяко ниво на криза, като освобождаване на газ от стратегическо хранилище.

    (1)

    Следните елементи са подходящи за оценка от Комисията: (1) използване на конкурентен и прозрачен процес, (2) липса на трансгранични ограничения, (3) ограничаване на компенсациите за бъдещи намаления на потреблението и (4) намаляване на съвкупното потребление на газ, което води до повишаване на разполагаемия в хранилищата газ и избягване на пренасочване на потреблението от участници към неучастници.

    (2)

    Службите на Комисията са готови да предоставят неофициални насоки на дружествата, които обмислят подобно сътрудничество, доколкото те не са сигурни относно съответствието на някои елементи от тяхното планирано сътрудничество с правилата на ЕС за конкуренцията.

    (3)

       SmartEN

    (4)

        https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0240&from=BG  

    (5)

       Analysis of behaviour change due to electricity crisis: Japanese household electricity consumer behaviour since the earthquake („Анализ на промените в поведението вследствие на кризата в електроснабдяването: потребителски навици на домакинствата в Япония по отношение на електроенергията след земетресението“); Murakoshi и др., 2013 г. Can Rationing Affect Long Run Behavior? Evidence from Brazil („Възможно ли е режим на ограничения да повлияе върху навиците в дългосрочен план? Данни от Бразилия“); Costa, 2012 г. Вж. също Policies for energy conservation and sufficiency: Review of existing policies and recommendations for new and effective policies in OECD countries („Политики за запазване на енергията и енергийна независимост: преглед на съществуващите политики и препоръки за нови и ефективни политики в държавите от ОИСР“): Bertoldi, 2022 г. (https://doi.org/10.1016/j.enbuild.2022.112075).

    Top